Решение № 260060 от 20.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1666/2017 г.
Софийски градски съдТърговско20.06.2025 г.докладчик ЕЛЕНА СВЕТЛИНОВА ШИПКОВЕНСКА
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 260057/16.06.2025 г. по търговско дело №1666/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI -18 състав, с което на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на „ Т.А. “ ООД / в несъстоятелност /, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: •••, р-н „Оборище“, бул. •••••••••, както следва: ПРЕКРАТЯВА действието на общата възбрана и запор върху имуществото на длъжника, считано от влизане в сила на решението. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията. ПРЕПИС от решението да се изпрати за вписване на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията, на основание чл. 622 ТЗ, вр. чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ. РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, която се води при СГС, ТО. СЪДИЯ:
Мотиви
Постъпила е молба с вх. № 269815/17.06.2025 г., подадена от кредитора „ Ц.И.- 3 ” ЕООД, ЕИК 207184117, с която е направено искане за допълване на постановеното решение по чл. 740, ал. 2 ТЗ, като в диспозитива на същото се отрази прекратяване действието на общата възбрана и запор върху имуществото на длъжника, на основание чл. 738 ТЗ. Постъпил е отговор с вх. № 269960/19.06.2025 г., подаден от „ Т.А. “ ООД / в несъстоятелност /, ЕИК •••••••, в който е изразено становище за основателност на молбата на кредитора. Съдът, след като разгледа направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Съдебното решение за прекратяването на производството по несъстоятелност по реда на чл. 740 ТЗ има конститутивно действие, като заличава занапред и по силата на закона всички настъпили и осъществени в хода на развилия се процес последици. Този му характер безсъмнено предпоставя заличаване на правните последици от проведеното до този момент производство по несъстоятелност, а в резултат на последното води и до прекратяване на действието на общата възбрана и запор върху имуществото на длъжника / чл. 738 ТЗ, чл. 641 ТЗ/. Ето защо настоящият състав намира, че сочената правна последица не е задължителна част от реквизитите на решението по чл. 740 ТЗ. Независимо от гореизложеното, доколкото съдът е сезиран с изрично искане от молителя, не съществува пречка за допълване на постановения съдебен акт по реда на чл. 740, ал. 2 ТЗ с изричен диспозитив в поискания от молителя смисъл. Водим от изложеното, СГС