Решение № 32 от 23.2.2024 г. на Районен съд - Сандански по дело № 517/2023 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от адв. В. В., в качеството и на процесуален представител на „•••“ ЕООД, ЕИК••• срещу Наказателно постановление /НП/ №••• от •••г. на Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „•••“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в град •••, ул.“•••“ №•••, ЕИК•••, представлявано от управителя В. И. Б., ЕГН••••••••••, за нарушение на чл.117, ал.1 от ЗТ на основание чл.211, ал.1 от ЗТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева и за нарушение на чл.114, т.1 от ЗЗП на основание чл.206, ал.1 от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Твърди се, че нормите на чл.114, т.1 от ЗЗП и на чл.206, ал.1 от ЗЗП са неприложими към описаната в НП фактическа обстановка. Посочва се, че чл.114 от ЗЗП е отменен от 01.01.2022г., а нормата на чл.206, ал.1 от ЗЗП предвижда налагането на санкция за нарушения, което изобщо не са описани в НП и не са предмет на обсъждане. С оглед установеното несъответствие между изложени фактически обстоятелства и приложена от АНО правна норма се твърди противоречие, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице е налагащо отмяна на НП. В съдебно заседание санкционираното лице, редовно призовано не се явява законния представител, явява се процесуалния представител адвокат В.. Същата поддържа жалбата по изложената в същата съображения. В хода на съдебните прения иска отмяна на НП и иска присъждане на разноски. Представя писмено становище, в което са излагат доводите за незаконосъобразност на НП изложени в жалбата. Въззиваемата страна в писмото съпровождащо административно наказателната преписка оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП. Сочи, че същото е правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административно наказателното производство, намира за установено следното: Жалбоподателят „•••“ ЕООД стопанисва заведение за хранене и развлечение „•••“, находящо се в град •••, ул. "•••“ № •••, в който се предлагала консумация на приготвени ястия, както и безалкохолни и алкохолни напитки, салати супи. Обектът разполага с бар, кухня, както и търговска част, в която са разположени общо 150 седящи места. На ••• г., по сигнал от клиенти на заведението свидетелите Р. и Г.. служители в КЗП извършили проверка в стопанисвания от дружеството обект. Било установено от представените менюта на търговеца, че се предлагат 39 салати, 5 вида супи, 51 вида топли предястия, 6 вида омлети и 40 вида основни ястия, като за всички липсвали посочени грамажи в използваните в заведението менюта. След като се легитимирали, служителите на КЗП изискали и удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта. На било представено нито удостоверение за категоризация, нито пък такова за открита процедура по категоризиране. Предвид установеното свидетелят Р. съставил на място констативен протокол – КП№К-•••. Протоколът бил съставен в присъствието но свидетелката Г. и на управителя на юридическото лице, стопанисващо обекта – „•••“ ЕООД – В. Б. Б. подписал протокола без възражения, като със същият бил поканен на ••• в 10.30 часа в офис на КЗП в град Благоевград за приключване на проверката. На посочената дата управителя Б. посетил офиса на КЗП в град Благоевград и представил на проверяващите временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект, съгласно който процедурата е открита на При така установеното на същата дата - – в присъствието на законния представител на „•• ЕООД - от свидетеля Н. Р. – главен инспектор към КЗП бил съставен АУАН № В АУАН била описана извършената проверка и резултата от нея. Съставителя на АУАН приел, че са налице две нарушения – липса на посочен грамаж в използваните в обекта менюта за предлаганите продукти – такова на чл.117, ал.1 от Закона за туризма и осъществяване на туристическа дейност без обекта да е категоризиран – липсва удостоверение за категоризация или такова за открита процедура по категоризиране на същия – такова на чл.114, т.1 от Закона за туризма. В АУАН и допълнително било посочено, че именно това са нарушените разпоредби. Представителя на „•••“ подписал АУАН без възражения, като в графата за тях записал, че ще представи възражения допълнително. Такива не постъпили и на •••г. и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите издал обжалваното НП. В НП била отразена идентична на описаната в АУАН фактическа обстановка, като в обстоятелствената част – след описание на всяко от двете нарушения е посочено и нарушената правна норма – съответно тази на чл.117, ал.1 от Закона за туризма и на чл.114, т.1 от Закона за туризма. В санкционната част на издаденото НП АНО наложил за констатираните нарушения санкции както следва – за нарушението на чл.117, ал.1 от ЗТ на основание чл. 211, ал.1 от ЗТ – имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева и за нарушение на чл.114, т.1 от ЗЗП на основание чл.206, ал.1 от ЗЗП – имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на показанията на свидетелите Р. и Г., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – разпечатка от Система за сигурно електронно връчване на жалба от адвокат В.; пълномощно за упълномощаване на адвокат В. от жалбоподателя; Наказателно постановление № •••от ••• г.; известие за доставяне; Писмо изх. № •••/••• г.; Акт № •••/••• г.- оригинал; Протокол за проверка на документи № •••/••• г.; Временно удостоверение № •••/••• г. за открита процедура по категоризиране на туристически обекти; Констативен протокол № К•••/•• г.; фискален бон от ••• г.; Жалба от Ц. Н.Ц. от град П. до КЗП – София чрез КЗП – П.; ксерокопие на меню; Заповед № •••/•••г. на председателя на КЗП; Заповед № •••/••• г. на председателя на КЗП; известие за доставяне от ••• г.; пощенски плик с пощенско клеймо от •••г. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. и Г., доколкото същите са логични и последователни, като от тях се извеждат факти свързани с осъществена проверка на място в стопанисвания от дружеството обект и впоследствие по извършена проверка по документи. Свидетелите възпроизвеждат свои непосредствени възприятия от осъществената проверка, както и относими към предмета на доказване факти, свързани с търговската площ на обекта, предлаганите ястия и достъпа до него. Показанията на двамата свидетели се подкрепят от приложените по делото писмени документи -; Констативен протокол № •••/••• г.; фискален бон от •••г., Временно удостоверение № •••/••• г. за открита процедура по категоризиране на туристически обекти, копие на меню. По същество изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не се оспорва от представителя на жалбоподателя, като възраженията са относно допуснати процесуални нарушения по издаване на НП. Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и предвид разпоредбата на чл.334 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН като извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което същата се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна в искането за отмяна. Административно наказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административно наказателно обвинение въз основа на АУАН № •••/••• г., който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.232, ал.1 от ЗТ, актовете за нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на КЗП, каквото съгласно приложената Заповед № •••/••• г. на председателя на КЗП се явява свидетелят Р.. Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган, като съгласно чл.232, ал.2 от ЗТ, наказателните постановления за нарушения се издават от председателя на КЗП или оправомощени от него длъжностни лица, каквото съгласно Заповед № •••/••• г. се явява и директорът на регионална дирекция към главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП. На следващо място при съставянето на АУАН и НП са спазени разписаните в закона процедури правила, давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, налице е и редовна процедура за връчване на АУАН на жалбоподателя, с оглед гарантиране на неговото право на защита. Наред с това, съставения АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като съдържа точно и ясно описание на нарушенията, включително мястото и времето на извършването им, обстоятелствата, които ги конкретизират, както и нарушените законови разпоредби. Действително се констатира несъответствие между посочената като нарушена разпоредба в обстоятелствената част на НП по отношение на нарушението по т.2 от НП и на посочената като основание за налагане на административно наказание санкционна разпоредба. Така, в обстоятелствената част на НП е посочено, че нарушението по т.2 е такова на чл.114, т.1 от ЗТ. В санкционната част отново е посочена същата като цифрово изражение разпоредба – чл.114, т.1, но вместо от ЗТ е посочено, че същата е от ЗЗП. Доколкото санкционната норма и материалноправната норма са в един абзац, то и посочената като основание за налагане на наказанието норма на чл.206, ал.1 е включена като такава от ЗЗП. Това е основанието на жалбоподателя да твърди допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между обстоятелствена част и квалификация на вмененото нарушение, като е изследвано съдържанието на съответните норми от ЗЗП – чл.114, ал.1 и чл.206, ал.1. Съдът приема, че така допуснатото противоречие в НП между посочените като нарушени и санкционни норми от ЗЗП и твърдяната като нарушена норма от ЗТ не представлява съществено процесуална нарушение, а технически пропуск, който следва да бъде отстранен от съда по реда на чл.63, ал.7, т.1, вр. с ал.2, т.4 от ЗАНН. В случая безспорно е, че в хода на производството ясно е прецизно са описани констатираните нарушения и нарушените правни норми. Така в АУАН същите са посочени както в описателната част относно извършените нарушения, така и при изричното квалифициране на същите. В обстоятелствената част на самото НП също така изрично е посочена нарушената материално правна норма на нарушението по т. 2 – чл.114, т.1 от Закона за туризма. Допуснатата неточност относно нормативния акт от който са цитираната като нарушена материално правна норма и приложимата санкционна норма - ЗЗ – вместо ЗТ, при идентична цифрова квалификация на материално правната норма и съотносима с приложимата за това нарушение санкционна норма именно по ЗТ изключват възможността да се създаде объркване у санкционираното лице относно санкционираното нарушение. В този смисъл и в жалбата и в писменото становище изрично е посочено, че идентичната като цифрово изражение материално правна норма на ЗЗП – чл.114, т.1 е отменена. Отново и в жалбата и в писменото становище е посочено, че санкционната норма на чл.206, ал.1 от ЗЗП е приложима за нарушение на множество разпоредби, сред които не попада така с цифрово изражение 114, т.1. Така цитираната норма предвижда и налагането на наказание имуществена санкция на юридически лица е еднолични търговци в размер от 1000 до 5000 лева. При така приетото от съда следва да са отбележи за пълнота, че посочената разпоредба на чл.114, т.1 от ЗТ изисква лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗТ да предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Съгласно чл.3, ал.2, т.3 от ЗТ към туристическите обекти спадат и заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове. По делото без съмнение на база събраните гласни и писмени доказателства се установява, че търговския обект, стопанисван от жалбоподателя „•••“ представлява заведение за хранене и развлечение, в което се сервират храна и напитки, т. е. същото представлява туристически обект по смисъла на закона-. Налице са били всички обективни предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено на •••г. нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ. Представеното при проверката по документи временно удостоверение от •••г. само потвърждава извода на проверяващите, че към момента на проверката обектът не е бил категоризиран и не са представени удостоверение за категоризация или такова, за открита процедура по категоризиране. Самото представене не временно удостоверение за категоризация пък ясно показва, представителя на дружеството жалбоподател е бил наясно с нарушението, което е констатирано при проверката и за което е съставен АУАН. Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице - ЕООД, въпросът за субективната страна не подлежи на изследване. При това и като законосъобразно е констатирано, че е налице предоставяне на туристическа услуга в некатегоризиран обект е осъществен състава на нарушение по чл.206, ал.1 от ЗТ, за което се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Санкцията, която е наложена на жалбоподателя е в размер от 1000/хиляда/лева т. е. равен на минималния поради, което и с оглед правомощията на съда в настоящото производство не се нуждае от допълнително обсъждане. На следващо място с атакуваното наказателно постановление е ангажирана отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.117, ал.1 от ЗТ, който, вменява задължение на "ресторантьорите" да съставят ценоразпис – лист меню за кухненската и сладкарска продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи. Легално определение на понятието "ресторантьор" е дадено в §1, т.58 от ДР на ЗТ - лице, което извършва ресторантьорство т. е. предоставяне на туристическа услуга при съответната форма на обслужване, във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи. Видно от приетата за установено фактическа обстановка, в заведението фактически е осъществявана ресторантьоска дейност, като липсата на категоризация на обекта, което е самостоятелно нарушение, не води до отпадане на останалите изисквания към дейността, в частност към дерогиране правилото на чл.117, ал.1 от ЗТ, в обекта да са налични ценоразписи лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи. Следва да се отбележи и че по така констатираното и санкционирано нарушение от страна на жалбоподателя липсват възражение и оспорване. Предвид на изложеното съдът намира, че по безспорен начин се установява факта на извършено нарушение на чл.117, ал.1 от ЗТ. Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице - ЕООД, въпросът за субективната страна не подлежи на изследване. При това и като законосъобразно е констатирано, че е налице неизпълнение на изискването на посочената разпоредба, на жалбоподателя като лице фактически извършващо ресторантьорска дейност, същият е санкциониран на основание чл.211, ал.1 от ЗТ, който се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 500 до 2000 лв. Санкцията, която е наложена на жалбоподателя е в размер от 500/петстотин/лева т. е. равен на минималния поради, което и с оглед правомощията на съда в настоящото производство не се нуждае от допълнително обсъждане. С огледи изложените мотиви, съдът приема, че по отношение на санкционната част на НП по т.2 е необходимо изменение в частта относно приложимия закон, като вместо Закон за потребителите, констатираното нарушение и наложеното наказание следва да бъдат подведени под съответните – идентични като цифрово изражение – разпоредби на ЗТ. В останалата си част НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на производството жалбоподателят няма право на разноски. От страна на наказващия орган не се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. с ал.2, т. 4 и ал.2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ