Решение № 1309 от 4.4.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 948/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 24, ал. 6 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Образувано е по жалба на М. П. В. от гр. Плевен, [улица], вх.“Б“, ет.1, ап.1, допълнена с Молба вх. рег. № 6934/11.12.2024 г., подадена чрез процесуалния представител адв. М. С. от АК – Плевен, с която се оспорва Заповед № 15-РДПС-0018/03.09.2024г. на директора на РДСП – Плевен за заличаване на жалбоподателката от Регистъра на утвърдени приемни семейства, воден в РДСП – Плевен, потвърдена с Решение № РД-04-0856/08.10.2024г. на изпълнителния директор на АСП – гр.София при Министерство на труда и социалната политика. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречието му със Закона за закрила на детето и НУРКПУПСНДТ. Твърди се, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че адм. акт е необоснован и постановен в несъответствие с целта на закона. В заключение е направено искане да бъде отменена оспорената заповед и се претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката М. П. В. се явява лично и с адв. С., която поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения, прави искане да бъде отменена оспорената заповед и претендира присъждане на деловодни разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. В указания от съда срок представя писмена защита, в които е направен анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и в заключение са изложени подробни съображения за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което е направено искане за неговата отмяна. Ответникът – директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен се представлява от ст.юрк А. Д., която намира жалбата за неоснователна. Твърди, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето и НУРКПУПСНДТ. Прави искане да бъде отхвърлена подадената жалба и претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК. В указания от съда срок представя писмени бележки, в които излага подробни съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изразява становище, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, от които се установяват обстоятелствата, въз основа на които административният орган е достигнал до извод за наличие на предпоставките на чл.24, ал.2 от НУРКПУПСНДТ, в който смисъл е и изготвеният социален доклад, поради което издаденият административен акт е законосъобразен, правилен и в съответствие с чл.1, ал.2 от Закона за закрила на детето. Предвид това прави искане да бъде отхвърлена подадената жалба. Административен съд - Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката М. П. В. е утвърдена като професионален приемен родител със Заповед № ЗД-ЗДПГ01-0014 от 17.02.2016 г. на директор на РДСП – Плевен. Със Заповед № 15-РДСП-0025 от 26.07.2021 г. на директора на РДСП – Плевен е допусната промяна в профила по подадено от жалбоподателката заявление, съобразно която е прието, че приемното семейство е подходящо за настаняване на едно дете на възраст от 0 до 3 години, с лека степен на увреждане, без предпочитания към пол и етническа принадлежност на детето, с готовност за спешно настаняване и заместваща приемна грижа. От 2016 год. до издаване на оспорения административен акт В. е осигурявала грижа за три деца, последното от което е малолетната В. М., настанена със заповед на директора на ДСП от 11.12.2023 г. По делото е представен Годишен преглед на професионално приемно семейство за периода м. февруари 2023 г. – м. март 2024 г., изготвен от ОЕПГ – Плевен /л.68 – л.72/, в който са обследвани полаганите грижи в периода по отношение на малолетните Ж. С. В. и В. Ц. М.. Налице са констатации за промяна на местоживеенето на жалбоподателката и за занижени хигиенно – битови условия в дома на приемния родител при полагане на грижите по отношение на детето В.. Изложено е становище, че одобрението на професионалното семейство на В. може да бъде продължено до осиновяване на настаненото в момента в дома й дете. Годишният преглед е обсъден и приет на заседание на Комисията по приемна грижа при РДСП – Плевен, проведено на 29.05.2024 г., видно от препис извлечение от Протокол № 5/05.06.2024 г. /л.67/. На 25.06.2024 г. от Областен екип по приемна грижа за Община – Плевен е изготвен Социален доклад на основание чл.24, ал.2 и ал.3 във вр. чл.4, ал.1 от НУРКПУПСНДТ /л.57 – 59/, основан на уведомление от В. до началника на ОЕПГ – Плевен от 06.06.2023 г. за промяна на адреса и преместването й в квартира заедно с приемното дете, проведени с жалбоподателката срещи в офис на ОЕПГ – Плевен на 13.10.2023 г., представен от жалбоподателката договор за наем, направено домашно посещение от водещ социален работник на детето В. М. през м. март 2024 г., домашно посещение от социален работник и началник ОЕПГ – Плевен и извършено обсъждане в заседание на Комисията по приемна грижа на 29.05.2024 г., на което е обсъден годишният преглед на утвърденото приемно семейство, изготвен от ОЕПГ – Плевен. В доклада е изложено становище за наличие на промяна в обстоятелствата, съгласно чл.22, ал.1, т.2 и т.3 от НУРКПУПСНДТ, изразяващи се в това, че жалбоподателката вече не живее в собствено жилище, а в квартира с наем в размер на 450 лв. месечно, за която договорът е сключен на 12.05.2023 г. и е със срок до 31.05.2024 г., без наличие на анекс за неговото продължаване след тази дата и гаранции за осигуряване на необходимите условия за живот /жилищни и безопасни/ по отношение на настаненото при нея дете В.. Посочено е, че са нарушени договорните отношения по чл.27, ал.5 от Закона за закрила на детето, както и тези в рамковото споразумение, сключено между Община Плевен като доставчик на услугата и приемния родител. Изложени са доводи за констатирани занижени хигиенно-битови условия в дома на приемния родител, вкл. и след отправени препоръки от ОЕПГ. Във връзка с горното е направен извод за установен риск от неуспех на приемната грижа поради наличие на рискови фактори, свързани с неразрешени проблеми от страна на г-жа В., налагащи кризисни и трудни ситуации от финансов характер и липса на материална обезпеченост, ригидно мислене по отношение нагласата й за участие в приемната грижа, липса на мотивация за ангажиране на качествена приемна грижа, употреба на тютюневи изделия в жилищното помещение. В заключение е направено предложение за заличаване на М. В. от Регистъра на професионалните приемни семейства по чл.31, ал.3 от Закона за закрила на детето. Жалбоподателката е запозната със социалния доклад срещу подпис на 28.06.2024 г., като на 22.07.2024 г. е представила в ОЕПГ – Плевен анекс към договора си за наем с посочена в него дата на сключване 31.05.2024 г. Социалният доклад за оценяване е обсъден на редовно заседание на Комисията по приемна грижа, проведено на 13.08.2024 г., която след проведено обсъждане е счела, че са налице достатъчно данни за подкрепа на направеното предложение за заличаване на професионалното приемно семейство на В. от съответния регистър и единодушно е гласувала решение в този смисъл. Със Заповед № 15-РДПС-0018/03.09.2024г. на директора на РДСП – Плевен жалбоподателката е заличена от Регистъра на утвърдени приемни семейства по мотиви, които са идентични с изложеното в социалния доклад. В. е оспорила посочената заповед по административен ред в срока по чл.84, ал.1 от АПК и жалбата й е отхвърлена с Решение № РД-04-0856/08.10.2024г. на изпълнителния директор на АСП – гр.София при Министерство на труда и социалната политика. В хода на съдебното производство са изискани от съда и представени ОЕПГ – Плевен като писмени доказателства копия от протоколи за домашно посещение от 13.12.2023 г.; 22.01.2024 г.; 12.02.2024 г. и 19.03.2024 г., както и копие от Договор № 10 за грижа на дете, настанено в приемно семейство от 11.12.2023 г. От същите е видно, че домашните посещения са извършени на адреса, на който се намира наетото от жалбоподателката жилище и където са полагани грижи за детето В.. И в четирите протокола са направени констатации за осигуряване на необходимите жилищни и хигиенни условия за отглеждане на детето, осигуряване на подходяща храна и режим на хранене, личните му нужди и грижи за здравето му. Посочено е, че е създадена и се поддържа безопасна среда за детето. В протокола от домашно посещение от 22.01.2024 г. е налице вътрешно противоречие, изразяващо се в това, че в графата „Осигуряване на необходимите жилищни, хигиенни условия и лично пространство, с оглед възрастта и индивидуалните потребности на детето“ е посочено, че същите са осигурени. В графа „Създаване и поддържане на сигурна и безопасна среда за детето“ също е посочено, че такава е осигурена. В същото време в графа „Произтекли задачи, препоръки и поети ангажименти от срещата“ е посочено: „ Напомняне на приемния родител да поддържа добра хигиена в жилището, да проветрява редовно и да не пуши цигари в помещенията“. Съдът е изискал и по делото са представени от РДСП – Плевен и приети като писмени доказателства Протокол от проведена среща вх. № СЛ/Д-ЕН/1436-003/05.01.2024г.; Протокол от проведена среща вх. № СЛ/Д-ЕН/1636-008/02.02.2024 г.; Протокол от проведена среща вх. № СЛ/Д-ЕН/1636-019/19.03.2024 г. и Протокол от проведена среща вх. № СЛ/Д-ЕН/1636-025/12.04.2024 г. От същите е видно, че при проведените срещи на 05.01.2024 г., 02.02.2024 г. и 12.04.2024 г. са направени положителни констатации във връзка с полаганите грижи за детето и неговото развитие. Не са налице направени препоръки към приемния родител. В протокола от 19.03.2024 г. са налице констатации, че хигиенно – битовите условия не са достатъчно добри за отглеждане на бебе, въздухът не е чист, не е проветрено, мирише на цигари, по мебелите и пода има прах, претрупани мебели. Следват констатации, че в стаята на детето има легло без решетка и детска кошара, осигурени са детска количка, детско столче за хранене, детско столче за кола, има играчки и др., след което е посочено, че детето е облечено подходящо, дрехите са чисти, но позахабени, след което е посочено, че има ваничка за къпане, детска козметика, кремове за мазане и е описано физическото състояние и реакции на детето. Отразено е, че се извършват редовно профилактични прегледи от д-р Тишева, описан е хранителния режим. Дадена е препоръка за подобряване на хигиенно-битовите условия. По делото са приети представените от адв. М. С. пет бр. описи с приложени касови бележки в оригинал, за които съдът счита, че съставляват писмени доказателства за обстоятелството, че в посочените в описите периоди са закупувани детски дрехи, козметика и храни, но не и за това кой е купувач на тези стоки, респективно, че същите са ползвани при полагане на грижи именно за детето В.. Разпитаната по искане на процесуалния представител на жалбоподателката свидетел Е. Г. в показанията си описва помещенията, в които е отглеждано детето В.. Твърди, че е близка с жалбоподателката М. В., че е поела ангажимент за подкрепяща грижа през 2022 г. и е осъществявала такава. Сочи, че има преки наблюдения за начина, по който са полагани грижите за децата Ж. и В. и твърди, че за децата са купувани редовно дрехи, полагани са съответни медицински грижи, както и че хигиенно – битовите условия, при които са отглеждани, вкл. след промяна на местоживеенето на жалбоподателката, са много добри. От показанията на разпитаната като свидетел д-р Г. Д. Т. се установява, че е личен лекар на семейството на жалбоподателката, познава същата в качеството й на приемен родител, която до момента е отгледала три деца. Същите са били записани при нея за извършване на профилактични прегледи. По отношение на детето В. сочи, че е водена редовно на детска консултация, не е имала здравословни проблеми, поставени са всички ваксини, физическото и психическото й развитие е било нормално за възрастта. Жалбоподателката е следвала направените препоръки във връзка с храненето, разходките и начина на обличане. Съдът намира, че по отношение на показанията на свидетелите Н. Х. М. – началник на Областен екип по приемна грижа, Ц. В. П. – социален работник в Областен екип „Приемна грижа“ - Плевен и П. Й. Д. – социален работник в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Плевен, не е приложимо ограничението на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като със същите не се опровергава съдържанието на приетите като писмени доказателства протоколи за домашни посещения и проведени срещи, а единствено се потвърждават и детайлизират част от тези констатации и се изяснява фактологията, която е установена с представените по делото и обсъдени по-горе в настоящите мотиви писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Заповедта е издадена от компетентен орган – директор на РД „Социално подпомагане“ - Плевен, в предвидената от закона форма. При издаване на заповедта са спазени и административно-производствените правила, регламентирани в процедура по наблюдение на приемната грижа по Наредбата. От доставчика на приемната грижа е извършвано наблюдение и подкрепа на приемното семейство при осъществяване на приемната грижа, като от социален работник е посещавано детето в приемното семейство и за всяко посещение е изготвян протокол, съобразно разпоредбата на чл. 21 от наредбата. В изпълнение на задължението си по чл. 23 от наредбата от Дирекция "Социално подпомагане" е осигурявана подкрепа и помощ на приемното семейство чрез консултиране. На основание чл. 24, ал. 2 от наредбата, от социалния работник, работещ с приемното семейство е изготвен доклад за оценяване с предложение за заличаване на приемното семейство от регистъра, който доклад е представен на Комисията по приемна грижа при РДСП-Плевен. Съгласно чл. 24, ал. 3 от наредбата комисията е направила предложение до директора на РДСП - Плевен за издаване на заповед за заличаване на приемното семейство от регистъра, поради установяване наличието на промяна в обстоятелствата по чл. 10 от наредбата, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Така цялата преписка е предадени на Директора на РДСП-Плевен за издаване на заповед. Съдът намира обаче, че заповедта е необоснована, издадена в несъответствие с материалния закон и с целта на закона. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени чл. 31, ал.3 от Закона за закрила на детето и чл. 24, ал.4 и ал. 5 вр. чл. 5а, ал. 3, т. 3 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, във връзка с решение на Комисията по приемна грижа от Протокол № 7 от 13.08.2024 г. Съгласно чл. 31, ал. 3 от ЗЗД РДСП поддържа регистър на приемните семейства, а разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Наредбата регламентира компетентността на директора на РДСП за заличаване от регистъра. В процесната заповед е прието, че от събраните в рамките на административното производства доказателства се установява, че жалбоподателката не осигурява подходящи хигиенно – битови условия и здравословна среда за отглеждане на детето В., че не разполага със собствено жилище, живее под наем, от което произтичат допълнителни разходи, като за настъпване на промяната в това обстоятелство не е уведомила своевременно ОЕПГ – Плевен съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от НУРКПУПСНДТ, както и че е налице неизпълнение на договорните отношения по смисъла на чл.27, ал.5 от Закона за закрила на детето и рамковото споразумение, сключено между Община Плевен като доставчик на социалната услуга и приемния родител. С оглед горното е формиран извод за наличие на промяна в обстоятелствата по чл. 10, т. 1 от Наредбата, изразяваща се в дефицит в годността на приемния родител, при която съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравствено и интелектуално развитие на детето. Съдът не може да извърши проверка на твърденията за неизпълнение на договорните отношения от страна на жалбоподателката, тъй в обжалвания административния акт не е налице конкретизация на клаузите от рамковото споразумение и договора по чл.27, ал.5, изр. второ от Закона за закрила на детето, които според ответника не са спазени, с оглед което приема това основание за издаване на заповедта за недоказано от. Предпоставките за издаване на заповед по чл. 24, ал.4 от Наредбата са уредени в чл. 24, ал. 2 от същата. Това са наличие на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10 от НУРКПУПСНДТ, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Единият от мотивите за издаване на оспорената заповед е настъпилата промяна в местоживеенето на жалбоподателката, която е напуснала собственото си жилище поради осъществената по отношение на него публична продан и се е преместила в жилище под наем, за което не е уведомила своевременно РДСП и ОЕПГ. Въз основа на това е направен и извод, че г-жа В. е в невъзможност на осигури материални условия за отглеждане и развитие на детето, включително лично пространство за детето в жилището, т.е. цитирана е разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от НУРКПУПСНДТ. Този извод обаче е в противоречие с приетите по делото като писмени доказателства протоколи за домашно посещение, представени ОЕПГ – Плевен /л.259 – л.263/, в които са отразени домашни посещения в наетото от жалбоподателката жилище в периода 05.01.2024 г. – 12.04.2024 г., в който приемният родител се е грижил за детето В.. Във всички протоколи в раздел „Осигуряване на необходимите жилищни, хигиенни условия и лично пространство, с оглед възрастта и индивидуалните потребности на детето“ е посочено, че тези условия са осигурени. Това е записано включително и в протокола за домашно посещение от 19.03.2024 г., в който са налице констатации за влошени хигиенно-битови условия и са дадени препоръки в тази насока. Констатациите по тези протоколи са в съответствие с показанията на длъжностните лица, които са ги съставили. По отношение на обсъденото в административния акт обстоятелство, че жалбоподателката не е уведомила своевременно ОЕПГ – Плевен съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от НУРКПУПСНДТ, съдът намира за нужно да посочи, че в тази разпоредба не е налице дефинирано изискване за своевременност. Действително съобразно чл.22, ал.1, т.3 от наредбата приемното семейство има задължение да уведоми дирекция „Социално подпомагане“ за промяна на настоящия адрес или предстояща такава. По делото е представено като писмено доказателство Уведомление вх. № 183/06.06.2023 г. до началника на ОЕПГ – Плевен /л.60/, от което е видно, че жалбоподателката е посочила, че се премества на друг адрес, а именно гр. Плевен, [улица], вх. Б, ап.1. Съобразно чл.22, ал.3 от НУРКПУПСНДТ в случаите, когато приемното семейство е информирало само общината или лицето по чл. 4, ал. 1 за настъпване на обстоятелствата по ал. 1, те незабавно информират дирекция "Социално подпомагане", която извършва проучване по ал. 2. Впоследствие след проведена на 15.11.2023 г. среща жалбоподателката е представила договор за наем, удостоверяващ промяна на местоживеенето й, а след запознаване със социалния доклад за оценка е представила и анекс към него. Обстоятелството, че това не е станало „своевременно“, не е възпрепятствало по никакъв начин на дирекция „Социално подпомагане“ или ОЕПГ – Плевен да изпълняват функциите си, за което извод може да се направи от приетите по делото като писмени доказателства протоколи за домашно посещение от 13.12.2023 г.; 22.01.2024 г.; 12.02.2024 г. и 19.03.2024 г. /л.259 – л.262/, както и протоколи от проведени срещи за периода от 05.01.2024 г. – 12.04.2024г. /л.276 – 279/, в първия от които е отразена промяната на адреса. Очевидно към този момент е прието, че тази промяна не създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на настаненото дете, тъй като социалният работник, работещ с детето, не е предприел действия по чл. 22, ал.6 от наредбата, свързани с изготвяне на предложение до директора на дирекция "Социално подпомагане" за спешно настаняване в друго приемно семейство. Нещо повече, детето В. е настанено с временна административна заповед на адреса по договора за наем в гр. Плевен, [улица], а впоследствие и със съдебно решение № 162/13.02.2024 г. по гр.д.№ 158/2024 г. на РС – Плевен, образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с оглед което очевидно административния орган не е счел, че е налице нарушение на чл.22, ал.1 от наредбата. Другият съществен мотив за постановяване на оспорения административен акт е, че приемният родител не полага необходимите качествени грижи, като не осигурява подходящи хигиенно-битови условия и здравословна среда за отглеждане на детето и не задоволява по най-добрият начин неговите потребности. Това твърдение на административния орган е в противоречие със събраните по делото доказателства. По делото са приети Протокол от проведена среща вх. № СЛ/Д-ЕН/1436-003/05.01.2024г.; Протокол от проведена среща вх. № СЛ/Д-ЕН/1636-008/02.02.2024 г.; Протокол от проведена среща вх. № СЛ/Д-ЕН/1636-019/19.03.2024 г. и Протокол от проведена среща вх. № СЛ/Д-ЕН/1636-025/12.04.2024 г. От същите е видно, че при проведените срещи на 05.01.2024 г., 02.02.2024 г. и 12.04.2024 г. са направени положителни констатации във връзка с полаганите грижи за детето и неговото развитие. Не са налице направени препоръки към приемния родител. Единствено в протокола от 19.03.2024 г. са налице констатации, че хигиенно – битовите условия не са достатъчно добри за отглеждане на бебе, въздухът не е чист, не е проветрено, мирише на цигари, по мебелите и пода има прах, претрупани мебели. Дадени са препоръки за отстраняване на горното. При последващата среща, проведена на 12.04.2024 г. и отразена в Протокол вх. № СЛ/Д-ЕН/1636-025 от същата дата, не са налице подобни констатации, от което може да се направи извод, че препоръките са били изпълнени. От представените от ОЕПГ – Плевен като писмени доказателства копия от протоколи за домашни посещения от 13.12.2023 г.; 22.01.2024 г.; 12.02.2024 г. и 19.03.2024 г. е видно, че домашните посещения са извършени на адреса, на който се намира наетото от жалбоподателката жилище и където са полагани грижи за детето В.. И в четирите протокола са направени констатации за осигуряване на необходимите жилищни и хигиенни условия за отглеждане на детето, осигуряване на подходяща храна и режим на хранене, личните му нужди и грижи за здравето му. Посочено е, че е създадена и се поддържа безопасна среда за детето. Единствено в протокола за домашно посещение от 22.01.2024 г. е направено препоръка за поддържане на добра хигиена в жилището, но следва да се отбележи, че в графата „Осигуряване на необходимите жилищни, хигиенни условия и лично пространство, с оглед възрастта и индивидуалните потребности на детето“ е посочено, че същите са осигурени. При последващите посещения на 12.02.2024 г. и 19.03.2024 г. такива констатации няма и не са отправени препоръки в тази насока, от което следва извод, че този проблем е бил отстранен. Наред с горното следва да се посочи, че от показанията на личния лекар на детето В. д-р Тишева се установява, че детето е водено редовно на детска консултация, не е имало здравословни проблеми, поставени са всички ваксини, физическото и психическото му развитие е било нормално за възрастта, а жалбоподателката е следвала направените препоръки във връзка с храненето, разходките и начина на обличане. В оспорената заповед са изложени и съображения за липса на мотивация и капацитет за осигуряване на приемна грижа от страна на жалбоподателката, без обаче да е налице конкретика и позоваване на доказателства в тази насока, респективно излагане на мотиви, от които да е видно въз основа на какви обстоятелства административният орган е стигнал до тези изводи. Освен това промените в обстоятелствата по чл.32 от ЗЗДет. или чл.10 от наредбата следва да са създали опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на настаненото дете. В оспорения административен акт не са налице мотиви, свързани с горната опасност, а към момента на издаване на оспорената заповед в приемното семейство не е имало настанено дете, тъй като детето В. вече е било осиновено. По тези съображения съдът счита, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за наличие на такива промени в обстоятелства по чл. 32 от Закона за закрила на детето и по чл. 10 от Наредбата, които да са създали опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие настаненото дете в приемното семейство на оспорващата. Соченото основание на чл. 10, т. 1 от Наредбата промяна във възможността на кандидатите за приемно семейство да осигурят материални условия за отглеждане и развитие на детето, включително лично пространство за детето в жилището си, не се констатират от представените писмени доказателства. Следва да се отбележи, че не е налице нормативно установено изискване приемната грижа да се осъществява в собствено, а не в наето жилище. Констатацията за наличие на недобри хигиенни условия в жилището е еднократна и очевидно се касае за изолиран случай, липсват данни за наличие на системна занемареност, а посочените в съответните протоколи проблеми очевидно са били отстранени, за което може да се съди от липсата на подобни констатации и препоръки в тази насока при последващи срещи и домашни посещения. По тези съображения съдът намира, че е налице необоснованост и недоказаност на преценката на административния орган, свързана с наличието на промени по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10 от Наредбата, обосноваващи прилагането на мярката и липсват материалноправните предпоставки за издаване на заповед за заличаване от регистъра за утвърдените приемни семейства. Предвид горепосоченото съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед този резултат и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК, а именно 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на производството и 20 лв. заплатен депозит за свидетел. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори състав,