Решение № 214 от 1.8.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 170/2025 г.

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Приета е за разглеждане въззивна жалба против решение № 30/11.12.2024 г., постановено по електронно дело 20233300900027 (ТД 27/2023 г.), по описа на Окръжен съд – Разград, с което са отхвърлени съединените искове на „БРОКОМ ПЛЮС“ЕООД по чл. 71 ТЗ за установяване на нищожност, евентуално на отмяна по реда на чл. 74 ТЗ като противоречащи на закона и устава на всички решения на Общото събрание на акционерите на ответното дружество „ХИМИК“АД, протоколирани като гласувани на проведено на 31.08.2023г. събрание по шест точки от дневен ред (освобождаване на членове на СД, определяне на брой на членове занапред, избор на нов състав на СД, съгласие за разпореждане с активи и овластяване на СД да избере лице, което да предложи съдържанието на сделките и да представлява дружеството при сключването им, след одобряване на условията от СД). По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение № 226/23.04.2025 г. (л. 32 – л. 39), като наред с доклада по оплакванията на страните, съставът е изложил и съображенията си по исканията на насрещните страни за събиране на нови доказателства в настоящата инстанция, обосновани с неоснователни оплаквания за процесуални нарушения, осуетили защитата на ищеца и непълнота на доклада на първата инстанция. Въззивникът ищец „БРОКОМ ПЛЮС“ЕООД, чрез управител Я. К., излага оплаквания за неправилно установени факти по съответствие на удостоверени в протокола на събранието взети решения с изразена воля на лицата, гласували като акционери, като счита че не са обосновани изводите за признаване на акционерни права на участниците в събранието без налични легитимационни документи за притежавани налични акции, каквито единствено са предвидени в устава на дружеството. Сочи, че съдът не е обсъдил оспорването на истинността на удостоверяването на правата на гласуващия акционер „Роуд Дизайн“ АД от Централен депозитар и липсата на компетентност на този орган по отношение на дружество с налични акции. Изложени са и оплакванията по преценката на доказателствената стойност на протокола от събранието с оспорено авторство и истинност, конкретно в част, с която изявленията на участниците са удостоверени като изявления на акционери, което е довело и до неправилен извод за вземане на решение от орган, заседаващ в законен състав и при наличие на кворум. Отделно са посочени нарушения по установяването на фактите по процедурата по свикването на оспореното събрание, като съдът е възприел неправилно като достоверен оспорения протокол, с който съветът на директорите е свикал събранието и е утвърдил поканата с дневния ред. Изложени са и оплаквания по приложението на закона при преценката на съответствие на оповестената покана с изискване по чл. 223 ал.4 т.5 ТЗ за предложени проекто-решения по разискваните въпроси и при гласуване на кандидатурите на новопредложени трима членове на СД по отделно, въпреки липса на такова предложение в отклонение от чл. 235 ал.1 ТЗ и при предложен проекто-екип от 4 души и невъзможност за промяна на първоначално оповестен дневен ред по чл. 231 ТЗ при неявяване на всички акционери. Въззивникът счита за необосновано и неправилно отчитането на изискуемото мнозинство за вземане на решение за броя на членовете на СД, като сочи, че промяната касае съдържание на устава и следва да се приложи квалифицирано мнозинство по чл. 221 т.1 ТЗ. Като счита, че е доказал претенцията си за нищожност на решенията на събранието (отразяващи воля на лица, чийто права върху налични акции не са доказани), удостоверени като приети от органа на дружеството в протокол с недоказана истинност, моли за отмяна на обжалвания акт и уважаване на този установителен иск. Поддържа и доводите си за доказаните нарушения по свикването на събранието (без доказано решение на СД за провеждането му по съответно оповестен дневен ред; без надлежно формулирани проекто- решения и конкретно посочено предложение за промяна на брой на членове на СД) и провеждането му (разглеждана на въпроси извън съдържанието на оповестената покана; гласуване по отделно на предложени кандидатури на членове, довело до подмяна на предложен колектив и без съобразяване на нужния за това кворум), като моли и за уважаване на евентуалния конститутивния иск, след съответна отмяна на неправилното решение в цялост. Представител на въззивника не е пледирал пред настоящия съд. Въззиваемия „ХИМИК“ АД, чрез особен представител адв. З. оспорва оплакванията с доводи за злоупотреба с правото на жалба, упражнявано от контролираното от освободения вече изпълнителен директор дружество – ищец. Излага възражения срещу активната легитимация на ищеца, удостоверил правата си с документ, съставен в явен конфликт на интереси (от представляващ акционерното дружество Я. К. в полза на представлява от същото лице акционер-титуляр на налични акции) без доказано отразяване на каквото и да е прехвърляне в книга на акционери и извършено джиро за придобиване на така удостоверени акции, както и без надлежно оповестяване по реда на ЗМСИП на действителната собственост над 25 % от капитала на ответното дружество, твърдяна като притежание на физическото лице К. (включваща както лично притежавани от него акции, така и тези на контролираното от него еднолично дружество ищец). Обратно, според въззиваемия, въпросът относно спорното притежание на акционерни права от „Роуд дизайн“ АД(посочен от ищеца като основание за оспорената легитимност на решенията на събранието) е бил надлежно изяснен в съответствие с обявените в регистъра данни за това дружество като мажоритарен акционер, придобил права преди промяната във вида на акциите и легитимиран с удостоверение от Централен депозитар. Оспорват се изрично оплакванията по установените факти по свикването на събранието с поканата със съдържание прието от съвета на директорите, оповестена чрез лично изявление на К., действал като законен представител на дружеството - заявител и допълнена по искане с въпроси, заявени от друг акционер и фактите по провеждането на събранието на акционерите, които са били протоколирани от органите на събранието, избрани след гласуването на явилите се поканени акционери, удостоверили с подписи присъствието си в нарочно изготвен списък. Представителят на въззиваемия ответник счита за правилни и изводите за установяване на налична, а не липсваща воля на акционери, притежаващи права, достатъчни за формиране на мнозинство и за липса на нарушения при приложението на закона, съответни на задължителната тълкувателна практика. В открито съдебно заседание, особеният представител на въззиваемото дружество отново акцентира на липсата на доказани акционерни права на ищеца, като наред с довод за необходима проверка за допустимост на претенцията, от името на въззиваемото дружество е отправено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и аргументирано, съответно да бъде оставена без уважение въззивната жалба по неоснователната претенция. Само въззивникът е заявил претенция за определяне на разноски в настояща инстанция. За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). Произнасянето съответства на предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за прогласяване на нищожността на решения на Общото събрание на акционерно дружество, поради тяхната липса (удостоверени в неистински протокол), както и поради допуснато закононарушение при формирането на органа на дружеството, компетентен да вземе решенията(липса на достатъчно явили се и участващи в заседанието лица, които да могат да формират нужен за съответното решение кворум). Наред с тези пороци, поддържани евентуално и като основания на обективно евентуално съединени конститутивни искове за отмяна на незаконосъобразни решения, ищецът допълнително е обосновал претенция по чл. 74 ТЗ и с позоваване на незаконосъобразно провеждане на процедурите по свикване и провеждане на събранието, приемане на решенията и отчитане на гласовете на присъстващите акционери, формиращи законоустановени мнозинства. При подготовката си за разглеждана на делото по същество, въззивният съд вече е обявил, че нито предявеният установителен иск, нито евентуалното конститутивно искане за отмяна не са били основани на твърдение за „незаконен“ състав на заседаващия орган поради участие в него на лице без акционерни права. Съответно на тази своя констатация за липса на такова основание на претенциите, въззивният съд е обявил за ирелевантни и всички посочени в жалбата оплаквания, относими към преюдициални въпроси относно удостоверяването на правото на акционера на „Роуд Дизайн“АД, приет за акционер с право на глас при регистрацията му за участие в събранието. Също така, съставът е констатирал и оплаквания на ищеца относно основания на иска по чл. 74 ТЗ (нарушения на специфични законови норми, относими към решенията относно разпоредителните сделки по т. 4 и 6 от дневния ред), които не са били обосновани като фактически хипотези на евентуалната претенция в исковата молба и съответно са били преклудирани като основания на конститутивен иск (чл. 74 ал.2 ТЗ, разтълкуван изрично в т. 6 ТРОСГК 1/2002 ВКС). В тези части жалбата на въззивника надхвърля сезирането на първата инстанция, ограничено само до общите пороци, отнасящи се до всички разгледани от събранието въпроси, заявени като основания за незаконосъобразност (нередовно свикване и липса на законен кворум). Затова оплакванията за нарушения на закона, изложени в раздел 1 и 7 от жалбата са били вече обявени от съда като оставащи извън правомощията за въззивен контрол. В рамките на служебната проверка за допустимост на исковата защита, гарантирана общо според чл. 71 ТЗ за лица, чието членствени права са накърнени от действия на органи на търговско дружество, въззивният съд преценява, че правото са на иск ищецът е обосновал с твърдения за притежавани поименни налични акции от ответното дружество, които са били регистрирани във водена от акционерно дружество книга на акционерите. Тези твърдения се потвърждават както от регистрацията на „Броком плюс“ЕООД като явил се на събранието участник (вписан в списък на участващите акционери от натоварени с провеждането на събранието лица), така и от признат от дружеството факт на надлежно упражнени от този акционер права в провежданото събрание, изрично деклариран като истинско обстоятелство (чл. 13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ) от новоизбран представляващ Д.Г.Д.Х при заявена за вписване от самото дружество по собствената му партида в ТР промяна със заявление обр.А5№ 20230831173131 (чието разглеждане е било спряно поради наложена обезпечителна мярка в полза на ищеца по настоящото дело). При наличие на тези, служебно известни и публично оповестени доказателства, легитимацията на ищеца като акционер е установена по противопоставим на ответното дружество начин, дори и без да се налага преценката на допълнително представеното от ищеца временно удостоверение, издадено от предходния (освободен с оспорваното решение) представител на дружеството. Без значение в конкретния случай са доводите на назначения особен представител на юридическото лице – ответник относно опорочаването на издаването на този документ, заместващ новоиздадени (след промяна на вида на акциите в приет през 2003г. и обявен в ТР като актуален устав) налични поименни акции, съответни на дотогава притежавани безналични поименни акции, от емисия, подлежаща на регистрация в Централен депозитар (според обявен по фирменото дело предходен устав от 2000г.), респективно не се налага обсъждане на доводите да нужда от допълнително доказване на членствените права със съответни прехвърлителни сделки и вписване в новосъставена книга на акционерите(подробно обосновани в отговора по въззивната жалба). Затова и въззивният съд приема за доказана в достатъчна степен процесуалната предпоставка за упражняване на защита на акционерни права на този ищец и възприема преценката на първата инстанция за допустимост на процеса. Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна: Видно от оповестен в ТР устав на „Химик“ АД, ЕИК: 826043835, дружеството е с регистриран капитал в размер на 105 844 лв., разпределен в 105 844 бр. поименни налични акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. всяка ( чл. 6) и се управлява от съвет на директорите в състав от 3 до 5 души с мандат от пет години(чл. 14), който може да заседава и неприсъствено, като в този случай решенията се отразяват в протокол, подписан от всички съгласни с удостовереното в него съдържание членове на колективния орган. Правомощията на акционерите, като участници във върховен колективен орган (ОСА) са посочени без отклонение от законоустановената компетентност по чл. 221 ТЗ, като е уговорено изрично за всички решения само завишен кворум от присъстващи акционери, представляващи поне половината от уставния капитал(чл. 12 от устава) и мнозинства, които не се различават от тези по чл. 230 ТЗ (чл.13 ал.2 от устава). Видно от оповестените в партидата на търговеца данни, съветът на директорите е бил в състав Е С У, К П И и Я. Г. К., вписан на 12.08.2014г. и избран на събрание от 27.07.2014г., като в поредицата покани за събрания на акционерите след изтичане на петгодишния мандат през 2019г. до момента на провеждането на спорното събрание няма отразено предложение за обсъждане на избор на нов състав на този орган. Не е спорно и се установява от служебно извършена от съда справка в ТРРЮЛНЦ, че по решение на съвета на директорите на „ХИМИК“ АД от 16.06.2023 г., с вписване 20230623165514 по заявление на изпълнителния член на съвета на директорите на това дружество (обр. Г1 рег. № 20230619211146), е обявена покана за провеждане на общо събрание на 31.08.2023 г. от 13: 00 ч. в конгресната зала на хотел „Картоон“ в гр. Разград, с дневен ред и проекто-решения по съответните три точки. Изрично е предложено освобождаване на всички членове на съвета на директорите, поради изтекъл мандат, увеличение на състава на този орган до 4 души и избор на нови членове на съвета на директорите с конкретно оповестени кандидатури на Д.Г.Д.Х, М С А, Р А Д и Я. Г. К.. Оспорването на автентичността на подписи върху този протокол, въз основа на който е оповестена поканата, не само, че не е било своевременно (по съображенията, изложени от настоящия състав в подготвителното заседание), но и касае само подписани изявления на двама от членовете - лица, различни от оспорващия акционер. Като съобрази и обясненията на автора на неоспорения подпис Я. К., който е потвърдил истинността на документа в цялост с декларация за истинност като заявител на поканата (в качеството му на представител на ответното дружество), дадени пред първа инстанция в о.с.з. на 03.10.2024г (л. 180 от делото на РОС), въззивният съд намира, че сама по себе си автентичността на положените от другите членове подписи е без значение. При наличие на публично оповестяване на свикването като съвместно действие на управителния орган, което не е било оспорено от никой от явилите се акционери не само пред самото събрание, но и от трети лица(каквито са дотогавашните членове на СД) по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и при признанието за неприсъствена форма на заседанието и получени от изпълнителния член устни инструкции за съвместно процедиране, писменото изявление може да е вярно (т.е. да отразява действителна воля на посочения автор) дори и да не е лично подписано от него. В този смисъл и оплакването за неправилно установен факт на съществуването на тази покана е неоснователно. Допълнителни въпроси към дневния ред на така свиканото събрание са били включени в дневния ред след упражнено право на акционер по реда на чл. 223а ТЗ със заявление обр. Г1 рег. № 20230712120145, оповестени по партидата на дружеството с вписване 20230811130331. Акционер е поискал разглеждане на въпроси със съответно предложени проекто-решения за разпореждане с активи на дружеството, чиято обща стойност надхвърля половината от стойността на активите, съгл. ГФО на дружеството за 2022 г.; овластяването на СД за определи конкретно лице за договаряне на параметри на сделките и да представлява дружеството при сключването им след одобряване на условията от Съвета на директорите. Тези въпроси съответно са били и докладвани на събранието и разгледани като точки 4, 5 и 6 от дневния ред. Видно от приложеният към исковата молба протокол, свиканото извънредно общо събрание на акционерите на „ХИМИК“ АД е проведено на 31.08.2023 г. в гр. Разград. Протоколирано е присъствие на трима акционери –две юридически лица, чрез техните представители и едно физическо лице, представляващи общо 95 954 бр. акции, равняващи се на 90.66 % от капитала на дружеството, чиято легитимация като носители на членствени права е удостоверена в нарочен списък, заверен от служителите на дружеството. Протоколираните действия по проверка на пълномощията, избора на органи на събранието, обсъждането на въпросите по разширения дневен ред и приемане на проекто - предложенията по т. 1, 3, 4, 5 и 6 от дневния ред с мнозинство над 50% от представения капитал, респективно отхвърлянето на предложението по т. 2 с единодушие, са възпроизведени като съдържание дословно в констативен протокол № 150, том 2, рег. № 10603 от 31.08.2023 г., изготвен от нотариус Р И (рег. № 378 в НК на Република България). Така съставеното нотариално удостоверяване има обвързваща доказателствена сила относно изявленията на нотариуса за фактите, които са се осъществили пред него в рамките на предоставената му от закона удостоверителна компетентност по чл. 569 от ГПК, вкл. явяването или неявяването на лица за извършване на действия пред нотариуса(решение № 473/17.01.2013 г. по гр. д. № 1395/2011 г., IV г. о. на ВКС). Именно такива са фактите, удостоверени в протокола, доколкото чл. 232, ал. 4 от ТЗ предвижда възможност за засвидетелстване на провеждане на събрание на явили се на свикано събрание акционери по искане на заинтересовано лице (определение № 445/24.07.2009 г. по ч. т. д. № 326/2009 г., І т. о. на ВКС), като в случая като молител е посочен участващия в събранието акционер „РОУД ДИЗАЙН“ АД. Оспореният документ е представен в официално заверен препис от книгата на нотариуса, която като свидетел е потвърдила удостоверените от нея факти, включително и самоличността на явилите се на събранието лица, проверена по личните им документи. Съдът преценява, че материалната доказателствена сила на това удостоверяване обвързва насрещните страни и съответно възприема за доказани засвидетелстваните в него факти(на чл. 179, ал. 1 ГПК). Следва да се отбележи, че и събраните гласни доказателства потвърждават изцяло удостовереното от нотариуса провеждане на събранието, като и св. М(протоколирала като секретар и изготвила списъка на акционерите) и св. Д (председателстваща събранието) излагат личните си възприятия от същите факти относно присъствието на явилите се за участие в събранието лица и техните изявления. Качеството на явилите се за участие в събранието лица обаче няма отношение към протоколираните факти, тъй като нотариусът няма задължение в този охранителна процедура да проверява легитимационни документи. Удостоверяването се ограничава до действията на самите органи на събранието, които обявяват на присъстващите от името на самото дружество възприетия резултат от регистрацията на противопоставими на дружеството права, според наличните до момента оповестявания (чл. 185 ал.4 ТЗ). Затова макар самото материално право на акционерно участие да не се удостоверява, официално е удостоверен докладът на комисията по регистрация (съставила неоспорения списък на присъствали акционери) и липсата на възражения на присъстващите срещу правата на всеки от останалите участници. Свидетелките също потвърждават обстоятелството, че самата легитимация на акционерите Я. Г. К., „БРОКОМ ПЛЮС“ ЕООД и „РОУД ДИЗАЙН“ АД е била приета като безспорна между участниците в събранието, въпреки липсата на представена книга на акционерите с налични акции и при отчитане на известните на служителите на дружеството права върху безналичните акции от първоначалните емисии. При така събраните доказателства въззивният съд, също както и първата инстанция, намира за доказано провеждането на събранието на посочените лица, на посочената дата и място и направените от тях изявления, които са протоколирани като решения на колективния орган. Оплакването на въззивника срещу това установяване на фактите по делото е неоснователно. При тази фактическа обстановка, въззивният съд намира за неоснователни предявените установителни искове и на двете, евентуално посочени основания. Не е налице хипотеза на неистинско протоколиране, доколкото категорично е доказано, че събранието на лица, признати от органите на дружеството за акционери, се е провело именно по начина, фиксиран в съставения протокол. Не се установява и твърдяната пълна липса на кворум на колективния орган на акционерното дружество поради неучастието в събранието на всички акционери. Както вече въззивният състав е констатирал, влаганото от ищеца фактическо съдържание на този порок, според текста на исковата молба, не предполага че се твърди участие на лице, което не е акционер, а само липса на присъствие на всички акционери. Изрично е посочено, че е нарушено изискване на чл. 231 ал.1 ТЗ за „абсолютен кворум (100%)“ в случай на гласуване на решения по въпроси извън предварително оповестен дневен ред. Този порок обаче не може да изключи самото съществуване на сделката-решение на иначе конституиран в намален състав колективен орган, тъй като волята на юридическото лице ще се формира (макар и незаконосъобразно) дори и с изявление на един участник (какъвто самия ищец не може да отрече че сам е). Дори и във волеформирането да участват лица без право на глас, това закононарушение само по себе не изключва съществуването на сделката-решение, а само се съобразява при отчитане на гласове с редукция на кворум (Решение № 188 от 5.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2309/2017 г., I т. о., ТК), респективно в конкретния случай, ако се установи твърдяното закононарушение, то би могло да се разглежда само като основание за отмяна по евентуално съединените конститутивни искове. Крайният извод за неоснователно претендирана по реда на чл. 71 ТЗ нищожност на решенията в цялост съвпада с диспозитива на обжалваното решение, поради което първоинстанционният акт следва да се потвърди в тази част. Това налага да се разгледат и евентуално съединените искове за отмяна по чл. 74 ТЗ. Съдът следва да ограничи първоначалната си преценка само до твърдения за процедурни нарушения на закона или устава, които могат да се квалифицират като отделен иск (решение № 74 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 633/2010 г., I т. о., ТК). Относими към такива нарушения са фактите относно нарушения, допуснати при свикването на събранието от СД, който е формулирал незаконосъобразно предложения за гласуването на решенията относно избора на новия състав, заместващ лицата с изтекъл мандат. Въззивният съд преценява, че поканата, оповестена въз основа на решението на лицата, продължаващи след изтичане на мандата им да изпълняват управителните функции до избор на нови членове, съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 223, ал. 4 ТЗ – фирмата и седалището на дружеството; мястото, датата и часа на събранието; вида на общото събрание (извънредно); дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане. Независимо дали е било взето в присъствие на всички членове или неприсъствено, общата воля на заварения съвет на директорите за сезиране на компетентния орган за избор на новия състав е установена и затова няма основание за отричане на последиците от така предприетото свикване. Не се установяват нарушения и по допълнителното сезиране с въпросите по т. 4 – 6 от дневния ред, с оглед на надлежно упражненото право по чл. 223а, ал. 2 ТЗ. Както вече се посочи, при безспорно приети от дружеството и неоспорени нито извънсъдебно, нито с иск права на „РОУД ДИЗАЙН“ АД, включените по неговото искане допълнителни въпроси, формулирани в покана, съответстваща на чл. 223 ал.4 ТЗ също надлежно сезират общото събрание в рамките на неговата компетентност. Основният довод на въззвиника за несъответствие на съдържанието на поканата с изискванията на закона се свързва с твърдяната взаимна обусловеност на предложенията относно състава на управителния орган и формулирането на проекто-решенията, предложени за обсъждане на акционерите. Такава зависимост обаче съдът не намира за предвидена в императивна норма било на закона, било в устава на дружеството. Само по себе си както освобождаването, така и избора на нов състав на съвет на директорите може да израз на самостоятелно формирана воля на акционерите и отразява моментното гласуване на доверие, респективно оттеглянето му, към конкретно предложени за членове на съвета лица. Затова е напълно законосъобразно да бъде освободен досегашен състав, без да е необходимо задължително да се избере нов състав, ако предложените лица не получат подкрепата на мнозинството и не бъдат направени други, възприети от събранието предложения. Именно за такива случаи законът урежда последици от непопълнен състав на органа (чл. 252 ал.1 т.6 ТЗ), и тази уредба категорично изключва субективната представа на ищеца, че законосъобразното процедиране изисква функциите на съвета да се изпълняват от колектива с изтекъл мандат докато не бъде надлежно прието именно тяхното предложение за състава на новия колектив, който да поеме тези функции занапред. Затова и доводите за незаконосъобразност на съдържанието на поканата, която не е предвиждала отделно разискване на въпроса за избора на нов състав, в случай, че не бъде прието „обуславящото“ го предходно предложение за увеличаване на броя на членовете не са основателни и не могат да обосноват годно основание за отмяна на незаконосъобразни решения на събранието. Изцяло свързани с тези доводи са и твърденията за нарушенията на изискуемия кворум и мнозинства. На първо място, нито въпроса за увеличаване на броя на членовете на съвета, нито конкретните лица, които са предложени за избор на такава позиция, са част от законоустановеното съдържание на устава на този вид дружество. Действително в чл. 165 т. 4 ТЗ броят на членовете на управителния орган е посочен като съществен реквизит на дружественият акт, но законът не предвижда императивно конкретна цифра при едностепенната система на управление, избрана от ответника, а актуалният устав допуска вариации от 3 до 5 члена. Затова, какъвто и да е броя, предложен в поканата до акционерите, ако той е в рамките на допустимите уставни лимити, не може да се приеме тезата на въззивника, че по същество с определянето на броя (респ. увеличаването от 3 на 4 члена или съхраняване на досегашния брой при неприемане на предложеното увеличение) се цели или постига промяна на устава. Затова са неоснователни оплакванията на въззивника за неприлагане на специалното изискване за кворум и мнозинства, предвидени за промени в устав (чл. 230 ал.2 ТЗ). Въззивният съд не установява и твърдяното разглеждане от събранието на въпроси, които не са били предварително оповестени в поканата на СД и допълнението й. Всички протоколирани решения са гласувани по проектите, вписани в оповестените по партидата на дружеството покани и затова няма никакво основание за прилагане на изискването за единодушие по чл. 221 ал.1 ТЗ. Както вече се посочи, след като е било отхвърлено предложението за увеличаване на членовете на СД, събранието не е било длъжно да прекрати обсъжданията по кандидатурите за нови членове, предложени като колектив от четири, а не само от три лица. Макар и колективен орган, съветът на директорите се формира от членове, чийто избор е функция от доверието, което всеки кандидат получава в личното си качество (арг. от чл. 237 ал.1 ТЗ) и съответно носи лична отговорност за поетите задължения (чл. 240 ал. 3 ТЗ). Дори и в случаите на колективно представителство на дружеството(чл. 235 ТЗ ал.1 ТЗ), то е изцяло обусловено от сделки – решения на органа, които обаче се формират с отчитане на гласове на отделните членове (чл. 238 ал.2 ТЗ) и затова изцяло необоснована е тезата на въззивника, че единствено възможният законосъобразен начин на конституиране на новия съвет е след предложение и избор на неделим колектив. Напротив, преценката на акционерите не може да бъде отнапред ограничавана само до сбора от лица, за които са внесени предложения. Не само че събранието може да одобри само някои от кандидатурите, но в съдебната практика трайно се приема, че предложения за други кандидатури могат да се разискват и одобряват ad hoc, и поради това дори не е необходимо имената на бъдещите членовете да се посочват в поканата, ако акционерите разполагат с нужната им за вземане на решение предварителна информация за професионалните качества на кандидата (Решение № 115/22.03.2000 год. по гр. д. № 748/1999 год., решение №216/20.01.2014 год. на ВКС по т.д. № 45/2013 г., І т.о.). Затова, в случая на обосновани за четири лица предложения и вече отхвърлено единодушно решение за увеличаване на състава до 4 члена, единственото законосъобразно процедиране при разглеждане на следващия въпрос от дневния ред е било обсъждането на всяка от кандидатурите поотделно до попълването на нужния, минимално предвиден в устава състав от трима члена. Тези обсъждания нито се различават от оповестения дневен ред, нито излизат извън рамките на проекто-предложението и затова и въззивният съд, както и първата инстанция, не намират основание да приложат специалната норма за приемане на решения извън оповестен дневен ред. Съответно не е налице и закононарушение при провеждане на гласуването, а доводите на въззивника за единствено възможно гласуване на състава „ан блок“, настоящият състав преценява като извлечени от изначално погрешната субективната представа на акционера, че нов управителен орган ще бъде конституиран само ако наред с новите кандидати (предложени и одобрени от акционера „РОУД ДИЗАЙН“ АД) ще бъде задължително съхранено и участието в СД на неговия представител Я. К. (контролиращ изцяло дружеството до момента като изпълнителен директор с изтекъл мандат). Не са основателни и оплакванията на въззивника за неправилно отчетен кворум и мнозинства при вземане на решенията както за освобождаване на дотогавашните членове, така и за избор на новия съвет от само три члена. При гласуването по отделно за всяко от предложенията, ясно са оповестени и съответно удостоверени както от органите на събранието, така и от присъствалия нотариус, изявленията на лицата, възприети безспорно от дружеството и присъстващите участници, като акционери с право на глас. Съответно установеното съгласие на мнозинството(55 796 бр. от общо налични 105 844 бр. акции, от които представени на събранието само 95954бр.) е достатъчно за вземане на решенията на събранието по всички спорни точки от дневния ред, тъй като покрива изискването на чл. 230 ал.1 ТЗ при наличие на кворум по чл. 227 ал.1 ТЗ вр. чл. 12 от устава. Останалите оплаквания, касаещи закононарушения, които не са били предявени като основание на иск по чл. 74 ТЗ съдебният състав не следва да разглежда. В заключение, въззивният съд намира за изцяло неоснователни и претенциите за отмяна на взетите решение на проведеното събрание. До същия извод е стигнал и първоинстанционният съд и затова обжалваното решение следва да се потвърди и в тази обжалвана част. Предвид изхода на настоящия спор право на разноски възниква само за въззиваемата страна, която не е направила такива в процеса, а възнаграждението за представителя й е било авансирано от въззивника и затова разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд