Решение № 1758 от 25.10.2021 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5544/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0438-000651 от 30.06.2021г., издадено от Началник сектор 03 РУ към ОД на МВР-Пловдив, с което на А. Л. АТ. с ЕГН •••••••••• о т гр.Пловдив, са наложени административни наказания за нарушения по чл.6, т.1 от ЗДВП, по чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.2, чл.100, ал.1, т.3 и чл.147, ал.1 от ЗДВП. Жалбоподателят А., в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание се явява лично, със адв.Н., която подържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.Моли за разноски. Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище, че жалбата е неоснователна и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА. В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 25.05.2021г. около 14.30 часа в гр.Пловдив, на ул.Васил Левски 58 като собственик и водач на л.а. Волво В 50 с рег. номер •• паркирал в зоната на пътен знак В27 в крайна дясна лента, не представил СУМПС, Контролен талон, Свидетелство за регистрация на МПС, Застраховка „ГО“, както и не представя талон за минат задължителен технически преглед на МПС.Така описаните нарушения били констатирани от актосъставителя и свидетел по делото Ц.-••• в 03 РУ.За същите Ц. състав на жалбоподателя АУАН 800451/25.05.2021г.В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани възражения от жалбоподателя, които не били уважени и било издадено и процесното НП. Въз основа на гласните доказателства на актосъставителя съдът намира следното: Не отговаря на истината описаното в АУАН и НП, че жалбоподателя А. е управлявал на посоченото в акта и НП време и място горецитирано МПС.Актосъставеителя ясно заяви, че А. не е управлявал МПС, дори не е бил в него, а до предната му врата.Изрично актосъставителя заяви, че не знае дали МПС е минало на задължителен преглед, а само че А. нямал талон за минат такъв периодичен технически преглед. При така изложеното съда достигна до следните правна изводи. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност. Налице са обаче процесуални нарушения изразяващи се в следното относно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДВП.В диспозитива на НП е описано, че А. нарушил пътен знак „В 27 или В 28“.Недопустимо му е алтернативно да се сочи кой измежду няколко знака е нарушил жалбоподателя.Това нарушава правото му на защита от една страна, а от друга не сочи конкретно нарушение и фактически пречи на съда да провери правилността на НП.Ето защо в тази част НП следва да се отмени поради неясно изписване на извършеното нарушение и нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Що се касае до следващите три нарушения, а именно че А. не носи СУМПС и КТ, СРМПС, както и документ за застраховка „ГО“ по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП и чл.100, ал.1, т.3 от ЗДВП според съдът те изобщо не са извършени тъй като А., както каза актосъставителя не е управлявал МПС.Състава и на трите нарушения включва елемент А. да притежава качеството водач на МПС.Ето защо в тази част НП се явява незаконосъобразно тъй като нарушенията изобщо не са извършени от А..Последното вменено му нарушение е по чл.147, ал.1 от ЗДВП за това че като собственик не е представил л.а. Волво В 50 с рег. номер •• на периодичен технически преглед фактически за пръв път се твърди да е извършено в НП.Това е така тъй като в АУАН актосъставителя изрично е записал че А. не представя талон за преминат задължителен технически преглед на автомобила.Междувпрочем това е вписано и в обстоятелствената част на наказателното постановление, но в диспозитива се твърди, че А. е извършил нарушение като не е представил МПС на технически преглед.В случая актосъставителя изрично заяви, че не знае дали е минат технически преглед, а е констатирал не носене на талон за такъв, тоест липсват доказателства за извършено такова нарушение.Дори и такива да бяха налични отново е налице неясно изписване на нарушената норма, тъй като в АУАН и НП се твърдят съвсем различни факти и обстоятелства относно това нарушение.Непредставянето на талон за технически преглед всъщност е документ отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност по смисъла на чл.100, ал.1, т.6 от ЗДВП по който текст всъщност е словното изписване в АУАН на нарушението, а не такова по чл.147, ал.1 от ЗДВП.Така, че дори да се приеме, че А. не е носил такъв талон това се явява нарушение по чл.100, ал.1, т.6 от ЗДВП и санкцията следва да бъде по чл.185 от ЗДВП поради липса друг състав в закона санкциониращ неносене на талон за преминат периодичен технически преглед.Ето защо съдът счита, че и в тази част наказателното постановление се явява незаконосъобразно. Предвид всичко гореизложено обжалваното НП следва да се отмени изцяло. Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. според съда на жалбоподателя се следват направените в хода на производството разноски за защитник.В случая видно от представеното адвокатско пълномощно са заплатени 300лв. за възнаграждение на защитника.Има направено възражение за прекомерност, в случай, че се надхвърля минимума в наредбата, който към датата на сключване на договора за правна помощ е 300лв.Платеното адвокатското възнаграждение е на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения и в договора за правна помощ е посочено че е платено изцяло в брой.С оглед изхода на делото, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с т.6 от ДР на АПК ОД на МВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер до 300 лева. Ето защо и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът