Решение № 308 от 3.11.2023 г. на Районен съд - Костинброд по дело № 475/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Г. С., с която иска да се осъди ЗК „Лев Инс“ АД, да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, за периода от 13.06.22 г. до 21.04.23 г., настъпили в резултат на ПТП, което е настъпило на •••••• г., в гр. К., в размер на 3344, 05 лева, като се отчете съпричинителната квота на пострадалата в размер на 10 %, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба- 06.06.23г. до окончателното плащане на дължимата сума. Ищцата сочи, че на •••••• г., около 06: 30 часа, на входа на гр. К., е настъпило ПТП, между МПС марка „М.“, модел „С.“, с рег. № •••••••, управлявано от Н.А.Г. и пешеходеца Р. Г. С.. Инцидентът е настъпил през светлата част на денонощието, при добра видимост и суха пътна настилка, като ищцата е пострада тежко. Твърди се, че за пътния инцидент е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-2125/•••••• г. Видно от протокола, виновен за пътния инцидент е водачът на МПС марка „М.“, модел „С.“, с рег. № ••••••• – Н.А.Г., който поради несъобразена скорост, застига и удря движещата се вдясно на пътното платно Р. С.. По случая е било образувано ДП № 130/•••••• г. по описа на РУ - К., пр. пр. № 497/2014 г. по описа на РП- К.. Твърди се, че с поведението си водачът на МПС М.“, модел „С.“, с рег. № ••••••• – Н.А.Г., е бил нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т.1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като след пътния инцидент ищцата е била откарана от екип на Бърза помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, където е приета в дълбока сомнолентност, без словесен контакт, с квадрипаретичен синдром – силно ограничение на движенията на четирите крайника и с опасност за живота. Престоят й в болничното заведение продължил от •••••• г. до 26.06.2014 година. Сочи се, че на 13.05.2014 г. ищцата е претърпяла тежка операция на гръбначния стълб, след което била настанена в неврохирургичната реанимация на болничното заведение, в тежко състояние. Към настоящият момент се твърди, че тя е напълно обездвижена от шията надолу, като няма прогнози това й състояние да търпи обратно позитивно развитие. Твърди се, че в подкрепа на това е бил издадено и решение на ТЕЛК № 2261/от 05.11.2014 г., както и ЕР на ЕЛК №2418/24.11.20 г., според който при пострадалата е налице 100 % парализа на четирите крайника и 100 % намалена трудоспособност. Твърди се, че през годините ищцата многократно е била настанявана в лечебни заведения във връзка провеждани лечения от настъпилите телесни увреждания и влошеното и здравословно състояние вследствие на претърпяното от процесното ПТП. Сочи се, че ищцата е имала разходи за осигуряването на битови условия за живот и задоволяване на санитарно битовите и потребности, лечение и профилактика за периода от 13.06.22 г. до 21.04.23 г. Твърди се още, че ищцата е била подала 4 молби до ответника, с които претендира изплащането на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП, като последният е бил отказал да заплати претендираната сума. Ответникът, чрез своя процесуален представител оспорва исковата претенция по основание и размер. Счита същата за недоказана, поради изложени съображения. Прави възражения за настъпила погасителна давност на претенциите на основание чл.378, ал.2 КЗ. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С определение №449/04.08.23г. са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на •••••• г. е настъпило ПТП по механизма, посочен в исковата молба, че вина за настъпването му има водачът на марка „М.“, модел „С.“, с рег. № •••••••, управлявано от Н.А.Г., че в резултат от ПТП за ищцата са настъпили травматични увреждания, отговорността за които се покрива от сключения с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като счита, че събраните за установяване на посочените обстоятелства доказателства не следва да се обсъждат. Съдът намира, че между страните се спори дали разходите, за които се претендира заплащане на обезщетение, са направени във връзка с вреди, настъпили в резултат от ПТП-то. В тази връзка са представени писмени доказателства- фактури и касови бонове от които е видно, че се удостоверяват извършени плащания за най-различни медикаменти и консумативи на обща стойност от 3 715, 70 лева. Изслушана е съдебно-медицинска експертиза, по която е направено заключение относно настъпилите увреждания на ищцата в резултат от ПТП, както и това, че че приложените към исковата молба фактури са за закупуване на лекарства и консумативи за гледане на ищцата и са необходими за лечебния и процес. Съдът кредитира заключението на вещото лице и приема, че закупените лекарства и медикаменти, описани по фактурите, приложени към исковата молба са необходими за лечението на ищцата и разходите са в причинно- следствена връзка с ПТП. Съдът кредитира в тяхната цялост и показанията на свид. Любен Станчев/син на ищцата/. След извършен внимателен анализ на показанията с останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите са достоверни и не са налице данни от които може да се направи извод в обратната насока. При тези съображения съдът приема, че разходите в размер на 3715, 70 лева са в причинно-следствена връзка с ПТП, което след като се отчете съпричинителната квота на пострадалата в размер на 10 % е в размер на 3344, 05 лева. Наред с това, ответникът е релевирал възражение с отговора на исковата молба с правно основание чл. 378, ал.2 КЗ, с което твърди, че е изтекла петгодишна давност по отношение на предявения иск, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Съдът намира, че отправеното възражение е неоснователно. Съгласно § 31 от ПЗР от КЗ- За давността, която е започнала да тече при действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал. 1 – 6 и 8 и чл. 379 КЗ. Съгл. чл. 378, ал.2 КЗ- правата и задълженията по застрахователния договор по застраховки „Живот“, „Злополука“, „Заболяване“ и по преки искове по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Пътният инцидент е настъпил на •••••• г./при действието на отменения КЗ/, като с предявяването на иск срещу застрахователя по гр.д.7488/2014 г. по описа на СГС давността на основание чл.116 б.“б“ ЗЗД давността е била прекъсната и не е текла/била е спряна/, докато е текло производството по същото дело и последвалото го в.д.№1831/2015 г. по описа на САС, по което е постановено решение №8/04.01.2016 г. С решение №137/26.05.21 г., постановено по гр.д.№662/2020 г. по описа на съда, състав на съда е осъдил ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК ••••• да заплати на Р. Г. С., на основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.), и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 9739.96 лева, предявен като частичен от 10835.23 лева - обезщетение за имуществени вреди за периода от 28.12.2016 г. до 07.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 17.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. С решение 260074/16.06.21 г., постановено по т.д. №43/21г. по описа на СОС, състав на съда е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на ищцата по настоящото дело сумата от 22 500 лв, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на влошеното й здравословно състояние /ексцес/, изразяващо се в развит хроничен обострен пиелонефрит, с наличие на конкремент в пикочния мехур с размер 48 мм., който е отстранен посредством оперативна интервенция, което увреждане е в причинна връзка с ПТП, настъпило на •••••• г. около 06, 30 ч. на входа на гр. К остинброд между МПС, марка "М.", модел "С.", с peг. № •••••••, управляван от Н.А.Г. и ищцата, по вина на водача на МПС, застрахован при ответника със застрахователна полица № 22113001261859/02.05.2013 г., валидна от 07.05.2013 г. до 06.05.2014 г. за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", ведно със законната лихва върху сумата от деня на установяване на усложнението - 15.07.2019 год., до окончателното й заплащане. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото усложнението на здравословното състояние на ищцата е било настъпило през различни периоди след инцидента, последният от които е на 15.07.2019 год, то в настоящия случай може да се твърди, че се е била налице хипотезата на чл. 378, ал.4 КЗ- искано е обезщетение за вреди от ексцес погасителната давност за които започва да тече не от момента на непозволеното увреждане, а от деня на проявление на новите вреди в пълния им обем, т. е. от деня на влошаване здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда, когато намират проявление всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане /т. 4 от ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС; решение № 7 от 03.02.2017 г., т. д. № 50114/2016 г., ІІІ г. о. и др. /. От влошаване на здравословното състояние на пострадалия се дължи ново обезщетение и вземането за обезщетението в резултат на влошаването е изискуемо от момента на влошаването. От този момент започва да тече и погасителната давност за новото, допълнителното обезщетение. При тези съображения съдебния състав намира, че предявената искова претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло, а отправеното възражение от страна на ответника за настъпила давност за като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1 393, 76 лева/ заплатена ДТ, депозит на СМЕ и адвокатско възнаграждение с ДДС/. Съдът намира, че отправеното възражение за прекомерност се явява неоснователно, доколкото адвокатското възнаграждение е съобразено с минималните размери на възнагражденията предвидени в Наредба №1/2004г. на ВАС. Воден от гореизложеното съдът