Решение № 109 от 26.6.2024 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 215/2024 г.

Настоящото дело е образувано по въззивна жалбата, предявена от В. В. И. с ЕГН ••••••••••, чрез адв. Т. С. от СсАК, , срещу решение № 135/23.02.2024 г. на Силистренски районен съд, постановено по гр. дело № 1783/2022 г., с което Е ОСЪДЕН заедно с М. Х. И - И. с ЕГН •••••••••• на основание чл. 51 от ЗС ДА ОСИГУРЯТ ДОСТЪП на Д. З. Н. с ЕГН •••••••••• и З. И. Н. с ЕГН •••••••••• до собствения си недвижим имот с идентификатор 00895.501.9633 за извършване на строително- ремонтни дейности: измазване и външна изолация с дебелина 2 см, след което стената да бъде измазана от източната част на жилищната сграда с идентификатор № 00895.501.225.1 и поставяне на 1 см или 2 см изолационен материал и отново измазана, ремонт, свързан с измазване на отчупена част от мазилката, намираща се в горния югоизточен ъгъл на жилищна сграда с идентификатор № 00895.501.225.1, причиняваща проникване на влага в помещението за площ от 1 кв.м. в периода от 01. 04. 2024 год. - 01. 10. 2024 год. ДОПУСНАТО Е предварително изпълнение на решението и са присъдени разноски в негова и на съпругата му тежест. В с.з. пред тази инстанция се явява процесуалният представител, който поддържа жалбата. Ответниците по жалбата и ищци в първоинстанционното производство – Д. З. Н. с ЕГН •••••••••• и З. И. Н. с ЕГН ••••••••••, чрез адв. И. Р от СсАК са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който оспорват жалбата, молят да бъде потвърдено решението на районния съд. В с.з. пред тази инстанция се явява адв. Русчева, който поддържа депозирания отговор. Съпругата на жалбоподателя, също ответница в първоинстанционото производство като него - М. Х. И - И. с ЕГН ••••••••••, счита жалбата за основателна, въпреки, че не е предявила същата, както става ясно от изявленията на нейния процесуален представител – адв. С., както и от личните и обяснения пред тази инстанция. ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изискванията на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима. Настоящите въззиваеми - Д. З. Н. с ЕГН •••••••••• и З. И. Н. с ЕГН ••••••••••, чрез процесуалния си представител адв. И. Р са предявели пред РС иск, с който молят съда да постанови решение, с което бъдат осъдени ответниците В. В. И. с ЕГН •••••••••• и М. Х. И - И. с ЕГН ••••••••••, да им осигурят достъп от техния имот за извършване на строително-ремонтни дейности измазване и външна изолация с дебелина 2 см, след което стената да бъде измазана от източната част на жилищната сграда с идентификатор № 00895.501.225.1 и поставяне на 1 см или 2 см изолационен материал и отново измазана, ремонт, свързан с измазване на отчупена част от мазилката, намираща се в горния югоизточен ъгъл на жилищна сграда с идентификатор № 00895.501.225.1, причиняваща проникване на влага в помещението за площ от 1 кв.м. в периода от 01. 04. 2024 год. - 01. 10. 2024 год. И пред двете инстанции, както жалбоподателят В. В. И. с ЕГН ••••••••••, така и неговата съпруга М. Х. И - И. с ЕГН ••••••••••, чрез процесуални представители и лично в с.з. оспорват изцяло исковата претенция, като изразяват становище за липсата на строителни книжа, установяващи законност на сграда с идентификатор № 00895.501.225.1, като в тази връзка считат, че не е налице основателност на претенцията за разрешаване достъпа до тази сграда с оглед липсата на яснота относно нейната законност и необходимостта същата да бъде съборена. Предявеният иск е с правно основание чл. 51 от ЗС, както правилно е посочил РС в обжалваното решение. По делото е безспорно, че въззиваемите са собственици на недвижим имот идентификатор № 00895.501.225, а въззивникът и неговата съпруга - на съседния недвижим имот с идентификатор 00895.501.9633. Безспорно е установено от свидетелите, разпитани пред РС и назначената СТЕ експертиза, че е налице увреждане на граничещата с имота на ответниците стена на сграда с идентификатор 00895.501.225.1, както и относно липсата на възможност ремонтните дейности да бъдат извършени без да се осигури достъп през имота на ответниците. Акцентът в позицията на ответниците по исковата претенция е незаконността на сградата, собственост на ищците. Става ясно, че за същата дори не е издадено надлежно удостоверение за търпимост. На следващо място, въззивникът и съпругата му считат, че за предприемането на каквито и да било ремонтни работи е необходимо конструктивно обследване, конструктивно становище от правоспособно лице, проект, чертежи, а в случая няма нищо такова. Следва да се отбележи, че актуалната съдебна практика приема, че изискването строежът да е законен и да е издадено удостоверение за търпимост, е приложимо предимно за изповядването на сделки с такива строежи пред нотариус (т.е. при продажба, дарение и др.), въпреки, че съществува и тълкуване, че нетърпими незаконни строежи могат да бъдат прехвърляни, независимо, че нямат строителни книжа и удостоверение за търпимост. От друга страна, когато се прехвърлят строежи за държавни и общински имоти-частна собственост, както и в производството по несъстоятелност, не е необходимо да се установява законността на строителството. Незаконните строежи имат статут на търпими, дори и да няма изрично удостоверение за търпимост, ако са изградени до 31.03.2001 г. (когато влиза в сила действащият ЗУТ), за който няма строителни книжа, по отношение на който не е открита процедура по премахване и който е допустим плановете, правилата и нормативите по време на изграждането или по сега действащите изисквания за строителството. Че тези предпоставки в случая са налице става ясно както от доказателствата по делото, така и от изявленията на страните, а също и от становището на гл. архитект на община Силистра, представено пред РС, както и писмото на същия, адресирано до госпожа Серафимова и представено пред тази инстанция. Незаконните строежи могат да бъдат придобивани чрез давностно владение, включително могат да бъдат придобивани и идеални части от тях, могат да бъдат пристроявани и надстроявани, в тях може да се извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално или вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещи конструкции (ако нямат постоянен устройствен статут), предназначението им може да бъде променяно (ако са с постоянен устройствен статут по действащия ПУП). Разбира се, правото на иск за защита на собствеността пред съда в случаите по чл. 109, ал. 1 ЗС не е отнето на собственика и на съсобственика при незаконен строеж в съседен или съсобствен имот, когато същият пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост, както и в случаите на отклонения от разрешението за строеж и другите строителни книжа, но в случая не е налице такава хипотеза. Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗС, когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това. Според съдебната практика и теория, задължението за предоставяне на достъп за извършването на работи в един имот съгласно чл. 51 ЗС възниква, когато собственикът на другия имот узнае за необходимостта в първия имот да бъдат извършени определени работи. Естеството на работите трябва да е свързано с обикновеното ползване на първия имот според неговото предназначение, а необходимостта е налице не само когато е невъзможно работата да бъде извършена без осигуряването на достъп, но и когато чрез осигуряването на достъп тя би се извършила по-лесно, по-добре и/или по-ефективно. Задължението за осигуряване на достъп възниква при възникването на необходимостта и става изискуемо от явяването на кредитора в мястото на изпълнението или от узнаване на нуждата от длъжника, тъй като задължението е търсимо, а не носимо. Принудителното изпълнение на задължението се осъществява чрез овластяване на кредитора от съда на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗД или чрез оправомощаване на взискателя от съдебния изпълнител по реда на чл. 526 ГПК, тъй като действията на длъжника по осигуряването на достъпа са заместими. Административен ред за принудително изпълнение на същото задължение е уреден в чл. 194 ЗУТ и е приложим при наличие на допълнителни предпоставки, свързани с особеностите на правоотношенията във връзка с териториалното устройство. Не всяко гражданско притезание за осъществяване на достъп по чл. 51 ЗС може да бъде изпълнено принудително по административен ред, тъй като той изисква нуждата да е за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията (т. нар. "административен сервитут", формулирано като задължение да се осигури свободен достъп с оглед реализиране на дейности по заповед на кмета или началника на ДНСК, при което достъп се осигурява и принудително по административен ред). Наличието на последната хипотеза по делото не се твърди от въззиваемите, а единствено от въззивникът и неговата съпруга, нито пък се установява такава от СТЕ, поради което и възраженията, че не са изготвени конструктивно обследване, конструктивно становище от правоспособно лице, проект, чертежи, в случая не са относими и предявеният иск е по чл.51 ЗС, а не по чл. 194 ЗУТ. Съгласно заключението на приетата пред РС експертиза, състоянието на част от източната стена на сграда с идентификатор 00895.501.225.1, която е граничеща с имот с идентификатор 00895.501.9633 е лошо. Повърхностният слой на стената е обрушен и повреден, видимо е наличието на ерозионни действия на атмосферните влияния, натрупани във времето. Тъй като тази стена няма никакъв финишен слой от каквато и да е мазилка, която да я защитава от атмосферните влияния, е налице предпоставка за проникване на влага във вътрешността на самия зид, а оттам и проникването й в помещенията, които са обитаеми, в тази връзка, според вещото е крайно наложително извършване на външен ремонт на увредената стена, с цел да се да предотврати по-нататъшно проникване на влага от повърхностни води. Тъй като необходимият ремонт не променя конструкция, нито променя вида на сградата, нито променя покривна конструкция, нито прави някакви построявания или пристроявания, а се касае за една компрометирана част, която е с незначителни размери, то не са необходими строителни книжа, проекти и одобрения за извършването му.В обжалваното решение подробно е описано какви точно строителни работи ще бъдат извършени и ако бъде надхвърлен зададеният периметър, въззивникът и съпругата му могат да задействат други правно регламентирани способи за зазщита правото им на собственост. В случая, обаче, тяхното мнение относно това как точно следва да се осъществи ремонтът и какъв обем да има, не е меродавно, независимо от това, че съпругата на въззивника е архитект. Предвид гореизложеното, ОС счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено. В отговора на жалбата въззиваемите претендират разноски, но по делото няма данни да са сторени такива пред тази инстанция, поради което и съдът не следва да уважава искането. С оглед на гореизложеното ОС