Решение № 48 от 17.1.2022 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2705/2021 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.128 от СК по искане на ищците, които са баба и дядо по бащина линия, за определяне мерки за лични отношения с техен внук и е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност. Съдът не е обвързан от формулираното от молителите искане. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.128 СК съдът разполага с властта да разреши изцяло по своя преценка конкретни мерки на лични отношения, като водещи и най-важни при решаване на въпросите за мерките на лични отношения са интересите на детето. Съгласно чл. 128, ал.1 СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието интерес на детето. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под интереси на децата се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно §1, т. 5 ДР на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната практика /така решение № 140 от 10.07.2015г. по гр.д.№ 3356/2014г. на ВКС, ІV г.о/ понятието, , интерес на детето” се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Разрешение на въпроса, от какво се определя интересът на детето като водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения на това дете и неговите баба и дядо, се съдържа и в решение № 672 от 18.10.2010г. по гр.д.№ 914/2010г. на ВКС, ІV г.о. В това решение е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. н.), каквито данни не се събраха в хода на настоящото производство. В показанията на св. П. се съдържат данни за случай, при който, след посещение в дома на ищците, дрехите на детето са миришели на цигари, но това е изолиран, инцидентен случай, което се установява и от изложеното от родителите на детето, поради което съдът приема, че контактите на детето с неговите баба и дядо по бащина линия са изцяло в негов интерес. От приетите по делото доказателства се установява, че бащата към настоящия момент осъществява контакти с детето в определения му от съда режим, който се спазва стриктно от родителите. Определеният режим е относително ограничен, което до определена степен се мотивира с невръстната възраст на детето към този момент. Изслушан в съдебна зала, бащата на детето заяви категоричното си намерение за в бъдеще да предприеме законови действия с цел разширяване на този режим. От друга страна, запазването на връзката между детето и роднините му по бащина линия е възможно именно чрез определяне на по-разширен режим на лични контакти с тях. От събраните по делото доказателства, включително събраните гласни доказателства, съдът приема, че детето се чувства добре в семейството на баба си и дядо си по бащина линия, че същите имат добри битови условия, в които то да пребивава и родителски умения, опит и капацитет да задоволяват потребностите на детето, свързани с цялостното му развитие по време на гостуване в дома им и домашната обстановка му е позната. От показанията на свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство, е установено наличието на разногласия между майката на детето и бабата и дядото по бащина линия, по повод поддържането на лични отношения на детето с бабата и дядото, което е предизвикало инициирането на настоящото производство. Като преценява установените по делото факти, съдът намира, че интересите на детето Н. Г. Г., с ЕГН: •••••••••• изискват да бъде определен режим на лични отношения между нея и нейните баба и дядо по бащина линия – ищците по делото. Съгласно § 1, т.7 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) бабата и дядото са част от семейната среда на детето и в негов интерес е поддържането на отношения с тях. Относно режима на лични отношения на детето с ищците, съдът взема предвид от една страна възрастта на детето – понастоящем детето е едва на навършени 1 година и няколко месеца, изградената силна емоционална връзка на детето с майката, установените му навици за хранене и почивка, както и обстоятелството, че постоянното местоживеене на детето е в населено място, съвпадащо с постоянното местоживеене на ищците. От друга страна съдът съобразява, че бабата и дядото по бащина линия разполагат с капацитет да задоволяват потребностите на детето, свързани с цялостното му развитие по време на гостуване в дома им. Същите разполагат с необходимите качества и с добри битови условия да приемат детето при себе си и да се грижат добре за него, и са мотивирани да окажат съдействие при отглеждането и възпитанието на внучката си. При определяне на мерките съдът държи сметка, че контактите следва да осигурят стабилна връзка на детето с бабата и дядото по бащина линия, без обаче да натоварват прекомерно детето и родителят, който го отглежда и възпитава, и без да откъсват детето за продължително време от обичайната му среда. Като взема предвид изложеното, съдът преценява, че ищците следва да имат възможност да виждат и вземат детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа в неделния ден, без преспиване на детето в дома на бабата и дядото, както и два пъти по 5 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката на детето, с преспиване на детето в дома на неговите баба и дядо по бащина линия. Справедливостта изисква детето да има възможност да прекарва по два уикенда в месеца както с роднините си по майчина, така и с тези по бащина линия. От приетите по делото доказателства се установява, че с влязло в сила Решение №958/30.10.2020 г., постановено по гр.д. №2643/2020 г. по описа на PC- Пазарджик е бил определен режим на лични отношения на бащата Г. ИВ. ГР., ЕГН-•••••••••• с детето, както следва: бащата има право да взима при себе си детето Н. Г. Г., ЕГН-•••••••••• всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа. Съдебната практика се е насочила при определяме на режим на лични отношения на баба и дядо с детето, това да става във времето на определения на бащата режим на лични отношения с детето. По този начин режимът на лични отношения следва да се упражнява във времето на определения на бащата режим, евентуално след неговото разширяване, в каквато насока е и установената съдебна практика. Неоснователни са доводите на ищците, че по този начин се накърнява правото им на самостоятелни контакти с детето, отделно от контактите на сина им. От приетата фактическа обстановка се установява, че отношенията между бащата на детето и ищците са много добри и те могат, без да е необходима съдебна намеса, да общуват и заедно, и поотделно с детето, в рамките на едни и същи дни. Ако обстоятелствата се променят, може да бъде поискано и изменение в режима на лични отношения - чл. 128, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК. Съдът намира, че това е оптималният режим на лични контакти на ищците с малолетното дете, които са съобразени с установените по делото обстоятелства, както и с изготвения социален доклад и обхващат обстоятелствата по § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. При така определените срещи, ищците следва да вземат и връщат детето от и до дома на майката.Установените по делото обстоятелства навеждат на извода, че не е необходимо контактите да се извършват в присъствието на майката, още повече, че отношенията на бабата и дядото с детето нито са конфликтни, нито са вредни и опасни за развитието му. Присъствието на майката не е необходимо и предвид съществуващите между нея и ищците разногласия и влошена комуникация, които биха се явили пречка на пълноценното общуване на детето с бабата и дядото по бащина линия. Режимът на лични отношения по чл.128 СК следва да бъде регламентиран по начин, който да съблюдава в най-пълна степен интереса на детето и да препятства възможността за негативно въздействие върху него. При определения от настоящия съдебен състав режим на лични отношения ще бъде дадена възможност за изграждане у детето на усещане за семейна среда при посещенията в дома на бабата и дядото, а от друга страна няма да бъде възпрепятствана възможността на майката да обгрижва и общува с детето си в оставащите почивни дни от месеца. Според настоящия състав на съда така определения режим ще осигури на бабата и дядото нормални контакти с детето, а за последното няма да има затруднения да води обичайния си начин на живот. В тази връзка са основателни изложените в отговора на исковата молба възражения, че интересите на детето не изискват определяне на по- разширен режим с бабата и дядото по бащина линия. С разпоредбата на чл.128 СК е признато отделно, самостоятелно право на бабата и дядото да искат от съда определяне на режим на лични отношения с детето. По отношение на разноските: Разноски по делото не следва да бъдат присъждани съобразно заявеното от всяка от страните искане. Производството е на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото, в него не се разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на осъществяване на гарантирани от закона контакти между деца и техните близки.Съдебното решение не е предпоставено от заявения от молителите начин на осъществяване на контактите, изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето, ползва него и близките му, а повод за завеждането са станали всички участници-възходящи на детето от първа и втора степен, поради което и всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на делото. Мотивиран от гореизложеното, съдът