Решение № 402 от 20.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 580/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ Армеец“ АД срещу Решение № 260137/23.03.2023год., постановено по т.д.№ 3086/2017год. по описа на СГС, В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Свиком“ АД на основание чл.208 от КЗ /отм/ сумата от 408 595.96 лева - застрахователно обезщетение по щета 26014080100023/10.11.2014год.- стойността на хале, собственост на „ Свиком“, находящо се на територията на Свинекомплекс, с.•••, разположено в средата на комплекса с ориентация северозапад-югоизток, частично унищожено в резултат на пожар, настъпил на 08.11.2014 год, ведно със законната лихва върху сумата от 08.11.2017год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 95 396.71 лева-лихва за периода от 22.07.2015год.-07.11.2017год., включително и сумата от 25 299.70лева разноски по делото. В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, че исковете са неоснователни и че следва да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност - ако се приеме основателност на исковите претенции, се прави искане за определяне на застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от половината на претендирания. Във въззивната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционния съд бил приел, че договорът за застраховка обхващал всички постройки, находящи се в Свинекомплекс с.•••, включително и хале № 121. Счита се, че съдът не бил изследвал докрай действителната воля на страните относно обхвата на застрахователния договор, поради което и неправилно бил приел, че застрахователят бил поел риск относно изгорялата постройка. Сочи се като неправилна и преценката на съда, че изгорялата сграда е собственост на ищеца. Дори и да се приемел за доказан този факт, то сградата не била включена в предмета на договора за застраховка. Липсата на съгласие относно предмета на договора водел до неговата недействителност и съгласно чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД във вр. с чл.148, ал.33, т.2 от КЗ / отм./ и договорът за застраховка бил нищожен в частта, отнасяща се до процесното хале. Във въззивната жалба се сочи неправилност на решението и в частта му, в която съдът бил приел, че възражението на ответника за проявена груба небрежност на застрахования чрез липсата на положена грижа за имуществото не обуславяла възникването на пожара, разпространението му и нанесените вреди, както и приетото от него, че изграждането на преграда тип брандмауер не води до сигурност до ограничаване на пожара, поради което липсата й не може да обоснове наличието на неположена грижа от застрахования, а оттам и правото на застрахователя да намали размера на застрахователното обезщетение. Поддържа се, че застрахователят не е имал задължение да даде конкретни предписания за предотвратяване на вредите от пожар, поради което било неправилно виждането на първоинстанциониня съд, че застрахователното покритие на риска не е налице, когато опасността е еднозначно идентифицирана, сведена е до застрахования, дадени са конкретни предписания за предотвратяването й и те биват пренебрегнати, в резултат на което застрахователното имущество е увредено. Твърди се, че при извършеното от първоинстанционния съд редуциране на застрахователното обезщетение не били спазени правилата на чл.207, ал.2, изр. 2 от КЗ / отм./, както и че застрахователят не бил в забава при изплащане на застрахователното обезщетение, а ако се приеме противното- то не е изпаднал в забава от посочения в обжалваното решение времеви момент. Въззиваемата страна- „Свиком „ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа че обжалваното решение е правилно, постановено при точно приложение на процесуалния закон и е обосновано от събраните по делото доказателства. Излага, че по делото са установени всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.208 от КЗ / отм./, предвид на което и правилно исковата му претенция е уважена от с обжалваното решение. Сочи възраженията на ответника по иска за необосновани, доколкото като собственик на застрахования недвижим имот и съгласно чл. 92 от ЗС е собственик и и на всички построени върху имота сгради, включително и на изгорялото хале. Пожарът бил настъпил в границите на притежавания от него свинекомплекс, при който е била засегната целостта на една от сградите с цялото оборудване в него. Оспорва твърденията на ответника, че е действал при условията на груба небрежност, доколкото доказателства за това не били събрани по делото.Така липсвали основания за намаляване на застрахователното обезщетение.По изложените доводи моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски за инстанцията. При изпълнение правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. Пред СГС е предявен иск и разгледани искове с правно основание чл.208 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът- „Свиком „ АД е поискал да бъде осъден ответника- „ Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД да му заплати сумата от 750 000 лева, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по застрахователна полица № 0801С002132, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 225 628.96 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.11.2014 год. до датата на предявяване на иска - 08.11.2017 год. Ищецът е твърдял, че притежава свинекомплекс, находящ се в с.•••, община Пазарджик и че на 08.11.2014год. сутринта в централното хале 121 е избухнал пожар, в резултат на който постройката, заедно с всички съоръжения и животни вътре изгорели изцяло. Към момента на пожара свинекомплексът бил застрахован при ответника по застраховка „ Индустриален пожар“ с полица № 0801С002132 за сумата от 6 500 000 лева, тоест към момента на застрахователното събитие било налице валидно застрахователно правоотношение между застраховател и застрахован. Застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, при когото била заведена щета № 26014080100023, бил изготвен от застрахователя констативен протокол, надлежно подписан от комисията, в който била описана постройката и констатираните причинени от пожара щети. Твърдял също така, че застрахователят не му бил изискал други документи и че в срока по чл. 207 от КЗ / отм./ не му бил заплатил дължащото се застрахователно обезщетение, без да изложи мотивите си за това. В информационната система на застрахователя заведената щета била със статус „ обработва се „ в продължение на повече от 3 години, поради което бил изпаднал в забава считано от 24.11.2014год. Ищецът е поддържал, че в съставения констативен протокол ищецът бил признал факта на настъпили за ищеца вреди, поради което бил спорен единствено въпроса с размера на дължащото се от него застрахователно обезщетение. Причинени му били значителни вреди, доколкото при пожара било изгоряло най-голямото хале № 121 на свинекомплекса, които възлизат на 750 000 лева. Вредите е конкретизирал в нарочна молба от 08.12.2017год. Ответното застрахователно дружество е оспорило исковете. Оспорило е активната материалноправна легитимация на ищеца, с твърдения че застрахователна полица „ Индустриален пожар“ е сключена в полза на трето лице- „ОББ“ АД, в който случай застрахователното обезщетение се дължи на третото ползващо се лице, а не на лицето, договаряло със застрахователя. Ответникът прави възражение за нищожност на застрахователния договор на основание чл. 26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД поради липса на съгласие. Поддържа, че страните по застрахователния договор не били постигнали съгласие относно съществен елемент от договора- неговия предмет, поради което липсвало съгласие относно обектите, които се застраховат и няма данни за тяхното описание. Дори и да се приеме че застрахователния договор е действителен, то хале № 121 не било включено в предмета на застрахователното правоотношение и не било имущество, годно да се да бъде включено в предмета на договора. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е собственик на увредения недвижим имот и подържа, че ищецът не бил изпълнил задълженията си по точки: т.56.6, т.52.7, т.52.11, т.52.11.1, т.52.11.2, т.52.11.3, т.52.11.4, и т.52.11.5 от ОУ към застраховка „ Индустриален пожар“ във връзка с настъпилото застрахователно събитие, което давало право на застрахователя да откаже изцяло или частично изплащането на застрахователното обезщетение. Налице било и друго основание за отказ от заплащане на претендираното обезщетение- чл.189, ал.4 от КЗ / отм./, доколкото били налични данни за предходен пожар, които не били съобщени на застраховател. Като основание за отказ посочва и разписаното в т.10.8 от ОУ.Излага доводи и за наличие на основания за намаляване на претендираното застрахователно обезщетение поради проявена от застрахования груба небрежност- същият не бил поддържал застрахованото имущество и не го бил стопанисвал с грижата на добър стопанин.Оспорва иска и по размер и прави възражение за липса на причинно- следствена връзка между настъпилото събитие /пожар / и настъпилите в процесния недвижим имот вреди. Излага доводи за неоснователност на претенцията по чл.86 от ЗЗД като се е позовава на неизпълнение на задълженията на застрахования да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на застрахователното събитие и размера на произтеклите от него вреди. В подаден писмен отговор ищецът излага доводи за неоснователност на възражението на ответника за липса на активна материалноправна легитимация по иска и за нищожност на застрахователния договор.Оспорва твърдението на ответника, че не е представил поискани от него документи и твърденията за настъпил предходен пожар в процесното хале. Като неоснователни и недоказани сочи твърденията на ответника за проявена груба небрежност и възраженията по размера на предявения иск. По делото били налице множество доказателства, установяващи причинно следствената връзка между възникналия пожар и твърдените вреди, а и за това, че застрахованият бил представил на застрахователя всички изискани от него документи. В подаден допълнителен писмен отговор се поддържат вече направени възражения и доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. По така предявените искове СГС се е произнесъл с решение, с което исковете по чл.208 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД с уважени частично.В тази си част решението се обжалва пред въззивната инстанция и то е правилно. За да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания настоящият съдебен състав съобрази следното от фактическа страна: През 1997год. ищецът „ Свиком“ АД е закупил следния недвижим имот: СВИНЕКОМПЛЕКС в с.•••, обл.Пловдивска, състоящ се от 27 сгради с обща застроена площ от 19129 кв.м., представляващи едноетажни масивни еднокорабни халета изградени от стоманобетоннови елементи ведно с прилежащия терен с площ от 132000 кв.м., одобрен с протокол № 7/01.08.1994год. на ПК-гр.Пазарджик при граници/ от всички страни мера както следва 1.склад МС с площ от 65.60 кв.м. № 153 по скицата, 2.котелно отделение с площ от 62.60 кв.м. № 120, 3.експериментален пункт с площ от 79.70 кв.м. № 110, 4. Сграда-угояване с площ от 2048.20 кв.м. № 107, 5.сграда тестиране на женски прасета с площ от 1588.70кв.м- № 104/1, 6.сграда с подрастващи прасета с площ от 1402.30 кв.м. -№ 103/1, 7.сграда майки кърмачки с площ от 1217.40кв.м.- № 102/1, 8.сграда нерези, заплодени бременни майки с площ от 1767.10кв.м.- № 101/1, 9.трафопост с площ от 154.60кв.м.-№ 122, 10.сграда нерези, заплодени бременни майки с площ от 1767.10- № 101/2, 11.сграда за закаляване на млад разплоден материал с площ от 44.70кв.м..109, 12.парацентрално котелно с площ от 340.10кв.м.- № 120, 13.сграда майки- кърмачки с площ от 1217.40кв.м.-№102/2, 14.сграда подрастващи поколения с площ от 1402.30кв.м.-№ 103/2, 15.кланичен пункт с площ от 80.20 кв.м.-№111, 16.сграда за тестиране на женски с площ 1588.70кв.м.-№104/2, 17. трупосъбирателен пункт с площ от 59.60кв.м.-№112, 18.сграда за тестиране на мъжки малки с площ 1024.10кв.м.-№ 105, 19.сграда за тестиране на мъжки големи с площ от 1396.80кв.м.-№ 106, 20.тоалетни с площ от 22.20 кв.м.-№12121.гаражи с площ 303.50кв.м.-№116, 22.склад за пакетиран фураж с площ от 117.30кв.м.-№113, 23. автокантар с площ от 10.20кв.м.-№117, 24. дезифекционна сграда с площ от 41.30кв.м.-№115, 25.комбинирана сграда с площ 482.30 кв.м.-№119, 26.кухня-столова с площ от 305.20кв.м.-№118, 27.пречиствателна станция-№155, включваща трафопост с площ от 9.00св.м., комбинирана сграда с площ от 159 кв.м., открити изгниватели с площ от 211.10кв.м., станция активна кал с площ от 42 кв.м. и помпена станция с площ от 119.00кв.м. Горната сделка е обективирана в представения по делото нотариален акт № 11, том- VII, нот.дело № 1964/97год. на нотариус при Пазарджишкия районен съд. От представено по делото Удостоверение от 19.09.2008год. на Областна дирекция „ Земеделие „ гр.Пазарджик е видно, че част от имота по горецитирания нотариален акт е идентичен с имот № 000415 по КВС /карта на възстановената собственост/ землище с.•••, общ.Пазарджик с обща площ на целия имот 19259 кв.м. в местност „ Палешникова кория“, като в този имот има построени сгради и части от сгради/ останалата част от сградите попада в съседния имот № 000013 в землището с.•••/ или както следва: 05-свинарник с площ от 6 кв.м., 06- свинарник с площ 32 кв.м., 07-свинарник с площ от 59 кв.м., 08-свинарник с площ от 790 кв.м., 09- трансхорматорен пост с площ от 156 кв.м., 10-свинарник с площ 1765 кв.м., 11-свинаник с площ 136 кв.м., 13-свинарник с площ от 1214 кв.м, 14-снинарник с площ от 1379 кв.м и 17- свинарник с площ от 1235 кв.м. Представена е и скица на имот № 000415, в която имотът е посочен като собственост на „ Свиком“ АД. В наличната по делото скица за имот № 000013, последният е посочен като собствен на „ Свиком“ АД. От представеното удостоверение от 09.09.2008год. е видно, че имот № 000013 по КВС землище с.•••, общ.Пазарджик общата площ на имота е 66874кв.м. в местност „ Гуджи дъб“ и че същият е частично идентичен на имота, посочен в нотариален акт № 14/20.06.1997год., том VII, нот.дело № 1964/1997год. Видно е също така, че в имота има построени сгради и части от сгради / останалата част от тях се намира в съседния имот № 000415 в землището на с.•••/ или както следва: 01-склад с друго преднацначение с площ от 653 кв.м., 02-сграда паракотелна с площ от 214кв.м., 03-сграда с друго предназначение с площ от 82 кв.м., 04-свинарник с площ от 2047кв., 05-свинарник с площ от 1577кв.м., 06-свинарник с площ от 1371кв.м., 07-свинарник с площ от 1160кв.м., 08-свинарник с площ от 990кв.м., 12-сграда паракотелна с площ от 338кв.м., 14- свинарник с площ от 28кв.м., 15-сграда с друго предназначение с площ от 81 кв.м., 16-свинарник с площ от 257 кв.м., 17-сграда с друго предназначение с площ от 61 кв.м., 18-свинарник с площ от 1393 кв.м.19-свинарник с площ от 1018кв.м., 20-клозет 23кв.м., 21-гараж за автомобили 307 кв.м., 22-склад за зърнени храни-119кв.м.23-сграда с друго предназначение с площ от 10 кв..24, сграда с друго предназначение с площ от 42 кв.м., 25-сграда комбинирана с площ от 609 кв.м., 26-столова с площ от 307 кв.м., 27-сграда за пречистване на води с площ от 1682кв.м. и 28- свинарник с площ от 87 кв.м. На 10.12.2006год. между „ Свиком“ Ад в качеството му на наемател и „ Орион Трейд“ ЕООД в качеството му на наемател е сключен договор за наем, като наемодателят е предоставил на наемателя срещу възнаграждение и временно ползване следните сгради, находащи се на територията на свинекомплекс –с ••• и представляващи едноетажни масивни еднокорабни халета, изградени от стоманобетонови елементи със следната площ и номера, а именно: хале № 121- сграда да угояване с площ от 2048.20 кв.м., хале № 153- сграда за майки кърмачки и условно бременни срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 500 лева без ДДС. На 20.02.2007год. между същите страни е сключен договор за модернизация, по силата на който „ Орион Трейд“ ЕООД в качеството си на възложител е възложил на „ Рива -3“ ЕООД в качеството му на изпълнител да изпълни: модернизация на два броя халета № 121- за угояване на прасета и № 153-за родилно отделение, намиращи се в Свинекомплекс с. •••, съгласно Приложение № 1 към договора. В последното са описани отделните работи по оборудване за под, хранителна и климатична система на халетата, както и че общата стойност на възложените работи е в размер на 966 378 евро. На 18.06.2008год. между страните по договора за модернизация е подписан приемо – предавателен протокол, установяващ вложеното в двете халета оборудване – описано по вид, количество и единична стойност, възлизащо на общата сума от 966 378 евро. Протоколът е подписан от представители на двете страни. На 18.06.2008год. е подписан и протокол за приемане на извършени в хале № 121 СМР- та, а именно скаров под в сглобен вид, ведно прилежащи две скари. Представени са и протоколи и фактури относно доставката на оборудването и частите за извършеното СМР, описани в двата приемо-предавателни протоколи. На 10.03.2007год. страните по наемния договор са сключили анекс, в който са обективирали съгласие, че вместо заплащане на наемна цена, всички подобрения, извършени от наемателя в срока на договора ще преминат в изключителна собственост на наемодателя от момента на тяхното извършване Няма спор по делото, а и това се установява от представения по делото Нотариален акт № 2, том- II, рег.№ 8419, дело № 743/2008год., че 01.12.2008год. между „ ОББ“ АД и „Свиком“ ЕАД е сключен договор за инвестиционен кредит, по силата на който банката е предоставила на „ Свиком“ ЕАД банков кредит в размер на 1 182 107 евро и който кредит е обезпечен с договорна ипотека върху следния имот на кредитополучателя, а именно: ПИ № 000013, находящ се в землището на с.•••, в м.“ Гуджи Дъб“ с площ от 66 874 кв.м. с трайно предназначение „др.животновъдна ферма“, ведно с изградените в този имот 24 броя сгради и части от сгради, индивидуализирани съгласно съгласно скица, както и върху ПЗ № 000415, находящ се в землището на с.Собр, в м.“ Палешникова кория“ с площ от 19 259 кв.м. с начин на трайно ползване „др.животновъдна ферма“, ведно с изградените в този имот 10 сгради и части от сгради, индивидуализирани по скица. По делото е налична експертна оценка на недвижим имот, изготвена във връзка с отпускане на цитирания кредит, в който ипотекираните два имота- № 000013 и 00415 са оценени на 188 320 евро. В експертната оценка е налице констатация, че в имотите е извършено пристрояване и дострояване, без надлежни строителни книжа, както и че на място сграда № 121 по НА не съществува.На нейно място през 2007год. е изградена сграда „ Хале 121 за угояващи“. Проектна документация не била представена за новопостроената сграда, поради което същата не е била оценена. По делото е представена застрахователна полица „ Индустриален пожар“ № 142680801С002132, сключена между „ Свиком“ АД като застрахован и ЗАД „ Армеец“ АД като застраховател. В нея е посочено, че застрахованото имущество е с адрес: 0445, с.•••, Свинекомплекс и че покрива следните рискове: А, Б1, Б2, Б3, Б4, Б5, Б6 при застрахователната сума- в размер на 6 5000 000лева. Срокът на застраховката е от 00.00ч. на 04.06.2014год. до 24.00ч. на 03.06.2015год. и е сключена в полза на ОББ АД. Представени са ОУ към застраховка „ Индустриален пожар“, от които е видно че покрития по клауза А риск е пожар и последиците от гасенето му, мълния, експлозия и имплозия, удар от летателни апарати или падащи от тях части и предмети. Представено е и досие на полица 0801С002132, в което са описани нейните параметри. Освен данни за застрахования, застрахователната сума, вноските и падежните дати, в нея е посочено е застрахованото имущество. Като застраховани обекти е посочено: „Сгради производствени“, брой обекти- „ 1“. В досието се съдържа предложение за застраховане на имущество на фирми и организации. В него е посочено че застрахования е „ Свиком“ АД, че адресът на застрахованото имущество се намира в с.•••, Свинекомплекс, че сградите са производствени, железобетонни, че те са разделени пространствено и т.н. По делото е налично уведомление за щета от 10.11.2014год., депозирано до ответното застрахователно дружество, с което последното е известено за настъпило на 08.11.2014год.застрахователно събитие-пожар в застрахования имот, по повод на което е образувана щета № 26014080100023. По нея е съставен констативен протокол от 11.11.2014год., подписан от представители на застрахователя и застрахования. В протокола са възпроизведени подадени за пожара и за пострадалото имущество данни от мениджъра на „ Свиком“ АД- С. К., както и е отразено състоянието на имота- построените в него сгради към момента на огледа.Констатирано е и потушаването на пожара. По делото е налично Удостоверение от 06.01.2015год. от Министерство на вътрешните работи, Национална служба „ Полиция“, РУП-Пазарджик, с което е удостоверено наличието на образувано досъдебно производство № 1558/2014год. по описа на РУП Пазарджик за престъпление по чл.331, ал.1 от НК срещу „ Неизвестен извършител“ за това, че на 08.11.2014 год. около 05.00 часа по непредпазливост е запалил свинекомплекс, собственост на „ Свиком“ АД гр.Пазарджик и че вследствие на пожара частично е изгоряло едно от халетата за угояване на прасета с размери около 160 м х 60 м, като на място е установено голямо количество силно обгорени и умрели прасета на различна възраст и тегло и голямо количество трупно месо. По делото е представено и експертно пожаротехническо заключение от 30.01.2015год., изготвено по цитираното по-горе дознание. В него се съдържат отговори на поставени от разследващите въпроси във връзка с примата за възникване на пожара, , какви обстоятелства са способствали за възникване и разпространение на пожара, дали е било възможно да е възникнал от самозапалване, неговата посока на разпространение, продължителност и дали и съставлявал опасност на някого или други обекти в имота. Налична по делото е служебна бележка от Районна служба „ Пожарна безопасност и защита на населението „ гр.Пазарджик от 29.11.2011год., която удостоверява възникването на пожар на 24.11.2011год. около 12: 27 часа в с.••• в свинеферма, собственост на „ Орион Трейд“ ЕООД.В бележката е посочено, че вероятната причина за пожара е техническа неизправност във вентилатор и че при пожара е унищожено: покривна конструкция, таванска конструкция, вентилатори, свине. За този пожар е сигнализирано на Дежурин РС „ ПБЗН“ гр.Пазарджик в 12.45ч на 24.11.2011год. и това е видно от представеното Удостоверение на МВР, Национална служба „Полиция“ от 6.12.2011год. Налични са и обяснения на Управителя на „ Орион Трейд“ ЕООД във връзка с пожара. Представена е и застрахователна полица № 2221113700000496 от 19.09.2011год., сключена между ЗК „ Български имоти“ АД и „ Орион Трейд“ ЕООД. Застрахователната полица е с действие- 20.09.2011год. до 19.09.2012год., а покрития риск- пожар и др. Застрахованото имущество е посочено с адрес: с.•••, общ. Пазарджик, а застрахованото имущество- МСО по дог. № 3321/02.10.2007год.Към застрахователната полица е представено Приложение № 1, с посочване на застрахованото имущество. По делото е представен доклад за установени щети, изготвен по щета № 11289111, както и два доклада по същата щета, адресирани до Изпълнителния директор на ЗАД „ Армеец“. Представен е по делото и Договор № 3321 от 01.10.2007год., сключен между „ Орион Трейд“ ЕООД и Държавен фонд „ Земеделие“, по силата на който на „ Орион Трейд“ ЕООД е предоставена безвъзмездна финансова помощ по програма на европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Р България. Срещу получената помощ „ Орион Трейд“ ЕООД се е задължил да извърши инвестицията, предмет на договора, а именно закупуване на технологично оборудване за свинеферма. По делото е представена електронна кореспонденция между „ Орион Трейд“ ЕООД и доставчици на оборудване за свинекомплекса. По делото е налична електронна кореспонденция между „ Свиком“ ЕООД и ЗАД „ Армеец“ АД във връзка с процесното застрахователно събитие. Същата е от дата 12.11.2014год. и в нея се съдържа изявление на застрахователя до застрахования и позволение той да предприема действия по разчистване на изгорялото хале. Във връзка с процесната щета ЗАД „ Армеец“ АД е поискал от „ Орион 2001„ ООД изрично посочени документи. Налична по делото е и кореспонденция между застрахован и застраховател от 01.08.2017год.Поискана е от застрахователя информация относно момента на приключване на преписката по процесната щета, на което е отговорено, че липсва всички необходими документи за нейното приключване. По делото е представено Удостоверение от 08.10.2018год. на ОББ, от което е видно, че обезпечения с договорна ипотека върху двата имота на „ Свиком „ АД е напълно погасен и че ОББ АД няма правен интерес от търсене на застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0801С002132. В първоинстанционното производство е изготвена и изслушана комплексна съдебно- техническа експертиза, в която средната пазарна стойност на активите в хале № 121 е определена на сумата от 289 939.77лева.В експертизата е дадено заключение, че хале-сграда № 121 и площ от 2047.00кв.м. не фигурира в нотариалните актове-нотариален акт от 20.06.1997год. и нотариален акт за договорна ипотека, нито в издадените скици от Областна дирекция „ Земеделие „ гр.Пазарджик и тази на Агенция по кадастър. В експертизата е посочено също така, че за изграждането на процесното хале № 121 няма проектна документация, нито строителни книжа. Няма данни за наличие на инвестиционни проекти и никъде не е упомената площта на сградата. Заключено е, че двете сгради- сграда № 107 и сграда № 121 не са идентични, нито са идентични по година на построяване и вид на носеща конструкция. В експертизата са налице данни, че сграда № 107 съществува и към момента на изготвяне на експертизата, същата фигурира по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-123/03.06.2017год. на ИД на АГКК, а в доклада на аварийния комисар е посочено, че възникналия пожар е в хале 121 и хале 153.В констативния протокол на ЗАД „ Армеец“ е посочено, че пожарът е в хале 121-метална конструкция, стени и тавани от сандвич панели, разделено на 18 сектора, като последният 18 сектор от страна на оградата не бил оборудван, без панели по стени и таван. За пожар в сграда хале с № 107 не се намирали документи. Мястото на пожара било разчистено. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че от данните по делото е видно, че има изгоряло хале.В експертизата на пожарникаря бил посочен пожар в две сгради 121 и 153-тези, които са отдадени под наем. Потвърждава липсата на идентичност между сграда 121 и 107. Пояснява, че в описанието на нотариалните актове сграда 121 не фигурира като сграда от свинекомплекса, а фигурира като тоалетна и в двата случая. Сграда 121 била нанесена в кадастралния план от 1994год., но това било извършено впоследствие. Така нанесената сграда по плана била разположена косо, северозапад- югоизток спрямо всички останали сгради, а упоменатата като изгоряла сграда била посочена че се намира в средата. В първоинстанционното производство е разпитан свидетеля С. К.-мениджър на свинекомплекса. Същият сочи, че изгорялата сграда се намира в средата на свинекомплекса, перпендикулярно на останалите сгради и е около 2 дка.Сочи, че тази сграда е била модернизирана по САПАРД и оборудвана за отглеждане на прасета. Разпитан е като свидетел и Т. Н. –авариен комисар при ЗАД „ Армеец“ АД. Свидетелят установява че е бил един от участниците при огледа, извършен в свинекомплекса на 11.11.2014год. и че на място са установили една напълно опожарена сграда, с термопанели на покрива и на стените, която се намира в центъра на парцела спрямо останалите сгради. Сочи, че по-късно от представените документи станало ясно, че са отдадени под наем хале 121 и хале 153 и че изгорялото хале бил с номер 121. Свидетелят сочи, че констативния протокол от отгледа бил изготвен от застрахователя.Сочи също така, че сградата се намира реално в средата на имота, но на представените скици не била отбелязана. Сградата била с лек наклон на запад, тоест по посока северозапад-югоизток спрямо сградите. Падала се почти перпендикулярно на останалите сгради и леко изместена назад. По – късно било установено, че на мястото на тази сграда е имало тоалетна. Сградата била отбелязана на скицата от 1994год. При пожара била унищожена, за изграждането й нямало документи, което означавало че същата била с нулева стойност. По делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза установяваща липсата т в счетоводството на „ Свиком“ АД на актове за бракуване на изгоряло имущество и че в счетоводните регистри не е извършвано отписване на активи на основание „ бракуване на изгоряло имущество“..В счетоводството на дружеството били налични две фактури за приход от продажба на желязо-приход 17 000лева по фактура № 102/15.12.2014год. с получател „ Метал комерс“ ООД и приход 120 лева по фактура № 163/16.12.2015год. с получател „ Сингрия БГ“ ЕООД. По делото е изготвена и пожаро- техническа експертиза, от която се установява, че хале № 121 е било за угояване, състоящо се от 18 отделения и с площ от 2047 кв.м. и че е построено преди отмяната на ПСТН и за строително-техническите му елементи са били в сила изискванията на ПСТН.Сочи се, че в халето не е имало изградена пожароизвестителна система, но не е имало нормативно изискване за изграждането на такава, тоест не е налице нарушение на ПСТН. В халето е липсвало и евакуационно и аварийно осветление, но и липсвало нормативно изискване за наличие на такова. В халето не е имало врати, капаци, процорци, клапи и уплътнители със съответните класове реакция на огън и огнеустойчивост, спадащи като елементи към пожарозащитна преграда / брандмауер/. В случая се е изисквало най-малко една пожарозащитна преграда- брандмауер. Монтираните врати в халето били димозащитни, тоест отговарящи на противопожарните изисквания. От експертизата се установява, че в досието за противопожарна безопасност на „ Свиком“ АД липсват два от изискуемите се документи, а именни – заповед за реда за обучение и подготовка на личен състав/изискуема по чл.9, ал.2, т.5 от Н-2377 и протоколи за техническо обслужване на пожарогасителите –изискуеми по чл.8, ал.1, т.2 от Н-2377, което означавало че документацията не била водена редовно. Във въззивното производство е допусната допълнителна пожаро-техническа експертиза, от която е видно, че в чл.16 от ПСТН било разписано как се изгражда пожарозащитна преграда тип „брандмауер“. От експертизата става ясно, че построеният съгласно изискванията брандмауер има за цел да не позволи пожар, възникнал в едната страна на сградата да премине към другата част на сградата. Считало се, че при свободно развитие на пожара в сгради с нормално пожарно натоварване да започне да затихва преди брандмауерът да изгуби огнеустойчивост. В експертизата се пояснява, че за да има смисъл брандмауерът трябва да се изгражда на определени места, като за конкретната сграда е трябвало да бъде изграден така, че да раздели сградата на максимално допустими площи. По този начин пожарът се ограничава до тази площ и се създава възможност пожарната служба да го изгаси с наличните сили и средства.Максимално допустимите площи за сградата били регламентирани в табл.5 към чл.32 на ПСТН.За едноетажна сграда от IV степен на пожароустойчивост тази площ е 2000кв.м.Сочи се, че в конкретния случай, с оглед площта на процесната сграда и при спазване на нормативното изискване за разделяне с брандмауер, пожарът е щял да се развие с 47 кв.м. по-малко от обхванатите от него 2047 кв.м от сградата. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Предявени са искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Към датата на настъпване на застрахователното събитие е действал Кодекс за застраховането от 2005 г. (отм. ДВ. бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016 г.) и в случая е приложима разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от същия. Съгласно цитираната разпоредба, касаеща имущественото застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ (отм.), за съобщаване на застрахователното събитие и за предоставяне на необходимите документи. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 208 от КЗ (отм.), следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно отношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. От събраните доказателства по делото се установява наличието на сключен между страните договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица "Индустриален пожар" 14268080С002132 като покритите по договора рискове са съгласно клаузи А, Б1, Б2, БЗ, Б4, Б5 И Б6 съобразно Общите условия на застрахователя. Видно от представените по делото и безспорно между страните приложими към процесния договор общи условия на застрахователя ответник по застраховка " Индустриален пожар“ застраховката обхваща рискът пожар, съобразно дефиницията му по чл. 72 от ОУ, включително и последиците от гасенето му. Спорен по делото е въпроса относно имуществото, застраховано по риска „пожар“ с процесния договор, който въпрос е свързан и с заявеното от ответника- въззивник възражение за нищожност на процесния застрахователен договор на основание чл. 26, ал.2, предл.3 от ЗЗД поради липса на съгласие. Ищецът претендира застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие –пожар на застраховано имущество - хале № 121, в резултат на който пожар то е изцяло изгоряло, ведно с оборудването в него, а ответникът- въззиваем противопоставя възражения за нищожност на договора поради липса на съгласие, позовавайки се липсата на реквизит от съдържанието на застрахователен договор. В процесната полица действително не е посочено застрахованото имущество, а само адреса, на който то се намира- с.•••, общ. Пазарджик. В представеното по делото предложение за застраховане на имущество със застрахован „ Свиком“ АД също е посочен единствено адреса на застрахованото имущество- с.•••, Свинекомплекс, както и е отразено, че застрахованото имущество са сгради с производствено предназначение. Нито към полицата, нито към предложението за застраховане е налична индивидуализация на застрахованите производствени сгради. Действително процесният застрахователен договор е в отклонение на изискването на чл.184, ал.3, т.2 от КЗ / отм./, тъй като липсва индивидуализация на постройките, предмет на застраховане.Такава индивидуализация не се съдържа и в предложението до застрахователя за сключване на договора за застраховка, което съгласно чл. 184, ал. 2 от КЗ се счита като част от съдържанието на сключения договор за застраховка. Независимо от това възражението на застрахователя нищожност на застрахователния договор договор поради липса на изискуемо от закона в писмена форма съдържание по смисъла на чл. 184, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 КЗ (отм.) е несъстоятелно. Съгласно трайната практика на ВКС, с оглед характера на застрахователния договор – абсолютна търговска сделка /чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ / и разпоредбата на чл.343, ал.2 от КЗ, препращаща към разпоредбите на ТЗ и ЗЗД за неуредените в кодекса случаи, е приложимо правилото на чл.293, ал.3 от ТЗ, съгласно което страната не може да се позовава на нищожност на договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна. Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, за разлика от гражданскоправните сделки, при които нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл.293, ал.3 от ТЗ оспорване на действителността й. Следователно, страната не може да се позовава на недействителност по договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна (така Решение№ 25 /24.07.2017год. по т. д. № 3135/2015 г., ІІ ТО на ВКС и цитираната в него друга практика). В случая застрахователят е получил плащане на застрахователната премия по полицата, което плащане следва да бъде преценявано като проява на неоспорване на порока във формата на застрахователния договор съгласно чл. 293, ал.3 от ТЗ. Същевременно въпросът с липсата на индивидуализация на застрахованите сгради е поставен от застрахователя едва след настъпване на застрахователното събитие като до този момент не се установи същият да е имал поведение, от което да може да се заключи, че е оспорвал действителността на изявленията на застрахования. С оглед на горното следва да се приеме, че страните по делото са обвързани с валиден застрахователен договор, а оттук- че е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.208 от КЗ / отм./, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд. Няма спор по делото, че застрахователния договор е сключен в полза на трето лице - „ОББ“ АД във връзка с предоставен от банката на „ Свиком“ АД инвестиционен кредит. В този случай по волята на страните по застрахователния договор застрахователното обезщетение са изплаща на бенефициера, а не на лицето, договаряло със застрахователя. На основание сключения застрахователен договор, с клауза в полза на трето лице да получи застрахователно обезщетение, ищецът би могъл да се легитимира като носител на същото право само в една хипотеза - на отпаднало действие на тази клауза. Уговорката в полза на трето лице поражда права за това лице от момента на сключване на договора, но има действие от приемането й. Съгласно чл.22, ал.1 от КЗ задължението на застрахователя /уговарящ/ ще възникне, ако застрахованият е отменил клаузата в полза на бенефициера преди последният да е заявил, че ще се ползва от нея, или ако третото лице се откаже от уговорката в негова полза, което е допустимо да се направи и след заявяването, че ще се ползва от договора. В последния случай отказът погасява правото на третото лице, като уговарящият може да замени отказалия се бенефициер с друг или в хипотезата на договор за имуществена застраховка в полза на трето лице може и сам да получи застрахователното обезщетение. В настоящия случай е налице изрично волеизявление от банката-бенифициер за отказ от правата си по договора за застраховка, сключен между страните по делото и това волеизявление е обективирано в представеното по делото Удостоверение от 08.10.2008год. Изявлението е за липса на претенции от страна на банката за заплащане на обезщетение по процесната застрахователна полица, е направено в писмена форма, а и чрез представянето му по делото, е достигнало до страните по договора. Гореизложеното налага извод, че е налице отказ от на бенефициера от своето право да иска изпълнение по застрахователния договор, поради което в правната сфера на застрахования е възникнало притезателно право спрямо застрахователя за получаване на застрахователното обезщетение. Така ищецът се явява активно материалноправно легитимиран по иска по чл. 208 от КЗ/ отм./, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд, а оплакванията на въззивника- застраховател за неправилност да този извод се явяват несъстоятелни. Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба касателно възприетото от първоинстанционния съд, а именно че хале № 121 е включено в обхвата на застрахователния договор и че същото е съществувало към момента на сключване на застрахователния договор. В подкрепа на така направения извод първоинстанционния съд е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. В застрахователната полица като застраховани групи имущества е посочено: „производствени сгради“, а като адрес- местонахождение на застрахованото имущество е посочено 4445, с.•••, Свинекоплекс. Напълно идентична индивидуализация на застрахованото имущество е направена и в представеното по делото предложение за застраховане. Тоест, и в застрахователната полица и в предложението за застраховане липсва конкретизация на застрахованите сгради, но същите са индивидуализирани чрез посочване на тяхната категория – „производствени“, както и чрез посочване на тяхното местонахождение. Тъй като няма спор по делото, че претенцията касае сграда, която е част от Свинекомплекс в с.•••, а това се установява от съставения констативен протокол от 11.11.2014год., от показанията на разпитаните свидетели, удостоверение на МВР от 06.01.2015год. и др., то следва че същата е част от посочената в застрахователната полица категория застраховани сгради, тоест че е включена в обхвата на застрахователния договор. Ако страните са били постигнали съгласие процесното хале № 121 да бъде изключено от обхвата на действие на имуществената застраховка, то така постигнатото съгласие би намерило израз в съдържанието на застрахователната полица.В процесната застрахователна полица такава формулировка липсва, поради което сграда -хале № 121, като част от всичките производствени сгради в свинекомплекса в с.•••, е попадащ в обхвата на застрахователната защита обект. Обстоятелството дали изгорялата при пожара сграда е с № 121 или с № 107 се явява ирелевантно, доколкото няма спор по делото, а и доказателствата го удостоверяват, че е изгоряла сграда –една от всичките в свинекомплекса в с.•••, а всичките като категоризирани като „производствени“ съставляват застраховано имущество по процесната застрахователна полица. Горните съображения следва да се разглеждат и като обосноваващи неоснователност на оплакванията на въззивника за липса на годен обект на застраховане. Съгласно чл.203 от КЗ / отм./, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. В случая предмет на застрахователния договор е самостоятелна сграда- хале № 121, която като изградена в собствения на застрахования поземлен имот, също се явява негова собственост по приращение- чл.92 от ЗС. Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства – констативен протокол от 11.11.2014год., удостоверение на МВР, РУП-гр.Пазарджик от 06.01.2015год. и свидетелските показания се установява, че в периода на покритие на застраховката – на 08.11.2014год. е застрахованото имущество- хале № 121 е изгоряла изцяло в следствие на пожар. Настъпването на събитието пожар на застрахованата сграда се установява и от заключението по събраната пред първоинстанционния съд комплексна съдебно-техническа експертиза и съдебно пожаро- техническа експертиза.Горното обосновава извод за наличие на настъпил покрит застрахователен риск съгласно чл. 7.1. от приложимите Общи условия – Клауза А – пожар и последици от гасенето му. Следва да бъде посочено, че по делото не се констатира надлежно въведено от ответника възражение за наличие на изключен риск, каквото възражение е обсъждано в първоинстанционното решение. Дори и да бъде прието, че възражението за изключен риск е надлежно заявено, то е неоснователно, тъй като застрахователя, върху който лежи доказателствената тежест, не установява в производството по делото това свое правоизключващо възражение. Съгласно разпоредбата на чл.211 от КЗ / отм./ застрахователят по имуществена застраховка може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон. Следователно, по смисъла на чл.211, т.2 от КЗ / отм./ правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя, като в КЗ /отм./ изрично са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие на това основание, между който е и разпоредбата на чл.207, ал.3 от КЗ, задължаваща застрахованият при настъпване на застрахователното събитие да допусне застрахователя да извърши оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите. Трайно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 от КЗ / отм./, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани, като в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. В настоящия случай застрахователят твърди, че застрахования не е изпълнил задълженията си по т.52.6 от ОУ, т.52.7 от ОУ, т.52.11 от ОУ, т.52.11.2 от ОУ, т.52.11.3 от ОУ, т.52.11.4 от ОУ и т.52.11.5 от ОУ, които, съгласно предвиденото в т.53 от ОУ дават основание на застрахователя да откаже изцяло или частично изплащането на застрахователното обезщетение. Очевидно е обаче, че неизпълнението на посочените задължения /дори да се приеме за доказано по делото / не може да се отнесе в причинна връзка с възникването на пожара, обема на вредите или доказването на застрахователното събитие, а и такава не е доказана по делото, съответно – не може това неизпълнение да бъде определено като значително с оглед интереса на застрахования и като причина за пълен отказ от изплащане на обезщетението. От данните по делото е видно, че застрахователят е бил уведомен за възникналия на 08.11.2014год. пожар на 10.11.2014год., като още на следващия ден негов представител е участвал при извършване на оглед на мястото на инцидента. За огледа е съставен констативен протокол, от което следва че още на 11.11.2014год.застрахователят е имал възможност да установи фактите във връзка с размера на вредите. Следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства за отправено искане към застрахования за представяне на документи за установяване на застрахователното събитие, , причините за възникването му и размера на причинените от него вреди, като отправеното в този смисъл искане е адресирано до „ Орион Трейд“ ЕООД, а не към застрахования.Същевременно, от представените по делото два доклада по щета № 26014080100023 до изпълнителния директор на ЗАД „ Армеец“, е видно че застрахователят е отказал заплащане на застрахователно обезщетение поради това, че „ изгорялото хале не е обект на застраховката“, а не поради поведение на застрахования, определено като препятстващо установяване причините за възникването на пожара, обема на вредите или доказването на застрахователното събитие. Неоснователни са доводите на застрахователя и за налице на правоизключващото условие съгласно чл. 189 от К3 (отм.). Съобразно тази разпоредба, ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или съзнателно е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. В случаите на съзнателно неточно обявяване на обстоятелства, при липса на прекратяване и настъпване на застрахователното събитие, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума, само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието – чл. 189, ал.4 вр. с ал.1 от КЗ / отм/. За съществени се смятат обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос – чл.188, ал.2 от КЗ. В конкретния случай се установява, че застрахователят изрично е поискал от застрахования да посочи дали е настъпвало застрахователно събитие в застрахованото имущество през последните 3 години и че застрахованият не е отговорил положително на този въпрос / предложение за застраховане, налично по делото /.Същевременно по делото са налице категорични данни, че в застрахованата сграда № 121 през м.11.2011год. е възникнал пожар поради техническа неизправност във вентилатора. Видно от данните по делото това обстоятелство е станало достояние на застрахователя през 2012год., а и последният не е установил по делото премълчаването на това обстоятелство от застрахования да е оказало въздействие върху възникналия две години по- късно пожар. На основание чл. 189, ал.4 от КЗ / отм. / застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение само ако докаже, че премълчаното обстоятелство е способствало за настъпване на събитието, а такива доказателства не са ангажирани по делото. Липсата на ангажирани от застрахователя доказателства за нарушения на правилници, стандарти и приложими строителни норми, които да са довели до възникване на пожара на 08.11.2014год., прави неоснователно и позоваването му на т.10.8 от ОУ на застраховка „ Индустриален пожар“. От изготвената в първоинстанционното производство пожаро-техническа експертиза се установява, че в изгорялото хале не е била изградена пожароизвестителна система, както и евакуационно и аварийно осветление. Установява се обаче също така, че тези противопожарни мерки, макар и предвидени в ПСТН, не са се отнасяли за процесната изгоряла сграда, тоест неизпълнението им не съставлява нарушение на ПСТН. По тази причина неспазването на тези изисквания за противопожарна защита не могат да съставляват основанието по т.10.8 от ОУ на застраховка „ Индустриален пожар“ за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение или за намаляване на дължащото се обезщетение. Разпоредбата на чл.207, ал.1 от КЗ / отм/ възлага на застрахования задължения да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. В случая от това задължение е вменено на застрахования и в т. 50.1 от ОУ, а неизпълнението му е предвидено в т.53 от ОУ като основание за отказ от заплащане на застрахователното обезщетение. В конкретния случай ответника-застраховател твърди, че застрахования не е изпълнил мерките за пожарна безопасност, предвидени за предпазване от пожар на застрахованата сграда, от което прави извод че застрахования не е поддържал застрахованото имущество и не го е стопанисвал с грижата на добър стопанин. Въпреки че твърденията са твърде общи, без посочване на неизпълнените на конкретни мерки за противопожарна безопасност, настоящият съдебен състав приема, че част от тези мерки съставлява и поставянето на противопожарозащитна преграда или т.н. „ Брандмауер“. От изготвената в първоинстанционното производство пожаро-техническа експертиза е налице категорично експертно становище, основано на разпоредбите на ПСТН, че нормативно в процесното хале се е изисквало да бъде поставена поне една пожарозащитна преграда и че такава не е била изградена. В изготвената във въззивното производство допълнителна пожаро- техническа експертиза е разяснен начина на изграждане на „брандмауерът“ и материалите, от които се изгражда, както и неговата цел. Посочено е, че изградената съобразно изискванията на ПСТН пожарозащитна преграда не позволява пожар, възникнал от едната му страна, да премине в другата страна на сградата, като ограничавайки пожара само в едната част на сградата, създава възможност за пожарната служба да го загаси. Разяснено е също така, че брандмауерът се изгражда на определени места и това е регламентирано в чл.16, ал.2 от ПСТН. Касателно процесната сграда и с оглед нейната площ -2047 кв.м. пожаропреградната стена е допустимо да бъде изградена на място, така че да разделя сградата на площи от 2000 кв.м. и 47 кв.м. Тези 47 кв.м. биха представлявали отделно помещение, разделено със стена тип „ Брандмауер“, до които пожарът не би достигнал. Заключено е, че при изграждане на нормативно изискващия се бранмауер за разделяне на процесното хале до допустимата площ от 2000 кв.м., помещение от 47 кв.м. е щяло да остане незасегнато от пожара. При тези констатации на пожаро-техническата експертиза, възприемана от настоящия състав като обоснована и компетентно дадена, а и неоспорена от страните, се налага извод, че застрахования не е изпълнил нормативно изискуемите се мерки за противопожарна безопасност на застрахованата сграда, изразяващи се в изграждане на противозащитна преграда, т.н.“ брандмауер“, но това неизпълнение се явява незначително с оглед интереса на застрахователя. Наличните данни в разглежданата експертиза не могат да обосноват извод, че ако това задължение беше изпълнено, застрахователното събитие не би настъпило, нито че би ограничило вредите от пожара. С оглед изяснените от вещото лице функции на противопожарната стена е явно, че същата няма отношение към предотвратяване настъпването на застрахователното събитие- пожар, а към ограничаване вредите от него чрез препятстване разпространението му върху цялата сграда. Същевременно, предвид площта на застрахованата сграда и нормативното изискване относно мястото на нейното поставяне, се установи, че наличието й би защитило от пожара една незначителна площ от сградата -47 кв.м., което от своя страна обосновава извод, че неизпълнението на задължението за нейното поставяне се явява незначително с оглед интереса на застрахователя. Поради липсата на брандемауер пожарът действително се е разпространил и върху тези 47 кв.м., но те са част от една и съща сграда и нямат самостоятелна обособеност. При унищожени от пожара 2000 кв.м. от общите 2047 км., очевидна е невъзможността остатъчните 47 кв.м. от сградата да бъдат използвани съобразно установеното по делото предназначение на цялата сграда- за угояване на прасета, а и да бъдат принципно ползвани самостоятелно, като отделна от опожарената част от сградата, а това обосновава извод, че обемът и размерът на вредите от пожара биха били равнозначни по обем и размер, както в случай на изграден брандемауер, така и и при липса на такъв. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице твърдяното от застрахователя основание за отказ от заплащане на застрахователното обезщетение или основание за намаляване на обезщетението по силата на чл. 207, ал.2, изр.2 от КЗ / отм./, както е приел и първоинстанционния съд, но по различни съображения и позовавайки се на данни в експертиза / изготвена по досъдебното производство/, която в настоящото не може да се ползва като годно доказателствено средство. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл.208 от КЗ / отм/, поради което предявеният на това основание иск е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд. С настъпването на застрахователното събитие- пожар ответникът – застраховател е дължал заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер – действителния размер на увреденото имущество, съответно на чл. 208, ал.3 от КЗ / отм./ и уговорките по застрахователния договор /чл. 208, ал.1 от КЗ във вр. с чл.193, ал.1 от КЗ / отм./в рамките на застрахователната сума. Действителният размер на вредите се установява въз основа на изслушаната съдебно-оценителна експертиза, като от него правилно първоинстанционния съд е приспаднал сумата от 17 000лева, получена от продажбата на желязо като остатък от изгорялата сграда. Предвид изложеното се явяват неоснователни оплакванията във въззивната жалба във връзка с размера на присъденото от първоиннстанционния съд застрахователно обезщетение. Същите се основават на твърдяното наличие на основанието на чл.207, ал.2, изр. 2 от КЗ / отм./ за намаляване на дължащото се застрахователно обезщетение, което, както се прие по-горе, е неприложимо в настоящия случай. Доказаната частична основателност на претенцията за главницата от 408 595.96 лева обуславя основателността и на претенцията за акцесорното вземане за мораторна лихва върху нея за времето на забавата. Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, че ответникът-застраховател е изпаднал в забава за плащане на главницата с изтичането на 15 дн.срок по чл.208, ал.1 от КЗ / отм./, с начален момент на срока- 06.07.2015год., доколкото това е моментът, в който ищецът-застрахован е изпълнил условията по чл.206, ал.1 от КЗ / отм./, респ. чл.207, ал.3 от КЗ. Петнадесетдневният срок по чл.208, ал.1 от КЗ е изтекъл на 21.07.2015год., поради което считано от 22.07.2015год. ответникът е изпаднал в забава за плащане на горепосочената главница. Тези изводи на първоинстанционния съд се основават на събраните по делото доказателства, установяващи изпълнение от страна на застрахования на условията по чл.206, ал.1 от КЗ / отм./, респ. чл.207, ал.3 от КЗ, поради което оплакванията във въззивната жалба за тяхната неправилност са несъстоятелни и при очертаната в конкретния случай, касателно собствеността на унищожената от пожара сграда, приложимост на нормата на чл.92 от ЗС. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции за основателност на двете искови претенции-по чл.208 от КЗ / отм./ и чл.86 от ЗЗД в размерите присъдени в обжалваното решение, същото се явява правилно и следва да се потвърди. Неоснователно и следва да се остави без уважение направеното от процесуалния представител на въззиваемото дружество искане за присъждане на разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Възможността за безплатно оказване на правна помощ и съдействие от адвокат е законодателно уредена при наличие на някоя от хипотезите визирани в чл. 38, ал. 1 от ЗА.В случая не е доказано постигнато съгласие между адв. А. за оказване на безплатна помощ в полза на въззиваемото дружество, поради което е недължимо. Така мотивиран, Апелативен съд- София, в настоящия си състав