Решение № 277 от 3.12.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 3051/2021 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК, вр. чл. 250, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. С разпореждане от 01.03.2021г., постановено по НЧХД № 1250/21г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, е прекратил наказателното производство по цитираното дело, образувано въз основа на тъжба, подадена от частния тъжител Г. А.С. срещу Агенция „Д.-П.“ ООД с ЕИК: ••••. Срещу разпореждането, в законоустановения срок, е постъпила жалба от частния тъжител Г. А.С., в която се сочи, че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 НПК, а отказа на 105- ти състав следва да се третира като престъпление срещу тъжителя. Посочва се още, че СРП отказва да образува производството от общ характер, а 105-ти състав отказва да образува такова от частен характер, което е дискриминация и репресия. Иска се въззивният съд да извърши действията, които са отказани от 105-ти състав. В разпоредително заседание на 04.08.2021г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на лицето, срещу което е подадена тъжбата и на свидетели, както и ангажирането на нови доказателства. В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител не се явява и не взема отношение. Юридическото лице, срещу което е подадена тъжбата Агенция „Д.- П.“ ООД не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не взима становище по делото. Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира следното: НЧХД № 1250/21г. на СРС, НО, 105 състав е образувано по подадена от Г. А.С. срещу Агенция „Д.-П.“ ООД тъжба. С разпореждане от 29.01.2021г. съдията-докладчик при СРС е констатирал, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1, изр.2 и ал.3 НПК, тъй като към същата не е приложен документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса в размер на 12/ дванадесет/ лева, съобразно предвиденото в тарифа №1 за таксите, събирани от съдилищата. В тази насока съдията-докладчик е оставил без уважение искането на частният тъжител за освобождаване от такава. Също така съдията-докладчик е приел, че в тъжбата липсват данни за лицето, срещу което е подадена. Не става ясно дали същата се подава срещу юридическото лице, цитирано в тъжбата или срещу неговия законен представител, и в какво качество. С оглед горното на частния тъжител са дадени указания в седмодневен срок от съобщението да отстрани нередовностите в тъжбата, като приложи документ за заплатена държавна такса, както и да представи тъжбата в четлив вид. Препис от разпореждането на съдията докладчик, съдържащо указания, е връчено на частния тъжител на15.02.2021г. В указания от съда срок, частният тъжител е представил молба вх. № 21011115 от 18.02.2021г., в която е посочил, че тъжбата е срещу фирма „Д.- П.“ ООД и се касае за документно престъпление, но прокурорите от СРП отказват да образуват производство, като не е представил доказателства за плащане на държавна такса за разглеждане на тъжбата. С разпореждане от 01.03.2021г. съдията-докладик на основание чл.250, л.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 НПК е прекратил наказателното производство по делото. За да прекрати същото последният е приел, че въпреки дадените указания и представения срок за това частният тъжител не е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер на 12 / дванадесет/ лева, не е посочил и конкретно физическо лице спрямо което е насочил своята претенция за търсене на наказателна отговорност, поради което тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1, изр.2 НПК. Въззивната жалба е подадена в срок от и надлежна страна срещу акт, който подлежи на въззивна проверка, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, а първоинстанционното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1, изр.2 НПК, предпоставка за редовност на тъжбата по дела от частен характер е прилагане към тъжбата на документ за заплатена държавна такса, удостоверяващ нейното заплащане, като съгласно т.9 от Тарифа № 1 към Закон за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието, за тъжби, по които се образуват наказателни дела от частен характер, държавната такса е 12 / дванадесет/ лева. На следващо място, следва да се обърне внимание на формалните изисквания, които законът поставя към съдържанието на тъжбата: сочат се данни за подателя; достатъчно данни за лицето, срещу което се подава, които да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в производството; тъжбата е подписана от подателя, при което следва да се приеме, че са налице формалните основания за образуване на наказателно дело от частен характер въз основа на твърденията, изложени в тъжбата. По настоящото дело в допълнително депозираната от частния тъжител молба, същият не е посочил конкретно физическо лице спрямо което е насочил своята претенция за търсене на наказателна отговорност, адреса за призоваване и единния граждански номер на лицето, напротив, уточнил е, че тъжбата е насочена срещу юридическо лице. Според българското законодателство наказателната отговорност е лична и наказателно отговорно може да бъде само физическо лице, а не юридическо такова. Този извод произтича от разпоредбата на чл.31, ал.1 от НК, който предвижда, че наказателноотговорно може да бъде пълнолетно лице – навършило 18 годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление. Ал.2 на чл.31 НК, допълва, че непълнолетно лице, което е навършило 14 годишна възраст, но ненавършило 18 години – е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. И двете посочени разпоредби на българския НК имат предвид само и единствено физическо лице, поради което според българския НК, юридическите лица не могат да носят наказателна отговорност. Ето защо и тъжбата на тъжителя, в която изрично последният е посочил, че е предявена срещу юридическото лице „Д.-П.“ ООД, не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НПК. Следва да се допълни още, че тъжителят в тъжбата не е конкретизирал датата или датите, на които се твърди да е било извършено деянието или деянията, мястото на извършването им, в какво точно се състои инкриминираното деяние и какви конкретни действия са извършени спрямо личността или имуществото му, от които той се счита за пострадал. Отчитайки тези разпоредби първоинстанционният съд правилно е указал на тъжителя да приведе тъжбата в съответствие със законовото изискване, което последният не е сторил в предоставения за това срок. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство не се образува или образуваното се прекратява, ако тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81, ал.1, изр.1 и изр.2 от НПК. Това е така, доколкото в наказателното съдопроизводство не съществува института на оставяне без движение на частната тъжба и в този смисъл единственото правомощие на съда е да прекрати производството по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, което правилно е сторено от първоинстанционния съд. Въззивният съд, като съобрази, че при образуване на ВЧНД, тъжителят не е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 5 лева, съгласно разпоредбата на чл.14 от ТАРИФА №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, според която за частни жалби по наказателни дела от частен характер, се събира държавна такса в размер на 5 лева, то Г. А.С. ще следва да бъде осъден да заплати и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, за образуваното въззивно наказателно частно дело. По изложените съображения и на основание чл. 250, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, във вр.чл.24, ал.5, т.2 НПК, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд