Решение № 17 от 4.4.2023 г. на Районен съд - Павликени по дело № 288/2022 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 04-2200064/14.09.2022 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“– В. Т. към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ на ДЗЗД „Р. к.“, с ЕИК •••, с адрес с. К., ул. •••, община П. (в качеството на работодател) е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процедурните правила. Оспорва се изцяло наказателното постановление и наложеното с него наказание по основание и размер. В жалбата се сочи, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е установено чрез представен график за месец април 2022 г., разпечатан от електронната поща на представляващия жалбоподателя, който график се твърди, че е работен такъв и е представен следствие на допусната грешка и съответно не е изпълняван. Твърди се, че служителят по отношение на който е установено нарушението на КТ- М.на П., съответно неспазване на 12-часова междудневна почивка не е полагал труд на 12.04.2022 година. С тези аргументи се иска съдът да отмени изцяло наказателно постановление № 04-2200064/14.09.2022 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“– В. Т. към Главна дирекция „Инспектиране на труда“. Пред съда жалбоподателят се представлява от И. И.- управител (справка регистър Булстат лист 49 от делото), който в съдебно заседание на 26.01.2023 г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред съда на 07.03.2023 г. представляващият жалбоподателя моли съда да уважи жалбата по посочените в нея съображения. Според защитата при съставянето на АУАН и НП са допуснати нарушения, като се твърди за допусната грешка относно представените документи при проверката от органите на Инспекцията по труда, тъй като бил представен работен график за месец април 2022 година, разпечатан от електронната поща на представляващия жалбоподателя, а не реалният такъв, видно от който било установено, че на 12.04.2022 г. свидетелката М.на П. не е полагал труд, а е почивала. Твърди се допусната грешка при представяне на документите пред проверяващите органи, поради което се иска отмяна на санкционни акт, с който жалбоподателят е санкциониран, като се твърди, че наложената санкция в размер на 1 500 лева е прекомерна и неоснователна. Пред съда въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда“– В. Т. към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ се представлява от ст. юрисконсулт С.. В съдебно заседание на 26.01.2022 г. ст. юрисконсулт С. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред съда ст. юрисконсулт С. пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Според процесуалния представител на въззиваемата страна от събраните по делото доказателства, вкл. и от свидетелските показания, по безспорен начин се доказва, че жалбоподателят не е изпълнил дадени задължителни за изпълнение предписания, с което е осъществил състава на чл. 415, ал. 1 КТ, като подробно в представени писмени бележки по делото са изложени съображения касателно законосъобразното образуване, протичане на административно наказателното производство, съответно се твърди, че при издаването на санкционните актове съответно АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че безспорно се установява нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На 16.10.2018 г. е сключен Трудов договор № •••/16.10.2018 г. (л. 25 от делото) между ДЗЗД „Р. к.“, с ЕИК •••, с адрес с. К., ул. •••, община П., представлявано от Д. И. И. (като работодател) и М.на Т. П. (като работник). Уговорено било П. да работи на длъжност "продавач-консултант" с месторабота с. К., магазин, с 8 часово работно време, при възнаграждение в размер на 510 лева. Видно от Правилник за вътрешния трудов ред в ДЗЗД „Р. к.“, с. К., ул. •••, обект: Магазин за хранителни стоки, с. К., ул. „••• (л. 29-31 от делото) т.19.1 е, че работниците в магазина полагат труд на смени, а именно първа смята с начален час от 07.00 часа до 14.00 часа- 7 часа, втора смяна от 14.00 часа до 21.00 часа- 7 часа, за пълнота в обекта съществуват и още две работни смени, а именно такава с начален час 09.00 часа до 17.30 часа- 8 часа и междинна смяна с начален час 14.00 часа до 19.00 часа- 5 часа, последните две ирелевантни за настоящото производство. На 08.03.2022 г. на място в обекта и в периода 18.03.2022 г.- 24.03.2022 г. по документи свидетелката М. Д.- инспектор, Дирекция „Инспекция по труда“- В. Т. и Ж. Ц. Д. гл. инспектор, Дирекция „Инспекция по труда“- В. Т. извършили проверка, касателно спазването на трудовото законодателство в обект магазин за хранителни стоки „Р. к.“, с адрес село К., ул. •••, стопанисван от ДЗЗД „Р. к.“, с ЕИК •••и адрес с. К., ул. •••. При проверката били констатирани 11 нарушения, обективирани в протокол за извършена проверка № ••• от 25.03.2022 г. (л.18-20 от делото), препис от който бил връчен лично на представляващия ДЗЗД „Р. к.“ И. И. на 25.03.2022 г. В точка 10 от посочения протокол е видно, че е констатирано нарушение на чл. 152 КТ за месец март по отношение на лицето Г. В., на която за периода 13.03.2022 г. 14.03.2022 г. не е осигурена полагащата й се междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа, тъй като е работила втора смяна на 13.03.2022 г. с край на работното време 21.00 часа, а на 14.03.2022 г. първа смяна с начало на работното време 07.00 часа, посочено е, че това нарушение е допуснато и спрямо други лица. За отстраняване на констатираното нарушение на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ на работодателя било предписано: „На основание чл. 152 КТ да осигурява на работниците и служителите непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа“, като бил посочен и срок на изпълнение 05.04.2022 година. Няма данни протокол за извършена проверка № ••• от 25.03.2022 г. да е обжалван от жалбоподателя по реда на чл. 81 и сл. АПК, поради което се счита за влязъл в сила на 09.04.2022 г. На 19.04.2022 г. на място и в периода 26.04.2022 г.- 27.05.2022 г. по документи свидетелката М. Д.- инспектор, Дирекция „Инспекция по труда“- В. Т. и свидетелката инж. К. Й. С. ст. инспектор, Дирекция „Инспекция по труда“- В. Т. извършили последваща проверка, касателно спазването на трудовото законодателство в обект магазин за хранителни стоки „Р. к.“, с адрес село К., ул. •••, стопанисван от ДЗЗД „Р. к.“, с ЕИК ••• и адрес с. К., ул. •••. Свидетелките констатирали, че част от предписанията дадени с протокол за извършена проверка № ••• от 25.03.2022 г. били изпълнени. За тази проверка бил съставен протокол за извършена проверка № ••• от 14.06.2022 г. (л. 21-22 от делото), препис от който бил връчен лично, срещу подпис на представляващия ДЗЗД „Р. к.“ И. И. на 15.06.2022 г. При извършената последваща проверка на място в магазина на жалбоподателя на 19.04.2022 г. в 13.40 часа свидетелките М. Д. и К. С. установили, че в обекта били В. Р., Й. Я. и М.на П. (списък на работници и служители в обект хр. магазин с. К. лист 26 от делото), Д. и С. установили това, по представен им график в обекта за месец април, че две от служителките били на работа по смяна, а третата била отишла малко по-рано за втора смяна преди започване на работното й време в съответствие с представения им на място при проверката график от служителките в магазина. На ДЗЗД „Р. к.“ на 19.04.2022 г., чрез В. Р.- служител, продавач е връчена и призовка по чл. 45, ал. 1 АПК дружеството - работодател да представи на 26.04.2022 г. в Дирекция "Инспекция по труда" В. Т. документи, сведения и книжа, свързани с изпълнението на задължителните предписания дадени с протокол за извършена проверка № ••• от 25.03.2022 г.- копие на графиците за работа за месец март 2022 г. до момента, присъствени форми за периода месец март 2022 г. до момента, копие на ведомости за заплати за месец март 2022 г. (лист 24 от делото). На 16.05.2022 г. е изпратена втора призовка от Дирекция "Инспекция по труда" В. Т. до И. И., представляващ ДЗЗД „Р. к.“ за явяване на представител на дружеството в дирекцията за представяне на документи или за изпращането им по електронен път или чрез пощенски оператор, а именно Уведомления на осн. чл. 37 а НРВПО на наетите в обекта на контрол лица, заверено копие на Правилник за вътрешния трудов ред, заверени копия на Утвърдени поименни графици за периода месец 03.32022 г. до месец 04.2022 г., заверени копия на присъствени форми за периода месец 03.32022 г. до месец 04.2022 г., инструктажни книги, заповеди, програми за инструктажите, попълнена идентификационна карта, приложена към призовката и опис на представените документи (лист 23 от делото). Част от изисканите документи- правилник за вътрешния трудов ред, поименни графици за положен труд за м. март и април 2022 г. и уведомления по чл. 37а НРВПО били представени в Дирекция "Инспекция по труда" В. Т. на 25.05.2022 г., видно от молба с вх. № •••/25.05.2022 г. (лист 27- 31 вкл. от делото). При посещението си в Дирекция "Инспекция по труда" В. Т. представляващият работодателя- И. И., в саморъчно изявление потвърдил, че представените графици са реално отработеното време и по тази причина не е представил форма 76 (лист 26 гръб от делото). От приложения график за явяване/неявяване на работа за месец април 2022 (находящ се на л. 28 от делото) се установява, че М.на Т. П. на 12.04.2022 г. е полага труд при работодателя до 21.00 часа, а на 13.04.2022 г. е започнала работа първа смяна от 07.00 часа, това обстоятелство се потвърждава и от заявеното от И. И.- представляващ жалбоподателя в саморъчно написаната декларация- изявление, удостоверяващо, че посоченото в представените графици е реално отработеното време и по тази причина не е представя форма 76- присъствена форма за отчитане явяване неявяване на работа. Видно от представени по делото заверени от представляващия жалбоподателя И. И. частни документи, находящи се на л.7 до л. 11 вкл. от делото, е че същият разполага с различни графици за работа за месец април, без да е посочено, с изключение на документа находящ се на л. 7 от делото, за кой обект се отнасят, както и че същите нито са подписани, нито утвърдени от работодател- с оглед заявеното от свидетелките Р. и П., че работните графици въз основа на които полагат труд в магазина в с. К. са утвърдени и подписани от работодателя, след което се представят за запознаване от служителите, които изписват трите си имена и се подписват на графика. Във връзка с посочената констатация, а именно че на 12.04.2022 г. свидетелката П. е полага труд в часовия диапазон от 14.00 часа до 21.00 часа, а на 13.04.2022г. е полагала труд от 07.00 часа до 14.00 часа при жалбоподателя, като не й е осигурена 12-часова непрекъсната междудневна почивка проверяващите лица- свидетелката М. Д., на 15.06.2022 г., в присъствието на свидетелите К. С. и С. Е., както и в присъствието на представляващия жалбоподателя И. И., съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ••• срещу ДЗЗД „Р. к.“, с ЕИК •••, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ – за това, че в качеството му на работодател не е изпълнил приложената принудителна административна мярка- дадено на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ задължително предписание № 10, с Протокол за извършена проверка № •••/25.03.2022 г., а именно: „На основание чл. 152 КТ работодателят да осигурява на работниците и служителите непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа. Срок: 05.04.2022г. занапред“. Видно от представени от работодателя документи- Правилник за вътрешния трудов ред, утвърден от управителя график за явяване/неявяване на работа за месец април 2022 г. е, че на 12.04.2022 г. М.на Т. П. на длъжност „продавач- консултант“ е отработила втора смяна „2“ с краен час 21.00 часа, а на 13.04.202г. първа смяна „1“ с начален час 07.00 часа. Осигурената й от работодателя непрекъсната междудневна почивка между 12.04.2022 г. и 13.04.2022 г. е от 10 часа. От представените документи е видно, че работодателят не е осигурил на М.на Т. П. непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа. Следователно работодателят не е изпълнил приложената ПАМ, дадено на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ задължително за изпълнение предписание под № 10 с Протокол за извършена проверка № •••/25.03.2022 г. на Д „ИТ“ В. Т.. Нарушението е извършено на 13.04.2022 г. от работодателя ДЗЗД „Р. к.“, в обекта на контрол. Открито е при проверка по документи на Д „ИТ“ В. Т.. Процесният АУАН е съставен пред представляващия ДЗЗД „Р. к.“ и му е връчен срещу подпис на 15.06.2022 г., като последният е посочил, че има възражения, които ще изложи в законоустановения срок. Възражения по административно наказателната преписка не са постъпили, видно от показанията на свидетелите Д., С. и Е.. Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 04-2200064/14.09.2022 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“– В. Т. към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал.1 КТ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя ДЗЗД „Р. к.“, с ЕИК •••, с адрес с. К., ул. •••, община П. е наложено административни наказания "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) за нарушение по чл. 415, ал.1, във вр с чл. 404, ал.1, т.1 КТ. Препис от НП е връчен лично на представляващия по закон въззивника на 19.09.2022 г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 03.10.2022 г., видно от отбелязването в заверен препис на товарителница № ••• (лист 47 от делото). Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: НП № 04-2200064 от 14.09.2022 г. (лист 13-14 от делото); товарителница (на лист 15 от делото); известие за доставяне ( на лист 15 гръб от делото), АУАН № ••• (на лист 16-17 от делото), Протоколи за извършена проверка с № •••/25.03.2022 г. и с № •••/14.06.2022 г. (на лист 18-22 от делото); призовки от 16.05. 2022 г и от 19.04.2022 г. (на лист 23-24 от делото); трудов договор № •••/16.10..2018 г. (лист 25 от делото); списък на работници и служители в обект хр. магазин с. К. (лист 26 от делото) саморъчно изявление от представляващия на ДЗЗД „Р. к.“ (лист 26 гръб от делото); молба с вх. № •••/25.05.2022 г. (лист 27 от делото); поименен график за положен труд за м. март (лист 27 гръб от делото); поименен график за положен труд за м. април 2022 г. (лист 28 от делото); правилник за вътрешния трудов ред в ДЗЗД „Р. к.“ (лист 28-31 от делото); справки от регистъра на издадените НП чрез ИЗ на ИА „ГИТ“ (лист 32 от делото) и Заповед № •••/29.01.2014 г. Документи от жалбоподателя относно работни графици за месец април (на лист 7-11 от делото) доколкото нямат достоверна дата, съдът не ги кредитира, като същото се отнася и за находящите се на лист от 5 до 6 вкл. разпечатки на съдържание на електронна поща, доколкото не може да се установи от тях съдържанието на посочените прикачени файлове, ползвателят на електронната поща, достоверността им и т.н. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелите В. Р. и М.на П., касателно обстоятелството, че П. не е полагала труд съответно втора смяна на 12.04.2022г. и първа смяна на 13.04.2022 г., доколкото свидетелката Р. в показанията си заяви, че става въпрос за датите 13.03.2022 г. и 14.04.2022 г., а свидетелката П. беше категорична, че е била почивка на 12.04.2022 г. и на 13.04.2022 г., като твърди това да е установила от графика, по който е работила след проверка. Такъв график по делото не е представен, дори и от документите, за които по-горе беше посочено, че не следва да се кредитират, находящи се на лист от 7-11 от делото, не се установява свидетелката П. да е била почивка нито на 12.04.2022 г., нито на 13.04.2022 г. По делото не са представени графици, които да са в съответствие с посоченото от свидетелките Р. и П., а именно да са подписани от служителите при работодателя- жалбоподател, че са запознати с тях. Този съдебен състав намира, че представеният график за месец април 2022 г. при проверяващите органи, надлежно подписан и заверен от представляващия жалбоподателя е действителният такъв, по които се е работило в проверявания обект през съответния период от време, доколкото същият носи подпис и печат на работодателя, представен е пред органите на проверка в изпълнение на предходно дадено предписание, нещо повече представляващия ДЗЗД „Р. к.“ саморъчно е изписал и декларирал на лист 26 гръб от делото, че представените графици, са реално отработеното време. Следва да бъде посочено и обстоятелството, че И. И. при връчването му на АУАН е посочил, че има възражения по отношение на констатираното нарушение, но такива относно грешно подаден документи или подадени работни графици не са депозирани в срок, а това се е случило тепърва след получаване на процесното наказателно, обективирани чрез жалбата, обусловила инстанционния му контрол. Поради което същите следва да бъдат възприети като защитна позиция на представляващия жалбоподателя, останала доказателствено необезпечена, предвид изложеното вече относно показанията на свидетелите Р. и П. и наличните писмени доказателства по делото. Тук е моментът да се посочи, че от показанията на свидетелите М. Д. и К. С. може да се направи извод, че не е изпълнено процесното предписание, тъй като и двете свидетелки са категорични, че след даване на предписанието от Инспекцията по труда не е бил представен график за месец април съответно за датите 12.04.2022 г. и 13.04.2022г. осигуряващ непрекъсната междудневна почивка на свидетелката П. повече от 12 часа, с оглед разпоредбата на чл. 152 КТ. При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствените средства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с извършената от свидетелите Д. и С. последваща проверка по документи, както и установяването на неспазването на предходно дадено предписание, относно спазването на разпоредбата на чл. 152 КТ, конкретно по отношение на служителката М.на П. на 12.04.2022г. и на 13.04.2022г. когато на първата дата е приключила работа в 21.00 часа, а на втората е започнала да полага труд в 07.00 часа, съответно без да й е била осигурена непрекъсната 12 часова междудневна почивка. Показанията на свидетелите Д., С. и Е., следва да се кредитират с доверие, доколкото се намират в пълна кореспонденция помежду си, посочените свидетели- Д. и С. са очевидци на установяване на нарушението и не е налице индиция за тяхната заинтересованост. А изведената информация от тези показания кореспондира и с останалите писмени доказателствени средства по делото. На следващо място следва да се посочи, че за този съдебен състав не съществува съмнение, че свидетелите М. Д., К. С. и С. Е. дават необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си свидетелите са възприели при изпълнение на служебните си задължения. Служебните им функции не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвежда личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с констатираното при извършената от тях проверка нарушение. Настоящият съдебен състав дава вяра и на Протоколи за извършена проверка с № •••/25.03.2022 г. и с № •••/14.06.2022 г. (на лист 18-22 от делото), тъка като констатациите от тях (и в частност тези, касаещи неспазването на разпоредбата на чл.152 КТ) намират опора в показанията на свидетелите Д. и С., като и в показанията на свидетелката Р.. За пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото и двата Протокола съдържат подпис на представляващия ДЗЗД „Р. к.“, съдът приема, че със сигурност констатациите от тези Протоколи са били узнати от представител на дружеството – жалбоподател. Освен това, доколкото в Протокол за извършена проверка № •••/25.03.2022 г. изрично е записано, че дадените предписания могат да се обжалват по реда на чл. 81 и сл. от АПК в 14-дневен срок от съобщаването им и в случая този протокол е връчен на управителя на ДЗЗД „Р. к.“ на 25.03.2022 г. и няма данни да е обжалван, съдът приема, че Протокол за извършена проверка № •••/25.03.2022 г. е влязъл в сила на 09.04.2022 г. и дадените с него предписания са станали задължителни за изпълнение от жалбоподателя. Тук е мястото да се посочи, за пълнота, че доколкото процесното нарушение е квалифицирано по чл. 415, ал. 1 КТ, а не по чл. 152 КТ, в това производство съдът не преценява законосъобразността на предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка •••/25.03.2022 г., тъй като тяхното оспорване е можело да стане по реда на АПК и след като същите са влезли в сила - те подлежат на изпълнение и не могат да бъдат проверявани, респ. ревизирани от настоящия съдебен състав. От съвкупната преценка на писмените доказателства и в частност гласните такива обсъдени по-горе се установява, че на Дружеството – работодател е било издадено предписание № 10 (подробно цитирано по-горе) с Протокол за извършена проверка •••/25.03.2022 г., за което от ДЗЗД „Р. к.“, по отношение на М.на П. съответно за 12.04.2022 г. и за 13.04.2022 г. не са предоставили доказателства за изпълнението му. С оглед нормата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 КТ и доколкото констатациите от АУАН № ••• от 15.06.2022 г. намират опора, както в Протоколите за извършена проверка, така и в представения график за явяване/неявяване на работа за месец април 2022 г. и в саморъчно заявеното от представляващия ДЗЗД „Р. к.“, че представения график е реално отработеното време и в показанията на свидетелите М. Д. и К. С., този съдебен състав прецени, че следва да кредитира и АУАН. Призовките на лист 23-24 от делото са взаимно допълващи се, обективни и достоверни писмени доказателства. Поради това съдът ги кредитира и приема, че на посочените в тях дати от Дирекция "Инспекция по труда" – В. Т. са изпратили призовки, адресирани до жалбоподателя и получени от управителя на дружеството, с които е изискано представянето на документи във връзка с изпълнение на предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка от 25.03.2022, а управителят на дружеството – жалбоподател е получил лично и покана за съставяне на АУАН. Поради това настоящият съдебен състав приема, че с тези писмени доказателства се установява, че са изпълнени изискванията на чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Приложените на лист 32-36 от делото писмени доказателства представляват официални документи, които имат доказателствена сила за посочените в тях факти и обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира, установява се по безспорен начин териториалната компетентност на свидетелката М. Д.- служител в Дирекция „Инспекция по труда“ В. Т.. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица, както и че спрямо жалбоподателя не са издаване други НП за нарушения на трудовото законодателство. При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика са очертани времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Доколкото в случая става въпрос за неизпълнение на предписание, чийто срок е бил от 05.04.2022 г., то правилно от страна на административно – наказващия орган е прието, че нарушението е извършено на 13.04.2022 г., когато на М.на П. не е осигурена непрекъсната 12-часова междудневна почивка след отработване на смяна с край на работното време в 21.00 часа на 12.04.2022 г. и започване на полагане на труд на 13.04.2022 г. в 07.00 часа на следващия ден, тъй като с изтичането на срока и с бездействието (неизпълнение на предписанието) нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ е довършено. В АУАН и в наказателното постановление ясно е посочено съдържанието на предписанието и това, че то не е било изпълнено. Посочени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Поради това съдебният състав намира, че административно – наказателното обвинение срещу ДЗЗД „Р. к.“ е достатъчно ясно и разбираемо и не са били нарушени правата на работодателя да научи какво нарушение му се вменява, както и че твърденията за допусната грешка, при представянето на документи пред контролните органи, появили се за пръв път в жалбата, инициирала това производство, са доказателствено необезпечени и са неуспешно лансирана защитна теза. За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав счита, че гражданското дружество по Закона за задълженията и договорите, макар да е неперсонифицирано лице, и съобразно определението в чл. 357 ЗЗД да няма собствено имущество и органи на управление, не може да упражнява права и поема задължения, според действащото законодателство като работодател има задълженията на търговско дружество и следователно спрямо него е приложима нормата на чл. 412а КТ, предвиждаща изрично налагане на имуществена санкция на дружества, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите за нарушения на трудовото законодателство. Според съществуващата специална правна уредба, освен за нуждите на данъчното облагане на гражданските обединения по чл. 357 и сл. ЗЗД, където ДЗЗД се приравняват на юридически лица по аргумент от чл. 9, ал. 2 ДОПК, дружествата по ЗЗД представляват изключение от правилото относно субектите на административно - наказателна отговорност за извършено административно нарушение, като съществува изрична правна уредба, съобразно която ДЗЗД е правен субект, на който могат да бъдат налагани административни наказания за извършени административни нарушения. Независимо от неправосубектността на дружеството по ЗЗД, то същото изрично е предвидено като субект на административнонаказателна отговорност, предвид обществено значимите отношения, които се охраняват по КТ, поради което следва да носи отговорност, когато от дружество по ЗЗД е осъществен състава на административно нарушение на трудовото законодателство, както е в конкретния случай. Съгласно чл. 415, ал. 1 КТ който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лева. Доколкото принудителните административни мерки са посочени в чл. 404, ал. 1 от КТ и в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ като принудителна административна мярка е посочено даване на задължително предписание на работодател за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство, то следва, че неизпълнението на задължително предписание на контролен орган представлява неизпълнение на принудителна административна мярка, т. е. административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. За да е реализирано това нарушение следва да се установи, че контролният орган е дал предписание и че същото не е изпълнено. В случая от кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства съдът установи, че на ДЗЗД „Р. к.“ (в качеството му на работодател на М.на П.) е било дадено предписание в качеството на "работодател" по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ: „На основание чл. 152 КТ работодателят да осигурява на работниците и служителите непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа- със срок за изпълнение 5.04.2022г. занапред“. Съдът намира, че към месец април 2022 г., когато е извършена проверката на ДЗЗД „Р. к.“, в обекта и след това по документи, че свидетелката М.на П. на 12.04.2022 г. е работила втора смяна за времето от 14.00 часа до 21. 00 часа, а на следващия ден- 13.04.2022 г. и след по-малко от 12 часа е започнала работа като първа смяна - от 07.00 часа до 14.00 часа. Като не е осигурило на свидетелката П. непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа, дружеството- въззивник е нарушило чл. 152 КТ, с което и не е изпълнено даденото му задължително предписание. Неоснователни са всички оспорвания на така установената фактическа обстановка от страна на въззивника. От показанията на свидетелките Д.- актосъставител и С. се установява, че графикът за работа е бил представен не в момента на проверката в обекта, а впоследствие - при проверката по документи в сградата на Дирекция „ИТ“ В. Т., където се е явил представляващия въззивника и е представил график за работа за месец април 2022 г., потвърждавайки, че представеният график е и присъствена форма писмено. В материалите по делото са налични и писмени сведения от И. И. в същия смисъл (л. 26 гръб от делото). Противно на всякаква логика е пред контролните органи упълномощеният представител да представя график за работа, заявявайки и че именно това е присъствената форма, който не съответства на действителната организация на работното време в обекта в множество насоки - досежно работното време, броя и продължителността на смените и досежно това на колко смени се е работило в обекта, колко лица са работили. Не става ясно и защо управителят е утвърдил график, който не съответства на реалния работен процес и в който отработените смени не са действителните такива. Предвид факта, че отговорността на юридическите лица, касателно посоченото по-горе относно дружеството по ЗЗД, каквото е въззивника, е обективна (безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана. Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон и дружеството - жалбоподател е осъществило състава на вмененото му нарушение. Не са налице предпоставките на чл. 415в КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28 от ЗАН), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по- нисък размер. В настоящата хипотеза обаче не може да намери приложение разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като предпоставки за приложимостта й са на първо място - нарушението да е отстранено веднага след установяването му и за работника да не са произтекли вредни последици. Нарушението е от такова естество, че не може да бъде отстранено, тъй като е довършено с факта на полагане на труд от страна на работника в два последователни дни с почивка, по-малка от 12 часа. От нарушението са произтекли и вредни последици за работника, тъй като е нарушено изискването за минимална междудневна почивка, чиято продължителност законодателят е регламентирал с оглед необходимостта от възстановяване на работната сила. Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 10 000 лева за работодател, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в минималния, предвиден размер. С оглед невъзможността за намаляването й под този размер съдът намира, че не следва да излага съображения досежно индивидуализацията й. Ето защо жалбата е неоснователна и наказателното постановление следва да се потвърди. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП т. е. Дирекция "Инспекция по труда" – В. Т. има право на юрисконсултско възнаграждение– доколкото съдът потвърждава наказателното постановление и по време на съдебните прения пред съда процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на Дирекция "Инспекция по труда" – В. Т. следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е посочено, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН може да бъде от 80 лева до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало три открити съдебни заседания с участието на ст. юрисконсулт С. С.. В рамките на производството пред Районен съд Павликени процесуалния представител на въззиваемата страна е проявил процесуални усилия да защити тезата си. Поради това, но и доколкото самият правен спор не се отличават с фактическа и правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – В. Т. юрисконсултско възнаграждение в размер около средния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т. е. 110 лева (сто и десет лева). Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр с ал. 9 ЗАНН, Районен съд Павликени, IV-ти състав