Решение № 713 от 23.11.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 485/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 949 от 02.08.2022 г., постановено по т.д.№953/2021 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-6-ти състав е отхвърлил предявените от А. Й. С. срещу „Метро Плюс“ ООД, на основание чл.124 от ГПК искове, за прогласяване като нищожни на решения, взети на 12.03.2021 година, обективирани в протокол от същата дата с нотариална заверка на подпис и съдържание, извършена едновременно на 12.03.2021 година под рег. № 1105 и 1106 от нотариус А. И.., рег. № ••• на НК, а именно: 1 Променя начина на управление на „Метро Плюс“ ООД по следния начин: управителите Б. Ю. и Й. А. занапред да управляват и представляват дружеството само заедно; 2/. Променя адреса на управление на „Метро Плюс“ ООД от гр. София, ул. „Струга“ №5а, на гр. София, район "Възраждане", бул. „Тодор Александров“ №137, ет.5, офис А15-Б9; 3/. Вземане на решение за ангажиране на отговорността на бившия управител на „Метро Плюс“ ООД А. Й. С., съгласно чл. 137, т. 8 ТЗ и за предявяване на иск от „Метро Плюс“ ООД срещу А. С. за обезщетение на причинените вреди на дружеството, съгласно чл. 145 от ТЗ, по посочените в решението основания и 4/. Приемане на нов учредителен акт на „Метро Плюс“ ООД, който да отразява взетите решения от проведеното общо събрание и заседание на едноличния собственик на капитала, поради неоснователността им. С Решението е прекратено производството по т.д. №953/2021 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-6-ти състав в частта, касаеща предявените от А. Й. С. срещу „Метро Плюс“ ООД искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, взети на 12.03.2021 година, посочени по- горе, поради недопустимост на претенциите, като тази част от решението, представляваща определение е влязла в сила с постановяването на Решение №395/05.06.2023 г., постановено по ч.т.д.№253/2023 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, I т.о. В срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу Решението в отхвърлителната му част е депозирана въззивна жалба от А. Й. С., в която са изложени съображения за недопустимост и неправилност. Сочи, че с протокол от 09.03.2021 г. общото събрание на съдружниците на ответното дружество е взело следните решения: за изключване на А. Й. С. като съдружник; за поемане на дружествените дялове на ищеца от другия съдружник в дружеството и за изготвяне на счетоводен баланс за м.март 2021 г. във връзка с уреждане на имуществените отношения между изключения съдружник и ответното дружество. Сочи, че законосъобразността на тези решения е предмет на т.д.№492/2021 г. по описа на СГС. Твърди се още, че впоследствие едноличният собственик на капитала на ответника е взел решения, които са обективирани в съставен протокол от 12.03.2021 г., като към датата на образуване на първоинстнационното производство решенията не са били заявени за вписване, като това се е случило в по-късен етап, но регистърното производство е спряно до разрешаване на спора по т.д. №492/2021 г. по описа на СГС и на т.д.№953/2021 г. по описа на СГС. Жалбоподателят счита, че СГС неправилно е отказал да спре производството до приключване на производството по т.д.№492/2021 г., като счита, че изходът на спора по него е от преюдициално значение за правилното разрешаване на спора по отношение основателността на исковете по чл.124 от ГПК. Сочи, че взетите решения на 12.03.2021 г. са в ущърб на интересите му като съдружник. Изтъква се, че неправилно съдът е приел исковете по чл.124 от ГПК за неоснователни, обосновавайки се с изключването на въззивника като съдружник с взетото на 09.03.2021 г. решение на ОС на съдружниците на дружеството, което според съда има незабавно действие по отношение на „Метро Плюс“ ООД и съдружника и независимо от вписването му в ТР. С оглед изложеното моли решението в обжалваната му част да бъде обезсилено и делото върнато на СГС за разглеждане с указания за спиране на делото до приключване на производството по т.д.№492/2021 г. по описа на СГС. При условията на евентуалност моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за уважаване на предявените искове. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна по нея- „Метро Плюс“ ООД. В молба с вх.№23401/19.10.2023 г. въззивникът е представил препис от Решение №260042/19.01.2023 г., постановено по т.д.№ №492/2021 г. по описа на СГС. Апелативен съд-София, след като разгледа и обсъди доводите и възраженията на въззивника и съобразно данните по делото и приложимите законови разпоредби, приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството- ищец, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество. От фактическа страна съдът намира следното: А. Й. С. е предявил срещу „Метро Плюс“ ООД, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на всички решения, взети на състояло се на 12.03.2023 г. общо събрание на съдружниците в дружеството, а именно: 1. Решение за промяна начина на управление на „Метро Плюс“ ООД, 2. Решение за промяна адреса на управление на дружеството, 3. приемане на нов учредителен акт на „Метро Плюс“ ООД, 4. Решение за ангажиране на отговорността на бившия управител на „Метро Плюс“ ООД А. Й. С., съгласно чл. 137, т. 8 ТЗ и за предявяване на иск от „Метро Плюс“ ООД срещу А. С. за обезщетение на причинените вреди на дружеството, съгласно чл. 145 от ТЗ, както и 5. решение за приемане на нов учредителен акт на дружеството, отразяващ взетите на 09.03.2023 г. решения и заседанието на едноличния собственик на капитала от 12.03.2023 г. Твърди се в исковата молба, че ищецът има качество на съдружник с участие в капитала на ответника „Метро Плюс“ ООД с 1 505 дружествени дяла, всеки от по 100 лева. Другият съдружник в ответното дружество е чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ) „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“, търговско дружество, регистрирано в Република Турция с идентификационен номер 167947. Сочи се, че с протокол от 09.03.2021 година общото събрание на ответника е взело следните решения: за изключване на ищеца като съдружник; за поемане на дружествените дялове на ищеца от „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“ и за изготвяне на счетоводен баланс за м.март 2021 година във връзка с уреждане на имуществените отношения между изключения съдружник и ответното дружество. Счита, че взетите на това общо събрание решения са незаконосъобразни, поради което е подал искова молба, обективираща искове по чл.74 ТЗ, по която е образувано т.д.№492/2021г., по описа на СГС, ТО, 6- 15 състав. На следващо място се сочи, че впоследствие едноличният собственик на капитала на ответника е взел решения, които са обективирани в съставен протокол от 12.03.2021 година, а именно: промяна на начина на управление на дружеството – управителите Б. Ю. и Й. А. занапред да управляват и представляват „Метро Плюс“ ООД само заедно; за промяна на адреса и седалището на управлението; вземане на решение за ангажиране на отговорността на ищеца в качеството му на управител на дружеството и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ и приемане на нов учредителен акт. Посочил е, че към момента на предявяване на исковата молба пред СГС по партидата на ответника не са заявени за вписване обстоятелства въз основа на взетите на 09.03.2021 година и на 12.03.2021 година решения, като твърди, че вписването на изключването му като съдружник, на основание чл.140, ал.4 ТЗ има конститутивно действие, а това означава, че изключването му като съдружник на 09.03.2021 година, въз основа на решение от тази дата не е породило действие към датата на решенията от 12.03.2021 година. Това означава, че към момента на вземане на тези решения от 12.03.2021 година – другият съдружник „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“ не е станал едноличен собственик на капитала и не е имал компетентност да вземе тези решения. Твърди, че проведеното на 12.03.2021 година заседание от едноличния собственик е проведено от нелегитимен орган и това води до извод, че е налице пълна липса на взети решения от ОСС, за които е съставен протокол от 12.03.2021 година, респективно същите са нищожни като взети при липса на компетентност на приелия ги орган. При условие на евентуалност твърди, че тези решения са незаконосъобразни, поради липса на правомощие на съдружника „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“ да взема еднолично тези решения, както и поради неспазване на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, съгласно разпоредбите на ТЗ и дружествения договор, тъй като ищецът не е бил уведомяван за това събрание, не е получавал покана за него, а също и поради това, че на К. А. не е учредена представителна власт, тъй като липсва изрично пълномощно (чл.137, т.6 ТЗ), за да гласува на проведеното заседание от името на съдружника „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“. Ответникът „Метро Плюс“ ООД оспорва допустимостта на предявените от ищеца искове, като твърди, че взетите от общото събрание на ООД решения имат незабавен ефект във вътрешните отношения и вписване на промените, въз основа на решенията на общото събрание (ОСС), на основание чл.140, ал.4 ТЗ, има конститутивно действие по отношение на третите лица. При условие на евентуалност, във връзка с оспорване основателността на исковете, ответникът твърди, че взетите на 12.03.2021 година решения са взети от легитимен орган и са в неговата компетентност. По отношение на твърденията, че К. А. не е имал представителна власт, учредена му от „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“, оспорва да е налице подобен факт, като е представил пълномощно на това лице. Оспорва ищецът да е научил за взетите на 12.03.2021 година на 17.05.2021 година и твърди, че това узнаване е станало по-рано, поради наличието на наложени обезпечителни запори върху вземания на ищеца по висящи изпълнителни дела – твърди, че е налице узнаване на 02.04.2021 година. Ето защо ответникът твърди неспазване на 14-дневния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. Моли производството да бъде прекратено като предявено по недопустими искове, евентуално-отхвърлени като неоснователни. За да постанови обжалваното решение СГС е приел, че по отношение на това дали е налице правен интерес у ищеца да иска прогласяване на нищожността на всички решенията от 12.03.2021 година, обективирани в протокол от тази дата, настоящият състав на съда приема, че такъв е налице, предвид обстоятелството, че към датата на завеждане на делото, пред СГС, ТО, VI-15 състав е висящо производството по т.д.№429/2021г. за отмяна на решения на ОСС на ответника, взети на 09.03.2021година за изключването на ищеца като съдружник и други, които засягат правната му сфера, като този интерес е явен най-вече касателно решението за дирене на имуществена отговорност на ищеца на основание чл.145 ТЗ и индиректен, непряк, по отношение на другите решения, тъй като те касаят дружествените дела, в които ищецът като съдружник има право да участва. Прието е, че по отношение на А. Й. С. се идентифицира правен интерес от това да иска от съда да прогласи решенията от 12.03.2021година за нищожни, тъй като евентуалното уважаване на иска би повлияло благоприятно върху неговата правна сфера, защото би довело до липса на предпоставка, свързана с допустимостта на осъдителната претенция по чл.145 ТЗ, а при уважаване на другите претенции - възможност да участва в делата на дружеството, при отмяна на неговото изключване, поради което е заключено, че исковете по чл.124 ГПК са процесуално допустими. По основателността им съдът е изложил, че тезата на ищеца, е, че тези решения са липсващи (невзети), респективно нищожни. В тази връзка е посочено, че считано от 09.03.2021 година ищецът е загубил качество на съдружник, поради изключването му като такъв, което решение, съгласно трайната съдебна практика поражда действие между дружеството и неговите членове незабавно, и към 12.03.2021 година той не е имал това качество. След като не е имал това качество няма как да участва в заседанието на 12.03.2021 година и чрез волеизявленията си да участва във формиране на решението, взето от компетентния орган на дружеството, който към този момент е другият съдружник, явяващ се, макар и невписан, едноличен собственик на капитала, доколкото вписването има действие само по отношение на третите за дружеството лица. Ето защо решенията от 12.03.2021 година са взети от лице, което разполага с компетентност да вземе такива решения по аргумент от нормата на чл.147, ал.2 ТЗ вр. с чл.137 от същия закон, поради което и не са нищожни. По отношение на това дали решенията са невзети, но са отразени в протокола като взети и поради това съществуващи, съдът е изтъкнал, че конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са, когато въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. Съдът е констатирал, че в случая ищецът не уточнява коя от конкретните проявни форми са липсващо решение е налице – дали защото събранието не е проведено или защото в протокола се съдържат решения, които не са били предмет на обсъждане и въобще не са взети. Въпреки това, съдът е стигнал до извода, че за проведеното заседание на 12.03.2021 година и взетите на него решения от пълномощника на „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“ е съставен писмен документ, чието съдържание и подпис са нотариално удостоверени според изискванията на нормата на чл.137, ал.4 ТЗ. Отбелязан е фактът, че ищецът не е оспорил истинността на протокола от заседанието, проведено на 12.03.2021 година, като е посочил, че това е начинът да се оспори съществуване на взетите решения – чрез оспорване на материализиращите обстоятелството документи, а доколкото това не е сторено е прието, че не е доказано твърдението от страна на ищеца, че тези решения са липсващи/ невзети и тази претенция се явява неоснователна. При така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Страните не спорят по фактите, установени от първоинстанционния съд, а именно: че на 09.03.2021 г. е проведено общо събрание на съдружниците на ответника (ОСС), на което са взети решения за: изключване на А. Й. С. като съдружник, за поемане на притежаваните от него дружествени дялове от другия съдружник, за изготвяне на счетоводен баланс към края на месеца (март 2021 г.) за уреждане на имуществените отношения с изключения съдружник; че обстоятелствата, които подлежат на вписване въз основа на тези решения, не са вписани по партидата на ответника, макар и заявени едва със заявление образец А4 с вх.№ 20210830154352, тъй като е постановено определение по ч.т.д.№ 1792/2021 г., по описа на СГС, ТО, 6-19 състав, с което съдът, разглеждащ това дело, е приел, че е налице предпоставката по чл.536, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл.19, ал.6 ЗТР за спиране на охранителното производство, поради висящи искови производства по т.д.№492/2021 г. и по т.д.№953/2021 г.; че на 12.03.2021 година са взети решения от заявилия се като едноличен собственик на капитала „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“, чрез пълномощник К. А., а именно: за промяна на начина на управление и представителство на ответното дружество, като управителите на същото да го представляват само заедно, за промяна на адреса на управление на дружеството и за ангажиране отговорността на бившия управител на дружеството и ищец в производството за обезщетяване на ответника за причинените му от управителя вреди, по реда на чл.145 ТЗ и за приемане на нов учредителен акт на дружеството; че решенията от 12.03.2021 г., в обстоятелствата касателно представителството на дружеството – ответник и адрес на управление на същото не са вписани в ТР по партидата на ответника; че между страните е налице висящ исков процес по искова молба с вх.№308054/19.04.2021 г., подадена от ответника и насочена срещу ищеца, по която е образувано т.д.№ 693/2021г. по описа на СГС, ТО, което е спряно до приключване на настоящия процес, с която искова молба е предявена осъдителната претенция за обезщетение, което дружеството претендира от ищеца за имуществени вреди, причинени от него в качеството му на управител. В процесния случай спорът между страните е по направените от първоинстанционния съд правни изводи досежно неоснователносността на претенцията по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване нищожност на решенията от 12.03.2021 г. на ОС на едноличния собственик на капитала „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“. Преди да се произнесе по основателността на исковата претенция, настоящият състав счита, че следва на първо място да посочи, че намира същата за допустима по следните съображения: За да бъде предявеният иск допустим, то за страната следва да бъде налице правен интерес от търсената защита, който правен интерес съдът следи служебно да е налице във всяко едно положение на делото. Посочената абсолютна процесуална предпоставка, която е от категорията на положителните, изрично е посочена в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. В процесния случай съдът намира, че интересът за ищеца от прогласяване на нищожността на процесното решение от 12.03.2021 г. се изразява във възможността производството по т.д.№693/2021 г. по описа на СГС, образувано по иск с правна квалификация чл.145 ТЗ за заплащане от А. Й. С. в полза на „Метро Плюс“ ООД сумата от 946 471, 44 лв. обезщетение за причинени на дружеството вреди в качеството му на управител, да бъде прекратено поради липса на предмет. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на СГС, изложени в обжалваното решение, касателно явния и косвения интерес за ищеца, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. На следващо място, при извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК и във връзка с оплакванията, сторени във въззивната жалба, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът намира за правно необосновани оплакванията за недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му при наличие на основание за неговото спиране, предвид висящността на спора по т.д.№492/2021 г. по описа на СГС, тъй като това производство не се явява преюдициално спрямо настоящия спор, тъй като решенията от 12.03.2021 г. не касаят промени в правното положение на дружеството, които настъпват пряко в резултат на прекратеното членствено правоотношение на ищеца, поради което и предходното решение за изключването на ищеца като съдружник не е обуславящо за тях. В този смисъл е и Определение №395/05.06.2023 г., постановено по ч.т.д.№253/2023 г. по описа на ВКС, намиращо се в кориците на делото. В допълнение, съгласно Определение № 681 от 16.12.2022 г., на ВКС по т. д. № 2267/2022 г., II т. о., ТК, изходът на спора по предявения от от А. Й. С. конститутивен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ няма преюдициално значение за изхода на спора по установителните искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предмет на настоящото производство. Евентуалната отмяна на основание чл.74, ал.1 ТЗ на решенията на общото събрание на съдружниците от 09.03.2021 г. за изключване на ищеца - въззивник като съдружник ще има действие занапред и няма да е обуславящо за преценката на съда, разглеждащ установителните искове за нищожност на последващите решения от 12.03.2021 г. и дали тези решения са нищожни като взети извън пределите на компетентност на общото събрание. Поради изложеното, настоящата инстанция дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно чл. 269, пр. 2 от ГПК. В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС е прието, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Посочено е, че тези решения са незаконосъобразни, когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 от ТЗ. В решението е посочено още, че Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 от ТЗ. Прието е, че нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър, както и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на търговското дружество компетентност, определена от закона и учредителния акт. В хипотезата на нищожни решения на ОС, то тя може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, като активно легитимирани са както членовете на дружеството, така и трети лица. В тази връзка следва да се посочи, че противно на приетото от СГС, въззивната инстанция намира, че ищецът твърди нищожност на решенията от 12.03.2021 г. единствено поради липса на компетентност на приелия ги „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“, доколкото решението за изключването на А. Й. С. е отменено с решението по т.д.№492/2021 г. по описа на СГС, влязло в сила на 24.05.2023 г., а и да не бе така, се твърди, че решението за изключването на ищеца А. Й. С. не е вписано, поради което и на основание чл.140, ал.4 от ТЗ не е породило последици, поради което и другият съдружник не е станал едноличен собственик на капитала и не е имал компетентност на вземе решенията, предмет на настоящото производство. Видно от съдържанието на исковата молба ( л.4 по делото, абзац 4 от текста) е, че с оглед изложеното, ищецът твърди, че органът е нелегитимен, тъй като ръководният орган е общото събрание на съдружниците, което включва и ищецът. Посочено е, че изложеното обосновава извод, че е налице пълна липса на взети решения на общото събрание, респ. те са нищожни. От това може да се направи извод, че ищецът не твърди липса на решения на общото събрание, в нейните две проявни форми, както е приел СГС, а твърди само и единствено взети решения при липса на компетентност у органа. Въпреки, че в мотивите на обжалваното решение е посочено, че тезата на ищеца е, че решенията от 12.03.2021 г. са липсващи (невзети) решения, съдът е изложил мотиви досежно обстоятелството разполагал ли е „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“ с компетентност да приеме решенията. С оглед на това, настоящият състав намира, че единственото основание за нищожност на решенията на ОС от 12.03.2021 г. е липсата на компетентност за приемането им у „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“. Поради това, не следва да бъдат обсъждани мотивите на СГС досежно това дали процесните решения са липсващи в двете им хипотези- при непроведено общо събрание или при проведено такова, но когато въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание, още повече, че изложените мотиви касаят не нищожността поради липсващи решения, а незаконосъобразността на същите, доколкото се навеждат твърдения за нарушения по свикване и провеждане на ОС от 12.03.2021 г., която защита е по реда на чл.74 от ТЗ и която в процесния случай е счетена за недопустима. За да се произнесе по въпроса за нищожността на решенията от 12.03.2021 г. поради липса на компетентност у органа, който ги е приел, съдът намира, че следва да се изложат мотиви досежно действието на решенията на ОС на съдружниците, като и действието на вписването по чл.140, ал.4 от ТЗ. С формираната по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, израз на която са служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 690 от 3.12.2008 г., по т. д. № 349/2008 г. на II т. о.; № 135 от 9.11.2009 г., по т. д. № 184/2009 г. на I т. о., № 39 от 15.04.2011 г., по т. д. № 526/2001 г. на I т. о.; № 90 от 11.09.2009 г., по т. д. № 439/2008 г. на II т. о., № 100 от 4.06.2010 г., по т. д. № 799/2009 г., Решение №251/06.03.2018 г. на ВКС по т.д.№ 593/2017 г., I I ТО, Решение 86/01.09.2017 г. на ВКС по т.д.№1068/2016 г. II ТО, е прието, че взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество решения, подлежащи на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т. е. от вземане на решението и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което, вкл. в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. В процесния случай това означава, че дори решенията на ОС от 09.03.2021 г. да бяха вписани в ТРРЮЛНЦ, то това е от значение само и единствено за трети лица, не и за съдружника А. Й. С.. От вземане на решението на 09.03.2021 г. до вписването му, то поражда действие между дружеството и неговите членове, не и за трети лица, а едва след вписването му решението е противопоставимо и на третите лица. По делото безспорно е установено, че с решение на ОСС от 09.03.2021 г. ищецът А. Й. С. е изключен като съдружник в дружеството-ответник, като обстоятелството не е вписано и към настоящия момент в ТРРЮЛНЦ, съобразно изискването на чл.140, ал.4 от ТЗ. Това решение е породило своето незабавно действие по отношение на съдружниците, включително и изключения и на самото дружество, чрез неговите органи и за тези вътрешни отношения неизвършеното, съобразно изискването на чл. 140, ал. 4 ТЗ, вписване е правно ирелевантно. До надлежната му отмяна с влязъл в сила съдебен акт, решението от 09.03.2021 г. за изключването на ищеца като съдружник, е породило целените и произтичащи от него правни последици както за последния, така и за ответното търговско дружество. От изложеното следва, че към датата на вземане на решенията от 12.03.2021 г. ищецът не е притежавал качеството съдружник в „Метро Плюс“ ООД, поради което и няма как да се приеме за основателно твърдението, че и към този момент ръководният орган на дружеството е общото събрание на съдружниците, включващо „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“ и А. Й. С., което да обосновава необходимостта от участието на последния в неговите заседания. Този извод не се променя и от обстоятелството, че с Решение №260042/19.01.2023 г., постановено по т.д. №492/2021 г. по описа на СГС, влязло в сила на 24.05.2023 г., на основание чл.74 от ТЗ, решенията на общото събрание на „Метро Плюс“ ООД от 09.03.2021 г. за изключване на А. Й. С. като съдружник, поемане на дружествения му дял от съдружника „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“ и изготвяне на счетоводен баланс за уреждане на имуществените последици по чл.125, ал.3 от ТЗ от изключването на съдружника А. Й. С. са отменени. Това е така, доколкото при успешно провеждане на конститутивния иск по чл.74 от ТЗ, решението има действие занапред, от влизането му в сила, а няма действие ex tunc. С определение №603/ 25.09.2013г. по ч.т.д. № 2988/2013г. на ВКС, I ТО, е прието, че изходът на спора по производството по чл.74 ТЗ не е обуславящ развитието на друго исково производство, по което дружеството има качеството на страна. Аргументирано е с това, че съгласно задължителните за съдилищата указания в Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/ 2002г. на ОСГК на ВКС /т.3/, конститутивното действие на решението, с което е уважен иск по чл.74 ТЗ настъпва занапред – от влизането му в сила. От изложеното и при съпоставяне на двете дати - тази на провеждане на процесното общо събрание от 12.03.2021 г. и датата на влизане в сила на решението на СГС за отмяна на предходното решение на ОС на ответника за изключване на съдружника А. Й. С. от 09.03.2021 г. се достига до единствения обоснован извод, а именно, че към момента на провеждане на последващото ОС на „Метро Плюс“ ООД, взело решенията, предмет на настоящото производство, ищецът не е притежавал качеството съдружник в дружеството. С оглед изложеното, съдът намира, че процесните решения от 12.03.2021 г. не са взети при липса на компетентност на едноличния собственик на капитала „Ефес Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“, тъй като той е и единствен носител на дружествените дялове, предвид изключването на А. Й. С. като съдружник с решението от 09.03.2021 г., породило действие незабавно в отношенията между него и дружеството. Поради това и не е съществувало задължение при свикването на събранието от 12.03.2021 г. да бъде поканен и А. Й. С., тъй като той, считано от 09.03.2021 г., е трето лице за „Метро Плюс“ ООД, нямащо право да участва в управлението на дружествените работи. Поради това исковете по чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване на нищожност на решенията на ОС на „Метро Плюс“ ООД от 12.03.2021 г. като взети извън неговата компетентността са неоснователни и недоказани. При съвпадане крайните изводи на двете инстанции, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея решение правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид изхода на делото в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски. В полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото такива не са претендирани в производството. Поради това, Апелативен съд-София, 15-ти състав