Решение № 204 от 13.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 380/2024 г.

Производството e по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 45/03.06.2024г. по НОХД № 520/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив подсъдимият И. М. Д. е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода 01.03.2011 г. до 05.10.2012 г. в гр.П, при условията на продължавано престъпление, за пет данъчни периода, като управител на „С.П.“ ЕООД - К., с ЕИК •••••••, чрез посредственото извършителство на Е.Р.Б. за периода от 01.03.2011г. до 28.05.2011г. и на Д.И.В. /пълномощник и счетоводител на „С.П.“ ЕООД с ЕИК •••••••/ за периода от 29.05.2011г. до 05.10.2012г., на които двете не може да бъде търсена наказателна отговорност, поради незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението - грешка съгласно чл.14, ал.1 от НК, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за „С.П.“ ЕООД - в общ размер на 18 916, 80 лева, представляващи дължим данък върху добавената стойност в размер на 16 916, 80 лв. и корпоративен данък в размер на 2000 лв., като е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС, и чл. 92 ал.1 от ЗКПО/, и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупки по смисъла на чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗДДС, отразявайки данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от „Б.••••“ ЕООД, „Б.К.“ ЕООД и „Т.И.“ ЕООД, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1. През месец март 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „С.П.“ ЕООД гр. К., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура: № 000000•••• от 09.03.2011г. сочена за издадена от „Б.••••“ ЕООД с данъчна основа – 12 500 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 500 лв., а на 11.04.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2500 лева, като в СД по ЗДДС с № 16001698579 от 11.04.2011г. за данъчен период м. март 2011г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 107, 69 лева в раздел „Б“ от декларацията, вместо действително установен 14 607, 69 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1085, 25 лева, вместо действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 585, 25 лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2 500 лв.

2. През месец април 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „С.П.“ ЕООД гр. К., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура: № 0000000129 от 15.03.2011 г. сочена за издадена от „Б.••••“ ЕООД с данъчна основа 7 500 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 500 лв., а на 16.05.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 500 лева, като на СД по ЗДДС с вх. № 16001729148 от 16.05.2011г. за данъчен период м. април 2011г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 037, 05 лева в раздел „Б“ от декларацията вместо действително установен 6 537, 05 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 612, 22 лева, вместо действително установен ДДС за внасяне в размер на 887, 78 лева, като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 500 лв.

3. През месец май 2012г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „С.П.“ ЕООД гр.К., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с посочен доставчик „Б.К.“ ЕООД с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 4 916 лв.:

• № ••••••••••• от 28.5.2012г. с данъчна основа 12 100 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2420 лв. и - № •••••••••• от 30.05.2012г. с данъчна основа 12 480 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 496 лв., а на 14.06.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 4 916 лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001965209 от 14.06.2012г. за данъчен период м. май 2012г., подадена пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 13 285, 65 лева в раздел „Б“ от декларацията вместо действително установен 8 369, 65 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 213, 14 лева, вместо действително установен ДДС за внасяне в размер на 5 129, 14 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 4 916 лв.

4. През месец септември 2012г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „С.П.“ ЕООД гр.К., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с посочен доставчик „Т.И.“ ЕООД с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 8 000, 80лв.:

• № 100000••• от 03.09.2012г. с данъчна основа 10 415, 28лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 083, 06лв.;

• № 1000000••• от 06.09.2012г. с данъчна основа 10 230, 00 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 046 лв., - № 1000000••• от 18.09.2012г. с данъчна основа 9 358, 72лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 871, 74лв. и - № 1000000••• от 29.09.2012г. с данъчна основа 10 000, 00 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 000 лв., а на 15.10.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 8 000, 80лв, като в СД по ЗДДС с вх. № 16002046276 от 15.10.2012г. за данъчен период 01.09. - 30.09.2012г., подадена пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 551, 27 лева в раздел „Б“ от декларацията вместо действително установен 6 550, 47 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 230, 96 лева вместо действително установен ДДС за внасяне в размер на 8 231, 76 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 8 000, 80 лв.

5. На 02.04.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 000 лв. корпоративен данък за календарната 2011 година, като в Годишна данъчна декларация подадена пред ТД на НАП Пловдив с вх. № 164351200338137 от 02.04.2012г. на „С.П.“ ЕООД гр. К. за финансовата 2011г.; която се изисква по силата на закон - чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, е потвърдил неистина в част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“, като е декларирал общо разходи в размер на 560 904, 29 лв. /р.2 на част VI/ вместо действително установени разходи в размер на 540 904, 29 лева, Счетоводен финансов резултат - печалба /р.3.1 на част VI/ и Данъчен финансов резултат - печалба /р.9.1 на част VI/ в размер на 3 409, 22 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 340, 92 лв. /р. 11 на част VI – 3 409, 22 лв. х 10 %/ вместо действително установени Счетоводен финансов резултат - печалба и Данъчен финансов резултат - печалба в размер на 23 409, 22 лв. и действително установения и полагащ се корпоративен данък в размер на 2 340, 92 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е ОСЪДЕН на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА.

Подсъдимият И. М. Д. е признат за НЕВИНОВЕН в това, същото престъпление да е извършено при форма на изпълнителното деяние - затаил истина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС, и чл. 92, ал.1 от ЗКПО/, както и на 01.04.2013г. да е избегнал установяването на данъчни задължения в размер на 6 458, 40 лв. корпоративен данък за календарната 2012 година, като в подадената пред ТД на НАП - Пловдив ГДД с вх. 164351300361625 от 01.04.2013 г. на „С.П.“ ЕООД гр. К. за финансовата 2012г., която се изисква по силата на закон - чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, да е потвърдил неистина в част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“, като е декларирал Общо разходи /р. 2 на част VI/ в размер на 1 091 659, 15 лева, вместо действително установени общо разходи в размер на 1027075, 15 лева и е декларирал Счетоводен финансов резултат - загуба /р. 3.2 на част VI/ и Данъчен финансов резултат - загуба /р.9.2 на част VI/ в размер на 521 093, 12 лв. вместо действително установен Счетоводен финансов резултат - загуба и Данъчен финансов резултат - загуба в размер на 456 500, 12 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на наложеното на подсъдимия И. М. Д. наказание лишаване от свобода за срок от една година, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият И. М. Д. е ОСЪДЕН да заплати на Държавата, чрез Министъра на финансите сумата от 18 916, 80 лева, представляващи имуществени вреди в резултат на престъплението, а именно - дължим данък върху добавената стойност в размер на 16 916, 80 лева и корпоративен данък в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.189, ал.3 от НК е ОСЪДЕН подсъдимият И. М. Д. да заплати по сметка на Окръжна прокуратура – Пловдив сумата от 1 144, 20 лева разноски от досъдебното производство, по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 756, 67 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и на Държавата, чрез Министъра на финансите сумата от 2 102, 51 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В подадената бланкетна жалба от защитата се изразява недоволството на подсъдимия от присъдата в наказателно и гражданско-осъдителните й части.

Счита се, че присъдата е неправилна, поради допуснати нарушения на материалния закон, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Поради което се иска, при условията на алтернативност, отмяна на присъдата, като се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение или да се върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Заявява се намерението за излагане на по-подробни съображения след изготвянето на мотивите към присъдата. Подсъдимият и защитника са уведомени за изготвянето на мотивите, но не са изпълнили това си намерение.

На ОП – Пловдив и на Министъра на финансите, чрез юрисконсулт М.К. от ТД – НАП – Пловдив, са изпратени преписи от въззивната жалба на подсъдимия. Постъпило е възражение срещу нея единствено от юрисконсулт К., която счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена, претендират се и разноски за процесуално представителство.

Настоящият възвивен състав даде възможност на защитника – адв. С. К., и на подсъдимия Д., на основание чл.320, ал.4 от НПК да допълнят доводите към подадената въззивна жалба.

По тяхна молба, с оглед реализиране правото им на защита, насроченото първо съдебно заседание по делото беше отложено, за да се подготвят.

Преди провеждане на второто съдебно заседание от адв. К. се представя писмена молба да се даде ход на делото в негово отсъствие, като се отправя доказтелствено искане за назначаване на повторна ССчЕ, тъй като изготвената такава по делото се е ползвала само от представените от прокуратурата писмени доказателства и не се е запознала с документацията на фирмата на подсъдимия, преди да изготви заключението. Счита, че вещото лице следва да провери дали инкриминираните фактури от обвинението са включени и в дневниците за продажби на доставчиците по тях. Представя и писмена защита, с която се иска отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане на окръжния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че съдът се е позовал основно на показанията на свидетели от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Счита, че неправилно съдът е приел като писмено доказателство ревизионния доклад, тъй като ревизорът – св. Н. Н., не го е подписала. Изразява несъгласието си и с тезата на съда за фиктивност на сделките, поради липсата на производствен, кадрови и технологичен капацитет на фирмата на подс. Д., като е нямало пречка да се ползват при доставките работници ад-хок, както и нает или собствен малогабаритен транспорт. Останало неизяснено обстоятелството, че св. Н. К. е заявил, че е издал генерално пълномощно на лицето Л. Р., което не е било открито и разпитано. При така допуснатите съществени процесуални нарушение, признаването на подс. Д. за виновен и осъждането му се явява несправедливо.

Настоящият въззивен състав остави без уважение искането на защитата за назначаване на нова, респ. повторна СЧЕ, тъй като не се изложиха убедителни аргументи от защитата за наличието на основанията по чл.153 от НПК спрямо изготвената и възприета по делото повторна СЧЕ.

Прокурорът от АП – Пловдив заявява, че подадената жалба от защитата е неоснователна, като предлага да се потвърди постановената присъда. Според него по делото има достатъчно убедителни доказателства за доказаността на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна.

Процесуалният представител на гражданския ищец – МФ, юриск. Д.а от ТД НАП – Пловдив, намира присъдата за законосъобразна и правилна, като моли да се потвърди и да й бъдат присъдени като разноски, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 102, 51 лева съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Подсъдимият Д. се явява лично, като не възразява делото да се разгледа в отсъствието на адв. К., който е редовно призован. Според подсъдимия, въз основа на събраните по делото доказателства, не е установена съпричастността му към вмененото му престъпление за избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО с подадените писмени декларации, в които да е потвърдил неистина пред данъчните органи, както и при водене на счетоводството да са съставяни документи с невярно съдържание. Намира, че реално е получавал тези фактурирани услуги и строителни материали. Счита, че не е негово задължение да проверява фирмите – доставчици, до колко същите са имали съответния ресурс и възможности за търговия, както и дали по законен ред са издадени предоставените фактури, които е предавал за осчетоводяване. По този повод се иска отмяна на присъдата и да бъде оправдаван по повдигнатото му обвинение, поради неговата недоказаност.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е частично основателна.

Първоинстанционното производство, предмет на разглеждане по настоящото дело, е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия И. М. Д. за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т. 6 и т. 7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Окръжният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, правилно е приел за установено и доказано от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. М. Д. е български гражданин, с висше образование, разведен, работещ, неосъждан /реабилитиран/.

Дружество „С.П.“ ЕООД гр.К. е регистрирано с Решение № 6433 от 23.09.1997г. по ф.д. № 4285/1997г. на ОС - Пловдив със седалище и адрес на управление гр. К., обл. П, бул. „О.“ № •, с едноличен собственик на капитала и управител - подсъдимият И. М. Д.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 06.08.2003г., както и пререгистрирано в Агенция по вписванията на 09.09.2010г. Впоследствие подс. Д. продал дружеството на 20.08.2013г. на И. Б. Б. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като последният станал вместо него едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Промените били вписани в Търговски регистър на 26.08.2013г.

През периода 1997 г. до м. август 2013г. - докато дружеството било управлявано и представлявано от подсъдимия Д., основната му дейност се изразявала в търговия с горива и петролни продукти, заведения за обществено хранене, добив на инертни материали, телевизонно студио и кабелна телевизия.

Към 2011г. дружеството се обслужвало счетоводно от счетоводната къща „С.••••“ ЕООД със собственик и управител Д. Т. /с ново наименование „Х.“ ЕООД/, в което като счетоводител работела и Д.В.. За оперативен счетоводител, който да осчетоводява документите на „С.П.“ ЕООД, била определена друг счетоводител от дружеството - Е. Б.. Подсъдимият Д. издал на счетоводната къща пълномощни, с възможност да подава ежемесечните справки - декларации по ЗДДС. Тъй като счетоводната фирма имала регистриран електронен подпис /УЕП/, всички справки - декларации били подавани по електронен път. По силата на пълномощните и с УЕП счетоводителят Б. подавала и съответните СД по ЗДДС.

Дружеството водело счетоводство във връзка с дейността си, като в началото на всеки месец, следващ съответния данъчен период, подсъдимият Д. или друго лице по негово поръчение носели всички първични счетоводни документи в счетоводната къща „С.••••“ ЕООД. Там фактурите с номер и дата на документа, идентификационния номер на доставчика /при покупните фактури/ и на получателя /при продажните фактури/, вида на стоката или услугата, данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит /при покупните фактури/ или данъчна основа на облагаема доставка със ставка 20 % /при продажните фактури/, начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит /при покупните фактури/ или начислен ДДС 20 % /при продажните фактури/ и др., се отразявали и вписвали в дневниците за покупки и продажби от Е. Б.. Стойностите по фактурите за продажби, като общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС и съответно общ размер на начислен ДДС върху тях се отразявали в Раздел „А“ /Данни за начислен ДДС/ на справките- декларации, които дружеството изготвяло. В Раздел „Б“ /Данни за упражнено право на данъчен кредит/ се отразявали стойностите на всички фактури за покупки, като общ размер на получени доставки и съответно общ размер на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит. В Раздел „В“ /Резултат за периода/ на справката-декларация били отразявани ДДС за възстановяване или ДДС за внасяне, зависещи от разликата между ДДС по Раздел „А“ и ДДС по Раздел „Б“. При по-голяма число на ДДС по Раздел „А“ от Раздел „Б“ - ДДС за внасяне, а при малко число - ДДС за възстановяване. Така изготвените дневници и съответния счетоводен резултат, отразен в справките-декларации по ЗДДС, били докладвани или представяни на подсъдимия. Едва след одобрението им, изготвените по описания начин справки-декларации, дружеството, заедно с дневниците за покупки и продажби, съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС, подавало в ТД на НАП - Пловдив след края на всеки месец /всеки данъчен период/. Подател на справките - декларации и дневниците, била упълномощеният счетоводител Е. Б. /л.53-54 т.6/.

По този начин, до месец март 2011г. „С.П.“ ЕООД гр.К. документирало своята дейност съгласно законите в страната. При така създадените търговски отношения, като данъчно задължено лице /ДЗЛ/, дружеството се явявало лице, платец на ДДС при продажбата на стоки и/или услуги. При наличната документна дейност дружеството, като регистрирано по ЗДДС, начислявало и внасяло дължим косвен данък - ДДС, формиран от реалните му продажби. Съгласно нормата на чл.71, т.1 от ЗДДС, за „С.П.“ ЕООД гр.К., едновоременно с това възниквало и правото на приспадане на данъчен кредит /при наличието на покупка на стоки и/или услуги/, в случай че притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 /фактури, дебитни и кредитни известия/, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.

Впоследствие, подсъдимият И. Д. решил да намери начин за намаляне на данъчния резултат за съответния данъчен период и съответно - намаляне на дължимия към държавата ДДС /при последващи продажби на „С.П.“ ЕООД гр.К. по силата на чл.85 от ЗДДС/, т.е. да внесе по-малко ДДС. Начинът за това се изразявал в привидно увеличаване на декларирания данъчен кредит /в повече при отразени в дневниците покупни фактури, включително и нереални или неотразени продажни фактури/, който да превиши начисления данък /дължим при реалните продажби, отразени във фактури/, като разликата да представлява данък за възстановяване съгласно чл.88, ал.3 от ЗДДС, или данък за внасяне съгласно чл.88, ал.2 от ЗДДС, но в по-малък размер. Подсъдимият решил това да стане, чрез намиране на фактури /безстокови фактури/, по които като продавач /издател на документа/ да бъде вписан липсващ, неработещ търговец или такъв, с който „С.П.“ ЕООД гр.К. е имал търговски отношения, но няма реални такива през съответния данъчен период, а след това да отрази, чрез счетоводителя Е. Б., тези фактури в счетоводството си, съответно в дневника за покупки. Подсъдимият решил за продажбите си да издаде документи /фактури/ за реално извършени търговски сделки, които документи също да отрази в дневника за продажби за съответния данъчен период. По този начин „С.П.“ ЕООД гр.К. щяло да получи право на приспадане на данъчен кредит от начислен ДДС по декларираните безстокови фактури за данъчния период. Така подсъдимият Д. възнамерявал да намали дължимия за внасяне ДДС от дружеството, отразен в справките-декларции по ЗДДС. Последното било с цел да се избегне установяването и плащането на данъчни задължения за фирмата в действителните им размери.

За първия данъчен период - месец март 2011г.

В изпълнение на гореизложеното в началото на м.март 2011г. подсъдимият Д., по неустановен начин се снабдил с данъчна фактура № 000000•••• от 09.03.2011г. с данъчна основа – 12 500 лв. и ДДС – 2 500 лв. за покупка на „рекламни материали“ с посочен доставчик „Б.••••“ ЕООД - С.З., ЕИК ••••••••. Той извършил това, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между двете дружества, т.е. е нямало реално предаване на стоката от „Б.••••” ЕООД - С.З. към „С.П.“ ЕООД гр.К.. По нареждане на подсъдимия Д., св. Е. Б. технически отразила, наред с други фактури, посочената покупна фактура в дневника за покупки на „С.П.“ ЕООД гр.К. за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тя не документира реална стопанска операция с горепосоченото дружество. В изпълнение на задълженията си по чл.116, ал.1 от ППЗДДС и по чл.125 от ЗДДС подсъдимият наредил на св. Б. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и горепосочената фактура. В изпълнение на задълженията си за отчетния период м. март 2011г. св. Б. изготвила проект на справка-декларация. В нея в раздел „А“ тя отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 90 964, 67 лева и начислен ДДС в размер на 18 192, 94 лева. В раздел „Б” отразила данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 85 538, 40 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 107, 69 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени стойността и съответно ДДС на посочената фактура с издател горепосоченото дружество с данъчна основа 12 500 лева и ДДС – 2 500 лв. Това довело и до промяна в резултата на раздел „В“, в който тя отразила ДДС за внасяне в размер на 1 085, 25 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 3 585, 25 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на тази фактура, като такава по нереална сделка. Проектът на справката-декларация и проектът на дневника за покупки /включително и дневника за продажби/ били одобрени от подсъдимия.

На 11.04.2011 г. св. Е. Б. /по силата на упълномощаването от подс. Д./ подала по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив справка-декларация /СД/ по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби с информацията отразена в тях. Всички подадени документи били входирани с № 16001698579 от 11.04.2011 г. за данъчния период м. март 2011г.

По този начин подсъдимият Д. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 107, 69 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният според ССчЕ е 14 607, 69 лева /разлика между ДДС по декларирани всички доставки – 17 107, 69 лева и ДДС по доставките по фактурата с издател горепосоченото дружество – 2 500 лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 085, 25 лева /което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 18 192, 94 лева и ДДС по всички покупни фактури – 17 107, 69 лева/, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3 585, 25 лева /сбор между ДДС по фактурата на посоченото по-горе дружество – 2 500 лева и декларирания и внесен ДДС – 1 085, 25 лева/, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2 500 лева.

Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления ДДС за периода м. март 2011г. по неполучена доставка от това дружество, подсъдимият Д. постигнал целта да редуцира дължим ДДС по доставките, по които „С.П.“ ЕООД гр.К. се явявало купувач[1], довело до минимизиране на данъчния резултат. Така описаната в дневника за покупките на „С.П.“ ЕООД гр.К. фактура с доставчик горепосоченото дружество оказала влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на рекламни материали. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на неуточнени реклемни материали, то доставка не е имало, тъй като реално такива не са били закупени от подсъдимия за „С.П.“ ЕООД гр.К. от това дружество.

По този начин, с подадената справка-декларация за м.март 2011г., подсъдимият Д. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „С.П.“ ЕООД гр.К. в размер на 2 500 лева.

Заверено копие от данъчната фактура с № 000000••••/09.03.2011г. с данъчна основа от 12 500 лв. и ДДС от 2 500 лв. е приложена по делото / т. 9, л.257 от ДП/.

Правилно е преценено, че през инкриминирания период не е била осъществявана търговска дейност между представляваното от Д. дружество и доставчика по фактурата, като е нямало реално предаване на стоката от „Б.••••” ЕООД - С.З. към „С.П.“ ЕООД гр. К.. Това се удостоверява от дневниците за продажби по ЗДДС на „Б.••••“ ЕООД за месец март 2011 г. и месец април 2011 г., в които тази фактура тогава не е била отразена.

Самият управител на дружеството – св. Н.К., не отрича в показанията си, че е притежавал дружество „Б.••••” ЕООД - С.З., но е нямал представа за неговата дейност, защото е оперирало друго лице - Л. Р., както и не познава „С.П.“ ЕООД гр.К. и подсъдимия. Свидетелят П. К. не е бил управител на дружеството към отразената дата на съставяне на фактурата, но твърди, че е придобил дружеството по идентичен начин като К. - срещу определена сума пари и без знание за неговата дейност.

С основание е отбелязано, че не е възможно процесната фактура да отразява действителна доставка, вкл. и без знанието на „формалния“ собственик и управител – св. К., защото тя макар и да е била придружена с касов бон, издаден от фискално устройство на „Б.••••” ЕООД - С.З., за последното е установено по делото, че никога не е имало регистрирани фискални устройства, според справката на НАП / т.9, л.12 от ДП/. В този смисъл е изяснена и пълната липса на предоставени и приложени по делото договори, поръчки, заявки, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи /товарителници, пътни листи, нареждания за спедиция/, стокови разписки или други документи, удостоверяващи превоза на стоките и предаването им на купувача.

Е. Б. е изпълнила задълженията си като счетоводител, като по нареждане на подс. Д. е попълнила проект за СД със съответните отразявания в раздел „А“ и „Б“, довели до промяна в посочения резултат за периода в раздел „В“, в който отразила ДДС за внасяне в размер 1 085, 25 лв. вместо 3 585, 25 лв. А на 11.04.2011г. е подала по електронен път самата СД по ЗДДС и двата дневника за покупки и продажби, с включената в тях информация, за данъчния период м. март. 2011г., входирани със съответния номер, при наличието на уведомление за приемане /т.6, л.32 – 35 от ДП/.

Противно на доводите на подсъдимия Д., по делото е установено, че Е. Б. е действала по негово нареждане, поради възлагането от негова страна на горепосочената дейност, чрез упълномощаването й. В случая не е необходимо установяване на пряко „нареждане“ на Б. да извърши всяко едно от гореописаните действия, доколкото тя е действала съгласно общо възложените й задължения. Не е от значение и това, дали самият подсъдим Д. или трето лице е осъществило физическото предаване на първичните счетоводни документи на счетоводителя, тъй като последните са изхождали от управителя и той е наясно със същите, както и причинно-следствената връзка между тяхното представяне и счетоводното им отразяване, съответно - промяната на данъчния резултат. По делото липсват доказателства за наличието на знание от страна на Е.Р.Б. дали има или не извършени реални доставки по счетоводно обработваните от нея фактури, доколкото няма данни същата и останалите счетоводители да са имали представа за фактическата дейност на дружеството - съгласно посоченото от свидетеля Д.В.. В този смисъл са налице условията на реализиране на инкриминираната деятелност от страна на подсъдимия Д. с посредственото извършителство на Б.. Включването на данъчна фактура с № 000000•••• от 09.03.2011г. във финансовия резултат на „С.П.“ ЕООД гр.К. за месец март на 2011г. е установено от заключението на изслушаната, повторна СИЕ с вещо лице Н.А. /т.10, л.129 -147 от ДП, л.260 - 261 от делото/. В него е прието, че за данъчния период от 01.03.2011 г. до 31.04.2011г. от „С.П.” ЕООД, с ЕИК ••••••• е била подадена СД по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. № 16001698579 от 11.04.2011г., със съответните данни и стойности.

При анализа на дневниците за продажби по ЗДДС на „Б.••••” ЕООД за месец март 2011 г. и месец април 2011 г. е констатирано, че фактура № 129/15.03.2011 г. е отразена в дневниците за продажби на „Б.••••” ЕООД за месец март 2011 г. с получател „С.П.” ЕООД, със съответните горепосочени стойности, но фактура № 128/09.03.2011 г. не е отразена в дневниците за продажби на „Б.••••” ЕООД за месец март 2011 г. и месец април 2011 г., като по делото нямало открити, предоставени и приложени договори, приемно-предавателни протоколи или други документи, удостоверяващи вида и реалното извършване на услуги за купувача.

Правилно е споделено от съда заключението относно установяването, че по фактура № 128/09.03.2011 г. с издател „Б.••••” ЕООД не са налице реално извършени доставки на услуги съгласно разпоредбите на чл. 9 от ЗДДС, поради което през данъчния период от 01.03.2011г. до 31.03.2011г. „С.П.” ЕООД е ползвало неправомерно данъчен кредит по нея на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 2 500 лв. /данъчната основа е в размер на 12 500 лв./.

За втория данъчен период – месец април 2011г.

В началото на м.април 2011г. подсъдимият Д., по неустановен начин се снабдил отново с данъчна фактура с № 0000000129 от 15.03.2011 г. с данъчна основа 7 500 лв. и ДДС – 1 500 лв. за покупки на рекламни материали с посочен доставчик „Б.••••“ ЕООД. Това Д. извършил, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество и „Б.••••“ ЕООД. - т.е. нямало реално предаване на стоката от последното към „С.П.“ ЕООД гр.К.. По нареждане на подсъдимия Д., Е. Б. технически отразила, наред с други фактури, горепосочената фактура в дневника за покупки на „С.П.“ ЕООД гр.К. за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тя не документира реална стопанска операция между горепосоченото дружество и „С.П.“ ЕООД гр.К.. Съгласно изискванията на чл.116, ал.1 от ППЗДДС и по чл.125 от ЗДДС, подсъдимият Д. наредил на Б. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и тази фактура. В изпълнение на задълженията си за отчетния период м. април 2011г., Б. изготвила проект на справка-декларация. В нея, в раздел „А“ тя отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 37 124, 18 лева и начислен ДДС в размер на 7 424, 83 лева. В раздел „Б” отразила данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 40 185, 19 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 037, 05 лева. В раздел „Б” била включена стойността и съответно ДДС на тази фактура с издател горепосоченото дружество с данъчна основа 7 500 лева и ДДС – 1 500 лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“, в който тя отразила ДДС за възстановяване в размер на 612, 22 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 887, 78 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойността на тази фактура, като такава по нереална сделка. Проектите на справката-декларация и на дневника за покупки /включително и дневника за продажби/ били одобрени от подсъдимия Д.. На 16.05.2011 г. счетоводителката Е. Б. /по силата на упълномощаването от подсъдимия Д./ подала по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив справка-декларация по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в тях. Всички подадени документи били входирани с № 16001729148 от 16.05.2011г. за данъчния период м. април 2011г.

По този начин подсъдимият Д. посредством Б. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 037, 05 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения от назначената ССчЕ е 6 537, 05 лева /разлика между ДДС по всички декларирани доставки – 8 037, 05 лева и ДДС по доставките по фактурите с издател горепосоченото дружество – 1 500 лева/ и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за възстановяване в размер на 612, 22 лева /което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 7 424, 83 лева и ДДС по всички покупни фактури – 8 037, 05 лева/, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 887, 78 лева /разлика между ДДС по фактурите на горепосоченото дружество – 1 500 лева и декларирания за възстановяване ДДС - 612, 22 лева/, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 500 лева.

Приспадайки декларираният данъчен кредит от начисления ДДС за периода м. април 2011г. по неполучена доставка от това дружество, подсъдимият Д. постигнал целта да редуцира дължимия ДДС, начислен по доставките, по които дружество „С.П.“ ЕООД гр.К. се явявало купувач[2], довело до минимизиране на данъчния резултат за периода м.април 2011г. Описаните в дневника за покупките на „С.П.“ ЕООД гр.К. фактури с доставчик горепосоченото дружество са оказали влияние за намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на рекламни материали, но неуточнени какви. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на рекламни материали, то доставка не е имало, тъй като реално такива не са били закупени от подсъдимия Д. за „С.П.“ ЕООД гр.К. от това дружество.

По гореоописания начин, с подадената справка-декларация за м.април 2011г., подсъдимият Д. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „С.П.“ ЕООД гр.К. в размер на 1 500 лева.

Заверено копие от данъчната фактура с № 0000000129/15.03.2011г. с данъчна основа от 7 500 лв. и ДДС от 1 500 лв. е приложена по делото /т. 9, л.256 от ДП/.

Правилно е преценено, че през инкриминирания период не е била осъществявана търговска дейност между представляваното от Д. дружество и доставчика по фактурата, като е нямало реално предаване на стоката от „Б.••••” ЕООД - С.З. към „С.П.“ ЕООД гр.К.. Това се удостоверява от дневниците за продажби по ЗДДС на „Б.••••” ЕООД за месец март и месец април 2011 г., от които е видно, че тази фактура тогава не е била отразена.

Идентични са показанията на управителя на дружеството – св. Н.К., който не отрича, че е притежавал дружество „Б.••••” ЕООД - С.З., но е нямал представа за неговата дейност, защото е оперирало друго лице - Л. Р., както и не познава „С.П.“ ЕООД гр.К. и подсъдимия. Липсата на установяване на това лице и допускането му до разпит като свидетел, настоящият състав противно на тезата на защитата, смята за безпредметно, тъй като тези обстоятелства са безспорно установени от другите гласни и писмени доказателства.

С основание е отбелязано, че не е възможно процесната фактура да отразява действителна доставка, дори и без да е станало без знанието на „формалния“ собственик и управител – К., защото тя, макар и да е била придружена с касов бон, издаден от фискално устройство на „Б.••••“ ЕООД - С.З., за последното е установено по делото, че никога не е имало регистрирани фискални устройства, според справката на НАП /т.9, л.12 от ДП/. В този смисъл е установена и пълната липса на предоставени и приложени по делото договори, поръчки, заявки, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи /товарителници, пътни листи, нареждания за спедиция/, стокови разписки или други документи, удостоверяващи превоза на стоките и предаването им на купувача.

Е. Б. е изпълнила задълженията си на счетоводител, като по нареждане на подс. Д. е попълнила проект за СД със съответните отразявания в раздел „А“ и „Б“, довели до промяна в посочения резултат за периода в раздел „В“, в който отразила ДДС за възстановяване в размер на 612, 22 лв., вместо ДДС за внасяне в размер 887, 78 лв. А на 16.05.2011г. е подала по електронен път самата СД по ЗДДС и двата дневника за покупки и продажби, с включената в тях информация, за данъчния период м. април 2011г., входирани със съответния номер, при наличието на уведомление за приемане /т.6, л.37 – 40 от ДП/.

Противно на тезата на защитата, по делото е установено, че Е. Б. е действала по нареждане на подс. Д., поради възлагането от негова страна на горепосочената дейност, чрез упълномощаването й. В случая не е необходимо установяване на пряко „нареждане“ на Б. да извърши всяко едно от гореописаните действия, доколкото тя е действала съгласно общо възложените й задължения. Няма значение и това, дали самият подсъдим Д. или трето лице е осъществило физическото предаването на първичните счетоводни документи на счетоводителя, тъй като последните са изхождали от управителя и той е наясно със същите, както и причинно-следствената връзка между тяхното представяне и счетоводното им отразяване, съответно - промяната на данъчния резултат. По делото липсват доказателства за наличието на знание от страна на Б. дали има или не, извършени реални доставки по счетоводно обработваните от нея фактури, доколкото няма данни същата и останалите счетоводители да са имали представа за фактическата дейност на дружеството, според посоченото от свидетеля Д.В.. Включването на данъчна фактура с № 0000000129 от 15.03.2011г. във финансовия резултат на „С.П.“ ЕООД гр.К. за месец април на 2011г. е установено от заключението на изслушаната повторна СИЕ с вещо лице Н.А. /т.10, л. 129 – 147 от ДП и л. 260 - 261 от делото/. В него е прието, че за данъчния период от 01.04.2011 г. до 30.04.2011г. от „С.П.” ЕООД, с ЕИК ••••••• била подадена СД по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. № 16001729148 от 16.05.2011г., със съответните данни и стойности.

При анализа на дневниците за продажби по ЗДДС на „Б.••••” ЕООД за месец март 2011 г. и месец април 2011 г. е констатирано, че фактура № 129/15.03.2011 г. е отразена в дневниците за продажби на „Б.••••” ЕООД за месец март 2011 г. с получател „С.П.” ЕООД, със съответните горепосочени стойности, но фактура № 128/09.03.2011 г. не е отразена в дневниците за продажби на „Б.••••” ЕООД за месец март 2011 г. и месец април 2011 г. Правилно е споделено от съда заключението на вещото лице относно установяването, че по фактура № 129/15.03.2011 г. с издател „Б.••••” ЕООД не са налице реално извършени доставки на услуги съгласно разпоредбите на чл. 9 от ЗДДС, поради което през данъчния период от 01.04.2011г. до 30.04.2011г. „С.П.” ЕООД е ползвало неправомерно данъчен кредит по нея на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 887, 78 лв. /данъчната основа е в размер на 4 438, 99 лв./.

Разликата между установеният от експертизата неправомерно ползван данъчен кредит през периода в размер на 1 500 лева и дължимия данък в размер на 887, 78 лв. се приспада неправмомерно от „С.П.“ ЕООД по реда на чл.92, ал.1 от ЗДДС през месец юни 2011г.

За третия данъчен период, за данъчните задължения по корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за 2011г. /в присъдата е номер пет/.

През м.август 2011г. отношенията на „С.П.“ ЕООД и „С.••••“ ЕООД били прекратени. Тогава подсъдимият Д. се свързал със счетоводителя Д.В., която през 2011г. работела в посоченото счетоводно дружество, но имала и своя счетоводна къща - „Т.“ ЕООД. Подсъдимият я упълномощил да води счетоводството на дружеството, включващо и съставяне на дневници за продажби и дневници за покупки, както и да подава от името на дружеството в ТД на НАП - Пловдив съответните справки-декларации по ЗДДС и всички други декларации. За подаване на СД по ЗДДС дружеството имало регистриран УЕП, с който в последствие били подавани и всички документи в ТД на НАП - Пловдив.

След приключване на финансовата 2011г. „С.П.“ ЕООД гр.К. имало приходи равни на данъчна основа на облагаеми доставки в размер на 564 313, 51 лева и общо разходи в размер на 560 904, 29 лева. В сумата на разходите били включена и сумата от 20 000 лв., представляващ сбора от данъчните основи на издадените фактури с доставчик „Б.••••” ЕООД. На базата на така извършения счетоводен анализ дружеството реализирало печалба в размер на 3 409, 22 лева, вместо действително реализирана печалба в размер на 23 409, 22 лева. Съгласно чл.20 от ЗКПО дружеството дължало 10 % корпоративен данък, който бил в размер на 340, 92 лева, вместо корпоративен данък в размер на 2 340, 92 лева.

Като управител на данъчно задължено местно юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 т.1 от ЗКПО, до 02.04.2012г. подсъдимият Д. следвало да подаде /чл.92, ал.2 от ЗКПО/ годишна данъчна декларация за 2011 г., за да може да бъде обложено дружеството с корпоративен данък. Във връзка подаването на такава декларация, но за да не бъде обложен с действително дължимата сума върху печелбата на дружеството, респективно и да не внесе полагащият се корпоративен данък в пълен размер от 2 340, 92 лева, той решил да редуцира данъчния резултат.

За целта подсъдимият Д. наредил на счетоводителя Д.В. да изготви данните в бланката на ГДД за 2011г. Последната в изпълнение на разпореденото й попълнила, както следва: в част VI, р.1 „Общо приходи“ - сумата 564 313, 51 лева, в част VI, р.2 „Общо разходи“ - сумата 560 904, 29 лева, при действителен размер от 540 904, 29 лева, в част VI, р.3.1 „Счетоводен финансов резултат - печалба“ - сумата 3 409, 22 лева, при действителен размер от 23 409, 22 лева, в част VI, р.9.1 „Данъчен финансов резултат - печалба“ - сумата 3 409, 22 лева при действителен размер от 23 409, 22 лева, в част VI, р.11 „Полагащ се корпоративен данък за 2011 г.“ - „3 409, 22 лв. х 10 %/ - 340, 92 лева“, в част VI, р. 22 „Надвнесен данък от минали години“ - сумата 211, 71 лева и в част VI, р. 26.1 „Размер на дължимия данък за внасяне за 2011 г.“ - сумата 129, 21 лева.

По този начин подсъдимият Д. постигнал целта си да промени данъчния финансов резултат за 2011г., като записал данъчна печалба на „С.П.“ ЕООД в размер на 3 409, 22 лева и полагащ се корпоративен данък в размер на 340, 92 лева, при реална данъчна печалба в размер на 23 409, 22 лева и полагащ се корпоративен данък в размер на 2 340, 92 лева, както и размер на дължимия данък за внасяне за 2011 г. в размер на 129, 21 лева, при действителен размер от 2 129, 21 лева.

Така попълнената декларация на 02.04.2012 г. счетоводителят Д.В. подала в ТД на НАП - Пловдив, като същата била входирана с вх. № 164351200338137 от 02.04.2012г. за календарната 2011г.

По гореописания начин подсъдимият Д., в част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“ е потвърдил неистина, като декларирал разходи в размер на 560 904, 29 лв., при действително установен размер от 540 904, 29 лв. Така подсъдимият постигнал целта си да промени данъчния финансов резултат за 2011г., като декларирал данъчна печалба в размер на 3 409, 22 лева, и полагащ се корпоративен данък в размер на 340, 92 лева, при действителна данъчна печалба в размер на 23 409, 22 и полагащ се корпоративен данък в размер на 2 340, 92 лева С подадената ГДД за 2011г., подсъдимият Д. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „С.П.“ ЕООД гр.К. в размер на 2 000 лева корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за 2011 г., представляващ разлика между установения от експертизата данък за внасяне в размер на 2 129, 21 лв. и декларирания от дружеството данък за внасяне в размер на 129, 21 лв.

Горепосочените размери, правилно са приети за установени от заключението на изготвената и изслушана от съда повторна СИЕ с вещо лице Н.А.. Според чл. 2, ал.1, т.1 от ЗКПО, фирма „С.П.“ ЕООД се явява данъчно задължено лице, като съгласно чл.5, ал.1 от ЗКПО, печалбата на дейността й се облага с корпоративен данък. Според чл.20 от ЗКПО, тази печалба е в размер на 10 % и се внася в срок до 31 март на следващата календарна година, след като се приспаднат авансово внесените суми – чл.93 от ЗКПО. А данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба, съгласно чл. 19 от ЗКПО. Тя се явява положителния данъчен финансов резултат, определен на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите, преди определянето на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон, съгласно чл. 18 от ЗКПО.

Според разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал.2 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават Годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в ТД на НАП по тяхната регистрация в съответния срок, сторено с ГДД № 164351200338137 от 02.04.2012 г. от „С.П.” ЕООД за 2011 г. с отразяване на горепосочените данни.

Тъй като по делото е изяснено, че не са налице реално осъществени доставки на услуги от „Б.••••” ЕООД, според заключението на ПСИЕ, общият размер на установените разходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2011 г. на „С.П.” ЕООД, следва да бъде намален с 20 000 лв., представляващ сбора от данъчните основи на издадените фактури с доставчик „Б.••••” ЕООД /ДДС 4 000 лева/. Според заключението, в подадената ГДД по ЗКПО за 2011 г. на „С.П.” ЕООД е следвало да бъдат отразени като стойности: Общо приходи /р. 1 на част VI/ - 564 313, 51 лева; Общо разходи /р. 2 на част VI/ - 540 904, 29 лева; Счетоводен финансов резултат - печалба /р. 3.1 на част VI/ - 23 409, 22 лева; Данъчен финансов резултат - печалба/р. 9.1 на част VI/ - 23 409, 22 лева; Полагащ се корпоративен данък за 2011 г. /р. 11 на част VI - 23 409, 22 лв. х 10 %/ - 2 340, 92 лева; Надвнесен данък от минали години /р. 22 на част VI/ - 211, 71 лева и Размер на дължимия данък за внасяне за 2011 г. /р. 26.1 на част VI/ - 2 129, 21 лева. Тези изчисления са дали основание на експертизата да посочи, че дължимият от „С.П.” ЕООД годишен корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за 2011 г. е в размер на 2 000 лв., представляващ разлика между установения от експертизата данък за внасяне в размер на 2 129, 21 лв. и декларирания от дружеството данък за внасяне в размер на 129, 21 лв.

Обстоятелството, че горепосочената ГДД по чл.92 от ЗКПО за календарната 2011г. от 02.04.2012г. е попълнена и подадена по нареждане на подс. Д. от св. В. се установява и от нейния разпит /л.144 - 147 от делото/, в който тя описва начина си на работа с подсъдимия Д.. Тя за пореден път е действала по нареждане на подсъдимия Д., предвид на възложената й работа, чрез упълномощаването й от него. В случая не е необходимо установяване на пряко разпореждане на В. да извърши всяко едно от гореописаните действия, доколкото тя е действала съгласно общо възложената й работа. Без значение е и това, дали самият подсъдим или трето лице е осъществило физическото предаване на първичните счетоводни документи на счетоводителя, тъй като последните изхождат от управителя и той е бил наясно със същите, както и причинно-следствената връзка между тяхното представяне и счетоводното им отразяване, вкл. промяната на данъчния резултат. По делото липсват и даннни за знание от страна на Д.В. дали има или не извършени реални доставки по счетоводно обработваните от нея фактури, както не само тя, но и останалите счетоводители да са имали представа за фактическата дейност на дружеството.

За четвъртия данъчен период – месец май 2012г. /в присъдата под номер три/.

В продължение на намисленото, в началото на м. май 2012г. подсъдимият Д., по неустановен начин се снабдил с данъчни фактури за покупки на строителни материали с посочен доставчик „Б.К.“ ЕООД - В. с ЕИК •••••••••, с номера:

• № 000000••••• от 28.5.2012г. с данъчна основа 12 100 лв. и ДДС 2 420 лв. за покупка на греди 20 куб.метра и дъски 30 куб.метра и - № •••••••••• от 30.05.2012г. с данъчна основа 12 480, 00 лв. и ДДС 2 496 лв. за покупка на покривен панел 420 кв.м и стенен панел 52 кв.м. Горното подсъдимият Д. извършил, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество и „Б.К.“ ЕООД – В., т.е. е нямало реално предаване на стоката от тях към „С.П.“ ЕООД гр.К.. По негово нареждане, свидетелката Д.В. технически отразила, наред с другите фактури и горепосочените покупни фактури в дневника за покупки на „С.П.“ ЕООД гр.К. за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че те не документират реална стопанска операция между двете дружества.

Съобразявайки разпоредбите на чл.116, ал.1 от ППЗДДС /регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по образец/ и на чл.125 от ЗДДС /за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка- декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157/, подсъдимият Д. наредил на св. В. да изготви проект на справка- декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури.

В изпълнение на задълженията си, св. В., за отчетния период м.май 2012г., изготвила проект на справка-декларация, в която в раздел „А“ /Данни за начислен ДДС - продажби/, отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 67 493, 97 лева и начислен ДДС в размер на 13 498, 79 лева. В раздел „Б” /Данни за упражнено право на данъчен кредит – покупки/ отразила данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 66 428, 23 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 13 285, 65 лева. В стойностите в раздел „Б” били включени и данните за съответното ДДС на горепосочените фактури с издател горепосоченото дружество с данъчна основа 24 580 и ДДС – 4 916 лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ /Резултат за периода/, в който счетоводителката отразила ДДС за внасяне в размер на 213, 14 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 5 129, 14 лева, съгласно ССчЕ, изключвайки стойностите на горепосочените фактури, като такива по нереални сделки. Проектите на справката- декларация и на дневника за покупки /включително и дневника за продажби/ били одобрени от подсъдимия Д.. На 14.06.2012 г. св. Д.В. /упълномощена от подс. Д./ подала по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив СД по ЗДДС, дневникът за покупки и дневникът за продажби, с информацията отразена в тях. Всички подадени документи били входирани с вх. № 16001965209 от 14.06.2012г. за данъчния период м.май 2012г. /л.41, т.6 от ДП/.

По гореописания начин подсъдимият Д. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 13 285, 65 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения /от назначената ССчЕ/ е 8 369, 65 лева /разлика между ДДС по декларирани всички доставки – 13 285, 65 лева и ДДС по доставките по фактурите с издател горепосоченото дружество – 4 916, 00 лева/ и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 213, 14 лева /което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 13 498, 79 лева и ДДС по всички покупни фактури – 13 285, 65 лева/, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 5 129, 14 лева /сбор между ДДС по фактурите на горепосоченото дружество – 4 916 лева и декларирания ДДС за внасяне - 213, 14 лева/, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4 916 лева.

Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС /м.май 2012г./ по неполучена доставка от горепосоченото дружество, подсъдимият Д. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „С.П.“ ЕООД гр.К. се явявало купувач[3], което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.май 2012г. По този начин, описаните в дневника за покупките на „С.П.“ ЕООД гр.К. фактури с доставчик горепосоченото дружество са оказали влияние за намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на строителни материали. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на тези стоки, то доставка не е имало, защото реално посочените строителни материали не са били закупени от подсъдимия Д. за „С.П.“ ЕООД гр.К. от това дружество.

По този начин, с подадената справка-декларация за м.май 2012г., подсъдимият Д. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „С.П.“ ЕООД гр.К. в размер на 4 916 лева.

Наличието на съставени фактури с № 000000••••• от 28.5.2012г. с данъчна основа 12 100 лв. и ДДС 2 420 лв. за покупка на греди 20 куб.м и дъски 30 куб.м и № •••••••••• от 30.05.2012г. с данъчна основа 12 480 лв. и ДДС 2 496 лв. за покупка на покривен панел 420 кв.м и стенен панел 52 кв.м е установено от приложените заверени техни копия /т.9. л.254 и л.255 от ДП/.

Обстоятелството, че всъщност не е осъществявана търговска дейност между представляваното от подсъдимия Д. дружество и доставчика по фактурите - „Б.К.“ ЕООД - В. с ЕИК •••••••••, т.е. е нямало реално предаване на строителни материали е установено от показанията на свидетелите П.В. и Г. Г., които е следвало да управляват и представляват дружеството. Двамата са заявили, че формално са били в това качество, защото срещу заплащане са им прехвърляни множество дружества като „Б.К.“ ЕООД, но нямат представа за дейността им и никога не са извършвали действия във връзка с последното. Категорични са по този повод, че не знаят нищо за „С.П.“ ЕООД гр.К. и не познават подсъдимия. За свидетеля М. К. от общодостъпните данни в Търговския регистър е установено, че той не е управлявал и представлявал дружеството към момента на съставяне на фактурите, поради което и неговите показания нямат отношение към казуса, а и няма конкретен спомен за неговата дейност.

По този повод, напълно логично окръжният съд е счел, че в случая не е възможно фактури с № 000000••••/28.5.2012г. и с № ••••••••••/30.05.2012г. да отразяват действителни доставки, дори и това да е станало без знанието на „формалния“ собственик и управител. Още повече и след като само фактура № ••••••••••/30.05.2012г. е отразена в дневниците за продажби на „Б.К.” ЕООД за месец май 2012 г. с получател „С.П.” ЕООД, със съответните стойности, а фактура № 000000••••/28.05.2012г. е отразена с друг получател „Х.К.“ ЕООД ЕИК •••••••• - видно от посоченото в Ревизионен акт № 1325841/15.08.2013г. за поправка на ревизионен акт /т.4, л.58 и сл. от ДП/, чиито констатации се поддържат и от свидетелите Л.И. и Р.Т.. По отношение на фактура № ••••••••••/30.05.2012г., в приложения към нея касов бон /т.9, л.254 от ДП/ е посочено, че плащането по сделката е извършена в 21: 30 часа с посочен адрес на дружеството ул. „П.Т.“, докато към този момент, адресът и седалището на дружеството е било сменено на гр.Пловдив, ул. „Я.С.“ № ••, видно от справката в общодостъпния Търговски регистър.

И за това деяние, с основание е съобразено, че по делото не са установени договори, поръчки, заявки, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи /товарителници, пътни листи, нареждания за спедиция/, стокови разписки или други документи, удостоверяващи превоза на стоките и предаването им на купувача. Няма данни и тези строителни материали да са били реализирани в строителен обект на „С.П.“ ЕООД, да са били продадени впоследствие, оставени на склад, като дружеството няма складови помещения с такъв обем. Липсват данни и за сключени договори с други фирми за съхранението им, съгласно посоченото в Ревизионен доклад № 1301912/31.05.2013г. /т.4, л.79/, които констатации, както стана реч по-нагоре, са поддържани от свидетелите Л.И. и Р.Т.. Не отговаря на действителността твърдението на защитата, че след като св. Н. Н. в съдебно заседание е констатирала липсата на нейн подпис под предявения й ревизионния доклад и не го поддържа, същият не следва да се приема като писмено доказателство /л. 142 -144 от делото/[4]. Подобно обстоятелство не се установи от въззивната инстанция, тъй като в показанията си пред съда, св. Н. е потвърдила констатациите в ревизионен доклад № Р- 16001615002109-020-001/28.10.2015г., издаден с нейно участие. Уточнила е, че няма спомен от визираните в него обстоятелства, поради изминалия дълъг период от време и се е наложило на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК да се прочетат показанията й от досъдебното производство /т.5, л.15 - 17 от ДП/, като тя ги е потвърдила. Отделно е пояснила пред съда, че вероятно се касае за електронен вариант от ревизионния доклад, но поддържа направените констатации /л.142 - 144 от делото/.

Правилно е отбелязано, че е била налице обективна невъзможност за осъществяване доставката на стоки по горепосочени фактури, тъй като според заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза на вещите лица С. Г. и В.Х. /л.163 – 178, изслушани на л.197 от делото/, за превоз на материалите, предмет на фактура № 000000••••/28.05.2012г. са необходими МПС категория N3, 04 - с техническа допустима маса съответно - над 12 тона и над 10 тона, а по фактура № ••••••••••/30.05.2012г. МПС категория N2, 03 - с техническа допустима маса съответно - над 3, 5 тона. Въпреки това, не се установява дружеството на подсъдимия Д. да и притежавало или ползвало към същия момент МПС с подобни характеристики, като не подлежи на анализ икономическия смисъл от превоз на посочените материали посредством многобройни курсове на МПС с по-малка товароносимост.

Установено е, че в изпълнение на задълженията си Д.В., по нареждане на подсъдимия Д., изготвила за отчетния период м.май 2012г. проект на справка-декларация. В нея в раздел „А“, в раздел „Б” е отразила съответните данни и стойности, вкл. и на тези фактури с издател горепосоченото дружество, с данъчна основа 24 580 лева и ДДС – 4 916 лева, което е довело и до промяна в раздел „В“ /Резултат за периода/, в който счетоводителят е посочила ДДС за внасяне в размер на 213, 14 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 5 129, 14 лева. Така на 14.06.2012 г. св. В. /по силата на упълномощаването от подс. Д./ подала по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив - СД по ЗДДС, дневниците за покупки и продажби, с информацията отразената в тях. Същите били входирани с № 16001965209 от 14.06.2012 г. за данъчния период м.май 2012г., като било получено и уведомление за приемането им /т.6, л.41 - 43 от ДП/.

Обстоятелството, че св. В. е действала по нареждане на подсъдимия Д. е налице, поради възлагането на горепосочената работа и упълномощаването й по този повод. В случая не е необходимо установяване пряко „нареждане“ на В. да извърши всяко едно от гореописаните действия, доколкото тя е действала съгласно възложените й задължения. Без значение е и фактът дали самият Д. или трето лице е осъществило физическото предаване на първичните счетоводни документи на счетоводителя, тъй като последните изхождат от управителя, който е наясно с тях, както и с причинно-следствената връзка между тяхното представяне и счетоводното им отразяване, респ. с промяната на данъчния резултат. Също така липсват по делото и данни, видно от показанията на св. Д.В., тя да е знаела, дали има извършени реални доставки по счетоводно обработваните от нея фактури, както и с останалите счетоводители да са имали представа за фактическата дейност на дружеството.

Значението на включването на фактури с № 000000••••/28.5.2012г. и № ••••••••••/30.05.2012г. за финансовия резултат на дружество „С.П.“ ЕООД гр.К. за месец май на 2012г. е установено от заключението на приетата ПСИЕ с изслушване на вещо лице Н.А. /т.10, л.129 - 147 от ДП, л.260 - 261 от делото/, касаещо подадената СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, с вх. № 16001965209/14.06.2012 г. за данъчния период от 01.05.2012г. до 31.05.2012 г. от „С.П.” ЕООД, с ЕИК •••••••, с упоменатото преди това съдържание.

Според заключението, през този отчетен период дружеството е декларирало в дневниците си за покупки фактури за получени доставки от „Б.К.” ЕООД, по които е ползвало пълен данъчен кредит, систематизирани и обобщени, както следва: № 000000•••• от 28.5.2012г. с данъчна основа 12 100 лв. и ДДС 2 420 лв. и № •••••••••• от 30.05.2012г. с данъчна основа 12 480 лв. и ДДС 2 496 лв. При анализа на дневниците за продажби по ЗДДС на „Б.К.” ЕООД експертът е посочил, че тези фактури са отразени в дневниците за продажби на „Б.К.” ЕООД за месец май 2012 г. с получател „С.П.” ЕООД, със съответните стойности.

Съдът правилно е кредитирал становището на експерта, че по горепосочените фактури с издател „Б.К.” ЕООД не са налице реално извършени доставки на стоки, съгласно разпоредбите на чл. 6 от ЗДДС и не са налице облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Според заключението „С.П.” ЕООД е ползвало неправомерно данъчен кредит по тях, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в общ размер на 4 916, 00 лв. /данъчната основа е в общ размер на 24 580 лв./.

Експертът е установил, че по горепосочените фактури с издател „Б.К.” ЕООД, не са налице реално извършени доставки на стоки, съгласно разпоредбите на чл. 6 от ЗДДС, като през данъчния период от 01.05.2012 г. до 31.05.2012г. „С.П.” ЕООД е ползвало неправомерно данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в общ размер на 4 916 лв. /данъчната основа е в общ размер на 24 580 лв./.

От заключението е установено, че в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „С.П.” ЕООД за данъчния период от 01.05.2012г. до 31.05.2012 г. е следвало да бъдат отразени като стойности: Раздел А: Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 67 493, 97 лв.; Начислен ДДС по облагаемите доставки - 13 498, 79 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните основи на доставки с право на пълен данъчен кредит - 41 848, 23 лв.; ДДС с право на данъчен кредит - 8 369, 65 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за внасяне - 5 129, 14 лв.; Раздел Г: Данък за внасяне, приспаднат по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС - 0, 00лв.; Данък за внасяне, внесен ефективно /след приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС/ - 5 129, 14 лв.

Така от обсъжданото заключение се установява, че дължимият данък по ЗДДС от „С.П.” ЕООД за данъчния период от 01.05.2012 г. до 31.05.2012г. е в размер на 4 916 лв. /данъчната основа е в размер на 24 580 лв./.

За петия данъчен период – месец септември 2012г. /в присъдата под номер четири/.

В началото на месец септември 2012г. подсъдимият Д. отново по неустановен начин се снабдил с данъчни фактури за покупки на строителни материали с посочен доставчик Т.И. ЕООД - С. с ЕИК •••••••• от 02.05.2017 г., съответно:

• № 1000000095 от 03.09.2012г. с данъчна основа 10 415, 28лв. и ДДС 2 083, 06 лв. за 8 бр. теразид СТ-110 – 25 кг /48 бр. в палет/ и 100 бр. гипсокартон 1200x2600 мм;

• № 1000000107 от 06.09.2012г. с данъчна основа 10 230 лв. и ДДС 2 046 лв. за 4600 бр. тухла итонг 10 см и 1200 бр. тухла итонг 5 см;

• № 1000000119 от 18.09.2012г. с данъчна основа 9 358, 72лв. и ДДС 1 871, 74лв. за 134 бр. арматурна мрежа 6 мм и 160 бр. арматурна мрежа 8 мм и - № 1000000145 от 29.09.2012г. с данъчна основа 10 000 лв. с ДДС 2 000 лв. за 200 бр. хидрозид 30 кг, 40 бр. в палет.

Подсъдимият Д. извършил това, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество и „Т.И.“ ЕООД, т.е. е нямало реално предаване на стоката от едното дружество на другото.

По нареждане на подсъдимия Д., отново св. Д.В. технически отразила, посочените фактури наред с другите, в дневника за покупки на „С.П.“ ЕООД гр.К. за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че те не документират реална стопанска операция между „Т.И.“ ЕООД и „С.П.“ ЕООД гр.К.. С оглед на изискванията на разпоредбите по чл.116, ал.1 от ППЗДДС и по чл.125 от ЗДДС, подсъдимият Д. наредил на св. В. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и горепосочените фактури. На свой ред, в изпълнение на задълженията си, свидетелката за отчетния период м.септември 2012г. изготвила проект на справка- декларация. В нея в раздел „А“ /Данни за начислен ДДС – продажби/ тя отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 73 911, 15 лева и начислен ДДС в размер на 14 782, 23 лева. В раздел „Б” /Данни за упражнено право на данъчен кредит – покупки/ отразила данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 72 756, 04 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 551, 27 лева. В раздел „Б” били включени също стойностите и съответно ДДС на горепосочените фактури с издател „Т.И.“ ЕООД с данъчна основа 40 004 лева и ДДС – 8 000, 80 лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ /Резултат за периода/, в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер на 230, 96 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 8 231, 76 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на посочените по- горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на справката-декларация и проектите на дневниците за покупки и продажби били одобрени от подсъдимия Д.. На 15.10.2012 г. св. Д.В. /по силата на упълномощаването от подсъдимия Д./ подала по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив справка-декларация по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с № 16002046276 от 15.10.2012г. за данъчния период м.септември 2012г. /л.46 т.6 от ДП/.

По гореописания начин подсъдимият Д. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 551, 27 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения /от назначената ССчЕ/ е 6 550, 47 лева /разлика между ДДС по декларирани всички доставки – 14 551, 27 лева и ДДС по доставките по фактурите с издател „Т.И.“ ЕООД – 8 000, 80лева/ и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 230, 96 лева /което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 14 782, 23 лева и ДДС по всички покупни фактури – 14 551, 27 лева/, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8 231, 76 лева /сбор между ДДС по фактурите на „Т.И.“ ЕООД – 8 000, 80 лева и декларирания и внесен ДДС - 230, 96 лева/, като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8 000, 80 лева.

Приспадайки декларираният данъчен кредит от начисления за периода ДДС /м.септември 2012г./ по неполучена доставка от „Т.И.“ ЕООД, подсъдимият Д. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „С.П.“ ЕООД гр.К. се явявало купувач[5], което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.септември 2012г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „С.П.“ ЕООД гр.К. фактури с доставчик „Т.И.“ ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на различни строителни материали. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на такива материали, то доставка не е имало, тъй като реално това не е било закупено от подсъдимия Д. за „С.П.“ ЕООД гр.К. от „Т.И.“ ЕООД.

По гореописания начин, с подадената справка-декларация за м.септември 2012г., подсъдимият Д. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „С.П.“ ЕООД гр.К. в размер на 8 000, 80 лева.

Съставените фактури с № 1000000095/03.09.2012г.; № 1000000107/06.09.2012г.;

№ъ1000000119/18.09.2012г. и № 1000000145/29.09.2012г. са приложени по делото /т.9. л.250 и л.253 от ДП/.

Липсата на осъществявана търговска дейност между представляваното от Д. дружество и доставчика по фактурите „Т.И.“ ЕООД - С. с ЕИК ••••••••, респ. че е нямало реално предаване на строителни материали от това дружество, по делото се установява от показанията на свидетеля И.И. /л.259 - 260 от делото/, който е бил негов управител. Същият е заявил, че фирмата му е прехвърлена от едно „момче“, за което получил сумата от 300 лева, дал генерално пълномощно и повече нямал нищо общо с дружеството и неговата дейност. Отделно не знае нищо за „С.П.“ ЕООД гр.К. и не познава подсъдимия. За свидетеля Г. К. /л.282 от делото/ от публичните данни в Търговския регистър се установява, че към момента на деянията вече не е бил управител на дружеството, още повече и след като няма спомен за неговата дейност.

Правилно окръжният съд е преценил, че в конкретния случай, не е възможно горепосочените четири фактури да отразяват действителни доставки, дори и това да е станало без знанието на „формалния“ собственик и управител на дружеството.

Отделно от това е установено, че „Т.И.“ ЕООД - С. е имало единствен регистриран обект в с. Г., общ. С. - видно от справка /т.9, л.54 от ДП/, а боновете са издадени в офис - седалището на дружеството на ул. „Л.“ № •••. При извършена насрещна проверка от НАП, обаче се установило, че на този адрес изобщо няма офис, а на място е имало две едноетажни необитаеми постройки от метална конструкция - съгласно Протокол за извършена насрещна проверка /т.9, л.106 - 107 от ДП/.

С основание е обърнато внимание на обстоятелството, че и в четирите фактури е отразено - „Съставил: И.А.И.“, въпреки че същият свидетел И. И.ов категорично е заявил, че не знае нищо за това дружество и не е участвал в дейността му.

Подобно на предходните деяния, липсват представени договори, поръчки, заявки, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи /товарителници, пътни листи, нареждания за спедиция/, стокови разписки или други документи, удостоверяващи превоза на стоките и предаването им на купувача. Не са установени и доказателства, за да се приеме, че тези строителни материали са били реализирани в строителен обект на „С.П.“ ЕООД, да са били продадени впоследствие или оставени някъде на склад /няма данни дружеството на подсъдимия да има складови помещения с такъв обем или да е сключило договори с други фирми за съхранението им/.

Във връзка с обективната невъзможност за осъществяване доставката на стоки, посочени в горните фактури е и обстоятелството, че съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза на вещите лица С. Г. и В. Х. /л.163 – 178, л.197 от делото/, за превоз на материалите, предмет на фактури № 1000000095/03.09.2012г.; № 1000000107/06.09.2012г. и № 1000000119/18.09.2012г. са необходими МПС категория N3, 04 - с техническа допустима маса съответно - над 12 тона и над 10 тона; а по фактура № 1000000145 от 29.09.2012г. - МПС категория N2, 03 - с техническа допустима маса съответно - над 3, 5 тона. По делото не е установено дружеството да е притежавало или ползвало тогава МПС с подобни характеристики, отделно икономически е нерентабилно тези материали да се извършват, посредством многобройни курсове на МПС с по-малка товароносимост.

Съдът обосновано е приел, че в изпълнение на задълженията си Д.В., по нареждане на подсъдимия Д., изготвила за отчетния период м.септември 2012г. проект на справка- декларация, с посочените стойностти в раздел „А“ и „Б”. Това е довело и до промяна в раздел „В“, в който счетоводителят отразила ДДС за внасяне в размер на 230, 96 лева, вместо от 8 231, 76 лева. Така на 15.10.2012 г. св. В. /по силата на упълномощаването от Д./ подала по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация по ЗДДС, дневниците за покупки и за продажби, с отразената в тях информация, които били входирани с № 16002046276 от 15.10.2012 г. за данъчния период м.септември 2012г., с уведомление за приемане /т.6, л.46 – 49 от ДП/.

Изяснено е по делото, че св. Д.В. е действала по нареждане на подсъдимия Д., предвид възложената й работа, чрез упълномощаването й. В случая не е необходимо установяване на пряко „нареждане“ на В. да извърши всяко едно от гореописаните действия, доколкото тя е действала съгласно общо възложеното й. Не е от значение дали самият Д. или трето лице е осъществило физическото предаване на първичните счетоводни документи на счетоводителя, тъй като последните изхождат от управителя и той е наясно със съдържанието им, както и причинно-следствената връзка между тяхното представяне и счетоводното им отразяване, съответно - промяната на данъчния резултат. Няма данни и за знание от страна на Д.В. затова, дали има извършени реални доставки по счетоводно обработваните от нея фактури, доколкото тя и останалите счетоводители да са имали представа за фактическата дейност на дружеството – съгласно нейните показания.

Значението на включванета на фактури с номера: №1000000095/03.09.2012г.; № 1000000107/06.09.2012г.; № 1000000119/18.09.2012г. и № 1000000145/29.09.2012г. за финансовия резултат на дружество „С.П.“ ЕООД гр.К. за месец септември на 2012г. се установява от заключението на ПСИЕ, след изслушване на вещото лице Н.А. /т.10, л.129 - 147 от ДП и л.260 - 261 от делото/, в което правилно е прието за установено, че за данъчния период от 01.09.2012 г. до 30.09.2012 г. от „С.П.” ЕООД, с ЕИК ••••••• е подадена СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, с вх. № 16002046276/15.10.2012 г., с отразените по-горе стойности в раздели А, Б и В, както и отчетните си регистри.

Последното с основание е възприето от окръжния съд по отношение на това, че в дневниците за покупки са включени фактури за получени доставки от „Т.И.” ЕООД, по които е ползван пълен данъчен кредит, систематизирани и обобщени, както следва: № 1000000095 от 03.09.2012г. с данъчна основа 10 415, 28лв. и ДДС 2 083, 06лв.; № 1000000107 от 06.09.2012г. с данъчна основа 10 230, 00 лв. и ДДС 2 046, 00 лв.; № 1000000119 от 18.09.2012г. с данъчна основа 9 358, 72лв. и ДДС 1 871, 74лв. и № 1000000145 от 29.09.2012г. с данъчна основа 10 000 лв. с ДДС 2 000 лв. Горепосочените фактури са отразени в дневниците за продажби на „Т.И.” ЕООД с получател „С.П.” ЕООД, със съответните стойности.

Аргументирано е споделено заключението, че по горепосочените фактури на „Т.И.” ЕООД, не са налице реално извършени доставки на стоки, респ. да има облагаеми доставки, съгласно разпоредбите на чл.6 и чл.12, ал.1 от ЗДДС, поради което през данъчния период от 01.09.2012 г. до 30.09.2012 г. „С.П.” ЕООД е ползвало неправомерно данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в общ размер на 8 000, 80 лв. /данъчната основа е в общ размер на 40 004 лв./. В този смисъл и дължимият данък по ЗДДС за този данъчен период е в същия размер.

Според заключението, в СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „С.П.” ЕООД за данъчния период от 01.09.2012 г. до 30.09.2012г. е следвало да бъдат отразени следните стойности: Раздел А: Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 73 911, 15 лв.; Начислен ДДС по облагаемите доставки - 14 782, 23 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните основи на доставки с право на пълен данъчен кредит - 32 752, 04 лв.; ДДС с право на данъчен кредит - 6 550, 47 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за внасяне - 8 231, 76 лв.; Раздел Г: Данък за внасяне, приспаднат по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС - 0, 00лв.; Данък за внасяне, внесен ефективно /след приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС/ - 8 231, 76 лв.

За шестия данъчен период – по констатациите за данъчни задължения по корпоративен данък по чл.92 от ЗКПО за 2012г.

След приключване на финансовата 2012г. „С.П.“ ЕООД гр.К. имало приходи, равни на данъчна основа на облагаеми доставки в размер на 570 566, 03 лева и общо разходи в размер на 1 091 659, 15 лева. В сумата на разходите била включена и сумата от 64 584 лв., представляваща сбора от данъчните основи на издадените общо 6 бр. фактури с доставчици „Б.К.” ЕООД и „Т.И.” ЕООД. На базата на така извършения счетоводен анализ дружеството не реализирало печалба, поради което и не дължало, съгласно чл.20 от ЗКПО, 10 % корпоративен данък.

Като управител на данъчно задължено местно юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО, до 01.04.2013г. подсъдимият Д. следвало да подаде /чл.92, ал.2 от ЗКПО/ годишна данъчна декларация за 2012 г., за да може да бъде установен действителният размер на данъчното задължение по ЗКПО. Към този момент подсъдимият решил да подаде такава декларация, но за да не бъде установен действителният размер на данъчното задължение по ЗКПО, решил да редуцира данъчния резултат.

За целта подсъдимият Д. наредил на счетоводителя Д.В. да попълни данните в бланката на ГДД за 2012г. Последната в изпълнение на разпореждането, попълнила в част VI, р.1 „Общо приходи“ - сумата 570 566, 03 лева, в част VI, р.2 „Общо разходи“ - сумата 1 091 659, 15 лева, при действителен размер от 1 027 075, 15 лева, в част VI, р.3.2 „Счетоводен финансов резултат - загуба“ - сумата 521 093, 12 лева, при действителен размер от 456 509, 12 лева, в част VI, р.9.2 „Данъчен финансов резултат - загуба“ - сумата 521 093, 12 лева при действителен размер от 456 509, 12 лева, в част VI, р.11 „Полагащ се корпоративен данък за 2012 г.“ - „0, 00 лв. х 10 %/“ и в част VI, р. 26.1 „Размер на дължимия данък за внасяне за 2012 г.“ - сумата 0, 00 лева.

Декларацията с тези данни на 01.04.2013 г. счетоводителят Д.В. подала в ТД на НАП - Пловдив, която била входирана с вх. № 164351300361625 от 01.04.2013 г. за календарната 2012г.

По този начин подсъдимият Д. постигнал целта си да промени данъчния финансов резултат за 2012г., като посредством счетоводителя В. потвърдил неистина, като декларирал разходи в размер на 1 091 659, 15 лв., при действително установен размер от 1 027 075, 15 лева, както и декларирал данъчна загуба в размер на 521 093, 12 лева при действителна данъчна загуба в размер на 456 509, 12 лева. Така подсъдимият Д., с подадената ГДД за 2012г. е избегнал установяването на реални данъчни задължения за „С.П.“ ЕООД гр.К. за 2012г.

Неплащането на данъчните задължения било отразено обаче, в Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък от „С.П.” ЕООД за следващата 2013 г. № 164351400414147 от 01.04.2014 г. Въпреки, че по това време подсъдимият Д. вече е продал дружеството, като съвкупност от права и задължения и фактически отношения на И. Б. Б., то дължимият данък по ЗКПО за 2013 г. е бил в размер на 6 458, 40 лв, представляващ разлика между следващия се данък в размер на 6 496, 89 лв. и декларирания за 2013г. от дружеството за внасяне в размер на 38, 49 лв. – 10 % от сбора на данъчните основи на 6 броя фактури с гореописаните доставчици „Б.К.” ЕООД и „Т.И.” ЕООД, по които се установява липса на реално извършени доставки през 2012 г., а именно 10 % от общата им данъчна основа в размер на 64 584, 00 лв.

Със заповед на Директор на ТД на НАП - Пловдив от месец ноември 2011г. на дружеството била извършена данъчна ревизия по ДДС за периода 01.03.2011г. до 30.04.2011г., за периода 01-31.05.2012г. и за периода 01- 30.09.2012г. в състав Р.Т. - главен инспектор по приходите и Л.И. - старши инспектор по приходите. Изготвеният РД № 1301912 от 17.04.2013г. бил връчен на 17.07.2013г. на св. Д.В.. На основние доклада бил съставен и ревизионен акт № 161301912 от 09.08.2013г., който бил връчен на 12.08.2013г. на В.. Същият не бил обжалван и влязъл в сила. Установените с него данъчни задължения не били внесени в бюджета.

Окръжният съд, правилно е възприел описаните действия от подсъдимия Д. в описаната фактическа обстановка във връзка с данъчни задължения на „С.П.“ ЕООД – К., съобразявайки ГДД по чл.92 от ЗКПО за календарната 2012г., с вх. № 164351300361625/01.04.2013 г. /т.6, л.24 от ДП/, подадена по негово нареждане от св. Д.В., с попълнени данни в част VI, р.1 „Общо приходи“ за сумата 570 566, 03 лева, в част VI, р.2 „Общо разходи“ за сумата 1 091 659, 15 лева, при действителен размер от 1 027 075, 15 лева, в част VI, р.3.2 „Счетоводен финансов резултат - загуба“ за сумата 521 093, 12 лева, при действителен размер от 456 509, 12 лева, в част VI, р.9.2 „Данъчен финансов резултат - загуба“ за сумата 521 093, 12 лева при действителен размер от 456 509, 12 лева, в част VI, р.11 „Полагащ се корпоративен данък за 2012 г.“ записано „0, 00 лв. х 10 %/“ и в част VI, р. 26.1 „Размер на дължимия данък за внасяне за 2012 г.“ за сумата 0, 00 лева.

Обстоятелството, че ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2012г., с горепосочения номер е попълнена и подадена по нареждане на Д. от св. Д.В. се установява от нейния разпит /л.144 - 147 от делото/, в който тя описва начина си на работа с него.

Действителните размери са установени от заключението на приетата ПСИЕ /т.10, л.129 - 147 от ДП/, според което не са налице реално осъществени доставки на стоки от „Б.К.” ЕООД и „Т.И.” ЕООД, като общата сума на посочените разходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. на „С.П.” ЕООД следва да бъде намален с 64 584 лева, представляващ сбора от данъчните основи на издадените фактури с доставчик „Б.К.” ЕООД и „Т.И.” ЕООД.

Затова и според експертното заключение, в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. на „С.П.” ЕООД, е следвало да бъдат отразени следните стойности: Общо приходи /р. 1 на част VI/ - 570 566, 03 лева; Общо разходи /р. 2 на част VI/ - 1 027 075, 15 лева; Счетоводен финансов резултат - загуба /р. 3.2 на част VI/ - 456 509, 12 лева; Данъчен финансов резултат - загуба /р. 9.2 на част VI - 456 509, 12 лева; Полагащ се корпоративен данък за 2012 г. /р. 11 на част VI - 10 %/ - 0, 00 лева и Размер на дължимия данък за внасяне за 2012 г. /р. 26.1 на част VI/ - 0, 00 лева.

Поради тези причини и от заключението е била изяснено, че макар и неправилно попълнено в ГДД за 2012г., няма дължим годишен корпоративен данък по чл.92 от ЗКПО за „С.П.“ ЕООД, който е бил отнесен към следващата финансова година, за което няма отношение подс. Д.. Според заключението на ПСИЕ, в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък от „С.П.” ЕООД за 2013 г. вх. № 164351400414147/01.04.2014 г. са отразени следните данни: Общо приходи /р. 1 на част VI/ - 745 890, 74 лева; Общо разходи /р. 2 на част VI/ - 224 412, 71 лева; Счетоводен финансов резултат - печалба /р. 3.1 на част VI/ - 521 478, 03 лева; Преобразуване на счетоводния финансов резултат в НАМАЛЕНИЯ - приспадане на данъчна загуба за 2012 г./ р. 16, колона Б, част VI/ - 521 093, 12 лева; Данъчен финансов резултат - печалба /р. 9.1 на част VI/ - 384, 91 лева; Полагащ се корпоративен данък за 2013 г. /р. 11 на част VI - 384, 91 лв. х 10 %/ - 38, 49 лева и Размер на дължимия данък за внасяне за 2013 г. /р. 24.1 на част VI/ - 38, 49 лева.

В ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. на „С.П.” ЕООД е следвало да бъдат отразени следните стойности: Общо приходи /р. 1 на част VI/ - 745 890, 74 лева; Общо разходи /р. 2 на част VI/ - 224 412, 71 лева; Счетоводен финансов резултат - печалба /р. 3.1 на част VI/ - 521 478, 03 лева; Преобразуване на счетоводния финансов резултат в НАМАЛЕНИЯ - приспадане на данъчна загуба за 2012 г. / р. 16, колона Б на част VI/ - 456 509, 12 лева; Данъчен финансов резултат - печалба /р. 9.1 на част VI/ - 64 968, 91 лева; Полагащ се корпоративен данък за 2013 г. /р. 11 на част VI - 64 968, 91 лв. х 10 %/ - 6 496, 89 лева и Размер на дължимия данък за внасяне за 2013 г. /р. 24.1 на част VI/ - 6 496, 89 лева.

Затова и според ПСИЕ, дължимият от „С.П.” ЕООД годишен корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. е в размер на 6 458, 40 лв., представляващ разлика между установения от експертизата данък за внасяне в размер на 6 496, 89 лв. и декларирания от дружеството данък за внасяне в размер на 38, 49 лв. Установява се още, че в подадената ГДД по ЗКПО на „С.П.“ ООД за 2013 г. се приспада декларираната данъчна загуба за 2012 в размер на 521 093, 12 лв., вместо следващата се данъчна загуба/установената данъчна загуба в размер на 456 509, 12 лв. /разликата от 64 584 лв. представлява сбор от данъчните основи на 6 броя фактури, по които се установява липса на реално извършени доставки през 2012 г./. Съответно - дължимият данък по ЗКПО за 2013 г. е в размер на 6 458, 40 лв, представляващ разлика между следващия се данък /установения от ССЕ в размер на 6 496, 89 лв. и декларирания от дружеството за внасяне в размер на 38, 49 лв. /10 % от сбора на данъчните основи на 6 броя фактури, по които се установява липса на реално извършени доставки през 2012 г., а именно 10 % от общата им данъчна основа в размер на 64 584 лв./.

Противно на доводите на защитата, окръжният съд е съобразил подробно събраните по делото доказателства, сред които се открояват показанията на разпитаните по време на съдебното следствие свидетели в том 1 – Д.В. /л.144 - 147 /, Н.К. /л.230 - 231/, П. К. /л.282- 283 /, Р.Т. /л.104 - 106 /, Л.И. /л.141 - 142/ и Н. Н. /л.142 - 144 /, И.И. /л.259 - 260 /, Г. К. /л.282 /, П.В. /л.231 - 232 / и Г. Г. /л.229 - 230/, М. К. /л.109/, Х.Г. /л.106 - 108 /.

В тази насока са и приетите, като писмени доказателства заверени копия от документи на досъдебното производство - договор за продажба на „С.П.“ ЕООД /т.10. л.168/, от пълномощно на Д.И.В. /т.1, л.77/, писмо на директор ТД НАП - Пловдив с приложени справки - декларации /т.6, л.31 /, заявления за подаване на документи по електронен път /т.6, л.53-57/, данъчна фактура с № 000000•••• от 09.03.2011г. с данъчна основа – 12 500 лв. и ДДС – 2 500, 00 лв. /т.9. л.257/, справка НАП - Регистрирани данни за ФУ /т.9, л.12/, от справка-декларация за ДДС за данъчен период март 2011г. с № 16001698579 от 11.04.2011 г. /т.6, л.32/, уведомление за приемане /т.6, л.33/, дневници покупки за март 2011г. /т.6, л.34 - 35/, дневници продажби за март 2011г. /т.6, л.34 - 35/, данъчна фактура с № 0000000129 от 15.03.2011 г. с данъчна основа 7 500 лв. и ДДС – 1 500 лв. /т.9. л.256/, справка-декларация за ДДС за данъчен период април 2011г. с вх. № 16001729148 от 16.05.2011 г. /т.6, л.37/, уведомление за приемане /т.6, л.38/, дневници - покупки за април 2011г. /т.6, л.39/, дневници - продажби за април 2011г. /т.6, л.40/, Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за календарната 2011г., с вх. № 164351200338137 от 02.04.2012г. /т.6, л.50 - 52/, фактура № 0000004104 от 28.5.2012г. /т.9. л.254/, фактура № •••••••••• от 30.05.2012г. /т.9. л.255/, справка-декларация за ДДС за данъчен период април 2011г. с вх. № 16001965209 от 14.06.2012 г. /т.6, л.41/, уведомление за приемане /т.6, л.42/, дневници покупки и продажби за май 2012г. /т.6, л.43, 45/, фактури с номера: 1000000095 от 03.09.2012г.; 1000000107 от 06.09.2012г.; 1000000119 от 18.09.2012г. и № 1000000145 от 29.09.2012г. /т.9. л.250 и л.253/, справка /т.9, л.54/, Протокол за извършена насрещна проверка /т.9, л.106 – 107/, справка- декларация за ДДС за данъчен период септември 2011г. с вх. № 16002046276 от 15.10.2012 г. /т.6, л.46/, уведомление за приемане /т.6, л.47/, дневници покупки за септември 2012г. /т.6, л.48/, дневници продажби за септември 2012г. /т.6, л.49/, Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за календарната 2012г., с вх. № 164351300361625 от 01.04.2013 г. за календарната 2012г. /т.6, л.24/.

От важно значение за изясняването й са заключенията на изслушаните и приети от съда повторна съдебна и икономическа експертиза с вещо лице Н.А. /т.10, л.129 - 147 от ДП и л.260 - 261 от НОХД/, назначената и изслушана от съда съдебно-техническа експертиза с вещи лица С. Г. и В.Х. /л.163 - 178 и л.197 от делото/.

Действително, обстоятелствата свързани с регистрирането на „С.П.“ ЕООД, собствеността и управлението, предметът му на дейност, периодът, в който това е осъществявано от подсъдимия Д. и прехвърлянето на дружеството на И. Б. Б., са видни от публичния и общодостъпен търговски регистър, както и от приложените справки от същия /т.10, л.158 от ДП/ и копие от Договор за продажба на „С.П.“ ЕООД /т.10. л.168 от ДП/.

Фактите, свързани със счетоводното обслужване на „С.П.“ ЕООД от счетоводната къща „С.••••“ ЕООД със собственик и управител Д.К.Т. /ново име „Х.“ ЕООД/, както и от „Т.“ ЕООД; начинът по който това се осъществявало от Д.В. и Е. Б. /починала/, как всички справки - декларации били подавани по електронен път с електронен подпис по силата на пълномощните; начинът, по който на последните две били предоставяни първичните счетоводни документи на „С.П.“ ЕООД, отразявани и съответно вписвани в дневниците за покупки и продажби от Е. Б., изготвянето на справки-декларации за дружеството, заедно с дневниците за покупки и продажби за всеки данъчен период и тяхното подаване, се установяват най-вече от показанията на св. Д.В. /л.144 - 147 от делото/. В тази насока е и приложеното пълномощно на Д.В. /т.1, л.77 от ДП/, писмо на директор ТД НАП - Пловдив с приложени справки - декларации /т.6, л.31 от ДП/ и заявления за подаване на документи по електронен път /т.6, л.53 - 57 от ДП/, от които се установява фактът и начинът на подаването им.

От правна страна.

Окръжният съд е обсъдил подробно всички обстоятелства, свързани с изясняване на фактическата обстановка, като правилно е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият И. Д. е извършил инкриминираното деяние по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, понеже в периода от 01.03.2011 г. до 05.10.2012 г.[6] в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, за пет данъчни периода, като управител на „С.П.“ ЕООД - К., с ЕИК •••••••, чрез посредственото извършителство на Е.Р.Б. за периода от 01.03.2011г. до 28.05.2011г. и на Д.И.В. /пълномощник и счетоводител на „С.П.“ ЕООД с ЕИК •••••••/ за периода от 29.05.2011г. до 05.10.2012г., на които две не може да бъде търсена наказателна отговорност, поради незнание на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението - грешка съгласно чл.14, ал.1 от НК, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за „С.П.“ ЕООД - в общ размер на 18 916, 80 лева, представляващи дължим данък върху добавената стойност в размер на 16 916, 80 лв. и корпоративен данък в размер на 2 000 лв., като е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС, и чл. 92 ал.1 от ЗКПО/, и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупки по смисъла на чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗДДС, отразявайки данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от „Б.••••” ЕООД, „Б.“ ЕООД и „Т.И.“ ЕООД, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1. През месец март 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „С.П.“ ЕООД - гр.К., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура: № 000000•••• от 09.03.2011г. сочена за издадена от „Б.••••” ЕООД с данъчна основа - 12500 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лв., а на 11.04.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 500 лева като в СД по ЗДДС с № 16001698579 от 11.04.2011г. за данъчен период м.март 2011г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 107, 69 лева в раздел „Б“ от декларацията, вместо действително установен 14 607, 69 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 085, 25 лева, вместо действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 585, 25 лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2 500 лв.

2. През месец април 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „С.П.“ ЕООД гр.К., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура: № 0000000129 от 15.03.2011 г. сочена за издадена от „Б.••••” ЕООД с данъчна основа 7 500 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 500 лв., а на 16.05.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 500 лева като на СД по ЗДДС с вх. № 16001729148 от 16.05.2011г. за данъчен период м.април 2011г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 037, 05 лева в раздел „Б“ от декларацията вместо действително установен 6 537, 05 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 612, 22 лева, вместо действително установен ДДС за внасяне в размер на 887, 78 лева, като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 500 лв.

3. През месец май 2012г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „С.П.“ ЕООД гр.К., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с посочен доставчик „Б.“ ЕООД с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 4 916 лв.:

• № 0000004104 от 28.5.2012г. с данъчна основа 12 100 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 420 лв. и - № •••••••••• от 30.05.2012г. с данъчна основа 12 480 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 496 лв., а на 14.06.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 4 916 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №16001965209 от 14.06.2012г. за данъчен период м.май 2012г., подадена пред ТД - Пловдив на НАП, е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 13 285, 65 лева в раздел „Б“ от декларацията вместо действително установен 8 369, 65 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 213, 14 лева, вместо действително установен ДДС за внасяне в размер на 5 129, 14 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 4 916 лв.

4. През месец септември 2012г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „С.П.“ ЕООД гр.К., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с посочен доставчик „Т.И.“ ЕООД с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 8 000, 80лв.:

• № 1000000095 от 03.09.2012г. с данъчна основа 10 415, 28лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 083, 06лв.;

• № 1000000107 от 06.09.2012г. с данъчна основа 10 230, 00 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 046 лв., - № 1000000119 от 18.09.2012г. с данъчна основа 9 358, 72лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 871, 74лв. и - № 1000000145 от 29.09.2012г. с данъчна основа 10 000, 00 лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 000 лв., а на 15.10.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 8 000, 80лв, като в СД по ЗДДС с вх. № 16002046276 от 15.10.2012г. за данъчен период 01.09. - 30.09.2012г., подадена пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 551, 27 лева в раздел „Б“ от декларацията вместо действително установен 6 550, 47 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 230, 96 лева вместо действително установен ДДС за внасяне в размер на 8 231, 76 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 8 000, 80лв.

5. На 02.04.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 000, 00 лв. корпоративен данък за календарната 2011 година, като в Годишна данъчна декларация подадена пред ТД на НАП Пловдив с вх. № 164351200338137 от 02.04.2012г. на „С.П.“ ЕООД гр.К. за финансовата 2011г., която се изисква по силата на закон - чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО, е потвърдил неистина в част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“, като е декларирал общо разходи в размер на 560 904, 29 лв. /р.2 на част VI/ вместо действително установени разходи в размер на 540 904, 29 лева, Счетоводен финансов резултат - печалба /р.3.1 на част VI/ и Данъчен финансов резултат - печалба /р.9.1 на част VI/ в размер на 3 409, 22лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 340, 92 лв. /р. 11 на част VI – 3 409, 22 лв. х 10 %/ вместо действително установени Счетоводен финансов резултат - печалба и Данъчен финансов резултат - печалба в размер на 23 409, 22 лв. и действително установения и полагащ се корпоративен данък в размер на 2 340, 92 лв.

Противно на доводите на защитата, първостепенният съд по несъмнен начин е установил от обективна страна, че през месец март 2011 г.; месец април 2011 г.; месец май 2012г. и месец септември 2012г. подсъдимият Д., при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневниците за покупките на „С.П.“ ЕООД гр.К. за същите периоди, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по горепосочените данъчни фактури.

На първо място е изяснено по несъмнен начин, че доставките по фактури № 000000••••/09.03.2011г.; № 0000000129/15.03.2011г.; № 0000004104/28.5.2012г.; № ••••••••••/30.05.2012г.; № 1000000095/03.09.2012г.; № 1000000107/06.09.2012г.; № 1000000119/18.09.2012г. и № 1000000145/29.09.2012г. не са получени, в който смисъл са били обсъдени събраните по делото доказателства. Последното от своя страна води до установяването, че дневниците за покупките на „С.П.“ ЕООД гр.К. за данъчни периоди месец март 2011 г.; месец април 2011 г.; месец май 2012г. и месец септември 2012г. съставляват документ с невярно съдържание.

На второ място, правилно е прието за установено по безспорен начин, че подсъдимият Д. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит на 11.04.2011г. в СД по ЗДДС с вх. № 16001698579/11.04.2011 г. за данъчен период м. март 2011г.; на 16.05.2011г. в СД по ЗДДС с вх. № 16001729148/16.05.2011г. за данъчен период м. април 2011г.; на 14.06.2012г. в ЗДДС с вх. №16001965209/14.06.2012г. за данъчен период м. май 2012г.; на 15.10.2012г. в СД по ЗДДС с вх. № 16002046276/15.10.2012г. за данъчен период 01.09. - 30.09.2012г. и на 02.04.2012г. в ГДД подадена отново пред ТД на НАП Пловдив с вх. № 164351200338137/02.04.2012г. на „С.П.“ ЕООД гр.К. за финансовата 2011г. Това се установява най-вече поради това, че същите са изготвени с включване на горепосочените дневници за покупките, съответно - намерили са отражение описаните фактури, доставките по които не са получили.

На трето място е изяснено, че инкриминираните деяния са били осъществени от подсъдимия Д., чрез посредственото извършителство на Е. Б. за началния период от 01.03.2011г. до 28.05.2011г. и впоследствие на Д.И.В. /пълномощник и счетоводител на „С.П.“ ЕООД с ЕИК •••••••/ за периода от 29.05.2011г. до 05.10.2012г. Коректно е преценено, че на двете счетоводителки не може да бъде търсена наказателна отговорност, поради незнанието от тяхна страна на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението - грешка съгласно чл.14 ал.1 от НК. Те са действали по нареждане на подсъдимия Д., предвид възложената им работа, чрез упълномощаването им за нея. С основание е съобразено от съда, че не е необходимо установяване на пряко „нареждане“ от подсъдимия за извършване на всяко едно от отделните действия, доколкото Б. и В. са работили при тези условия, съгласно възложените им задачи. Липсват и данни за знание от тяхна страна относно това, дали има или не извършени реални доставки по счетоводно обработваните фактури, т.е. да са имали представа за фактическата дейност на дружеството.

На четвърто място от обективна страна, горепосочените действия на подсъдимия Д. са довели до това, че на 11.04.2011г. той е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 2 500 лв., на 16.05.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 1 500 лева, на 14.06.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери – 4 916, 00 лв., на 15.10.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери – 8 000, 80лв. и на 02.04.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 000 лв. корпоративен данък. Това е станало посредством включването на фактури № 000000•••• от 09.03.2011г., № 0000000129 от 15.03.2011 г., № 0000004104 от 28.5.2012г., № •••••••••• от 30.05.2012г, . № 1000000095 от 03.09.2012г., № 1000000107 от 06.09.2012г., № 1000000119 от 18.09.2012г. и № 1000000145 от 29.09.2012г. в дневниците за покупки, посочените СД и годишна декларация, което е намерило отражение в промяна данъчния резултат по ЗДДС и ЗКПО на дружеството.

За наличието на гореизложеното, съдът е съобразил относимата законова уредба, според която регистрацията по ЗДДС изисква воденето на аналитични, отчетни регистри - дневници за покупките и за продажбите. Или по-конкретно, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.

Според разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. А в чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е предвидено, че данъчно събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, като това събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл.25 ал.5 т.1 от ЗДДС /след 2009 г. ал.6/, на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Нормата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС определя като данъчен кредит - сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаема доставка. А съобразно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.

Относно факта на избягване установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 000 лв. корпоративен данък, съдът е съобразил още, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, „С.П.” ЕООД е данъчно задължено лице по ЗКПО. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗКПО сочи, че печалбата от дейността се облага с корпоративен данък, който съгласно чл. 20 от същия закон е в размер на 10 на сто и се внася в срок до 31 март на следващата календарна година, след като се приспаднат авансово внесените суми /чл. 93 от ЗКПО/.

Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба, съгласно чл. 19 от ЗКПО. Данъчната печалба е положителния данъчен финансов резултат, определен на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите, преди определянето на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон, съгласно чл. 18 от ЗКПО. А според чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък подават Годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице, в срока по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО /до 31 март на следващата година/.

Окръжният съд, законосъобразно е констатирал, че се касае за деяния, с които подсъдимият Д. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за „С.П.“ ЕООД - в общ размер на 18 916, 80 лева, представляващи дължим данък върху добавената стойност в размер на 16 916, 80 лв. и корпоративен данък в размер на 2 000, 00 лв., предвид на чл.93, т.14 от НК, според който „данъци в особено големи размери“ са тези, които надхвърлят 12 000 лева.

Правилно е преценено, че разгледаното престъпление е извършено при условията на продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, посредством горепосочените множество деяния, които осъществяват поотделно състава на престъплението по чл.255, ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време - в периода от 01.03.2011 г. до 05.10.2012г. в гр. Пловдив, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна, съдът основателно е отхвърлил отправените идентични доводи на защитата и на подсъдимия, че престъплението не е било извършено от подсъдимия И. Д. при наличието на пряк умисъл. Напротив, същият е съзнавал противоправния характер на инкримираните си действия, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал и е целял настъпването им, което е установено по несъмнен начин при анализа на фактическата обстановка по делото.

Безспорно е установено, че подсъдимият Д. към инкриминирания период е бил управителя на дружеството, като липсват данни за други лица, които да са осъществявали дейност в този смисъл. От субективна страна е невъзможно, същият да не знае, че доставките по фактури № 000000•••• от 09.03.2011г., № 0000000129 от 15.03.2011 г., № 0000004104 от 28.5.2012г., № •••••••••• от 30.05.2012г., № 1000000095 от 03.09.2012г., № 1000000107 от 06.09.2012г., № 1000000119 от 18.09.2012г. и № 1000000145 от 29.09.2012г. не са получени, след като от обективна страна не е установено това да е станало със същите фактури. Без значение е и начинът, по който подсъдимият Д. си е набавил тези фактури, което по делото не може да бъде установено.

Предвид упражняваната от подсъмимия Д. дейност на управител на дружеството по несъмнен начин се установява, че действията му по включването на същите фактури са довели до това, че при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - посочените дневници за покупките на „С.П.“ ЕООД, справките - декларации и годишната декларация, макар и това да е станало посредством Е.Р.Б. и Д.И.В., които са действали по негово нареждане, предвид възложената им работа. Логичино е заключението, че при тези условия за подсъдимия е очевидна причинно-следствената връзка между предоставянето на горните фактури и последващите действия на Б. и В. по изготвянето на посочените документи, тъй като именно Д. им е възложил работата, както им е осигурил и фактурите. Двете счетоводителки от своя страна не са знаели, не са били длъжни и не са могли да знаят, дали доставките по представените им от Д. фактури са действително получени или не. Също без значение е обстоятелството дали всяка една от тези фактури е била занесена лично от Д. на Б. и В. или това е станало чрез трето лице, изпратено от подсъдимия, доколкото последното по никакъв начин не променя причинно-следствената връзка, нито знанието на подсъдимия за нея.

По отношение признаването на подсъдимия И. Д. за невинен и оправдаването му по първоначалното обвинение, настоящият въззивен състав споделя напълно изложение съображения от окръжния съд, както следва:

На първо място, основателно е преценено, че подс. И. Д. следва да бъде признат за невинен в това, същото престъпление да е извършено при форма на изпълнителното деяние – „затаил истина в подадените декларации“, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл.125, ал.1 от ДДС, чл.116, ал.1 от ППЗДДС и чл. 92, ал.1 от ЗКПО/.

По делото подробно са били обсъдени, установените действия от страна на подсъдимия Д. във връзка с това, че в СД по ЗДДС с № 16001698579 от 11.04.2011 г. за данъчен период м. март 2011г., СД по ЗДДС с № 16001729148 от 16.05.2011г. за данъчен период м. април 2011г., СД по ЗДДС с № 16001965209 от 14.06.2012г. за данъчен период м. май 2012г., СД по ЗДДС с № 16002046276 от 15.10.2012г. за данъчен период 01.09. - 30.09.2012г., ГДД с № 164351200338137 от 02.04.2012г. на „С.П.“ ЕООД гр. К. за финансовата 2011г., той е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС, както и за годишния финансов резултат.

Съдът аргументирано е съобразил, че умишленото посочване на неверни данни относно размера на получените доставки и начисления ДДС, както и за годишния финансов резултат в тези СД и ГДД, чрез включване на данъчни фактури, по които не са извършени доставки, всъщност съставлява потвърждаване на неистина относно отразените размери на данъчните задължения. Но не се установяват никакви данни за деяние, с което подсъдимият да „затаи истина“ по смисъла на чл.255, ал.1, т.2 от НК и това, с основание, е мотивирало съда да оправдае подсъдимия Д. в тази част от повдигнатото му обвинение.

На второ място, правилно подсъдимият И. М. Д. е признат за невинен и оправдан по пункт 6 от повдигнатото обвинение - на 01.04.2013г. да е избегнал установяването на данъчни задължения в размер на 6 458, 40 лв. корпоративен данък за календарната 2012 г., като в подадената ГДД пред ТД на НАП Пловдив с вх. № 164351300361625 от 01.04.2013 г. на „С.П.“ ЕООД гр.К. за финансовата 2012г., която се изисква по силата на закон - чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО, да е потвърдил неистина в част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“, декларирайки Общо разходи /р. 2 на част VI/ в размер на 1 091 659, 15 лева, вместо действително установени общо разходи в размер на 1 027 075, 15 лева и Счетоводен финансов резултат - загуба /р. 3.2 на част VI/ и Данъчен финансов резултат - загуба /р.9.2 на част VI/ в размер на 521 093, 12 лв. вместо действително установен Счетоводен финансов резултат - загуба и Данъчен финансов резултат - загуба в размер на 456 500, 12 лв.

Както се посочи по-нагоре, подсъдимият Д. не би могъл на 01.04.2013г. да е избегнал установяването на данъчни задължения в размер на 6 458, 40 лв. - корпоративен данък за календарната 2012 година, след като на 01.04.2013г. подобно задължение не е съществувало за дружеството, независимо от осъщественото от него изпълнително деяние.

От назначената ПСИЕ по делото е установено, че няма дължим годишен корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. от „С.П.” ЕООД, независимо от това, че с подаването на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат с вх. № 164351300361625 от 01.04.2013 г. за календарната 2012г., Д. е избегнал установяването на реални данъчни задължения за „С.П.“ ЕООД гр.К. за 2012г., като е декларирал данъчна загуба в размер на 521 093, 12 лева при действителна данъчна загуба в размер на 456 509, 12 лева.

Всъщност, осъщественото от Д. избягване на установяването на реални данъчни задължения за „С.П.“ ЕООД гр.К. за 2012г. има своето отражение за данъчните задължения за „С.П.“ ЕООД гр.К., но за следващата 2013г. И това е така, защото дължимият от „С.П.” ЕООД годишен корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. е в размер на 6 458, 40 лв., представляващ разлика между установения от експертизата данък за внасяне в размер на 6 496, 89 лв. и декларирания от дружеството данък за внасяне в размер на 38, 49 лв., като се приспада декларираната данъчна загуба за 2012г. в размер на 521 093, 12 лв., вместо следващата се данъчна загуба, установената от ССЕ в размер на 456 509, 12 лв.

Въпреки горното приспадане на декларираната данъчна загуба за 2012г., установените като дължими данъчни задължения в размер на 6 458, 40 лв. съставляват корпоративен данък за календарната 2013 година, но не и корпоративен данък за календарната 2012 година, поради което същите излизат извън предмета на повдигнатото от прокурора обвинение и не могат да бъдат възприемани от съда в ущърб на подсъдимия.

По отношение индивидуализацията на наложеното наказание.

За престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК са предвидени наказания – лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.

Данъчните престъпления са с висока степен на обществена опасност, но в настоящия случай конкретната такава на деянието и дееца е много по-ниска.

За подсъдимия И. Д. правилно е отчетено, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, наличието на изключителни по своя характер смекчаващи отговорността му обстоятелства, с оглед на които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко - изминалият продължителен период от извършване на престъплението от подсъдимия от близо 12 години и постановяването на съдебния акт, чистото съдебно минало, трудова/икономическа ангажираност, липсата на данни за други противообществени прояви на подсъдимия, сочещо за настъпила промяна в личността.

Пропуснато е да се упомене и смекчаващото обстоятелство, че размерът на укритите данъчни задължения от 18 916, 80 лева, не е висок спрямо законовия праг от 12 000 лв. за особени големи размери.

Гореизложеното е довело до законосъобразното заключение на окръжния съд за определяне на наказанията на подсъдимия Д. за извършеното престъпление при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под минималния предвиден размер от 3 години и на основание ал.3 от същия текст, не е наложено по-лекото наказание „Конфискация“.

Но с оглед на отчетеното допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, следва да се измени присъдата в наказателно-осъдителната й част, като на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК се намали наложеното му наказание лишаване от свобода от 1 година на 6 месеца.

Законосъобразно, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на определеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години. Наложеното наказание е под три години, деецът се води неосъждан, както и целите на чл.36 от НК биха се изпълнили успешно, без да се налага да търпи ефективно това наказание при условията на местата за лишаване от свобода, с оглед на събраните положителни характеристични данни.

По гражданския иск.

Следва да се споделят напълно мотивите на окръжния съд по отношение на това, че тъй като подсъдимият И. Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК, предявената и приета за съвместно разглеждане искова претенция спрямо същия от гражданския ищец Държавата, чрез Министъра на финансите за сумата от 18 916.80 лева, представляваща имуществени вреди, а именно - дължим данък върху добавената стойност в размер на 16 916, 80 лева и корпоративен данък в размер на 2 000 лева.

Исковата претенция е доказана по своето основание за извършено престъпление, което по смисъла на чл.45 ЗЗД се явява деликт. Със същото престъпление се причиняват имуществени вреди на държавата, в какъвто смисъл е ТР № 4 от 12.03.2016г. по т.д. № 4 по описа за 2015г. на ВКС, ОСНК.

Искът е установен и по размер, като на съдебното следствие е изяснено, че с действията си подсъдимият Д. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „С.П.“ ЕООД в общ размер на 18 916, 80 лева, представляващи дължим данък върху добавената стойност в размер на 16 916, 80 лв. и корпоративен данък в размер на 2 000 лв., като е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му - чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС, и чл. 92 ал.1 от ЗКПО.

Също така, не е установено да е проведено успешно производство по събиране на данъчното задължение в каквато и да е негова част, съгласно представената Справка за задълженията на задълженото лице /л.72 - 76 от делото/. Затова и според горепосочената съдебна практика е без значение за данъчните задължения - предмет на обвинението, има ли влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по обвинението.

По отношение на давността на исковата претенция, основателно е отбелязано, че институтът на давността, съгласно чл.120 от ЗЗД, не се прилага служебно от съда, т.е. упражнява се чрез възражение. Подобно възражение обаче по делото не е направено от подсъдимия или неговия защитник.

Лихвата за забава се дължи от датата на довършване на престъплението, защото тогава изпада в забава деликвента.

В случая престъплението е реализирано като продължавано такова, с няколко отделни деяния, поради което и лихвата за забава се дължи от датата на причиняване съответните имуществени вреди. В случая обаче, неправилно окръжният съд е преценил, че лихвата за забава следва да се отчита от съответната дата на всяко отделно деяние, включено в състава на цялостното продължавано престъпление, защото общият престъпен резултат настъпва с приключването на последното от тях. Това е и в интерес на подсъдимия, като няма пречка да бъде преценено служебно от настоящата съдебна инстанция. Затова следва да се измени присъдата в гражданско-осъдителната й част по отношение на уважения граждански иск за причинените имуществени вреди, ведно с лихвата за забава, но считано от датата на приключване на последното деяние до окончателното заплащане на сумите.

В резултат на тези съображения, настоящият състав намира, че окръжният съд, макар и законсъобразно да е осъдил подсъдимия И. М. Д. да заплати на Държавата, чрез Министъра на финансите сумата от 18 916.80 лева, представляваща имуществени вреди, а именно - дължим данък върху добавената стойност в размер на 16 916, 80 лева и корпоративен данък в размер на 2 000 лева, причинени от престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането, същата следва да бъде считано от 15.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, в какъвто смисъл следва да се измени в тази й част, постановената присъда.

По направените разноски.

Тъй като подсъдимият И. Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, ще следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените разноски по делото – от досъдебното производство в размер на общо 1 144, 20 лева по сметка на ОП – Пловдив за изготвените първоначална и повторна СИЕ /403, 20 лева и 741 лева/.

Правилно на същото основание подсъдимият И. Д. е бил осъден да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 756, 67 лева.

В хода на съдебното производство също са направени разноски, които обаче са пропуснати за присъждане от окръжната инстанция по повод изслушването на вещото лице от ПСИЕ в размер на 70 лева, както и за изготвянето и изслушването на вещите лица по назначената СТЕ в размер на 980 лева или общо в размер на 1 050 лева по сметка на Окръжен съд - Пловдив. В този смисъл ще следва да бъде осъден подсъдимият също да ги заплати.

По отношение на присъдените от окръжния съд разноски за юрисконултско възнаграждение, настоящата инстанция намира същите за незаконосъобразни и прекомерни по размер.

Съдът е преценил, че подсъдимият И. Д. ще следва да заплати на Държавата, чрез Министъра на финансите сумата от 2 102, 51 лева, съставляващо юрисконсултско възнаграждение. Но незаконосъобразно е счел, че същото се установява по размер съгласно чл.13, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване размера на уважената искова претенция, която разпоредба е неотносима в настоящата хипотеза. В случая не се касае за лице, упражняващо адвокатска професия, на което се дължи адвокатско възнаграждение, а за работещо като юрисконсулт към ТД на НАП – Пловдив, което получава трудово възнаграждение за своята дейност. В този смисъл, приложими се явяват разпоредбите на чл. 25, ал.2, вр. ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006г., които предвиждат за защита при дела с определен материален интерес, възнаграждението да е от 100 до 360 лева, а когато надвишава 10 000 лв., какъвто е настоящият случай, последното да се увеличи с до 50 на сто. Затова следва да се измени присъдата в частта за присъдените разноски, като на основание чл.189, ал.3, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.2, вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ се намали определеното възнаграждение на процесуалния представител на Министерство на финансите от 2 102, 51 лева на 500 лева.

По същите съображения, с оглед претендираните разноски на явилия се юрисконсулт от ТД на НАП – Пловдив, като процесуален представител на Министерство на финансите пред въззивната инстанция, който е изпълнил в нужния обем своите функции, ще следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, настоящата инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения, като същата следва да се измени в частта за наложеното наказание, зачитане на лихвата за забава и направените разноски, а жалбата на защитата да се остави без уважение в останалата й част.

Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и ал.3 от НПК Апелативният съд [1] Забележка, в мотивите към присъдата е допусната очевидна техническа грешка с посочването, че фирмата е продавач, вместо купувач, което проличава в описаните фактически обстоятелства.