Решение № 1127 от 26.10.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2885/2023 г.

Производството е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от Д. Б. П. с ЕГН ••••••••••, с адрес с. Ч., общ. Пазарджик, ул. „Ш.“ №35, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. З. Т., с ЕГН ••••••••••, против Б. Б. П., с ЕГН ••••••••••, с адрес с. Ч., общ. Пазарджик, ул. „Ш.“ №35. В молбата се твърди, че ответникът е баща на молителя Д. П., както и че двамата живеят в дома на ответника на адрес с. Ч., ул. „Ш.“ №35. Излагат се твърдения, че на рождения ден на ответника на 27.03.2023 г. той посегнал на молителя като го ударил с ръце и му нанесъл силни и болезнени шамари по лицето и цялото тяло. За конкретните процесни актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени в срока по чл.10 от ЗЗДН, се посочва следното: На 05.08.2023 г. в 21, 55 ч. на центъра на с. Ч. ответникът поканил молителя да пие с него бира. След това пред заведение „Пепси“ ответникът казал на молителя, че пуши трева и започнал да го обижда с думите „наркоман“, „пушиш трева, боклук си, аз съм те създал, ще те утрепа, нищо не става от теб, миндил си, ще те нарежа на парчета, ще ти отрежа краката и ще те гледам в инвалидна количка“, след което го ударил силно и болезнено по главата. Всичко това се случило пред посетителите на заведението, които останали възмутени. След това молителят се прибрал в дома на свой приятел, но ответникът го последвал и на същия ден в 22: 15 часа влязъл в къщата. Отишъл при молителя и му казал „ще ти взема живота“, след което му нанесъл силни и болезнени удари по главата. Ответникът удрял също и приятеля на молителя и неговата баба, в чийто дом живеели. Твърди се, че ответникът бил в пияно състояние. В проведеното последно съдебно заседание молителят се явява лично и с процесуалния му представител – адв. А. Г. от АК Пазарджик. Молят съдът да уважи молбата като основателна и доказана. Ответникът оспорва изложените в сезиращата съда молба твърдения. В проведеното последно съдебно заседание ответникът се явява лично и с процесуалния представители – адвокат А. П. от АК Пазарджик, като се иска от съда да остави без уважение депозираната молба. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: В подкрепа на молбата е представена декларация от Д. Б. П., съдържаща подробно описание на процесните инциденти от 05.08.2023 г. Не е спорно между страните по делото, а и от представеното доказателство – Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0162 от 07.02.2006 г. се установява, че ответникът Б. Б. П. е баща на молителя Д. Б. П.. На основание чл.176 ГПК, молителят Д. П. дава обяснения, в които излага подробности относно процесните актове на домашно насилие. В представения и приет като доказателство по делото социален доклад с вх. №21576/15.09.2023 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик на базата разговор с майката Г. Т., бащата Б. П. и детето Д. П., са отразени релевантни за предмета на молбата факти, които макар и по вторичен път, установяват, следното: около една година след раздялата на родителите на молителя, той е бил отглеждан от майка си, а от 12 годишна възраст молителят се отглежда от баща си. Майката на молителя потърсила съдействие от бащата, тъй като не можела да се справя с него. По информация на бащата молителят Д. П. е ходил на гости при негов приятел в Германия за около 40 дни като след прибирането му, ответникът разбрал, че употребява марихуана. На 05.08.2023 г. ответникът надушил молителя Д., че мирише на марихуана и арогантното му поведение породило агресия у ответника. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. Г. Т., Л. Г. Т. /на ищцовата страна/ и Г. Б. А. на ответната страна. От показанията на свидетеля В. Т. се установява, че на 05.08.2023 г. около 22: 00 часа молителят Д. П. казал на свидетеля Т. по телефона, че в заведението „Пепси“ се скарал с баща си и свидетелят пуснал молителя в дома си. След това, малко след 22: 00 часа, в жилището на свидетеля Т. дошъл ответникът Б. А. П., който с влизането отправил към сина си Д. П. думите „Ще те вкарам в инвалидна количка“, напсувал го, нарекъл го „боклук, миндил“. Ответникът обърнал масата, нанасял удари по сина си с юмруци и шамари в областта на ребрата, тила и по тялото под ръката му. Няколко минути след пристигането на Б. П. бабата на свидетеля Т. чула шума и също се качила в къщата. Свидетелят Т. посъветвал молителя да не се занимава с баща си, защото е пиян и му казал да се маха, след което молителят напуснал дома на свидетеля Т.. От показанията на свидетелката Лиляна Т. се установява, че на 05.08.2023 г. около 22: 00 часа пред задния вход на къщата й влязъл ответникът Б. П. и се качил на горния етаж на къщата, където били нейният внук – свидетелят В. Т. и молителят Д. П.. След това свидетелката Т. чула разправия и също се качила горе. Заварила ответникът да се разправя със сина си – молителя Д. П.. Ответникът бил ядосан, нервен, пиян, налитал към молителя да го бие. Ответникът напсувал молителя, отправяйки към него думите „Мамичката ти да еба, сега ще те утрепя, от 4 години ме попиля“. Свидетелката и внукът й хванали ответника за двете ръце, при което молителят Д. успял да избяга надолу. В присъствието на свидетелката Т. ответникът не е удрял молителя и не е разбрала какво се е случило преди тя да се качи горе. Свидетелят Георги Анов пресъздава в показанията си това, което е разбрал за случилото се от разказа на страните по делото. А именно - ответникът му е казал, че е ходил в къщата, в която е станал уж побоят, че е влязъл вътре и се е разправял със сина си. Молителят заявил пред свидетеля А., че ответникът е трошил врати, тръгнал е да посяга да го удря, но не му е казвал, че го е ударил. Молителят споделил пред свидетеля А., че баща му е влязъл в къщата под въздействието на алкохол и е започнал да троши имуществото на хората. Нарекъл го с думи като „наркоман, боклук“ и му е посягал да го бие. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т., Т. и Анов като логични, последователни и обективни, непротиворечащи помежду си и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Действително от показанията на свидетелката Т. не се установява, че ответникът е нанесъл удари на молителя, но имайки предвид факта, че тя се е качила на горния етаж на къщата в един последващ възникването на конфликта между страните момент, това не изключва възможността ответникът да е удрял молителя преди нейното пристигане, което обстоятелство се установява от показанията на свидетеля Т.. Същевременно свидетелят Анов няма непосредствени впечатления за случилото се на 05.08.2023 г., а пресъздава това, което е възприел от разказите на страните по делото. Въпреки това показанията на този свидетел не се различават съществено от показанията на свидетелите Т.и. Конкретно по отношение на обстоятелството дали ответникът е нанесъл удари на молителя при наличието на събрани по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел очевидец на случилото се, за формиране на своите изводи относно релевантните към предмета на доказване факти съдът дава по – голяма вяра на показанията на свидетеля Т. и именно въз основа на тях формира своите изводи. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Чл.2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът. От дефиницията, дадена в чл.2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, следва, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, с оглед разпоредбата на чл.3, т.4 ЗЗДН и предвид това, че между страните не е спорно обстоятелството, а и от доказателствата по делото се установи, че ответникът е баща на молителя. Също така, основана на твърдения за осъществени по отношение на молителя актове на физическо, психическо и емоционално насилие на 05.08.2023 г. съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане. Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна: Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл.2 ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо, психическо и емоционално такова спрямо Д. П.. За този си извод съдът кредитира приложената от молителя декларация за осъществено спрямо него домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни доказателства на ответника. Единствените ангажирани от ответника гласни доказателства са показанията на свидетеля Георги Анов, които косвено също потвърждават изложената в молбата за защита фактическа обстановка относно случилото се в дома на свидетелите Т.и с изключение на това, че ответникът е нанесъл удари на молителя. По гореизложените съображения съдът прие за доказан този факт от показанията на свидетеля Т.. Липсват ангажирани други доказателства от ответната страна, които да опровергаят показанията на свидетеля Т.. Конкретно по отношение на другия акт на домашно насилие, осъществен около 21: 55 часа на същата дата в центъра на с. Ч. пред заведение „Пепси“, визиран в представената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не са ангажирани каквито и да било насрещни доказателства. Поради изложеното съдът приема, че не е проведено успешно насрещно доказване и опровергаване на отразените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН факти. Действително, съобразно нормата на чл. 13 ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това спорно производство ответникът не успя да установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие. Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12, ал.1 и чл.15, ал.1 ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл.13 ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който има възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, установена изрично в чл.13, ал.3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства. В конкретния случай, както бе посочено, ответникът не успя успешно да стори това. Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват. Видно от горното, в конкретния случай, не бяха ангажирани доказателства, които да оборят обвързващата доказателствена сила на декларацията. За целта не е достатъчно да се внесат съмнения в достоверността на декларираните обстоятелства, а е необходимо пълно обратно доказване, каквото в случая не е проведено. Нещо повече, в случая изложеното в декларацията относно акта на физическо, психическо и емоционално насилие, осъществен на 05.08.2023 г. в дома на свидетелите Т.и, се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателствата. По изложените съображения за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от Д. Б. П. и да не приеме, че на 05.08.2023 г. Б. Б. П. е упражнил спрямо него физическо, психическо и емоционално насилие – като около 21: 55 часа на центъра на с. Ч., му казал „наркоман“, „пушиш трева, боклук си, аз съм те създал, ще те утрепа, нищо не става от теб, миндил си, ще те нарежа на парчета, ще ти отрежа краката и ще те гледам в инвалидна количка“, след което го ударил силно и болезнено по главата и на същата дата около 22: 15 часа в с. Ч., в дома на негов приятел, му казал „ще ти взема живота“, след което му нанесъл силни и болезнени удари по главата. Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложи предвидената в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН мярка, а именно да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Д. Б. П.. Посочената мярка съдът намира, че ще даде пълна защита на молителя, както и че ще въздейства в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала. С оглед предвиденото в разпоредбата на чл.5, ал.4 ЗЗДН кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 400 лева. При определянето на размера на глобата съдът съобрази тежестта на нарушението. Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 25 лева. В настоящия случай ищецът се представлява от адвокат А. Г. от АК Пазарджик, като е налице заявено искане за присъждане на разноски - присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Във връзка с горното в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение на основание чл. 22 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600 лева.