Решение № 728 от 5.6.2018 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 4143/2016 г.

Предявен е иск от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул."Рачо Петков - Казанджията" № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ ЕИК 131001375, представлявано от Р.И.М. – Т., чрез пълномощника адв. Г.Х. против наследниците по закон на Я.Д.Г., с ЕГН: ••••••••••, а именно К.А.Г., ЕГН ••••••••••, •••, Д.Я.Д., ЕГН •••••••••• ••• и А.Я.Д.“ ЕГН: •••••••••• ••• с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД на обща стойност 633.74лв., от които - главница в размер на 500 лева /петстотин лева/, представлява неплатена парична сума, дължима на основание „Договор № 0708050156492182 за издаване на национална кредитна карта РайКАРТ", от 08.08.2007г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Я.Д.Г.; Договорна лихва върху просрочена главница, начислена за периода от 02.01.2010г. до 07.09.2010г., включително, в размер на 85, 50 лева /осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/; Такси за нереволвиране в срок, за периода от 19.12.2009г. до 07.09.2010г., включително, в размер на 48, 24 лева /четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, като вземането е възникнало на основание „Договор № 0708050156492182 за издаване на национална кредитна карта РайКАРТ", сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Я.Д.Г.. Съгласно чл.2 от Договор № 0708050156492182/08.08.2007г. за издаване на национална кредитна карта РайКАРТ, банката „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД - е предоставила на ответника Я.Д.Г., парична сума, определена като одобрен кредитен лимит, в размер на 500 лева /петстотин лева/, по картова сметка за погасяване, с IBAN: •••. С отпускането на кредитния лимит и предоставянето на кредитната карта „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е изпълнила задължението си по договора. От своя страна Я.Д.Г. е получил кредитната карта - пластика и е усвоявал /многократно/ наличния лимит по сметката, в следствие на което, се е формирало посоченото парично задължение. Видно от приложената към исковата молба справка по чл.366 от ГПК, показваща спецификата на револвиращия банков кредит, предоставена от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, банката е открила банкова сметка •••: •••, по която сметка е бил предоставен договореният кредитен лимит в размер на 500 лева / петстотин лева/. Същият е бил усвоен изцяло чрез последователни тегления и плащания от кредитополучателя. Съгласно правилата на чл. 4 до чл. 18, от договора за кредит, ползваната сума от кредитния лимит се е олихвявала ежемесечно. Банката е начислявала и такси, уговорени в чл.18, т. 1, т. 7, т. 8, т. 13, т. 14, от горепосочения договор за кредит, формирани по движението на кредитната експозиция. Съответно в справката са отразени начислените: лихви в размер на 85, 50 лева /осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ за периода от 02.01.2010г. до 07.09.2010г., включително; такси за нереволвиране в срок, в размер на 48, 24 лева /четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, за периода от 19.12.2009г. до 07.09.2010г., включително, като общата сума на вземането, отразено в справката по чл.366 ГПК е в размер на 633, 74 лева /шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ и касае периода от откриване на банковата сметка по договора за кредит, до прехвърлянето на вземането на банката на цесионера „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. С „Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)" от 07.09.2010г., и Приложение №1, неразделна част от договора, „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е цедирала на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, вземането си /по горепосочения договор за кредит/ срещу Я.Д.Г.. Приложение №1, неразделна част от договора, съдържа конкретната информация за длъжника — име и ЕГН, както и съответното вземане към него — парична сума в размер на 633, 74 лева /шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/. Ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е предприел действия за извънсъдебното събиране на вземането, но длъжникът Я.Д.Г. не е погасил дълга си. В резултат, на това „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е подал заявление, за горепосоченото вземане, на основание чл. 410 ГПК, по което в Районен съд — гр. Пазарджик е образувано ч.гр.дело № 1355/2016г. и е издадена заповед за изпълнение №713 от 26.04.2016г. С разпореждане от 20.05.2016г., съдът е обезсилил заповедта и е прекратил заповедното производство, тъй като при служебна справка е установил, че длъжникът Я.Д.Г. е починал преди датата на подаване на заявлението. За това на 29.11.2016г. ищцовото дружество е предявило осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу наследниците на починалият длъжник Я.Д.Г.- К.А.Г., ЕГН ••••••••••, •••, Д.Я.Д., ЕГН •••••••••• ••• и А.Я.Д.“ ЕГН: •••••••••• ••• – ответници в настоящото производство. Съгласно чл.39 от приетият като писмено доказателство договор за кредит, срокът на действие на договора е три години, като срокът се подновява автоматично за нов тригодишен период, в случай, картодържателят не е в просрочие. Според уговореното в чл.43, договорът за кредит остава в сила и след тригодишния срок, при условие, че към този момент кредитополучателят има непогасен дълг към банката. Кредитът се трансформира от револвиращ в стандартен банков кредит /т.е. кредитния лимит не може да бъде достьпван повече/, като картодържателят е длъжен ежемесечно да внася МПВ /минимална погасителна вноска/, до окончателното погасяване на кредита. Именно на основание чл.43 от договор за кредит действието му е продължило, като договорът за кредит остава в сила, за нов 20-месечен период, до окончателното погасяване на дълга с ежемесечни МПВ /минимални погасителни вноски/- чл.43, изр. П-ро; крайният падеж на договора е настъпил на 08.03.2012г., като считано от тази дата, горепосоченото задължение е падежирало и е изцяло изискуемо. В настоящият случай, наведените от процесуалният представител – адв. Д. възражения за настъпила погасителна давност са неоснователни, тъй като погасителната давност по чл.110 и чл.111 от ЗЗД и предсрочната изискуемост на сумите по договора между страните са обвързани от действието на договор за издаване на кредитна карта от 08.08.2007г. от страна на банката в полза на Я.Д.Г., сключен за три години. Началната дата на действие на същия е тази дата, тъй-като тогава е настъпило условието по чл.38 от същия-подписването му от двете страни. Според чл.39 от договора между страните, същият е със срок на действие три години и се подновява автоматично за нов период в случай, че: картодържателя не е в просрочие към момента на изтичане на валидността на картата и картодържателят не е уведомил Банката, че не желае Картата му да бъде подновена. В рамките на делото няма представени доказателства в тази насока от страна на ответниците. Ето защо хипотезата на чл.39 от договора е действала автоматично-след изтичане на първоначалния срок от три години и отношенията между страните са подновени автоматично след изтичане на този срок. Отделно от това съобразно чл.40 от договора, Картодържателя може да прекрати същия с писмено едномесечно предизвестие за отказ от подновяване на картата и при условие, че Картодържателя е погасил всички задължения към банката и връщане на картата в деня на предизвестието. По делото няма доказани подобни хипотези, поради което следва да се приеме, че Картодържателя не е осъществил правнозначими действия по прекратяване на договорната си връзка с банката. Съобразно чл.46 и чл. 47 от договора, предсрочна изискуемост на задължението настъпва след писмено предизвестие до картодържателя, че в случай, че не е спазил което и да е условие от договорил, като усвоеният и непогасен кредитен лимит в едно с дължимите такси такси, разноски, лихви и наказателни лихви става, става автоматично незабавно изискуем и и платим без да се уведомява за това Картодържателя в случай, че последният не е платил 4 поредни месечни вноски в пълен размер и дължимия срок, какъвто е настоящият случай. Според заключението на приетата по делото СИЕ общо усвоени са 1199.95 лв., от които 780 лв. в брой, а останалите за погасяване на възникнали задължения Към Кредитора за погасяване на задължения са внесени общо 830 лв./от които 699.95 лв. са погасили главница, а останалите лихви и такси/, Не погасени към 07.09.2010 г. и 30.11.2016 г. са: Главница в размер на 500.00 лв. Договорни лихви в размер на 85.50 Лв., за периода 02.01.2010-07.09.2010 г. Такси за не револвиране в срок - 48.24 лв. за периода 23.12.2009-21.04.2010 г. Предвид на изложеното следва да се приеме, че договорните отношения между страните са продължили със сигурност три години/- чл.39 от договора за кредит/ Според уговореното в чл.43, договорът за кредит е останал в сила и след тригодишния срок, тъй като към този момент кредитополучателят е имал непогасен дълг към банката. С оглед на това, кредитът се трансформирал от револвиращ в стандартен банков, като картодържателят е бил длъжен ежемесечно да внася МПВ /минимална погасителна вноска/, до окончателното погасяване на кредита. Именно на основание чл.43 от договор за кредит действието му е продължило, като договорът за кредит е останал в сила, за нов 20-месечен период, до окончателното погасяване на дълга с ежемесечни МПВ /минимални погасителни вноски/- чл.43, изр. П-ро; крайният падеж на договора е настъпил на 08.03.2012г., като считано от тази дата, горепосоченото задължение е падежирало и е изцяло изискуемо. По делото няма представени доказателства за друга воля на банката относно действието на процесния договор, поради което следва да се приеме тази дата за кР.в договорните отношения между страните, породена от действията на банката.Т.е картодържателя дължи изплащане на всички дължими суми посочени от вещото лице. Исковата молба е депозирана в съда на 30.11.2016 г. Следва да се отбележи, че в случая е приложим общия случай на петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй-като наличните задължения на Картодържателя по този договор не са периодични. За да имат такъв характер те следва да се отнапред определени регулярни задължения от еднакво естество и размер, които са дължат за времето на действието на договора. В случая картодържателя дължи само това което е изтеглил като стойност от картата. Тази величина следователно може да е съвсем различна за различните месеци, като е възможно и за някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми. Ето защо всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер за разлика от напр. анюитетните вноски по стандартен договор за кредит. Поради това претендираните суми от страна на наследниците по закон на картодържателя Я.Д.Г. - К.А.Г., ЕГН ••••••••••, •••, Д.Я.Д., ЕГН •••••••••• ••• и А.Я.Д.“ ЕГН: •••••••••• ••• се дължат в полза на ищцовото дружество. Предвид Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.09.2010г., и Приложение №1, неразделна част от договора, „Райфайзенбанк (България)" ЕАД цедираното вземане на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, /по горепосочения договор за кредит/ сключен с Я.Д.Г. вземането е прехвърлено на дружеството-ищец. С връчване то на препис от исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по настоящето дело и приложенията към нея, на ответниците К.А.Г., ЕГН ••••••••••, •••, Д.Я.Д., ЕГН •••••••••• ••• и А.Я.Д.“ ЕГН: •••••••••• ••• са връчени и уведомлени ята за извършен ата цесия. С това те се считат за надлежно уведомен и за цесия та, а последната е породила своето правно действие. Ответниците не оспориха валидността на договора за цесия. Не направиха своевременно и възражение за ненадлежното им уведомяване за прехвърляне на вземането от банката на ищеца. Още повече, че уведомяването би имало значение при извършено след цесията плащане, каквото не се твърди в конкретния случай от ответната страна. Предвид горното, съдът приема, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД е доказан и основателен за процесните претендирани вземания - за главница в размер на 500.00 лева, договорна лихва върху просрочена главница, за периода от 02.01.2010г. до 07.09.2010г. включително, в размер на 85.50лв. лева и такси за нереволвиране в срок за периода от 19.12.2009г. до 07.09.2010г., включително в размер на 48, 24лв. следва да се уважи като основателен. Основателна е и претенцията на ищеца за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2016г. до окончателното изплащане на сум ата. При този изход на делото ответниците дължат солидарно на ищеца и направените от него в настоящето исково производство разноски за внесена държавна такса в размер на 50.00 лева, 100лв. за ВЛ и 360лв. изплатено адвокатско възнаграждение. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС Пазарджик държавна такса, изчислена съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК върху цената на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, т. е в размер на 4%, но не по -малко от 50 лв. Ищцовото дружество е внесло ДТ в размер на 50лв., с оглед на което и предвид броя на предявените искове в настоящият случай длъжниците следва да довнесат ДТ в общ размер на 150лв. Ответника А.Я.Д., ЕГН ••••••••••, следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество, сумата от 400.00лв., представляваща внесен депозит за особен представител. По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД