Решение № 80 от 3.6.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 103/2024 г.

Производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Жалба с вх.№ 7016/22.05.2024г. е подадена от “ЗЛАТЕН РОЖЕН КЛАСИК КАРС“ АД, ЕИК 207719210, с.Капатово, общ.Петрич, представлявана от адв. Д.В., против Отказ № 20240509182359/13.05.2024г. на Агенцията по вписванията към Търговски регистър. Жалбоподателят твърди, че със заявление рег.№ 20240509182359 от 09.05.2024г. е заявена за вписване промяна в обстоятелствата на Дружеството, а именно увеличение на капитала чрез издаване на нови акции съгласно решението на Общото събрание на Дружеството от 22.04.2024 г., които нови акции са записани от И.Д.П. и „КЛАСИК КАРС БГ“ ЕАД и стойността на записаните нови акции се внася с непарични вноски на движими вещи - класически (ретро) автомобили, част от които представляват исторически автомобили по смисъла на ЗДвП. Жалбоподателят сочи, че към заявлението за вписване на промените - увеличение на капитала с непарични вноски са представени изискуемите от закона документи, както и Удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, което установява липсата на изискуеми и неплатени задължения на вносителя „КЛАСИК КАРС БГ“ЕАД, ЕИК 207181701, към бюджета. Поддържа, че твърдените от НАП и оспорвани към момента задължения са обезпечени по реда на ДОПК по надлежния ред и задълженията не са изискуеми - до приключването на спора по обжалване на констатациите на данъчната администрация или отпадане на обезпечението. Сочи още, че няма достъп до информацията, предоставяна на длъжностните лица по регистрацията от НАП, но в базата данни би следвало да е отразен факта на обжалване на ревизионния акт, както и спирането на изпълнението. Счита, че длъжностното лице, въз основа на извършената проверка по представените доказателства е следвало да даде указания - както относно изясняване на евентуално констатирано от него несъответствие в справките от НАП и издадения официален документ от същата институция за липса на задължения, така също и относно представянето на декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като са налице всички предпоставки за вписване на заявените обстоятелства по увеличение на капитала, вкл. тези по чл. 264, ал. 2 ДОПК. Иска от съда да отмени отказ № 20240509182359/13.05.2024 г. на Търговски регистър и РЮЛНЦ, издаден по заявление рег.№ 20240509182359 от 09.05.2024 г. по партидата на „ЗЛАТЕН РОЖЕН КЛАСИК КАРС“ АД и да се извърши заявеното вписване на промени в обстоятелствата. В отговора на Агенция по вписванията е посочено, че след извършена проверка на основание чл. 21 от Закон за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ (ЗТРРЮЛНЦ) е установено, че заявено е за вписване увеличение на капитала на дружеството с непарична вноска - леки автомобили, собственост на И. П. и "КЛАСИК КАРС БГ" ЕАД. Съгласно чл. 264, ал. 2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (доп. - ДВ, бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2024 г.) при прехвърляне на собствеността на моторни превозни средства длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел извършва проверка по електронен път в Националната агенция за приходите, за установяване, че прехвърлителят няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. В резултат на извършената проверка по електронен път в Националната агенция за приходите е установено, че по отношение на вносителя "КЛАСИК КАРС БГ" ЕАД не са налице предпоставките по чл. 264, ал.2 от ДОПК за прехвърляне собствеността на превозните средства, което е пречка за вписване на заявената непарична вноска. Посочено е, че към заявлението не е приложена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Моли съда да отхвърли като неоснователна по жалба е № 20240517162229, подадена от адв. Д.В., представляващ „ЗЛАТЕН РОЖЕН КЛАСИК КАРС“ АД, ЕИК 207719210, срещу отказ № 20240509182359/13.05.2024г. на длъжностно лице по регистрация, постановен по партидата на "ЗЛАТЕН РОЖЕН КЛАСИК КАРС" АД, ЕИК 207719210 и да потвърди като правилен и законосъобразен обжалвания отказ. Претендира разноски. Съдът намира, че жалбата е допустима, но неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса. Предвид горното длъжностното лице няма задължения да дава указания във връзка с представено удостоверение чл. 87, ал. 6 ДОПК, тъй като заявителят няма задължение да представи такова и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. С т.6 на ТР ОСГТК № 7/2012 г. е прието, че съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права. По своят характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. С оглед тези разрешения, дадени със задължителна тълкувателна практика, следва да се приеме, че в случая е налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по вписванията- а именно тази по чл. 264, ал.2 ДОПК. При обхвата на тази проверка, следва да бъде съобразена цитираната практика, която ограничава съдията по вписвания до констатации само относно формалните изисквания по редовност на искането от външна страна, а при изрично установената от закона проверка, само до спазването на предвидените с нормата условия. Съгласно чл. 264, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (доп. - ДВ, бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2024 г.) при прехвърляне на собствеността на моторни превозни средства длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел извършва проверка по електронен път в Националната агенция за приходите, за установяване, че прехвърлителят няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на непаричната вноска, но и да препятства вписването на вноската до заплащането им- арг. чл.264, ал.4 ДОПК. Съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска. Но само в тази хипотеза, не и в хипотеза, при която тези задълженията не са установени, а са евентуално предполагаеми. Незавършилата ревизия е висящо производство, по което липсва изпълнително основание. Същото е относимо и към предварителните обезпечения, налагани по реда чл. 121 ДОПК, които също не подлежат на принудително изпълнение и не обосновават извод за наличие на незаплатени задължения, а обезпечават евентуални задължения към фиска, които могат и да не бъдат установени. От приложеното към жалбата Постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.6 ДОПК от 25.10.2023 г. се установява, че е издаден Ревизионен акт Р- 22221722007992-091- 001/24.10.2023г., с който се установява задължение на прехвърлителя в размер на 585546.55 лева- арг. 209, ал.2 ДОПК, изчерпателно изброяващ подлежащите на принудително изпълнение актове- само тези, които обективират конкретно установено по основание и размер задължение, т.е. и невлезлите в сила ревизионни актове подлежат на принудително изпълнение. Твърдението на молителя, че не е изискуемо задължението по издадения ревизионен акт не се подкрепя от данните, съдържащите се в материалите по преписката, изпратена от Агенция по вписванията. Настоящата инстанция след справка в ТР установи, че молителят е представил пред АВ удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК, но съгласно цитираната норма в удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Липсват и доказателства, че е спряно изпълнението по издадения ревизионен акт. Възражението по повод декларацията по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ е основателно, но с оглед наличието на пречка за вписване на заявените обстоятелства, а именно непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения е безпредметно обсъждането му. Предвид горното жалбата против Отказ № 20240509182359/13.05.2024г. на Агенцията по вписванията към Търговски регистър по заявление с вх.№ 20240509182359/ 09.05.2024г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По разноските: АВп претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство обаче, липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на ДЛР ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл. 78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр. 105/2020 г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 о т ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му, разноски на АВп, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт. Воден от горното, съдът,