Решение № 400 от 21.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6636/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Л. Г. Т., ЕГН •••••••••• срещу ответници „ППС Инвест“ ЕООД, ЕИК ••••••• и М. К. Г., ЕГН ••••••••••.

Ищецът твърди, че на 17.05.2018г. е закупил /впоследствие уточнява, че е сключен договор за замяна/ от ответното дружество апартамент и паркомясто № 29-30 с площ от 12, 50 кв.м., находящо се в сграда на адрес: гр. София, кв. „Кръстова вада“, ул. ••••••••••, подробно описани в Нотариален акт № 16, том IV, рег. № 6525, дело № 544 от 2018 г. на нот. И.Н., рег. № 040 на НК. Сочи, че по сключената между страните сделка ответното дружество се задължило да му прехвърли процесното паркомясто, но до предявяването на настоящия иск това задължение не било изпълнено и владението на паркомястото не му било предадено. Твърди, че от своя страна е изпълнил изцяло задълженията си по договора. Сочи, че уговореното в нотариалния акт задължение на ответното дружество да предаде на ищеца паркомястото е безсрочно, а настоящата искова молба служи като покана за изпълнението му.

Твърди също, че ответникът М. К. Г. паркира собствения си лек автомобил на процесното паркомясто, като по този начин препятства ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем и излага подробни съображения в тази насока.

С оглед на изложеното, предявява главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД срещу ответника ППС И. ЕООД за реално изпълнение на поетото от този ответник задължение за предаване на ищеца на ползването върху обект, чиято собственост му е прехвърлена с договор за замяна обективиран в нотариален акт № 16 от 17.05.2018 г. при нотариус И.Н., а именно процесното паркомясто № 29-30, ведно с обезщетение за забавата при изпълнение на така посоченото задължение считано от датата на исковата молба до окончателното изпълнение.

При условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. І от ЗЗД срещу ответника ППС И. ЕООД за връщане в паричен еквивалент на съответната част от престацията, направена от ищеца по процесния договор за замяна, изчислена като пазарната цена на процесното паркомясто към датата на изготвяне на заключението на СОцЕ, а именно сумата от 28 087 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Евентуалния иск срещу този ответник моли да бъде разгледан, ако главния иск бъде отхвърлен, тъй като съдът приеме, че процесният договор за замяна е с невъзможен предмет, в частта му относно прехвърляне собствеността на паркомястото и поради тази причина нищожен.

Ако главният иск бъде отхвърлен не поради нищожност на договора за замяна, а поради това, че ППС И. ЕООД е предал на ищеца процесното паркомясто, то моли съдът да разгледа втори евентуален иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността, насочен срещу евентуалния ответник М. К. Г., за осъждане на последния да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в паркиране на собствения му автомобил в паркомястото на ищеца и по този начин възпрепятстване на неговото ползване.

Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. К. Г. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че с Нотариален акт № 16, том II, рег. № 2146, дело № 190 от 27.02.2018 г. на нотариус И.Н., рег. № 040 на НК, е придобил право на собственост върху паркомясто № 31-32 с площ от 12, 60 кв.м., представляващо част от самостоятелен обект с идентификатор 68134.1007.1680.1.40, находящ се в сграда на адрес: гр. София, район „Триадица“, ул. „••••••• № 11, заедно с 3, 01% идеални части от общите части на подземните паркоместа, равняваща се на 6, 41 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж.

Твърди също, че собственото му паркомясто № 31-32 се намира непосредствено до процесното паркомясто на ищеца, като достъпът до пакоместата е ограничен с две отделни ролетни врати. На свой ред твърди, че ползването на собственото му паркомясто е било препятствано от ищеца. Излага подробни съображения във връзка с извършено геодезическо заснемане и поети от ответника разходи с цел да се установят границите на паркоместата на двете страни. Независимо от предприетите от ответника действия, ищецът продължил да препятства ответника да ползва собственото си паркомясто, като поставял метално-циментови прегради, очертавал жълти линии по входната гаражна врата, по пода и на една от ограждащите стени около паркомястото.

Сочи, че на 15.12.2020 г. отправил покана до ищеца за преустановяване на неоснователните му действия, които смущавали ползването от страна на ответника на собственото му паркомясто. В отговор на поканата на 08.01.2021 г. ищецът отправил покана до ответника с искане за заплащане на обезщетение, на което искане ответникът се противопоставил. Излага подробни съображения и се позовава на съдебна практика.

Моли съда да отхвърли като неоснователен предявения срещу него в условие на евентуалност иск. Претендира разноски по делото В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „ППС И.“ ЕООД, но с молба от 16.04.2024 г. във връзка с получената от него призовка за открито съдебно заседание, е изразил становище за неоснователност на исковата претенция.

Заявява, че владението върху всички имоти - обекти на прехвърлителната сделка, е било предадено на ищеца съобразно условията на нотариалния акт и ищецът никога не е отправял претенции към ответното дружество в тази връзка. Сочи, че ищецът не е предявил претенции към него за предаване владението върху останалите недвижими имоти, описани в процесния нотариален акт за замяна.

Счита, че спорът е между ищеца и втория ответник Г. относно границата между съседните им паркоместа и начина на ползването им, което води до извода, че владението върху паркомясто № 29-30 е било своевременно предадено на ищеца, поради което счита иска срещу ответното дружество за изцяло неоснователен.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представените писмени доказателства, а и не се спори между страните, че с Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 16, том IV, рег. № 6525, дело № 544 от 17.05.2018 г. на нотариус И.Н., рег. № 040 на НК (л. 8 и сл. от гр.д. № 31031/2021 г. по описа на СРС ), сключен между ищеца и ответника „ППС И. ЕООД, е извършена замяна на притежаваната от ищеца 1/3 ид.ч. от поземлен имот в гр. София с идентификатор 68134.902.901 по КККР, с имоти в груб строеж, притежавани от ответното дружество: апартамент № 5, апартамент № 12, паркомясто № 27-28; процесното паркомясто № 29-30, ведно със съответните ид.ч. от общите части, както и 1, 4701% ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор 68134.1007.1680 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК, които имоти са описани подробно в посочения нотариален акт.

Безспорно установен по делото е и факта, че с договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт № 16, том II, рег. № 2146, дело № 190 от 27.02.2018 г. на нотариус И.Н., рег. № 040 на НК, ответникът М. К. Г. е придобил от ответника „ППС И.“ ЕООД собствеността върху апартамент №16 в същата сграда, както и паркомясто № 31-32 с площ от 12, 60 кв.м., представляващо част от самостоятелен обект с идентификатор 68134.1007.1680.1.40, находящ се в сграда на адрес: гр. София, район „Триадица“, ул. „••••••• № 11.

От приетите като доказателство по делото схеми, изготвени от специалисти по геодезически заснемания “МАРЕХ“ (л. 133-135), се установява изложения в отговора на отв. Г. факт, че същия е възложил на посочената фирма да извърши съответните измервания и да изготви схема с координати на очертанията на паркоместата. Между страните са разменени покани във връзка с взаимните твърдения за неправомерни действия и заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на паркоместата.

От изслушаното в о.с.з. на 22.11.2024г. и прието по гр. дело № 6636/2024г. по описа на СГС заключение на СТЕ се установява, че процесното паркомясто № 29-30 на ищеца се намира на ниво „-1“ в самостоятелен обект с идентификатор 68134.1007.1680.1.40, находящ се в жилищна сграда с адрес гр. София, район „Триадица“, кв. „Кръстова вада“, като достъпът до паркомястото е фронтално на рампата към подземните гаражи. Установено е също, че съответната част от подземния гараж съдържа три паркоместа: ПМ № 27-28, ПМ № 29-30 и ПМ № 31-32, разположени едно до друго без преградни стени между тях, като има ролетна врата индивидуално за ПМ № 31-32, и втора ролетна врата, обща за ПМ № 27- 28 и ПМ № 29-30. Заключението на СТЕ е определило, че пазарната стойност на процесното ПМ № 29-30 е в размер на 28 087 лева, а средния пазарен наем за периода от 17.05.2018 г. до 01.06.2021 г. е в размер на 4 867 лева.

По делото са събрани гласни доказателства по допуснатите разпити на свидетели на страните, от които се установява следното:

Свидетелят П. А., познат на сина на ищеца, заявява, че през есента на 2019 г. оказал помощ на ищеца да паркира автомобил на процесното паркомясто, при което лично установил чрез измерване, че разстоянието между паркирания в съседното ПМ лек автомобил – левия му кланик и лявата стена на общото гаражно помещение, гледани фронтално, е 4, 38 м. Свидетелства, че след като паркирали автомобила на процесното паркомясто, между него и автомобила на съседното паркомясто не оставало достатъчно разстояние за едновременно отваряне на вратите на автомобилите. Заявява, че входната част на паркоместата се затваря с ролетни врати, като двете ПМ на ищеца и това на ответника са затворени с отделни врати, но зад вратите помещението е общо. Заявява, че и при второто му посещение в гаража, разстоянието между автомобила на ищеца и паркирания в съседство автомобил е такова, че няма достатъчно разстояние да се отвори врата на автомобил.

Свидетелят Ж Д. - строителен надзорник на сградите, изграждани от ответника „ППС И.“ ЕООД, заявява, че познава ищеца Л. Т. във връзка със сделката, чрез която е предоставил на фирмата-ответник терен за строителство срещу обезщетение - апартамент, гараж и две паркоместа в сградата, построена от „ППС И.“ ЕООД на ул. „•••••••, „Кръстова вада“, район „Триадица“. Заявява, че паркоместата на ищеца са в общ подземен голям гараж, достъпът до който е свободен и в който има очертани паркоместа, които не са обособени като обем и стени. По желание на ищеца ответното дружество допълнително е монтирало ролетна врата, която да ограничава достъпа до двете му паркоместа. Съгласно установената от фирмата-изпълнител практика, след монтажа на вратата към гаражите, извършено след въвеждане на сградата в експлоатация с акт обр. 16, на ищеца са дадени ключове за нея лично от управителя на ответното дружество – П.. Предаването на ключовете, на което св. Д. бил очевидец, се осъществило в офиса „ППС И.“ ЕООД, като получаването им не се оспорва от ищеца.

Свидетелят В. П. - съсед на ищеца и ответника М. Г. заявява, че познава паркомястото на ответника, тъй като паркира автомобила с и срещу него и ежедневно е свидетел как Г. изкарва и прибира личния си автомобил по начина, както е заснето на предявената му снимка на л. 146 от делото. Свидетелства, че паркомястото на ответника има врата, в която влиза автомобила му, а до нея има по-голяма врата, зад която предполага, че се намират повече от едно паркоместа. Твърди наличие на греда, която разделя двете помещения. Завява, че на процесното паркомясто е виждал паркиран червен автомобил, но не е забелязал помещението да се ползвало активно –т.е. ежедневно да излизат и влизат автомобили. Заявява, че се е случвало, по молба на ответника, да паркира личния си автомобил на неговото паркомясто с цел д а възпрепятства поставяне на предмети на паркомясто то, които да пречат на прибирането на автомобила на ответника.

При така установените факти по делото, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран със следните искове:

• Главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД срещу ответника „ППС И.“ ЕООД за реално изпълнение на поетото от този ответник задължение за предаване на ищеца на ползването върху обект, чиято собственост му е прехвърлена с договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 16 от 17.05.2018 г. при нотариус И.Н., а именно - процесното паркомясто № 29-30, ведно с обезщетение за забавата при изпълнение на така посоченото задължение считано от датата на ИМ до окончателното изпълнение. - Евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. І от ЗЗД срещу ответника „ППС И.“ ЕООД за връщане в паричен еквивалент на съответната част от престацията, направена от ищеца по процесния договор за замяна, изчислена като пазарната цена на процесното паркомясто към датата на изготвяне на заключението на СТЕ, а именно - сумата от 28 087 лв., ведно със законната лихва от датата на ИМ.

• Втори евентуален иск с правно основание чл. 109 от ЗС, насочен срещу втория ответник М. К. Г., за осъждане на последния да прекрати неоснователните си действия изразяващи се в паркиране на собствения му автомобил в паркомястото на ищеца и по този начин възпрепятстване на неговото ползване.

Исковете са съединени при условията на евентуалност, както следва: Ако главният иск бъде отхвърлен, тъй като процесния договор за замяна е с невъзможен предмет, в частта му относно прехвърляне собствеността на паркомястото и поради тази причина нищожен, съдът да разгледа първия от предявените евентуални искове - срещу ответника „ППС И.“ ЕООД; ако главният иск бъде отхвърлен, поради това, че „ППС И.“ ЕООД е изпълнил задължението си и е предал на ищеца процесното паркомясто, то съдът да разгледа втория от предявените евентуални искове - този срещу ответника Г.. По главния иск с пр. осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД: Съгласно чл. 79, ал. 1 о т ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Кредиторът има право да получи реално изпълнение независимо от естеството на неговото притезание. За да бъде ангажирана гражданската отговорност на ответника, съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличието на валидно договорно правоотношение с него и съдържанието на поетите задължения. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно.

Между страните няма спор относно сключването на договора за замяна от 17.05.2018г. По въпроса за валидността на договора в частта му, касателно прехвърлянето на собствеността на процесното паркомясто 29-30, съдът намира следното:

Съгласно чл. 23 от ЗКИР недвижимите имоти могат да бъдат поземлен имот; сграда, съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Тази разпоредба на ЗКИР вр. с чл. 38, чл. 40 от ЗУТ вр. с чл. 98 от Наредба № 7/22.112.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба № 7/ изрично посочва кои са възможните самостоятелни обекти в една сграда. Това са: жилище - чл. 40 ЗУТ, чл. 110 от Наредба № 7, ателие - чл. 38 ЗУТ, а съгласно чл. 38 от ЗУТ вр. с чл. 98 от и чл. 102 от Наредба № 7 - офиси, кабинет за индивидуална и творческа дейност, магазини, аптеки и кабинети за здравни нужди и гаражи. Изчерпателното изброяване налага извод, трайно е възприет в съдебната практика, че паркоместата не са самостоятелен обект на правото на собственост, а представляват необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект - парцел, сграда или отделен обект в нея, и поради това не могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Приема се, че паркомястото (като необособена и несамостоятелна реална част от съответния обект) не може да бъде прехвърлено с договор, но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект (парцел, сграда или отделен обект в нея) е напълно възможно /в т.см. Решение № 171 от 08.08.2014 г. по гр. д. № 4175/2013 г., ІV Г. О. на ВКС и цитираната в него практика/.

С измененията на чл. 37 от ЗУТ от ДВ, бр. 101/2015 г. е посочено, че в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с И.иционния проект във: 1. паркинг - гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или 2. паркинг - гараж със статут на обща част в сградата, или 3. отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.

В конкретния случай, установява се от заключението на СТЕ и от приетите писмени доказателства, че процесното паркомясто се намира на ниво „-1“, в самостоятелен обект с идентификатор 68134.1007.1680.1.40, находящ се в жилищна сграда с адрес гр. София, район „Триадица“, кв. „Кръстова вада“. Приложима в случая е първата хипотеза на чл.37, ал.4 от ЗУТ, доколкото гаражът е със статут на СОС, а не е обща част на етажната собственост, нито има данни паркоместата да са принадлежност към апартаментите в сградата.

При тълкуването на волята на страните, сключили договора за замяна, по реда на чл.20 от ЗЗД, съдът следва да изхожда от идеята за тяхната добросъвестност и целта им да сключат един валиден договор, който да породи желаните правни последици. Съдът издирва действителната воля на участвалите в сделката, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. За релевантно следва да се приеме не буквално посоченото в текста на договора, а смисъла, разумно вложен от страните в направеното изявление, съобразен с обстоятелствата, при които е сключен договора и типично преследваната от конкретния договор цел. Ето защо, съдът намира, че макар паркомястото безспорно да не може да бъде обект на право на собственост, такъв обект могат да бъдат съответните идеални части от правото на собственост върху самостоятелния обект – гараж, в който се намира съответното паркомясто. Макар паркомястото в един гараж да е правно невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект, самият гараж е такъв обект. Реална част от гаража не може да бъде прехвърлена, но доколкото в процесния нот. акт е изрично посочено, че паркомястото е част от индивидуализирания самостоятелен обект – гараж и се прехвърля заедно със съотвените ид. части от общите част на подземните паркоместа и от правото на собственост на УПИ, следва да се приеме, че и двете страни са имали интерес и воля да бъдат прехвърлени идеални части от самостоятелния гараж, съответни на площта на посоченото паркомясто № 29-30, съотнесена към площта на целия самостоятелен обект - паркинг.

Такива сделки на практика се сключват ежедневно и съдът намира, че следва да бъдат положени усилия при тълкуване на договорите да бъде установена действителната обща воля на страните така, че договорът да бъде запазен, което е в интерес както на сключилите го, така и на правовия ред като цяло, предвид липсата към момента на крайно необходимата според настоящия съдебен състав изрична регламентация на статута на паркоместата като обекти на право на собственост и правни сделки.

Мотивиран от горното, съдът намира, че следва да се приеме, че волята на страните е била ищецът да получи в собственост ид. части от самостоятелен обект с идентификатор 68134.1007.1680.1.40, съответни на площта на процесното паркомясто, посочена в нот. акт. /в т.см. Решение № 1159 от 30.12.2008 г. по гр. Д. № 3834/2007 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/ и описаните като общи части на подземните паркоместа 6, 34 кв.м., ведно със съответните ид. части от правото на собственост върху УПИ. Договорът следва да се приеме за действителен и породил валидно правно действие между страните.

Няма основание да се приеме, че ответникът ППС И. ЕООД не е изпълнил задължението си да прехвърли на ищеца правото на собственост и да му предаде имота, съгласно пункт IV от нотариалния акт. От една страна, по силата на чл.24, ал.1 от ЗЗД, правото на собственост е преминало у ищеца още със сключването на самия договор за замяна. От друга, установява се от показания на св.Д., че след завършването на строежа, по искане на самия ищец, на входа за паркомястото е монтирана ролетна врата, като ключовете за същата са му предадени. Това обстоятелство не се оспорва от самия ищец, поради което няма основание да се приеме, че ответникът ППС И. ЕООД е в неизпълнение на задължението си да предаде вещта, която е заменил в груб строеж, след завършването на обекта. Предявеният главен иск с пр. осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора по главния иск и при посочените мотиви, съобразно вътрешнопроцесуалното условие на евентуалното съединяване, извършено от ищеца с исковата молба и уточненията й, докладвано от съда в о.с.з. на 22.11.2024г., следва да бъде разгледан предявеният като втори евентуален иск – срещу евентуалния ищец Г.. Евентуален иск с пр. осн. чл.55 срещу ал. 1 предл. І от ЗЗД срещу ответника „ППС И.“ ЕООД за връщане в паричен еквивалент на съответната част от престацията, направена от ищеца по процесния договор за замяна, е предявен под условието, че съдът отхвърли главния иск поради нищожност на договора за замяна. Доколкото по-горе съдът прие, че договорът е действителен и обвързва страните, първият от евентуалните искове - срещу ответника „ППС И.“ ЕООД, не следва да се разглежда.

По иска с правно основание чл. 109 от ЗС, насочен срещу втория ответник М. К. Г.:

Искът, основан на чл. 109, ал. 1 от ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението му от собственика. Функцията на иска е да предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и премахване на последиците от тях. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. (т. 3 от Тълк. решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г., ОСГК на ВКС).

Искът е насочен срещу втория ответник М. К. Г., за осъждане на последния да прекрати неоснователните си действия изразяващи се в паркиране на собствения му автомобил в паркомястото на ищеца и по този начин възпрепятстване на неговото ползване. Следователно, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът чрез описаните в исковата молба действия пречи на допустимото пълноценно ползване на собствените му идеални части от самостоятелния обект – паркинг, в който смисъл е разпределена и доказателствената тежест с доклада по делото.

Така посоченият факт не се установява от събраните по делото доказателства. На първо място, следва да се съобрази обстоятелството, че не се установява от приетите по делото доказателства, че ползването на подземния паркинг е разпределено по съгласие на повече от половината от съсобствениците по реда на чл.32, ал.1 от ЗС или с решение на съда, съответно, че на ищеца е разпределено ползването на конкретното паркомясто като необособена и несамостоятелна реална част от подземния паркинг. Следва да се има предвид, че съгласно пункт VII от нотариалния акт за замяна страните са декларирали пред нотариуса взаимното си съгласие за продажба на трети лица на ид. части от УПИ, при спазване на разпределеното право на ползване, съгласно схема на площоразпределение на паркоместата на прилежащия терен. Процесният гараж, находящ се на ниво -1 в процесната сграда, както се установява от приетите по делото писмени доказателства, представлява самостоятелен обект на право на собственост, отделен обект в сградата, поради което и не може да се приеме за прилежащ терен. Още повече, че фактическото обособяване на трите паркоместа – 27, 28; 29, 30 и 31, 31 в помещение, отделено от останалата част от подземния гараж, не означава, че разпределението на ползването не следва да се извърши по съгласие на повече от половината от всички съсобственици, за каквото разпределение по делото липсват доказателства. Следва да се има предвид и обстоятелството, че процесния паркинг - гараж има статут на самостоятелен обект в сградата по см. на чл. чл.37, ал.4, т.1 от ЗУТ, а не на обща част в сградата по см. на чл.37, ал.4, т.2 от ЗУТ, поради което и придобИ.ето в собственост на идеални части от същия с цел ползване на гаража за паркиране, не е обвързано с притежаването на самостоятелен обект в сградата - етажна собственост. По делото липсват каквито и да било данни за останалите собственици на идеални части от паркинга – гараж, поради което и извод за извършено разпределение на ползването не може да бъде направен.

Ето защо, паркирането на автомобила на ответника на разстояние 4, 38 м. от лявата стена не би могло да се приеме за пречещо на ищеца да ползва паркинга по предназначение, т.к. той би могъл да паркира на коя да е реална част от него, предвид липсата на пространствени граници на отделните паркоместа в рамките на подземния гараж, вкл. и в обособеното пространство, където според заключението на техническата експертиза се намират „паркоместата“ на страните. Обстоятелството, че собствениците са монтирали ролетни врати, за да препятстват достъпа на външни лица не може само по себе си да трансформира паркоместата в гаражи с обособени реални граници, нито може да наложи извод за извършено разпределение по реда на чл.32, ал.1 от ЗС.

На следващо място, дори да се приеме, че е извършено валидно разпределение на ползването и на ищеца е разпределено конкретното паркомясто, съдът намира, че не се установи по делото твърдението на ищеца, че ответникът Г. паркира автомобила си на „неговото“ /на ищеца/ паркомясто. От показанията на св. П., който е съсед на страните, се установява, че ответникът паркира автомобила си именно на мястото, определено от свидетеля като „неговото паркомясто“ /на ответника/ – обособено също с ролетна врата. Заявява, че ответникът паркира колата си, влизайки през вратата, на заден ход, използвайки пространството зад същата врата, като после излиза по обратния път. Не е виждал ответникът да паркира по необичаен начин – напр. по диагонал, навлизайки в пространството зад съседната ролетна врата.

Ето защо, следва да се приеме, че действията на отв. Г. са напълно основателни – той ползва паркинга по предназначение, на което има право, въз основа на факта, че той също е закупил ид. части от самостоятелния обект – паркинг, както и ищеца. Обстоятелството, установено от показанията на св. А., че при паркиране на два автомобила един до друг, разстоянието между тях става твърде малко и вратите им не могат да се отворят свободно, е действително затрудняващо ползването на паркинга, но не може да обоснове отговорност на ответника за възпрепятстване на ползването на ищеца.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че не се установи по делото, че ответникът смущава правото на ищеца да ползва конкретно разпределено му за ползване паркомясто, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат ответниците.

Съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК и приетите по делото доказателства, на ответника „ППС И.“ ЕООД следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 900 лв., а на ответника Г. – в размер на 1 560 лв. Наведеното от процесулания представител на ищеца възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, съдът намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния му интерес и обема на предоставената от адвокатите защита.

Така мотивиран, съдът