РЕШЕНИЕ

№ 268

гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседА.е на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов Членове: Даниела Врачева, Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601213 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното: Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от подсъдимия Л. П. М., чрез защитника му – адв.В. П. САК, подадена в срока по чл.319 НПК и допълнение към нея, срещу присъда №16/09.06.2022г. по НОХД №456/2021г., на Софийски окръжен съд, VII първоинстанционен наказателен състав, с която Л. М. роден ••••••••г. в гр.••• е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 124 ал.1 пр.2 вр. чл.129 ал.1 вр. ал.2 пр.5 НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, с първоначален общ режим на изтърпяване, наложен на основА.е чл.57 ал.3 ЗИНЗС. Със същата присъда е било приведено в ефективно изпълнение, на основА.е чл.68 НПК, предходно наказание на подсъдимия М., наложено по НОХД №1036/2019г. на РС гр.Перник от 4 месеца „Лишаване от свобода“ за умишлено престъпление по чл.343б ал.1 НК.

С атакуваната присъда е бил уважен частично претендирА.я граждански иск от по 190 000лв. за всеки от двамата ищци Й. и О. Р., което съдът е уважил частично, като съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв. по отделно за всеки от тях. По делото ищците са конституирА., чрез особения представител и като частни обвинители, представлявА. заедно и поотделно от адв.А.. Като частен обвинител е конституирана А. Р. С. с повереник – адв.И. Л.. Присъдата не е неоспорена, както в наказателната, така и в съответната гражданско-осъдителната част от конституирА.те частни обвинители, граждански ищци, особения представител и техните повереници.

С оглед изхода от делото, съдът е присъдил в тежест на подсъдимия М. да заплати направените по делото разноски, дължимата държавна такса от 4% върху уважената част на гражданските искове, както и по възнаграждението на поверениците и веществените доказателства.

С въззивната жалба от подсъдимия М., чрез защитника му и с допълнението към нея се оспорва правилността и законосъобразността на постановената присъда. Твърди се, че е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Претендира се упражняване правомощието на въззивната съдебна инстанция по см. на чл.336 ал.1 т.3 НПК за отмяна на постановената първоинстанционна присъда и признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му изцяло по повдигнатото обвинение, алтернативно за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първия съд или са смекчаване наложеното наказание.

С въззивната жалба и допълнението към нея се твърди за непълнота на доказателствата за съществените и съставомерни факти по делото. Твърди се, че присъдата била постановена при неизяснена фактическа обстановка, при съществен фактически дефицит, че не е изяснено по безспорен начин взаимодействието на фактите и обстоятелствата, свързА. с мехА.зма на увреждането, с което в защитните искА.я се реферира за допуснато съществено нарушение на чл.303 ал.1 НПК при формирането вътрешното убеждение на съда. Излагат се подробни доводи в подкрепа защитната теза, с които се претендира, че съдът е приложил неправилно материалния закон.

Конкретно според защитата, в хода на съдебното производство не е установено от какво е причинена констатираната средна телесна повреда изразяваща се в тежка черепно- мозъчна травма, следствие счупване костите на черепния покрив, контузия на мозъка челно по основата и слепоочно двустранно, с вътремозъчни кръвоизливи, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тежък отток на мозъка с белези на мозъчно притискане, което да е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и до смъртта му въпреки проведеното месечно лечение. В процеса на това лечение е настъпило вторично развитие на стволов кръвоизлив и на двустранни възпалителни промени в белия дроб. Претендира се експертно изследване на всички събрА. факти за случилото се, необходими за допълнителното изясняване на причините за мозъчния отток и смъртта на пострадалия, което защитата иска да бъде извършено, чрез допускане и назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза, с участие на невролог. Като задача, защитата иска да се постави за ново изследване възможността, констатирА.те увреждА.я да са настъпили следствие падане на С. от собствен ръст на терена, следствие получен инсулт, а не от удар и/или бутане от подсъдимия, въведено в повдигнатото срещу него обвинение.

Според защитата, като е оставил без уважение направеното искане, съдът е до пуснал постановяване на съдебния акт, при непълно изяснени факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото, с което защитата претендира за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на съдебния акт, при несъобразяване с принципите на чл.14 ал.1 НПК за формирането на вътрешното убеждение и на чл.13 ал.1 НПК за разкриване на обективната истина. Претендира се, че съдът е подложил на обсъждане невярно протоколирА. изявления на свидетел пред съда, за което неоснователно е било отказана поправка в съдържА.ето на протокола от проведено на 02.02.2022г., касателно разпита на свидетеля д-р В. С. А.. Защитата претендира, че вписаното на стр. 19 от протокола, от проведено съдебно заседА.е на 02.02.2022г., при разпита на свидетеля, не е записано в точния смисъл на сведенията които е депозирала пред съда свидетеля. Защитата претендира, че грешно е протоколирано казаното от свидетеля, като е добавена в отговора на свидетеля отрицателната частица „не“, която не била казана от свидетеля, в следното изречение: “...В случая не е причината високото артериално налягане за състоянието на пациента...“. Според защитата, така невярно вписано твърдението на свидетеля, било в противоречие с изводите изложени от свидетеля, за първопричината и генезиса на настъпилия мозъчния отток, протоколирА. в същото съдебно заседА.е на стр.19, стр.20 и стр.21 от протокола. Защитата настоява, че свидетеля А. е дала собствена вярна оценка за причините, поради които е настъпил мозъчния кръвоизлив и за видимо констатирА.те мекотъканни травми по лицето. Според защитата свидетелят е съобщил, че (пострадалия) имал сърдечно-съдово заболяване и е бил приет с високо кръвно налягане в Спешно отделение - УМБАЛ „Света Анна“ - София.

На следващо място според защитата, съдът е постановил съдебния акт като се позовал на процесуално негодни доказателствени източници, а именно - прочетените показА.я по реда на чл. 281 от НПК на свидетеля Д. Н., доколкото същите били депозирА. пред некомпетентен съд, с по-ниска на настоящото обвинение правораздавателна степен. В подкрепа на възраженията си защитата се позовава на Решение № 8/20.03.1990г. по н. д. № 85/89г., ОСНК; , Решение № 285/13.06.2011г. по н. д. № 1507/2011г., II н. о. НК, на ВКС; , Решение № 402/22.10.2008г. по н. д. №401/2008 г., III н. о., НК на ВКС; Решение № 60145/19.10.2021г. по н. д. № 516/2021 г. на I н.о НК на ВКС; Решение № 82/ 01.07.2015г. по н.д №2025/2014г. III н. о. НК на ВКС; Решение №79/31.07.2019г. по н.д № 304/2019г., III н. о. на ВКС; Решение № 60201/10.01.2022г. по к. н. д. № 517 / 2021г. на ВКС Алтернативно е направено искане за отмяна на присъдата, на основА.е 335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 НПК, като делото бъде върнато от настоящият състав на Апелативен съд София, за ново разглеждане от друг състав на СОС.

С въззивната жалба се претендира и за несправедливост на наложеното наказание на нейния подзащитен. Според защитата, съдът не е съобразил в достатъчна степен невисоката степен на обществена опасност на дееца и смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, а именно неговото процесуално поведение, признА.е за извършеното, действия за осигуряване на медицинска помощ за пострадалия и участието му в следствения експеримент. Според защитата съдът не е отчел в цялост, че деянието е било предизвикано от пострадалия, който инициирал и ескалирал конфликта между тях, че и двамата (пострадалия и подсъдимия) били употребили алкохол, че подсъдимия се защитавал от поведението на пострадалия, преди същия да падне по стълбите.

Според защитата, съдът неправилно е привел по реда на чл.68 ал.2 НК предходно наложено на подсъдимия наказание с Присъда от 14.08.2019г. по НОХД №1036/2019г. по описа на Районен съд - Перник „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, доколкото срокът на така приведеното наказание е в минимален размер и нямало да допринесе допълнително за превъзпитА.ето на дееца, нито до възпиращ ефект върху останалите членове на обществото, нямало да допринесе за постигане целите по чл.36 от НК, като привежда аргументи от Решение № 83/13.06.2018 г. по к. н. д. № 124/2018 г. на ВКС.

Иска се, ако съдът не уважи предходните искА.я, да упражни правомощията си по отношение санкционната част от присъдата, като я измени на основА.е чл.337 ал.1 т.1 НПК и намали размера на наложеното му наказание. С въззивната жалба са направени доказателствени искА.я за събиране на нови доказателства и за допълнителна проверка на вече събрА.те, чрез назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза.

В съдебно заседА.е представителят на Апелативна прокуратура – София оспорва жалбата, като счита, че постановената присъда за правилна. По отношение на защитните възражения, намира не са до пуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, че съдебният акт е доказателствено обезпечен, а съдът не е тълкувал превратно събрА.те доказателства. Според прокурора, от доказателствата по делото се установявала причинно- следствената връзка между нанесената телесна повреда и последвалата смърт на пострадалия О. Р.. За този извод, по делото били събрА. съответните доказателства, а чрез отговорите на приетите в съдебното следствие пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, която в съответствие с писмените и гласни доказателства, установяват единствено възможния извод за наличието на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между двата обществено опасни резултата. Според обвинението, първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства, обсъдил ги е правилно и в пълнота, с което вярно е изложил мотивите си за наличието на обективна и субективна съставомерност на деянието, с което подсъдимия, виновно е осъществил състава на престъпление по чл. 124 от НК.

Според прокурора, първоинстанционният съд правилно е отмерил тежестта на извършеното и неговата обществена опасност, след което е приложил закона за индивидуализацията на наказанието му, като е отчел в пълнота всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, както и предходната му съдимост. Намира, че законосъобразно е приведено изцяло предходното наказание, както и че са налице предпоставките за приложение на чл. 68 от НК, доколкото настоящото деяние е било извършено в изпитателния срок на предходно наложеното му наказание. В заключение настоява присъдата на СОС да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на защитника на подсъдимия М., да бъде оставена без уважение.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – Й. Р. и О. Р., адв. В. А., пледира въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба на подсъдимия, депозирана чрез защитника му, доколкото намира присъдата за съобразена с всички факти, обстоятелства и доказателства по делото. Счита, че не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, противно на твърденията на защитата на подсъдимия. Моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Повереникът на частния обвинител А. С., адв. И. Л. пледира за жалбата на защитата на подсъдимия, да бъде оставена без уважение. Твърди, че при събиране и проверка на доказателствата, в първоинстанционният процес не са били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна като първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на всички доказателства. Твърди се, че подсъдимият е имал време и възможност да предприеме своевременно действия, за да осигури адекватна медицинска помощ, което съзнателно не е сторил, поради което следва да отговаря комплексно за цялото си поведение в конкретния случай, включително за настъпилите тежки последици от това поведение, в резултат на което децата на пострадалия са оставени без родителска грижа, доколкото и другия родител е починала. В заключение иска да бъде потвърдена присъдата на СОС.

Защитникът на подсъдимия М., адв. П., моли да бъде уважена депозираната жалба, а постановената присъда на СОС по НОХД № 456/2021г. бъде отменена изцяло, при което подзащитния и да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3 от НПК.

Като второ алтернативно искане се претендира за изменение на присъдата на първата съдебна инстанция в санкционната и част, като въззивният съд намали наложеното наказание до предвидения от закона минимум.

Според защитника, присъдата на СОС била постановена при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата, доколкото съдът не е установил по категоричен начин взаимодействието на фактите и обстоятелствата, свързА. с мехА.зма на увреждането. Присъдата била постановена при съществен доказателствен дефицит за факти и обстоятелства, изясняващи връзката между поведението на подсъдимия и настъпилия тежък резултат. Според защитата, от доказателствата можело да бъде направен единствения извод, че подсъдимият М. е причинил лека телесна повреда, при нанесения от него удара с ръка, доколкото падането на пострадалия върху твърда повърхност и удрянето на главата му, не произтичало от действията на подзащитния и. Според защитата, тази част от случилото се не била изяснена в пълнота, в хода на проведеното съдебното следствие, въпреки прякото отношение на тези факти към субективната съставомерност на деянието. Според защитата, липсвали доказателства, че подзащитния и е желал или допускал за настъпилата ескалация в състоянието на пострадалия, респективно до смъртта му. Претендира се, че подзащитния М. умишлено е причинил единствено леката телесната повреда, докато смъртта на пострадалия била настъпила следствие на падането му по стълбите, което можело да произтича от непредпазливост, доколкото М. не е искал или допускал, че нанесените му леки телесни повреди ще доведат до такъв резултат. Според защитата, съдът е подложил на едностранчив и превратен анализ показА.ята на свидетелите В. А., А. С., Т. Б. и свидетеля Н., доколкото в същите не съдържали преки доказателства за случилото се. Според защитника, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като не е възприел поисканата поправка в протокол от 02.02.2022г., както и поради това, че не е уважил направените в тази връзка доказателствени искА.я. Счита, че в резултат съдебният акт е резултат от едностранчив анализ при непълно установени факти, включително поради пренебрегване доказателствените искА.я на защитата. Според защитата, съдът е събирал и кредитирал доказателства, които обслужвали единствено обвинителната теза, с което се претендира за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 107, ал. 3 от НПК и чл. 16 от НПК. Претендира се, че като е кредитирал свидетелските показА.я на Д. Б. Н. депозирА. пред съд от по-ниска степен, приобщени по реда чл. 281 от НПК е допуснато съществено процесуално нарушение, въз основа на което, неправилно са приети за установени редица факти от значение за делото. Претендира се, че съдът не бил отдал дължимото внимА.е на показА.ята на свидетеля П. Н., за състоянието на пострадалия след деянието.

Защитата на подсъдимия М., оспорва наложеното наказание като несправедливо поради това, че съдът не бил отчел безукорното процесуално поведение на М. и оказаното съдействие на разследващите оргА., включително направените от него самопризнА.я. Не са били отчетени като смекчаващи вината обстоятелствата, че по негова инициатива била предоставена медицинска помощ за пострадалия, че го придружил до лечебното заведение, че не е отдадено нужното значение на това, че именно пострадалото лице е провокирало инцидента.

Според защитата, съдът неправилно е привел по реда на чл. 68 от НК изцяло в ефективно изпълнение предходно наложено с присъда от 14.08.2019 г. по НОХД № 1036/2019 г. по описа на Районен съд – Перник условно наказание от 4 месеца „Лишаване от свобода“, доколкото наказанието на настоящото дело е наложено за извършено непредпазливо деяние следствие нанесената телесна повреда, поради което активирането на предходното наказание, в срока на което е извършено настоящото не е задължително, че активираното наказание е в минимален времеви размер, който с нищо нямало да допринесе за целите на активирането му – да превъзпита подзащитния и, нито щяло да послужи за изпълнение целите на генералната превенция.

Защитата счита, че не са доказА. и общите предпоставки (вреда, противоправно поведение и пряка причинна връзка между противоправно деяние и резултат) за репариране претендирА.те от гражданските ищци и техните представители неимуществени вреди по смисъла на чл.45 ЗЗД. Излагат се възражения за неоснователност на гражданската претенция, присъдена в тежест на подсъдимия. Алтернативно се иска намаляване размера на уважената част от него до размер на 50 000лв. за всеки един от гражданките ищци. Излагат се съображения, че низходящите не са били отглеждА. от пострадалия, който само им изпращал пари и ги посещавал по празници, а при данните за системна употреба на алкохол не можело да се приеме, че бил добър родител.

Следва да се отбележи, че възраженията срещу гражданско-осъдителната част от присъдата и оспорването и в тази част е изцяло извън срока по чл.319 НПК, доколкото за първи път защитата оспорва присъдените обезщетения за неимуществени вреди в хода на съдебните прения пред въззивния съд, по реда на чл.291 НПК. Повереникът на гражданските ищци – адв. А. репликира с възражение, че защитното оспорване на присъдата в гражданско осъдителната част е недопустимо поради това, че е направено след изтичането на преклузивния петнадесет дневен срок.

В лична защита подсъдимият М. заявява, че е реагирал след като бил нападнат, което не било отчетено по делото. Съдът в мотивите си само споменал за нападението на пострадалия. Според подсъдимия, собствената му реакция, с която нанесъл удар върху пострадалия било акт на самоотбрана и защита. Споделя, че пострадалия го гледал с поглед на убиец, а не на такъв, който иска да те набие.

В последната си дума подсъдимият М. твърди, че не се счита за виновен, тъй като защитавал собствения си живот и иска от съда да го оправдае.

Съдът, като прецени изложените във въззивната жалба доводи и изложеното от стрА.те в хода на съдебните прения, и повери изцяло правилността на атакувА.я съдебен акт, в съответствие с изисквА.ята на чл. 313 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от процесуално легитимирано лице, отговаря на изисквА.ята на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По фактите Въззивният съд изгради изводите си по фактите, както въз основа на събрА.те пред първоинстанционния съд доказателствени източници, така и на тези, събрА. в хода на въззивното съдебно следствие, които намери за достатъчни за формиране на еднозначни изводи по предмета на делото.

Въз основа на така събрА.я доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият Л. П. М. е роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, български граждА.н, с постоянен адрес гр. •••, ж.к. •••, № •••, вх. •••, ет. •••, ап. ••• и настоящ адрес гр. •••, ул. ••• № •••, със средно образовА.е, женен, осъждан, с ЕГН: ••••••••••.

През 2020 г. подсъдимият М. работил в дружеството „Порт Рейл“ ООД – Пирдоп на длъжността „маневрист“. В същото дружество работили както пострадалият О. Р. С. на длъжност „маневрен стрелочник“, така и свидетелят Д. Н. на длъжност „машинист“. Тримата живеели като наематели на отделни стаи с обща кухня, баня и коридор в едноетажна жилищна постройка в гр. •••, ул. ••• № •••, собственост на тяхна колежка – свидетеля П. Н., която обитавала съседна къща, заедно със сина си, построена в същия парцел, поради което двете къщи имали общ двор. Подсъдимият М. заедно с пострадалия С. често прекарвали свободното си време на входната тераса на имота, като употребявали алкохол. След консумация на алкохол, двамата често ставали раздразнителни и между тях възниквали словесни спорове.

На 12.08.2020 г. пострадалият О. С. се прибрал след обяд от отпуск в наетата квартира в гр.•••, след прекарал предходните дни в гр. •••, в дома на родителите си, които след смъртта на съпругата му, полагали грижи за двете му непълнолетни деца. Свидетелят Д. Н., който трябвало да работи същата вечер в нощна смяна, спял в стаята си. След като се събудил към 17ч. станал да се приготви за работа и видял, че пред входната врата, на терасата седят и употребяват алкохол, ракия, двамата му съквартиранти – подсъдимия М. и пострадалия С.. Влязъл в кухнята, за да си направи кафе, след което излязъл и седнал на масата между тях с лице към двора. Още докато си приготвял кафето, дочул през отворената входна врата на къщата, че двамата му съквартиранти разпалено спорят за пари, като спорът се превръщал в словесен конфликт между двамата. Отишъл при тях с кафето и седнал на стол между пострадалия и подсъдимия. Пострадалият С. седял на стол от неговата дясна страна, близо до стълбите, по които се достига до терасата и входа на къщата, а подсъдимият – от лявата му страна върху микровълнова печка. Двамата имали взаимни претенции помежду си за сумата от 170 лв. В резултат на ескалиране на вербалния конфликт развивал се до този момент, пострадалият О. С. станал от мястото си, преминал зад свидетеля Н. и след като се приближил до подсъдимия М., го ритнал два пъти по краката и наругал го с думите „Майка ти, маке“. Замахнал с ръка, за да удари М., но не успял да го достигне. След тези действия на пострадалия, подсъдимия Л. М. станал от мястото си и се насочил към С., който успял да се дръпне крачка назад и заедно с М. се отзовали в гръб на седящия между тях свидетел Н., прави един срещу друг. М. започнал да избутва С. в посока стълбите на терасата, когато пострадалия О. Р. С. се намирал зад свидетеля Н. на терасата, срещу входа на жилището и с гръб към стълбите водещи към двора.

Подсъдимият М., успял да надделее и го изтласкал до стъпалата, а С. отстъпвал с гръб към стъпалата, като слязъл до второто стъпало надолу след нивото на терасата. В този момент, М. му нанесъл два силни удара с лявата ръка в лявата половина на лицето му, в областта на лявото око, след което го блъснал назад, в областта на гърдите С., с двете си ръце.

От силата и посоката на двата силни удара в областта на главата, в комбинация с последвалото изблъскване на С. назад, в посока стълбите, към които се намирал обърнат с гърба си, както и под въздействието на употребения алкохол, изгубил равновесие и по безконтролен начин паднал върху стълбите „... назад като талпа на самата пътека...“ видно от описА.ето на случая в обясненията на подсъдимия пред съдия по реда на чл.222 НПК, след което С. се „...свлече като шейна надолу...“ описано в показА.ята на свидетеля Н. депозирА. по реда на чл.223 НПК пред съдия в хода на досъдебното производство, до първата стълбищна площадка, изградена на нивото на двора.

Пострадалия се прибрал в квартирата, след като бил употребил алкохол, за което подсъдимия М. в обясненията си, пред съдия по реда на чл.222 НПК посочва, че „...С идването той беше леко подпийнал според мен, понеже леко залиташе...“ В приобщената част от обясненията му, депозирА. пред разследващия орган като обвиняем, в присъствието на защитника му, от 15.12.2020г., посочва, че „...Не мога да кажа къде, какво и колко е изпил преди да дойде в квартирата, но в състоянието, в което се намираше, когато дойде според мен беше употребил най-малко 700-800 гр.твърд алкохол...“ За употребеното количество алкохол от пострадалия, в показА.ята на свидетеля Н. се посочва, че „… И двамата бяха пияни…“ „…Ами те пият по много, независимо в коя част на денонощието е. Не съм видял колко са погълнали, но при О. имаше едно шише от тези които са по 250гр., на дъното малко останало, а пред Л. имаше ракиена чаша. То принцип когато пиеха, те влизаха за да си наливат вътре и пак излизаха на терасата…“.

След падането на С. по стълбите и свличането му до първата стълбищна площадка в двора, направил движение за да се завърти на едната си страна, но веднага след това изпаднал в безсъзнА.е, доколкото и подсъдимия и свидетеля Н., посочват, че не мърдал, не се движел, не давал признаци на живот. Подсъдимият извикал Н. с думите „М., я ела го виж, че тоя не мърда и да не би да е умрял“, който изпаднал в пА.ка и побързал да се прибере в къщата, след като възприел безконтролното падане на С. върху стълбите по гръб. Подсъдимия пискал от Н. да му донесе чаша вода от чешмата във банята и след като Н. му я донесъл, плиснал водата в лицето на пострадалия. С. отворил очи и дошъл в съзнА.е, като двамата го повдигнали и поставили да седне няколко минути на площадката. След известно време, С. започнал сам да се изправя придържайки се парапета на стълбите и залитайки, без да говори, подкрепян от подсъдимия и свидетеля, успял да се изкачи до терасата, седнал на стола, на който преди инцидента седял свидетеля Л. Н., намиращ се пред входната врата на къщата. При огледа на главата му, подсъдимия и свидетеля забелязали, че на тила на С. имало кожна цепнатина, която кървяла. Косата в тилната част на главата на О. Р. С. била сплъстена от кръв, поради което му свалили тениската и М., след като я намокрил с вода от чешма в къщата, я поставил върху тила му, върху раната забелязана там. След няколко минути С. станал сам от стола, влязъл в стаята си и след като се съблякъл съвсем гол, което до този момент не бил правил, влязъл в банята, за да измие кръвта от главата си на чешмата. Н. поискала да му помогне, но пострадалия му направил знак с ръка, че не желае помощ.

Поведението на пострадалия със събличането му било необичайно за свидетеля. Н. забелязал, че в областта на лявото око имал зачервяване и подуване, а клепача му бил затворен. Обстоятелството, че след инцидента пострадалият станал, ходил и се измил в банята го успокоило свидетеля, който посъветвал М. преди да тръгне на работа, да следи за състоянието на пострадалия и при нужда да прецени и потърси медицинска помощ.

На 13.08.2020 г. около 08: 30 ч. свидетелят Н. се прибрал от работа и забелязал, че вратите на подсъдимия и пострадалия са затворени. Предположил, че спят и поради това, че и тримата работели на смени, поради което било обичайно да спят и през деня, поради което не искал да ги буди. Около обяд свидетелят, отново напуснал къщата и заминал за работа към гр. Свиленград.

В същия ден на 13.08.2020г., подсъдимият М. отишъл да провери състоянието на пострадалия С. и видял, че продължава да лежи на леглото в стаята си. Приближил се до него, поискал да установи контакт с него, но С. не се събудил. Повдигнал ръката му, но той не реагирал. В двора видял хазайката им – свидетелката П. Н., на която споделил, че състоянието на пострадалия С. не е добро. „…П., не са добре нещата…“ На въпроса и какво има предвид, подсъдимия обяснил, че като влязъл в стаята на О. С., го заварил да лежи. Подсъдимия разказал на този свидетел впечатленията си с думите: „Ами влизах в стаята му, говоря му, но той издава някакви неразбираеми звуци. Вдигам му дясната ръка и тя му пада като дроб“. Тя изразила предположение, че вероятно С. отново е пиян, доколкото това не било необичайно за него състояние. Подсъдимият повторил, че е разтревожен за състоянието му, с думите: „Нещо не ми харесва“. Свидетелят Н., която нямала пълна информация за случилото се предния ден, му предложила да го наблюдава и при необходимост да потърси медицинска помощ. През същия ден свидетелят Н. по телефона звънял на М. и се интересувал за състоянието на пострадалия С., при което подсъдимият му казал, че продължава да лежи в стаята.

На следващия ден, на 14.08.2020 г. подсъдимият М. отново влязъл в стаята на пострадалия и след като забелязал, че С. продължава да лежи на леглото, в същото положение, потърсил свидетелката Н., която тръгнала да заплаща битовите си сметки. Казал и какво е видял и я помолил да извика Бърза помощ, тъй като състоянието на С. според него не е било добро. Същата му казала, че след като се върне, ще се обадят на телефон „112“. След като се върнала тя била информирана от подс. Л. М., че състоянието на О. Р. С. не се е променило. М. обяснил, че двамата се скарали, но не и разказал подробности за конфликта, нито за нанесените от него удари и падането му по стълбите.

В 17: 32 ч. свидетеля П. Н. позвънила на спешния телефон „112“, от ползван от нея телефонен номер 08••••••••, с което подала сигнал за необходимост от оказване на спешна медицинска помощ на О. Р. С.. На оператор от Спешния център дала сведения, че лицето не е контактно, че „...нещо халюцинира, нещо мъца...“ След това сигналът бил препратен към ЦСМП – София. На място на адреса в гр. •••, ул. ••• № ••• бил изпратен медицински екип от ФСМП – Пирдоп, в състав свидетелката д-р М. Т. и шофьорът на линейката – В. Х.. На посочения адрес медицинският екип пристигнал на същия ден - 14.08.2020 г., в 17: 45 ч. като бил посрещнат пред къщата от подсъдимия Л. М.. В двора на къщата били също свидетелката Н. и нейния син.

Подсъдимият М. завел д-р Т. в стаята, където лежал С., като обяснил, че съквартиранта му хърка, диша тежко, не става. В стаята свидетелят Т. видяла, че пострадалия О. С. лежал върху дюшека леко обърнат наляво, съвсем гол, в кома, с хъркащо дишане и следи от черепно-мозъчна травма – рана, насиняване и оток в областта на лявото око, както и хлътване на ръба на лявата вежда.

Свидетелят, доктор М. Н. Т. констатирала, че О. Р. С. има затруднено хъркащо дишане, възприела и наличие на количество секрет в гърлото, а при отместване на тялото му и наличие на кърваво петно на възглавницата му. Попитала присъстващия М. за причините да се намира гол, върху дюшека, на което подсъдимия и отговорил с думите „Той така си спи като се напие“. Попитала подсъдимия М. дали знае какво се случило с него, при което подсъдимия обяснил, че пострадалият С. най-вероятно е паднал, докато се прибирал в квартирата, поради консумация на голямо количество алкохол, че състоянието му е обичайно, поради честата употреба на големи количества алкохол, че му се случвало да спи по три дни след употреба на повече алкохол и че ставал единствено, за да отиде до тоалетна. Свидетеля Т., твърди, че възпроизвежда в показА.ята си, точните думи заявени от М. в конкретната ситуация: „Ами той като се напие се блъска в предмети в стаята, може да е паднал, а може и ако се е заял с някого да са го натупали“.

Свидетелят Т. допуснала, че констатираното от нея увреждане по главата С., може да е причинено от удар върху пострадалия, поради което поискала от шофьора на линейката да извика по телефон полиция. На въпрос от свидетеля Т. към подсъдимия М., дали знае кога се е прибрал О. Р. С., той недобросъвестно и заявил, че вероятно се е прибрал през нощта, въпреки че бил наясно, че пострадалия не е ставал от леглото си от две денонощия, след падането му върху стълбите.

След оценка на тежкото здравословно състояние на С., в качеството си на лекар от медицинският екип от ФСМП-Пирдоп, свидетеля Т. и шофьора на линейката, качили с участието на подсъдимия, пострадалия в линейката и се отправили в посока болницата в гр. Пирдоп. По време на транспорта в линейката, било измерено кръвното му налягане, а след пристигането в болничното заведение в град Пирдоп е направена електрокардиограма, а раната на лявата вежда била обработена, венозно му били вливА. медикаменти - „Кордарон“, „Урбазон“, „Дексаметазон“, Калциевглюконат“, „МА.тол“, както и водно- солеви разтвори - натриев хлорид 0, 9%-500мл. Свидетеля Т. преценила, че се налага спешно лечение в болнично заведение с по – висока компетентност и по – добро оборудване, поради което пострадалия е откаран в УМБАЛ“Света Анна“ гр.София.

В това болнично заведение О. Р. С. бил приет в Клиниката по неврохирургия, където бил прегледан от дежурния неврохирург – свидетелят д-р В. А.. За действията на дежурния медицински екип от ФСМП – Пирдоп и за състоянието на пострадалия, свидетеля А. се информирала от издадените от екипа на БМП придружаващи протоколи, в които било отразено състоянието, в което е намерен в дома си, наличие на затруднено хъркащо дишане, състояние на кома, неконтактен. В тези протоколи не е описано, нито случилото се с пострадалия, нито давността на травмите, доколкото това не било съобщено от подсъдимия М. на дежурния медицински екип. В практиката си свидетелят А. лекувала пациенти, които постъпвали с видими травматични белези и увреждА.я на различни части от тялото, обичайно получени след падане от собствен ръст по болестно възникнали здравословни причини и в зависимост от положението, в което се намирали съответните приети за лечение пациенти. В този смисъл, травматични белези в ляво, челно с подкожни хематоми по лицето по С., не са довели до възникване на съмнения, да са в резултат от умишлените действия на друго лице, извършени срещу пострадалия. При постъпването му в УМБАЛ“Света Анна“ гр.София, С. бил настанен в спешното отделение, където е бил интубиран и включен на апаратна вентилация, доколкото нямал ефективно естествено дишане. Този показател бил симптоматичен, за засягане структурни части от мозъчния ствол, поради което се намирал и в състояние на дълбока кома.

Свидетеля не съобщава, в хода на провеждА.те образни изследвА.я, да е констатирала за травматично увреждане в задната част на главата, нито за причинената му черепномозъчна травма, изразяваща се в счупване на челната кост на черепа. Било му извършено образно изследване на главата, при което свидетелят А. възприел наличие на масивен кръвоизлив, с мозъчни „стомахчета“ (вентрикули), които представлявали цепнатини в центъра на мозъка Тези образувА.я се формирали, при образуване на мозъчна течност, а следствие нейното разширяващо въздействие се предизвиквало и състояние на вътрешна хидроенцефалия. В здрав човек, тази мозъчна течност циркулира между централния мозък и гръбначния мозък, като в случай на запушване на пътищата по които преминава, течността се отвеждала от „вентикули“, следствие на което се получавала посочената хидроенцефалия или патологично притискане на мозъчните структури в черепната кухина.

С това разяснение свидетелят съобщава, че при проведеното образно изследване на пациента е било констатирано обилно кървене от кръвоносните съдове с еднаква интензивност и в двете мозъчни сфери, около основните кръвоносни съдове. Същевременно било установено, че кръвоизливът е изпълнил описА.те мозъчни „стомахчета“, поради обилния излив на кръв от съдовете в основата на мозъка, в двете мозъчни полукълба. Спешните действия при лечението се изразили в направа на вентикуларен дренаж, с който се отвеждала част от мозъчната течност и излива на кръв от мозъка през малък катетър, с цел да се намали притискането и увреждането на мозъчните клетки от този свободен, патологичен излив на кръв в черепа. Според свидетеля, ако такава интервенция, извършена за декомпресия на мозъка, бъде осъществена в рамките на „златния час“, т.е. непосредствено след получен кръвоизлив, възможността за спасяване живота на пациентите бил висок, без да може предварително да се направи преценка за настъпване на трайни последващи увреждА.я на мозъка, от преживяното му компресиране. Свидетелят, в случая не е констатирала като причина за мозъчния кръвоизлив, наличие на хипертонична болест, доколкото при нея, следвало да са налице и съдови увреждА.я. Тези увреждА.я, по принцип водели до по-висока пропускливост на кръвоносните съдове. Свидетелят отрича да е забелязала при проведените образни изследвА.я в срока на лечението, проявление на високо кръвно налягане, което да е било в пряка причинна връзка с констатирА.я кръвоизлив. Не са били констатирА. и вродени съдови малформации (аневризма), които да са довели до констатираното масивно изтичане на кръв. Белег за такова изтичане, при наличие на съдови малформации, е стартиране на кръвотечението в местата на руптиралата аневризма, а в случая било установено равномерно разпределено и в двете полукълба масивно кървене, разположено в основата на мозъка, а не около налични малформации (аневризма/и). С оглед масивния кръвоизлив, свидетелят и лекуващия екип взели решение да не се извършва мозъчна операция, доколкото в този момент, такава оперативна намеса би била допълнително животозастрашаваща. Според личното мнение на свидетеля, констатирА.я масивен мозъчен кръвоизлив, не можело да бъде следствие на локален удар, като евентуално последица от наличната травма - челно в ляво по главата на пострадалия. Свидетелят добросъвестно признава, че не е имал информация, нито за мехА.зма на травматичните увреждА.я, нито за счупването костите на черепа, нито за времето изминало от причиняване на увреждА.ята на С., до приемането му в спешното отделение на УМБАЛ “Света Анна“, където въпреки извършваното лечение в посоченото болнично заведение, О. Р. С. починал на •••••••• г. На 14.08.2020 г., е бил извършен оглед на местопроизшествие, от старши разследващ полицай в гр. Пирдоп, в жилищно помещение на ул. ••• № •••, поради което на основА.е чл.212 ал.2 НПК, било образувано досъдебно производство №152/2020г. с пр.пр.№ 393/2020г. по описа на Районна прокуратура гр.Пирдоп по чл.129 ал.1 НК.

На 16.08.2020г. по воденото досъдебно производство №152/2020г. по описа на РУ гр.Пирдоп и пр.пр.№393/2020г. на РП гр.Пирдоп подсъдимия М. е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.129 ал.1 НК В хода на извършеното разследване е установено, че помещението обитавано от пострадалия, се намира в едноетажна къща, пред чийто вход е обособена тераса, с поставен метален тръбен парапет, до която се достига по външно стълбище, достъпно в двора на парцела. На терасата са намерени два пластмасови стола и малка масичка. От входа се влизало в общо помещение, като в дясно били намерени две помещения. В първото помещение до входа имало маса, столове и шкаф с мивка, а във второто в дясно, намерено с отворена врата, било разположено единично легло, поставено до стената в северозападната част на стаята, срещуположно на входната врата на стаята. До леглото бил намерен гардероб, част от който е бил зает с дрехи, както и маса, поставена в ляво до входната на стаята врата. Върху леглото бил намерен дюшек с възглавница без калъфка. В средата на дюшека било констатирано петно с неправилна форма и тъмно-кафяв цвят, а на възглавницата, в долната и лява част били констатирА. засъхнали петна с червено-кафяв цвят. По време на огледа били извършени и действия по изземване на следи - засъхналите петна с червено-кафяв цвят, което е направено чрез изрязване на парче от възглавницата, върху която са били констатирА. петната, като обекта е запечатА. под №1 от иззетите веществените доказателства.

Върху масата били намерени празно стъклено шише, празни блистери от лекарства, апарат за измерване на кръвно налягане и медицински слушалки, найлонови торбички и очила. На масата, подпряна на стената до нея, била намерена черна кожена чанта с дълга дръжка, съдържаща пет кутии с цигари и мобилен телефон „Alkatel 5058 I“ с IMEI 35368009066106 и IMEI-2 № 353680090661614 и СИМ - карта на „Виваком“, който иззет и запечатан като обект ВД №2, изготвен е и фотоалбум по отразеното в протокола за оглед.

На 16.08.2020 г. бил извършен и следствен експеримент с участието на подсъдимия М. на посочения адрес. При извършването на това процесуално - следствено действие, подсъдимият посочил мястото, където седял на 12.08.2020 г. около 17: 00ч., както и мястото, където пострадалия О. С. се намирал, преди да падне по стълбите, а именно - на първото стъпало в посока двора, след площадката на терасата. Стълбището от шест стъпала, започващи с площадка на нивото на терена, свързвали двора със стълбищната тераса, от която се влизало в обитавА.те от съквартирантите помещения. Подсъдимият посочил мястото, където се намирал пострадалия, към момента на нанесените му удари, както и мястото където се бил установил след падането му върху стълбите, описва позата, в която се намирал пострадалия, след като тялото се установило неподвижно на нивото на терена. По време на следствения експеримент са били изготвени фотоснимки, които са подредени в изготвения и приложен по делото фотоалбум.

В хода на разследването са били назначени техническа експертиза на записа на обаждането от свидетеля П. Н., предоставен от Спешен телефон 112, съдебно-медицинска експертиза на иззетото парче плат от възглавница със засъхнали червено-кафяви петна, съдебно-медицинска експертиза на труп и комплексна съдебно-медицинска експертиза за установяване причините за смъртта на пострадалия С. и мехА.зма на причинените му травматични увреждА.я, както и комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия М.. О. Р. С. починал на •••••••• г. в УМБАЛ “Света Анна“, въпреки проведеното му лечение, поради което започнатото досъдебно производство №152/2020г. по описа на РУ гр.Пирдоп и пр.пр.№393/2020г. на РП гр.Пирдоп, било изпратено със съответното постановление от 14.09.2020г. (т.2 л.17 ДП), по компетентност на Софийска окръжна прокуратура на основА.е чл.35 ал.2 НПК. С постановление от 15.09.2020г. (л.4 т.2 ДП), прокурор от СОП на основА.е чл.36 ал.1 вр. чл.35 ал.2 НПК е приел надзора на разследването на Окръжния следствен отдел към Окръжна прокуратура, като делото е било заведено с №160/2020г. и пр.пр.№2724/2020г., по описа на О.Сл.О при ОП – София.

Назначената медицинска експертиза на трупа, констатирала наличие на обективните находки за травми, описА. като: „…Тежка черепномозъчна травма изразяваща се в счупване на челната кост на черепа с контузия на мозъка и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с пробив във вентрикулите, злокачествен мозъчен отток с вклиняване, кръвонасядА.я на меките обвивки челно теменно, коматозно състояние от постъпването в лечебното заведение до смъртта му...“ На 09.07.2021г. подсъдимия М. е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.124 ал.1 пр.2 вр. чл.129 ал.2 пр.5 вр. ал.1 НК по приетото по компетентност от СОП наказателно производство.

С Решение на Районен съд гр.Радомир № 260061/16.11.2020 г. по г.д. № 850/2020г. по описа на РС-Радомир (т. 2, л. 67-68 от ДП), непълнолетната дъщеря на починалия О. С., съответно О. С. Р. и малолетната към този момент дъщеря Й. Р. са настанени в семейството на родителите на починалата им майка, състоящо се от В. Х. – родена през 1946г. и К. Х. роден през 1943г.

Съобразно Решение на Орган на настойничество и попечителство на Община Ковачевци на 12.02.2021г. за настойник на Й. Р. е определена леля и - А. К. А. родена през 1970г. на основА.е чл.153 ал.1 СК (Удостоверение № У-13 от зам. кмета на общ. Ковачевци (т. 2, л. 70 от ДП) Съобразно Решение на Орган на настойничество и попечителство на Община Ковачевци на 12.002.2021г. за попечител на О. О. Р. Р., на основА.е чл.153 ал.2 СК е определен дядо и – К. И. Х. роден през 1943г. (Удостоверение № У-14 от зам. кмета на общ. Ковачевци (т. 2, л. 69 от ДП) По доказателствата: За да постанови обжалваната присъда, СНС е провел съдебно следствие по общия ред. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е съобразил събрА.те пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи за доказване – експертизи, а именно:

Гласни доказателства - показА.ята на свидетеля Д. Б. Н., дадени пред първата инстанция (л.154 – л.158 СП) и приобщените чрез прочитането им на основА.е чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показА.я, дадени от свидетеля в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК (т.1 л.48 - л.50) - показА.ята на свидетелката П. Н. Н., дадени пред първата инстанция (л.159 – л.161 СП);

• показА.ята на свидетелката А. Р. С., дадени пред първата инстанция; (л.150 – л.154 СП);

• показА.ята на свидетелката д-р М. Н. Т., дадени пред първата инстанция; - показА.ята на свидетелката д-р В. С. А., дадени пред двете съдебни инстанции; (л.162 – л.165 СП);

• показА.ята на свидетеля Т. К. Б., дадени пред първата инстанция (л.165 – л.166 СП), както и приобщените чрез прочитане на основА.е чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показА.я на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство пред орган на ДП (т.2 л.71 – л.72);

• показА.ята на свидетеля Н. О. Ж. (л.166 СП); , дадени пред първата инстанция; - показА.ята на свидетелката Г. Г. М., дадени пред първата инстанция; (л.167 СП); - показА.ята на свидетеля З. М. Ч., дадени пред първата инстанция (л.167 – л.168 СП); ;

В хода на въззивното съдебно следствие е допуснат и проведен допълнителен разпит свидетеля В. С. А. (л.67-70 от въззивното производство) по въпроси, за които във въззивната жалба се твърди, че неправилно са отразени в протокола за проведеното съдебно следствено действие от първоинстанционният състав.

Допуснат е разпит на подсъдимия М., но поради това, че се ползва с правото си да откаже да даде обяснения, са приобщени по реда на прочитането им на основА.е чл.279 ал.1 т.4 пр.1 НПК, депозирА.те на 16.08.2020г. от него обяснения, в хода на досъдебното производство пред съдия по реда на чл.222 НПК, (л.43-л.46 т.1 ДП), Приобщени са и обясненията на подсъдимия М., дадени пред орган на досъдебното производство, в присъствието на защитник, чрез прочитането им, при условията на чл.279 ал.2 пр.1 вр.ал.1 т.4 пр.1 НПК (л.51-л.53 т.2 ДП).

Писмени доказателства Решение № 260061/16.11.2020 г. по г.д. № 850/2020г. по описа на РС-Радомир (т. 2, л.

67-68 от ДП); Удостоверение № У-14 от зам. кмета на общ. Ковачевци (т. 2, л. 69); Удостоверение № У-13 от зам. кмета на общ. Ковачевци (т. 2, л. 70 от ДП);

Приетите и приобщени като писмени доказателства в първоинстанционното производство: справка за съдимост на подсъдимия Л. М. (л. 142-143); справка за регистрация на лице в ЦПР за Л. М. (т. 1, л. 27 от ДП); справка за лице – АИС „БДС“ за подсъдимия М. (т. 1, л. 28 от ДП); справка за лице – АИС „БДС“ за пострадалия С. (т. 1, л. 29 от ДП); справка за регистрация на лице в ЦПР за пострадалия С. (т. 1, л. 30 от ДП); справка за съдимост за подсъдимия М. (т. 1, л. 57 от ДП, т. 2, л. 47 от ДП, т. 2, л. 54-55); характеристика за Л. М. от Д. Д. Д. (т. 2, л. 56 от ДП); писмо с изх. № 04-2277/01.10.2020г. от УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД ведно със заверени копия на медицински документи (т. 3, л. 3-121 от ДП); протокол за доброволно предаване на вещи от подсъдимия Л. М. (т. 4, л. 3 от ДП); 2 бр. писмо с изх. № 05-128-1/30.10.2020 г. ведно с приложени заверени копия на У.Ф. 257 № и амбулаторен журнал (т. 4, л. 21-24 от ДП); 5 бр. справки НБД Население за О. О. Р., Й. О. Р., С. Б. С., А. Р. С. (т. 4, л. 32-35, л. 50 от ДП); писмо с изх. № ПИ-835/25.09.2020 г. от кмета на общ. ••• ведно с удостоверение за наследниците на О. Р. С. (т. 4, л. 37-38 от ДП); писмо от Столична община, район Младост ведно с приложен акт за смърт на О. Р. С. (т. 4, л. 40-41 от ДП); Писмо от МВР – Дирекция „Национална система 112“ с вх.№ 3194/28.09.2020г. за предоставен оптичен носител с надпис „14.08.2020г.“, по ДП 160/2020г. по описа на ОСлС – СОП пр.пр.№2724/20г. на СОП – л.15 т. 4 Приетите и приобщени като писмени доказателства във въззивното производство, на основА.е чл.283 НПК предоставени на основА.е чл.159 ал.1 НПК с писмо с изх. № 05-174- 1/10.01.2023 г. ведно с приложени заверени копия на журнал, приложение № 3 (фиш за спешна медицинска помощ) и лист за проведена консултация от Център за спешна медицинска помощ – София към Министерството на здравеопазването (л.58 - л. 62 от съдебния том на въззивното производство пред АС-София), които са били изискА. от въззивният състав.

Приобщени са и актуални справка за съдимост на подсъдимия Л. П. М., ведно с бюлетин за съдимост (л.52- л.55 от съдебния том на въззивното производство пред АС- София) Доказателствени средства Приетите и приобщени като писмени доказателства от досъдебното производство: протокол за оглед на местопроизшествие от 14.08.2020г., ведно с препис (т. 1, л. 3-6 от ДП); албум за оглед на местопроизшествие от 14.08.2020 г. (т. 1, л.7-9 от ДП); протокол за следствен експеримент от 16.08.2020 г. (т. 1, л. 10-11 от ДП); албум за проведен следствен експеримент от 16.08.2020г. (т. 1, л. 12-14 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства от 16.11.2020 г. (т. 4, л. 7-10 от ДП);

Способи за доказване комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица В. Т., В. Д. и Т. Ш. (т. 2, л. 171-172 от ДП); съдебно-медицинската експертиза на труп, изготвена от вещото лице В. Т. (т. 2, л.

115-116 от ДП), както и направените разяснения от вещите лица при проведения им разпит в съдебно заседА.е пред първата инстанция; съдебно-медицинска експертиза № 5/2020, изготвена от вещото лице Е. А. (т. 2, л.

124-126 от ДП); комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица Ц. П. и Н. И. ( т.2, л. 136-150 от ДП); съдебно-техническа експертиза Протокол № 106/20-22, изготвена от вещото лице Н. Д. (т. 2, 161-166 от ДП) с оптичен носител предоставен от МВР – Дирекция „Национална система 112“; приета от СОС в о.с.з. на 02.02.2022г. (л.149 СП) Доказателствен анализ За да постанови обжалваната присъда, Окръжен съд София е провел съдебно следствие по общия ред. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е съобразил събрА.те пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения по назначени и изслушА. способи за доказване – експертизи. Настоящият състав, като се съгласява с повечето от изложените изводи в атакувА.я съдебен акт по фактите направи и самостоятелна служебна проверка на доказателствените източници събрА. по делото и намери основА.е за частична корекция на приетото от първия съд. Въззивният съд като втора по ред инстанция по фактите, има задължението да установи фактическата обстановка по делото, като отчете всички налични процесуално годни доказателства. В изпълнение на това правомощие, съдът първо прецени служебно процесуалната им годност, а след това тяхната обективност, доказателствената стойност, с която допринасят за установяване и проверка на въведените обвинителни факти. Съдът провери правилността на оценъчната дейност в атакувА.ят съдебен акт, за да отговори на възраженията на защитата и на подсъдимия, които са останали недоволни от постановения съдебен акт на СОС.

Въззивният съд изгради изводите си по фактите, както въз основа на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съдебен състав, така и върху доказателствената информация събрана в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Веднага следва да се посочи, че събрА.те в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени източници, попълват установените от първия съд факти и обстоятелства, без да променят качествено основните фактически положения установени от СОС.

При направения собствен прочит и анализ на събрА.те доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция, че първият съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, като за част от приетото по фактите настоящият състав формира различно мнение, което не се отразява на крайния съдебен акт. СОС е формирал изводите си по фактите, на основата на следните доказателствени източници.

Гласни доказателствени средства. ПоказА.я на свидетеля Д. Н. Настоящият състав се солидаризира с мотивите на първостепенният съд за процесуална изрядност, респективно за допустимост за ползване показА.ята на свидетеля Д. Н. дадени пред съдия по реда на чл.223 НПК, за формиране на изводите по фактите, респективно намери за неправилни защитните твърдения, че същите са опорочени, доколкото били депозирА. пред съд от по – нисък ранг.

Известно е по делото и не се спори, че пострадалият С. е починал около месец след получените травми, в резултат обследвА.те действия на подсъдимия М.. Известно е, че травматичните увреждА.я до смъртта му, са били средни и леки телесни повреди, поради което и с оглед тези съставомерни последици по воденото досъдебно производство №152/2020г. по описа на РУ гр.Пирдоп и пр.пр.№393/2020г. на РП гр.Пирдоп е било повдигнато на 16.08.2020г. обвинение срещу подсъдимия М. за престъпление по чл.129 ал.1 НК, С оглед причинения към този период обществено опасен резултат, разследването е съобразило родовата и местна подсъдност. Тази подсъдност, определяла Районен съд Пирдоп като компетентен, за да бъде извършен пред него разпит на свидетеля по реда на чл.223 НПК, което е сторено на 16.08.2020г. Към съответния процесуален момент това действие, с оглед тази подсъдност, е можело и е било законосъобразно извършено само пред съдия от РС Пирдоп.

След настъпване на смъртта на О. Р. С., който починал на •••••••• г. в УМБАЛ “Света Анна“, при установена фактическа и причинна връзка на тези по – тежки последици, с действията на подсъдимия от 12.08.2020г., с постановление от 15.09.2020г. (л.4 т.2 ДП), прокурор от СОП на основА.е чл.36 ал.1 вр. чл.35 ал.2 НПК е приел надзора на разследването към Окръжния следствен отдел към Окръжна прокуратура, за което воденото до този момент наказателно производство в РУ гр.Пирдоп, било заведено с №160/2020г. и пр.пр.№2724/2020г., в Окръжната следствена служба към ОП – София. В този смисъл, напълно съобразено с процесуалния закон, след смъртта на пострадалия на ••••••••г., делото е преминало под надзора на СОП, но всички действия извършени до момента, доколкото са били законосъобразни остават редовни и правно валидни. Процесуалните норми нямат ретроактивно действие, те действат занапред, поради което, защитните доводи по обсъжданата тема не съответстват на закона. Като е приел със съответно нарочно постановление, по компетентност материалите от РП Пирдоп, прокурорът от СОП е приобщил всички материали към това производството пред СОП, поради което всички извършени до момента действия по разследването са правно валидни и пораждат съответните правни последици. В този смисъл претендираната от защитата процесуална негодност на посоченото доказателство – разпит пред съдия от РС Пирдоп, проведен на 16.08.2020г. по реда на чл.223 НПК е неоснователно. Като приема, че искането на защитата да бъдат игнорирА. показА.ята от 16.08.2020г., на свидетеля Д. Н. от ДП (л.48 – л.50 т.1 ДП) дадени пред състав от РС-Пирдоп и приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 1 т.1 от НПК са неоснователни, настоящият състав също ги постави в основата на изводите си по фактите, доколкото са депозирА. добросъвестно и са в единство с останалия доказателствена материал.

Правилно първостепенният съд е извършил преценка за тяхната достоверност доколкото същите са били депозирА. добросъвестно, без стремеж за дистанциране от създалата се ситуация, нито такъв за невярно или изопачено пресъздаване на фактите и обстоятелствата. В тях не личи пристрастност към която и да е от двете стрА., в случая подсъдимия или пострадалия. Там където са констатирА. различия и непълноти между съобщеното от свидетеля пред съда и тези които са дадени на досъдебното производство пред съдия по реда на чл.223 НПК, не се установява да е в резултат от недобросъвестност на свидетеля или стремеж да прикрие или измени известните му факти по случая. Единствените различия, са били повлияни на изминалия период от време между депозирането им, което се признава добросъвестно и от свидетеля, чрез заявената му подкрепа за изложените твърдения в показА.ята от досъдебното производство, заявено недвусмислено чрез израза: „Подкрепям си показА.ята дадени на досъдебното производство, понеже спомените са най - пресни“. Пред съдебния състав, свидетелят отрича да е забелязал падането на пострадалия по стълбите, но в хода на досъдебното производство е обяснил подробно за случилото се, което възприел лично с илюстративно описА. фактически детайли. Настоящият състав се довери на изложеното по фактите от свидетеля в разпита му пред съдия по реда на чл.223 НПК, доколкото описА.ето за падането на пострадалия е правдиво и единно с посочените други доказателствени източници.

В този смисъл съдът кредитира изложеното от свидетеля, че: „О. падна по стълбите с главата надолу…Аз само видях как О. пада и в този момент се пА.рах. Той падна по гръб, с главата напред, а краката му бяха назад. Тялото се хлъзна по стълбите чак до долу – до началото на стълбите, където има круша…“. „..Аз чух само „туп“ и тялото му падна назад и след това се свлече като шейна надолу.“ ОписА.те факти са в единство с обясненията на подсъдимия за случилото се, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство. Подсъдимият описва, падането на С. с думите „…той падна като талпа на самата пътека долу и моментално изгуби съзнА.е…“. съответстват отговорите и на вещите лица при описА.е за травматични увреждА.я по главата на пострадалия.

Свидетелят добросъвестно посочва за нанесените удари от подсъдимия върху пострадалия, при изтласкването му в началото на стълбищната площадка, като посочва, че чул, тяхното нанасяне: „В момента, в който чух нещо като удари „туп-туп“, аз се обърнах и видях само падането на тялото му. Не съм видял ударите, но ги чух…“, което съвпада с посоченото от него, че двамата – подсъдимия и пострадалия са били в пряк физически контакт извън зрителното му поле зад него, при което може да се приеме, че действително не е възприел зрително нанасянето им.

За достоверността на съобщеното от свидетеля, съдът съобрази и данните за разположението на терасата и стълбите към нея, разположението на стълбищната тераса спрямо входната врата и двора, местоположението на двамата в динамиката на конфликта между тях, както и всички данни свързА. с останалите доказателствени източници по делото, тяхното описА.е в доказателствените средства - протокола за оглед, извършения следствен експеримент и придружаващите ги фотоалбуми.

Съдът възприе данните за причините за конфликта и хронологията на случилото се, поведението на пострадалия и подсъдимия, включително за случилото се, след падането на пострадалия до откарването му с автомобила на бърза медицинска помощ към болницата гр.Пирдоп изложени от свидетеля като правдиви и описващи обективно случилото се, съобразно пълнотата на възприятията му. Доколкото не възниква съмнение в добросъвестното им депозиране пред съда, настоящият се солидаризира с първостепенния съд, който ги поставил в основата на изводите си по фактите, доколкото съдържат такива от съществено значение за делото.

Съдът се довери на изложеното от свидетеля, за повода и съдържА.ето на възникналия спор между подсъдимия и пострадалия, че към този момент и двамата са били употребили и употребявали алкохол, което в случая е улеснило ескалирането на конфликта между тях, чрез проява на агресивно поведение от пострадалия С.. Свидетелят описва в хронология, действията на С., който станал от стола си, преминал зад гърба на свидетеля и като приближил до подсъдимия М., която седял от ляво на свидетеля Н., го ритнал по краката и замахвал да го удари по лицето, докато го псувал. Едва тогава подсъдимият М. станал и започнал да го избутва назад, при което надделявал и С. отстъпвал назад, с гръб към стълбите, започващи от края на терасата. От бутането им за гърба на свидетеля, поради риск да го притиснат, ако паднат върху него, успял да се приближи максимално към масата пред него, за да им остави пространство и да не го засегнат. С оглед на това обстоятелство, свидетелят не можел да се обърне и възприемал зрително случващото се зад него. Свидетеля възприел, че М. и пострадалия, продължили да се бутат в посока стълбите в дясно от него и от тази посока дочул два отчетливи удара, като плясъци, след което при обръщането си към посоката им, към стълбите видял падането на пострадалият по гръб върху стълбите и последвалото му свличане до първата стълбищна площадка, на нивото на терена. Съдът прецени, че доказателствената информация за случилото се, съобщена от свидетеля Н., съответства и допълва описА.ето на фактите от подсъдимия, а не му противоречи. Свидетеля не е забелязал избутването на пострадалия, направено от подсъдимия непосредствено след нанесените му удари, но доколкото това е извършено непосредствено след ударите, не съдържа никакво противоречие в описА.ето на значимите факти по делото. Относно последиците и загубата на съзнА.е след падането на пострадалия също не се установяват различия, макар и свидетеля да твърди, за опит на пострадалия да се обърне преди да изпадне в безсъзнА.е на първата стълбищна площадка. Това несъзнато действие на пострадалия, не променя факта, че в резултат на падането си, С. е загубил съзнА.е, което подсъдимия и свидетеля възпроизвеждат единно в дадените от тях сведения по делото. Подсъдимият М., виждайки че пострадалият лежи неподвижно на дворната площадка, в безсъзнА.е, се обърнал към Н. с думите „М., я ела го виж, че тоя не мърда и да не би да е умрял“., и поискал да му донесе чаша с вода от общата баня в къщата.

Свидетелят напълнил чаша с вода от чешмата в банята и я подал на подсъдимия, който наплискал пострадалия по лицето. И двамата възприели, че С. след известно време отворил очи и направил опит сам да се повдигне. Подпомогнат и от двамата, като се придържал за парапета, се качил на терасата и седнал на стола, на който преди това седял свидетеля Н.. Свидетеля забелязал нараняване на тила и на областта на лявото око, което било затворено и зачервено. Твърди, че подсъдимия му свали тениската, намокрил я с вода и я поставил на тила му. Свидетеля потвърждава, че пострадалия се качил сам до терасата, след което седнал на стол, пред входа на къщата. Малко след това, станал и самостоятелно влязъл в банята за да измие главата си от кръвта. Свидетеля заявил желА.е да му помогне, но пострадалият дал знак, че не желае такава. От тези действия на пострадалия, подсъдимия и свидетеля, приели че наранявА.ята му, не са тежки, че са му причинил само кожни рА., поради което преди заминаването си на работа в същия ден, препоръчал на подсъдимия да го наблюдава и ако прецени да извика бърза медицинска помощ.

Обясненията на подсъдимия М.. Настоящият състав не приема за доказателствено обосновА. изводите на първостепенният съд по фактите, за това да е бил нанесен само един удар по лицето на пострадалия, с последващо отблъскване на тялото му, от които действия пострадалия загубил равновесие и в резултат от падането са получени констатираната тежка телесна повреда свързана с контузията на мозъка.

Първостепенният съд е осъдил подсъдимия, като е приел, че същият е нанесъл само един удар с юмрук, докато в повдигнатото му обвинение са инкриминирА. действия за нанесени два юмручни удара в областта на главата. Съдът е формирал изводите си по фактите при съществен доказателствен дефицит, чието преодоляване е било възможно с приобщаване на обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, от които съдът не се възползвал. В този смисъл в постановената присъда, съдът е включил само част от инкриминирА.те действия на подсъдимия за които е привлечен към наказателна отговорност, а именно: за нанесен един удар с юмрук и същевременно е пропуснал да го оправдае за това да му нанесъл два удара, доколкото е приел за безспорно доказА., само тази част от въведените с обвинителния акт факти, с които са били инкриминирА. действията на подсъдимия М.. При непълно установена фактическа обстановка, необосновано съдът не е приобщил негови обяснения, дадени пред съдия по реда на чл.222 НПК, като е приел, че заявения отказ от даване на обяснения, лишават съда от възможността служебно да събере тези доказателства. В случая неправилно е отклонено искане от прокурора, да приложи предвидената от закона възможност за попълване на доказателствената съвкупност, чрез приобщаване на тези обяснения, едни от които са били депозирА. пред съдия по реда на чл.222 НПК, а други пред орган на досъдебното разследване, но в присъствието на адвокат. И за двата протокола за разпит на обвиняемия е имало правна възможност за тяхното приобщаване, за включването им в съвкупността от доказателства по делото, чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.1 т.4 пр.1 и съответно по ал.2 вр.ал.1 т.4 НПК, доколкото подсъдимия е отказал да дава обяснения пред съда.

Известно е, че обясненията на подсъдимия са с двойствена процесуална природа, доколкото не са само гласно доказателствено средство, но и такова за упражняване правото на защита от обвиненото лице. Същевременно, не може да се приеме, че доколкото този доказателствен източник произхожда от лице, чиято наказателна отговорност е била ангажирана по делото, то винаги съдържат изначална недостоверност. Оценката за правдивостта в твърденията на обвиняемия и/или подсъдимия следва да се преценява не на база на процесуалното му качество, а след внимателна и задълбочена съпоставка с останалите гласни, писмени и веществени доказателствени средства, както и на изводите и заключенията произтичащи от използвА.те способите за доказване. Извършената в конкретния случай съвкупна и задълбочена преценка обуславя извод, че обясненията му са обективно и безпристрастно депозирА. и не представляват защитна версия по повдигнатото обвинение. Съдът намери, че обясненията му съдържат фактически описА.я в подробности за случилото се, поради което са ценен източник на доказателствена информация. ОписА.ето от подсъдимия за фактите и обстоятелствата, при които е нанесъл ударите в главата на пострадалия, след като го избутал по стълбите се припокриват почти изцяло и в двата протокола за неговия разпит. Подсъдимия обяснява, че, „…След това, той (пострадалия – бел. на съда) се опита още веднъж да ме ритне и удари, но вече аз станах и го хванах за ръката и започнах да го избутвам. Така го избутах 1-2 стъпала надолу по стълбите и той застана на стъпалата на терасата и по – точно на едно стъпало надолу от площадката. След това му нанесох два удара в главата от лявата страна около веждата. Ударих го с лява ръка, свита в юмрук. Ударих го, защото ме биеше и исках да се защитя. Тогава бях много афектиран и го ударих два пъти и го изблъсках. Аз не знаех, че той ще падне. Той понесе двата удара и след това тръгнах да го бутам още, за да го отблъсна от мен и да се махне. Успях да го избутам още едно стъпало и половина и той падна назад, като талпа на самата пътека долу и моментално изгуби съзнА.е…“.

Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимият за нанасяне на два удара в главата на пострадалия, е било възприето и слухово от свидетеля Н., който чул два последователни плясъка и незабавно след това, лично е възприел падането на тялото на пострадалия, върху стълбите и последвалото му свличане до първото стъпало. Тази площадка е описана в протоколите за оглед и за извършен следствен експеримент, а визуално може да бъде възприета в изготвените фотоалбуми към тях. До тази площадка се наблюдава дърво, посочено от свидетеля като „круша“, до която сочи, че пострадалия се бил свлякъл след падането си. В този смисъл, доказателствената основа за извършеното от подсъдимия, за мехА.зма на ударите и тяхното значение за падането на пострадалия С., не е огрА.чена само от информацията съдържаща се в прочетените обяснения на подсъдимия М.. Ползването на обясненията му, за постановяване на осъдителен съдебен акт, с оглед предвиденото в закона процесуално огрА.чение по смисъла на чл.116 ал.1 НПК, касае случаи, когато самопризнА.ята на подсъдимия са единствените доказателствени сведения за извършеното от него престъпление, а настоящият случай не е такъв. Не е налице и огрА.чението на чл.279 ал.4 НПК, доколкото е приобщен протокол от проведен разпит на обвиняемия пред съдия по реда на чл.222 НПК, в хода на досъдебното производство.

ПоказА.ята на свидетеля Т. Б. Настоящата инстанция не намира причина да бъдат игнорирА. показА.ята на свидетеля Т. Б. (л.165 – л.166 СП) на основА.е, че същия не е пряк очевидец на инцидента между подсъдимия М. и пострадалия С., каквито възражения са направени, с депозираното допълнение към въззивната жалба от защитата на подсъдимия. Свидетелят добросъвестно в съдебното заседА.е пред първата инстанция посочва начина, по който е разбрал за състоянието на пострадалия С., както и причините за това. Същият провел телефонен разговор с подсъдимия М., за да научи за станалото от него. С оглед липсата на спомен за подробностите, са били прочетени на основА.е чл. 281, ал. 4, т. 2 от НПК показА.ята му от досъдебното производство (л.71-л.72 т.2 ДП). В досъдебното производство свидетелят подробно съобщава, за това което му обяснил подсъдимия за случилото се, с което положителния извод, за добросъвестно и правдиво дадени обяснения от подсъдимия, може да бъде направен без съмнение. В частта, с която подсъдимия е заявил мотивите си за ударите, че го ударил за да се защитава от посегателства към него от С., съдът намира, че са заявени в собствена защита, доколкото тази причина се поддържа и в заявеното пред съда. Обяснил му, че безпричинно пострадалия посегнал да го удари, че бил пиян, като подсъдимия обяснил, че за да се защити се изправил и два пъти го ударил с юмрук в главата. Обяснил, че от втория удар С. е получил „аркада“ на веждата, че именно в резултат на ударите, нанесени от М. пострадалия паднал по „някакви стълби“ и загубил съзнА.е, като подсъдимият уверявал свидетеля Б., че загубата на съзнА.е не било от падането, защото не бил видял С. да си е ударил главата в стълбите. В тази част, от интерпретацията на станалото, съдът не ги кредитира, доколкото намира, че единственото за което може да бъдат ценени, че може да се проследи формирането и поддържането на защитната теза на подсъдимия, доколкото описА.те в своя защита обстоятелства, обективно противоречат на установените обективни находки за травми и счупване на черепа на пострадалия, видно от съдебно медицинската експертиза, че това счупване е възможно да бъде получено единствено от падането му по гръб, описано подробно и от свидетеля Н., В този смисъл съдът прие, че свидетелят е добросъвестен, доколкото излага правдиво това, което лично е възприел в проведения с подсъдимия разговор, но доколкото безспорно показА.ята му в тази съществена част са производни, те могат да служат единствено като източник на информация за допълнителна проверка на други събрА. преки гласни доказателства, които дават сведения за факти, от значение за изясняване действията на подсъдимия и мехА.зма на причинените увреждА.я на С.. Същевременно съдът отчете, че показА.ята му са производни доказателства и за съобщеното му от подсъдимия М.. Утвърдената съдебна практика е, че информацията следва да бъде ценена от първоизточника за възникването и, с което се избягва риска от субективното и пречупване, респективно риска от увреждане обективния характер на установената доказателствената основа, въз основа на която се формират и съществените изводи по фактите.

За тази част от показА.ята на свидетеля, в който преразказва съобщеното от подсъдимия, съдът след като съобрази и останалите гласни описА. доказателства, както и отговорите на назначената тройна съдебно медицинска експертиза прие, че допринасят за проверка сведенията от подсъдимия и свидетеля Н., за авторство на деянието, за хронологията на случилото се, за броя на ударите нанесени на пострадалия, тяхната локация и разположението на пострадалия при нанасянето им, поради това, че следствие ударите паднал по стълбите, респективно за фактическата връзка между действията на подсъдимия и установените травматични увреждА.я, включително и за времето в което е престоял пострадалия в стаята си, без оказана медицинска помощ, респективно за бездействието на подсъдимия в изяснения времеви период, до идването на екипа на БМП.

От показА.ята на свидетеля Б., дадени в хода на досъдебното производство, могат да бъдат направени и изводи за достоверността на показА.ята на свидетелите Н., П. Н., М. Т., както и за фактите, по установеното бездействието на подсъдимия след падането на пострадалия, за защитната му позиция за да прикрие значението на своя принос за причиняване травмите на С., както и за пренебрежителното му отношение към здравословното състояние на С.. ПоказА.ята му допринасят за проверка хронологията на последващите действия на подсъдимия, за изводите на техническата експертиза на разговора на свидетеля Н. по тел.112, на изводите на съдебно медицинската експертиза.

ПоказА.ята на свидетеля А. С. Свидетелят С. е сестра на починалия О. С., която е конституирана като частен обвинител по делото, поради което за нея е предвидено изключението, което закона предвижда по чл.118 ал.1 т.2 НПК, с което съдът приема, че разпита и е процесуално допустим. Не се установяват нарушения при провеждането му, поради което е годно доказателство. В съдържането на изложените от свидетеля факти и обстоятелства се съдържа доказателствена информация за семейното положение на пострадалия, отношението му към низходящите, конституирА., чрез особен представител, като граждански ищци и частни обвинители по делото. Свидетелят добросъвестно описва в хронология събитията, които са и станали известни, след настъпилия инцидент и във времето, докато С. е бил на лечение в УМБАЛ “Света Анна“. В показА.я и се съдържа информация, която била и съобщена от свидетеля Т. Б., който от своя страна я възприел от телефонния разговор с подсъдимия, но тези сведения не могат да бъдат ползвА. като информация за действията на подсъдимия. Поради техния производен характер и поради това, че са с произход от известен и достъпен източник на доказателствена информация, в тези части показА.ята на С. не могат да бъдат ползвА. за проверка на съответната информация, установена от други преки доказателствени източници Съдът прецени показА.ята на този свидетел като добросъвестно изложени, включително и относно съответните източници на информация за онези факти и обстоятелства, които свидетелят не е възприел лично. В показА.ята и се съдържат и такива, които са преки впечатления, които свидетелят лично е възприел, поради отговарят на изисквА.ята на закона по см. на чл.117 НПК, но поради несъществената информация установена в показА.ята и в тази част, в която свидетеля описва, за поведението на свидетеля Н., когато е отишла да събере личните вещи на брат си от наетата от него стая, тези сведения нямат доказателствено значение по делото.

ПоказА.ята на свидетеля П. Н., Съдът не намери причини да се съмнява в процесуалната годност и допустимост на този доказателствен източник, поради което ги обсъди единствено в частта, за значимостта на доказателствената информация, респективно приноса им за изясняване на фактите по делото.

Свидетелят правдиво описва поведението на подсъдимия М. и отношението му към състоянието на пострадалия, като излага фактите, за случилото се, което е възприела в хронология за всеки от двата дни, изминали от инкриминираното събитие, до обаждането и на 14.08.2020г. на тел.112, за призоваване на медицинска помощ за С., което е направено от нея, след настояване за това, едва на 14.08.2020г., от подсъдимият т.е. две денонощия след падането на С. и временното му изпадане в безсъзнА.е, след като подсъдимия възприел за продължаващото неадекватно състояние, в което лежал С. в стаята си, в продължение на две денонощия.

От показА.ята и съдът непротиворечиво констатира за условията, при които са обитавали стаите подсъдимия, пострадалия и свидетелят Н., за отношенията между тях, предшестващи инкриминирА.я инцидент, за системната им употреба на алкохол. ПоказА.ята на Н. съвпадат със заключенията на съдебно-техническата експертиза, изготвена и приета в производството и по този въпрос не се спори по делото.

Първоинстанционният съд правилно е забелязал, че свидетелят е желаела да се дистанцира от случилото се, поради което е дала уклончиви показА.я за това, кога и какво е узнала за станалото и за начина, по който се е случило, Става ясно, че свидетеля е узнала за случилото се на 12.08.2020г., но не става ясно, дали е възприела лично действията на подсъдимия и падането на пострадалия. Свидетеля е разбрала, че е настъпил някакъв инцидент със С., че му станало лошо, но няма данни да е очевидец на случилото се. Свидетеля се интересувал от подробности, като се опитала да ги получи от свидетеля Н.. Той обаче, според свидетелят, бил лаконичен и единственото, което и отговорил е „бегай, бегай“. Други подробности, не се установява да е узнала, дори твърди, че не е видяла пред наемателите на терасата да е имало алкохол или да са употребили такъв на 12.08.2020г.

На следващия ден, на 13.08.2020г. от Д. разбрала, че „станал скандал“, че С. „се претърколил по стълбите“. Съдът се довери на показА.ята и, в частта, в която съобщава за съдържА.ето и естеството на проведените разговори с подсъдимия на 13.08.2020г. и на 14.08.2020г., за състоянието на пострадалия С., както и за обаждането си до тел.112 и извършения в последствие оглед на местопроизшествие, за завареното в жилищните помещения, включително стаята, в която е лежал пострадалият. От контекста на разговорите и с подсъдимия за състоянието на С., може да се направи заключение за по – висока степен на информираност у свидетеля, от това което съобщава в показА.ята си пред първоинстанционният състав, респективно за дистанцираност в отговорите по зададени от съда и стрА.те въпроси, за фактите по делото, с предмет на изясняване. Свидетелят съобщава, че подсъдимия убедено е поискал от нея да се обади на бърза помощ едва на 12.08.2020г., но за обезпечаване на собственото поведение изрично заявява, че „.. Не ме интересува какво правят. Смятам, че каквото е трябвало съм направила...“ Тези обстоятелства, касателно срока, в който не е била осигурена медицинска помощ за С., не са спорни и се установяват и от другите относими свидетелски показА.я. В случая съдът установява, че показА.ята и, макар и оскъдни, допринасят за по - пълноценно изясняване на случилото се и за поведението на подсъдимия, след инкриминирА.я инцидент.

ПоказА.ята на свидетеля М. Н. Т. От съществено значение за делото са показА.ята на свидетеля д-р Т., която съобщава непосредствените си впечатления за здравословното състояние, в което се намирал пострадалия, на 14.08.2020г., при прегледа му в стаята, където е лежал. Свидетеля е част от медицинския екип, изпратен поради постъпилото обаждане на тел.112, В кръга на задълженията и, е установяване на всички възможни причини от болестно и неболестно обусловено естество, които може да са от значение за състоянието на всеки един пациент, за когото е повиквана БМП. Такъв тип информация е от значение както за поставяне на правилна първоначална диагноза, така и за предприемане на съответните спешни медицински действия към всеки пациент, който се нуждае от такава. В случаите на причинени травми, първоначалните сведения също са от значение за последващото поведение на медицинския екип. Въззивната инстанция кредитира изцяло показА.ята на свидетелката д-р М. Т., включително и тези, с които описва поведението на подсъдимия, посрещнал екипа и присъствал при извършения преглед на С. в жилището където е намерен. Съдът няма никакви основА.я, да не кредитира тези показА.я, доколкото свидетеля не е заинтересован да не изложи всички възприети от него факти, които служат включително за първоначалното диагностициране здравословното състояние на пациента. В този смисъл, съдът приема за добросъвестно и подробно изложени показА.ята на свидетеля, като намира, че допринасят за изясняване на фактите към този първоначален момент, както за състоянието на пострадалия, така и за поведението на подсъдимия. Свидетелят Т. е констатирала здравословното състояние на пострадалия, като част от екипа за спешна медицинска помощ. Тя е видяла пострадалия да лежи гол в безсъзнА.е на леглото в стаята, която обитава, че има травми и кръвонасядА.я над лявата вежда, че възглавницата, на която лежал е изцапана с кръв. Свидетелят констатирала, че С. е в състояние на кома, не реагирал на допир и болка. Свидетелят съобщава, че е наблюдавала кръвонасядА.я и фрактура на костта над лявата вежда, което представлява хлътване на счупената част от черепа в мястото на контузията навътре, която можела да се получи от удар с тъп предмет или при падане по лице. Това хлътване, според свидетеля представлява импресионна фрактура, при което се травмират мозъчните структури, от което се предизвиква патологичен свободен излив на течност, наричан „ексудат“ – събиране на течност, което може да е самостоятелно или да е придружено с увреждане на кръвоносни съдове, респективно със свободен патологичен излив на течности в черепната кутия, които притискат мозъчните клетки и ги увреждат като застрашават живота на пострадалия. В медицината се приемало, че около шест часа е критичния период, в който следва да се предприемат медицински мерки, за отвеждането на тези течности, респективно за да се минимизират рисковете от такъв тип компресорно увреждане. В противен случай настъпвало увреждане на мозъчните клетки и те умирали. Отрича да е установила симптоми на мозъчен инсулт, доколкото макар и сходна клиничната картина, не следвало да има такава травма, каквато е наблюдавала лично, да е била причинена на С.. В кръга на професионалните си знА.я свидетелят преценила, че спрямо пострадалия следвало да се предприемат незабавни медицински грижи и да му се окаже специализирано болнично лечение. Решението за превеждането му в специализирано болнично заведение, свидетеля обяснява с необходимостта от специализирА. изследвА.я и извършването на съответните животоспасяващи оперативни мА.пулации с техника, която е налична в такъв клас болнични заведения. ПоказА.ята на свидетелката в частта относно здравословното състояние на пострадалия към момента на прегледа му в стаята, която обитавал, напълно кореспондира със заключенията на комплексната съдебно-медицинска експертиза и съдебно-медицинската експертиза на труп, поради което съдът прие, че показА.ята и са добросъвестно изложени и допринасят за изясняване на фактите по делото.

Съдът цени и показА.ята на свидетеля, в които се съдържат данни за поведението на подсъдимия М. към този процесуален момент. Съдът установи, че той се надявал да не се разгласи случилото се и неговото участие за причиняване на травмите на С., поради което е ангажирал и свидетеля П. Н. да се обади на тел.112, едва след изминаване на 48 часа от причинените травматични увреждА.я. Подсъдимият е съзнавал увреждащото бездействие, което може да влоши състоянието на пострадалия, но се надявал, че може и да се подобри, без да се ангажират оргА.те на реда за случилото се.

Това съдът установи, поради обстоятелството, че подсъдимия е бил притеснен от състоянието на С. още на 13.08.2020г., но е изчакал още 24ч. за да се убеди, че С. няма да се възстанови, без медицинска помощ. Безспорно е, че подсъдимия можел сам да му осигури такава, в доста по – ранен момент, с лично позвъняване на спешния телефон. Подсъдимия е съзнавал, за необходимостта от осигуряване на медицинска помощ, поради влошеното състояние, в което е възприел, че се намирал С.. Това е съобщил и на свидетеля П. Н., с думите - „Нещо не ми харесва“, но не пожелал да позвъни на тел.112 лично, поради риска да бъде разследвано поведението му, с което безспорно е свързано настъпилото усложняване в здравословното състояние на С.. Това е било ясно осъзнавано от М., поради което е обусловило конкретното му поведение, за ангажиране на свидетеля П. Н. да го замести при обаждане на телефона за спешни повиквА.я.

ПоказА.ята на свидетеля В. С. А. Свидетелят д-р А. е лекар, със специалност неврохирургия, която на 14.08.2020 г. е била дежурна в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София. Тя е приела пострадалия С., транспортиран с линейка от гр. Пирдоп. Тя е констатирала, че при постъпването му в болницата се намирал в дълбока кома, с мозъчен кръвоизлив, който засягал мозъчния ствол. При направено изследване със скенер, било установено наличие на масивен кръвоизлив, който свидетеля преценила за характерен при съдово заболяване. Пред първостепенният съд заявила, че за овладяване компресията на мозъка от кръвоизлива, се наложило извършването на вентрикулен дренаж с цел да бъдат изведени от черепната кутия събралата се кръв и мозъчна течност. Свидетеля е разпитан допълнително от въззивният състав, за изясняване действителния смисъл на показА.ята на свидетеля, по въпроси, които според защитата са били вписА. неправилно в протокола от съдебното заседА.е на първостепенният съд от 02.02.2022г. В случая, свидетелят е отговарял на въпроси за личното му мнение като лекумащ лекар на пострадалия С., за естеството и вероятната причина за наличието на кръвоизлив в мозъка на пострадалия при неговото приемане в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София. В отговорите си, свидетеля ясно заявява, че не и било известно при какви обстоятелства са били получени наранявА.ята му, нито с каква давност са от преди постъпването му в клиниката. Свидетелят признава, че не е забелязала такива травматични следи, които да обясняват произхода на констатирА.я масивен кръвоизлив у пострадалия. При липса на констатирА. силни травми, свидетеля твърди, че „…Предположихме, че е получил кръвоизлива, след което е паднал и си е ударил главата. Първо е получил инсулт. Обратното не установихме защото няма травма, при която да се получи такъв кръвоизлив с изпълване на вентрикулите…“.

От нейните изявления съдът констатира, че свидетелят не твърди да е запозната със събитията, които са предшествали постъпването на пострадалия в болницата, нито е била установена описаната в Комплексната съдебно медицинска експертиза фрактура на черепния покрив, установен след обстоен преглед от експертизата на проведените образни изследвА.я в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София, записА. на оптичен диск. Експертизата посочва, че при вътрешния оглед на трупа, счупването на черепния покрив видимо не личи, поради зарастването му, в периода на лечение. Същевременно от оптичния запис на черепа, е констатирано наличие на „счупването челно, като същото проследено е линейно, челнотеменно – тилно. Отделно е установено наличие на „счупване на орбитата в ляво“. Окончателните изводи на експертизата, за травмата на черепа са, че е било причинено „счупване на костите на черепния покрив“, започващо челно, линейно преминаващо в теменната и достигащо до тилната област на главата. Свидетеля има спомен за леките видими травми на пострадалия, при неговото приемане за лечение, такива каквито са отразени в епикризата му. Там е посочено, че е бил приет с „…подкожен хематом в ляво фронто – париетално, периорбитален подкожен хематовм в ляво...“. В показА.ята си свидетеля интерпретира една част от травматичните увреждА.я, най- леките, с което не отчита в цялост всички налични травми, включително констатираната при експертизата фрактура на черепа на пострадалия С., която не му била известна. В този смисъл и направените от свидетеля изводи, са едностранчиви и не отразяват обективното състояние на причините и последиците за получения масивен мозъчен кръвоизлив. Твърдението и, „…Много масивен беше кръвоизлива и проникваше – на този въпрос подробно отговорих на предишния разпит, че обхваща така наречените вътрешни мозъчни стомахчета и такъв кръвоизлив рядко се наблюдава в световната литература в следствие на травма...“, не отчита нито 48 часовия период в който С. е лежал след удара в леглото си, нито удара му в стълбите, при падането му от собствен ръст върху тях. Свидетеля съобщава, че предполагала за болестно обусловен мозъчния кръвоизлив, без да е била запозната дали пострадалият С. е имал предшестващи изследвА.я за съдови заболявА.я, тъй като не разполагала с предварителна медицинска документация, без да е извършвана ангиография, при което за рентгеново изследване се въвеждало контрастно вещество, за да бъде направено образно изследване за преглед състоянието на кръвоносните съдове в мозъка. В случая, от видимите наранявА.я на лицевите кости в областта на лявата вежда, свидетеля е изградила своя версия за получаването им, изхождайки от собствени наблюдения за други типични и некриминално получени травми, обичайно предизвикА. при внезапно настъпил масивен мозъчен кръвоизлив в случаите на естествени болестни изменения и спукване на кръвоносен съд, при последващо падане на засегнатото лице. Свидетеля признава, че не са провеждА. специализирА. образни изследвА.я с пострадалия, посочвайки, че здравословното му състояние не е позволявало, да бъдат направени такива. В твърденията си, които съдържат изводи, свидетелят признава, че изразява собствени предположения, основА. на основА.е клиниката на пациента, без да обсъжда фактите свързА. с информацията за счупването на черепа му, респективно отражението на удар върху черепа със значителна сила.

При липса на изследвА.я, които обективно да установят наличие на болестни изменения в кръвоносните съдове, без данни за съдова малформация или за претърпян мозъчен инсулт, без да и е била известна травмата върху черепа в резултат на падането върху стълбите, изложените предположения на свидетеля, не могат да бъдат кредитирА..

Въпреки, че се касае за медицински факти, съдът приема, че в случая се касае за лични впечатления на свидетел, който макар да има съответното специализирано образовА.е и съответни специализирА. познА.я, формира субективни изводи въз основа на непълни изходни данни за действителното здравословно състояние на пострадалия. Съдът не кредитира показА.ята на свидетеля, в онези части в които изразява личното си мнение за причините, довели до констатирА.я масивен мозъчен кръвоизлив у С.. Това съдът съобрази, от една страна поради принципните положения предвидени в чл.117 НПК, че свидетелите са длъжни добросъвестно да възпроизведат единствено възприетите от тях факти, а анализа върху тях, след експертна оценка на всички доказателства по делото, могат да бъдат събирА. единствено, чрез назначена съответна експертиза. Съдът е длъжен да обсъди и преценява за достоверност и доказателствена значимост, единствено лично възприетото от свидетелите, но не и техните субективни изводи. Този законодателен подход е съобразен именно с това, което случая илюстрира, че свидетеля не е разполагал с цялата информация, поради което макар и медицински специалист, не може да обхване за изводите си, всички обективни данни, които имат отношение към причините за настъпилата мозъчна контузия, поради което резултата от направените изводи е изцяло субективен и неверен.

Настоящият състав приема, че съобщените от свидетеля изводи, не могат да бъдат ползвА. като доказателство по делото, доколкото законът не допуска смесване процесуалното качество на свидетел и експерт, като в тази част показА.ята на свидетеля не могат да заместят процесуалния способ за събиране на доказателства, каквато е експертизата. Съжденията на свидетелят са неприложими за изясняване на фактическите положения по делото, поради което показА.ята му в тази част, съдът изключи от доказателствената съвкупност и не основа изводите си на тях.

За проверка показА.ята на свидетеля А., по претенциите на защитата, че показА.ята и са били записА. неточно, настоящата инстанция в хода на въззивното съдебно следствие проведе повторен разпит на същия свидетел, с нарочно зададен въпрос съобразно оспореното от защитата вписване в протокола, като свидетелят отрича изобщо да е изразявала мнение по оспорената част от протокола на първостепенният съд.

ПоказА.ята на свидетеля Н. Ж. Настоящият съдебен състав изключи от доказателствената съвкупност показА.ята на свидетеля Н. Ж. и не ги цени при постановяване на съдебния си акт по същество.

Въпреки че няма направени възражения от стрА.те относно допустимостта на показА.ята на този свидетел, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд недопустимо се позовал на същите. От заявеното от свидетеля Н. Ж. в съдебно заседА.е пред първата инстанция, както и протоколите за оглед и следствен експеримент е видно, че същият е участвал в производството в качеството си на специалист – технически помощник по смисъла на чл. 126, ал. 2 от НПК, като е участвал в съответното процесуално следствено действие като специалист – технически помощник и с помощта на техническо средство е направил снимки, които е приложил в съответен фотоалбум към това действие по разследването. ( т. 1, л. 7-9, л. 12-14), Приложените материали имат характера на веществени доказателствени средства по смисъл на чл. 125, ал. 1 от НПК. Видно от разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от НПК ВДС се изготвят по възможност от лицата, които извършват действията по разследването и съдебните следствени действия, но закона допуска назначаване на специалисти – технически помощници при извършване на конкретно процесуално- следствено действие по изключение, тогава когато за това действие се налага да се ползват неговите специални знА.я и умения и специализирана подготовка. С оглед посоченото специалистите-технически помощници са предвидени като лица, които заедно и съвместно извършват процесуално следствена дейност, която поначало спада към дейността на разследващите оргА. или съда, но в предвидените изключения се извършва съвместно с тези лица. В този смисъл, извършените от специалистите - технически помощници действия, са част от действията по разследване, в случая извършвА. съвместно с разследващия орган. Посоченото изключение в чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК за присъствалите лица от състава на МВР, военна полиция или Агенция митници не се отнасят за специалистите-технически помощници, доколкото в закона се посочва, че те присъстват на местопроизшествията, имат съответните различни функции, но не участват в извършването на същинските процесуално следствени действия. Специалистите -технически помощници не присъстват при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица или предмети, а участват при извършването на съответното процесуално-следствено действие.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав изключва от доказателствената съвкупност показА.ята на свидетеля Н. Ж. и не ги цени при постановяване на съдебния си акт по същество. В този смисъл е преобладаващата съдебна практика на ВКС (Решение № 507 от 13.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 2037/2013 г., III н. о., НК; Решение № 504/2005 г. по н. д. 1072/2004 г. на III н. о.; Решение № 179 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 156/2009 г., II н. о., НК; ) ПоказА.ята на свидетеля М. Н. Настоящата инстанция изключи от доказателствената съвкупност и показА.ята на свидетеля М. Н., както тези дадени както пред първоинстанционния съдебен състав, така и приобщените от досъдебното производство на основА.е чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК.

Свидетелят е бил разпитван по досъдебното производство, както от първоинстанционният съд, като са били приобщените на основА.е чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показА.ята му пред разследващия орган.

От съдържА.ето на показА.ята на свидетеля е видно, че същият е провеждал разузнавателна беседа с подсъдимия, който е бил установен като извършител на престъпление, но спрямо него в този момент не е било повдигнато обвинение за извършването му, поради което и не му е бил осигурен защитник. Свидетеля преразказва изявления на подсъдимия дадени преди привличането му към наказателна отговорност. Касае се за производни по характер гласни доказателства, на изявления на лице, което в последствие е било привлечено към наказателна отговорност, поради което източника на тази информация не може да бъде ползван изобщо. С оглед дадените обяснения от подсъдимия, които са били приобщени по делото, използването на производните доказателства със същия първичен източник, при неговия променен процесуален статут е недопустимо, дори за проверка на доказателствената информация в останалите доказателствени източници. Отделно, само за пълнота съдът отбелязва, че с оглед съдържА.ето им показА.ята нямат доказателствена стойност и не допринасят за изясняване на делото. Предвид изложеното, съдът ги изключи от доказателствената съвкупност по делото, като недопустими. Първостепенният съд формално ги изброява, като източник на доказателствена информация, но не е изяснил в мотивите си, в каква част от показА.ята на свидетеля се е ползвал и каква доказателствена информация цени от този разпит. Според мотивите на съда, с които обобщава източниците на доказателствена информация, доказателствата които са послужили за постановяването на съдебния акт са следните: “…По този начин - заключенията на съдебно медицинските експертизи и комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза, в пряка кореспонденция с показА.ята на разпитА.те свидетели-Н., Б., Т. /изключая св. В. А./, протоколът за оглед на МП, анализът на иззетите със същия веществени доказателства от СМЕ от вещото лице А., протоколът за следствен експеримент, отчасти оскъдните обяснения на подсъдимия в с.з. от 2.02.2022г., в които не отрича действията, вменени му от прокуратурата с обв. акт, но заявява, че е действал „при неизбежност и самоотбрана“, в своята съвкупност и взаимна връзка, подпомогнати от показА.я. св. Н., Ж., М. Ч., обосновават фактическите изводи, приети по- горе, по несъмнен начин…“. Настоящата инстанция, по посочените по-горе причини изключи тези доказателства от доказателствената съвкупност, като процесуално недопустими за обсъждане изобщо.

Способи за доказване Въззивната инстанция се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, че заключенията на двете съдебно медицински експертизи са относими към предмета на делото, че същите са компетентно изготвени, с необходимите професионални познА.я и опит в областта на медицината и постави изводите им в основата на изясняването естеството на фактите и тяхната взаимна връзка с обстоятелствата, при които са били нанесени травматичните увреждА.я по главата на С., както и за разбирането на настъпилите последици, в тяхната причинно-следствена връзка, с която се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за причинения обществено опасен резултат.

Съдебно-медицинската експертиза на труп, изготвена от вещото лице д-р В. Т.. Експертизата, назначена и представена по досъдебното производство (т.2 л.115- л.116) е била изслушана и приета в о.с.з. на 09.06.2022г. от състава на СОС. Обективните находки за увреждА.ята по главата на пострадалия са описА. като „…Тежка черепномозъчна травма изразяваща се в счупване на челната кост на черепа с контузия на мозъка и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с пробив във вентрикулите, злокачествен мозъчен отток с вклиняване, кръвонасядА.я на меките обвивки челно теменно, коматозно състояние от постъпването в лечебното заведение до смъртта му...“ Като пряка и непосредствена причина за смъртта, експертизата е приела, причинените травматични увреждА.я в областта на главата, от удар с или върху твърд тъп предмет, който е довел до черепно мозъчна травма, а получените усложнения в пряка причинна връзка е довела до сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, обусловена от възникнали двустранни възпалителни изменения на белия дроб, всичко в резултат на нарушаване функциите на мозъка.

Безспорно от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява наличие на тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на челната кост на черепа с контузия на мозъка и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с пробив във вентикулите, злокачествен мозъчен оток с вклиняване, кръвонасядА.я на меките черепни обвивки челнотеменно, коматозно състояние от постъпването в лечебното заведение до настъпването на смъртта, състояние след пунктиформена кратиотомия, усложнение на трамвата, израяващо се в двустранна пневмония, остър кръвен застой на вътрешните оргА., точковидни кръвоизливи по серозите. В заключението на експертизата са направени категорични изводи, че смъртта на О. С. се дължи на сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, обусловена от двустранните възпалителни изменения на белия дроб, които са пряко настъпило усложнение на констатираната черепно-мозъчна травма. В съдебно заседА.е експертизата напълно е отхвърлила възможността, констатирА.ят кръвоизлив да е в следствие на разкъсана аневризма, тъй като ще се наблюдава локацията му в тази зона, а в случая кръвоизлива е еднакво и масивно разположен на двете полукълба. Настоящата инстанция се съгласява със заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, че е налице причинно-следствена връзка между причинените увреждА.я на пострадалия С. и настъпилата в последствие смърт. Вещите лица, както в експертното заключение, така и в съдебно заседА.е приемат, че черепно-мозъчната травма е причина за констатирА.я кръвоизлив, който е довел до развитието на мозъчен оток, които от своя страна е довел до компресия и увреждане на мозъка и настъпилия летален резултат.

Комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица В. Т., В. Д. и Т. Ш. приложена по ДП (л.171 – л.172 т.2) Експертизата е изслушана и приета в присъствието на стрА.те в о.с.з. на 09.06.2022г., като дава категоричен отговор, че мехА.зма описан от свидетеля Н., както и в обясненията на подсъдимия, съответстват на констатирА.те при аутопсията на трупа травматични увреждА.я по главата на С., които според експертиза в пряка причинна връзка са довели до получения мозъчен кръвоизлив. Увреждането на мозъка челно и в слепоочната област можело да се получи, както при силен челен удар, така и от силен удар в тила, като контузията на мозъка настъпвала на основата на противоудара. Мозъкът като орган плувал в гръбначна мозъчна течност и при силен удар отзад се наблюдавала контузия с триъгълна форма ориентирана от периферията към центъра на двете полукълба, при което с еднакъв интензитет се увреждала челната най-уязвима част от мозъка. Експертизата категорично отрича да е налице болестно провокирана причина за кръвоизлива, защото при инсулт, се оформяла кухина в бялото мозъчно вещество, което задържало кръв, а при аутопсията са намерени кръвоизливи с разпад на мозъчното вещество, челно и слепоочно с обилни и с еднаква интензивност на кръвоизливи, които били травматично обусловени. Тримата експерти са обединени в оценката си, че увреждА.ята на мозъка на С., следствие травмите, са довели в пряка и непосредствена причинна връзка до развилия се мозъчен отток, а през периода на лечение настъпилите изменения били закономерна и неизбежна последица. Настъпването на смъртта му, е установена като пряка и непосредствена последица от задействана причинна верига на процеси, чието начало е стартирало с понесените от него удари в главата, при което силата на удара отпред, получен от юмрука на подсъдимия и от удара отзад, получен при последващото му падане върху стълбите са въздействали съвместно, с наслагване.

Настоящата инстанция приема, че заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза е категорична по отношение на вида и характера на телесните увреждА.я, които пострадалият С. получил, а именно наличието на тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив, контузия на мозъка челно по основата и слепоочно двустранно с вътремозъчни кръвоизливи, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тежък оток на мозъка с белези на мозъчно притискане, което е довело до усложнение от тази травма, изразяващо се във вторичен паранхимен кръвоизлив в мозъчния ствол и двустранни възпалителни промени на белия дроб.

Констатираната черепно-мозъчна травма е реализирала медикобиологичния критерий разстройство на здравето временно опасно за живота, а смъртният изход е настъпил въпреки проведеното лечение, от вторичното развитие на стволов кръвоизлив и двустранните възпалителни промени на белия дроб, което е в пряка и непосредствена причинна връзка с причинената средна телесна повреда.

Експертизата е констатирала и мекотъканни увреждА.я, локализирА. в областта на лявото око, изразяващи се в рана, кръвонасяване на клепачите и травматичен оток, хлътване на ляв орбитален ръб. Същите причиняват временно разстройство на здравето неопасно за живота.

В съдебно заседА.е в хода на съдебното следствие вещите лица дават подробни отговори на поставените им въпроси, свързА., както с травматичните увреждА.я, които получил пострадалия С., така и за възникналите впоследствие усложнения. Вещите лица с категоричност отхвърлят възможността кръвоизлива да се дължи на претърпян мозъчен инсулт, позовавайки се на данните от извършената аутопсия. При болестно обусловен кръвоизлив е следвало да са налице находки на оформена кухина в бялото мозъчно вещество, която задържа кръв, каквито в случая липсвали. Също така е отхвърлена и възможността кръвоизлива да е резултат на разкъсана аневризма, тъй като локализацията му щяла да се намира в основата на главния мозък, а при извършената аутопсия щяло да се установи разширена част и съответно разкъсване на кръвоносен съд. Относно вторичните увреждА.я, вещите лица допълват, че те са типични при наличието на травми на мозъка, тъй като се засягат определени центрове, които отговарят за отделните оргА. и съответно могат да възникнат възпалителни процеси, каквито за пострадалия С. са били констатирА. в белите дробове. При отговора на първия въпрос експертното заключение кореспондира, както със заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп, така и с показА.ята на свидетелката д-р М. Т., която констатира наличието на травматично увреждане при пострадалия С., което е в причинно-следствена връзка с тежкия оток на мозъка, който притискал мозъчното вещество и водело до унищожаване на мозъчни клетки.

Експертизата дава отговор и на въпросите, свързА. с мехА.зма на причиняване на травматичните увреждА.я, позовавайки се на данните от съдебно-медицинската експертиза на труп и свидетелските показА.я на свидетеля Н.. В съдебно заседА.е вещите лица поясняват, че са налице три варианта на възможен мехА.зъм, тъй като по-голямата част от наранявА.ята са зараснали към датата на извършване на аутопсията. Така установените травматични увреждА.я според експертите, се дължали на действието на твърди тъпи предмети. Същите допълват, че е възможно да са били причинени, както от нанасяне на удар с юмрук, така и от действието на тъпоръбест предмет, което не изключвало възможността за удар в ръб на стъпалото при падане по стълби. По отношение локализацията и морфологията на счупването на черепния покрив, определят, че за получаване на черепно- мозъчна травма вероятния мехА.зъм е удар в тилната област на главата. Не изключват и възможността да са насложени и силите на действие на нанесения удар от подсъдимия М., заедно с удара в областта на тила, получен при падането му върху стълбите.

Експертите в заключението си не изключват възможността при наличието на такъв тип увреждане, пострадалият да е бил в определени моменти в съзнА.е и е извършвал активни действия. Процесите на последващо развитие на травмата обяснява наличието на такава възможност, а не я изключват. В тази част показА.ята на свидетеля Н. напълно кореспондират с експертното мнение за наличие на медико-биологичен процес на отрицателни промени при мозъчното увреждане, следствие получени такъв тип травматични увреждА.я. Данните, че пострадалият С. е успял да се придвижи от мястото, където е паднал пред стълбите, до терасата пред къщата, последвано от самостоятелното му придвижване до стаята и банята, не е в противоречие с описА.я медико биологичен процес на увреждането на мозъка, след причинена мозъчна травма.

Съдебно-медицинската експертиза № 5/2020, изготвена от вещото лице Е. А. (т. 2, л. 124-126 от ДП), е приета в о.с.з. на 12.05.2022г.

В заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице Е. А., се установява, че на изследвА.я обект – от ВД №1 иззето парче плат от калъфка на възглавница при оглед на местопроизшествие от адрес гр.••• ул.“•••“ №4, от стая обитавана от пострадалия С., със зацапвА.я с червенокафяво вещество, представлява човешка кръв, с кръвна група А1+, поради което вероятно произхожда от пострадалия О. С.. Експертът е дал категорични отговори на поставените въпроси относно вида на изследвА.те петна, а именно че същите представляват човешка кръв, с кръвна група и резус фактор идентичен с този на пострадалия С.. Вещото лице е уточнило, че с възможностите и вида на тази експертиза не може да се определи категорично, дали кръвта иззета с парчето плат, принадлежи на пострадалия С., тъй като отговорът на този въпрос била от компетентността на ДНК експертиза. Съпоставено заключението на посочената експертиза с наличните по делото медицински документи, предоставени от УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София – Епикриза №590 /12.092020г., подписана от дежурен лекар д-р Ш. Х. (л.117-л.118 т.2 ), в която на л.3 от епикризата е посочено, че кръвната му група е А1 Rh (+), допълнено с доказателствената информация от кредитирА.те показА.я на свидетеля Н. и д-р Т., безпротиворечиво може да бъде прието, че С. след удара е пребивавал в тази стая, поради което от него изхождат и петната кръв намерени и иззети от калъф на възглавница от стаята обитавана от С.. Настоящата инстанция прие, че с изводите си експертизата допринася за изясняване на фактите по делото, включително за проверка на посочените гласни доказателства по делото, които в частта за местоположението на намерената кръв, няма съмнения, че са били депозирА. добросъвестно.

Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л.136-л.150 т.2 ДП). Настоящата инстанция намира, че приетата в о.с.з. на 12.05.2022г. заключение на в.л. д-р Ц. Д. П. и клиничния психолог Н. И. е изготвено от лица с нужната компетентност, представени са отговори на поставените от разследващия орган задачи, с които се допринася за изясняване на психичното здраве и годност на подсъдимия Л. М. да разбира свойството и значението на извършеното от него, да ръководи постъпките си, към момента на извършеното и неговата годност да участва при процесуалните действия по настоящото съдопроизводство. Съгласно заключението на комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица Ц. П. и Н. И., подсъдимият Л. М. не страда от психично разстройство и е психично здрав. Такова е било психичното му здраве и към времето на извършеното от него, инкриминирано по делото деяние.

Експертите са отговорили на всички поставени въпроси и са обосновали в пълнота заключението си по депозираната експертиза, което са направили в присъствие на стрА.те по делото в откритото съдебно заседА.е. От дадените отговори е видно, че подсъдимият М. не страда от психични разстройства, поради което не е налице основА.е да бъде изключена вменяемостта му, нито процесуалната му годност за настоящото съдопроизводство.

Съдът, споделя оценката на решаващия съд, че както заключенията на експертизата, така и отговорите на вещите лица по нея са представени в пълнота и в съответствие с изисквА.ята на НПК, поради което кредитира направените заключения на експертизата изцяло.

Експертизата е забелязала доказателствената информация за наличие на употреба на алкохол, като са отчели събраната информация по делото и са преценили, че е подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – от лека към средна степен, което не може да се приравни към разстройство на съзнА.ето и не съставлява пречка подсъдимият към момента на деянието да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Експертите в съдебно заседА.е подробно са изяснили въздействието върху психиката на алкохолното опиване на подсъдимия, нейното отражение върху емоционално-волевата му сфера, поради което са изтъкнали мнението си, че прага на самоконтрол е бил зА.жен, а прага на дразнимост и амплитудата на емоционалните му реакция били завишени, което не променяло качествено личностните характеристики на психичната му годност, не изключвали ориентирането му в реалността, връзката с окръжаващата го среда и не огрА.чавало възможностите на личността за самоконтрол.

Експертизата изключва наличието на физиологичен афект в инкриминирА.я случай, като разясняват в теоретичен план за съдържА.ето на това емоционално състояние и последиците, които предизвиква. Подробно в съдебно заседА.е са направили разгрА.чението между алкохолно опиване и физиологичен афект, както и са посочили, че алкохолното опиване изключва наличието на физиологичен афект. Експертите са заключили, че не е налице такъв интензивен стресогенен фактор, който да е провокирал подсъдимия да извърши съответно действие веднага, т.е. не е налице стимул-реакция. Обстоятелството, че става въпрос за битов скандал след употреба на алкохол, че конфликтът е бил разтегнат във времето, не придава внезапен и спонтанен характер на ответните действия на подсъдимия. Пред съдебния състав експертите заявяват становище, че ако подсъдимия не е бил под влиянието на алкохол, то и реакцията му на провокацията от страна на пострадалия, нямало да бъде с такъв ответен интензитет. Според експертизата, подсъдимият е с доминантни нагласи, обичал на налага своята гледна точка и не търпял възражение, поради което проявлението на тези характеристични данни, били улеснени под влияние на алкохола. Вещите лица са изключили възможността действията му да са извършени под „физиологичен афект“, тъй като не са налице всички признаци и критерии, които да обосноват наличието на такъв тип специфично емоционално състояние.

Писмени доказателствени средства Протокол за оглед на местопроизшествие Въззивната инстанция цени като годен доказателствен източник протокола за оглед на местопроизшествие от 14.08.2020 г., отговарящ на всички процесуални изисквА.я, посочени в разпоредбите на чл. 155-156 от НПК, в присъствието на две поемни лица и специалист-технически помощник. В изготвения протокол разследващият орган коректно е отразил последователността, в която се провели действията по оглед, а именно установено местонахождението на къщата, където е станал инцидентът, разположението на външното стълбище на къщата, което води към терасата, на която се намерили два пластмасови стола и маса и където седели по-рано подсъдимият, пострадалият и свидетелят Н.. Установена е и стаята, която обитавал пострадалият С. и вещите, които се намирали в нея. По време на огледа са направени фотоснимки, съдържащи се в приложения албум (т. 1, л. 7-9 от ДП), които отразяват направените констатации и последователността на провеждане на огледа от разследващите оргА..

Наред с процесуално-следственото действие, оглед на местопроизшествие, са били извършени и действия по изземване, както на следи, така и на вещи. Отразено е, че като веществени доказателства по делото се изземват парче плат със засъхнали петна със червено-кафяв цвят, както и мобилен телефон „Алкател“, модел „5058“.

Съдебната практика е непротиворечива, че за извършването на процесуално- следствени действия по оглед на местности, помещения и предмети с цел непосредствено изследване и запазване на следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелства по делото, не е необходимо разрешение от съответния първоинстанционен съд или последващо одобрение на изготвения протокол.

Настоящата инстанция обаче приема, че липсата на съдебно одобрение на протокола за оглед в частта, с която от местопроизшествието е иззето парче плат, върху което са открити петна с червено-кафяв цвят, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Посочените петна по своята същност представляват следи от извършено престъпление, поради което чрез приобщаването им по този начин се постигат целите на огледа като процесуално-следствено действие, а именно да бъдат запазени следи от извършено престъпление. Парчето плат е било и обект на изследване съдебно-медицинска експертиза № 5/2020, изготвена от вещото лице Е. А.. Не се касае за извършени действия, които по своята същност съдържат изземване на вещи и предмети, поради което разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НПК в случая е неприложима и разследващият орган законосъобразно е приобщил посочените следи към наказателното производство (Решение № 217 от 2.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 594/2016 г., III н. о., НК).

Няма пречка при провеждане на оглед да бъдат изземвА. вещи, когато същите имат отношение към воденото наказателно производство, когато изземването е извършено с цел обезпечаване разкриването, изследването и запазването на следи от престъплението. Но при изземване на вещи, доколкото следственото действие, съдържа елемент на принудително отнемане на имущество, което както мястото, така и други обстоятелства показват че е в притежА.е на конкретно лице, се налага последващото одобрението на протокола от съда, ако действието е било извършено по неотложност. Само в този случай, при такова действие по разследването, извършено по неотложност, независимо, че е извършено заедно с друго действие за оглед на местопроизшествие е необходимо протокола за оглед в частта за изземването на вещите, да бъде представен за одобрение от съдия в предвидения в чл. 161, ал. 2 от НПК срок от 24 часа и ако бъде одобрен, дори и след този срок, иззетата вещ, е легитимно веществено доказателство по делото.

С това процесуално изискване се цели да се въведат съдебни гаранции от произвол срещу накърняване неприкосновеността на собствеността, когато част от нея или цялата е била иззета, за целите на воденото наказателно производство. При извършената служебна проверка на материалите по делото, настоящата инстанция констатира, че липсва съдебна санкция по отношение на протокола за оглед в частта, в която са иззети вещи от стаята на пострадалия С., а именно мобилен телефон „Алкател“, модел „5058“, като протокола не е бил представен за одобрение от съдия в предвидения в чл. 161, ал. 2 от НПК срок от 24 часа, поради което следва да бъде изключен като веществено доказателство и да бъде върнат на правоимащите лица, а именно наследниците на пострадалия С. – Й. Р. и О. Р.. Изключването на иззетия мобилен телефон „Алкател 5058“, като веществено доказателство, описано в протокола за оглед на местопроизшествие, не опорочава това действие, нито променя доказателственото значение и годност на посоченото действие по разследване. Не са налице основА.я за промяна на възприетата фактическа обстановка, поради изключването на това доказателство от като годно за изследване. Същото не е било обект на доказателствен интерес на нито една от стрА.те и съдът с оглед естеството му, не намира да е от значение за воденото наказателно производство.

Протокол за следствен експеримент Въззивната инстанция приема, че протокола за следствен експеримент от 16.08.2020г. е изготвен при условията и по реда на чл. 166-168 от НПК, поради което същият се кредитира в пълнота. При провеждането на следствения експеримент активно участие е взел подсъдимия М., като е посочил на разследващите оргА., както имота, който са наели заедно с пострадалия С. и свидетеля Н., така и мястото, на което са седели след обяда на 12.08.2020 г. с пострадалия и стъпалото, от което е паднал пострадалия. Подсъдимият е посочил и мястото, на което е паднал С. и откъдето са го вдигнали със свидетеля Н., както и положението, в което е паднал на земята. Направените констатации при извършеното процесуално-следствено действие напълно кореспондират с показА.ята на свидетелите Г. М. и З. Ч., които са присъствали на процесуално-следственото действие в качеството си на поемни лица, както и на свидетеля Д. Н., който е очевидец на инцидента между подсъдимия и пострадалия. СъдържА.ето на протокол за следствен експеримент напълно се подкрепя и от показА.ята на свидетелката П. Н., протокол за оглед, комплексната съдебно-медицинска експертиза и съдебно-медицинската експертиза на труп.

От правна страна В разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от НК, от обективна страна, законодателят е предвидил, че изпълнителното деяние следва да разкрива признаците на умишлено ( с пряк или евентуален умисъл) причиняване, чрез действие или бездействие на някаква телесна повреда на пострадалото лице, която пряко е целена от извършителя, поради което извършените от него действията и/или бездействията, следват пряко тази престъпна цел. Съответно по отношение на последващия втори престъпен резултат, дееца следва да е действал непредпазливо, при една от съответните две форми, при съзнавана или несъзнавана непредпазливост.

Степента на умишлено увреждане на здравето на пострадалия е водеща при определяне на приложението на чл.124 ал.1 НК. В този смисъл, престъпния състав на чл. 124 от НК се отличава от други състави на непредпазливо причиняване на смърт именно с това, че от субективна страна, чл. 124 от НК е престъпление, извършено при смесена форма на вината – умишлено по отношение на нанесената телесна повреда и непредпазливо по отношение на настъпилата смърт. В този смисъл, фактите за наличието на съответните съставомерни признаци, следва да съдържат доказателствена информация за действия и/или бездействия осъществени при смесена форма на вина - умисъл (пряк или евентуален) спрямо телесната повреда, довела до настъпването на смъртта и непредпазливост в една от двете и форми, по отношение на крайния смъртен изход, като заедно с това е необходимо фактите да разкриват наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между така причинените обществено опасни последици.

Относно медикобиологичните характеристики на умишлено (с пряк или евентуален умисъл) причинените телесни увреждА.я, нормата на чл.124 ал.1 НК, препраща към материалните норми на престъпленията за телесни повреди по чл. 128, чл. 129 и чл. 130 от НК.

От анализа на посочената разпоредба може да се обобщи, че законодателят изисква, да е настъпил определен резултат, за съставомерността на деянието. Съставомерният резултат e разделен на пряк – този, който настъпва при умишлени конкретни действия от страна на подсъдимия, и косвен – този, който настъпва, въпреки че действията и поведението на подсъдимия, пряко не са били насочени към косвения резултат – настъпила смърт на лице, причинена от подсъдимия при съзнавана (самонадеяност) или несъзнавана (небрежност) непредпазливост. Между двата съставомерни резултата, между умишлено нанесената телесна повреда и настъпилата смърт, следва да е налице изискуемата причинно- следствена връзка. За да е налице тази връзка е необходимо по несъмнен начин да е установено, че именно телесната повреда е причина за настъпването на конкретни отрицателни процеси и настъпилите усложнения в здравословното състояние на пострадалия, в резултат на които е причинена смъртта му.

При оценка на фактите за конкретно извършеното деяние, за съответните действия и/или бездействията на извършителя, следва да се държи сметка, както за характерните особености на конкретните му действия, за тяхната сила, интензитет, насоченост, така и за всички останали обективно налични обстоятелства, в условията на които са причинени телесните увреждА.я, доколкото отношението на дееца към тях е умишлено. В някои случаи, в зависимост от средата и условията, при която са причинени телесните повреди, причиняването на смъртта, може да не е по непредпазливост, независимо от водещите мотиви за умишлено причиняване само на телесни повреди. Следва да са налице убедителни факти, че непредпазливото причиняване на косвения обществено опасен резултат, също не е причинен при условията на евентуален умисъл, вместо по непредпазливост. В този смисъл, следва да се обобщи, че при обвинение по чл.124 НК, следва да се установи, че смъртта не е била също пряка цел на причинените телесни увреждА.я, нито те са били нанесени с такава цел. Причиняването на смъртта, следва да не е била предвиждана и допускана последица, нито искана такава, като с оглед естеството и характера на причинените телесните повреди, така и с оглед всички условия, при които те са били причинени. Настъпването на смъртта на увреденото лице, като косвен престъпен резултат, може да е осъществен по непредпазливост, при условията на небрежност или в условията на престъпна самонадеяност.

Според настоящият състав, доказателствата и доказателствената информация по делото е достатъчна, за да може по безспорен начин да се квалифицират действията на подс.М., като умишлено причинена по-тежката по вид от двете причинени телесни повреди на пострадалия С., в случая това е средната телесна повреда описана от приетата СМЕ (т.2 л.171-л.172 ДП), следствие на която, по непредпазливост, при условията на престъпна самонадеяност е била причинена смъртта на пострадалия С.. За изясняване причините, условията и мехА.зма на причиняване телесните увреждА.я, съдът съобрази относимата доказателствена информация, която допринася в достатъчна степен за формиране на правилни изводи, относно действителните мотиви и цел на действията и бездействията на подсъдимия.

На първо място, съществена доказателствена значимост имат показА.ята на свидетеля Д. Н., както тези пред съдебния състав, така и приобщените чрез прочитането показА.я дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, обясненията на подсъдимия М., дадени пред съдия по реда на чл.222 НПК в хода на досъдебното производство, както и частично прочетените дадени пред разследващ орган с участието на защитника му, и двата приобщени в хода на въззивното следствие, както и останалите гласни доказателства приобщени по делото. От съществено значение са способите за доказване, чрез отговорите на вещите лица по поставени задачи и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, писмените доказателствени средства като протоколите за оглед и за следствен експеримент, респективно разпитите на поемните лица участвали в извършения следствен експеримент, съответните фотоснимки, приложени заедно със съответните протоколи, като веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК.

По делото безспорно е изяснено, че на 12.08.2020г. след обяд между подсъдимия и пострадалия е възникнал словесен конфликт, който прераснал във физическа саморазправа помежду им. Двамата имали взаимни претенции помежду си за сумата от 170 лв. В резултат на ескалиране на вербалния конфликт, пострадалият О. С. станал от мястото си, преминал зад свидетеля Н. и се приближил до седящия в другия края на терасата М., като го ритнал два пъти по краката и наругал го с думите „Майка ти, маке“ и замахнал с ръка, за да го удари. Подсъдимия Л. М., който до този момент седял заедно със свидетеля Н., пред маса с питиета, на тераса пред входа на къщата, в която и тримата живеели под наем, станал от мястото си и се насочил към С., който се отдръпнал крачка назад. Заедно с М. започнали да се бутат един в друг, зад гърба на свидетеля Н., който седял с гръб към входа на къщата. В ситуацията, свидетелят се притиснал към масата пред него, за да не го наранят с тежестта на телата си. В началото двамата се намирали прави един срещу друг зад гърба на седящия между тях свидетел Н. пред входа на жилището им, но след като подсъдимият М. надделял, започнал да избутва С. към края на терасата, към стълбите, водещи надолу към двора пред къщата, като С. отстъпвал назад в същата посока, докато слязъл с две стъпала под нивото на терасата, след което подсъдимия от първото стъпало след площадката, доминирайки с тялото си от по-висока позиция го ударил с юмрук два пъти в лицето и го бутнал с две ръце назад.

След нанесените му директни силни удари в лицето и отблъскването му С. загубил равновесие и паднал безконтролно назад, по гръб върху бетонните стълби, след което се свлякъл надолу до първата площадката пред тях, изградена на нивото на терена, където изгубил съзнА.е. От сведенията на подсъдимия и свидетеля Н., пострадалия в този момент бил и под влияние на алкохолно опиянение.

Подробностите за изтикването на С., на позиция върху стълбите - с едно две стъпала под площадката на терасата, както и за отблъскването му непосредствено след нанесените два силни удара в лицето се установяват единствено от приобщените обяснения на подсъдимия, съдържащи се двата протокола за разпит пред съдия и пред разследващия орган в досъдебното производство в присъствието на защитник. Въпреки, че това е единственият източник за тези фактически детайли, съдът прие, че достоверни и правдиви, доколкото подсъдимия не е имал никакъв интерес да ги изяснява, е решил да съдейства за изясняване на фактите, убеден че е бил поставен в условията на самозащита. Не са налице други доказателства, които да въвеждат различни обстоятелства за тези фактически детайли. Това подсъдимия е заявил двукратно, което също допринася за тяхната убедителност. Като намери за законосъобразно да се позове на съдържА.ето от приобщения по реда на 279 ал.1 т.4 НПК протокол за разпита на подсъдимия пред съдия по реда на чл.222 НПК, съдът отчете и обстоятелството, че за ползване резултатите от това следствено действие, не са налице процесуалните огрА.чения по ал.4 на чл.279 НПК, където такива са предвидени само за обяснения пред разследващ орган. Избутването на С. назад и надолу по стълбите зад него е част от инкриминирА.те в обвинението действия, но не е изведено като такова със самостоятелно значение, доколкото самостоятелно не е допринесло за падането на пострадалия, респективно до получените травматични увреждА.я. Загубата на равновесие и падането на С. по описА.ят от подсъдимия и свидетеля Н. начин, е настъпило като резултат от комплекс от последователни действия на подсъдимия. На първо място, това са съзнателно предприетите му действия по избутване пострадалия именно в посока към стълбите на терасата, вместо към вътрешността на жилището, доколкото именно пред входа му са влезли в пряк физически сблъсък. На следващо място, подсъдимия е подбрал мястото за нанасяне ударите върху пострадалия, в лицето и главата, едва когато се намирал на неблагоприятен за равновесието му терен. Подсъдимия е съзнавал, че съпротивата на пострадалия на стълбите ще бъде по слаба, че при взаимната им позиция подсъдимия, ще се намира по – високо от него, на по безопасно място и не на последно място, ще може да полза и тежестта собственото си тяло, както за увеличаване силата на ударите, така и за бутането му по стълбите, с което е допускал, че при падането му върху тях може да му причини сериозни телесни повреди, предвиждал е и риска за живота му, но е мислел, че няма чак толкова тежко да се нарА. и да се случи най - тежкия резултат. Искал е, да му причини единствено по тежки травми, които да го откажат от агресивното му поведение и да изпълнят своеобразна форма на наказание за поведението му към М.. Подсъдимия се надявал, че силните удари нанесени отпред назад, в главата на пострадалия, ще са достатъчно да го поВ.т назад върху стълбите, но когато след ударите не бил убеден, че ще падне го избутал допълнително, за да изпълни целите си. Веднага след изпълнението на всичко описано, подсъдимия признава, че се обърнал с гръб към стълбите, убеден, че е елиминирал устойчиво агресията на С., с предизвиканата му загуба на равновесие, върху тях. Освен ударите и блъскането му, за падането подсъдимия си давал сметка и за влиянието на употребения значително количество алкохол и забелязаното от него неустойчиво равновесие, още при идването му в къщата в този ден. С ударите и отблъскването му, заедно с пияното му състояние, подсъдимия е искал да го повали на стълбите, допускал е че може да се увреди сериозно, при предизвикване на неговото безконтролно падане върху тях.

Видно от доказателствата, това се случило и пострадалият паднал безконтролно назад по стълбите и ударил главата си в областта на тила, като се установил до положението, в което бил наблюдаван и от свидетеля Н. – в началото на първата стълбищна площадка. За двата силни удара, нанесени от подсъдимия върху лявата половина на лицето на пострадалия, за мястото на което са се намирали двамата, при тези удари съдът цени доказателствената информация от обясненията на подсъдимия, показА.ята на свидетеля Н., описаното в протокола за оглед и следствен експеримент, в протоколите за разпит на поемните лица и отговорите на вещите лица, включени в състава на приетите СМЕ и КСМЕ.

Категорично са установени характера и вида на умишлено причинените телесни увреждА.я на С., мехА.зма на причиняването им, както и причинно-следствената връзка между получените черепно-мозъчна травма и кръвоизлива, от които са настъпилите вторични възпалителни процеси в белите дробове на пострадалия и поради сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, пострадалият С. починал. За посочената доказателствена информация съдът се позова на отговорите на вещите лица по приетите и приобщени в хода на наказателното производство съдебно-медицинска експертиза на труп и от комплексната съдебно медицинска експертиза.

От посочените доказателствени източници се установява, че именно подсъдимият М. е нанесъл два удара с юмрук в лявата страна на лицето на пострадалия, а не един, както приема първоинстанционният състав, от което са причинени видимите външни увреждА.я описА. като мекотъканни увреждА.я, локализирА. в областта на лявото око, изразяващи се в рана, кръвонасяване на клепачите и травматичен оток, хлътване на ляв орбитален ръб, за които е посочено, че доколкото са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота, по своя медикобиологичен характер представляват лека телесна повреда, Причиняването на описА.те видими външно травматични увреждА.я на пострадалия са били причинени от подсъдимия, в условията на пряк умисъл. Доколкото са били нанесени два удара със значителна сила, с директна посока отпред назад, усилени и поради по – високата му позиция и естественото ползване тежестта на тялото му. В изводите на комплексната СМЕ, която съдът кредитира изцяло се приема, че една от причините за получената контузия на мозъка се обяснява със силата на директните удари отпред челно в черепа на пострадалия, като за силата им може да се съди и от полученото счупване на черепа в областта на орбиталния ръб на лявото око. Тези увреждА.я, според комплексната съдебномедицинска експертиза, с оглед тяхната сила и директна насоченост, са една от причините, които обясняват контузията на мозъка челно. В този смисъл са отговорите на експертизата на л.239 в съдебното производство, вписА. в предпоследния абзац от протокола: „…Такава контузия (на мозъка (бел.на съда), може да се получи при директен удар, предвид това, че има доста счупване на черепа отпред в областта на удара…“ Падането на пострадалия върху стълбите и удара в главата тилно е довело до тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив и са втора причина за причиняване на контузия на мозъка, локализирана челно по основата на мозъка и слепоочно двустранно с вътремозъчни кръвоизливи, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тежък оток на мозъка с белези на мозъчно притискане, което е реализирало медикобиологичните характеристики на разстройство на здравето временно опасно за живота или на средна телесна повреда. Съдът приема, че видимите наранявА.я по лицето му, мекотъканните увреждА.я, локализирА. в областта на лявото око, изразяващи се в рана, кръвонасяване на клепачите и травматичен оток, включително полученото хлътване на ляв орбитален ръб са леки телесни повреди, причинени при пряк умисъл. Едновременно с леките телесни повреди, от същите удари, от тяхната сила и насочеността отпред в лицето, са били причинени и вътрешни увреждА.я - мозъчни травми отпред, които заедно и поотделно с допълнителното травматично увреждане на мозъка при ефекта на противоудар, получено от падането на С. върху тила му, което е довело и до линейното счупване на черепа му, заедно са реализирали черепно-мозъчна травма, която е реализирала медикобиологичния критерий разстройство на здравето временно опасно за живота.

За мехА.зма на възникване на мозъчния отток, вещите лица от състава на КСМЕ изясняват, че пряката причина за контузията на мозъка челно са от нанесените два силни удара с юмрук в главата челно, както и от последвалия удар в тила, довел до счупването на костите на черепния покрив, при падането му върху стълбите, след което и поради тези удари е настъпил мозъчен отток, който е травматично, а не болестно обусловен.

Експертизата изяснява в подробности, физиологията на увредения орган, че поради разположението на мозъка, който плува в гръбначно мозъчна течност, силните удари върху черепа, довели до хлътване на костта на ляв орбитален ръб. Отделно от това, удара в тила и счупването на костите на черепния покрив линейно, по мехА.зма на противоудара, известен като мехА.зма "контра ку", е довело до травматично обусловено контузионно огнище на травма в противоположната част на прекия удар в тила, т.е. челно, който се насложил с травмата отпред от двата силни удара с юмрук. В случая, според експертизата се касае за наслагване на резултата, като контузията на мозъка е причинена както от ударите в главата както отпред, така и отзад в тила, следствие от падането му назад върху стълбите. Това е обяснено, че се е случило, поради това, че най - уязвимата част на мозъка е предно – челно, доколкото в задната си част, мозъка е предпазен допълнително от гънки на твърдата мозъчна обвивка. В този смисъл, според експертизата и при изключително силния удар отзад, поради мехА.зма на противоудара, както и при ударите с достатъчна сила отпред, следва увреждане предимно в предната част на мозъка, от което в последствие се развива мозъчния отток. Според експертизата, разгрА.чаването на конкретните травми в мозъка, от отделните удари с аутопсията на трупа е невъзможно поради относително продължителния процес на лечение на пострадалия след ударите и настъпилите естествените изменения в развитието на мозъчния отток до смъртта му.

За да приеме описА.те факти и обстоятелства, съдът съобрази редица доказателствени източници, чието доказателствено съдържА.е взаимно се допълва в съществената им част. В приобщените чрез прочитането обяснения на подсъдимия, дадени пред съдия, в хода на въззивното съдебно следствие, съдът възприе, че подсъдимият ясно си е дал сметка, че пострадалия е със намалена степен на равновесие и съзнателно го избутал по стълбите, искал е да падне и е допускал, че ще получи сериозни травматични увреждА.я. Съдът не приема единствено обясненията в частта, с която твърди, че не искал да падне, доколкото същото противоречи на всички конкретни действия които е предприел подсъдимия в случая. Отричането на действителните цели и намерения от подсъдимия, съдът прие за израз на неговата защитната позиция, че всичко извършено от него е било за самозащита. В тази връзка съдът отчита доказателствения принос на следната част от обясненията на подсъдимия. „…С идването той (пострадалия С. – бел на съда), беше леко подпийнал, според мен, понеже леко залиташе…“ …След това той се опита още веднъж да ме ритне и удари, но вече аз станах и го хванах за ръката и започнах да го избутвам. Така го избутах 1-2 стъпала (от общо шест – бел. на съда) надолу по стълбите и той застана на стъпалата на терасата и по – точно едно стъпало по-надолу от площадката. След това му нанесох 2 удара в главата от лявата страна – около веждата. Ударих го с лявата ръка, свита в юмрук. Ударих го, защото той ме биеше и исках да се защитя. Тогава бях много афектиран и го ударих два пъти и го изблъсках. Аз не знаех, че той ще падне. Той понесе двата удара и след това тръгнах да го бутам още, за да го отблъсна от мен да се махне. Успях да го избутам още едно стъпало и половина и той падна назад като талпа на самата пътека долу и моментално изгуби съзнА.е…“ В приобщената част от показА.ята на подсъдимия в ДП, на л.52 т.2 М. е заявил, че „… към 17.40ч. дойде О. Р. С.. Той дойде във видимо нетрезво състояние – леко залиташе, лъхаше на алкохол и погледа му беше тъмен и враждебен….Не мога да кажа къде, какво и колко е изпил преди да дойде в квартирата, но в състоянието в което се намираше, когато дойде според мен беше употребил най-малко 700-800 грама твърд алкохол…“ „…Ядосах се на О. и станах, за да се защитя. Успях да се изправя срещу него, при което той отстъпи и слезе три стъпала надолу след площадката. Тогава аз му нанесох два последователни удара един след друг с лявата ръка свита в юмрук, в лявата част на лицето му в областта на веждата и окото. След това се отдръпнах от него, като протегнах ръцете си напред, побутвайки го леко с цел да се освободя и да няма възможност за ново съприкосновение между двама ни, а и не желаех повече да се разправям с него, тъй като виждах, че е доста пиян и агресивен. В това време той направи две крачки назад, стигна по първото стъпало, загуби равновесие и падна по гръб на циментовата пътека пред стълбите. При падането на О. аз бях с гръб към него, горе на циментовата площадка и не видях дали си удари главата на пътеката...“ С обвинението е било инкриминирано и вторично действие на подсъдимия, за отблъскване на пострадалия върху терена, което е извършено след нанасянето на двата удара върху лицето на пострадалия. Фактите по обвинението в тази част са били оставени без обсъждане от първостепенният съд, поради това, че не е било приобщено съответното доказателство, каквито са обясненията на подсъдимия по случая. В този смисъл, съдът не е дал отговор на всички въведени обвинителни твърдения, обективно свързА. с получения резултат и изяснявА.те факти по делото. Според настоящият състав, обвинителните факти, които намират подкрепа в обясненията на подсъдимия, са годно установени и са част от доказателствено обезпечените фактически положения по делото, за чиято достоверност не възникват съмнения, доколкото са потвърдени и пред въззивния съд, в присъствието на защитника му, както и поради това, не са налице доказателства, които да са в противоречие с тях или да ги оспорват, нито се установяват такива в противоречие с изводите на експертизите, с информацията от извършения следствен експеримент и от останалите събрА. доказателствени източници. Така преценени по отделно и в съвкупност, доказателствата допринасят за пълното изясняване на посочените обстоятелства по делото.

Настоящият състав прие, че съзнателно и целенасочено предприетите действия от подсъдимия, започнали с изтласкването на пострадалия в посока към стълбищната площадка, вместо във вътрешността на къщата, силните удари в лицето му, не преди, а след успешното му избутване на по – ниските стъпала след терасата, както и окончателното действие за извеждането му от равновесие, докато се намирал на стълбите, с гръб към нискоразположените, след като е осъзнавал, че ударите и алкохолното опиянение ще го изведат от равновесие, подсъдимия допълнително се гарантирал, че С. ще падне по стълбите, като го избутал именно с такава цел. След като всички действия на подсъдимия са били насочени към това, да се възползва от възможността да го повали върху този рисков терен, съдът не прие обяснението му, че при блъскането му не е очаквал да падне. В тази посока би било странно да се обърне с гръб към него, ако не е бил сигурен, че е елиминирал опасността от агресивно поведение на С., чрез събарянето му върху стълбищната площадка. Подсъдимият е съзнавал, че ще има предимство, след като избута С. на стълбите под нивото на терасата, ползвал се от това, включително при нанасянето на ударите в лицето му, ползвал се и при отблъскването му, за да го изведе от равновесие и да го събори върху стълбите, за да му причини по – тежки контузии и травми.

Ударите върху лицето на пострадалия, са били силни и нанесени с допълнителна сила поради това, че били нанесени от по - високата позиция, която имал подсъдимия над пострадалия в този момент, като за силата им се съди, не само от видимите увреждА.я - счупване ръба на костта на черепа, отпред в областта на лявото око, но и от причинените вътрешните травми, на мозъка челно, описано от КСМЕ. Подсъдимия не отрича, че извършил това съзнателно, като част от действията му, за сигурно прекратяване възможността от възобновяване агресивното поведение на пострадалия.

В този смисъл, комплекса от ответни действия на подсъдимия, за избутването на пострадалия до стълбите, за нанесените именно там силни удари в лицето му и последвалото му избутване, е било извършено съзнателно и с пряка цел, за извеждането на пострадалия от равновесие на терена на стълбите, за реализиране при условията на евентуален умисъл на съответните тежки последици за увреждане на здравето на пострадалия. В конкретната ситуация подсъдимият е отчитал и пияното му състояние, забелязано още при пристигането му.

С така установените действия, подсъдимият М. е искал и допускал настъпването на последиците - тежки телесни повреди, които е искал да му причини, на терена на стълбите с безконтролно падане по гръб върху тях на употребилия значително количество алкохол С.. Подсъдимия е допускал, че тези повреди може да се изразят в различни форми на фрактури на черепа или крайниците, на опорно двигателния апарат като цяло и/или мозъчна контузия, които са логично предвидими при такова развитие на ситуацията. Подсъдимия е искал настъпването на телесните увреждА.я, като е допускал настъпването на по – тежкия резултат, от този който пряко е целял да нанесе с двата удара с юмрук в лицето на С.. Причинените видими травми, с характер на леки телесни повреди са извършени умишлено (с пряк умисъл), а с използваната сила за нанасянето им, подсъдимият е допускал (с евентуален умисъл), че може да настъпи и травма на мозъка на пострадалия. С последвалото му избутване по стълбите е допускал, че може да получи по тежки наранявА.я и се съгласил с евентуалното настъпване на такъв резултат. С така предприетите съзнателно действия, подчинени на субективните му цели, за причиняване на значителни наранявА.я на пострадалия, които да му гарантират, че пострадалия няма да има възможност да възстанови агресивното си поведение, подсъдимия умишлено е причинил първият от двата вредоносни резултата – причиняването на телесна повреда, които в случая са две - лека и съставомерната по – тежка, а именно средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив, контузия на мозъка челно по основата и слепоочно двустранно с вътремозъчни кръвоизливи, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тежък оток на мозъка с белези на мозъчно притискане. Констатираната черепно-мозъчна травма е реализирала медикобиологичния критерий разстройство на здравето временно опасно за живота.

Смъртния изход е настъпил въпреки проведеното лечение на С., в резултат от вторичното развитие на стволов кръвоизлив и двустранните възпалителни промени на белия дроб. Подсъдимият не е искал нито е целял причиняването на смъртта на пострадалия. Той е съзнавал, че падането му по стълбите може да доведе и до смъртта му, но се надявал самонадеяно се това да не се случи. Надявал се, да не му бъде търсена отговорност за травмите на пострадалия, поради което е изчаквал да се съвземе, без да бъде търсена медицинска помощ. Съзнавал е, че при позвъняване на спешния телефон на 112, ще бъде ангажиран в случая. В тази посока са и опитите да укрие участието си, в началото при посещението на дежурния медик от БМП, като пред нея е дал неверни сведения за получените от С. травми и времето за причиняването им. В тази посока, съдът формира изводи с оглед това, че ангажирал другия свидетел П. Н., да се обажда на спешния телефон. В случая се касае за непредпазливо причиняване от подсъдимия на най-тежкия резултат при условията на престъпна самонадеяност.

В резултат от посоченото, настоящият състав приема за установено, че описА.те по – горе, леки телесни повреди са били извършени при пряк умисъл, а средната телесна повреда е последица, както на директните силни удари, чрез нанасянето на удар с юмрук в областта на главата на О. Р. С., така и в резултат от последващите действия на подсъдимият, за отблъскването му, назад след ударите върху главата му, за сигурно извеждане на тялото му от равновесие и за падането му на стълбите, допускайки настъпването на по – тежкия престъпен резултат от причинените с пряк умисъл леки телесни повреди. В този смисъл, този състав приема, че подсъдимия е допускал (при евентуален умисъл) причиняването на средната телесна повреда, като пряка последица от съзнателно извършените, с такава цел действия.

С оглед направените констатации в приетите и приобщени в производството експертни заключения, безспорно е установено, че на пострадалия С. е причинена средна телесна повреда - разстройство на здравето, временно опасно за живота, а именно тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив, контузия на мозъка челно по основата и слепоочно двустранно с вътремозъчни кръвоизливи, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тежък оток на мозъка с белези на мозъчно притискане, с усложнение на травмата, изразяващо се във вторичен паренхимен кръвоизлив в мозъчния ствол и двустранни възпалителни промени на белия дроб.

С оглед на така изложените съображения настоящата инстанция се съгласява с изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият М. е причинил умишлено, средна телесна повреда на пострадалия О. С., но не се съгласява със становището на първоинстанционният съд, че подсъдимият М. е нанесъл средна телесна повреда на пострадалия С. при форма на вината пряк умисъл.

За да бъде извършено едно деяние при форма на вината пряк умисъл, деецът следва да искал настъпването му и да е предвиждал в пълнота обществено опасния характер на деянието, да е предвиждал причиняване на такова разстройство на здравето, което да е временно опасно за живота на пострадалия. От събрА.те по делото доказателства не бяха събрА. достатъчно данни, които да обосноват този извод на ОС-София, поради което настоящата инстанция прие, че умишлено нанесената средна телесна повреда на пострадалия С., е била извършена при форма на вината евентуален умисъл. В този смисъл настоящият състав, прие че нанесените силни директни удари в областта на главата му, последвА. от неговото избутване върху стълбищната площадка, макара и умишлено извършени, са имали за цел да го увредят, но е допускал за естеството на причинените травми, които може да доведе падането му по стълбите.

Безспорно установено по делото е, че при нанасянето на ударите върху лицето на пострадалия, от които са причинени леките телесни повреди, деецът е действал с пряк умисъл, но същият е действал при условията на евентуален умисъл, когато е използвал значителна сила при тези директни удари, използвайки позицията си и желА.ето си да увреди максимално пострадалия, поради което на самостоятелно основА.е, това е довело до контузията на мозъка челно.

Установено е, че пострадалият към момента на нанасянето на ударите се е намирал с гръб към стълбището, свързващо терасата и площадката в основата на къщата. Подсъдимия се възползвал от тази позиция и тогава именно е нанесъл двата силни директни удари върху главата му, като с оглед видимите признаци на алкохолно опиване и намалената степен на равновесие у пострадалия е искал да предизвика падането му на стълбите, поради което, след като това не се случило веднага след ударите, го бутнал в гърдите назад.

Тези умишлено предприети действия са имали единствена цел, а именно да предизвикат падането му назад по стълбите, при което да получи травми, които трайно да прекратят агресивното поведение на С.. Подсъдимият е действал умишлено с целия комплекс от действия, които са установени за извършени, като е допускал настъпването на значителни телесни повреди, т.е. допускал е настъпването на общественоопасните последици, а именно – да бъдат причинени различни сериозни травми, в случая средна телесна повреда на пострадалия С.. В тази връзка съдът съобрази мотивите по Решение № 61 от 10.02.1975г. по н. д. № 800/1974 г., II н. о. на ВС „Когато при нанасянето на ударите деецът е целел да причини един вид телесна повреда, но е допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат, и въпреки това не се е отказал от деянието, той следва да отговаря за такава по характер телесна повреда, каквато е настъпила, т. е. и за по-тежкия резултат, тъй като е налице евентуален умисъл за настъпването и на такава телесна повреда.“ Подсъдимият е съзнавал и общественоопасния характер на последиците, а именно че с действието си засяга неправомерно здравето на пострадалия С.. Подсъдимият е имал съзнА.ето и желА.ето да увреди пострадалия и по този начин да разреши трайно конфликта помежду им. Обстоятелството, че подсъдимият М. също бил по влиянието на алкохол, не изключва възможността му за адекватна преценка на действията си и евентуалните последици от тях, особено тези, които са свързА. с мястото и условията, при които съзнателно е осъществил действия за причиняване на средните телесни повреди на пострадалия.

В тази насока доказателствен принос имат както заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, така и разпита на вещите лица в съдебно заседА.е, където подробно поясняват, че степента на обикновено алкохолно опиянение не изключва възможността подсъдимия да контролира действията си, а напротив – същите са улеснени именно от това, че същият е консумирал алкохол и под негово влияние е взел решение, което в трезво състояние отделният човек би се въздържал.

Налице е третият елемент, обуславящ наличието на евентуален умисъл при нанасянето на средна телесна повреда. Подсъдимият, въпреки че е допускал настъпването на общественоопасните последици в резултат на деянието си, същият се е отнесъл към възможните последици с безразличие. Той не се интересувал за това по какъв начин наранява пострадалия и какви ще са конкретните наранявА.я, искал е да го нарА. тежко и е допускал настъпването на такива тежки последици, които са с характер на средна телесна повреда, които логично биха могли да настъпят при безконтролно му падане по гръб върху бетонни стълби, подпомогнато от видимо пияното му състояние.

По отношение на настъпилата смърт на пострадалия С., законодателят е предвидил като форма на вината непредпазливост. С нанесената средна телесна повреда, подсъдимият е можел и е предвиждал възможността от нея да настъпи и смъртта на пострадалия, но е мислел да предотврати този резултат. Това се допълва и от фактите за последващото му поведение, изразяващо се в увреждащо бездействие, продължило две денонощия, при което подсъдимият самонадеяно е подценил риска от липсата на медицинска помощ, за състоянието на пострадалия, надявал се, да не бъде свързан с причинените му увреждА.я, които мислел да припише на пияното му състояние, след като пострадалия се съвземе. Не е предприел нищо смислено за да съдейства за подобряване на положението му, поради което, поведението му, след ударите и блъскането на пострадалия по стълбите, е по небрежност под формата на проявена самонадеяност, предвиждал е, че всичко това което е причинил на пострадалия може да доведе до най - тежкия резултат, но се е надявал, че ще го избегне, че ако рано и или по късно бъде извикана медицинска помощ, травмите няма да доведат до летален изход. Това подсъдимия сторил, значително по – късно, от необходимото, чрез свидетеля П. Н., едва когато се убедил, че пострадалия няма да може самостоятелно да възстанови здравето си.

Възраженията на защитата по приложимото право и доказателствата. Подсъдимия не изразява съжаление за случилото се и претендира, че е действал правилно в условията на самозащита. Защитата се ползва от няколко развити направления в защитните си доводи.

Поддържа се, че ударите които нанесъл подсъдимия са били за самозащита от нападението на С., че станалото е в условията на неизбежна самоотбрана.

Не се спори по делото, че ударите върху главата на пострадалия, са били нанесени от подсъдимия, както и че последвалото му блъскане е извършено едва след избутването на С. върху първите стълби под площадката на терасата. Агресивното поведение на пострадалият обаче е било прекъснато още при изправянето на подсъдимия срещу него. След като станал, подсъдимият започнал да го избутва и пострадалият, който отстъпвал назад, се съпротивлявал пасивно, срещу избутването му от терасата, към стълбищната площадка, където имало риск да загуби равновесие и да падне.

За да е налице неизбежна отбрана, законодателят изисква нападението, което засяга държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго, да е пряко и непосредствено. Отделно от това, за да бъде изключена обществената опасност на деянието, законодателят поставя като допълнително условие причинените вреди на нападателя при отблъскване на нападението да бъдат в рамките на необходимите предели. Отделно от това с Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС подробно са посочени характерните особености и обстоятелствата, с които следва да се съобразяват съдилищата при преценка наличието или не на неизбежна отбрана.

В конкретния случай защитата пледира, че подсъдимия М. е бил нападнат от пострадалият С., като го ритнал по краката и му посегнал да го удари, като подсъдимият М. от своя страна се защитил, като му нанесъл удар в областта на главата, в резултат на който пострадалият загубил равновесие и паднал по стълбите и получил черепно-мозъчна травма.

От фактите и обстоятелства в тяхната хронология, съдът прие за установено, че от момента на ставането на подсъдимия, за да отговори на агресивното поведение на пострадалия, до последвалото му избутване на терена на стълбите, не са регистрирА. в доказателствата никакви факти за други агресивни действия от С., които могат да бъдат възприети като непосредствена атака срещу подсъдимия, т.е. не е имало никакви действия, които да съдържат признаци на агресия или друга форма на пряко и непосредствено нападение срещу подсъдимия, които да обосноват и защитят нуждата от защита срещу тях, включително и с нанасянето на удари, за които подсъдимия и защитата му твърдят, че са били извършени при самозащита.

Подсъдимият твърди, че след като нанесъл ударите, С. не му отвърнал, стоял е неподвижен на стълбите пред него. Не е имало никаква необходимост да бъде изблъскан, за да падне върху стълбите в конкретната ситуация, след нанесените му два удара. Вероятността да падне и да се нарА. тежко е обществено опасен резултат, който е бил желан от подсъдимия съзнателно, а е допускал причиняването на средни телесни повреди, които са били евентуална цел, т.е. средната телесна повреда е била съзнателно причинена при условията на евентуален умисъл. Защитата, за която твърди подсъдимият и защитникът му, би била законна и обоснована, само ако в този момент и непосредствено преди това, е била използвана сила за да се противодейства на нападение или на друга пряка и непосредствена опасност от физическо посегателство върху личността на подсъдимия, която обаче е следвало и да е пропорционална. Не е пропорционална силата и блъскането на пострадалия върху стълбите, нито е била необходима след преустановяване на нападението от страна на С., което се е случило и заради избутването му към стълбите. Ако в този момент, подсъдимият беше преустановил своето нападение, или това беше направил след двата удара върху лицето на пострадалия и те не бяха нанесени с такава сила, ако избутването му беше извършено към вътрешността на къщата и С. е бил затворен вътре, подсъдимия е можело, без риск за себе си да се защити и/или да се отдалечи от пострадалия и да не се случат последиците, свързА. с причиняването на телесните повреди и смъртта на С.. Поведението му, и степента на отговор от подсъдимия е било съзнателно, прекомерно и не е отговаряло на степента на нападението, което е било и преустановено в момента на нанесените удари. В този смисъл подсъдимия е действал при условията на евентуален умисъл за нанасянето на телесните повреди, а не при условията на неизбежна отбрана, защото не е имало пряко и непосредствено нападение към момента, в който е реализирал описА.те действия и целите си. Липсва друга причина за това предприето действие, отблъскване на пострадалия, след нанесените му силни удари върху лицето. Не се установява отблъскването му след ударите, да е било в отговор на активно или противопоставимо агресивно поведение на пострадалия, насочено към подсъдимия. Не се твърди, включително от подсъдимия, пострадалия да е посягал да го удари, докато подсъдимият го избутвал от терасата към стълбите назад, нито след като му нанесъл двата удара по лицето. В този смисъл защитните обяснения на подсъдимият, че го ударил два пъти, че го отблъснал, за да се защитава от негово нападение са необосновА., доколкото към този момент не е имало пряко и непосредствено нападение, от което да се защитава. Пострадалия е бил поставен от подсъдимия в твърде неизгодна позиция, с оглед зА.жената му степен на равновесие и заради мястото, на което е бил изтласкан. Отблъскването му, не може да бъде оправдано с конкретното агресивно поведение на пострадалия, такова не е имало нито след изтикването му на стълбите, нито след нанесените му удари. Целта за блъскането на пострадалия назад по стълбите, била за бъде сигурно изведен от равновесие, за да последва падането му върху терена, което представя по категоричен начин съзнателните действия на подсъдимия и субективната му цел, насочени в комплекс към причиняването на сериозни травми на пострадалия. Следва да се отбележи, че подсъдимият изтласкал С. към стълбите назад, а не в посока жилищните помещения, въпреки че, още в началото на това действие се намирали зад гърба на свидетеля и пред входа на сградата. Избутването му до стълбите и върху тях, подсъдимия е допускал причиняването на тежки травматични последици, от възможна травма на крайници или при удар в черепа на мозъка му.

В този смисъл, защитните твърдения, че нанесените удари с този интензитет и последвалото избутване на пострадалия върху стълбите е било неизбежен акт на самозащита и е била единствена възможност за самозащита е необосновано. След като не е налице основА.е за твърдяната самозащита е очевидно, че предприетите действия от подсъдимия, извън полето на защитата са били свързА. с пряката му цел, да увреди С. в достатъчна степен, за да предотврати трайно евентуална нова агресия и да накаже поведението му.

Не може да бъде възприета защитната теза, деянието да е било извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана. За да бъде налице хипотезата на чл. 12, ал. 2 от НК, защитата трябва явно да не съответства на характера и опасността на нападението. Действително нанесеният удар и последващите наранявА.я, които получил пострадалия след падането му по стъпалата, са несъизмерими с констатираното посегателство от страна на пострадалия към подсъдимия, но тук е от значение преценката за наличие на прекомерна защита от страна на подсъдимия и действителните цели, които умишлено са били преследвА. от него с извършването на деянието.

От свидетелските показА.я на свидетеля Н. непротиворечиво е установено, че словесният конфликт е прераснал във физическа саморазправа, като пострадалият С. е провокирал подсъдимия М. към нея. Отделно от това, няма данни подсъдимият да е извършил такива действия за отблъскването на пострадалия (напр. да го избута от себе си), за да бъде преустановено това агресивно поведение, там където е започнало, нито са установени други агресивни действия на С., които да са мотивирали подсъдимият М. да нанесе двата силни удара и да го блъсне, за да предизвика падането му по стълбите.

Според настоящият съдебен състав, деянието на подсъдимия не може да бъде възприето, че е било извършено при мнима неизбежна отбрана, тъй като според Постановление № 12/1979 г. на ВС, тя ще е налице, когато деецът поради грешка относно действителността на нападението причини другиму смърт, телесна повреда и др. От доказателствата по делото не може да бъде направен извод, че е била налице такава грешка, която да изключва умисъла за извършеното деяние, тъй като подсъдимият М. ясно и непротиворечиво е възприел действията на пострадалия С., а именно че желае да продължи разрешаването на възникналия конфликт помежду им чрез физическо насилие.

На следващо място, следва да бъде посочено, че вида на нападението, което е било насочено към подсъдимия, не е било с такъв интензитет, който да застраши здравето му. От показА.ята на свидетеля Н. е видно, че пострадалият първоначално е ритнал два пъти по краката подсъдимия, след което му е посегнал, но подсъдимия избегнал удара му. Свидетелят Н. не посочва, след като подсъдимият е избегнал удара, пострадалият С. да е направил нов опит да го нарА., поради което дори и да е имало такъв спрямо подсъдимия, което да е предполагало защита при условията на неизбежна отбрана от негова страна, то нападението на С. обективно е било прекратено в момента, в който подсъдимият се бил изправил пред него. При това положение въззивният съд се съгласява с извода на окръжния, че противоправно нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, към момента на нанесените удари върху него и последвалото му отблъскване не е установено и не се твърди от никого. След като такова поведение не е било налице, то липсват предпоставките да се приеме, че е налице института на неизбежната отбрана, респективно превишаване на нейните предели. При тези факти, дори да е имало предходно нападение, след изтласкването на пострадалия върху несигурен терен – стълбището, нападението му е било окончателно преустановено, а съгласно трайната съдебна практика „…убийството не е извършено при неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели, когато противоправното нападение от страна на пострадалия е отблъснато и прекратено и последният няма възможност веднага да го възобнови“ /Р-632-87-II н.о на ВС/.

Настоящата инстанция се солидаризира със заключението на комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза, че подсъдимият не е бил под „физиологичен афект“, поради което изключва възможността подсъдимият да е извършил деянието при превишаване на пределите на неизбежна отбрана, което да се дължи на уплаха или смущение.

Поради изложените съображения, настоящата инстанция отхвърля като неоснователно възражението на защитата и на подсъдимия, че деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Л. М. е извършено при условията на неизбежна отбрана.

В един от защитните си доводи, адв. П. настоява съдът да приеме, че е бил налице умисъл, единствено при нанасянето на леките телесни повреди, които са констатирА. външно върху меките тъкА. и счупването на костта, при орбиталния ръб на лявото око. Претендира се, съдът да възприеме, че падането на С. и причинените му травми на черепа, контузията на мозъка и последвалата в причинна връзка смърт на пострадалия С. са все последици, от действия извършени по непредпазливост. Според защитата, от субективна страна подсъдимия не е искал и не бил допускал, че пострадалият може да падне безконтролно назад върху стълбите и да удари тежко главата си, да му се счупят костите на черепния покрив и това да доведе до мозъчен кръвоизлив, следствие контузията на мозъка му. В този смисъл, в една част защитните искА.я към настоящият състав са в това, деянието да бъде преквалифицирано като по-леко, като се пледира съдът да приеме, че умишлено е било причинена единствено леката телесна повреда и в този смисъл, претендираната квалификация на деянието да бъде променена по чл.124 ал.1 пр.3 НК, където предвидената наказателна отговорност, за такова деяние е по-леко наказуема, а именно: вместо лишаване от свобода от две до осем години, с лишаване от свобода до пет години. Съдът намира изложените защитни доводи и искА.я за неоснователни, поради несъответствието на фактите с така направените защитните искА.я. По делото се установява, че подсъдимият съзнателно е притискал пострадалия в посока към стълбите, където поради по изгодната си позиция пострадалия, трудно може да окаже съпротива. Пострадалият е осъзнавал това и се съпротивлявал единствено срещу риска да бъде съборен на стълбите, към които бил избутван. Решението на подсъдимият да му нанесе силни удари именно там, след което да избута пострадалия назад, за да падне от собствен ръст върху стълбите, на които се намирал е било съзнателно и преднамерено, включително и като е взел предвид, пияното му състояние. Нанесените удари върху С., не са в отговор на пряко и непосредствено конкретното нападение, нито са пропорционални на тези, които С. се опитал и/или е осъществил на терасата, което е без съществено значение по делото. Подсъдимият нанесъл силните удари, едва след като го избутал на терена на стълбите, когато пострадалия се намирал в твърде неблагоприятна ситуация с гръб към тях. Към този момент и при така променената ситуация и съотношение на обстоятелства, не се твърди да е имало нов опит за нападение от страна на пострадалия, който се противопоставял единствено на избутването му върху рисковия за него терен, какъвто са стълбите, към които отстъпвал с гръб. Съзнавайки неблагоприятното си положение пострадалият не е посягал да удари подсъдимия, отстъпвал е назад до момента, в който е бил ударен и блъснат към стълбите назад. Подсъдимият умишлено блъснал след ударите С., за да го изведе от равновесие, за да падне върху стълбите като в условията на евентуален умисъл е допускал, че в резултат на падането С. може да получи такива тежки травми, които няма да му позволят да поднови отново агресивното си поведение. Фактите, обстоятелствата и тяхната последователност в конкретната ситуация не сочат на непредпазливост на действията на подсъдимия при неговата непремерена и прекомерна реакция на агресивните действия на пострадалия, нито съответстват да са били извършени при условията на неизбежната самоотбрана.

Неоснователно е възражението на защитата, че не е налице причинно-следствена връзка между нанесените удари от страна на подсъдимия М., получените увреждА.я и впоследствие настъпилата смърт. Непротиворечиво по делото е установено, че причината, за травмата в мозъка е от силата на ударите отпред челно, а от последвалото безконтролно падане и удара в тила е довел до наслагване на травматичните увреждА.я предимно в предната част на мозъка, от което настъпил масивен кръвоизлив и в продължение на две денонощия, този масивен кръвоизлив е компресирал мозъчните тъкА., кръвната и мозъчни течности са навлезли масирано и в мозъчния ствол. Вещите лица, както в депозирА.те от тях заключения, така и при проведените им разпити от състава на първоинстанционния съд описват процесите на увреждане на мозъка и разликата на конкретния случай от болестно обусловените кръвоизливи в такива случаи.

Въззивната инстанция приема, че съществува неразривна причинно-следствена връзка между нанесените удари от страна на подсъдимия, блъскането на пострадалия, за да предизвика падането му по стълбите и получаването на тежката черепно-мозъчна травма, както и последвалите от това усложнения на здравословното му състояние, поради което намира за ненужно да преповтаря аргументите си.

Силата на ответните действия, тяхната насоченост към причиняване на тежки увреждА.я на пострадалия, представлява съзнателно избран от субективна страна ответен непремерен способ за преустановяване на вече прекратени агресивни действия на С. и съдържат прекомерен и непропорционален отговор на тези действия. По същество, те са били, включително емоционално обусловени, доколкото в тях не се съдържа твърдяната от М. цел за самозащита. Те са били съзнателно и увреждащо непропорционални, поради което съдържат и елементи на наказание в отговор поведението на С...

С оглед на така направения анализ на събрА.те в хода на съдебното следствие и досъдебното производство доказателствени източници, настоящата инстанция намира за неоснователна декларативно изразената претенцията на защитата на подсъдимия М. за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд при изготвянето на мотивите. Твърди се, че не са били съобразени основните принципи на наказателния процес, визирА. в разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК. При провеждането на съдебното следствие ОС-София е положил всички необходими усилия за събиране на доказателства, относими към предмета на доказване в настоящото производство, които от своя страна са намерили отражение в изграждането на вътрешното убеждение на съда. Направен е обстоен анализ на всеки един източник, както поотделно, така и в съпоставка с останалата доказателствена съвкупност. Съдът при отхвърлянето на направените доказателствени искА.я от страна на защитата, е изложил подробни аргументи, които настоящата инстанция споделя.

По отношение на направеното възражение, че съдът не е допуснал поправка на съдебния протокол 02.02.2022 г., в хода на въззивното следствие настоящият състав, с допуснатия допълнителен разпит на свидетеля д-р В. С. А. за изясняване на действителното и твърдение и дали е налице неправилно добавяне на отрицателната частица „не“ в изречението: “...В случая не е причината високото артериално налягане за състоянието на пациента...“.на протокола от 02.02.2022г., отговаря, че не може да вземе отношение по въпроса. Смисъла на изложеното от свидетеля е разяснено отново от свидетеля, която заявява, че това което е изложила пред съда в разпита си, е било в смисъл, че „...Ставаше въпрос, че такъв кръвоизлив може да възникне на базата на някаква съдова конфирмация, която като има високо налягане, това е една възможност. Това са възможности, но по принцип имаме доста такива случаи...“. По отношение на показА.ята на този свидетел, съдът е взел отношение при обсъждането му, поради не намира причини да преповтаря аргументите за доказателствения им принос за изясняване на фактите по делото. Във връзка с алтернативно направеното искане от страна на защитата за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, въззивната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както в хода на досъдебното производство, така и при провеждането на първоинстанционното производство, които да обосноват наличието на някои от хипотезите, визирА. в чл. 348, ал. 3, т. 1-4 от НПК. по наказанието Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от НК за случаите, при които вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда е настъпила смъртта на пострадалия, предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до осем години.

Настоящата инстанция се съгласява с възприетите от първоинстанционния съдебен състав смекчаващи вината обстоятелства, свързА. с установените провокативни действия на пострадалия във възникналия конфликт. Агресивните и провокативни думи и действия на пострадалия, безспорно са в основата на възникването на конфликта, като поведението на подсъдимия е било улеснено и от употребения алкохол. Освен това обстоятелство, правилно е отчетена трудовата му ангажираност и добрите характеристични данни. Следва да се отчете и оказаното съдействие на медицинския екип за качване на пострадалия в линейката, както и за разкриване на обективната истина по ДП при участието му в проведения следствен експеримент и дадените от него обстойни обяснения.

Настоящият състав, не приема доводите на първостепенният съд, че като отегчаващи обстоятелства следва да се отчитат предходните приятелски отношения с пострадалия С., от една страна поради неясен субективен критерий за наличието и естеството им, а от друга наличието на лични отношения не съдържат измерим принос към обстоятелствата, които могат да утежнят санкционните последици при извършване на престъпление.

Правилно първостепенният съд е отчел, като утежняващо обстоятелство увреждащото бездействие на подсъдимия, което се изразило в съзнателно пренебрегване необходимостта от оказване на своевременна медицинска помощ на пострадалия в продължение на повече от 24 часа. Посоченото бездействие е изключително укоримо отегчаващо обстоятелство, доколкото съзнателното му извършване, самостоятелно разкрива признаци на състав на престъпление по чл.139 НК, наказуемо с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

На следващо място, като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете предходната съдимост на подсъдимия, който е бил осъден за умишлено престъпление по чл.343б ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години по реда на чл.66 ал.1 НК. Съдебния акт влязъл в сила на 14.08.2019г. Очевидно е, че настоящото деяние, макар и извършено по непредпазливост, е в изпитателния срок по това наказание.

Въззивната инстанция се съгласява с налагането на наказанието при условията на чл.54 ал.1 НК, с отчетен превес на отегчаващите обстоятелства, доколкото същите, въпреки че не са многобройни, са със значителна тежест превишаваща в конкретния случай значението на смекчаващите обстоятелства. Наложеното му наказание от четири години лишаване от свобода е в лимитирА.те от законодателя грА.ци. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е съобразил, че действията на подсъдимия не са били повлияни и коригирА. от предходното наложено му наказание, в чийто изпитателен срок е осъществил настоящото деяние. От това следва, че степента на поправително въздействие на наказанието не е изпълнила целите, за които е било наложено. В този смисъл, при определяне размера и изтърпяването му, по настоящото дело следва да бъде отчетена, нуждата от прилагане на наказателната репресия с по-висок интензитет от средния, предвиден в закона, както по отношение на срока, така и чрез прилагане на ефективното му изпълнение, за да бъдат постигнати предвидените в чл.36 ал.1 НК цели на наказанието, а именно: да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да формира необходимите задръжки от неправомерно поведение, чрез предупредителното възпиращото въздействие на това наказание.

С оглед визирА.те в чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието, отчитайки фактите и условията, при които е извършеното деянието, както и поведението на подсъдимия след извършването му, настоящата инстанция приема, че така определения размер на наказанието лишаване от свобода от първоинстанционния съд, а именно четири години лишаване от свобода, се явява справедлив, а първоначалния общ режим на изтърпяване, съответства на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т.3 от ЗИНЗС.

По отношение приложението на чл. 68, ал 1 от НК, настоящата инстанция намира, че правилно съдът е привел изцяло в ефективно изпълнение предходно наложеното му наказание по НОХД №1036/019г. на PC Перник, лишаване от свобода за срок от четири месеца, за деяние по управление на МПС след употреба на алкохол, в концентрация повече от 1.2 на хиляда промили в кръвта. Подсъдимия се признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и наказанието му е било определено след споразумение между подсъдимият Л. М. и прокурора. Наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от три години на основА.е чл. 66, ал. 1 от НК, обаче няма данни, от които да се направи извод, че е изпълнило целите по чл.36 НК. Около година след налагането му с поведението си по настоящото производство, подсъдимият е осъществил настоящото престъпление, с което по непредпазливост в условията на самонадеяност е причинил смъртта на С.

Настоящият състав прецени, че решението на първостепенния съд да приведе изцяло, в пълен размер, изпълнението на отложеното наказание от четири месеца лишаване от свобода е правилно, доколкото в състава на настоящото престъпление са налични съставомерни факти за умишлено причинени две телесни повреди, една от които е средна телесна повреда. След деянието подсъдимия при условията на съзнавана непредпазливост, е оставил пострадалия в продължение на две денонощия без адекватна медицинска помощ. Тези обстоятелства налагат извод, че предходно наложеното наказание, отложено по реда на чл.66 ал.1 НК не е довело до съответния възпиращ ефект, до формиране на самоконтрол и осмислено коригиране на поведението му в посока към зачитане на живота и загриженост към здравето на останалите, за спазване законите на страната, поради което и за изпълнение целите по чл.36 НК, следва да се изтърпи изцяло и наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено по НОХД № 1036/2019 г. по описа на РС-Перник. по гражданския иск За съвместно разглеждане с наказателния процес първоинстанционният съд е приел предявените граждански искове от ненавършилите пълнолетие деца на пострадалия Й. О. Р. и О. О. Р. чрез особения представител-повереник адв. В. А., против подсъдимия М., като всеки един от тях е бил предявен от ищците в размер на размер на 190 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието - 12.08.2020г. По същество претенцията за репариране на вредите е за претърпени неимуществени вреди от загубата на родител, в резултат на деянието инкриминирано по настоящото дело.

Така предявените граждански искове имат своето правно основА.е в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да не нанасят вреда другиму – както морална, така и материална. То има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната закрила на личността, като единство от телесен и духовен интегритет, както и на основните права и свободи на правните субекти.

Несъобразяването с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя – санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на причинените вреди – било чрез възстановяване на съществуващото до момента на нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената вреда, когато възстановяването й в натура е невъзможно поради естеството на накърненото благо. Това е съдържА.ето на гражданската отговорност на подс. М. ангажирана в настоящото производство.

Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен характер, като едновременно с това съдържа предупреждение както към причинителя на вредата, така и превантивно към другите членове на обществото, да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи последиците от неспазване на това задължение.

В синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Кумулативното наличие на тези елементи обуславя деликтната отговорност на подсъдимия в производството. Наличието на тези предпоставки обезпечават неговото легитимно материално основА.е, а съдът преценява и присъжда по справедливост съответния му размер.

В конкретния случай, както вече се посочи, по делото е установено по нужния несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Л. П. М. на •••г. около 17: 30- 18: 00 часа в гр. •••, ул. „•••“ № •••, е причинил по непредпазливост смъртта на О. Р. С. с ЕГН •••••••••• от гр. •••, настъпила на ••••••••г. в УМБАЛ „Света Анна“-гр. София, в следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда - тежка черепномозъчна травма изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив, контузия на мозъка челно по основата и слепоочно двустранно с вътремозъчни кръвоизливи, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тежък оток на мозъка с белези на мозъчно притискане, с усложнение на травмата изразяващо се във вторичен паренхимен кръвоизлив в мозъчния ствол и двустранни възпалителни промени на белия дроб, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота, чрез нанасяне на два удара с юмрук в областта на главата на О. Р. С. и отблъскване на тялото му, от което последвало падането му и удряне на главата в терена.

По делото първият съд правилно е приел, че са събрА. достатъчен по обем и категоричност доказателствени източници, от които да може да се направи еднозначен извод за това, че подсъдимия виновно е осъществил състава престъплението по чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.129, ал.1, вр. ал. 2 пр.5, с посочените фактически и правни обстоятелства.

Според настоящата инстанция правилна и обосновано е преценката на ОС-София относно размера на уважената част от предявените граждански искове. По делото безспорно е доказано, че подсъдимият М. чрез нанасянето на удари на пострадалия С. в главата, последвалото му бутане, със съзнА.ето, че е употребил значително количество алкохол върху бетонни стълби, които са рисков терен за поддържане на равновесие върху тях. Тези действия в съвкупност са довели до причиняване на средна телесна повреда, която в пряка следствена връзка е довела до настъпилата смърт на С.. С така установеното по делото, че е извършено деяние; че същото е противоправно и виновно; че от деянието са настъпили вреди; че е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, са налице основА.ята за възникване на деликтна отговорност.

Видно от справка за лице АИС „Български документи за самоличност“ (т. 1, л. 23 от ДП) гражданските ищци О. Р. и Й. Р. са низходящи на пострадалия О. С., а от приложеното по делото удостоверение за наследници (т. 4, л. 38 от ДП) те са и негови наследници при смъртта му.

Очевидно е обстоятелството, че са загубили родител, че са от кръга лица – пострадали от извършеното престъпление. Към момента на извършването на деянието гражданският ищец О. Р. е била непълнолетна, а Й. Р. – малолетна. От загубата на родителя си, са претърпели неимуществени вреди. За грижите и семейните емоционални връзки между тях, може да се съди от показА.ята на свидетелите А. С., П. Н. и Т. Б., като безспорно е установено, че пострадалият С. се грижел децата си, тъй като съпругата му починала, когато те били по-малки, като грижата била както финансова, така и като прекарвал свободното си от работа време с тях, като обезпечил гледането им в останалото време на грижите на родителите си. Пострадалият С. полагал необходимите усилия, за финансовото им осигуряване, посещавал ги редовно, за да не се чувстват изоставени, прекарвал време с тях, когато бил в отпуск и не пропускал семейни признаци.

Първоинстанционният съд правилно е отчел изложените обстоятелството, че пострадалият е бил единствен родител на гражданските ищци и след неговата загуба, същите са останали кръгли сираци. От показА.ята на свидетелката А. С., която поддържа контакт с О. и Й. Р., е видно, че поведението на децата се променило, затворили се в себе си, искали от близките на семейството да им разказват за баща им, да гледат негови снимки. СъбрА.те доказателства по делото сочат, че пострадалият С. се е грижил за децата си и по този начин не се поставя под съмнение родителската му загриженост и отговорност, както и че е бил морална и финансова опора за тях и тяхното съществуване и развитие. Същият е упражнявал трудова дейност и е поддържал контакт с децата си, въпреки че с оглед естеството му на работа е трябвало да живее в друго населено място.

Настоящата инстанция се солидаризира със становището на ОС-София, че размерът на предявените искови претенции следва да бъде редуциран в съответния присъден размер, тъй като безспорно по делото е установено, че пострадалият С. е допринесъл с поведението си за възникването и развитието на конфликта с подсъдимия М.. Същият го е провокирал с отправянето на обидни думи и агресивни действия, вследствие на което подсъдимият М. чрез нанасянето на два удара го бутнал по стълбите и пострадалият получил тежки травми. Отделно от това, следва да се посочи, че подсъдимия и пострадалия системно злоупотребявали с алкохол, като и в конкретния случай били под въздействието му.

Предвид на изложеното, въззивният съд се съгласява с първата инстанция, че размера на уважената част на предявените граждански искове в настоящото производство, а именно – по 100000 (сто хиляди) лева всеки ведно със законната лихва, считано от датата на деянието ••• г., е справедлив.

Правилно е отчетен приноса на пострадалия за възникването на конфликта, поради което частта, в която не са уважени исковете е в размер на разликата над 100 000лв., за всеки от ищците е било съобразено с фактите за поведението на пострадалия. В тази връзка съдът е съобразил причинените вредите като пряка и непосредствена последица от извършеното деяние и е отдал дължимото на провокативното поведение на пострадалия, като при определянето размера на присъденото обезщетение съдът е съобразил и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и семейното и материално положение на подсъдимия, въпреки че посоченото не е изискуемо от закона.

Възражението на защитата срещу присъждането на исковете за обезщетение, включително и за намаляването на присъдения им размера е направено за първи път в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, т.е. извън срока по чл.319 НПК, поради което е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

По веществените доказателства и разноските Настоящата инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на приобщените чрез протокол за доброволно предаване в хода на наказателното производство веществени доказателства, черен кожен портфейл; 31 броя банкноти с номинал 10 лева, 1 брой банкнота с номинал 50 лева, 2 броя монета с номинал 1 лев, 1 брой монета с номинал 50 стотинки, 1 брой монета с номинал 20 стотинки, 1 брой монета с номинал 10 стотинки, 1 брой монета с номинал 2 стотинки; -1 брой дебитна карта на Банка „ДСК“ с № 5168 ••• 4103, издадена на името на О. С.; служебно картонче на Банка „ОББ“ с отразена сметка BG•••••••••• на клиент с № 3136235 - О. Р. С.; служебна бележка за проведен извънреден инструктаж, издадена от „Ди БИ Карго“ ЕООД на О. Р. С.; свидетелство за заемане на длъжност, издадено от „Порт Рейл“ООД на името на О. Р. С.; жп карта с № О 260642, издадена на името на О. Р. С.; пластика с № 6989 на „Аурубис“; удостоверение от ИА „Железопътна администрация“, издадена на името на О. Р. С.; визитни картички и бележки. Видно от протокола за доброволно предаване, подсъдимият Л. М. предал вещите на разследващите оргА. като вещи, принадлежащи на пострадалия О. С.. Въззивният съд, като съобрази обстоятелството, че пострадалият С. е починал, намира, че посочените вещи следва да бъдат върнати на неговите наследници – Й. О. Р. и О. О. Р.. По отношение на иззетия с протокол за оглед от 14.08.2020 г. мобилен телефон „Alkatel 5058 I“ с IMEI 35368009066106 и IMEI-2 № 353680090661614 и СИМ-карта на „Виваком“, настоящата инстанция намира, че следва да бъде върнат на наследниците на пострадалия С.. Посоченото веществено доказателство не е приобщено по съответния ред към наказателното производство, тъй като протоколът за оглед не е предоставен на компетентния съд за одобрението му в срока, посочен в разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НПК относно частта, с която са иззети вещи от обитаваната от пострадалия С. стая.

Въззивната инстанция се съгласява със становището на първоинстанционният съд, че следва да бъдат унищожени като вещи без стойност бял хартиен плик с надпис „УМБАЛ Александровска ЕАД - София, Клиника по съдебна медицина ДНК лаборатория, ДП 160/20 по описа на ОСлО - СОП, експертиза на ВД № 5/20г. на КСМД", съдържащ парче плат зацапано с червено кафяво на цвят вещество, изрязано от възглавница, доколкото посоченото парче плат съдържа биологични следи, които по своята същност представляват билогичен отпадък, чието съхранение е ненужно и може да застраши здравето на други лица, в случай че не бъде унищожено. Също следва да бъде унищожено и предаденото с протокол за доброволно предаване един брой опаковка на саше „ОКI“, като произхождаща от лекарствен продукт.

С оглед изхода на делото, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е възложил на основА.е чл. 189, ал. 3 от НПК направените разноски по делото общо на стойност 2417, 20 лв., от които 1420 лв. да бъдат заплатени по сметка на ОСлО при СОП, а сумата от 997, 20 лв. по сметка на съдебната власт. В хода на въззивното производство не са направени съдебни разноски, които да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Законосъобразно първоинстанционният съд е присъдил на подсъдимия заплащането на държавната такса върху уважената част от размера на предявените в наказателния процес граждански искове. Присъждането в негова тежест на държавната такса върху размера на съответните репарации за причинени неимуществени вреди, следва по силата на закона, не се дължи по искане на гражданския ищец, нито подлежи на преценка от съдилищата дали се дължи или не, доколкото се събира на основА.е чл.2 от Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Правилно е определен размера от общо 8000лв. или 4% върху уважената част на двата граждански иска.

Настоящата инстанция приема, че неправилно първоинстанционният съд е възложил в тежест на подсъдимия Л. М. направени от частния обвинител А. Р. С., съдебни и деловодни разноски в размер 500лв. Посочената сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение на повереника – адв. Л., от страна на частния обвинител. При направена служебна проверка от въззивния съд, не се констатира да е направено съответното искане в хода на производството пред първата съдебна инстанция, нито от частния обвинител, нито от повереника му. Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът присъжда разноските в посочения случай, само ако е направено такова искане. В мотивите си съдът, не е обявил да са били направени такива искА.я, с които да е мотивирал присъждането им в тежест на подсъдимия. В този смисъл и по изложените съображения, присъдата в тази част следва да бъде изменена, като бъде отменено осъждането на подсъдимия за заплащане на посочените разноски, доколкото същите не са били претендирА. за възстановяване, поради което следва да останат за сметка на частния обвинител А. С.. Така мотивиран и на основА.е чл. 338 вр. с чл. 334, т.3 и т.6 НПК, 10-ти наказателен състав при Апелативен съд София