Решение № 4894 от 30.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 11025/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на „САД-Роза“ ЕООД срещу наказателно постановление (НП) № НП-КД-6 от 03.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги /АКСУ/, с което на основание чл. 170 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение на чл. 134, ал. 3 ЗСУ. В жалбата се твърди, че санкцията по чл. 170 ЗСУ се налага за нарушения извършени от органи за управление на социална услуга, а не от частни доставчици, какъвто е дружеството- жалбоподател. Сочи, че не се обяснява защо е приета тази дата на нарушението. Оспорва да е извършено нарушението, тъй като не е налице общ специализирана среда, в която се предоставя резидентна грижа, защото всеки обитател е в обособено физически пространство и ползва отделно оборудване. Счита, че деянието е маловажно. Моли НП да бъде отменено. Жалбоподателят не изразява становище по жалбата. Наказващият орган, чрез своя пълномощник, в писмен вид оспорва жалбата. Излага доводи, че чл. 170 ЗСУ е приложим, тъй като с издаването на лиценз за предоставяне на социална услуга, съответното лице придобива качеството доставчик на социална услуга и съответно на орган на управление на социална услуга. Развива съображения срещу възраженията в жалбата и счита, че е налице нарушението. Поддържа, че не е налице маловажност по чл. 28 ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: „САД-Роза“ ЕООД притежава лиценз № Л-3129-1047 от 25.01.2022 г. за предоставяне на социалната услуга „Резидентна грижа“; целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, издаден от АКСУ. На 15.06.2022 г. служители на АКСУ, сред които и св. И. – главен инспектор, извършили проверка в гр. Банкя, ул. „Сливница“ №, на който адрес дружеството-жалбоподател осъществявало дейността си. Те констатирали, че там се предоставя социалната услуга „Резидентна грижа“ не само на хора в надтрудоспособна възраст, но и на лица извън тази целева група – лица в трудоспособна възраст и лица с увреждания. Св. И. счела, че дружеството е нарушило чл. 134, л. 3 ЗСУ, тъй като в една обща специализирана среда интегрирано се предоставяли отделни социални услуги за резидентна грижа. Поради това съставила на 07.07.2022 г. срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АКД-11. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. И., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по - подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставянето им и съдържат всички необходими реквизити. Изготвени са от лица с нужната материална компетентност, съгласно чл. 171, ал. 1 и 2 ЗСУ. Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци. Правната квалификация отговаря на описанието. По същество: Един от видовете социални грижи е резидентата грижа – чл. 15, т. 8 ЗСУ. Определение за „Резидентна грижа" е дадено пар. 1, т. 15 от ДР на ЗСУ: дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. Съгласно чл. 134, ал. 1 ЗСУ интегрирано предоставяне на подкрепа чрез социални услуги е, когато на едно лице се предоставя комплексна подкрепа чрез различни видове социални услуги. Алинея 3 на същия член предвижда, че доставчиците на социални услуги могат да предоставят интегрирано всички видове социални услуги, като не се допуска интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана среда. В конкретния случай, на едно и също място се е предоставяла интегрирано резидентна грижа на лица от различни целеви групи /в натрудоспособна възраст, в трудоспособна възраст; лица с увреждания/. Съдът намира, че това се е случвало в обща специализирана среда, съгласно пар. 1, т. 35 от ДР на ЗСУ - физическо пространство, което осигурява необходимите материални условия (сграден фонд, оборудване, обзавеждане и други) за предоставяне на социална услуга. Не се споделят възраженията в жалбата, че средата не е била обща, тъй като обективно няма как в една сграда лицата от отделните групи да бъдат напълно изцяло отделени едно от друго и неизменно споделят и общи помещения и обзавеждане. Поради това, не е било изпълнена забраната по чл. 134, ал. 3 ЗСУ. Това обаче не съставлява административно нарушение, тъй като за него не е предвидена санкция в закона. Неправилно отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл. 170 ЗСУ. Тази разпоредба е приложима само спрямо орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на закона - това изрично е визирано. Поради това и няма как да се прилага спрямо доставчиците на социални услуги, какъвто е дружеството–жалбоподател. Не се споделят съображенията на пълномощника на наказващия орган, че получавайки лиценз за предоставяне на социална услуга, съответното лице придобива качеството доставчик на социална услуга и съответно на орган на управление на социална услуга. Това разсъждение е произволно и не почива на закона. ЗСУ ясно разграничава органите на социални услуги /на централно и на местно ниво/ от доставчиците на социални услуги, уреждайки статута им в три отделни раздела на глава трета. Видно е, че органите на социални услуги имат властнически правомощия, докато доставичиците осъществяват прякото предоставяне на услугите и не може да има смесване на функциите им. Поради това и няма как отговорността на дружеството да бъде ангажирана по реда на чл. 170 ЗСУ, както е сторил наказващият орган. Това би могло да стане по реда на чл. 169 от закона, но едва след дадено предписание във връзка с неспазването на чл. 134, ал. 3 и неизпълнението му. На практика, деянието съставлява нарушение по чл. 166 ЗСУ, тъй като дружеството е имало лиценз за предоставяне на социалната услуга „Резидентна грижа“; целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, а е предоставяло социални услуги на лица от други целеви групи - лица в трудоспособна възраст и лица с увреждания. Т.е. предоставяло е социална услуга на целеви групи, невключени в издадения му лиценза или с други думи – без лиценз да предоставя на тези целеви групи такива услуги. Вместо обаче да ангажира отговорността на дружеството по реда на чл. 166 ЗСУ, наказващият орган неправилно го е санкционирал за деяние, което не съставлява нарушение. Поради това и неправилно е приложил материалния закон, което обуславя отмяната на НП Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ