Решение № 20261 от 17.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4791/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по кас.жалба на Началника на ДНСК с проц.представител юрк.Г. против Решение № 1472/26.03.24г на СРС по нахд № 15690/23г, НО, 95ти състав, с което е отменено НП № 2-ДНСК-259/16.10.24г, издадено от Началника на ДНСК, с което на М. П. Р./Гл.архитект на район „В.“-СО/ е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 2000лв, на осн. чл. 232 ал.1 т.5 предл.второ от ЗУТ, за нарушение на чл. 144 ал.3 т.1 вр. чл.5в от ЗУТ. В кас.жалба се сочи, че Решението на СРС е неправилно и мат.незаконосъобразно, като се моли за отмяната му и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Сочи се, че СРС извежда решаващия извод за дадени от наказаното лице устни указания за отстраняване на нередовности по внесен проект - само въз основа на свидетелски показания на лице с недоказано качество на представител на ЮЛ-вносител.В съд.заседание касаторът не се представлява. Ответникът М. П. Р. не се представлява в съд.заседание. В писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й поради законосъобразност на Решението на СРС. Сочи, че СРС е извел решаващия си извод не само въз основа на свид.показания, а и на писмени доказателства по преписката- 3 броя последващи молби на ЮЛ-вносител, с които представя допълнителни доказателства към проекта си.Срокът по чл.144 ал.3 т.1 от ЗУТ започва да тече от представянето на всички документи по чл.144 ал.1 от ЗУТ, а това е станало с последната молба на вносителя от 18.01.23г- когато плаща дължимата такса /като на 20.01.23г проектът му е съгласуван и одобрен/. Всъщност от фактическото изложение в АУАН и НП е видно, че нарушението е неизпращане на писмено указание за отстраняване на нередовности/а е дадено устно указание/, докато наказанието е наложено за неодобрени в срок проекти.Санкционната норма предвижда кумулативно в срок да не са одобрени проектите и да не е издадено РС, но фактическите установявания относно РС няма направени. Прокурорът от СГП изразява становище за основателност на жалбата и незаконосъобразност на Решението на СРС. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, от лице с активна проц.легитимация, пред надлежния съд, срещу решение по чл. 63в от ЗАНН, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът намира решението на СРС за валидно и допустимо, както и за мат.законосъобразно по следните съображения: 1/ Одобрените инв.проекти не представляват инд.адм.акт, който да подлежи на самостоятелно оспорване по адм. или съдебен ред/оспорват се ведно с издаденото въз основа на тях РС/, като само отказът за одобряване на инв.проекти подлежи на обжалване /направо пред съд/.Това е посочено в цитираното от СРС- Решение № 9290/22г на ВАС, а не че одобрените инв.проекти изобщо не са инд.адм.акт по чл.214 от ЗУТ/както го тълкува СРС/. В случая е била приложима нормата на чл.5в от ЗУТ, на която се позовава АНО. 2/ Но чл.5в ал.2 от ЗУТ предвижда, че срокът за произнасяне на органа започва да тече „ от датата на отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителните документи“. В случая от писмените доказателства по нахд се установява, че последните документи/доказателство за заплатена дължима дър.такса/- са представени от вносителя на 18.01.23г. Следователно от тази дата е започнал да тече срокът по чл.5в ал.2 от ЗУТ /като безспорно писмено указание за отстраняване на нередовности не е давано от наказаното лице/. 3/ За да тече срокът по чл.144 ал.3 т.1 от ЗУТ, следва да са представени всички документи по чл.144 ал.1 от ЗУТ, а те са представени поетапно от вносителя- с първоначалното заявление от 08.08.22г и с още 3 последваи негови заявления/последното е от 18.01.23г/. Дори да няма дадено писмено указание за отстраняване на нередовности от страна на наказаното лице, факт е, че дружеството с общо 4 заявления поетапно е внасяло изискуемите документи по чл.144 ал.1 от ЗУТ. Безспорно е също, че последният документ/ внесена дър.такса от 18.01.23г/, е необходим документ по чл.144 ал.1 от ЗУТ и без него срокът изобщо не може да започне да тече. 4/ Описанието на нарушението в АУАН и НП е приоритетно - за липса на дадени от наказаното лице писмени указания за отстраняване на нередовности в заявлението в указан срок, докато наказанието е наложено за нарушение- непроизнасяне по заявление в срок/неодобряване на проектите в срок, считано от изготвена оценка по чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ/.Видно и от съдържанието на касационната жалба, АНО намира за нарушение липсата на дадени писмени указания за отстраняване на нередовности - да, такива указания не са давани писмено, но това не е нарушение по чл.144 ал.1 т.3 от ЗУТ.Има известна неяснота за кое точно нарушение всъщност е наказано лицето, като това препятства и правото му на защита/освен че води до несъответствие между фактически и правни основания в АУАН и НП/. 5/ При предвиден в закона размер на глобата в диапазона 1000-5000лв, мотивите на АНО за налагане на глоба от 2000лв се явяват напълно неотносими/те всъщност обосновават налагане на глоба именно в мин.размер от 1000лв/. К..жалба е неоснователна и следва да се отхвърли, като ответникът не е претендирал разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал.2 от АПК, Съдът