Решение № 1067 от 19.6.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 174/2025 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от председателя на Сметната палата на Република България, действащ чрез процесуалния си пълномощник гл.ю.к. Ю. Б., срещу Решение №16/05.02.2025 г. по АНД № 263/2024 г. по описа на PC - Попово, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №ЗОП- 73#3/30.10.2024г., с което е наложено на д-р Л. Д. В. административно наказание - глоба в размер на 2 580.00 лв. за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и 3, б. „б“ от ЗОП. Касаторът визира наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 във връзка с чл. 348, ал. 2 от НПК - нарушение на материалния закон, и по чл. 348 ал.1 т.2 НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Намира за неправилна констатацията в обжалваното решение, че от жалбоподателя е било депозирано писмено възражение в законоустановения срок съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Изразява несъгласие и с извода на РСП за това, че нарушаването на всяко от изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП съставлява отделно административно нарушение, а не едно нарушение на методиката като цяло. В този смисъл според касатора РСП неправилно приел, че с наказването на едно нарушение по три отделни хипотези на чл. 70 ал.7 ЗОП АНОрган е допуснал съществено нарушение на производствените правила, ограничило правото на защита на нарушителя. Категорично несъгласие се изразява и с извода на районния съд за недоказаност на описаното в НП нарушение като касаторът определя този извод за немотивиран и неподкрепен от събраните доказателства. В конкретика твърди, че надграждащите обстоятелства в т. 1 и т. 2 на показател К1 от утвърдената от ответника методика не са измерител за качественото изпълнение на поръчката по смисъла на чл. 70, ал. 4, т. 1 от ЗОП, с тях се изисква представяне на информация, която вече е получена и оценена в съответствие с минималните изисквания, определени от възложителя, а това води до смесване на минималните изисквания за допустимост на техническите предложения с надграждащите обстоятелства, без да е налице ясен разграничителен критерий, което не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие е предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, което е в разрез с изискването на чл.70, ал.7, т. 1 от ЗОП. По отношение на предлаганите механизми за вътрешен контрол на качеството и мониторинг по т.3 на показател К1 визира липса на обективен измерител, определен от възложителя, при което не ставало ясно кога комисията следва да приеме, че предложените от участниците механизми за вътрешен контрол гарантират качественото изпълнение на поръчката. Изтъква немаловажност на извършеното нарушение. Ето защо моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се постанови решение, с което да бъде потвърдено издаденото НП. В случай на оставяне в сила на решението на РСП, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение като настоява при липса на надлежни доказателства за плащане на претендираното възнаграждение по банков път, такова да не се присъжда. Прави претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява, но от процесуалния пълномощник гл.ю.к. Ю. Б. са подадени писмени бележки, в които изцяло поддържа касационната жалба и изразената в последната позиция по въпроса за разноските. В писмените бележки е инкорпориран и списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба – д-р Л. Д. В. с адрес в гр. Попово, [улица], редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но се представлява от процесуалните си пълномощници адв. И. Т. от АК – София и адв. Р. Д. от АК – Попово, всеки от които поддържа депозирания от него писмен отговор по касационната жалба. В отговорите молят за оставяне в сила на обжалваното решение и излагат правни съображения, основани на доказателствата по делото и на съдебната практика. Според ответната страна определянето на критериите за възлагане е въпрос на оперативна самостоятелност на възложителя, която се основава на практическа целесъобразност с оглед на конкретните потребности. Определят като правилен извода на РСП за извършено неправилно от АНОрган дефиниране на установените отклонения от изискванията на чл. 70 ал.7 ЗОП като едно административно нарушение, санкционирано с едно административно наказание, при което волята на органа била неясна за това кое нарушение санкционира. Като изтъква, че при постановяване на съдебния акт районният съд е изпълнил задължението си да събере всички налични, относими и необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания, за да се установят релевантните по делото факти, и въз основа на това е изградил правилни изводи за приложението на материалния закон, ответната страна настоява за отхвърляне на касационната жалба. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представения списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в НП изложената съвкупност от факти е квалифицирана общо като нарушение по чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и 3, б. „б“ от ЗОП без да се диференцира кои факти коя хипотеза на тази норма нарушават. Поради това счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, действаща чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

С Решение №16/05.02.2025г. по АНД № 263/2024 г. по описа на PC - Попово, е отменено Наказателно постановление №ЗОП-73#3 от 30.10.2024г., издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б” във връзка с чл. 195 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на д-р Л. Д. В., с адрес гр. Попово, [улица], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 580 лв. С решението е осъдена Сметната палата на Република България да заплати на д-р Л. Д. В. сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РСП е приел подадената до него от д-р Л. Д. В. жалба срещу посоченото НП като редовна и допустима.

С оглед постановяване на съдебния си акт районният съд е допуснал и събрал писмени и гласни доказателства при спазване на процесуалните изисквания.

Въз основа на ценените доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа съвкупност:

Въз основа на Заповед №ОД-02-03-001 от 15.01.2024 г., издадена от председателя на Сметната палата на Република България, е възложено на екип от одитори да извърши одит за съответствие при възлагането и изпълнението на обществените поръчки и при управлението и разпореждането с общинско имущество на Община Попово за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2023 г. В рамките на извършената проверка и въз основа на предоставената документация е установено, че Община Попово е бюджетна организация с право на собственост и самостоятелен общински бюджет, със седалище и адрес на управление: гр. Попово, ул. „Ал.Стамболийски“ № 1. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, кметът на Община Попово - д-р Л. Д. В. е публичен възложител на обществени поръчки. В това си качество е бил длъжен да осъществява възлагането на обществени поръчки при спазване на разпоредбите на Закона за обществените поръчки и подзаконовите нормативни актове. С публикуването на обява № F365649/21.04.2023 г. за събиране на оферти, Л. Д. В., в качеството му на кмет на Община Попово и публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е открил обществена поръчка по чл. 187 ал. 1 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 86/2018 г.), възлагана по реда на глава двадесет и шеста от ЗОП с предмет „Инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор на обект: Основен ремонт на покрив бивш лагер с. Паламарца, с ид. 55213.271.8.1“. Обектът на обществената поръчка е строителство по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП, а прогнозната ѝ стойност, посочена в т. 11.2.6 от публикуваната обява е 127 500, 00 лв. без ДДС и попада в стойностните прагове по чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 13/2016 г.), при които възложителите следва да прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица. Ведно с обявата за събиране на оферти, в Регистъра на обществените поръчки (РОП) и на публичния профил на купувача на Община Попово в платформата на ЦАИС ЕОП (на 21.04.2023 г.) са публикувани образци на техническо и ценово предложение, документация за участие и проектодоговор, обособени по партидата на възложителя в електронна преписка с уникален номер на поръчката (УНП) 00012- 2023-0009.

В Раздел 11.5. от обявата са посочени - критерия за възлагане, показателите за оценка и тяхната тежест: „Програма за управление на дейностите“ с тежест 40; „Гаранционен срок“ с тежест 10; и „Цена“ с тежест 50.

В Раздел II, т. 5. от документациите, е посочено че работната програма за изпълнение на строително-монтажните работи включва организационен план и технология за изпълнение на строителството и линейния график за изпълнение на дейностите, обяснителна записка към него и диаграма на работната ръка. Линейният календарен график се изготвя от Изпълнителя и се прилага към документацията за участие в процедурата и съдържа следната основна информация:

-Линейният график се изготвя по видове СМР от Техническата спецификация.

-Да бъде съобразен с климатичните условия и времето за изпълнение на строително монтажните работи.

-Да бъде съобразен с максималните срокове за изпълнение на строително- монтажните работи съгласно предложения в Техническото предложение срок за изпълнение.

-Започването и завършването на видовете работи следва да бъде отбелязано в графика с непрекъсната линия В Раздел V от документацията за обществената поръчка, възложителят е определил критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена” и е одобрил Методика за определяне на комплексната оценка на офертите (Методиката). Съгласно посоченото в методиката, комплексната оценка на офертите може да е с максимална стойност 100 точки и се образува, като сбор от включените показатели: „Програма за управление на дейностите” - К1, с относителна тежест в общата оценка 40 %; „Гаранционен срок“ - К2, с относителна тежест в общата оценка 10 %; и „Ценово предложение“ - КЗ, с относителна тежест в общата оценка 50 %.

Указано е, че чрез показателят „Програма за управление на дейностите” се оценява предложената система за организацията и ефективното управление на човешките ресурси, ангажирани в изпълнението на работите, предмет на обществената поръчка. Оценката обхваща: организацията на експертите в екипа на участника; разпределението на функциите, ролите и отговорностите на членовете на екипа и на различните икономически оператори (в случай на обединения и/или използване на подизпълнители или трети лица); предложеният начин за осъществяване на рехабилитация и реконструкция на пътищата, предложените комуникационни и отчетни процедури; предложените мерки и процедури за контрол върху сроковете за изпълнение на дейностите и осигуряване на качеството на извършените дейности. Ще бъдат предложени за отстраняване и няма да бъдат оценявани предложения в случаите, в които е налице поне едно от следните условия:

-Не е отговорено на предварително обявените условия на поръчката, посочени в обявлението и/или документацията за участие, съгласно чл. 107, т. 2, буква „а“ от ЗОП, в т.ч. изискванията на Възложителя за съдържание на предложението за изпълнение на поръчката; действащото законодателство и/или действащи норми и стандарти; предмета на обществената поръчка; други условия/изисквания на Възложителя, посочени в обявлението и/или документацията за участие;

-Липсва компонент/и в техническото предложение, така че да не е отговорено на нито една от посочените конфигурации от компоненти, подлежащи на оценка;

В методиката за оценка е утвърдена скала на оценяване, според която участникът получава минимален брой 80 т., в случай че предложената програма за управление на дейностите осигурява изпълнението на минималните изисквания на Възложителя, посочени в Техническите спецификации, а именно:

-Участникът е представил описание на всички дейности, съставляващи изпълнението на строителството, декомпозирано на отделни задачи, с приложено описание на всяка от тях, включително организация и технология на изпълнение на строителството, предмет на обществената поръчка;

-Участникът е предложил организация на експертите в екипа си за изпълнение на строителството, посочил е как се разпределят отговорностите по изпълнението на дейностите, предмет на поръчката между тях, като са предвидени начини за осъществяване на комуникацията с останалите участници в строителния процес.

В скалата за оценяване по показател К1 възложителят е определил четири обстоятелства („надграждащи обстоятелства“) при наличието, на всяко едно, от които участникът получава допълнителен брой точки, като по този начин общата оценка по показателя може да бъде съответно 85 т., 90 т., 95 т. или 100 т., както следва:

1.За всяка дейност е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача (за целите на настоящата методика под „задача“ се разбира обособена част от възложените работи, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има ясно дефинирани начало и край и измерими резултати);

2.За всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение (материали, механизация, работници и др.), необходимия документален инструментариум и задълженията на отговорния/те за изпълнението й лица от екипа, съобразени със спецификата на предмета на поръчката;

3.Предложени са механизми за вътрешен контрол на качеството и мониторинг на работата на екипа от експерти, съобразени със спецификата на предмета на поръчката, с които да се гарантира качествено изпълнение на строителството.

4.Описани са действията, които ще бъдат предприети от Изпълнителя при възникване па ситуации по прекъсване изпълнението на обществената поръчка, както и при поетапно изпълнение на предмета на обществената поръчка. Описани са действията, които ще бъдат предприети от Изпълнителя за избягване на аварии по време на строителството, както и действията при възникване на авария.

Първото дефинирано обстоятелство е за всяка от дейностите да е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача. За целите на методиката, възложителят е пояснил понятието „задача“ като обособена част от възложените работи, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има ясно дефинирани начало и край и измерими резултати. Или възложителят изисква освен описанието на всички дейности, което участникът трябва да предложи с „Програмата за изпълнение на дейностите“ в съответствие с минималните изисквания и описание на разпределението на ниво задача.

Второто надграждащо обстоятелство е за всяка дейност да са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение (материали, механизация, работници и др.), необходимия документален инструментариум и задълженията на отговорния/те за изпълнението й лица от екипа, съобразени със спецификата на предмета на поръчката.

Третото обстоятелство, при наличието, на което се поставят допълнителен брой точки по показател К1 са предложени механизми за вътрешен контрол на качеството и мониторинг на работата на екипа от експерти, съобразени със спецификата на предмета на поръчката, с които да се гарантира качествено изпълнение на строителството.

До определения от възложителя краен срок за подаване на оферти (02.05.2023 г.) са постъпили три оферти, подадени чрез платформата на ЦАИС ЕОП от „СТРОЙКОМФОРТ“ ЕООД, „ТОП СТРОЙ“ ЕООД и „ЕВРОСТРОЙ-ПРОЕКТ 10“ ЕООД.

Видно от Протокол от 11.05.2023 г. от работата на комисията, утвърден от възложителя на 11.05.2023 г., комисията е констатирала, че представените от участниците документи за съответствие с изискванията към личното състояние и критериите за подбор, отговарят на поставените от възложителя условия.

С Решение № 1 комисията е допуснала до разглеждане и оценка техническите предложения на участниците. По-нататък в протокола, комисията е изложила мотиви, с които програмите за управление на дейностите и на тримата участници са оценени с максималния брой точки, а именно сто точки.

Комисията е установила, че участникът „ЕВРОСТРОЙ-ПРОЕКТ 10“ ЕООД не е представил линеен график за изпълнение на дейностите, обяснителна записка към него и диаграма на работната ръка (изискване от Раздел II, т. 5 от документацията) и е предложила същият да бъде отстранен на основание чл. 107, т. 5 от ЗОП.

Въз основа на предварително определения критерий за оценка „оптимално съотношение качество/цена” са разгледани, оценени и класирани техническите и ценовите предложения на „СТРОЙКОМФОРТ“ ЕООД и „ТОП СТРОЙ“ ЕООД.

Комисията е предложила на възложителя да сключи договор с класирания на първо място участник „ТОП СТРОЙ“ ЕООД.

На 08.06.2023 г. между Община Попово, представлявана от д-р Л. В. - кмет и П. Б. - гл. счетоводител и „ТОП СТРОЙ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, бул. „Митрополит Андрей“ № 85, вх. Г, ет. 1, ап. 3, ЕИК 125551311, представлявано от Р. И., е сключен договор № Д-23-107/08.06.2023 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор на обект: Основен ремонт на покрив бивш лагер с. Паламарца, с ид. 55213.271.8.1“.

Общата стойност на сключения договор е в размер на 107 500, 00 лв. без ДДС или 129 000, 00 лв. с ДДС.

За част от одитирания период, който е от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г., кметът на Община Попово е делегирал правомощия чрез определяне на длъжностно лице, което да организира и да възлага обществени поръчки по смисъла на чл. 7 ал..1 от ЗОП. При проверката не се установило наличието на акт на кмета на Община Попово за оправомощаване на определено длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, което да организира и/или възлага конкретната обществена поръчка с УНП 00012-2023-0009.

В рамките на одитната проверка, извършена от Сметната палата, било установено, че съобразно утвърдената методика, за показател К1 е предвидено да се оценява по начин, по който присъждането на по-голям брой точки е свързано с представянето на допълнителна информация, като надграждащ елемент, оценявайки пълнотата на изложеното, а не приносът й за качественото изпълнение на поръчката. Прието е, че надграждащите обстоятелства, посочени в т. 1 и т. 2 от скалата за оценка по показател К1 „Програма за управление на дейностите” не са измерител за качественото изпълнение на поръчката по смисъла на чл. 70, ал. 4, т. 1 от ЗОП, тъй като с тях се изисква представяне на информация, която вече е получена и оценена в съответствие с минималните изисквания, определени от възложителя. Това водило до смесване на минималните изисквания за допустимост на техническите предложения с надграждащите обстоятелства, без да е налице ясен разграничителен критерий, което не давало възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации.

Одитният екип е приел, че по отношение на предлаганите механизми за вътрешен контрол на качеството и мониторинг липсва обективен измерител, определен от възложителя и не ставало ясно кога комисията следва да приеме, че предложените от участниците механизми за вътрешен контрол гарантират качественото изпълнение на поръчката. Така одобрената методика въвеждала субективизъм при оценката и невъзможност за оценка на техническите предложения на базата на предварително дефинирани критерии, което от своя страна водело до неограничена свобода на тълкуването на критериите. Създадени били предпоставки за субективно отношение от страна на комисията, тъй като за присъждането на точки не са били налице обективни обстоятелства и/или предварително зададени обективни критерии.

В методиката липсвали правила за оценяване, които следва да се прилагат в подобни хипотези, респективно на участниците не била осигурена достатъчно информация за поставянето на оценка по показател К1.

В обобщение е прието, че възложителят утвърдил методиката за определяне на комплексна оценка в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и т. 3, буква „б“ от ЗОП, тъй като начинът, по който се присъждат точки по одобрения показател „Програма за управление на дейностите” не давал възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, не давал възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и не осигурявал на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател.

РСП е посочил, че било е изискано становище от възложителя - кмета на Община Попово, д-р Л. Д. В., за причините, обусловили поставянето на визираното изискване към участниците в обществената поръчка и такова становище постъпило на 30.04.2024 г. с Писмо изх. № 91-98-1#66, но изтъкнатите в него доводи не били възприети от наказващия орган за основателни.

С оглед направените констатации, на 04.07.2024 г., в ИРМ на Сметната палата в гр. Велико Търново, актосъставителят Я. Д. В., в присъствието на колегите си свид. М. А. Б. и свид. Е. С. А., съставил срещу жалбоподателя д-р Л. Д. В., в негово отсъствие, АУАН № ЗОП-73/04.07.2024г., за извършено административно нарушение по чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б” от ЗОП, затова че на 21.04.2023 г., в Община Попово, гр. Попово, в качеството му на кмет на Община Попово и публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13/2016 г.), е открил възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор на обект: Основен ремонт на покрив бивш лагер с. Паламарца, с ид. 55213.271.8.1 с публикуване в Регистъра на обществените поръчки (РОП) на обява № F365649/21.04.2023 г. за събиране на оферти, към която е утвърдил документация с методика включваща показател К1 - „ Програма за управление на дейностите“, който не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и не осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател.

Препис от АУАН бил изпратен по надлежния ред на жалбоподателя, но той отказал да го получи лично. Съответно актът бил съставен в негово отсъствие, след като кметът на Община Попово не се е явил в офиса на Сметната палата във Велико Търново, въпреки писмената покана за това.

Според РСП последвало писмено възражение в законоустановения срок съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което жалбоподателят д-р Л. Д. В. мотивирал приложената методика за оценка като обоснована и съответстваща на принципите на ЗОП, осигуряваща обективност и прозрачност при оценяването на офертите, но въпреки това, изложените доводи не били уважени от административнонаказващия орган.

Въз основа на констатациите и изводите в така съставения АУАН № ЗОП- 73/04.07.2024г., председателят на Сметната палата на Република България отхвърлил възражението на жалбоподателя и при идентично словесно описание на извършеното в АУАН деяние издал Наказателно постановление № ЗОП-73#3 от 30.10.2024 г., в което нарушението било квалифицирано като такова по чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б” от ЗОП, вр. чл. 195 от ЗОП и на д-р Л. Д. В. било наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 580 лева.

Районният съдия е установил изложената фактическа обстановка въз основа на приетите по делото писмени доказателства и обсъдените показания на свидетелите по АУАН и поисканите такива от жалбоподателя, като е кредитирал всички събрани свидетелски показания.

Въз основа на установените факти РСП е направил извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия.

Районният съд е установил, че в процеса на ангажиране на отговорността на санкционираното лице е допуснато неотстранимо процесуално нарушение, което ограничава правото на жалбоподателя да реализира правото си на защита и представлява абсолютно отменително основание. Това нарушение се състояло в приложения от органа погрешен подход при идентифицирането на нарушенията, като те неправилно били обединени в едно, без да се направи разграничение между различните изпълнителни деяния, тъй като ставало въпрос за три различни аспекта от съдържанието на методиката за оценка, които според РСП имат самостоятелен характер и не могат да бъдат механично обединени.

Като друго допуснато съществено нарушение на процесуалните правила РСП е откроил неясните и непълни мотиви на наказващия орган, с които се ограничавало правото на защита на санкционираното лице. Според въззивния съд мотивите в НП се изчерпвали с общи формулировки, без да се анализират конкретните обстоятелства по случая, като наказващият орган не изложил конкретни аргументи, които да обосноват как методиката за оценка е довела до субективност в процеса на оценяване, а само направил декларативни констатации, че липсва механизъм в надграждащите елементи, който да позволява обективно сравнение и оценка на техническите предложения, което пък довело до неограничена свобода на комисията, създавайки предпоставки за субективност при вземането на решения.

Наред с това РСП е направил и извода за неправилно приложение на материалния закон, тъй като не се доказало по безспорен начин извършено от страна на жалбоподателя д-р Л. Д. В. нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б” от ЗОП. В мотивите на решението са обсъдени условията в приложената по преписката Методика, в частност раздела относно Програма за управление на дейностите (К1), включващ основен (базов) компонент и надграждащ компонент. Отчетено е, че базовият компонент включва подпоказатели, необходими за допустимостта на офертата, които представляват минималните изисквания за изпълнение на поръчката, и тяхното изпълнение от страна на участниците не подлежи на оценяване - при неспазване офертата кандидатът подлежи на отстраняване от участие. А надграждащият компонент включва допълнителни критерии, които служат за оценка на конкурентните предимства на офертите, като в Методиката било предвидено, че този компонент не е задължителен, а цели да разграничи качествено офертите чрез допълнителна оценка. Поради това и в Методиката било описано, че надграждащите компоненти носят допълнителен брой точки, които могат да повлияят на класирането на участниците.

След направеното разграничение РСП е направил извода, че методиката за оценка предоставя достатъчно информация за начина, по който се формира крайната оценка, като механизмът за оценяване е предвидим и съобразен с предмета на обществената поръчка, съдържа допустими съгласно ЗОП критерии, които позволяват обективно сравнение между офертите, и не се установява твърдяната субективност или неограничена свобода на комисията при избора на изпълнител. При това положение РСП е приел, че наказаното лице не е извършило нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б” от ЗОП.

При решаване на въпроса за отговорността за разноски и преценявайки изхода от правния спор, позволяващ присъждане на разноски в полза на жалбоподателя В., РСП се е произнесъл и по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя, като предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно заседание, и при съобразяване на минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ в настоящия случай - 558.00 лв., е преценил, че претендирания размер на възнаграждението от 1000 лева се явява прекомерно и е редуцирал същото до размера от 600.00 лв.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК прави следните правни изводи относно наличието на касационните основания по чл. 348 ал.1 НПК:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. Делото е разгледано от законен съдебен състав на РСП, който се е произнесъл по подадена в срок редовна и допустима жалба като при разглеждането на същата е спазил всички процесуални правила, регламентиращи надлежното конституиране на страните, провеждането на съдебното заседание, събирането на доказателствата и постановяване на съдебното решение. В обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение са изложени пълни, логични и обстойни мотиви, в които въззивният съд е разгледал всички изложени в подадената до него жалба доводи, направил е преценка на събраните доказателства и на база на установената фактическа съвкупност е изградил правните си изводи. Ето защо настоящият касационен състав намира, че не е налице касационното основание по чл. 328 ал.1 т.2 НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд. Основателно е оплакването на касатора за това, че необосновано РСП е приел в мотивите на решението си, че от д-р Л. Д. В. било подадено писмено възражение срещу съставения АУАН в законоустановения срок съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което същият мотивирал приложената методика за оценка като обоснована и съответстваща на принципите на ЗОП, осигуряваща обективност и прозрачност при оценяването на офертите, но това възражение не било уважено от административно-наказващия орган. Материалите по преписката и приетото в НП сочат, че такова възражение не е подавано. Въпреки некоректността на направената в съдебното решение констатация, последната не е води до немотивираност на целия акт и съответно не представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на страните в производството.

Досежно наведеното от касатора касационно основание по чл. 328 ал.1 т.1 НПК – нарушение на материалния закон, касационната инстанция прецени следното:

По първия довод на касатора за неправилност на извода на РСП, че с наказването на едно нарушение по три отделни хипотези на чл. 70 ал.7 ЗОП АНОрган е допуснал съществено нарушение на производствените правила, ограничило правото на защита на нарушителя, настоящата инстанция отбелязва, че не споделя направения от районния съд правен извод. Съгласно предписаното в нарушената норма на чл. 70, ал. 7 от ЗОП изисквано поведение, в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, като начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка, като не се допуска оценяване на пълнотата и подхода при представяне на информацията. Съгласно приложената санкционна норма на чл. 253, ал. 1 от ЗОП, възложител, който утвърди методика за оценка на офертите в нарушение на чл. 70, ал. 7, 9 или 10, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000 лв. Съвкупната преценка на цитираните норми води до извода, че изпълнителното деяние на административното нарушение се изразява в утвърждаване на методика, която не отговоря на поне едно от кумулативните изисквания, посочени в ал. 7. Следователно при констатирано несъответствие на утвърдената методика с един или с всичките заложени в чл. 70 ал.7 ЗОП критерии, е налице едно административно нарушение, изразяващо се в утвърждаване от страна на възложителя на методика, неотговаряща на изискванията на чл. 70 ал.7 ЗОП. Неслучайно и санкционната разпоредба на чл. 253, ал. 1 от ЗОП визира ангажиране на АНОтговорност за утвърждаване на методиката в нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП изобщо, като не изброява специално отделните точки на тази разпоредба в алтернативен вариант. При така създадената правна уредба лишено от основание е тълкуването, съгласно което отклонението от всеки един от четирите критерия по чл. 70 ал.7 ЗОП да обосновава самостоятелно административно нарушение, водещо до налагане на отделни еднакви по размер глоби. Ето защо неправилен е извода на РСП за допуснато от АНОрган неотстранимо процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, поради приложен грешен подход при дефиниране на нарушението.

Настоящият състав не споделя и другия правен извод на РСП относно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се неясни и непълни мотиви в НП, изчерпващи се с общи формулировки и декларативни констатации, че липсва механизъм в надграждащите елементи, без анализ на конкретните обстоятелства по случая. Издаденото НП, освен че съдържа предвидените в чл. 57 ЗАНН реквизити, притежава и обстойно изложени мотиви, при обема и съдържанието на които не може да се направи извод за необоснованост на същото. АНОрган се е спрял на всяко едно от посочените в методиката надграждащи обстоятелства и е изложил своите аргументи за това, че така направеното дефиниране на тези обстоятелства представлява нарушение на чл. 70 ал.7 т.1 и/или т.2 или/и т.3 ЗОП (стр.3, 4 и 5 от НП). Например: на л.3 от НП е посочено, че „разпределението по експерти на ниво отделна задача (кой какво ще изпълнява), се включва в базовото съдържание на „Програмата за изпълнение на дейностите“ и в линейния график, който участниците следва да приложат към документацията за участие и не би могло да представлява обстоятелство, което да допринесе допълнително за качеството на предложеното изпълнение, а освен това създава възможност за оценяване на пълнотата и подхода при представяне на информацията.“. Ето защо оспореното пред РСП НП съдържа достатъчно ясни мотиви, за да се разбере волята на АНОрган като съвсем отделен е въпросът за правилността и материалната законосъобразност на тези мотиви.

Именно по отношение материалната законосъобразност на оспореното пред РСП НП и по – конкретно досежно въпроса налице ли е описаното в НП административно нарушение, настоящата инстанция споделя направените от въззивния съд правни изводи. В Раздел V на Методиката „Критерий за възлагане на поръчката“ е посочено, че приетият критерий за възлагане на офертите е „оптимално съотношение качество/цена“, т.е.възприет е критерият по чл. 70 ал.2 т.3 ЗОП. Посочено е, че класирането на офертите по предмета на поръчката се извършва по комплексна оценка (КО), изчислена по следните показатели: 1. „Програма за управление на дейностите“ – К1 с оценка 40%, 2. „Гаранционен срок“ – К2 с оценка 10% и 3. „Ценово предложение“ – К3 с оценка 50%, т.е. с максимален брой точки на КО – 100. Посочено е, че максималната стойност на П1 е 100 точки като конкретният брой точки по П1 се определя за всяка оферта на базата на експертна мотивирана оценка, извършвана от комисията по описана методика за Показател К1„Програма за управление на дейностите“, намираща се на стр. 14-17 от одобрената документация за провеждане на обществената поръчка. Именно в тази методика за показателя К1 са определени минималните и надграждащи обстоятелства като оценяването е по петстепенна скала, според която на съответния участник биха били присъдени съответно 80, 85, 90, 95 или 100 точки в зависимост от наличието на само на базовото или на едно, две, три или четири надграждащи обстоятелства, обективирани в офертите на участниците. Според скалата за оценка за получаване на съответния брой точки, предложената от участника програма за управление на дейностите следва да осигурява изпълнението на минималните изисквания на възложителя, посочени в Техническите спецификации, отразени в два абзаца на л.14 от одобрената документация, като в допълнение е налице съответно от едно до четири от посочените общо четири надграждащи обстоятелства:

1. За всяка дейност е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача (за целите на настоящата методика под „задача“ се разбира обособена част от възложените работи, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има ясно дефинирани начало и край и измерими резултати);

2. За всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение (материали, механизация, работници и др.), необходимия документален инструментариум и задълженията на отговорния/те за изпълнението й лица от екипа, съобразени със спецификата на предмета на поръчката;

3. Предложени са механизми за вътрешен контрол на качеството и мониторинг на работата на екипа от експерти, съобразени със спецификата на предмета на поръчката, с които да се гарантира качествено изпълнение на строителството.

4. Описани са действията, които ще бъдат предприети от Изпълнителя при възникване на ситуации по прекъсване изпълнението на обществената поръчка, както и при поетапно изпълнение на предмета на обществената поръчка. Описани са действията, които ще бъдат предприети от Изпълнителя за избягване на аварии по време на строителството, както и действията при възникване на авария.

Видно от тази методика участникът получава 80 точки, ако офертата му съдържа минималните изисквания, посочени в Техническите спецификации, а именно:

• участникът е представил описание на всички дейности, съставляващи изпълнението на строителството, декомпозирано на отделни задачи, с приложено описание на всяка от тях, включително организация и технология на изпълнение на строителството, предмет на обществената поръчка.

• участникът е предложил организация на експертите в екипа си за изпълнение на строителството, посочил е как се разпределят отговорностите по изпълнението на дейностите, предмет на поръчката между тях, като са предвидени начини за осъществяване на комуникацията с останалите участници в строителния процес.

Ако са спазени тези минимални изисквания, участникът получава 85 точки при наличието на едно от четирите надграждащи обстоятелства, съответно 90 точки при наличие на две надграждащи обстоятелства, 95 точки при наличие на три надграждащи обстоятелства и съответно 100 точки при наличие на всички четири надграждащи обстоятелства.

При така изложеното съдържание на методиката следва, че поставените със същата условия за оценка на показател К1 са ясни, точни и количествено измерими (с оглед на получаване на определен брой точки), поради което не съществува неяснота при изготвяне на предложението за изпълнение на поръчката, респективно върху размера на получените от участниците точки. Възприетият начин на оценяване позволява обективно съпоставяне на офертите и нивото на изпълнение по всяка от тях, отделните стъпки съдържат описание на критериите за оценяване и ясно дефинират правилата, при които ще бъде определян съответния брой точки, като не са създадени предпоставки за различното им тълкуване от страна на участниците или на комисията, провеждаща обществената поръчка. Така посочените правила предоставят на участниците достатъчно информация за механизма, който ще се прилага при определяне на оценката по показател К1 и не са в противоречие с регламентацията в чл. 70, ал. 7 ЗОП, тъй като включените в методиката подпоказатели и предвидените стъпки за поставянето на точки дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно предложените от участниците програми за управление на дейностите и им осигуряват достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. След като е посочено, че конкретният брой точки по показател П1 се определя за всяка оферта на базата на експертна мотивирана оценка, извършвана от комисията по методиката, то тази методика не може да бъде определена като непозволяваща да се оцени обективно нивото на изпълнение на всяко предложение за програма за управление на дейностите. В този случай комисията няма да сравнява различни дейности, а ще преценява дали е посочено надграждащо обстоятелство/условие, които ще допринесат за качеството на дейността. Ако комисията прави сравнение за това дали съответното предложено от един кандидат надграждащо обстоятелство предлага по-високо качество спрямо същото, предложено от друг кандидат, тогава би липсвала единна и обективна база. В случая се преценява единствено наличието на съответното надграждащо обстоятелство като показател за качество, което носи съответния брой точки. В смисъла на гореизложеното са Решение № 5783 от 3.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2025 г., VII о., Решение № 5077 от 16.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2025 г., VII о.

Предвид изложените от настоящия състав съждения правилен като краен резултат е изводът на РСП за незаконосъобразност на обжалваното пред него НП, тъй като не е налице установеното и санкционирано със същото административно нарушение. Ето защо обжалваното съдебно решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон, същото е ясно и логично мотивирано и следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноските - от ответната страна е направена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение като в тази връзка е представен списък на разноските за 600 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита №49956/2025г., приложен по делото. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото, равнозначен на отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно реалното извършване на претендираните разноски ответникът по касация е представил горепосочения договор за правна защита, в което като договорено и заплатено в брой е отразено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. С отразените в договора данни същият има значението на разписка за реално направените разходи за адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл е тълкуването по т.1 от ТР №6/06.11.2013 год.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС. Предвид направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да се прецени приложението на предвидените в чл. 63д ал.2 ЗАНН последици, според които, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По това възражение следва да се посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая размерът на глобата по обжалваното НП е 2580 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 от цитираната наредба, при интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е в размер на – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., което означава, че договореното възнаграждение е малко над този размер /с 42 лева повече/и не се явява прекомерно за фактическата и правна сложност на казуса. Ето защо Сметната палата като юридическо лице, в структурата на което е АНОрган в случая, по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК следва да бъде осъдена да заплати направените от ответника по касация разноски в размер на 600 лева по настоящото производство.

Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН и чл. 63д ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 143 ал.3 АПК, касационният съд