Решение № 5556 от 27.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 6013/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на Н. М. Ц. чрез адв. В. Т. от САК от Адвокатско дружество "Т. и партньори", редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № 22-4332- 027418/23.12.2022 г. издадено от Г.В.Ц. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Н. Ц. на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. С жалбата от Н. М. Ц. депозирана чрез адв. В. Т. от САК се сочи, че обжалваното наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като НП не съдържа личните данни на „свидетелите очевидци“, както и пълно описание на обстоятелствата и доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, което води до осуетяване възможността на наказаното лице да организира защитата си. Навежда се доводи, че мястото на извършване на нарушението е посочен като „Гр. София, ул. Без Име“ в АУАН и дописан в НП, което също е довело до процесуално нарушение на горецитираната разпоредба от ЗАНН. Също така се сочи, че в НП не е налице обсъждане на отегчаващите и смекчаващите вината на наказаното лице обстоятелства. Изтъкват се аргументи относно ангажиране отговорността на жалбоподателя два пъти на едно и също правно основание. Сочи се още, че е ограничена възможността на жалбоподателя Н. Ц. да направи писмени възражения срещу АУАН в 7 – дневен срок, тъй като АУАН е издаден на 16.12.2022 г., а наказателното постановление на 23.12.2022 г. По изложените съображения се претендира отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Н. М. Ц., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му представител – адв. В. Т. от САК. В постъпила писмена молба, чрез адв. Т. жалбоподателят Н. М. Ц. изразява становище по хода на делото. Поддържа жалбата по изложените в нея аргументи като моли съда да отмени обжалваното НП и да присъди в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски, съобразно приложен списък. Въззиваемата страна - Началник група в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В депозирани писмени бележки от Началник група при ОПП – СДВР, чрез пълномощника си гл.юрк. Б.С. се излага становище по същество и моли жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана, а НП да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатско такова. По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН - наказателното постановление е връчено на 23.03.2023 г., а жалбата е подадена на 04.04.2023 г. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Н. М. Ц. е правоспособен водач на МПС с придобити категории М, В като на 19.03.2018 г. от МВР - София му било издадено СУМПС № 283589071, валидно до 19.03.2028 г. На 16.12.2022 г., около 01: 24 часа в гр. София жалбоподателят Н. М. Ц. управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № •••••• МВ, собственост на „МД РЕНТ А КАР“, по ул. „Княз Церетели“, с посока на движение от ул. „Круша планина“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“. Управляваният от жабоподателя Ц. автомобил бил спрян за проверка от полицейски служители от ООП - СДВР, които поискали съдействие от колегите си от отдел "Пътна полиция" при СДВР за тестване на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества. На място пристигнали полицейски служители от отдел "Пътна полиция" при СДВР, един от които бил свид. С. С. - младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР. При покана на водача на автомобила жалбоподателя Н. Ц. да му бъде извършена проверка от свид. С. и колегата му В.Н., пред входа на ДГ 53 "Дядовата ръкавичка" водачът Н. Ц. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен номер ARРM-0395, както и за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство DRUGTEST 5000 с фабричен номер ARMF-0097, като било установено че жалбоподателят Ц. не носи и контролния талон от свидетелството си за управление. След като водачът Ц. отказал извършването на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества и техните аналози с посочените по-горе технически средства, свидетелят С. С. приел, че същият отказва да бъде изпробван. В тази връзка и В.Н., на длъжност мл.автоконтроьор при ОПП-СДВР издал талон за изследване № 087500/16.12.2022 г. с посочване, че жалбоподателят Н. Ц. следва да се яви за извършване на медицинско изследване във ВМА до 40 минути от връчване на талона. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 02: 25 часа на 16.12.2022 г. На място свидетелят С. Г. С. съставил АУАН серия GA № 808044/16.12.2022 г. против жалбоподателя Н. Ц., за извършено нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП - за това, че отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта; за нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП - за това, че отказва му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози и не изпълнява предписание за химико- токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози и за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП - за това, че не носи контролния талон към СУМПС. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите Д.П. И Р. Г. и на жалбоподателя Ц., който го подписал, като вписал в същия, че има възражения. Впоследствие жалбоподателят Ц. не се явил във ВМА за извършване на химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, както и за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози. На 23.12.2022 г. Г.В.Ц. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР издала обжалваното Наказателно постановление № 22-4332-027418/23.12.2022 г., с което на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя Никоай Ц. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля С. Г. С., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - талон за изследване № 087500/16.12.2022 г., справка картон на водача Н. Ц. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверени копия на: Заповед № 8121к-13180/ 23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България и др. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля С. Г. С., които оцени като последователни, еднопосочни, детайлни и безпротиворечиви, съответни и на писмените доказателства. Именно свидетелят С., заедно с колегата си – В.Н. са изпратени за съдействие за тестване на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества и техните аналози. В своя разпит свидетелят споделя пред съда конкретни спомени относно обстоятелствата, свързани с мястото на осъществяване на проверката на водача, както и отказа на същия да бъде проверен с техническо средство, съставянето на АУАН и издаването на талон за медицинско изследване. Съдът се довери и на писмените доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи - видно от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи актосъставителят С. Г. С. (на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР) разполага с материална и териториална компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. От писмените доказателства - Заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. се установява, че издалата наказателното постановление ГБ е заемала длъжност началник на група „Административнонаказателна дейност“ в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, поради което и е разполагала с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление. Настоящият съдебен състава обаче намира, че в процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н. М. Ц. е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че акт за установяване на административно нарушение серия GA № 808044 е съставен на 16.12.2022 г., а издаденото въз основа на него наказателно постановление на 23.12.2022 г., с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е бил лишен от възможността да упражни гарантираното си от закона право на възражение срещу АУАН. Съгласно чл. 44 ал. 1 ЗАНН /редакция към 23.12.2021 г./ освен възраженията при съставяне на АУАН, нарушителят може да направи и писмени възражения срещу АУАН в 7-дневен срок от подписването му. Наказващият орган всякога следва да изчака изтичане на срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН преди произнасянето си по административнонаказателната преписка, тъй като в противен случай нарушава правото на защита на лицето, против което е съставен АУАН. Последното има право да възрази срещу АУАН, да посочи писмени или веществени доказателства, които следва да бъдат събрани служебно при възможност /чл. 44 ал. 2 ЗАНН/. Като е издал обжалваното НП на 23.12.2022 г., в деня, в който изтича 7 - дневния срок, АНО е допуснал нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване и нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е лишил от възможността в дадения му от закона срок да възрази в писмена форма срещу съставения акт и по този начин изобщо да не се стигне евентуално до издаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 44 ал. 3 ЗАНН актът и материалите по преписката следва да се изпратят на наказващия орган заедно с постъпилите възражения и събраните доказателства в двуседмичен срок от подписване на акта. Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган има задължението да прецени възраженията и събраните доказателства и когато е необходимо - да извърши разследване на спорните обстоятелства. Единствената хипотеза, в която съставеният АУАН се предоставя незабавно на наказващия орган, е уредена в чл. 44 ал. 4 ЗАНН - когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България, като в този случай наказващият орган се произнася в деня на получаване на административнонаказателната преписка /чл. 52 ал. 1 изр. второ ЗАНН/. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна на атакуваното НП, което е било издадено при изначален порок, произтичащ от допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като с оглед значимостта на така установения порок се обезсмисля последващото разглеждане на спора по същество с обсъждане на останалите възражения на жалбоподателя. Поради това и съдът споделя доводите в жалбата на Н. Ц. в тази насока. По разноските: Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като е представен договро за правна защита и съдеястивя в тази насока от 23..03.2023 г. и искането на процесуалния представител на ОПП-СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът намери НП за незаконосъобразно, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, а искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение – оставено без уважение. Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според които минималното адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под форма на имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лева, е в размер на 400 лева + 10 % за горницата над 1000 лева; както и действителната правна и фактическа сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание, съдът в настоящия му съдебен състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди на жалбоподателя по-нисък размер на претендираните разноски за адвокат за въззивна инстанция, а именно сума в размер на 700 (седемстотин) лева. Съгласно т.6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна ОПП-СДВР не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно СДВР, която да бъде осъдена да заплати сумата от 700 /седемстотин/ лева на жалбоподателя Н. Ц.. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,