Решение № 58 от 24.1.2025 г. на Районен съд - Сливен по дело № 112/2025 г.

Производството е образувано по молба за настаняване на дете в професионално приемно семейство и се движи по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето. С молбата на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен се иска от съда да постанови решение, с което да настани детето П.П.П., ЕГН: ••••••••••, родено на 19.10.2024 г., в професионалното приемно семейство на З. М. М. и И. В. М., двамата с адрес гр. Сливен, ................ за срок от една година. Иска се с решението да бъде постановена възможност, при необходимост, детето П. да ползва и социалната услуга „Заместваща грижа”. В съдебно заседание молителят ДСП - Сливен не изпраща представител. Депозирал е чрез своя Директор становище, с което заявява, че поддържа молбата и моли съда да я уважи. Майката на малолетното дете П. - П. П. М., не се явява лично и не изпраща представител. Заинтересованото лице З. М. М. се явява лично. Не оспорва молбата на ДСП - Сливен и заявява съгласието си детето да бъде настанено в тяхното приемно семейство. Заинтересованото лице И. В. М. не се явява лично. Районна прокуратура - Сливен не изпраща представител. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Малолетното дете П.П.П., роден на 19.10.2024 г., е „дете в риск“ по смисъла на Закона за закрила на детето, за което съществува опасност от увреждане в цялостното му развитие. На 06.12.2024 г. майката на детето посетила Отдел „Закрила на детето” на Дирекция „Социално подпомагане” (ОЗД/ДСП) - Сливен и писмено декларирала, че не желае да се грижи за сина си. Майката съобщила, че се е разделила с биологичния баща на детето, който я изоставил, когато разбрал, че е бременна и заминал за Италия. Майката уведомила, че има още две деца, родени от предходни нейни съжителства, а родителите й били против връзката й с бащата на П. и отказали да й помагат в грижите за детето. Бабата и дядото по майчина линия на детето също декларирали писмено нежеланието си да се грижата за детето П. в семейна среда. С оглед липсата на установена възможност за настаняване на детето в семейство на роднини или близки със Заповед на Директора на ДСП - Сливен от 06.12.2024 г., детето е настанено спешно по административен ред в професионалното приемно семейство на З. и И. М.и, които са изразили съгласието си за това. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена. Установи се, че не са налице условия за отглеждане на детето в семейството на биологичната му майка, тъй като последната отказва да се грижи за него и няма възможност да задоволява в достатъчна степен жизнените му нужди. Налице е невъзможност от страна на майката и нейните близки да отговорят на потребностите на детето П. и да му осигурят сигурна и стабилна среда, като майката не осъзнава своята родителска отговорност за нормално развитие и израстване на детето. От друга страна, семейство М.и е утвърдено като професионално приемно семейство и е включено в списъка на приемни семейства. То е в състояние да осигури нормални условия за отглеждане на детето в семейна среда, съобразно възрастта му и нуждите му от постоянни грижи. Полагането на грижи за детето в семейна среда ще му предостави възможност за неговото по-добро развитие и пълноценно израстване. Предвид ниската възраст на детето П., което е едва на 3 месеца и пълната невъзможност то да се грижи само за себе си, съдът намира, че в най- добър негов интерес е то да бъде настанено в предложеното професионално приемно семейство за срок от една година, където ще получи необходимите за възрастта му грижи и сигурна и стабилна семейна среда. Поради това, съдът следва да приложи тази мярка за закрила спрямо детето П., като най - адекватна и подходяща към настоящия момент. Налице са условията на чл. 92 ЗСУ, поради което искането на молителя следва да бъде уважено. За гарантиране в пълна степен интересите на малолетното дете, съдът следва да постанови възможност, при необходимост, детето П. да ползва социалната услуга „Заместваща грижа”. Така мотивиран и на основание чл. 28 от Закона за закрила на детето, съдът