Решение № 38889 от 21.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7622/2025 г.

Производството по делото е по чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. С Решение № 1890 от 26.05.2025 г., постановено по НАХД № 1349/2025 г., Софийският районен съд е отменил Наказателно постановление № НП-00-1/29.11.2024 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, с което на "Медицински център Младост мед 1" ЕООД със седалище в [населено място] и адрес на управление [жк], [адрес], ЕИК по Булстат: , за нарушение на чл.435, ал.1, т.1, т.2, ал.3, ал.4 и чл.33, т.6 от НРД за МД за 2023-2025 г. във вр.с чл.77 от Закона за здравното осигуряване, е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. на основание чл.105е, ал.1 от същия закон. Недоволен от така постановеното решение е останал административно-наказващият орган, който с касационна жалба, подадена в срок чрез пълномощника си юк.Т., обжалва същото. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Обосновават се съображения, че в АУАН и в НП фигурират дати на съставяне и дати на извеждане от деловодството, които не винаги съвпадат. Сочи се наличие на технически грешки при изписване на въпросните дати. Претендира се отмяна на обжалваното. В с.з. касаторът не изпраща представител, а в представено писмено становище чрез юк.Т. поддържа касационната жалба и моли за отмяна на съдебния акт. Отправя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Медицински център Младост мед 1" ЕООД, е подал писмен отговор чрез адв.С., в който я оспорва, а в с.з. чрез адв.С. пледира за оставяне в сила на касираното съдебно решение и за присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Софийската градска прокуратура счита жалбата за неоснователна. Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице, чрез редовно упълномощен процесуален представител. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел от фактическа страна следното: В периода от 10.10.2024 г. до 11.10.2024 г. и въз основа на Заповед № РД125-692/09.10.2024 г. на управителя на НЗОК, комисия в състав В. П. и А. Б. – гл.експерти в дирекция КДЗЗО при НЗОК, извършили проверка на "Медицински център Младост мед 1" ЕООД относно контрол по изпълнение на договор № 222349/17.02.2020 г. и договор № 222349/17.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ във връзка с жалба вх.№ 19-02-163/24.09.2024 г. В хода на проверката, на 10.10.2024 г. П. и Балъкчиева посетили на място лечебното заведение, срещнали се с д-р П. Х. – управител на дружеството, запознали същия с повода за посещението си, както и с необходимостта управителят на медицинския център да им окаже съдействие при проверката, като им осигури достъп до амбулаторията и документи, свързани с отчитането и контрола на извършените дейности. Ходяков им съобщил, че ще съдейства за откриване на проверката на 21.10.2024 г., поради отсъствието му от България. Въз основа на така направената констатация и предвид липсата на оказано съдействие на контролните органи на НЗОК при изпълнение на служебните им задължения в хода на извършената на 10.10.2024 г. проверка, В. П. съставил АУАН № АУАН-РД-692/09.10.2024 г. от 10.10.2024 г. срещу "Медицински център Младост мед 1" ЕООД, в който нарушението е [жк], ал.1, т.1, т.2, ал.3, ал.4 и чл.33, т. 6 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 г., във връзка с чл.77 ЗЗО. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля А. Б. и предявен на представляващия дружеството на 21.10.2024 г. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН били депозирани писмени възражения от управителя срещу констатациите в АУАН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното пред СРС Наказателно постановление № НП-00-1/29.11.2024 г. от 17.12.2024 г., с което Управителят на НЗОК наложил на "Медицински център Младост мед 1" ЕООД имуществена санкция в размер на 150 лв. За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения - на чл.42, ал.1, т.2 ЗАНН от актосъставителя, и на чл.57, ал.1, т.2 ЗАНН от наказващия орган. В АУАН са посочени три различни дати на съставянето му, а именно – 09.10.2024 г. (която е преди осъществяване на проверката), 10.10.2024 г. (съвпадаща с датата на проверката), и 21.10.2024 г. (съвпадаща с датата на връчване на АУАН на управителя); а в НП са посочени две различни дати на съставяне – 29.11.2024 г. и 17.12.2024 г., което практически се приравнява на липса на съответния реквизит. Решението е правилно е следва да бъде оставено в сила. Административнонаказателният акт за налагане на административно наказание трябва да притежава строго регламентиран от закона минимален обем информация – реквизити на НП: дата и място на извършване на констатираното нарушение, както и обстоятелствата, при което е извършено. Изискването за присъствие и вярно отразяване на тези реквизити гарантира правото на защита на административнопривлеченото лице по фактите на нарушението. Невярното посочване на който и да е от тях опорочава цялото административнонаказателно производство. При това е без правно значение обстоятелството, че административнонаказаното лице може да е разбрало за нарушение на коя дата му се търси отговорност. Административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения. Датата на съставяне е съществен реквизит на АУАН, защото е свързана със сроковете за съставянето му - тримесечен от откриване на извършителя или една година от извършване на нарушението. Въз основа на изложеното следва да бъде споделена отменителната мотивировка на СРС за невъзможност актът да е съставен на 09.10.2024 г., защото тогава проверката още не е била започнала. Наличието на различни дати на съставяне се приравнява на липса на дата на съставяне. Датата на съставяне на НП също е съществен негов реквизит, защото е свързана с шестмесечния срок за издаване НП, считано от съставяне на акта. Извеждането на постановлението от деловодната система на НЗОК на дата, по-ранна от датата на фактическото му съставяне, на практика представлява антидатиране на същото. Отново следва да се подчертае, че щом има две различни дати на съставяне – 29.11.2024 г. и 17.12.2024 г., води до извод за липса на дата на съставяне. Изложеното дотук е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Като е достигнал до същия правен извод и го е отменил, Софийският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора е основателна своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, съгласно приложения списък, според който същите възлизат на 500 лв. Съдът намира за основателно отправеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По силата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. На свой ред нормата на чл.7, ал.2, т.1 от наредбата предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, когато същият е [рег. номер]., възнаграждението да е 400 лв. След като страните са договорили възнаграждение в размер, по-висок от определения в наредбата, възражението за прекомерност следва да се приеме за основателно. Съдът направи преценка за съотношението на цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото, като прецени съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата. Съдът съобрази изложеното по приложението на посочената разпоредба и анализира размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 500 лв. спрямо извършеното по делото и предмета му, го намира като прекомерно и счита, че следва да присъди по-нисък размер разноски, а именно 400 лв. По-ниският размер на адвокатското възнаграждение Съдът обосновава с факта, че делото не се отличава с фактическа сложност – пълномощникът на касационния жалбоподател е изготвил и подал на 08.07.2025 г. отговор на касационната жалба, но договорът за правна защита за касационната инстанция е едва от 23.10.2025 г., тоест изготвянето на писмен отговор не е включено в предмета на този договор. Пред касационната инстанция не е представена писмена защита, в касационното производство не са събирани писмени доказателства, проведено е едно съдебно заседание, не се налага изясняване на многобройни факти и обстоятелства по спора, не са налага задълбочен анализ на приложение на материалния закон; и от правна страна спорът не се отличава със значителна сложност. Размер на адвокатския хонорар от 500 лв. се явява над който и да е минимум за дела от вида на настоящото. Съдът съобрази и Решение на СЕС по дело № С-438/2022 г., като в настоящия случай счита, че е налице прекомерност на претендираното и реално заплатено от касационния жалбоподател възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция в размер на 500 лв. Ето защо следва претенцията да бъде редуцирана и касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК, Административен съд-София град,