Решение № 5 от 10.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 5/2025 г.

Производството е по реда на чл. 538, ал 2 ГПК, вр. чл. 278 ГПК и е образувано по:

1. Частна жалба вх. № 88840/22.07.2025 г. на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, гр. София, бул. „Витоша“, № 2, чрез Прокурор при СГП – И. З. срещу Решение № 52/10.07.2025 г., по фирм. д. № 25/2022 г. на СГС, ТО, VI-7 с., с което е оставена без уважение молбата на възивника за откриване на производство по ликвидация на „Българската православна старостилна църква“, на осн. пар. 4, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е изключил приложението на разпоредбите на ЗИД на ЗВ (обн. ДВ бр. 10/2025 г.) като противоречащи на чл. 9 и чл. 11 ЕКПЧ и като накърняващи гарантираните с Конституцията свобода на религията и правото на свободно сдружаване. Счита, че съдът не е съобразил правото на всяка от страните по Конвенцията да регулира обществените отношения, по начин осигуряващ баланс между интересите на заинтересованите страни и обществения интерес. Счита, че съдът не е следвало да извършва преценка за противоречие на измененията в ЗВ с разпоредби на Конституцията, тъй като такова непосредствено приложение било релевантно само към законодателството, заварено при приемането на основния закон на Републиката. В конкретния случай счита, че съдът е следвало да сезира Конституционния съд, а не да се позовава на прякото действие на Конституцията. По същество моли за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и уважаване на отправеното искане.

В границите на предоставения срок е постъпил отговор вх. № 95236/08.08.2025 г. от Българска православна старостилна църква, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Бъкстон“, ул. „Българска легия“, № 41, в който на първо място се оспорва правния интерес на жалбоподателя, както от подаването на заявление за откриване на производство по ликвидация, така и от подаването на частна жалба. На следващо място счита, че е изключено правото на СГП да обжалва решение, с което е потвърдено вписването на БПСЦ, поради което жалбата била недопустима и на това основание. Изразява се становище и за неоснователност на жалбата. Сочи, че инцидентния конституционен контрол не бил изключен в настоящото охранително производство. Цитира практика на ЕСПЧ, от която извежда, че с пар. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, Народното събрание е излязло извън границите на тясната си свобода на преценка по чл. 9 ЕКПЧ. Отправя искане за изискване на експертно становище от Дирекция процесуално представителство на РБ пред ЕСПЧ.

2. Частна жалба вх. № 93359/04.08.2025 г. на ДИРЕКЦИЯ „ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ“ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ срещу Решение № 52/10.07.2025 г., по фирм. д. № 25/2022 г. на СГС, ТО, VI-7 с., с което е оставена без уважение молбата на възивника за откриване на производство по ликвидация на „Българската православна старостилна църква“, на осн. пар. 4, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ.

Жалбоподателят счита атакуваното решение за незаконосъобразно.

Сочи, че съдът правилно е установил, че неизпълнението на изискванията на пар. 4, ал. 1 води до прекратяване по силата на закона, на осн. пар. 4, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВ. Извежда, че посоченото е основание за прекратяване различно от залегналите в чл. 8, вр. чл. 7 ЗВ. Излага, че съдът неправилно е провел процедура по размяна на книжа в границите на охранително производство. Още сочи, че съдът е отказал да приложи закона като същевременно е законодателствал, чрез корективно тълкуване на ясна законова разпоредба, която е бил задължен да приложи, произнесъл се е и като Конституционен съд като е приел за противоконституционни разпоредбите от ЗВ. Настоява, че отказът на съда да приложи закона засяга правната сигурност. Излага, че освен БПСЦ преди влизането в сила на разпоредбите на ЗИД на ЗВ (обн. ДВ бр. 10/2025 г.) има две други вероизповедания, в чиито наименование се съдържа думата „православна“ – „Истинно православна българска църква“ и „Арменската Апостолическа Православна света църква в България“. Първата е подала заявление за заличаване на думата „православна“ още на 06.01.2025 г. Втората, макар и да не е адресат на ЗИД на ЗВ, също е подала заявление за привеждане на наименованието си в съответствие с изменението в закона. Счита, че казусът е обществено значим и излага доводи в тази връзка.

Допълнително изразява становище, че прекратяването на БПСЦ е настъпило по силата на закона с факта на неизпълнение на изискванията на закона в границите на предоставения срок, поради което въпросът не може да бъде преразглеждан. Отново излага възраженията си срещу регистрацията на БПСЦ, последователно поддържани през годините. Заявява, че изменението в ЗВ не преурежда с обратна сила отношенията на регистрирани правни субекти, а въвежда допълнително изискване относно наименованието, както на регистрираните вече субекти, така и на тези по неприключили производства за регистрация, предоставен е срок за съобразяване на промяната и са предвидени последици при неизпълнение на изискванията на закона. Изразява становище, че редът за откриване на производство и заличаване по пар. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ е специален и не е непознат в правото, като пример сочи ПЗР от ЗТРРЮЛНЦ – ДВ бл. 99/2012 г. Настоява, че практиката на ВКС, от която първоинстанционния съд е извел правомощието си да извърши инцидентен контрол за конституционосъобразност е цитирана неправилно и подобни мотиви в нея не се съдържат. Счита, че постановеното Решение № 214/16.12.2024 г., по т.д. № 563/2023 г., на ВКС, I ТО като постановено преди изменението на ЗВ е неотносимо в случая. Счита и, че мотивите на съда да откаже да приложи изменението в ЗВ в действителност не съответстват на постановеното решение на ЕСПЧ от 20.04.2021 г., в което съдът бил посочил, че изискването избраното наименование, което няма да заблуди вярващите и обществеността и, което ще даде възможност на религиозната организация да се отграничи от вече съществуващите, по принцип е прието за оправдано ограничение на правото на свободен избор на наименование. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и след като съдът констатира настъпилото прекратяване на БПСЦ, да бъде открито производство по ликвидация и заличаването на вероизповеданието.

В границите на предоставения срок е постъпил отговор вх. № 96333/13.08.2025 г. от Българска православна старостилна църква, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Бъкстон“, ул. „Българска легия“, № 41, в който твърди, че жалбоподателя не е от кръга субекти, които могат да участват в гражданския процес. Доколкото в настоящият случай жалба била подадена и от прокурор, то съдът не разполагал с правно основание да се произнесе отделно по жалбата на Дирекцията. Счита, че, както молбата, така и жалбата на Директора на Дирекция „Вероизповедания“ противоречи на задължението му за ненамеса във вътрешни, междурелигиозни спорове (чл. 13, ал. 2 КРБ). Счита, че съобр. чл. 537, ал. 1 ГПК след като решението, с което молбата се уважава не подлежи на обжалване, то изгодните за титуляра на регистърното производство решения не подлежат на обжалване, каквото е и настоящото. Изразява становище за неотносимост на представените с жалбата доказателства.

По допустимостта: Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗВ регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд по реда на глава четиридесет и девета "Общи правила" от Гражданския процесуален кодекс, съдържаща правилата за охранителните производства. Същият следователно е и приложимия процесуален ред към искането, предвидено в разпоредбата на пар. 4, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на Закона за вероизповеданията. Молбата се разглежда в закрито заседание (чл. 532 ГПК) като отказът да бъде издаден акта, респ. уважено искането в случая, подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването на решението на страната. Разглеждането на жалбата е предвидено да се извърши по реда на чл. 278 ГПК – реда за частните жалби.

При така очертания процесуален ред сезиращите жалби са депозирани в границите на преклузивния 1-седмичен срок, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното решение съответно на 15.07.2025 г. на СГП и на 28.07.2025 г. на Дирекция „Вероизповедания“. Жалбите са подадени от легитимирани страни – адресати на съдебния акт и молители в регистърното производство, насочени са срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на съда, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Не се споделят доводите на въззиваемия – БПСЦ за липса на процесуална легитимация на жалбоподателите изложени в отговорите на жалбите, както и за липса на процесуална възможност да бъдат разгледани исканията, съответно жалбите и на двамата жалбоподатели. Процесуалната легитимация в случая е специална, уредена е и възниква по силата на разпоредбата на Закона, предвиждаща искането за откриване на производство по ликвидация и заличаване да може да бъде подадено от Дирекция „Вероизповедания“ на МС или от прокурора (пар. 4, ал. 4 ПЗР към ЗИД на ЗВ). Посочената формулировка не изключва подаване на искане и от двата посочени субекта, а съдът от своя страна дължи произнасяне и по двете отправени до него молби.

Съставът на САС като съобрази изложените от жалбоподателите оплаквания и материалите по първоинстанционното дело, както и обстоятелствата отразени по партидата на вероизповеданието, воден при СГС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Българската православна старостилна църква е вписана в Регистъра на вероизповеданията, воден при СГС по силата на Решение № 214/16.12.2024 г., по т.д. № 563/2022 г., на ВКС, II ТО, с което е отменено Решение № 2/07.02.2023 г., по възз.ф.д. № 5/2022 г., на САС, с което е потвърден отказа да бъде извършено вписването, постановен с Решение № 65/01.11.2022 г., по т.д. № 25/2022 г. на СГС, ТО.

След регистрацията на БПСЦ със Закон за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията (Д.в., бр. 120/2002 г.), публикуван в Д.в. бр. 10/2025 г., в сила от 04.02.2025 г. в чл. 15 от ЗВ е добавена нова ал. 3, която разпорежда, че наименованието на вероизповеданието не може да накърнява обществения ред и моралa и да въвежда в заблуждение, и не може да съдържа думата "православна", както и производни или сходни думи, изразяващи същия смисъл в противоречие с чл. 10, ал. 1. В пар. 4 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗВ е предвидено, че в двумесечен срок регистрираните вероизповедания и заявителите по неприключилите производства за първоначална регистрация са длъжни да променят наименованието и уставите си в съответствие с чл. 10, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 и 3 и да заявят промяната за вписване в регистъра по чл. 18 (пар. 4, ал. 1). Регистрираните вероизповедания, които не изпълнят задължението по ал. 1 и нямат висящо производство за вписване на промени, произтичащи от неговото изпълнение, се прекратяват. След прекратяване на вероизповеданието по ал. 3 се открива производство по ликвидация и заличаване по искане на Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет или на прокурора. Искането до съда се отправя в 14-дневен срок след прекратяването на вероизповеданието. Производството по ликвидация се провежда по начина, предвиден в устава на вероизповеданието съгласно чл. 17, т. 8, като за неуредените случаи се прилага Законът за юридическите лица с нестопанска цел. След приключване на ликвидационното производство вероизповеданието се заличава от съда от регистъра по чл. 18.

При посочената законодателна уредба, на 17.04.2025 г. по ф.д. № 25/2022 г., на СГС, водено във връзка с регистрацията на БПСЦ са постъпили молби от страна на Прокурор от СГП и от Дирекция „Вероизповедания“ на МС, в които са обективирани искания за откриване на производство по ликвидация на регистрираното вероизповедание. Към молбите са представени доказателства за липса на висящо производство за привеждане на наименованието на БПСЦ в съответствие с изискванията на Закона.

За да остави без уважение сезиралите го искания първоинстанционния съд приел, че буквалното тълкуване на пар. 4 ПЗР, както и това на чл. 15, ал. 3 ЗВ води до пряко нарушение на чл. 9 и чл. 11 КЗПЧОС и до неспазване на насоките, дадени в решението от 20.04.2021 г. на ЕСПЧ. Приел, че дейността на регистрираното вероизповедание БПСЦ не е прекратена по силата на закона. Още съдът възприел, че разпоредбите на пар. 4 ПЗР и чл. 15, ал. 3 ЗВ нарушават гарантираните с Конституцията на РБ свобода на религията и правото на свободно сдружаване, както и принципите за правова държава, правна сигурност и предвидимост на нормативните актове. Цитирал практика на ВКС, от която извел, че упражняването на инцидентен контрол за конституционосъобразност на приложим закон е допустимо и след като извършил такъв контрол приел, че оспорените разпоредби на ЗИД на ЗВ не могат да бъдат приложени буквално, а следва да бъдат тълкувани корективно.

Произнасянето се преценява като неправилно. Според настоящият съдебен състав извършената от първоинстанционния съд размяна на книжа в регистърното производство, по никакъв начин не засяга допустимостта на постановеното решение.

В границите на охранително производството, каквото е и настоящото, съдът следва да извърши проверка за наличие на основанията за издаване на искания акт и ако такива са налице да го издаде като положителното произнасяне не подлежи на обжалване (чл. 533 и чл. 537, ал. 1 ГПК). В случай, ч е някое от условията за издаване на охранителния акт не е налице, съдът отхвърля молбата, като отказва да издаде искания ОА. Отказът на съда подлежи на обжалване с частна жалба (чл. 538 ГПК) (така проф. Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право, Девето преработено и допълнено издание, пар. 202, т. IV).

С разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗВ и пар. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ по императивен начин са въведени изисквания към наименованията на регистриращите се и вече регистрираните вероизповедания, даден е срок за привеждането им в съответствие със закона, както и са уредени последиците от неизпълнение на тези изисквания. Законодателят е свързал неизпълнението с прекратяване на съответното вероизповедание, което настъпва по силата на закона с изтичане на предвидения срок. Уредена е и компетентността на Прокуратурата и Дирекция „Вероизповедания“ на МС да отправят искане за откриване на производство по ликвидация и заличаване.

Следователно в обхвата на дължимата от съда проверка за наличие на основанията за положително произнасяне по отправените искания за откриване на производство по ликвидация и заличаване са обстоятелствата: - попада ли наименованието на регистрираното вероизповедание БПСЦ в обхвата на изискванията за наименование, разписани в разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗВ; - изтекъл ли е предоставения 2-месечен срок от влизане в сила на измененията, с които са въведени изискванията; - налице ли е изменение на наименованието в границите на срока, респ. подадено ли е заявление за това; - настъпили ли са предвидените в закона последици при липса на изменение и заявление.

Безспорно е, че наименованието на регистрираното вероизповедание „Българска православна старостилна църква“ попада в обхвата на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗВ, доколкото съдържа в себе си думата „православна“.

Законовото изменение е влязло в сила на 04.02.2025 г. и следователно предоставения 2-месечен срок на субектите, адресат на изменението, е изтекъл на 04.04.2025 г. В хода на производството не се е твърдяло, а и не са налице кореспондиращи доказателства, намиращи се в кориците на делото, които да водят до извод, че в границите на срока БПСЦ е вписала изменение в наименованието си или са били предприети активни действия по подаване на заявление за вписване на такава промяна, производството по което да е висящо. Следователно с изтичане на предвидения в закона срок и с оглед използваната в пар. 4, ал. 3 на ПЗР на ЗИД на ЗВ формулировка се налага извода, че прекратяването на регистрацията настъпва „ex lege“ и съдът само следва да констатира това. При това положение и, доколкото в границите на предвидения 14-дневен срок след прекратяването, са отправени искания от оправомощените за това субекти – прокурора и Дирекция „Вероизповедания“ на МС, то се налага извод, че разписаните в закона предпоставки са налице и следва да бъде открито производство по ликвидация и заличаване на БПСЦ, на осн. чл. 4, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ. Съобразно разпоредбата на чл. 73, ал. 2, гл. XII от Устава на БПСЦ за ликвидатор следва да бъде назначен Предстоятелят – Триадицки митрополит Ф. Д. С., ЕГН ••••••••••. Производството по ликвидация следва да се проведе по правилата предвидени в Устава като за неуредените въпроси приложение следва да намерят правилата разписани в ЗЮЛНЦ.

Оплакванията и доводите на жалбоподателя Дирекция „Вероизповедания“, изложени в жалбата му и насочени срещу регистрацията на БПСЦ няма да бъдат обсъждани, доколкото регистрацията на вероизповеданието не е предмет на настоящото произнасяне.

Във връзка с мотивите на първоинстанционния съд намерили отражение и в сезиращите жалби съдът счита за необходимо да отбележи, че му е известно постановеното Решение от 20.04.2021 г. на ЕСПЧ, IV-то отделение по дело „БПСЦ и др. срещу България“, същото обаче касае първоначалните откази за регистриране на вероизповеданието. След неговото постановяване e прието ново законодателно изменение, което следва да бъде съобразено и приложено. С него са въведени изисквания към наименованието на регистриращите се и вече регистрираните вероизповедания като са наложени някои ограничения. Подобни изисквания към имената на религиозни организации, когато са установени в закон, могат да бъдат разглеждани като принципно оправдани, съгл. практиката на ЕСПЧ. (така Решение от 04.02.2025 г. на ЕСПЧ, III-то отделение по дело „Православна Християнска Църква и др. срещу България“, жалба № 31387/17). В посоченото решение са припомнени други решения на ЕСПЧ, в т.ч. и цитираното по-горе Решение от 20.04.2021 г. на ЕСПЧ, IV-то отделение по дело „БПСЦ и др. срещу България“ и е разяснено, че е била критикувана позиция на националните съдилища, че не може да има друго православно вероизповедание освен Българската православна църква. Подобна позиция настоящият състав на САС не е изразявал, доколкото законодателното изменение касае само наименованието на вероизповеданието и привеждането му в съответствие с изискванията на закона.

Що се касае до извършения от първоинстанционния съд контрол за конституционосъобразност на законодателните изменения изложените мотиви не се споделят от въззивния съд. Последователно се застъпва в практиката на ВКС позицията, че съдът не разполага с правомощие да установява противоречие на закон с Конституцията на РБ от 1991 г. ако същият е приет след 13.07.1991 г., т.е. при нейното действие. Прието е, че съдът не може да откаже да приложи закон по причина, че той противоречи на Конституцията. Съдът може да тълкува закона в съответствие с Конституцията, т.е. при възможни различни тълкувания, съдът избира това, което съответства в най- голяма степен на Конституцията. Посочените мотиви са в унисон с Решение № 10/06.10.1994 г. на КС на РБ, конст.д. № 4/94 г. и се съдържат в Решение № 71/06.04.2019 г., по гр.д. № 3804/2019 г., на ВКС, IV ГО и Решение № 72/21.04.2020 г., гр.д. № 2377/2019 г., на ВКС, IV ГО, при отговор на въпроса обусловил допускане до касация: За правомощията на съда по чл. 5 и пар. 3 ПЗР на Конституцията да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз. Посочените решения впоследствие са цитирани и в Решение № 202/19.01.2021 г., по гр.д. № 4474/2018 г., на ВКС, IV ГО. От горното се налага извод, че съдът може да тълкува закон в съответствие с Конституцията, само в случай на възможни различни тълкувания като избере това, което в най-голяма степен й съответства, но дори и при извършено тълкуване съдът не може да откаже да приложи закона. В случая коментираните разпоредби на Закона за вероизповеданията са ясни и не се нуждаят от тълкуване.

Не би могло да бъде прието, че влезлите в сила изменения в изискванията за съдържанието на наименованията на религиозните вероизповедания, както са разписани в закона представляват „закон с обратно действие“. В практиката на ЕСПЧ съществуването на закони с обратна сила, за които е установено, че представляват законодателна намеса, не е отречено и се приема, че такива отговарят на изискването за законосъобразност (така Решение от 24.06.2014 г. по дело Azienda Agricola Silverfunghi Sas и други срещу Италия и цитираните в него Maggio и други срещу Италия, Решение от 31.05.2011 г. и Arras и други срещу Италия, Решение от 14.02.2012 г. ). В случая с измененията са въведени изисквания от страна на Държавата, както и е предоставен срок за изпълнението им, без субектите да са поставени в положение на изненада или да са били лишени от възможност да ги изпълнят.

Още в практиката на ЕСПЧ е застъпено схващането, че изборът на обхвата и формата на правила във връзка с прогласената в чл. 9 ЕКЗПЧОС свобода на съвестта и религията трябва да бъде предоставен до известна степен на съответната държава, тъй като ще зависи от конкретния национален контекст. Член 9 не гарантира винаги правото на индивидите да се държат в съответствие с религиозните си убеждения и не предоставя на хората, които постъпват така, право да не зачитат норми, доказали своята основателност. (така Решение от 10.11.2005 г. по делото Leyla Sahin v. Turkey ). ЕСПЧ е разяснил още и, че в дадена област, регулирана от писаното право, "законът" е действащият акт, така както са го тълкували компетентните съдилища, при необходимост и в светлината на нови практически развития (така Решение от 24.04.1990 г. ЕСПЧ по дело Kruslin v. France). В светлината на изложеното разпоредбите на чл. 15, ал. 3 ЗВ и пар. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ не противоречат на чл. 9 и чл. 11 от ЕКЗПЧОС, тъй като въведените с тях правила са установени в закон и са израз на предоставената на държавата дискреция да избере обхвата и формата на правилата установяващи баланс между правата и свободите на различните свои групи граждани, безспорно необходим в демократичните общества.

В заключение от изложеното постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което да бъде открито производство по ликвидация и заличаване, на осн. пар. 4, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд