Мотиви към Решение № 5521 от 29.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 11820/2022 г.

Производството пред АНО е протекло при спазване на процесуалните правила, като АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на правомощията им и в законустановените срокове по ЗАНН. Наказанията за всяко от нарушенията е наложено съобразно относимата санкционна норма, като за нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ е определено наказание в минимален размер по реда на чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, който предвижда санкция в размер от 100% до 200% от размера на избегнатите публични държавни вземания. За нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ е определено наказание в абсолютния размер по реда на чл. 234, ал. 2, т. 2, пр. 1 от ЗМ, който предвижда санкция в размер на митническата стойност на стоките. В случая този размер е определен съобразно Становище peг. № 32-175605/31.05.2022г. от комисия, определена със Заповед № ЗТД-5800-110/32- 55902/18.02.2021 г. на с.д. директор на Териториална дирекция Югозападна. По отношение на присъждане на равностойността на липсващата стока, представляваща митническата и стойност, за второто нарушение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази част. Съгласно тълкуването на чл.42, параграф 1 от Регламент № 952/2013г. всяка държава – членка на ЕС трябва да предвиди в националното си законодателство административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследване от закона цели. Строгостта на тези санкции следва да бъде съобразена с тежестта на наказаните с тях нарушения, по специално да се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основание принцип на пропорционалност. Наложената на дружеството санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, независимо от факта, че се прибавя към имуществената санкция. Санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат отклонени от митнически надзор. Поради тази причина и не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 234, ал.4 от ЗМ, предвид разпоредбата на чл.288, ал.2 ДФЕС. Цитираната разпоредба противоречи на цитираната такава в посочения по – горе параграф на регламента, поради което и наказателното постановление подлежи на отмяна в тази част (в този смисъл е Решение № 6649 от 06.11.2023г. по дело № 6316/2023г. по описа на АССГ). От своя страна, преценката за маловажност следва да се извърши по законосъобразност. Извън оперативната самостоятелност на АНО е по целесъбразност да решава кога да приложи института на чл. 28 от ЗАНН, а е негово задължение, винаги когато са налице предпоставките, да стори това. В случая, АНО е изложил убедителни аргументи за липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, които аргументи съдът споделя изцяло и не намира за нужно да преповтаря. При така установеното, съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход от делото на Агенция Митници, чийто орган е издал оспорения акт се дължат разноски за процесуално представителство, като такова искане е обективирано и в хода на съдебните прения. При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание. При този изход на делото, , Синдра Фарм“ ЕООД, следва да бъде осъден да заплати на ТД, , Митници“ София, сумата в размер на 120.00 лева, представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.