Решение № 10888 от 3.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1315/2025 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК /. Образувано е по жалба на М. Н. Д., [ЕГН] от [населено място] П.К.4101, [улица], чрез адв. Г. Т., против решение № 129 от 02.06.2025г. на дирек­тор на ТД на НАП – Пловдив, с което са оставени без уважение жалбите на лицето с вх. № Ж-16- 222/20.05.2025 г. и вх. № Ж-16-223/20.05.2025 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, съответно срещу Разпореждане за разпределение на плащане № [рег. номер]-125-0427977/13.12.2024г. и Разпореждане за разпределение на плащане №[рег. номер]-125-0034697/31.01.2024 г., издадени на основание чл. 219, във връзка с чл. 240 от ДОПК от М. В., старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив. Излагат се твърдения, че обжалваният акт е незаконосъоб­разен. Счита, че с постановеното решение неправилно административният орган е обединил производство по две жалби на основание чл.32 АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Твърди, че с всяка жалба е оспорен отделен самостоятелен акт, който подлежи на разглеждане в самостоятелно производство, тъй като са обжалвани две различни разпореждания за разпределение на плащане – едното от 31.01.2024 г., а другото – от 13.12.2024 г. по изп.д.№ 231445383/ 2023 г. Счита също така, че с обжалваните разпореждания са разпределени суми, които са несеквестируеми, още повече, че и към двете подадени жалби са приложени служебна бележка от ДФЗ и банкови извлечения, от които е видно, че разпределените средства представляват именно средства, изплатени са от ДФЗ и представляват целево финансиране - субсидии във връзка с дейността на ЗП. Посочва, че средствата, които са изплатени на М. Д. от ДФЗ през 2024г., съгласно приложената към жалбите справка са за 2023г., с изключение на едно - от 09.05.2024, което е „помощ на земеделски стопани(Украйна)2024“. В този смисъл по отношение на всички плащания за 2023г. с изключение на посоченото е приложим чл. 100, ал 1 и ал. 2 от ЗДБ за 2023г., т.е. тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Посочва, че нормата на чл. 11 от Регламент ЕС № 1306/2013 г. посочва, че освен ако в правото на Съюза изрично не е предвидено друго, плащанията на бенефициерите по предвиденото в настоящия регламент финансиране се извършват в пълен размер.Регламентьт предвижда плащанията да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение.Това дава на жалбоподателката да счита, че финансирането на земеделските стопани е целево, поради което те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба, където е употребен този израз, то смисълът е точно такъв. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. Ответникът – директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. А., намира жалбата за неоснователна, моли съда да я отхвърли и да постанови решение, с което да пот­върди акта на директора на данъчната администрация по мотиви, изложени и в представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграж­дение. От фактическа страна съдът намира за установено следното: С оспореното пред настоящата инстанция решение на директора на ТД на НАП - Пловдив са оставени без уважение жалбите на жалбоподателката Д. с вх. № Ж-16- 222/20.05.2025 г. и вх. № Ж-16-223/20.05.2025 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, съответно срещу Разпореждане за разпределение на плащане № [рег. номер]-125-0427977/13.12.2024г. и Разпореждане за разпределение на плащане №[рег. номер]-125-0034697/31.01.2024 г., издадени от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с които е извършено разпределение на плащания в размер от 10419, 00 лв., от които сума в размер на 48, 86 лв. за погасяване на разноски за гориво и командировки, както и сума в размер на 10370, 14 лв. за погасяване на публични задължения по АУПВ № 07-165-6500/785#0 от 09.08.2023 г. към Разплащателна агенция на ДФ“Земеделие“, и съответно на сума в размер на 1267, 00 лв. за погасяване на публични задължения по АУПВ № 07-165-6500/785#0 от 09.08.2023 г. към Разплащателна агенция на ДФ“Земеделие“ в общ размер от 31053, 23 лв. Директорът на ТД на НАП - Пловдив се е произнесъл с оспорения акт в производство по чл. 266 и сл. от ДОПК по постъпилите жалби, като е приел, че за събиране на публични задължения в размер на 30 234, 99 лв. по акт за установяване на публично вземане №07-165-6500/785#0/09.08.2023 г., издаден от Държавен фонд, .Земеделие“- София на М. Н. Д., [ЕГН], в ТД на НАП Пловдив е образувано изпълнително дело №231445383/2023 г. На задълженото лице е изпратено съобщение за доброволно изпълнение изх. № [рег. номер]- 048-0143760/16.11.2023 г., връчено лично на нея на 24.11.2023 г., видно от приложената обратна разписка. В изпълнение на задължението си да осигури събираемост на установени, ликвидни и изискуеми задължения в общ размер на 30 577, 09 лв., публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-022-0094125/18.12.2023 г., връчено на длъжника по пощата на дата 12.02.2024 г. С постановлението на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1, чл. 201, ал. 3, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството, находящи се в ТБ/доставчик на платежни услуги - О. Б. Б., както и запор на два броя МПС. Банката е отговорила изрично, че запорът е наложен на 19.12.2023 г. От извършените действия в изпълнителното производство, на 30.01.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 1 267, 00 лв., която с Разпореждане № [рег. номер]-125-0034697/31.01.2024 г., е разпределена за погасяване на публичните задължения на жалбоподателя. На 20.11.2024 г., отново по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 10 419, 00 лв., която с Разпореждане № [рег. номер]-125- 0427977/13.12.2024 г., е разпределена за погасяване на задълженията на лицето. Приел е, че субсидиите, изплащани на земеделските производители, могат да служат за обезпечение, т.е. представляват секвестируемо имущество. Законът предвижда пълна секвестируемост на имуществото на длъжника за погасяване на публичните му задължения, като в чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са регламентирани изключенията от този принцип. Налице е специална и изчерпателна регламентация за несеквестируеми средства/доходи на длъжника, която не включва средства от субсидии. Изплащаните суми на земеделските производители, чрез ДФЗ, със средства на Европейския съюз, не съставляват средства, отпускани от държавния бюджет за възложени /делегирани/ от държавата дейности и услуги, съответно не се обхваща от Закона за държавния бюджет на Република България. Твърдим, че финансовите средства, предоставяни от ЕС чрез Разплащателната агенция, на земеделски производител, са секвестируемо имущество и няма пречка публичният изпълнител да ги разпределя, тъй като липсва изрична забрана за принудително изпълнение за публични вземания върху тези средства. Посочил е, че Регламент № 1306/ 2013 г. и отменения Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Европейския парламент и на Съвета не въвеждат допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Освен това нито в ДОПК, нито в специалния закон Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, нито в Закона за държавния бюджет на РБ е предвидено изрично, че тези средства са несеквестируеми. Позовал се е и на съдебна практика, в това число на Решение 253/23.01.2023г. по адм. дело № 20227030700989 на Административен съд - Благоевград, в което е изтъкната липсата на връзка между субсидиите, получавани от регистрираните земеделски производители със субсидиите по ЗДБРБ за съответната година, съответно е направен извод, че субсидиите, получавани от регистрираните земеделски производители, са секвестируеми. Съдът, респ. административния орган се е позовал и на практика на Съда на Европейския съюз по Дело С-698/20, по което се приема, че субсидиите, получавани от бенефициери на финансова субсидия, предоставяна от бюджета на ЕС, чрез Фондове за Финансиране на земеделските разходи по смисъла на чл, 3 от Регламент (ЕС) 1306/2013 са секвестипуемо имущество във връзка с преюдицнално запитване на полски съд, касаещо спор дали сумите от бюджета на Съюза могат да бъдат предмет на принудително изпълнение, когато се намират банка на бенефициера). При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Оспореният акт е съобщен на лицето на 06.06.2025г., видно от известието за доставяне (л.11), а жалбата до настоящата инстанция е подадена на 11.06.2025г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това съображения. Съгласно чл. 266 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, като директорът на ТД на НАП – Пловдив се явява именно компе­тентният решаващ орган в случая - обжалваните действия са на публичен изпъл­нител при ТД на НАП - Пловдив. В този смисъл, оспорваното пред съда решение на директора на ТД на НАП - Пловдив, издадено на основание чл. 267. ал. 2, т.6 от ДОПК е издадено в рамките на законово устано­вената компетентност на органа по място и по материя. Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с §1 от ДР на ДОПК реквизити, като от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражненото от органа публично субективно право. При извършената служебна проверка съдът не установява допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, обусла­вя­щи незаконосъобразност на оспорения акт, респ. същият е издаден при спаз­ване на административнопроизводствените правила. Не се споделят изложените в жалбата възражения на лицето за допуснати процесуални нарушения, тъй като се е произнесъл с едно решение по две жалби, съответно две разпореждания за разпределение на постъпили суми. Както сам органът е посочил, обединени са и са разгледани в едно производство, тъй като касаят едни и същи по вид действия на публичния изпълнител – разпореждания на публичния изпълнител за разпределение на постъпили по изп.дело суми. Последното представлява действие по целесъобразност, но не касае законосъобразността на административния акт. Тук е мястото да се посочи, че не се споделят и възраженията на жалбоподателката, че административният орган се е произнесъл не в изпълнение на съдебно решение № 3750/ 22.04.2025 г. на ПАС по адм.д.№ 139/ 2025 г. От мотивите на същото е видно, че с решението е отменено решение № 307/ 09.12.2024 г. на директора на Териториална дирекция – Пловдив, като преписката е върната със задължителни указания до органа да се даде възможност на лицето да посочи какво оспорва във връзка с извършени действия на публичния изпълнител по посоченото изп.дело. Съдът е отчел също, че разпорежданията, предмет на настоящото решение на директора изобщо не са били стигнали до знанието на жалбоподателката. Съдът е приел, че по така посоченото в жалбата от 25.11.2024 г. и уточнение към нея от 02.12.2024 г., жалбоподателката е поискала да бъдат отменени незаконосъобразните действия на публичния изпълнител, с които от сметката на жалбоподателката са преведени по сметката на НАП сумите, които представляват несеквестируеми вземания, като именно с въпросното разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 31.01.2024 г. представлява действието на публичния изпълнител, което се издава в издава в изпълнение на правомощието на пулбичния изпълнител да разпореди прехвърляне от банката на дължимата от длъжника сума по сметката на публичния изпълнител. Именно в този й вид жалбата е била разгледана от адм.орган и е постановено решение № 130 от 03.06.2025 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№ 94-00-8831#2 от 02.12.2024 г. на М. Н. Д. срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ [рег. номер]-029-0003588 от 30.01.2024 г., издадено от М. В., старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП. Последното е било оспорено, за което е постановено и влязлото в сила решение № 8457/ 06.10.2025 г. по адм.д.№ 1371 / 2025 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което жалбата е била отхвърлена. По същество относно възраженията за несеквестируемостта, съдът намира жалбата за неоснователна. Няма спор, че жалбоподателят като длъжник по изпълнението има качеството на земеделски стопанин по смисъла на чл. 7 от ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично чл. 444 ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Действително, нормата на чл. 444 от ГПК не е приложима, доколкото несеквестируемостта е уредена със специалната норма на чл. 213 от ДОПК и субсидиарното приложение на ГПК е недопустимо. В случаите когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон или общностен документ, като тези правни норми се явяват императивни. Нормата на чл. 213, ал. 1 ДОПК предвижда принудителното изпълнение да се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: 1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет; 2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо; 3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; 4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; 5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно; за доходи от трудово възнаграждение принудително изпълнение не се насочва и за петдесет на сто от разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата; ако трудовото възнаграждение е в размер под петдесет на сто от разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата, принудително изпълнение не се насочва върху цялото трудово възнаграждение. Съгласно ал. 2 - не се допуска принудително изпълнение и върху: 1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица; 2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; 3. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4. вземанията за издръжка, определени от съда. Подпомагането на земеделските производители е уредено в Закона за подпомагане на земеделските производители. Според чл. 17, ал. 4 от ЗПЗП за средствата на фонда от европейските фондове и свързаното с тях национално финансиране се прилагат сметки за средства от европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за публичните финанси, а според чл. 17а от ЗПЗП средствата, отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства. От своя страна § 1, т. 50 от ДР на ЗПЗП определя понятието "Публично финансиране" – това са средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, независимо от органа, който ги предоставя. Съгласно чл. 3 от Регламент № 1306/2013 г. европейските земеделски фондове са: Европейски земеделски фонд, за гарантиране на земеделието и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, като средствата от тези фондове не са част от държавния бюджет. Съгласно чл. 141 от Закона за публичните финанси сметките за средствата от ЕС не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети, нито пък в бюджетите на бюджетните организации – чл. 6 от ЗПФ. Средствата на ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните организации. Бюджетните организации администрират и управляват средствата от ЕС чрез сметки за тях, които са финансово-правна форма за получаването, разпределянето и разходването им и свързаното национално съфинансиране съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 ЗПФ. С чл. 11 ЗПЗП е създаден Държавен фонд "Земеделие" - юридическо лице на бюджетна издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и опериращ с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл. 7 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., разплащателните агенции са отдели или органи на държавите членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл. 4 § 1 /разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл. 5 /разходи по ЕЗФРСР/. Държавите членки акредитират като такива отдели или органи, които разполагат с административна организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени. Подобни разпоредби се съдържат и в отменения Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика от 21.06.2005 г. - чл. 11 "Освен ако не е предвидено друго в законодателството на Общността, плащанията във връзка с финансирането, предвидено по силата на настоящия регламент, или със сумите, съответстващи на публичното финансово участие по програмите за развитие на селските райони, се изплаща в пълен размер на бенефициерите. ". От цитираните норми от Регламент /ЕО/ № 1290/2005 от 21.06.2005 г. на Съвета и Регламент № 1306/2013 г. е видно, че същите са диспозитивни и никъде в тях не се съдържа изрична забрана за насочване на принудителното изпълнение върху вземания на бенефициер на тези средства, срещу когото са предприети действия по принудително изпълнение. Разпоредбите на чл. 100, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2023 г. (отм.) не са възпроизведени в ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2024 г. От друга страна, тъй като една част от плащанията от ДФ „Земеделие“ към земеделския производител за извършени през 2023 г. следва да се посочи, че видно от представените банкови извлечения /л.25 и сл. по делото/, същите не съставляват несеквестируеми доходи и по смисъла на чл. 100, ал.1 и ал. 2 от ЗДБ на РБ за 2023 г., тъй като в обсега на предвидената в тази нормативна разпоредба защита са само и единствено целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги. С други думи в разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДБ на РБ са регламентирани три кумулативни условия: наличие на целево предоставени средства от държавен бюджет; същите да са предоставени на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации или капиталови трансфери и 3. тези средства да са предоставени за изпълнение на възложени от държавата дейности. В процесния случай няма данни да са налице предпоставките на чл. 100, ал. 1 от ЗДБ на РБ, т. е. няма данни за целево предоставяне на средства от държавния бюджет за изпълнение на възложени /делегирани/ от държавата дейности. Юридически лица, еднолични търговци, както и земеделски производители, на които се отпускат средства от ДФ "Земеделие" за други цели извън регламентираните в чл. 100, ал. 1 от ЗДБРБ не са натоварени с извършване на дейности и функции по делегация на държавата, поради което същите не са сред субектите, ползващи се с регламентираната в чл. 100, ал. 2 от ЗДБРБ защита. Същите не получават бюджетна субсидия, а предоставените им от Държавен фонд "Земеделие" средства по схеми и мерки за подпомагане на земеделски производители представляват на общо основание секвестируемо имущество на длъжника, като същите не се явяват "нефинансови предприятия" по смисъла на ЗДБ на РБ, доколкото не са натоварени с извършване на дейности и функции по делегация на държавата. Дейностите, за които законодателят е предвидил подпомагане на земеделските производители са най-общо описани в чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Този нормативен акт предвижда държавно подпомагане, но не предвижда средства, отпускани на земеделците за дейности, които принципно се извършват от държавата, но са делегирани на земеделските производители, нито придава на тези производители качеството на нефинансово предприятие. Предвид изложеното, съдът приема, че посочените нормативни актове, Регламент 1306/ 2013 г., Регламент 1307/2013 г., а и отменения такъв, не въвеждат допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Освен това нито в ДОПК, нито в специалния закон ЗПЗП, нито в чл. 100 от Закона за държавния бюджет на РБ е предвидено изрично, че тези средства са несеквестируеми. Поради това съдът намира, че разпоредбите на българското законодателство не са в противоречие с общностното право. При липсата на изрична законова разпоредба, изключваща възможността за разпределение на суми по наложен запор върху банковата сметка на длъжника, по която постъпва плащане от Държавен фонд "Земеделие", съдът приема, че действията на публичния изпълнител по разпределение на плащанията във връзка с влязло в законна сила постановление за налагане на обезпечителни мерки са законосъобразни. След превеждане на средства по банковата сметка на жалбоподателя от ДФ"Земеделие" тези средства загубват публичния си характер и върху същите може да се насочи принудително изпълнение, доколкото не е предвидена в нормативен акт забрана за това или възможността същите да бъдат несеквестируеми, както например това е сторил законодателят в чл. 520 от ГПК. Съдът счита, че възраженията на жалбоподателя за несеквестируемост на постъпленията по процесната банкова сметка са неоснователни, тъй като съгласно чл. 213 от ДОПК принудителното изпълнение може да се насочи срещу цялото имущество на длъжника, а посочените от жалбоподателя постъпления по банковата сметка не са сред изключенията предвидени с разпоредбата. Освен това, за жалбоподателя съществува и правната възможност, установена с чл. 229 от ДОПК, при която публичният изпълнител с разпореждане до банката може са разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметките суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. ДОПК предвижда и замяна на наложените обезпечителни мерки с друго равностойно обезпечение. Според чл. 199, ал. 1 от ДОПК, публичният изпълнител или съдът могат да допуснат такава замяна на обезпечителните мерки по искане на длъжника, а според ал. 2 на същата разпоредба, без съгласието на публичният взискател, длъжникът винаги може да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В допълнение едно от изискванията лицето да кандидатства за субсидия е да няма публични задължения. С оглед на изложеното, като издадено от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесното решение, с което са оставени без уважение като неоснователни жалбите на М. Д. и са потвърдени Разпореждане № [рег. номер]-125-0034697/31.01.2024 г. и Разпореждане № [рег. номер]-125- 0427977/13.12.2024 г., за разпределение на постъпили суми на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, е законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 (двеста) лева, определен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв., във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Ето защо, съдът: