Решение № 2237 от 10.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2774/2024 г.

Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 205, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/.

2. Образувано е по жалба на Д. И. Т., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, [жк], бл. 198, вх. „Б”, ет. 5, ап. 13, в качеството и на майка и законен представител на И. Г. Т., [ЕГН], срещу Заповед № РД-10-298 ОТ 26.11.2024 г., издадена на основание чл. 199 ал. 1, т. 1 и чл. 203. ал. 1 от ЗПУО, Раздел III, чл. 82. ал. 1, т. 1 от Правилника за дейността на СУ.“Свети Седмочисленици“, за учебната 2024-2025 г., град Пловдив от Директора на СУ „Св. Седмочисленици“, с адрес град Пловдив, [жк], [улица], с която на И. Г. Т., е наложена санкция "забележка" със срок до изтичане на учебната 2024/2025 година.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, и се иска нейната отмяна. Твърди се, че заповедта е издадена при нарушение на изискването за задължително изслушване, съгласно разпоредбите на ЗПУО, Правилник за дейността на СУ „Свети Седмочисленици“ за 2024/2025 година и др. подзаконови актове. Сочи се, че в отговор на покана Д. Т. - в качеството й на родител, е поискала да бъде определена друга подходяща дата за изслушване, тъй като е била служебно ангажирана. Поддържа се, че административният орган не е спазил изискването наказанието да се наложи след изчерпване на механизмите за въздействие и преодоляване на проблемното поведение на детето. Възразява се, че в протокола от изслушването на малолетното лице не е конкретизирана фактическата обстановка, конкретните събития довели до описаните провинения, зададените въпроси и дадените обяснения от малолетното лице, като и ясни и конкретни мотиви, въз основа на които е издадена заповедта, а само са направени констатации. В съдебно заседание Т. - законен представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

3. Ответникът – Директор на СУ „Свети Седмочисленици“ град Пловдив, в постъпила молба вх. № 2323/11.02.2025 г. излага съображения по съществото на спора за извършените дисциплинарни нарушения на ученика и моли жалбата да бъде отхвърлена.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Административното производството е започнало с мотивирано писмено предложение от Л. М. - класен ръководител на V „а“ клас в СУ „Свети Седмочисленици“ град Пловдив, за налагане на санкция „забележка“ на И. Г. Т. - ученик в V„а“ клас в същото училище. За началото на производството Д. Т. е уведомена по телефона на 20.11.2024 г., в качеството й на родител на И. Г. Т., съгласно известие за откриване на процедура по налагане на санкция „забележка“ на ученика, изх. №УР-21- 369/20.11.2024 г. /л.17/. Производството е във връзка с неизпълнение на задълженията на ученика, съгласно Правилника за дейността на СУ „Свети Седмочисленици“ град Пловдив, и вр. с чл. 58 от Наредба за приобщаващото образование /НПО/ за извършени нарушения, свързани със системно нарушаване на училищната дисциплина, участия в сбивания с други ученици, използване на неприличен език и обиждане на съученици. На родителя е указано, че на дата 22.11.2024г. от 08: 00 часа в кабинет 214 ще се проведе изслушване, на което има право да присъства лично или чрез упълномощено лице, може да изрази мнение по допуснатото нарушение и предложените мерки.

Изготвен е протокол от 22.11.2024 г. (л. 19) за проведеното изслушване, според който родителят Л. М. или друг упълномощен представител не са присъствали. На изслушването са присъствали: И. Т., Л. М. и провелият изслушването психолог - М. С.. В протокола са посочени действията на ученика, довели до процедурата по налагане на санкция. Обяснения на ученика са отразени в едно изречение: „Т. не смята поведението си за укоримо и не чувства вина“. Отбелязано е, че родителите не присъстват поради ангажимент. Записано е, че във връзка с наложената санкция, предприетите мерки за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение ще се изразяват в провеждане на разговори на ученика с класния ръководител. На 20.11.2024 г. по електронна поща е изпратено известие за налагане на санкция, чието получаване е потвърдено от И. Г. Т. /л.18/.

По делото са представени: копие от разпечатка на електронен дневник „Школо“ за проведена обща подкрепа и консултации за срока на санкцията на ученика И. Т.; копие на разпечатка от електронен дневник Школо за проведена подкрепа, консултации на ученика и консултации на родителя от класен ръководител Л. М.; копие на заповед №РД-10-1764/02.09.2024 г. на директора за определяне на координатор на процеса на осигуряването на общата и допълнителна подкрепа за личностното развитие в училището през учебната 2024/2025 г.; копие на протокол № 1 от работна среща на Екипът за подкрепа за личностно развитие /ЕПЛР/, проведен на 12.11.2024 г. по повод отчитане на резултатите от планираните мерки за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение, както и за повишаване на социалните умения за общуване и решаване на конфликти; копие на протокол № 2 от работна среща на ЕПЛР, проведен на 26.11.2024 г. за предоставяне на обща подкрепа за личностно развитие, по повод наложена санкция на ученика по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО; копие от декларация на Д. Т., че отказва синът и И. Т. да провежда консултации с училищния психолог; копие от Правилник за дейността на СУ „Свети Седмочисленици“, в частта - Раздел III. Санкции на учениците; Правилника за дейността на СУ “Свети Седмочисленици“, град Пловдив; копие на ученическата книжка на ученика И. Т. с нанесените забележки в електронен дневник „Школо“; Предоставена е и разпечатка от изпратени от Директора на училището на електронен адрес копия от протокол за изслушване и горепосочената заповед на родителя Д. Т. от 26.11.2024 г., което е станало по искане на последния в проведен телефонен разговор /л.35/.

Видно от съдържанието на електронен дневник „Школо“, на дати: 24.09.2024 г., 08.10.2024 г., 15.10.2024 г., 29.10.2024 г., 05.11.2024г., 12.11.2024, 03.12.2024г., 14.01.2025г. и 24.01.2025 г. са проведени консултации на И. Т. и неговите родители от класния ръководител Л. М. под формата на разговори за поведението на ученика и предприемане на мерки за самоконтрол. Отразени са също помощни дейности – консултации по предмет, въведени от М. П. и Л. М. с краен срок: 14.06.2025г. и 16.06.2025г.

6. Със заповед № РД-10-298/26.11.2024г. Директорът на СУ „Свети Седмочисленици”- Пловдив, на основание чл. 199 ал. 1, т. 1 и чл. 203. ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, във връзка с мотивирано писмено предложение на Лушка 'М., класен ръководител на V “a“ клас, е наложил на И. Т. - ученик в V„а“ клас санкция "забележка" със срок до изтичане на учебната 2024/2025 година.

IV. От правна страна:

7. Процедурата за налагане на санкции по реда на ЗПУО е подробно разписана в Глава ІХ, Раздел ІІІ "Санкции на учениците" (чл. 199 – чл. 207), както и в Наредбата за приобщаващото образование (приета с ПМС № 232 от 20.10.2017 г., обн. ДВ., бр. 86/27.10.2017 г.). Същите са възпроизведени и в Правилника за дейността на училището за 2024/2025 г. Според чл. 203, ал. 1 вр. чл. 205, ал. 1 от ЗПУО, санкциите "забележка" се налагат със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител в 14-дневен срок от предложението.

Съгласно чл. 204 от ЗПУО, в процедурата по налагане на санкция малолетният ученик се представлява от родителя си или от оправомощено от родителя лице, а непълнолетният ученик извършва всички действия лично, но със съгласието на родителите си. Ученикът има право преди налагане на съответната санкция да бъде изслушан и/или писмено да обясни фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Изслушването задължително се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник. Родителят на ученика има право да присъства на изслушването и да изрази мнение, както и да участва в процедурата по налагане на санкцията при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Нормата на чл. 65 от НПО също предвижда, че преди налагане на санкция директорът или упълномощено от него лице задължително изслушва ученика в присъствието на психолог или на педагогически съветник и/или се запознава с писменото обяснение на ученика на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. На изслушването присъства и социален работник в съответствие с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето.

Съгласно чл. 68 от НПО, в мотивите на заповедта за налагане на санкцията се посочват предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение, в случай че такива са били предприети, и причините те да не дадат резултат.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, при спазване на предвидените в закона срокове.

Относно приложението на процесуалните правила се констатират допуснати съществени пороци в съдържанието на заповедта и проведената административна процедура.

На първо място, видно от съдържанието на заповедта, същата в противоречие с изискването на чл. 68 от НПО не съдържа мотиви за предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение, и причините те да не дадат резултат. Поставеното изискване за форма и съдържание на акта по чл. 205 от ЗПУО е специално спрямо общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК и очертава императивно задължителен елемент от фактическите основания за издаване на административния акт. Оспорената заповед не препраща към други съставени в хода на производството документи, с чието съдържание да се запълни липсата на фактическите установявания. Сочи се само, че актът се издава във връзка с мотивирано писмено предложение на Л. М. – класен ръководител на V “a” клас, но въпреки изричните указания на съда към ответника при разпределяне на доказателствената тежест, за попълване на административната преписка с всички относими писмени доказателства, такова предложение не е представено. Лаконични изявления за проведените с ученика дейности се съдържат в протоколи № 1/12.11.2024г. и № 2/26.11.2024г., но отново без конкретиката по мотивите, даващи основания да се приеме, че са изчерпани всички механизми за въздействие върху вътрешната мотивация на детето и за преодоляване на проблемното му поведение. Отделно тези протоколи не изхождат от издателя на акта, не носят негова резолюция и не са визирани в обжалваната заповед, поради което не може да се считат за съдържащи мотиви към същата (така Решение № 971 от 30.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6710/2022 г., V о.). При липсата на мотиви за релевантните за налагането на санкцията въпроси, наказващият орган е формирал волята си в нарушение чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил всички относими за производството факти и обстоятелства.

Дефицитът на мотиви в заповедта се явява и в нарушение на разпоредбата на чл. 199 от ЗПУО, която изисква предвидените в закона санкции за неизпълнение на задълженията на учениците да се налагат след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение.

На следващо място, в противоречие с разпоредбите на чл. 204, ал. 2 от ЗПУО и чл. 60, ал. 1 НПО, при проведеното изслушване малолетният И. Т. не е представляван нито от родителите си, нито от упълномощено от тях лице. Липсват доказателства родителите на детето да са заявили изричен отказ да упражнят правото си на участие в процедурата. Формалният запис в протокола от 22.11.2024г., че родителите са ангажирани, по никакъв начин не се подкрепя с доказателства. Несериозни за естеството на производството са изявленията на ответника, дадени пред съда /л.115/, че в проведен разговор с родителя, който се е състоял след изслушването, било констатирано, че Т. не можела да присъства, поради неясни причини. Още по – несъстоятелно се явява и твърдението, че в хода на изслушването ученикът е сподели, че майка му е в къщи и спи. Дори и такова изявление да е било направено от детето, органът по никакъв начин не е бил освободен от задължението да осигури присъствието на родителя или негов упълномощен представител, респ. да насрочи друга дата за процедурата, имено защото малолетното лице не може да се представлява само в производство, още по – малко да извършва процесуални действия от името и за сметка на неговите представители по закон. Не може да се счете за отказ за участие в изслушването и подадената от майката на детето декларация, че не желае с него да работи училищния психолог. Напротив, при изявено недоверие към представителите на учебното заведение, участието на родителите на провинилото се дете при провеждане на изслушването му е не само задължително, но и наложително.

Ответникът не е представил и доказателства, в изпълнение на разпоредбите на чл. 65, ал. 3 НПО, на изслушването да е присъствал учител, педагогически специалист или друго лице, на което ученикът И. Т. да има доверие.

Така проведеното производство, очевидно е поставило ученика в ситуация без подкрепа от родител и/или педагогически специалист, при упражняване на предвиденото в закона право да даде обяснения по повдигнатите обвинения. Още повече, в протокола от изсклушването отново съвсем формално е посочено, че ученикът не смята поведението си за укорим и не изпитва вина, но този извод е формиран при пълна липса на данни за конкретните изявления на детето и/или негови конклудентни действия, които да са били подложени на квалифициран анализ.

Неспазването на горепосочените изисквания е довело до нарушаване правата на малолетния, действащ чрез законните си представител. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН, в сила за Република България от 03.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Конвенцията, ръководещи са висшите интереси на детето и същите следва да се преценяват конкретно във всяко едно административно или съдебно производство.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, но издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

V. По съдебните разноски:

8. По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът