Решение № 10961 от 5.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1797/2024 г.
Административен съд - София-град05.07.2024 г.докладчик Диляна Николова
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалбата на Я. Д. Ц. отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх.№ 93-00-187/17.01.2024г. на изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД. ИЗПРАЩА делото като преписка на изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация, в 14-дневен срок от съобщаване на решението, при съобразяване на дадените в мотивите му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД да заплати на Я. Д. Ц. сумата в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща разноски по производството. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.40, ал.3 ЗДОИ. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.137 АПК. Съдия: Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.40, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е след разделяне на производството по адм.д. № 974/2024г. по описа на Административен съд София-град, по жалбата на Я. Д. Ц. срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх.№ 93-00-187/17.01.2024г. на изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД /уточнителна молба от 09.04.2024г./. Жалбоподателят моли за отмяната на този отказ, тъй като от публично достъпни документи – ГФО, било видно, че разполага с исканата от него информация. В съдебно заседание лично и чрез адв.К. поддържа, че информацията, търсена със заявлението е обществена такава, налична е при ответника и е дължима от него. Ответникът по оспорването чрез юрк.А., намира жалбата за недопустима тъй като по заявлението на Ц. е постановен изричен акт, т.е. няма мълчалив отказ. В случай, че съдът приеме жалбата за допустима намира същата за неоснователна тъй като твърдяната информация не е налична в дружеството. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт. Съдът, като се запозна с изложеното в жалбата, становището на ответника и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна: На 21.12.2023г. в Министерство на енергетиката е заведено с вх.№ Е-94-00-1137 подаденото от жалбоподателя заявление, с което той е поискал предоставянето по реда на ЗДОИ на следната информация: На каква стойност са преструктурираните задължения/прихващане на дълг на „Топлофикация София“ ЕАД, за които са подписани договори и за които говорят Г. Г. /бивш председател на Столичния общински съвет/ и Р. Х. /бивш министър на енергетиката/ на брифинга, проведен на 12.09.2022г. относно състоянието на дружеството, на който Г. Г. е заявил, че „вече е факт преструктуриране на задължения, погасяване на задължения, подписване на договори за над 680 млн. лв., които „Топлофикация София“ ЕАД дължи на БЕХ и „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД“. Като предпочитана форма на достъп е посочено на хартиен носител, с препоръчано писмо на посочения в заявлението адрес. С писмо изх.№ Е-94-00-1157/04.01.2024г. на началника на политическия кабинет на министъра на енергетиката и упълномощено лице по ЗДОИ, заявлението на Ц. е препратено по компетентност на изпълнителния директор на „Български енергиен холдинг“ ЕАД и изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД. С писмо изх.№ 93-00-187/17.01.2024г. на изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД жалбоподателят е уведомен във връзка с процесното заявление на основание чл.33 ЗДОИ, че в дружеството не е налична информация, представляваща обществена такава от категориите, посочени в чл.9 ЗДОИ. Писмото е изпратено с писмо с известие за доставяне, което се е върнало с отметка „непотърсен“. Към пояснението към жалбата си оспорващият е приложил стр.25, 51 и 65 от ГФО на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД за 2022г. и стр.13 и 14 от Бизнес-плана на „Топлофикация София“ ЕАД за 2023г. Видно от първия документ към 31.12.2022г. просрочените брутни задължения по договора за доставка на природен газ на „Топлофикация София“ ЕАД към „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД са в размер на „570 981 хил.лв.“ От втория документ се установява, че през м.януари 2022г. са стартирали интензивни преговори и кореспонденция между „Топлофикация София“ ЕАД, БЕХ ЕАД и „БУЛГААРГАЗ“ ЕАД с цел намиране на устойчиво решение за обслужване на дълговата експозиция и предоговаряне на задълженията. В резултат на преговорите между страните през 2022г. са сключени три споразумения, с които са приведени в редовност голяма част от просрочените задължения и са били гарантирани плащания към основните кредитори на дружеството в прогнозен размер 632 млн. лв. Общият прогнозен размер на задължения, които ще бъдат погасени по силата на сключеното между тях споразумение възлиза на 126 млн. лв. Приет като доказателство е и приложеният към уточнението, възпроизведен като текст, брифинг, излъчен по БНР, в който Г. Г. прави посоченото по-горе изявление. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи: Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване акт – изричен отказ, от лице, което е негов адресат и съответно е легитимирано да го оспори, в преклузивния 14-дневен срок за оспорване, при съобразяване и на т.8, изр.1-во от Постановление № 4/22.09.1976г. по гр. д. № 3/1976г. на Пленума на ВС, като съдът приема, че с оглед представените доказателства от жалбоподателя, цитирани по-горе, по същество в писмо изх.№ 93-00-187/17.01.2024г. на изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД е обективиран отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, тъй като те опровергават твърдението на ответната страна, че не разполага с исканата информация и не знае къде е местонахождението й. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според чл.9, ал.1 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна - официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл.10/, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл.11/. Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, и до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародването им /чл.12, ал.1 и ал.2/, а достъпът до официална информация извън случаите по ал.1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на този закон. В процесния случай жалбоподателят е поискал предоставяне по реда на ЗДОИ на информация относно погашенията на задълженията на „Топлофикация София“ ЕАД към „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД. Последното дружество е собственост на „БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ“ ЕАД, което дружество от своя страна е собственост на Българската държава чрез министъра на енергетиката. Следователно всяка информация, свързана с неговите приходи и разходи представлява обществена информация по см. на чл.2, ал.1 ЗДОИ. Субектите, задължени за предоставянето на обществена информация, са посочени в чл.3 от закона. Според ал.1 това са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Ал.2 изрично предвижда, че разпоредбите на ЗДОИ се прилагат и за достъпа до информацията, създавана и съхранявана от 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал.1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. В процесния случай „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД е задължен субект по см. на чл.3, ал.2 вр. § 1, т.4, б.“г“ ДР ЗДОИ. Оспореният отказ е издаден от неговия представляващ, съответно от компетентен орган. Не е спазено изискването за форма на административния акт, тъй като освен, че не е издадено изискуемото по чл.38 ЗДОИ решение, а волеизявлението е обективирано в писмо, липсват мотиви за постановяване на отказа. Твърдението на ответника, че не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение се опровергават директно от приетите по делото доказателства. По същество той е постановил отказ за предоставяне на търсената информация. Основанията за отказ са изрично регламентирани в закона – чл.37 от него като съгласно посочената норма основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Предвид липсата на мотиви в акта, приложеното от ответника основание не може да бъде установено. Посоченото нарушение е съществено, тъй като ограничава правото на защита на адресата на акта, както и препятства извършването на контрол за материална законосъобразност от съда. По изложените съображения съдът намери жалбата за основателна, а оспореният отказ като незаконосъобразен следва да бъде отменен и делото като преписка – изпратено на ответника за ново произнасяне, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на спора на жалбоподателя се следват разноските по производството. Такива са доказани в общ размер на 1010 лева, от които 10 лева за заплатена държавна такса и 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2, чл.174 и чл.143, ал.1 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 40-ти състав РЕШИ: ОТМЕНЯ по жалбата на Я. Д. Ц. отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх.№ 93-00-187/17.01.2024г. на изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД. ИЗПРАЩА делото като преписка на изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация, в 14-дневен срок от съобщаване на решението, при съобразяване на дадените в мотивите му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД да заплати на Я. Д. Ц. сумата в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща разноски по производството. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.40, ал.3 ЗДОИ. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.137 АПК. Съдия: РЕШИ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.40, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е след разделяне на производството по адм.д. № 974/2024г. по описа на Административен съд София-град, по жалбата на Я. Д. Ц. срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх.№ 93-00-187/17.01.2024г. на изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД /уточнителна молба от 09.04.2024г./. Жалбоподателят моли за отмяната на този отказ, тъй като от публично достъпни документи – ГФО, било видно, че разполага с исканата от него информация. В съдебно заседание лично и чрез адв.К. поддържа, че информацията, търсена със заявлението е обществена такава, налична е при ответника и е дължима от него. Ответникът по оспорването чрез юрк.А., намира жалбата за недопустима тъй като по заявлението на Ц. е постановен изричен акт, т.е. няма мълчалив отказ. В случай, че съдът приеме жалбата за допустима намира същата за неоснователна тъй като твърдяната информация не е налична в дружеството. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт. Съдът, като се запозна с изложеното в жалбата, становището на ответника и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна: На 21.12.2023г. в Министерство на енергетиката е заведено с вх.№ Е-94-00-1137 подаденото от жалбоподателя заявление, с което той е поискал предоставянето по реда на ЗДОИ на следната информация: На каква стойност са преструктурираните задължения/прихващане на дълг на „Топлофикация София“ ЕАД, за които са подписани договори и за които говорят Г. Г. /бивш председател на Столичния общински съвет/ и Р. Х. /бивш министър на енергетиката/ на брифинга, проведен на 12.09.2022г. относно състоянието на дружеството, на който Г. Г. е заявил, че „вече е факт преструктуриране на задължения, погасяване на задължения, подписване на договори за над 680 млн. лв., които „Топлофикация София“ ЕАД дължи на БЕХ и „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД“. Като предпочитана форма на достъп е посочено на хартиен носител, с препоръчано писмо на посочения в заявлението адрес. С писмо изх.№ Е-94-00-1157/04.01.2024г. на началника на политическия кабинет на министъра на енергетиката и упълномощено лице по ЗДОИ, заявлението на Ц. е препратено по компетентност на изпълнителния директор на „Български енергиен холдинг“ ЕАД и изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД. С писмо изх.№ 93-00-187/17.01.2024г. на изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД жалбоподателят е уведомен във връзка с процесното заявление на основание чл.33 ЗДОИ, че в дружеството не е налична информация, представляваща обществена такава от категориите, посочени в чл.9 ЗДОИ. Писмото е изпратено с писмо с известие за доставяне, което се е върнало с отметка „непотърсен“. Към пояснението към жалбата си оспорващият е приложил стр.25, 51 и 65 от ГФО на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД за 2022г. и стр.13 и 14 от Бизнес-плана на „Топлофикация София“ ЕАД за 2023г. Видно от първия документ към 31.12.2022г. просрочените брутни задължения по договора за доставка на природен газ на „Топлофикация София“ ЕАД към „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД са в размер на „570 981 хил.лв.“ От втория документ се установява, че през м.януари 2022г. са стартирали интензивни преговори и кореспонденция между „Топлофикация София“ ЕАД, БЕХ ЕАД и „БУЛГААРГАЗ“ ЕАД с цел намиране на устойчиво решение за обслужване на дълговата експозиция и предоговаряне на задълженията. В резултат на преговорите между страните през 2022г. са сключени три споразумения, с които са приведени в редовност голяма част от просрочените задължения и са били гарантирани плащания към основните кредитори на дружеството в прогнозен размер 632 млн. лв. Общият прогнозен размер на задължения, които ще бъдат погасени по силата на сключеното между тях споразумение възлиза на 126 млн. лв. Приет като доказателство е и приложеният към уточнението, възпроизведен като текст, брифинг, излъчен по БНР, в който Г. Г. прави посоченото по-горе изявление. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи: Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване акт – изричен отказ, от лице, което е негов адресат и съответно е легитимирано да го оспори, в преклузивния 14-дневен срок за оспорване, при съобразяване и на т.8, изр.1-во от Постановление № 4/22.09.1976г. по гр. д. № 3/1976г. на Пленума на ВС, като съдът приема, че с оглед представените доказателства от жалбоподателя, цитирани по-горе, по същество в писмо изх.№ 93-00-187/17.01.2024г. на изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД е обективиран отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, тъй като те опровергават твърдението на ответната страна, че не разполага с исканата информация и не знае къде е местонахождението й. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според чл.9, ал.1 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна - официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл.10/, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл.11/. Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, и до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародването им /чл.12, ал.1 и ал.2/, а достъпът до официална информация извън случаите по ал.1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на този закон. В процесния случай жалбоподателят е поискал предоставяне по реда на ЗДОИ на информация относно погашенията на задълженията на „Топлофикация София“ ЕАД към „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД. Последното дружество е собственост на „БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ“ ЕАД, което дружество от своя страна е собственост на Българската държава чрез министъра на енергетиката. Следователно всяка информация, свързана с неговите приходи и разходи представлява обществена информация по см. на чл.2, ал.1 ЗДОИ. Субектите, задължени за предоставянето на обществена информация, са посочени в чл.3 от закона. Според ал.1 това са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Ал.2 изрично предвижда, че разпоредбите на ЗДОИ се прилагат и за достъпа до информацията, създавана и съхранявана от 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал.1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. В процесния случай „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД е задължен субект по см. на чл.3, ал.2 вр. § 1, т.4, б.“г“ ДР ЗДОИ. Оспореният отказ е издаден от неговия представляващ, съответно от компетентен орган. Не е спазено изискването за форма на административния акт, тъй като освен, че не е издадено изискуемото по чл.38 ЗДОИ решение, а волеизявлението е обективирано в писмо, липсват мотиви за постановяване на отказа. Твърдението на ответника, че не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение се опровергават директно от приетите по делото доказателства. По същество той е постановил отказ за предоставяне на търсената информация. Основанията за отказ са изрично регламентирани в закона – чл.37 от него като съгласно посочената норма основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Предвид липсата на мотиви в акта, приложеното от ответника основание не може да бъде установено. Посоченото нарушение е съществено, тъй като ограничава правото на защита на адресата на акта, както и препятства извършването на контрол за материална законосъобразност от съда. По изложените съображения съдът намери жалбата за основателна, а оспореният отказ като незаконосъобразен следва да бъде отменен и делото като преписка – изпратено на ответника за ново произнасяне, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на спора на жалбоподателя се следват разноските по производството. Такива са доказани в общ размер на 1010 лева, от които 10 лева за заплатена държавна такса и 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2, чл.174 и чл.143, ал.1 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 40-ти състав
Цитирани разпоредби
21- чл. 137 АПК
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 33 ЗДОИ
- чл. 38 ЗДОИ
- чл. 40, ал. 3 ЗДОИ
- чл. 9, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 9 ЗДОИ
- чл. 1
- чл. 10
- чл. 11
- чл. 12, ал. 1
- чл. 13, ал. 2
- чл. 145
- чл. 172, ал. 2
- чл. 173, ал. 2
- чл. 174
- чл. 3, ал. 2
- чл. 3
- чл. 37
- чл. 40, ал. 2