Решение № 1016 от 13.11.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 5392/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Ищцата М. З., чрез пълномощника си адв. Хр.Х., АК - Стара Загора, твърди в исковата си молба, че е клиент на „Банка ДСК“ АД /Банката/, където поддържа разплащателна сметка. На 19.04.2024 г., в 18: 55 часа, получила CMC от ответната банка с еднократен код “•••••” за потвърждаване на плащане на сумата в размер на 7315 евро към търговец „SC SAMPLES“. Тъй като не била заявявала такова плащане, нито каквото и да било друго плащане в този ден, отворила мобилното приложение на „Банка ДСК“ АД, за да направи проверка. В приложението установила, че няколко минути преди това, около 18: 53 ч. било осъществено плащане към същия търговец за сумата в размер на 9586, 15 лв. Още на същия ден, ищцата посетила клон на Банката и входирала уведомление за извършена неразрешена платежна операция, регистрирано под № 16-10-05991/19.04.2024г. С писмо от 15.07.2024г., ответната банка я уведомила, че така оспорената транзакция била потвърдена чрез Тоукън мобилно приложение (DSK mToken) и отказала да възстанови сумата. Тъй като ищцата никога не е имала активирано и инсталирано такова приложение на своя мобилен телефон, се обърнала за съдействие към Помирителната комисия за платежни спорове към „Комисия за защита на потребителите“. След препращане на нейната жалба, „Банка ДСК“ АД в своя отговор заявила, че е допуснала грешка - плащането не било потвърдено с DSK mToken, а с еднократна 3D парола, изпратена на телефонния номер на ищцата, с въвеждането на която плащането било потвърдено. С изтъкнатите аргументи, Банката отново отказала да възстанови сумата. Ищцата твърди, че към отговора било представено извлечение от системата на Банката, от което било видно, че на 19.04.2024 г., в 18: 52: 50 ч., на тел. +•••••, бил изпратен CMC с еднократен код „•••••“, какъвто код не само не е въвеждала никъде, но и такъв CMC изобщо не е получавала. В случая се касаело за "неразрешена платежна операция" по смисъла на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС. За да бъде платежната операция разрешена било необходимо същата да е наредена от платеца, който да е дал съгласие за изпълнението й. Ищцата не била наредител на плащането, а нарежданията били извършени от трето неизвестно лице, различно от нея като притежател на платежния инструмент. Твърди, че не е давала съгласие за извършване на процесните платежни операции. Поради тази причина, при първа възможност още на същия ден, посетила банков клон на ответната банка и оспорила транзакцията. Посочва разп. на чл. 79, ал. 1, изр. 1 ЗПУПС, съобразно която, в случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановявала незабавно стойността й и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца имал основателни съмнения за измама и уведомявал съответните компетентни органи за това. Посочва хипотезите, при които, съобразно чл.70, чл.78, чл.79, чл.80 и чл. 100 ЗПУПС, възниква отговорността на доставчика на платежни услуги. Счита, че в случая са налице всички положителни предпоставки за търсена отговорност от Банката, която следва да възстанови изцяло по сметката й стойността на неразрешената платежна операция в размер на 9586, 15 лв. Съгласно чл. 79 ЗПУПС възстановяването на стойността на неразрешена операция се извършвала незабавно, но не по-късно от края на следващия работен ден, след като доставчикът на платежни услуги е забелязал или е бил уведомен от платеца за операцията. Според ищцата, след като уведомлението от нея е било на 19.04.2024г., то срокът за изпълнение на задължението за възстановяване на сумата е изтекъл на 20.04.2024 г., като от 21.04.2024 г. ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 9586, 15 лв. - стойността на неразрешена платежна операция, извършена на 19.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира заплащане на направените разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Ответникът „БАНКА ДСК“ АД – гр. София, в депозирания писмен отговор, чрез юрисконсулт М. И., навежда доводи за неоснователност на иска. Не оспорват, че ищцата е техен клиент, има разкрита банкова сметка, с посочен IBAN, и е титуляр на две активни сметки - разплащателна и спестовна. Разплащателната си сметка ищцата била открила като клиент на „Експресбанк“ АД - заличен търговец, като ищцата била в делови отношения с ответника от 30.04.2020г - датата на вливане на „Експресбанк" АД в „Банка ДСК" АД. На 26.10.2020г. ищцата посетила техен офис в град Стара Загора и подписала изискуемите декларации, анкетна карта и Допълнително споразумение за достъп до електронните канали на Банката. Съгласно това споразумение, ищцата заявила достъп чрез електронните канали на Банката до разплащателната си сметка. Видно от съдържанието му клиентът заявила, че желае да извършва преводи към трети лица и/или по сметки в други банки, като за подписване използвал комбинация от цифров сертификат, издаден от Банката и защитен с 4 цифрен ПИН код, известен само на клиента и еднократен CMC код. Заявила още желание за получаване на кратки текстови съобщения на ползван от нея личен телефонен номер, с еднократен код за установяване на идентичността й при ползване на електронните канали, както и код за инсталиране на сертификат и код за потвърждаване на всеки отделен паричен превод. Посочила телефонен номер +•••••, на който да получава съответните съобщения. С подписване на посоченото допълнително споразумение, ищцата приела и действащите към датата на подписването му Общи условия. На 19.04.2024г. ищцата извършила картова операция с дебитната си карта VISA № ••••••••••••••••, регистрирана към разплащателната й сметка, представляващо плащане на ПОС в размер на 4840 евро, с левова равностойност на 9586, 15 лева, към терминално устройство на търговец SC SAMPLES, с регистрация във Великобритания и с локация на ПОС устройството във Франция. Същата била осчетоводена на 23.04.2024г., видно от извлечение от банкова сметка с IBAN •••••…..••••• за периода 01.03.2024г. - 30.04.2024г. Ответникът не оспорва също, че ищцата е направила своевременно, на същия ден, искане за оспорване на трансакция с банкова карта от 19.04.2024г., касаещо процесната картова трансакция. Към същата дата били приложими Общи условия на „Банка ДСК" АД за предоставяне на платежни услуги на физически лица, в сила от 01.10.2023г. Съгласно т. 72.1, б „д" от ОУ с банкова карта можело да бъдат извършвани платежни услуги, изразяващи се в плащане на стоки и услуги чрез Интернет. Платежните операции с банкова карта се изпълнявали незабавно след получаване на надлежно нареждане от картодържателя, а сметката му се задължавала в рамките на 45 дни ( т.73 б. „б" ОУ). Съгласно т.71.1. ОУ платежните операции с картата в онлайн режим се допускали след проверка на достатъчна наличност, състояние на картата и лимитите по нея, като идентичността на клиента можела да бъде установена след използване на някой или на комбинация от персонализирани средства за сигурност по т.63.2. и/или други елементи (CVC/CW код, име върху картата, срок на валидност или подпис). Съгласно посоченото в т.63.2 от ОУ, за да идентифицира клиента или да установи автентичността на наредената от него платежна операция от разстояние, Банката можела да изиска използването на едно или повече измежду посочените в ОУ персонализирани средства за сигурност. В отношенията на Банката с клиента релевантни били разпоредбите на т.62.3.1, 62.3.2., 62.3.3. от ОУ, като използването на посочената комбинацията от персонализираните средства за сигурност по т.62.7.4 имала действието на правно валиден електронен подпис, по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ, който в отношенията между страните се приравнявал на саморъчен такъв и който се ползвал за подписване на електронни платежни нареждания (т.62.7.0У). Като персонализирано средство за сигурност ПИН (персонален идентификационен номер) представлявало генериран от Банката или определен от Клиента секретен код, свързан с инструмента за отдалечен достъп до сметката, представляващ комбинация от цифри, който бил известен само на клиента (т.62.3.1. от ОУ). Като персонализирано средство за сигурност 3D парола представлявала еднократна парола, свързана с конкретна платежна операция с банкова карта в Интернет, която се използвала, когато се извършвала на интернет страница на търговец, включен в програмите за сигурност на международните картови организации..."МКО". Паролата се получавала чрез кратко текстово съобщение през мобилната мрежа (SMS) на регистриран от клиента номер на мобилен телефон....(т.62.3.2. от ОУ). Използването на персонален цифров сертификат, ПИН за него, и 3D парола - код, получен чрез SMS на телефонен номер, посочен от клиента, имало действието на правно валиден електронен подпис, по смисъла на чл. 13 ал.4 ЗЕДЕУУ, който в отношенията между страните се приравнявал на саморъчен такъв и който се ползвал за подписване на електронни платежни нареждания (т.62.7.2 от ОУ). Ответното дружество оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че процесната картова операция била автентична, същата била точно извършена от тяхна страна, по нареждане на ищцата, и била правилно осчетоводена. Процесната операция реално била извършена на 19.04.2024г. в 18: 52: 39ч. съгласно извлечение от внедрената в Банката система "ASC" (Access control server), която извеждала данни за автентикация на плащания на клиенти на Банката, от който било видно, че процесната платежна операция ID №••••• към търговеца SC SAMPLES, в размер на 4840 евро била приключена успешно на 19.04.2024г. в 18: 52: 39ч. Операцията била отбелязана със статус „Challenge" по 3Ds протокол № 2, което означавало, че за установяване на автентичността на клиента са били използвани статичен ПИН код и динамична 3D парола - персонализирани средства за сигурност, по смисъла на т.62.3.1. и т.62.3.2 от ОУ. В отношенията между страните, комбинацията от горепосочените персонализирани средства за сигурност била приравнена на електронен подпис, по смисъла на чл. чл. 13 ЗЕДЕУУ, съгласно правилото на т.62.7. от ОУ. Съгласно внедрената в Банката системата "SMART VISTA" за дата на оспорената трансакция (operation date) била приета 19.04.2024г. в 00: 00: 00ч. Видно от извлечението от системата "SMART VISTA", представляваща картовата система на Банката, авторизационният код и реф. номер на плащането били идентични, а операцията била осчетоводена на 23.04.2024г., в 9: 08: 59ч., в 45 дневният срок, съгласно правилото на т.73, б. „б“ ОУ., Платежната операция била протекла с автентикация от страна на клиента, обозначено в извлечението като "Electronic Commerce Security Level indicator - 212". Ответното дружество оспорва твърденията на ищцата, че същата не е получавала SMS известие с 3D еднократна парола. Напротив, платежната операция била извършена именно след въвеждане на еднократна парола, изпратена до мобилният телефонен номер, с който клиента бил регистриран в системата както и лично притежаваният ПИН код на клиента. Видно от искането за оспорване на платежната операция, клиентът не е променяла предоставеният в Банката телефон за връзка, като продължавала да сочи +••••• за свой телефонен номер. Видно от извлечение от системата за SMS известия на Банката, при справка за периода от 18.04.2024г. - 20.04.2024г., за тел. номер +•••••, на 19.04.2024г. в 18: 52: 50ч. до тел. номер +•••••0 било изпратено съобщение със следното съдържание: , , DSK BANK Ednokraten kod: ••••• ot 19/04/2024 18: 52 za plashtane na •••• EUR s karta •••••••••••••••• v Internet: SC SAMPLES." Съобщението било отчетено и доставено на Клиента на 19.04.2024г. в 18: 52: 59ч. На същата дата, непосредствено след първото SMS известие е последвало и VIBER известие, маркирано като видяно от потребителят със следното съдържание: а) Здравейте, На 19/04/2024 в 18: 53 са платени 4840.00 EUR с карта ••••••••••••• на ПОС с адрес SC SAMPLES, •••••, FR. Валутна информация: https: //dskbank.info/kartov- kurs. Наличност по сметката след плащането: 19022.12 BGN." б) „DSK BANK Ednokraten kod: ••••• ot 19/04/2024 18: 55 za plashtane na •••• EUR s karta •••••••••••••••• v Internet: SC SAMPLES.“, като ищцата не оспорвала, че е получила именно това съобщение. Видно обаче от посоченото по - горе извлечение от внедрената в Банката система "ASC" (Access control server) посочената платежна операция не била извършена, тъй като плащането не било потвърдено с 3Ds паролата, получена в 18: 55ч. Ответникът твърди, че при изпълнение на оспорената картова операция Банката е спазила всички нормативно и договорно установени между страните изисквания за това и не били налице основания за ангажиране на отговорността й съгласно ЗПУПС, тъй като съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС банката по безспорен начин е установила автентичността на картовата трансакция, нейното точно регистриране и осчетоводяване и операцията не е била засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставяна от Банката. Съгласно чл. 100 ЗПУПС, при изпълнение на процесната операция, банката е приложила процедура за задълбочено установяване на идентичността на наредителя на операцията. В изпълнение на задълженията си по цитирания член, Банката прилагала комбинация от два независими елемента, както следва: знание (нещо, което само Клиента знаел), а именно четири цифреният ПИН код, известен единствено на него, който не можел да бъде запаметен в браузър или друго подобно средство за запаметяване на пароли; притежание (нещо, което само Клиентът притежавал). За потвърждение на операцията била изпратена 3D еднократна парола на мобилен телефон, който бил заявен да се ползва лично от Клиента. В процесния случай, чрез използването на всички описани по-горе персонализирани средства за сигурност, чрез които съгласно Общите условия за предоставяне на платежни услуги, действащи към датата на извършване на картовата операция се установявало идентичността на Клиента и установявало автентичността на нареденото от него плащане в Internet. Банката не само била проверила правомерното използване на платежния инструмент - Дебитна карта Visa international (чл. 78, ал. 3 ЗПУПС) и е проверила автентичността на платежната операция (чл. 78, ал. 1 ЗПУПС), но и приложила процедурата си за задълбочено установяване на идентичността, съгласно императивното изискване на чл. 100 ЗПУПС. Процедурата включвала комбинация от две или повече от посочените в чл. 62 и сл. от Общите условия персонализирани средства за сигурност, всяко от които независимо, така че нарушаването на някой от елементите да не влияе на надеждността на останалите елементи (чл. 100, ал. 5 ЗПУПС). В конкретния случай използваните при нареждане на процесната картова операция персонализирани средства за сигурност (ПИН код и 3D парола с еднократен код) отговаряли на минимума от два от включените независими елементи, съгласно чл. 100, ал. 4 ЗПУПС, за знание на четири цифрения ПИН код и за притежание на телефонен номер, на който се изпращала еднократна 3D парола/код. Трансакцията била протекла и чрез посочване на имената на картодържателя, посочен на дебитната карта, номер на картата, месец и година, до която същата била валидна, CW код, 4 - цифрен статичен ПИН код, известен само на клиента и еднократна 3D парола/код. От своя страна CW кода, представлявал последните три цифри от числото, отпечатано върху полето за подпис на гърба на самата банкова карта, представляващи уникален за всяка карта код, служещ за проверката й. CW кодът бил допълнителен елемент за установяване на идентичността на Клиента при плащане с банкова карта през Интернет (т.62.5 ОУ) и неразделна част от самата пластика. От изложеното било видно, че при изпълнение на процесната платежна операция, „Банка ДСК“ АД е изпълнила задължението си да извърши задълбочено установяване на идентичността на Клиента, съгласно изискванията на чл. 100 ЗПУПС. При прилагане на задълбочено установяване на идентичността, нарушаването на някой от елементите не влияел на надеждността на останалите елементи (чл. 100, ал. 5 ЗПУПС). Банката била създала сложна и многокомпонентна процедура, в която били включени различни и взаимосвързани действия на клиента, насочени към гарантиране на неговата идентичност и личното ползване на всеки един елемент при потвърждаването на всяка една платежна операция в Internet. Всяка една от стъпките при осъществяването на оспорената картова трансакция налагала боравенето с данни, които по правило били персонални защитни характеристики по ЗПУПС и следвало да бъдат ползвани лично от клиента с повишена бдителност и със задължение за тяхното опазване. С оглед конкретния случай и твърденията на ищцата, че процесната картова трансакция не била наредена от нея, това би означавало, че са били компрометирани всички елементи на знание и притежание свързани с платежният инструмент: имена на картодържател, номер на карта, CW код (за карти Visa), 4 цифреният статичен ПИН код за сертификата и динамичният код от SMS. Това би било обективно невъзможно без лични действия от страна на ищцата, които са допуснали/спомогнали всичките защитни характеристики на платежният и инструмент - дебитна карта VISA с номер •••••••••••••••• да са станали известни на трето лице, което считат, че било в резултат на нейна груба небрежност в изпълнение на законовите изисквания за опазването им съгласно ЗПУПС. Както в приложимите ОУ, така и изрично в чл. 75 от ЗПУПС, било формулирано задължение за ползвателя на платежни услуги да предприеме всички разумни действия за запазване на персонализираните си средства за сигурност. На следващо място, като ползвател на платежна услуга, съгласно §1, т. 40 ДР ЗПУПС, ищцата имала качеството потребител: „физическо лице - ползвател на платежна услуга, което при договори за предоставяне на платежни услуги извършва дейност, различна от неговата търговска или професионална дейност". Според трайната практика на съда на ЕС в материята на потребителската защита, изискванията за разбираемост на информацията относно правата, задълженията и клаузите на договорите, предоставяни на потребител означавало, че същият трябвало да разбира съдържанието от формална и граматическа гледна точка, както и по отношение на конкретния обхват в смисъл, че среден потребител - който бил относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен можел да установи смисъла на задълженията и последиците за себе си от договорните взаимоотношения (така: Решение на Съда от 20.09.2018 г. по дело С-51/17; решение на Съда от 18.11.2021 г. по дело С- 212/20 г. и др.). Същите характеристики на потребителя следвало да се приложат и в сферата на платежните услуги. В тази връзка нивото и критериите за дължимата грижа, която трябвало да бъде полагана от ползвателя на платежни услуги било завишено с оглед нивото на информираност и спецификата на услугите. При оспорването на горепосочените платежни операции, което логически водело до извод за твърдяно компрометиране на всички защитни елементи, узнаването им от трето лице, ако такова е било осъществено, било в резултат на груба небрежност на ищцата по отношение очакваното ниво на дължимата грижа, полагаща се от страна на ползвателя на платежни услуги. Ответникът твърди, че от страна на ищцата, били налице действия, които следвало да бъдат квалифицирани като неизпълнение на посочените в т.62.3.1 от приложимите ОУ задължения, респ. на регламентираните в чл. 75, т. 3 ЗПУПС изисквания за предприемане на всички разумни действия от страна на потребителя, свързани със запазване/съхранение на персонализираните средства за сигурност, предоставени от доставчика за установяване на идентичността и/или автентичността /§ 1, т. 29 от ДР на ЗПУПС/. Банката счита, че ищцата е проявила груба небрежност в дейността по ползване на платежния инструмент за отдалечен достъп до сметката й и използването му за разплащания в Internet. В трайно установената практика на ВКС се приемало, че небрежността в гражданското право била неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличавала по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също било неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Заключението за допусната груба небрежност се правело при сравнение на конкретното съпричинително поведение на работника с абстрактния модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност. В настоящият случай били налице данни, че ищцата е станала жертва на т.нар. социално инженерство. Видно от приложеното извлечение от разплащателната сметка на ищцата, на 19.04.2024г. тя била направила трансакция към Револют в Дъблин Ирландия, която обаче не оспорва като неразрешена. Неоспореното от ищцата картово плащане на сума в размер на 211, 00 лева било в пряка връзка с оспорената от нея картова трансакция, и двата превода представлявали част от социално инженерство (манипулация), на която ищцата е станала жертва, като под една или друга форма е предоставила данните за платежния си инструмент. Съгласно чл. 80, ал.З, изр. 1 ЗПУПС, платецът понасял всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. Под измама, несъмнено следвало да се разбира измама в двете й разновидности: извършена от платеца или извършена от получателя на плащането, който имал качеството ползвател на платежната услуга. В настоящия случай, ищцата въвеждала твърдения, че била жертва на измама, както и че били налице данни за образувано наказателно преследване срещу получателят на процесната сума и ползвател на платежната услуга. При условие, че ищцата сама навеждала твърдения за наличието на измамни действия, от страна на получателя на процесния превод, то същите представлявали основание, което освобождавало от отговорност доставчика на платежната услуга. В тази насока цитира съдебна практика. Ответникът оспорва и претенцията за законна лихва върху главницата, предвид неоснователността на главния иск. В случай, че съдът намери иска за основателен, счита, че законната лихва започва да тече най - рано от датата на осчетоводяване на процесната сума или от 24.04.2024г., а не от 21.04.2024г., както е поискано в исковата молба. Ответникът моли съда да отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявеният иск, ведно с иска за законна лихва върху главницата. Претендира за разноски и юрисконсултско възнаграждение. Третото лице помагач на страната на ответника, „А1 България“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощника си юрк. П.Шехова, в депозирано писмено становище посочва, че операторът нямал техническа възможност и право да „вижда“ съдържанието на получени от клиента съобщения - смс-и, т.нар. кратки текстови съобщения. Следвало да се вземе предвид, че исканата информация представлявала и трафични данни, по смисъла на т. 71 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения. Тези данни се съхранявали за период от 6 месеца, на основание чл. 251 б, ал.1 ЗЕС и с оглед датата, за която се искала справката, която била по-стара от 6 месеца, тези данни са били изтрити. В допълнение, тези данни се предоставяли по специален ред по чл. 252в ЗЕС и след нарочно разпореждане на съда (чл.252г, ал. 1 от ЗЕС). Посочва, че по силата на договорните отношения между А1 и „Банка ДСК“ АД, А1 се задължавала да осигури на банката определен пакет с определен брой SMS съобщения и да обезпеча технически разпространението им до предварително определени от банката техни крайни потребители. Съдържанието на съобщенията, крайният потребител, до който се изпращали, и самото им изпращане, се създавало и осъществявало от Банката, посредством уеб базирано приложение - платформа, като А1 единствено осигурявали преносната среда чрез своята мрежа. Информация за изпратените и получени съобщения можела да предостави Банката, посредством платформата, която ползвала. Такава информация била предоставена от Банката с представените от нея към отговора на исковата молба справки. В открито съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника си, който поддържа предявената искова молба. Ответникът не изпраща представител, като в депозирана писмена молба поддържа тезата си за неоснователност на иска. Третото лице помагач не изпращат представител. Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: По делото не е спорно, че ищцата е клиент на Банката, като между страните са налице договорни отношения за осъществяване на платежни услуги; на 19.04.2024г. е извършена картова операция от дебитната карта на ищцата VISA № ••••••••••••••••, регистрирана към разплащателната й сметка, представляваща плащане на ПОС, в размер на 4840 евро, с левова равностойност на 9586, 15 лева, към терминално устройство на търговец SC SAMPLES, с регистрация във Великобритания и с локация на ПОС устройството във Франция; ищцата е уведомила незабавно /на същата дата 19.04.2024г./ Банката за осъществената неразрешена платежна операция. Видно от писмо – отговор, с рег.№ 16-10-05991/15.07.2024г., адресирано до ищцата, Банката заявява, че признава оспорената трансакция от 19.04.2024г. за успешно извършена, при липсата на данни, които да засвидетелстват за неправомерна употреба на банковата карта. Посочва се, че потвърждаването на платежната операция е осъществено чрез персонализиран DSK mToken, поради което не са налице законоустановени предпоставки за ангажиране отговорността на Банката за възстановяване на сумата от трансакцията. Във връзка с получения отговор, на 30.08.2024г. ищцата е депозирала жалба до Комисия за защита на потребителите, като оспорва, че извършената операция е чрез персонализиран DSK mToken, тъй като ищцата не разполага с такова приложение. В отговор, с писмо изх. № Ц – 03 – 8429/17.09.2024г., Комисията за защита на потребителите е информирала, че погрешно е дадена информация за използване на DSK mToken при трансакцията, като плащането на последната е потвърден с еднократна 3D парола и с въвеждането на всички данни на картата на ищцата – пълния номер на картата, датата на изтичане на валидността й, допълнителния код за сигурност от гърба на картата. С помирително предложение от 10.01.2025г. по помирително производство № 200/2024г., Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП, е излязла със заключително становище, уреждащо окончателно спора по производството между Банката и ищцата, като е приела, че претенцията на ищцата към Банката за възстановяване стойността на извършената на 19.04.2024г. в Интернет платежна операция, в полза на Интернет търговеца SC SAMPLES, за сумата 9 586.15 лв., е неоснователна. Правното твърдение на ищцата е, че осъществената на 19.04.2024г. трансакция от дебитната й карта, за сумата от 9 586.15 лв., е неразрешена от нея. По делото е изслушано заключение /основно и допълнително/ по съдебно техническа експертиза с вещо лице, специалист в конкретната област, което съдът изцяло възприема като компетентно и добросъвестно. Експертът посочва, че при извършената на 19.04.2024г. трансакция от картата на ищцата към търговец SC SAMPLES, успешно е извършена автентикация на Клиента, което означава, че е получен и въведен 10 цифрената 3D парола. Клиентът е автентикиран по номер на картата, имена на картодържателя, CVV код, дата на валидност на картата, код за потвърждение, получен като SMS. Установява се, че на сочената дата 19.04.2024г., преди извършването на процесната трансакция, е била извършена сесия, осъществена от IP адрес, принадлежащ към обхвата на Telefonica Germany/02, регистриран в Германия, с която е осъществен достъп до секция „Карти“; стартиране на процес за 3D sekure настройки; достъп до функционалност за смяна на лимит по карта; изпълнение на операция „save“ за промяна на лимита; последващи навигации в профил /“ Password expired“, „SoftwareToken“/ и сметки /02Accounts/. С тази сесия, всъщност, е извършена промяна на 24 часовия лимит за плащания в интернет по картата на ищцата, като лимитът е увеличен от 4000 лв. на 25 000 лв. Втората осъществена сесия е от същия IP адрес /Telefonica Germany/02, Германия/, при която е осъществен достъп до модул „Карти“; преглед на движения по карти; достъп до профилната секция за смяна на парола; достъп до модул „Сметки“. Вещото лице е констатирало, че на 19.04.2024г., в 18: 55ч., на телефона на ищцата е получен един СМС от „Банка ДСК“ АД, с еднократен код за плащане на сумата 7 315 евро. Друг СМС, с парола за плащане на сумата 4840 евро, няма. В отговор на поставените от ответника в съдебно заседание въпроси /с писмена молба/, вещото лице уточнява, че нареждане на плащане, без код за потвърждение, не е възможно. Посочва също, че реално не съществува пречка СМС, получен от банката, да се изтрие. Принципното положение на Банката, за да се осъществи едно плащане, е да има две пароли – статична и динамична. В случая, тези пароли са въведени. Платежната операция е извършена чрез двуфакторната автентикация, стартирана в 18: 52 ч., и приключила в 18: 53 ч. Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът стига до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Според посочената разпоредба, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай, не по- късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция. За да бъде ангажирана отговорността на Банката по договора за платежни услуги, на основание специалната норма на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, следва да бъдат установени следните елементи от фактическия състав на нормата, а именно: сключване на договор за платежни услуги; изпълнение от страна на банката на конкретна платежна операция; тази платежна операция да не е разрешена от платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор; да не е налице някое от предвидените в ЗПУПС специални основания, при които може да се изключи или ограничи отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на неразрешена платежна операция – извършване на операцията при измама или груба небрежност на платеца, Банката да е уведомена своевременно за неразрешената операция. Предвид дадената законова дефиниция с нормата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Съгласно изричната норма на чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, при твърдение на ползвателя на платежната услуга, че не е разрешавал платежната операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца. В този случай доставчикът на платежни услуги, следва да представи и доказателства, че е налице измама от страна на ползвателя на платежни услуги или негова груба небрежност, изразяваща се в неизпълнение на някое от задълженията му по чл. 75. Това следва и по аргумент от нормата на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, която възлага в тежест на платеца всички загуби, независимо от размера им, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или поради неизпълнението на едно или повече от задълженията му по чл. 75 от ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. Нормата на чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС възпроизвежда тази на чл. 72, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, според която, когато ползвателят на платежни услуги отрича да е разрешавал изпълнена платежна операция, използването на платежен инструмент, регистрирано от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, само по себе си, не е достатъчно за доказването, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал с цел измама, или че не е изпълнил умишлено или поради груба небрежност едно или повече от задълженията по член 69, като доставчикът на платежни услуги представя доказателства в подкрепа на доказването на измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. От изложеното еднозначно следва, че при твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, 3D парола и др.) не е достатъчно, за да се изключи отговорността на доставчика на платежните услуги. Законът е уредил намаляване или изключване отговорността на Банката само в случаите, в които картодържателят е допуснал небрежност при използване на платежния документ, като при допусната лека небрежност - отговорността е намалена /чл. 80, ал. 1 ЗПУПС/, и изцяло изключена при условията на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС - при допусната груба небрежност или умисъл. По отношение на небрежността и формите й, нормативната уредба не съдържа дефиниращи разпоредби, но съдебна практика, изразена в решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 36/22.01.2018 г. по т. д. № 1497/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи добрият стопанин (грижовен към работите си човек) при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по- елементарна степен на загриженост. Задължението за опазване на предоставените персонални средства за достъп до платежния инструмент за активно опериране с платежната сметка на ищцата изисква предприемане на всички разумни действия за запазването им в тайна, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Разумните действия, обичайно, се свеждат до наличие на парола за достъп до функционалностите на телефона, фактическо опазване в тайна на предоставените пароли и периодичната им промяна. По делото е представен Анкетен лист от 19.04.2024г., попълнен от ищцата, приложен към Искането за оспорване на трансакции, в който М. З. е посочила, че ПИН кодът на картата й не е записан никъде; оригиналния ПИН, предаден от Банката, заедно с картата й, се съхранява у дома й – в сейф; никога не е оставяла картата извън полизрението й; никой друг, освен ищцата, не използва картата, липсват заредени картови данни за автоматично плащане при различни търговци или технически устройства. Като взе предвид изложеното, и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът стига до извода, че в настоящото производство не се установява оспорената трансакция да е резултат на извършена измама, от страна на ищцата, или същата умишлено или поради груба небрежност да не е изпълнила задължението си да опази персонализираните си средства за сигурност. При липсата на такова доказване, от страна на ответника, съдът следва да приеме за установено, че извършеното разплащане не е било разрешено от платеца – ищцата, за което доставчикът на платежните услуги – „Банка ДСК“ АД, е своевременно уведомен, още на същия ден, съгласно изискването на чл. 77, ал. 1 ЗПУПС. Ето защо, Банката дължи възстановяване на сумата по извършената на 19.04.2024г. платежна операция – 9 586.15 лв., което обуславя основателността на предявения иск. Върху подлежаща на възстановяване сума се дължи и законната лихва, считано от изтичане на посочения в чл. 79, ал. 1 ЗПУПС срок – следващия работен ден от уведомяването. В случая, уведомяването е станало в петъчен ден, поради което следващия работен ден е в понеделник – 22.04.2024г., от която дата ответникът е изпаднал в забава, и от която дата се дължи законната лихва. С оглед изхода на спора, и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски, в размер на 384 лв. за държавна такса. Ищцата прави искане да бъде определен адвокатски хонорар, на осн.чл. 38, ал.2 от ЗА. На ищцата в производството е оказана безплатна адвокатска помощ, на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението следва да е съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в производството процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие /какъвто в случая е налице/, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно, на осн. чл. 38 ЗАдв. При определяне размера на възнаграждението, съдът следва да се съобрази с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22, в което е постановено, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Константната практика на ВКС приема, че посочените в Наредбата размери могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай, с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия от пълномощника, ползвайки като ориентир определения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер, съдът на основание чл. 38, ал. 2 ЗА намира, че следва да бъде определено на процесуалния представител на ищеца възнаграждение в размер на 1300 лева. Водим от горните мотиви, съдът