Решение № 3029 от 2.8.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 704/2022 г.
Административен съд - ПазарджикАдминистративно02.08.2024 г.докладчик ДИЯНА БОЖИДАРОВА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на К. И. У., [ЕГН], Отказ за издаване на разрешително за паша на домашни животни на територията на НП „Рила“, обективиран в Писмо с изх. № РР-01-04-26-
от 23.06.2022 г. на Директора на Дирекция „НП Рила“ при МОСВ. ОСЪЖДА Дирекция „Национален парк – Рила“ да заплати на К. И. У. направените по делото разноски в размер на 1110 (хиляда сто и десет) лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на К. И. У., [ЕГН], с адрес: гр. Септември, общ. Септември“, чрез адв. А. М. –МАК и адв. Е. Т. – САК, срещу Отказ за издаване на разрешително за паша на домашни животни на територията на НП „Рила“, обективиран в Писмо с изх. № РР-01-04-26-
от 23.06.2022 г. на Директора на Дирекция „НП Рила“ при МОСВ. В жалбата са изложени твърдения, че писмото е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Изложени са съображения, че жалбоподателят е традиционно пашуващ в НП „Рила“ – Парков участък „Белово“, но с процесното писмо, без да са изложени конкретни съображения, му е отказано разпределението на площи за паша за процесната 2022 г. Писмото е оспорено като немотивирано, постановено в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и са изложени съображения за нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на отказа и неспазване на целта на закона. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата. Претендира разноски. Представя писмена защита по съществото на спора. Ответникът – Директорът на Дирекция „Национален парк (НП) Рила“ при МОСВ – редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмени становища оспорва жалбата и ангажира доказателствени искания. Представя административната преписка с писмо вх. № 6579/08.08.2022 г.. Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД 24 от 15.04.2022 г. на Директора на „НП – Рила“ е утвърден Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Дирекция „Национален парк – Рила“ за 2022 г. (Годишния план за паша за 2022 г.). В Годишния план за паша за 2022 г. са разписани и критериите за допустимост и реда за подбор при разпределение на пасищния ресурс. В Раздел IV, т. 3.3. от Годишния план за паша за 2022 г. са описани в шест точки редът и последователността на добитъка, който ще бъде допускан до паша, а именно по т. 1 – овце, по т. 2 ползване на паша от ползватели с поет действащ и неизтекъл агроекологичен ангажимент, по т. 3 – местно население/традиционно пашуващи, които притежават постоянен животновъден обект в землището на съответния участък, като предимство имат планински автотехтонни породи, по т. 4 – традиционно пашуващи, осъществяващи дейност без прекъсване през последните 10 години, по т. 5 – местно население, нетрадиционно пашуващи, по т. 6 – всички останали.
Със Заявление с Вх. № РР-01-04-26 от 27.04.2022 г. жалбоподателят е заявил пасищни площи в парков участък „Белово“, пасища: „Лисичови егреци“, „Панагюрски говедарник“ и „С. връх“ – за 56 бр. едър рогат добитък /ЕРД/ - крави.
Съгласно представени и приети по делото удостоверение за регистрация на временен животновъден обект (ЖО) – пасище (по чл. 186 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г.) в населено място: НП „Рила“, местност „Белмекен“, парков участък „Белово“, с. Сестримо, общ. Белово, обл. Пазарджик и издадени за предходни години разрешителни за паша /РП/ (издадени на основание чл.50, т.5 от ЗЗТ от Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград) и констативни протоколи, в които са вписани съответните местности, парков участък, количество ЕРД и площ, както и доказателства за отглеждане на едър рогат добитък (л. 143-204 от делото), се установява, че жалбоподателят има качеството на традиционно пашуващ в НП – Рила.
Със Заповед № РД-36 от 11.05.2022 г., Директорът на Дирекция „Национален парк Рила“ е назначил комисия с поименно определен състав, със задачи да разглежда, оценява и класира участниците, подали заявление за паша съгласно критериите в Годишния план и подбор за допустимост, по посочен в точки от 1.1 до 1.6 ред. В Заповедта са посочени в две точки „Условия за приоритетно право на ползване на пасище на заявителите по гореизброените точки (важат за всички ползватели по т.1.1, 1.2, 1.3 и 1.4)“; в три подточки към т.2 са посочени условията, при които се прави мотивиран отказ за ползване паша на домашни животни/добив на сено.
Комисията е изготвила и подписала Протокол № 1 от 16.05.2022 г., в който е посочено, че се е събрала на същата дата със задача да оцени, класира и разпредели пасищните райони на граждани, подали заявления за паша, съгласно критериите за подбор и допустимост, посочени в Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 година. В Протокола са посочени критериите, по които работи комисията, като е възпроизведено съдържанието на заповедта за назначаването й. Посочено е, че въз основа на тези критерии и ред, във връзка с подадени заявления за паша и ползване на сено, въз основа на налични пасищни площи на територията на Национален парк „Рила“ и въз основа налични животни в Интегрираната информационна система (ВетИС) на БАБХ към 16.05.2022 г., комисията е пристъпила към индивидуално разпределение на пасищата за 2022 г. между заявителите. Изготвено е Предложение, с което Комисията предлага да бъдат допуснати да пашуват описаните по вид и брой домашни животни, собственост на изброени физически и юридически лица, сред които не е включен жалбоподателят К. У.. В табличен вид са представени собствениците, животните им, площта в дка и сумата за плащане за всеки един, съответно за Паркови участъци: Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Говедарци и Дупница. В таблицата за Парков участък „Белово“, както и в таблиците за Паркови участъци Благоевград, Белица, Костенец, Боровец, Говедарци и Дупница не е включен жалбоподателят.
Във връзка със съставения Протокол № 1 от 16.05.2022 г. от заседанието на назначената комисия, е издадено и Решение № 1 (без дата) на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ (л. 62-71 от делото). Със същото в табличен вид са определени вид и брой животни, които да бъдат допуснати да пашуват в различните паркови участъци в НП – Рила. В решението е посочено, че същото е издадено именно във връзка с „критерии за подбор и допустимост, посочени в Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 година, във връзка с подадени заявения за паша и ползване на сено “.
Последвало е издаването на процесното Писмо с изх. № РР-01-04-26-
от 23.06.2022 г. на Директора на Дирекция „НП Рила“ при МОСВ, в което е обективиран отказ за издаване на Разрешително за паша на домашни животни на територията на НП „Рила“ на жалбоподателя. Като мотиви за издаване на акта е посочено единствено: „Изчерпване на свободните площи за паша в заявения парков участък, съгласно критериите за подбор и допустимост, посочени в Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 година.“. Писмото е връчено на жалбоподателя на 27.06.2022 г., съгласно известие за доставка представено по делото на л. 79. Жалба е депозирана до Административен съд – Пазарджик на 11.07.2022 г. Годишният план за паша за 2022 г. обаче е оспорен по съдебен ред. В тази връзка с Решение № 523 от 23.03.2023 г., постановено по адм.д. № 465/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, оставено в сила с Решение № 3143/14.03.2024 г., постановено по адм. д. № 5610/2023 по описа на Върховния административен съд, са отменени разпоредбите на: т. 8 от Раздел III и т. 3.3, т. 1 от Раздел IV от Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 г., утвърден със Заповед № РД-24/15.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“. Освен това с Решение № 1242 от 17.04.2024 г., постановено по адм. д. № 411/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, влязло в законна сила на 15.05.2024 г., е отменен в цялост Годишния план за паша за 2022 г., утвърден със Заповед № РД-24/15.04.2022 г. на Директора на Дирекция „НП-Рила“. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Спазен е срокът за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.
В тази връзка съдът намира, че следва да се посочи изрично, че процесното писмо, съдържащо отказ за издаване на разрешително, съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който се засягат неблагоприятно права и интереси на жалбоподателя, тъй като с него се отказва издаване на разрешително за паша на домашни животни, така както е заявено от жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК, при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 48 и чл. 51 от ЗЗТ, Дирекциите на Националните паркове са регионални органи на Министерството на околната среда и водите за защитените територии, като функциите, задачите и структурата на дирекциите на националните паркове се уреждат в Правилник за устройството и дейността им, утвърден от министъра на околната среда и водите. Съответно в чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, издаден от министъра на околната среда и водите (обн. ДВ бр.28 от 2013 г„ в сила от 19.03.2013 г.) е предвидено, че: (ал. 1) при провеждане на своята дейност ДНП осигурява провеждането на държавната политика по опазване и поддържане на разнообразието от екосистеми и естествените процеси, протичащи в тях, защита на дивата природа, опазване и поддържане на биологичното разнообразие и предоставяне на възможности за развитието на научни, образователни и рекреационни дейности в поверените й защитени територии; (ал. 2) Дирекцията има контролни, охранителни, регулиращи и информационни функции; (ал. 3) При осъществяване на функциите по ал. 2 ДНП изпълнява произтичащите от законовите и подзаконовите нормативни актове задачи, включително като: (т. 3) прилага плановете за управление; (т. 11, б. „а“) издава разрешителни за паша в националния парк в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта от ЗЗТ. Съгласно чл. 2, ал. 3, предл. първо от същия правилник, Директорите на дирекциите на националните паркове са органи на изпълнителната власт. Предвид това и доколкото Парков участък „Белово“, за който се иска издаване на разрешително за паша е част от „Национален парк – Рила“, се установява, че процесният отказ, обективиран в Писмо изх. № РР-01-04-26-
от 23.06.2022 г. е издаден от териториално и материално компетентния орган. Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК обаче не са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Реално от съдържанието на оспорения акт не става ясно защо е прието, че са изчерпани свободните площи за паша в заявения парков участък. Не става ясно дали са били запълнени всички места с животни от други – приоритетни породи или от стопани с поет агроекологичен ангажимент, не става ясно и дали органът е възприел, че лицето е традиционно пашуващ за заявения участък или е отхвърлил заявлението защото е приел, че попада в обхвата на т. 6 от критериите за допустимост по Годишния план за паша за 2022 г. – „всички останали“. Нещо повече – нито от процесното писмо, нито от протокола от 16.05.2022 г. от работата на назначената комисия, нито от последвалото я решение на Директора на Дирекция „НП – Рила“ става ясно какъв е бил механизмът на разпределение на площите, от който да следва защо за жалбоподателя не са останали площи за пашуване. В този смисъл в процесното писмо липсват каквито и да са фактически основания за постановяване на отказа. Фактическите основания са фактическите констатации, които е направил административният орган и въз основа на какви доказателства. В случая органът не е посочил факти, които е приел за установени, а без посочени фактически основания не може да се извърши проверка на разпореденото от административния орган в обжалвания акт, т.е. основанията за постановяване на отказа. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. При наличието само на посочени правни основания и липсата на фактически такива обжалваният отказ подлежи на отмяна. Нещо повече – административният орган е бил длъжен още в хода на административното производство, при издаване на крайния си акт, да изложи всички правни и фактически мотиви за издаването му, респ. в случая за направения отказ за издаване на разрешително поради изчерпване на свободните площи, за да може и адресатът на акта на първо място да прецени дали да ангажира действия по оспорването му и съответно ако прецени, че ще обжалва акта, то да организира защитата си. Съобразно възприетото с Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и допълнително в придружително писмо, но допълнителното излагане на мотивите задължително следва да позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. В случая липсва такова мотивиране на акта в неговите рамки, липсва и излагане на мотиви в допълнително писмо, представено заедно с акта на адресата за запознаване. Липсва и в мотивите на комисията, назначена от органа за разглеждане на заявленията за паша. В този контекст, от съдържанието на Протокол № 1 от 16.05.2022 г. на комисията, назначена да разгледа заявленията за паша, не става ясно кои са заявителите по т. 1.1 и т. 1.2 от Заповед № РД-36 от 11.05.2022 г., които изпълняват условията за приоритетно право на ползване, респ. получават пасищни площи за всички заявени животни; както и кои са заявителите по т. 1.3 (местно население/традиционно пашуващи, които притежават постоянен животновъден обект в землището на съответния парков участък или съседно землище), и заявителите по т.1.4 от заповедта (традиционно пашуващи, осъществявали дейност без прекъсване през последните години), ползващи се със съответното предимство. По отношение на последните две категории заявители е предвидено: информацията за броя животни да се обобщи и сравни с наличните свободни площи, след разпределението на ползвателите по т.1.1 и т.1.2, и ако има достатъчни налични свободни площи, всички заявители получават пасищни площи за всички заявени животни, а ако няма достатьчно свободни площи, заявените животни на всеки заявител се намаляват с един и същ процент, така че всеки заявител да получи пасищна площ. В Заповед № РД-36 от 11.05.2022 г. е предвидено също, че заявителите по т.1.3 получават приоритетно площи, ползвани през предходните години или площи в близост, а заявителите по т. 1.3 и 1.4 получават пасищни площи, ако изпълняват условията за приоритетно право на ползване. Предвидено е също, че заявителите по т.1.5. – местно население, нетрадиционно пашуващи, получават площи за паша, в случай че има останали площи след разпределение на ползвателите по предходните точки, и че поредността на разпределяне на пасищните площи следва установения ред, като се започва от точка 1.1. и се стигне до точка 1.6. От протокола от работата на комисията, от последвалото го решението на Директора на Дирекция „НП – Рила“ и от процесния отказ, не става ясно кои са заявителите от отделните категории, има ли достатьчно налични свободни площи след разпределяне на пасищата на заявителите по т.1.1 и т.1.2, с какъв процент и на кои заявители се намаляват пасищните площи и какъв е маханизмът на изчисление на площите спрямо заявения по брой и вид добитък. Съответно за кои категории заявители са стигнали площите. Предвид това се констатира неспазване на указанията на административния орган при определяне на размера на площите за пашуване за всяка категория заявители по шестте точки. По така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорения отказ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На следващо място, следва да се посочи, че процесният отказ е издаден въз основа на Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Дирекция „Национален парк – Рила“ за 2022 г., който е отменен с влезли в законна сила съдебни решения на Административен съд – Благоевград (с Решение № 523 от 23.03.2023 г., постановено по адм. д. № 465/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, оставено в сила с Решение № 3143/14.03.2024 г., постановено по адм. д. № 5610/2023 по описа на Върховния административен съд, са отменени разпоредбите на: т. 8 от Раздел III и т. 3.3, т. 1 от Раздел IV от Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 г., а с Решение № 1242 от 17.04.2024 г., постановено по адм.д. № 411/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, влязло в законна сила на 15.05.2024 г. е отменен в цялост Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 г.). Годишният план за паша има белезите на общ административен акт и по аргумент от чл. 183 от АПК, решението, с което е отменен има действие по отношение на всички. Съответно в тази връзка се установява и че оспореният отказ е издаден въз основа на отменен административен акт. При липса на правила за определяне на реда и допустимостта на разпределението на площите за паша, то и отказът за издаване на разрешително за паша, поради изчерпване на площите се явява незаконосъобразен. С оглед всички гореизложени, жалбата се явява основателна, поради което оспореният административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски в общ размер на 1110 лв., от които държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева (договорено и заплатено, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и разписки за заплащане на сумата по сметка), който е съобразен с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.