Решение № 3076 от 25.7.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 464/2024 г.

Производството е по реда на чл. 40 от ЗДОИ във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба от А. М. М. против Решение №2/09.05.2024г. на Началник РУО Хасково. Твърди се, че отказът на достъп до обществена информация бил в нарушение на ЗДОИ и Наредба №16/01.07.2022г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „директор“ в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование. Съгласно чл.2, ал.5 и чл.37, ал.1 от ЗДОИ основание за отказ било налице, когато исканата информация е класифицирана или защитена тайна и законът не се прилага за достъп до лични данни. В ал.2 на чл.37 от ЗДОИ обаче било допълнено – „… освен в случаите на надделяващ обществен интерес“. Освен това следвало да се има предвид, че според Наредбата аудио и видео записите се осигуряват като мярка в защита на дейности от обществен интерес, свързани с превенция и обективно провеждане на изпита. Самото провеждане на конкурс за длъжността „Директор“ на всяко училище трябвало да бъде разглеждано като действие с висок обществен интерес поради неоспоримата му важност. Конкурсите в системата на образованието безспорно били обект на широко обществено съмнение. Нямало как аудио и видео записи да бъдат осигурени като защита на дейности от обществен интерес, ако не можели да бъдат изискани заради съдържащите се в тях лични данни, а и разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредбата така оставала изцяло фиктивна и практически неизпълнима. В отказа се съдържал и мотив от чл.5 от ЗДОИ, тъй като правото на достъп до обществена информация не можело да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала. Сочи се, че именно изискването на аудио и видео записите по реда на ЗДОИ било извършено изцяло в защита на правата, националната сигурност, обществения ред и морала и не нарушавало нито едно от изброените. В пълно нарушение със ЗДОИ записите били изтрити 2 месеца след протичането на конкурсната процедура независимо от подаденото заявление вх.№94-2165 от 17.04.2024г. в МОН и препратено до РУО Хасково. Датата, на която трябвало да бъдат изтрити, се сочи, че е 07.05.2024г., като това било 13 дни преди датата, насрочена за унищожаване на записите. Твърди се, че РУО Хасково унищожили информацията независимо от подаденото заявление за достъп. Така РУО нарушили чл.31, ал.1 от Наредбата и чл.37, ал.2 от ЗДОИ, като не осигурили никаква защита на дейности от обществен интерес, а напротив – изтрили записите. Излагат се в съдебно заседание подробни факти във връзка с подаденото искане пред МОН, препратено до РУО Хасково, както и че действията на жалбоподателя били изцяло в услуга на обществения ред и морал. Записите били унищожени 12 дни след получаване на заявлението му и въпреки подаването му, което не било спорен факт. Изрично се сочи, че нямало как да бъдат изискани записите от конкурса от когото и да било, ако се приемело, че съдържали лични данни, а в Наредбата пишело, че са в защита на обществения интерес. МОН отказали проверката им, а и самият жалбоподател не виждал път за търсене на яснота при провеждане на конкурса. Иска се отмяна на оспореното решение за отказ да се предостави исканата информация. Ответникът – Началник РУО Хасково, счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно. РУО като администратор на лични данни имало задължение да опазва тези данни и искането за достъп до лични данни било по друг ред. Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заявление вх.№94-2165 от 17.04.2024г. А.М. е поискал да му се предостави информация – аудио и видео записи от провеждане на конкурс за длъжността „директор“ на ПМГ „Иван Вазов“ Д., проведен на 06.03.2024г. Исканата информация се търси да бъде получена чрез комбинация от форми – по представен имейл адрес, а при невъзможност за едно писмо – на преносима флаш памет. Изрично в заявлението се сочи, че целта е уверяване в прозрачността на процедурата, като защита на дейност от обществен интерес. По повод подаденото заявление началник РУО Хасково на основание чл.28, ал.1 и 2 и чл.37, ал.1, т.1 във вр. с чл.2, ал.5 от ЗДОИ е постановил оспореното Решение №2/09.05.2024г., с което е отказано да бъде предоставен достъп до исканата информация. Изложени са съображения, че аудио и видеозаписите от средствата за наблюдение съдържат „лични данни“, защото чрез тях лицата могат да бъдат физически идентифицирани по безспорен начин. Обработването на лични данни следвало да се извърши при спазване на правилата и принципите на Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016г. относно защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните / ОРЗД, Закона за защита на личните данни и подзаконовите актове по прилагането. Информацията, съставляваща лични данни, не се предоставяла по реда на ЗДОИ съгласно чл.2, ал.5 от ЗДОИ, а можело да се представи единствено информация, която отговаря на изискванията на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Сочи се, че основен принцип при осъществяване на правото на достъп до информация била защитата на личните данни – чл.6, ал.1, т.5 от ЗДОИ. Наред с това се излагат и други съображения – аудио и видеозаписите били унищожени с Протокол от 07.05.2024г. поради изтичане на срока за съхранение – 2 месеца от приключването на конкурса съгласно чл.31, ал.3 от Наредба №16 от 01.07.2022г. Видно от представения в препис Протокол №П-15/07.05.2024г. – л.20, на 07.05.2024г. определена от Началник РУО комисия е унищожила аудио-видео записи от проведения конкурс за заемане на длъжността „директор“, обявен със заповед №З-17/05.01.2024г. В представената преписка е приложено Заявление за участие в конкурс за длъжност „директор“ на ПМГ със засилено изучаване на чужди езици „Иван Вазов“, подадено от А.М.; Заповед №3-867 от 07.05.2024г. на Началник РУО Хасково за определяне на комисия за унищожаване на аудио и видеозаписи от проведен конкурс за заемане на длъжността „директор“, обявен със Заповед №З-17 от 05.01.2024г.; Длъжностна характеристика на началник РУО от 21.12.2023г.; Протокол №1 от 14.02.2024г. за допускане на кандидати до участие в конкурса – т.1.4 за Община Д., ПМГ „Иван Вазов“, между които е А.М.. Допълнително са представени Жалба от А.М. вх.№94-1356 от 11.03.2024г. до Министър на образованието и науката, писмо вх.№2-132/12.03.2024г. до Началник РУО Хасково; становище относно жалбата на А.М., адресирано до МОН от Началник РУО Хасково, ведно с документация от конкурсната процедура. Видно от Известие за доставяне на препоръчана пратка – л.25, оспореният акт е връчен на жалбоподателя на 14.05.2024г. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на решението, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена на 21.05.2024г. – в деловодството на съда, като актът е връчен на 14.05.2024г., поради което, а и тъй като между страните няма спор относно просрочие, то жалбата следва да бъде счетена за постъпила в установения от закона срок по чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. За да постанови оспорвания отказ, административният орган се е позовал на правното основание на чл.2, ал.5 от ЗДОИ, като е приел, че исканата информация съдържа лични данни, по отношение на които ЗДОИ няма приложение. Съдът споделя този извод, както и анализа на понятието "лични данни". Отказът да се предостави исканата информация на жалбоподателя е законосъобразен, тъй като същата не притежава белезите на обществена информация по смисъла на чл.2 от Закона за достъп до обществена информация. Цитираната законова разпоредба определя обществената информация, като такава, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на лицето да си състави мнение за дейността на задължените по закон субекти. Не всяка информация, която може да се свърже с дейността на задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти е обществена. В случая макар касаторът да е искал да получи информация, обективирана върху материален носител - звукозапис и видеозапис, и събрана при провеждането на конкурса, то тази информация съдържа лични данни за участниците в него, а и от съдържанието на записите не може да се направи извод за дейността на органа. Посочената цел в заявлението на А.М. – да се увери в прозрачността на процедурата в защита на дейност от обществен интерес, е реално защитена именно чрез съставянето на записите, за който факт страните не спорят. Действително съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №16/01.07.2022г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „директор“ в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование задължава при провеждане на етапи от конкурса да се осигуряват аудио-видеонаблюдение и аудио-видео запис като мярка в защита на дейности от обществен интерес, свързани с превенция и обективно провеждане на изпита, но не определя събраната информация като обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. От съставените записи на проведения изпит жалбоподателят не би могъл да състави мнение за обществения живот, а се цели да получи конкретна информация, свързана с други цели. Съдържанието на записите няма самостоятелно значение и в качеството на запис не е породило никаква промяна в правния мир, от него не произтичат правопроменящи правни последици, за да бъде определено като обществена информация. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че оспореният акт за отказ за предоставяне на обществена информация включва и съображения на административния орган, че информацията не съществува, тъй като е унищожена. Този довод не кореспондира с посочената хипотеза по чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ, а е елемент от хипотезата на чл.33 от ЗДОИ. Липсата на търсената информация не е предвидена като основание за отказ по чл.37 от ЗДОИ. Освен това фактическата липса на записите и унищожаването им е напълно доказана и безспорна между страните. ЗДОИ урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор. При всяко искането за достъп до обществена информация следва да се държи сметка за разграничението между процедурата по ЗДОИ и съществуващи процедури по други закони. Във всеки отделен случай следва да бъде установен приложимия закон и защитимите от него права. В случая правилно административният орган е приел, че исканата информация не притежава белезите на обществена информация. От данните по преписката е установено, че записите са унищожени и административният орган няма как да предостави информация, която обективно не се намира у него. Евентуално допуснати нарушения на правилата за унищожаване на записите, довели до невъзможност по друг законов ред жалбоподателят да се снабди с достъп до тях, подлежат на установяване или дори санкциониране, но не и по реда на ЗДОИ и не в настоящото производство. Като е постановил отказ от предоставяне на исканата информация, Началник РУО Хасково е издал правилно като резултат решение, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Мотивиран така, съдът