Решение № 267 от 2.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 887/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК Образувано пред СГС с подаден частен протест от прокурор от Софийска районна прокуратура срещу Определение № 185 от 14.01.2025 г. по ЧНД № 483/2025 година на СРС, НО, 6 състав, с което на осн. чл. 250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е оставено без разглеждане предложението на СРП за налагане на принудителни медицински мерки на основание чл. 427, ал.1 НПК във връзка чл.89 б. “А“ и б. „Б“ НК на Г. Р. Г., ЕГН: ••••••••••. В частният протест се излагат доводи за неправилност на определението на първоинстанционния съд. Производството пред последния е било образувано на основание чл.427, ал.1 НПК вр. с чл.89 б.“А“ и б. „Б“ НК, като същият е оставил предложението без разглеждане, поради факта, че мерките по чл.89 б „А“ и б. „Б“ НК и мерките по Закона за здравето не могат да бъдат прилагани заедно, още повече, че към момента на произнасяне на първоинстанционния съд, лицето на което се иска освидетелстване вече се лекува в психиатрично заведение по реда на Закона за здравето, с влезнал сила акт по НЧД 17772/2024г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав. Излагат се подробни доводи, че Определение № 185 по ЧНД № 483/2025 година на СРС, НО, 6 състав е неправилно и няма пречка да се приложи и мярката по чл.89 б. „А“ и б. “Б‘ НК и се моли въззивният съд да го отмени и вместо него да наложи принудително медицинска мярка по чл.89 б.“Б“ НК— принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение за срок от 6 месеца или принудително медицинска мярка по чл.89, б.“А“ от НК—предаване на близките – майка му К. Г., която да поеме задължение за лечението му под наблюдение на психоневрологичен диспансер за срок от 6 месеца. В съдебно заседание на въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа частния протест, счита, че същият следва да бъде потвърден и да се възстанови производството пред СРС. В съдебното заседание на въззивния съд лицето, чието освидетелстване се изисква Г. Р. Г. се явява лично и се представлява от адв. Ж.Й. от САК – упълномощен от него. Процесуалният представител излага подробни съображения за факта, че издаденото определение е правилно и законосъобразно и не е налице основание за изменението му, нито за неговата отмяна. Моли да бъде оставено в сила. В последната си дума лицето, чието освидетелстване се изисква моли въззивният съд да бъде пуснат на датата, която му е била определена. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното определение с изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното: В Софийски районен съд от Софийска районна прокуратура/СРП/ е било внесено предложение по реда на чл. 427, ал.1 НПК вр. чл. 89, б „б“ НК по отношение на лицето Г. Р. Г., ЕГН: ••••••••••. При извършен преглед на материалите по делото се установява, че лицето Г. Р. Г., ЕГН: •••••••••• е било привлечено като обвиняем по досъдебно производство № 2033/2024 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 43375/2024 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т. 5а вр. чл. 130, ал.2 НК. С постановление на СРП от 18.12.2024 г. наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК, като е прието, че Г. Р. Г. страда от параноидна шизофрения, като заболяването представлява психоза, имаща хроничен характер и определяща качествено разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 НК. Изложени са съображения, че Г. Р. Г. е невменяем, което налага прекратяване на наказателното производство спрямо него и изпращане на делото за приложение на чл.89 от НК и налагане на принудителни медицински мерки. Съдебното производство пред Софийски районен съд е било образувано по предложение на СРП по чл.89, б.“Б“ НК на 14.01.2025 г. за прилагане на принудителни медицински мерки спрямо Г. Р. Г., спрямо когото е било водено и прекратено поради невменяемост на дееца наказателното производство по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 НК., по досъдебно производство № 203/2024 г, по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 43375/2024г. по описа на СРП, за деяние, извършено на 25.10.2024 г. Към предложението на СРП е депозирано заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от 09.10.2021г. Междувременно на 19.12.2024 г. било внесено искане от началника на ЦПЗ „ „Н.Й.Шипковенски“ за настаняване на лицето по Закона за здравето, като е било образувано НЧД № 17772/2024 г. на СРС, НО, 104 състав. С Определение от 08.01.2025 г. постановено по НЧД № 17772/2024 г. на СРС, НО, 104 състав Г. Р. Г. е настанен на задължително лечение – стационарна форма – в ЦПЗ „Н. Й. Шипковенски“ за срок от 2 месеца. Към делото е приложено заключение на съдебно-психиатрична експертиза от 07.01.2025 г. С Определение № 185 от 14.01.2025 г. по ЧНД № 483/2025 година на СРС, НО, 6 състав, с което на осн. чл. 250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е оставено без разглеждане предложението на СРП за налагане на принудителни медицински мерки на основание чл. 427, ал.1 НПК във връзка чл.89 б. “А“ и б. „Б“ НК на Г. Р. Г., ЕГН: ••••••••••. Този съдебен акт на районния съд е предмет на ревизия в настоящото въззивно частно производство. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи: Съдебният състав, след като се запозна с подадения частен протест и като извърши преценката по реда на чл. 314 НПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения петнадесетдневен срок от постановяване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка страна, поради което е и процесуално допустим. Разгледан по същество, частният протест е основателен, а обжалваното първоинстанционно определение е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено, при следните съображения: Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. С посочената разпоредба се въвежда забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem, който е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. При преценката на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, за да се приеме, че е налице предходно наказателно производство за същото престъпление, трайно установено положение в съдебната практика е, че не е водеща посочената от съответния ръководно-решаващ орган правна квалификация на деянието, а следва да се изхожда от фактите, от които произтича същото. На следващо място, необходимо е фактите, описващи деянията по двете производства, да са по съществото си сходни, без да се изисква пълен идентитет между тях. В конкретния по делото случай безспорно се установява, че срещу лицето, чието освидетелстване се изисква е било привлечено като обвиняем по наказателно производство. С постановление на СРП от 18.12.2024 г. последното е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК, като е прието, че Г. Р. Г. страда от параноидна шизофрения, като заболяването представлява психоза, имаща хроничен характер и определяща качествено разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 НК. Изложени са съображения, че Г. Р. Г. е невменяем, което налага прекратяване на наказателното производство спрямо него и изпращане на делото за приложение на чл.89 от НК и налагане на принудителни медицински мерки. Съгласно чл.150 от Закона за здравето/ ЗЗ/ при пациенти с установени психични разстройства, изпаднали в състояния, които представляват пряка и обществена опасност за собственото им здраве или живот, или за здравето и живота на други лица, могат да се прилагат мерки за временно физическо ограничаване. Съгласно чл.153 ЗЗ спешната психиатрична помощ представлява съвкупност от медицински правила и дейности, които се прилагат спрямо лица с очевидни признаци за психично разстройство, когато поведението или състоянието им представлява пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето или живота на други лица. В конкретния случай се установява, че лицето Г. Р. Г. е било в такова състояние, поради това с Разпореждане от 18.12.2024 г. на прокурор от Софийска районна прокуратура е било разпоредено лицето да бъде настанено в ЦПЗ „Н.Й. Шипковенски. След настаняването му в центъра за психично здраве е поставена диагноза на лицето Г. Р. Г., поради което на 19.12.2024 г. в СРС е постъпило искане от началника на ЦПЗ „ Н.Й.Шипковенски“ за настаняване на лицето по Закона за здравето, като вследствие на това е било образувано НЧД № 17772/2024 г. на СРС, НО, 104 състав. С Определение от 08.01.2025 г. постановено по НЧД № 17772/2024 г. на СРС, НО, 104 състав Г. Р. Г. е бил настанен на задължително лечение – стационарна форма – в ЦПЗ „Н. Й. Шипковенски“ за срок от 2 месеца. Производството по Закона за здравето не е пречка за стартиране на процедурата по реда на XXXIV от НПК, тъй като мерките и целите заложени в двете производства са съвсем различни. Принудителните медицински мерки в процесния случай се прилагат като правна последица от прекратяване на наказателното производство поради невменяемост на дееца, т.е. прокуратурата по предвидения в закона ред е установила, че деянието от обективна страна осъществява състав на престъпление, доказала е кой е извършителят, но неговата наказателна отговорност не възниква поради това, че е бил невменяем. Невменяемостта е качество на субекта, свързано с психическата му неспособност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, която изключва вината като субективен елемент на престъпното деяние. Поради наличието на обективните елементи на престъпното деяние обаче чл.89 НК допуска по отношение на лицето, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът да може да постанови принудителни медицински мерки. Целта на наказанието е постигане на генералната и индивидуалната превенция, които намират съответно приложение и при налагане на принудителните медицински мерки, доколкото със съдебното решение се обявява на всички, че има наказателноправна реакция на компетентните органи на факта на извършеното общественоопасно деяние и са предприети мерки, съобразени с психическото здраве на дееца, за неутрализиране на обществената му опасност. При принудителните медицински мерки, доколкото включват адекватно медицинско третиране на дееца, съдържанието им не може да бъде сведено до наказателна репресия, но доколкото са последица на извършено общественоопасно деяние, осъществяващо състав на престъпление и производството им се инициира и решава от органите на наказателния процес по реда на НПК, следва да бъде отчитано ясно и разграничението им от мерките на допустима намеса по отношение лечението на лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи по чл.146, ал.1 ЗЗ. Принудителните медицински мерки като форма на лечение включват като своя същностна характеристика изискването да бъдат своевременни и пропорционални на нуждата, респективно– на опасността, която психично болният представлява за себе си и околните в актуалния стадий на заболяването си. В производство по налагане на принудителни медицински мерки законодателят е вменил в задължение на съда по местонахождение на лечебното заведение, в което е настанено лицето, служебно да се произнесе за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение, докато по Закона за здравето на съда не е възложено такова задължение. С оглед на гореизложеното не е било налице основание да се прилага разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК от ЧНД № 483/2025 година на СРС, НО, 6 състав, тъй като не е налице нарушение на принципа „ne bis in idem”. В този ред на мисли при извършена служебна проверка на правилността на определението и с оглед изложеното въззивният съд констатира основания за неговата отмяна и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.ч Предвид изложените съображения и на основание на чл.336 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IX-ти въззивен състав, НО,