Решение № 68 от 17.4.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 432/2024 г.

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по частна жалба от подсъдимия Р. К. Н. чрез неговия защитник - адв. С. С. против присъда № 111/2021 г. от 12.04.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 111/2021 г. по описа на Районен съд Е.. С посочената присъда подсъдимият Р. К. Н., с ЕГН: ••••••••••, роден на 04.02.1997 г. в гр. Е., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, живущ в гр. Е., ул.“Ч.“, № 8, е признат за виновен в това, че на 11.04.2020 г. в гр. Е., в л.а. марка М., модел „Ц 270 ЦДИ“ с рег. № СО •• •• ВК, негова собственост е държал противозаконно саморъчно направена пушка, калибър 5, 6 мм, технически неизправна, но годна за употреба по предназначение /огнестрелно оръжие/ и 50 бр. патрони калибър 22 Winchester Magnum Rimfire/, без да има за това надлежно разрешение от компетентен орган, изискуемо съгласно чл. 50 и чл. 51 от ЗОБВВПИ, като е осъден по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК на наказание 2 години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото. В жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Р. К. Н. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК и да бъде оправдан. В допълнението към жалбата се излага становище, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована и намира, че същата следва да бъде отменена и делото върнато на първата инстанция за разглеждане от друг състав - липса на мотиви по отношение на дължимия анализ на доказателствата, което препятства възможността да се проследи действителната воля на съда. Навежда се оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непредявяване на страните на приобщените по делото и посочени в обвинителния акт веществени доказателства. Според защитника правото на защита на подсъдимия е било ограничено, тъй като при липса на изявление на страните, че са запознати с веществените доказателства, е следвало същите да им бъдат предявени. На следващо място се твърди, че присъдата страда от липса на мотиви поради твърде лаконичния и повърхностен анализ на доказателствата по делото предвид техния обем и продължителността на производството. Съдът е следвало да обсъди поединично и в съвкупност доказателствения материал, което не е сторил, а някои от събраните доказателства са останали извън вниманието на съда - показанията на свид. К. Н. и протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбумите към него, като се твърди, че протоколът е изготвен в нарушение на НПК, без да се сочат конкретни недостатъци. Изтъква се и противоречие между показанията на полицейските служители (които твърдят, че са видели оръжие в багажника на автомобила) и специалистът технически помощник Д., който е заявил, че оръжие не се е виждало. По отношение на последния се сочи още, че е служител на прокуратурата и поради това е следвало да бъде отведен, като експертизите, изготвени с участието на вещите лица Д. и С. е трябвало да бъдат отхвърлени. Защитникът счита, че съдът е следвало да изключи от доказателствената маса протокола за оглед и изземване от 11.04.2020 г. и обясненията на подсъдимия в частта, в която се самоуличава пред полицейските служители, преди да е бил привлечен като обвиняем, в нарушение на чл. 2, т. 3 от директива 2013/48 на ЕС. Това според защитника е опорочило и извършеното след това претърсване на автомобила без присъствието на следователя, които се е появил едва часове по-късно и е пристъпил към оглед. В обобщение се застъпва, че липсата на внимателен прочит на доказателствата е довела и до неправилния извод, че събраните доказателства са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Отправя се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснатото абсолютно неотстранимо нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска окръжна прокуратура счита, че присъдата на Районен съд - Е. следва да бъде потвърдена. Намира, че първоинстанционният съд е обсъдил законосъобразно значимите доказателства по делото и е дал отговор на въпросите, повдигнати от защитника, като не са допуснати твърдените процесуални нарушения. Защитникът а.в се присъединява към становището, изложено в жалбата от защитника адв. С., като счита, че авторството на деянието е недоказано. Моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно отправя искане за намаляване на наложеното наказание при условията на чл. 55 НК поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Подсъдимият Р. К. Н. подкрепя становището на защитника си. В последната си дума моли от съда да оцени адекватно случилото се, като постанови справедлив съдебен акт. Софийският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Фактическата обстановка от значение по делото е изяснена в необходимата степен от първоинстанционния съд. По делото са събрани доказателства, необходими за правилното му решаване, в необходимия обем, при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им. Безспорно са установени фактите, включени в предмета на доказване, като въз основа на тях са направени правилни фактически изводи. Въззивната инстанция изцяло възприема фактическата обстановка, установена от Районен съд - Е. в мотивите на обжалваната присъда. От фактическа страна се установява следното: Подсъдимият Р. К. Н. е роден на 04.02.1997 г. в гр. Е., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с адрес: гр. Е., ул. „Ч.” № 8, с ЕГН: ••••••••••. Подсъдимият понастоящем е студент във Военна академия „Г. С. Р.” - специалност „Сигурност и отбрана”. Работи по трудово правоотношение на длъжност „инспектор” при Общински инспекторат в Община Е.. В ранните часове на 11.04.2020 г. подсъдимият Р. Н. получил травма в областта на крака от нараняване с огнестрелно оръжие, което било негова собственост. Поради това се насочил по спешност заедно с приятелката си - Н. И., към Филиал за спешна медицинска помощ - гр. Е.. Там пристигнал след 02: 00 часа по време на дежурството на свид. А. А., като заявил, че се е прострелял неволно с въздушна пушка. При прегледа дежурният лекар установил проникващо нараняване в петата около 3-4 мм, с черен овал около него, неустановено в кой крак. Установил, че проектилът е вътре, т.к. имало само входно, но не и изходно отвърстие. Уведомил полицейското управление в гр. Е.. След като свидетелят А. уведомил ОДЧ при РУ МВР-Е. за постъпилия пострадал с огнестрелна рана в петата, на място пристигнали дежурните по смяна полицейски служители - свид. Д. Е. П. и свид. М. И. Т.. Във ФСМП гр. Е. заварили дежурния лекар, друго медицинско лице, подсъдимия Н. и неговата приятелка Н. И.. Забелязали, че подсъдимият има сериозна дълбока рана от вътрешната част на петата. Д-р А. им казал, че това е огнестрелна рана. Двамата свидетели познавали подсъдимия като техен съгражданин и колега, т.к. работел в местната противопожарна служба, а също и неговата приятелка. Двамата полицейски служители разговаряли с подсъдимия, като го попитали какво се е случило и той им разказал, че малко по-рано в имот, собственост на семейството му по пътя за вилна зона „Язовира”, е настъпил инцидент, вследствие от който получил нараняването в крака си. Оперативният дежурен в ОДЧ при РУ - МВР Е. разпоредил на полицейския служител свид. Д. П. да отиде при въпросния частен имот, който той знаел къде се намира, т.к. виждал там преди време паркиран автомобила на подсъдимия Р. Н.. На свид. М. Т. било разпоредено да остане при лекия автомобил, паркиран пред ФСМП - Е.. Подсъдимият престоял във ФСМП - гр. Е. около час и половина в центъра за спешна помощ, през което време раната била обработена първично, а след това бил насочен към УМБАЛ „С. А.“ - гр. С.. Свидетелят д-р А. А. и свид. Х. С. Ц. - шофьор на линейка към ФСМП-Е., тръгнали заедно с подсъдимия за гр. С., като подсъдимият постъпил за последващо лечение в УМБАЛ „С. А.“. Във ФСМП - гр. Е. останали вещи на подсъдимия - маратонка и чорап от простреляния крайник, като били поставени в черен найлонов плик. Черният найлонов плик с маратонка и чорап по-късно (след 08: 00 ч. на 11.04.2020 г.) бил взет от полицейски служител, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от разследващия орган. Това се случило по време на дежурството на свид. С. М. К.. Д-р К. започнала дежурство по график във ФСМП в 08.00 часа, като била уведомена, че полицейски служител, когото тя познавала само по физиономия, ще вземе черен найлонов плик. До този момент тя не била виждала този плик, като се подписала върху протокол за доброволно предаване. От 07.00 часа на 11.04.2020 година в РУ МВР Е., започнали работа дневна смяна полицаите свид. П. В., свид. Ц. Ц. и свид. Д. В.. Тримата били изпратени от ОДЧ във ФСМП - Е., за да съдействат на колегите си от нощната смяна. Там били колегите им свид. Д. П., който се бил върнал от частния имот по пътя за вилна зона „Язовира“, и свид. М. Т.. Свид. Д. В. влязла във ФСМП при Н. И., а останалите й колеги били отвън. Свидетелят П. попитал Н. къде е ключа от автомобила, като тя отговорила, че е в нея. Двамата излезли навън, а свид. Д. В. останала вътре в помещенията на ФСМП. Н. И. отключила автомобила, като размествайки вещи в багажника, полицаите забелязали процесното огнестрелно оръжие, след което автомобилът бил заключен. Уведомили ОДЧ, като им било разпоредено да пазят автомобила. Свид. Д. В. чула, че колегите й казали, че в автомобила има оръжие и че трябва да останат на място до пристигане на група за оглед. Тъй като през 2018 година подсъдимият Р. Н. бил назначен на младши изпълнителска длъжност пожарникар в РСПБЗН - П., а през 2019 година преназначен на длъжност старши пожарникар в РСПБЗН - Е., която длъжност заемал и към 11.04.2020 година, т.е. бил служител на МВР - оглед на местопроизшествието бил извършен от дежурен следовател в Окръжен следствен отдел при Софийска окръжна прокуратура с участието на експерт- криминалист от НСлС, с работно място ОСлО при СОП. За извършване на огледа на местопроизшествието, чийто предмет бил л.а. марка „М.“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО ••• ВК, били ангажирани и поемни лица - свид. Б. М. А. и свид. П. В. Р.. При извършения на 11.04.2020 год. оглед на автомобила, намиращ се пред ФСМП - Е., в багажния му отсек бил намерен черен полиетиленов плик с надпис „Оръжейни магазини Росбул Арм“, съдържащ пластмасови капаци, защитни за оптически прицел - два броя с различен диаметър, метален елемент под формата на мерник /Т-образен/, които заедно с плика били иззети като Обект № 4 и поставени в полиетиленов плик № А001396. В черния полиетиленов плик били намерени и пластмасова кутия с 50 броя патрони калибър „.22“ с щамповано обозначение върху дъната на гилзите с главна латинска буква „ F“, както и 1 бр. гилза с жълт цвят, метална с щамповано на дъното обозначение под формата на главна буква латинско „ F“ с видима подбитост с ширина около 1, 25мм и дължина около 2, 6мм. Кутията с 50-те броя патрони и гилза са иззети като Обект №5 и поставени в полиетиленов плик с №А001397. В багажния отсек на автомобила е намерена сива текстилна раница с надпис „SAMSONITE“, съдържаща кутия с 3 броя патрони марка „Winchester“ с щамповано обозначение на дъното „Winchester 12 GA“ и 1 /един/ патрон марка „Baschieri&Pellagri 12“. Кутията със съдържащите се в нея общо 4 бр. патрони е иззета като Обект № 6 и поставена в полиетиленов плик с №А001398. В багажния отсек е намерена и пушка в свито положение, без обозначена марка и модел, без поставен патрон в цевта, като върху външната част на цевта се наблюдавало зацапване от засъхнала червено - кафява на цвят материя, от която е иззета обтривка, посредством стик за биологични следи, а чрез остъргване е иззета и част от засъхналата материя. Стика и остърганата засъхнала материя са обозначени като обект № 7 и са поставени в хартиен плик с № А0029709. Пушката е намерена с поставен оптичен прицел марка „Carlzeiss“, модел 3-9Х40АОМС, като в предния край на цевта е поставена метална муфа. Пушката ведно с поставения оптичен прицел са иззети като Обект №8. При огледа на автомобила, в пространството между предните две седалки върху капак - обособен производствен подлакътник е установено зацапване от червено - кафява на цвят засъхнала материя, което е иззето със стик за снемане на биологични следи, напоен с физиологичен разтвор, който стик е обозначен като Обект № 1 и е поставен в плик с № А 0029706. Върху тапицерията на предната дясна пасажерска седалка също е констатирано зацапване от червено-кафява засъхнала материя с неправилна форма, от която със стик, напоен с физиологичен разтвор за биологични следи е иззета обтривка, която е обозначена като Обект №2 и е запечатана в плик № А0029707. По декоративния пластмасов предпазен капак поставен от вътрешната страна /в купето на автомобила/ в областта на десния праг е намерено зацапване с червено-кафяв цвят от засъхнала материя с продължаващи от петното стичания със същия цвят по мокетното покритие на пода, като в долния край на стичанията се наблюдава биологична материя с червен цвят, която е иззета като Обект № 3 и запечатана в плик с № А 0029708. Като обект № 9 е иззет и автомобилът - марка „М.“, модел „С270“ с рег. № СО ••• ВК. От заключението по изготвената балистична експертиза от вещото лице инж. Н. Д., обективирано в Протокол №74/20-22 от 08.10.2020 г. (л. 4-9, том 2 от ДП), се установява, че намерената в автомобила на подсъдимия пушка, иззета като обект № 8 е саморъчно направена, калибър 5, 6 mm/.22 LR. За изработването й са използвани цев и предна част от цевна кутия от пневматична /въздушна/ пушка. Предвид това пушката обект на експертизата не е технически изправна, но е годна за употреба по предназначение и представлява огнестрелно оръжие, съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВИП и с нея е произвеждан изстрел след последното й почистване. При изследването на пушката по задната част на оптическия й прицел е установено наличие на петно с бухалковидна форма от засъхнала материя с червено-кафяв цвят, с оглед на което оптическия прицел е отделен от пушката и опакован като отделен обект. Последният е предоставен за съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ, заедно с иззетия като обект № 7, стик с биологични следи и остъргани частици от засъхнала материя с червеникаво-кафяв цвят, иззети от външната част на цевта на намерената в багажника на автомобила на подсъдимия пушка. От заключението на съдебномедицинската експертиза на посочените веществени доказателства чрез ДНК анализ № 43/2021г от 18.06.2021 г., изготвена от вещо лице Е. А. (л. 43-48, том 2 от ДП), се установява, че описаните следи от засъхнала материя с червеникаво-кафяв цвят по двата горепосочени обекта са от човешка кръв, с характеристиките на комбинирания генотип на сравнителния материал от подс. Р. Н., т.е. произхожда от него. От заключението по изготвената балистична експертиза от вещото лице инж. Н. Д., обективирано в Протокол № 75/20-22 от 08.10.2020 г. (л. 18-25, том 2 от ДП) се установява, че намерените в автомобила на подсъдимия и иззети като обект № 5, петдесет патрона са калибър.22 Winchester Magnum Rimfire, заводски произведени, са годни за употреба по предназначение и представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия, съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ. Намерената един брой жълта метална гилза с щамповано на дъното обозначение под формата на главна буква латинско „F“, представлява част от боеприпас калибър.22 Winchester Magnum Rimfire, заводски произведен. Гилзата е изстреляна със саморъчно направената огнестрелна пушка, калибър 5, 6 mm/.22, намерена в багажния отсек на автомобила на подс. Н.. По отношение на намерената картонена кутия с четири броя патрони, иззета като обект №6, заключението на експертизата е, че четирите броя патрони, с метални гилзи и продължаващи от тях пластмасови са калибър 12, тип „бренеке“, заводски произведени, годни за употреба по предназначение и представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия, съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ. Същите са предназначени за стрелба с всички видове заводски произведени гладкоцевни оръжия, калибър 12, както и саморъчно направени оръжия с подходящ диаметър на патронника. Видно от справка от РУ - Е. (л. 126, том 2 от ДП), подсъдимият Р. Н. към 11.04.2020 година, се е водил на отчет и контрол в служба КОС при РУ-Е., като на 26.08.2016 г. му е издадено разрешение №20160228656 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, валидно до 25.08.2021 г. и въз основа на него притежавал ловно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев - марка „Бернандели“, кал.12 № Е13216/С29884, т.е. притежанието на четирите броя патрони, с метални гилзи и продължаващи от тях пластмасови, калибър 12, тип „бренеке“, е в съответствие с разпоредбите на ЗОБВВПИ. Не се събраха доказателства, от които да се установява, подс. Н. да притежава разрешение да носи и притежава боеприпаси с калибър.22 Winchester Magnum Rimfire. От заключението по изготвената балистична експертиза от вещото лице инж. Н. Д., обективирано в Протокол № 76/20-22 от 08.10.2020 г. (л. 13-15, том 2 от ДП) се установява, че предоставения от УМБАЛ „С. А.“ - С. част от оловен проектил облечен с ризница, е силно деформиран, като не може да се отговори дали е бил изстрелян от процесната саморъчно направена огнестрелна пушка калибър 5, 6 mm/.22 LR. От заключението на повторната комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза, назначена и приета в хода на първоинстанционното производство (л. 288 - л. 290), се установява, че нараняването на подсъдимия не може да бъде получено по начина, описан от свидетеля К. П. в показанията му, дадени пред съда в съдебно заседание, проведено на 02.11.2022 год. Вещите лица са разяснили, че обективните данни по делото (изводими от характера на нараняванията, особеностите на оръжието и следите по веществените доказателства) сочат, че посоката на изстрела е отляво надясно съобразно тялото на лицето, като разС.ието от края на оръжието до мишената е бил в рамките на 15-20 см. Вещото лице С. в съдебно заседание уточнява, че ако хипотетично ако подсъдимият се е движел до друго лице /на базата на неговите показани/, на разС.ие около 20-30 см с повдигнат десен крак в момента на разкрач, би могло да се получи такова нараняване, но не и с конкретно установеното оръжие, тъй като дължината на цевта на установеното оръжие не позволява да се приеме тази хипотеза. Иначе казано - ако друг човек, а не пострадалото лице, е държал оръжието, разС.ието ще бъде по-голямо от това, което е установено от експертизата (л. 295 от първоинст. дело). Трите вещи лица са категорични относно разС.ието между мястото на нараняването /маратонката на подсъдимия/ и цевта на пушката, което изключва възможността установеното нараняване да е причинено от лице, което е вървяло успоредно с него. Пред въззивния съд вещото лице по изготвената съдебнобалистична експертиза по протокол № 74/20-22 (л. 4-9, том 2 от ДП) разяснява, че техническата неизправност се обуславя от факта, че оръжието не е в заводски вид, а е саморъчно направено, но е годно да произведе изстрел. Установено е още, че оръжието няма предпазител и това позволява при неволно натискане на спусъка да се произведе изстрел. Извеждайки значимите по делото факти, въззивният съд установи, че по делото липсват преки доказателства, сочещи на фактическо държане на оръжието от страна на подсъдимия, т.е. не са установени свидетели очевидци или други преки данни за боравене с инкриминираното оръжие и боеприпаси от страна на подсъдимия. Независимо от това, безспорен факт е, че оръжието и боеприпасите са открити в притежавания и използван от подсъдимия автомобил, като внимателният анализ на събраните по делото доказателства води до категоричен извод, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните вещи на 11.04.2020 год. Най-напред, събраните доказателства са напълно еднопосочни, че подсъдимият Р. Н. е постъпил във ФСМП - Е. на 11.04.2020 г. след полунощ поради нужда от специализирана медицинска помощ за обработка на рана в областта на крака /петата/ - така сочи в показанията си свид. Х. Ц. (л. 112, том 1 от ДП), свид. А. А. (л. 93 от първоинст. дело). Същите обстоятелства са потвърдени и от пристигналите и малко след това на място свидетели - Д. Д., Д. П., М. Т.. Установено е, че подсъдимият е пристигнал заедно със своята приятелка Н. И., за която може да се приеме, че е управлявала открития пред сградата на ФСМП - Е. автомобил. Впоследствие автомобилът е бил отключен именно от нея за извършване на оглед. Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че не са събрани каквито и да било данни, които да въвеждат съмнение във факта, че автомобилът е бил паркиран пред лечебното заведение и не е бил управляван, преместван или отключван в часовете до предприемане на процесуално- следствените действия с него. Ключът на автомобила е бил предоставен от приятелката на подсъдимия - Н. И., като впоследствие при извършената проверка и оглед на местопроизшествие (на автомобила) са установени петна от кръв, както и огнестрелното оръжие и боеприпаси. След като приятелката на подсъдимия - Н. И., е прекарала времето до началото на огледа във ФСМП - Е. и именно тя е осигурила достъп до автомобила на органите на реда, то няма основание да се приеме, че други лице освен тя и подсъдимия са ползвали автомобила през това време. Освен това, видно от съдържанието на протокола за оглед и приложените фотокадри, на множество места в автомобила са установени следи от червеникаво-кафява течност, за която е установено, че е кръв и то безспорно произхождаща от подсъдимия (СМЕ на веществени доказателства чрез ДНК анализ - л. 47, том 2 от ДП). Такива следи са били открити и по оптическия прицел, прикачен към огнестрелното оръжие. Освен всичко посочено - по данни от вещото лице (заключеното на балистичната експертиза - л. 8, том 2 от ДП) след последното почистване на оръжието с него е произвеждан изстрел, което според съда допълнително потвърждава факта, че оръжието е използвано скоро преди постъпването на подсъдимия във филиала за спешна медицинска помощ с открита кървяща рана в областта на крака. Фактът, че установеното по делото огнестрелно оръжие е било преработено, което експертът отъждествява с неизправност, няма отношение към доказаността на деянието - вещото лице уточнява, че оръжието е годно да бъде използвано за произвеждане на изстрел, въпреки извършените в конструкцията му промени. Тези промени представляват замяна на едни части с други и по никакъв начин не са засегнали функцията на оръжието да произведе изстрел. Според въззивния съд така изложените и правилно оценени от първоинстанционния съд данни дават основание да се приеме, че подсъдимият Р. Н. е лицето, което е държало в товарния отсек на лек автомобил с рег. № СО ••• ВК огнестрелното оръжие и боеприпасите, индивидуализирани по-горе. Ходът на събитията, установен достатъчно точно и подробно в наказателното производство, сочи, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху откритите предмети, като неволно е произвел изстрел, който е довел до нараняването на долния му крайник и това е наложило спешно посещение на медицинския център. За да достигне до гореизложените фактически изводи, в голяма степен припокриващи се с установеното от първоинстанционния съд, въззивният съд кредитира показанията на свидетелите Д. Е. П. и М. И. Т. /частично/, П. В., Ц. Ц., Д. В., Д. Д., Т. Т., В. В., Г. С. А. А., Б. М. А., П. В. Р. и С. М. К., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от първоинстанционния съд на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК показания от досъдебното производство на свидетелите Д. Е. П. и М. И. Т. /частично/, Б. М. А., П. В. Р. и Х. С. Ц.; посочените по-горе експертни заключения; също и писмените доказателства и писмените доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК от първоинстанционния съд, както и допълнително събраните от въззивния съд писмени доказателства. Горепосочените гласни доказателства са достатъчно подробни и позволяват безпротиворечиво извеждане на значимите факти по делото от нощта на 11.04.2020 г., когато подсъдимият постъпил в лечебното заведение, до сутрешните часове на деня и обстоятелствата, свързани с огледа на местопроизшествието. Несъмнено е доказана причината за постъпване на подсъдимия във ФСМП - Е., като е установен начинът на получаване на нараняването, а именно чрез огнестрелно оръжие. Вещите лица (в разясненията, дадени пред първоинстанционния съд - л. 293 и сл.) са напълно категорични, че изстрелът не е причинен от друго лице, а е резултат от неволно самонараняване. Не са налични и доказателства, които да внасят съмнение в този факт. В тази връзка може да се посочи, че правилно са били отхвърлени показанията на свидетеля К. П. като недостоверни и неподкрепени от други доказателства по делото. Родствената връзка с подсъдимия (негов син) и изолираността на заявеното от свидетеля правилно е дало основание за съда да се усъмни в правдивостта на изложеното от него. Въззивният съд не кредитира показанията на свидетелите Д. П. и М. Т. - полицейски служители, в частите, които пресъздават обясненията на подсъдимия Р. Н. за случилото се преди пристигането му в лечебното заведение. Както потвърждава в показанията си пред съда, свидетелят М. Т. е снел обяснения от подсъдимия, които собственоръчно е изписал върху бланка (л. 118, том 2 от ДП). Очевидно е, че обясненията, дадени от подсъдимия тогава (а също и от неговата приятелка Н. И.) и последователно пресъздадени от двамата свидетели в хода на наказателното производство, касаят факти от значение по делото и по-конкретно - отнасят се до държане на огнестрелно оръжие от подсъдимия. Неправилно първоинстанционният съд е посочил, че полицейските служители са задавали въпроси към подс. Н. „във връзка с нараняването му, а не такива във връзка с повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1, предл. 2 от НК”. Факт е, че подсъдимият е заявил „на дясната седалка държах пушка (…) заредих я” и това е достатъчна пречка за ползване на обсъжданите данни, независимо дали първоначално вниманието на полицейските служители е било насочено към изследване на данни за престъпление, извършено от подсъдимия или от друго лице. Поради това следва да се приеме, че спрямо тези гласни доказателства важи забраната по чл. 118, ал. 2 НПК за използване на показанията на полицейски служители, които са провеждали разузнавателни беседи. Подсъдимият в този момент не е бил привлечен като обвиняем, а действията на полицейските служители не са били подчинени на правилата на НПК. В този смисъл - Решение № 361 от 08.07.2003 г. по н.д. № 123/2003 г., III НО на ВКС; Решение № 33 от 24.01.2023 г. по н.д. № 776/2022 г., I НО на ВКС и други. Въпреки посоченото, показанията на двамата свидетели не следва да бъдат отхвърлени изцяло поради негодност на тези лица да участват в наказателното производство в това качество, а само частично - във връзка с разказа на подсъдимия за случилото се по-рано. Ето защо в частите, пресъздаващи самоуличаващите се показания на подсъдимия, свидетелските показания не се ползват от въззивния съд при постановяване на настоящия съдебен акт. Отхвърлянето на тези гласни доказателства обаче не внася съмнение в гореизложените фактически обстоятелства. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил обясненията на подсъдимия като недостоверни. Както беше посочено, механизмът на получаване на нараняването - неволен изстрел при носене на огнестрелното оръжие от друго лице, не съответства на обективните данни относно вида и размерите на оръжието и направлението и дистанцията на изстрела (вж. разясненията на вещите лица - л. 284 от първоинстанционното дело). Освен това ако не подсъдимият, а друго лице е носело пушката при получаване на нараняването, това трудно би обяснило наличието на кръв от подсъдимия върху нейната цев. Неясно е защо подсъдимият би държал оръжието след получаване на нараняването, оставяйки кървави следи върху него, вместо същото да бъде незабавно обезвредено от неговия баща - лицето, което подсъдимият сочи в обясненията си да е произвело изстрела. Следователно изложените от подсъдимия и баща му обстоятелства представляват неподкрепена от доказателствата защитна версия и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд. Във връзка с оплакванията за допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство следва да бъде уточнено, че огледът на местопроизшествието е извършен законосъобразно. Съставеното писмено доказателствено средство (протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум - л. 51-62, том 1 от ДП), отговаря на всички формални изисквания, предвидени в чл. 129 и чл. 156 НПК. Огледът е извършен е от следовател от ОСлО при СОП, в присъствието на две поемни лица, специалист-технически помощник, като детайлно са описани всички предприети действия, а откритите следи и иззетите веществени доказателства са надлежно фотографирани (след което и огледани - л. 63-67, том 1 от ДП). Протоколът за това действие по разследването е бил надлежно удобен от съдия (л. 50, том 1 от ДП). Поемното лице Б. А., разпитано от първоинстанционния съд като свидетел, напълно подробно и последователно разказва (л. 58 от първоинст. дело) за проведения оглед на автомобила, като в показанията му не се съдържа никакъв намек за допуснати нарушения на реда за извършване на процесуално-следствените действия. Показанията на другото поемно лице - свид. П. Р., също не въвеждат колебание в законосъобразността на процесуалните действия. Обяснимо е забавянето при извършване на огледа (започнал в 10: 40 ч.) - поради обективна необходимост от осигуряване на компетентен разследващ орган (следовател), специалист технически помощник и поемни лица. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на защитника, с което се иска протоколът за оглед да бъде изключен от доказателствената съвкупност. Няма основание да не се кредитират заключенията по приетите в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд експертизи. Същите са изготвени от компетентни лица и са дали изчерпателни и научно аргументирани отговори на поставените въпроси. Въззивният съд не счита, че е допуснато процесуално нарушение във връзка с участието на инж. Н. Д. - служител на Националната следствена служба, като вещо лице. Няма пречка служител от системата на МВР и прокуратурата да участва в наказателното производство в това си качество - този факт сам по себе си не може да обоснове неговата предубеденост, а и законът не съдържа подобна забрана. Въпреки това, с оглед охраняване правото на защита на подсъдимия, първоинстанционният съд е допуснал повторна комплексна СМБЕ и е включил в състава на експертите освен вещите лица инж. Н. Д. и д-р В. Т., и вещо лице, което не е служител в МВР или прокуратурата - И. С. (л. 228 от първоинстанционното дело), като по този начин е осигурил допълнителна гаранция за обективност на експертното заключение, което не влиза в противоречие с останалите доказателства. В обобщение може да се уточни, че макар в оценката на доказателствата волята на настоящия съд да не съвпада изцяло с изразеното в мотивите на присъдата, фактите по делото са установени правилно от първоинстанционния съд. Установените данни от извършения оглед на местопроизшествие, от приетите експертизи, посочени по-горе, обсъдени във връзка със свидетелските показания, са достатъчни по обем и съдържание да обосноват убедително и несъмнено обвинителната теза. Непредявяването на веществени доказателства, приобщени по делото, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, както се твърди в жалбата. Видно от протокола за проведеното на 08.04.2024 г. открито съдебно заседание по делото, след приобщаване на писмените доказателства по реда на чл. 283 НПК и след изслушване на обясненията, дадени от подсъдимия, съдът е запитал страните за становище по хода на делото, като защитникът адв. С. е заявил, че желае съдебното следствие да приключи. Макар че процесуално-следственото действие, предвидено в чл. 284 НПК, не е било осъществено и този пропуск на съда съставлява процесуално нарушение, то не следва да се оценява като накърняващо правото на защита на подсъдимия. В случай че защитникът е съзирал необходимост от предявяване на веществените доказателства, той не е бил ограничен да поиска това преди приключване на съдебното следствие. Щом не е направил такова искане, защитникът явно е смятал, че същото е безпредметно. Следва да се отбележи също, че при предявяване на разследването на подсъдимия и неговия защитник е била дадена възможност за запознаване с веществените доказателства, но същите недвусмислено са заявили, че не желаят да предявяването им (л. 236, том 2 от ДП). Ето защо напълно несъстоятелно е възражението на защитника, че непредявяването на веществените доказателства в съдебната фаза на процеса е накърнило правото на защита на подсъдимия (в този смисъл - Решение № 13 от 05.05.2016 г. по н.д. № 1610/2015 г., III НО на ВКС). При така изяснените фактически обстоятелства обосновано съставът на Районен съд - Е. е приел, че подсъдимият Р. К. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК, като на 11.04.2020 година в лек автомобил марка „М.“, модел „С270“ с рег. № СО ••• ВК, негова собственост, е държал саморъчно направена пушка калибър 5, 6 mm/.22LR, технически неизправна, но годна за употреба по предназначение, представляваща огнестрелно оръжие съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, както и петдесет броя патрони с калибър.22 Winchester Magnum Rimfire, заводски произведени, годни за употреба по предназначение и представляващи боеприпаси съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение от компетентен орган, изискуемо съгласно чл. 50 и чл. 51 от ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобИ.е, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по поС.ния адрес на физическото лице. От приложената като писмено доказателство по делото справка (л. 126, том 2 от ДП) е видно, че към 11.04.2020 г. подсъдимият Р. Н. не е притежавал разрешение за съхранение и носене на установените по делото огнестрелно оръжие и боеприпаси. Въпреки че не е притежавал такова разрешение, подсъдимият Р. Н. е държал в своя фактическа власт установените по-горе оръжие и боеприпаси. Несъмнено е доказано, че подсъдимият е съхранявал посочените предмети в лек автомобил, който е негова собственост и е използван от него, като същите са се намирали в автомобила до момента на открИ.ето им от органите на реда. От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, както е приел и първоинстанционният съд - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Този извод на съда е съответен на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, от които се установява държане на процесните боеприпаси и оръжия, подробно посочени по-горе, интелектуалното ниво на познания и социален опит на подсъдимия. По въпроса за наказанието: При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че за определяне на вида и обема на наказанието спрямо подсъдимия Р. К. Н. районният съд е приел наличието на смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Като отегчаващи обстоятелства е посочил мотивите и подбудите за извършването на деянието - незачитане на обществените отношения във връзка с контрола върху използването на огнестрелни оръжия и боеприпаси и желание да притежава самоделно направено огнестрелно оръжие и боеприпаси, които не могат да бъдат контролирани от надлежните органи. Въззивният съд счита, че са налице основания за допълване на горепосочените обстоятелства, обуславящи и намаляване тежестта на наказателната репресия спрямо подсъдимия. Според настоящия състав на въззивната инстанция първоинстанционният съд не е отдал необходимото значение на данните относно личността на подсъдимото лице. В тази връзка пред въззивния съд бяха представени и допълнителни писмени доказателства. Установява се, че подсъдимият понастоящем е студент в специалност „Сигурност и отбрана“ във Военна академия „Г. С. Р.“, като междувременно работи и по трудово правоотношение с Община Е.. Освен това към датата на деянието подсъдимият е бил служител на РСПБЗН - П. на длъжност „старши пожарникар“. От така изложеното прави впечатление, че професионалното развитие на подсъдимия е водено от стремежа му да служи в полза на обществото - това се отнася както до трудовата му ангажираност, така и до областта, в която се обучава. Според въззивния съд това следва да се приеме като изключително смекчаващо обстоятелство, което обуславя определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Не без значение е, че подсъдимият е разполагал с разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие - макар и това да се отнася до различно оръжие. Освен всичко по делото не се установява престъплението да е осъществено дълготрайно във времето, като в този случай следва да се приеме, че държането на огнестрелните оръжия и боеприпасите не е продължително и това съставлява допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Така отчетени, установените смекчаващи обстоятелства се характеризират и с многобройност. Гореизложеното обосновава извод за необходимостта от определяне на наказанието под най-ниския предел, като въззивният съд счита, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година е напълно достатъчно да изпъни предвидените цели спрямо личността на подсъдимия Р. К. Н.. Съобразявайки данните по делото за личността на подсъдимия Р. Н., както и обстоятелството, че от началото на наказателното производство са изминали пет години, въззивният съд намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието лишаване от свобода, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК същото следва да бъде отложено за срок от три години. В така определения изпитателен срок угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода ще мотивира подсъдимия Р. Н. да преосмисли поведението си и да се въздържа от подобни деяния. Присъдата е правилна в частта относно веществените доказателства, като на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК веществените доказателства 2 /два/ броя патрони калибър 12; 2 /два броя гилзи, калибър 12.; 35 /тридесет и пет/ броя патрони калибър.22 Winchester Magnum Rimfire; 1 /един брой/ гилза калибър.22 Winchester Magnum Rimfire; 1 /един брой/ саморъчно направено огнестрелно оръжие, пушка кал. 5, 6 и седем /от десет/ броя патрони кал.5, 6 мм/.22, намиращи се на съхранение в служба КОС при РУ Е., подлежат на отнемане в полза на държавата, а оптически прицел марка „Karl Zeiss“, модел „3-9х40 АОМС Conguest“, два броя предпазители за оптика, един брой „г“ образен шестограм, един брой мерник „Т“ образен, един брой текстилна синя обувка, дясна марка „Nike“ и един брой ръчно плетен текстилен чорап с основен кафяв цвят следва да се върнат на подсъдимия Р. К. Н.. Правилно е постановил първоинстанционният съд останалите веществени доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност. При извършената служебна проверка на атакуваната присъда СОС не намери други основания за нейното изменение или отмяна. Воден от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр.чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 от НПК, Софийският окръжен съд