Решение № 249 от 3.7.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 111/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 155/16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 20215210100362 по описа за 2021 година В.т районен съд е осъдил на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД Райфайзенбанк България ЕАД, ЕИК: 831558413, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Н.В.“ № 55, да заплати на Н. Л. Л., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. П., ж.к. „Т.“, бл. 286, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, сумата от общо 1 190, 95 евро, от които 397, 14 евро - главница, 269, 77 евро - наказателна лихва, 24, 04 евро - наказателна надбавка, 490 евро - такса за усвояване на кредит и 10, 00 евро - такса за разглеждане на документи, дадени без основани по Договор за потребителски кредит от 20.04.2011г., ведно със законна лихва от 08.03.2021г., до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 1 190, 95 евро, до претендираната сума от общо 11 028, 81 евро, като неоснователен. Осъдил е Райфайзенбанк България ЕАД, ЕИК: 831558413, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Н.В.“ № 55, да заплати на Н. Л. Л., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. П., ж.к. „Т.“, бл. 286, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, разноски по гр. д. 362/2021г. на Районен съд В. за държавна такса в размер на 104, 47 лв. и съдебно-икономическа експертиза, в размер на 76, 33 лв. или общо 180, 80 лв. Осъдил е на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, Райфайзенбанк България ЕАД, ЕИК: 831558413, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Н.В.“ № 55, да заплати на младши адвокат Б. В. Б.-АК В., със съдебен адрес гр. В., ж.к. „К.Б.“, бл. 22, вх. В, ет. 5, ап. 59, разноски за правна защита и съдействие в размер на общо 1 121, 23 лв. Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, Н. Л. Л., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. П., ж.к. „Т.“, бл. 286, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, да заплати на Райфайзенбанк България ЕАД, ЕИК: 831558413, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Н.В.“ № 55, разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, в размер на 150, 00 лв. Против така постановеното решение в законния срок пред Пазарджишкия окръжен съд са постъпили въззивни жалби и от двете страни с изложени в тях оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят-ищец обжалва решението в отхвърлителната му част като твърди, че въпреки установената нищожност на отделни клаузи, съдът е преценил, че както договорът за кредит, така и анексите към него не са изцяло нищожни. Това становище не можело да бъде споделено, тъй като на първо място първоинстанционният съд изобщо не бил обсъдил твърдяната нищожност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК поради нарушаване на императивното правило на чл.11. ал.1. т.9 от ЗПК. Жалбоподателят твърди, че за да е действителен договора за кредит и да отговаря на цитираната императивната правна норма, е необходимо всички посочени условия кумулативно да са налице, а от събраните по делото доказателства било безспорно установено, че част от тези условия не са изпълнени. По-конкретно било установено, че един от компонентите, формиращи променливия компонент по договорната лихва - „стойността на банковия ресурс - СБР“ EURIBOR има различни стойности - седмични и месечни, като нямало никаква пречка по процесния договор да бъде прилагана която и да било от тези стойности. Същевременно в процесния договор за кредит банката - търговец не била посочила коя стойност на EURIBOR ще използва и за потребителя нямало яснота в целия период на обслужване на кредита коя точно стойност на EURIBOR е прилагана. Това от своя страна водело до неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.