Решение № 62 от 11.6.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 52/2024 г.

С присъда №66/13.12.2023г. по НОХД №769/23г., Бургаският окръжен съд признал подсъдимия К. П. П. за виновен в това, че на..г. в гр.Бургас, в апартамент, находящ се на ул.“..., направил опит умишлено да умъртви П. М. В., нанасяйки й множество удари с нож, причинявайки й множество телесни увреждания, като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл. второ, вр.чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК вр. чл.58, б.“а“ вр. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 8 години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Постановил, на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, при изпълнението на наказанието да бъде приспаднато времето, през което П. е бил задържан по ЗМВР и с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по делото, считано от..г. Осъдил, на основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД, подсъдимия П. да заплати на гражданския ищец В. сумата от 120 000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането –..г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданския иск над тази сума до предявения размер от 250 000 лева. Отхвърлил предявения на същото основание граждански иск за сумата от 4800 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъпното деяние, поради недоказаност на размера му. Осъдил, на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимия П. да заплати на частния обвинител и гражданския ищец направените разноски за адвокатско възнаграждение за упълномощените повереници, а в полза на държавата по сметка на ОД МВР - Бургас и по сметка на ОС - Бургас направените деловодни разноски в различните фази на производството, както и по сметка на ОС - Бургас да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди. Произнесъл се и по веществените доказателства, като постановил да се отнемат в полза на държавата средството за извършване на престъплението и вещите без стойност, а останалите веществени доказателства да се върнат на подсъдимия и частния обвинител след влизане в сила на присъдата. Недоволни от присъдата останали подсъдимият и неговите защитници – адв. П. Н. и майката Д. Р., както и частния обвинител и граждански ищец П. В. и поверениците адв. В. В. и адв. Д. Д.. Във въззивната жалба на адв. Н. присъдата е оценена като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на процеса, нарушение на материалния закон, необоснована, а наложеното наказание явно несправедливо. Конкретни съображения в подкрепа на заявените пороци не са посочени. Изтъкнато е, че окръжният съд безкритично е възприел тезата на прокурора. Моли се присъдата да бъде отменена и делото върнато на досъдебна фаза за отстраняване на съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт и признаване на подсъдимия за невинен, или преквалифициране на деянието по основния състав на чл.115 от НК, намаляване на наказанието при условията на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и присъденото обезщетение за неимуществени вреди до 40 000лв. В допълнение към жалбата адв. Н. излага подробни съображение за невинността на подсъдимия и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се предубеденост на прокурора, видна от съдържанието на обвинителния акт, в който освен фактите се съдържат и емоционални съждения, които са екстра леге. Счита, че са нарушени чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Обстоятелствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно, някои от доказателствата са тълкувани превратно, липсва самостоятелен анализ на доказателствата от първостепенния съд, решението почива на предположения, липсва отговор в мотивите на възраженията на защитата и липсват доказателства в подкрепа на обвинението. Неразкриването на обективната истина рефлектира и върху вътрешното убеждение на съда, което не е формирано съобразно закона. Намира, че обвинението не е доказано по безспорен начин, тъй като в проведеното съдебно следствие не са събрани преки доказателства, включително от разпитаните свидетелки Д. и П. В., да са видели подсъдимия да е нанесъл удари с нож. Твърди се едностранчиво позоваване на показанията на двете свидетелки, без да се цени тяхната заинтересованост, както и липса на мотиви относно качеството на свид. Т., в което е допуснат на местопроизшествието и обсъждане на очевидната му заинтересованост и предубеденост. Оспорва подхода на съда да възприеме за достоверни обясненията на подсъдимия само в частта им, в която не противоречат на обвинителната теза, в останалите им части те не са кредитирани без да е посочено ясно от кои други доказателства и доказателствени средства са опровергани, което според защитника представлява липса на мотиви. Сочи противоречия в показанията на двете сестри относно положението на дееца и пострадалата по време на извършване на деянието. Твърди, че неизяснен е останал въпросът как е бил облечен подсъдимия по време на твърдяното деяние и защо по него и по дрехите му няма биологични находки, включително кръв от пострадалата. Счита, че няма обективни фактически данни за последователността на ударите, възприета от окръжния съд. В тази връзка оспорва показанията на единствения свидетел очевидец Д. В. като вътрешно противоречиви, дадени от заинтересовано лице и повлияни от нейния приятел – полицейски служител свид. Т.. Счита, че при приобщаване на показанията на свидетели от досъдебното производство е нарушено правилото на чл.281 от НПК, тъй като съдът вместо частично, е прочел показанията им изцяло и е ползвал същите при постановяване на присъдата и по този начин е заобиколил принципа за непосредственост в чл.18 от НПК. Веществените доказателства, включително ножът, не са предявени на страните, съгласно чл.284 от НПК. Твърди, че са ограничени правата на защитата като не е допуснато събирането на доказателствени материали, които имат пряко отношение към установяване на обстоятелства, касаещи главния факт по чл.102 от НПК. Оспорва приетия от съда мотив за извършване на престъплението, счита, че няма доказателства за наличието на чувства, каквито се вменяват на подсъдимия от прокурора. Неоснователно са приети като самопризнание думите на подсъдимия непосредствено след инцидента, възприети от свидетелите. Оспорва като веществено доказателство черна тениска с шарени ръкави, като непредявена по реда на чл.284 от НПК и като веществено доказателство, което не е било налично в апартамента при двата огледа. Като невярна се оспорва химикотоксикологичната експертиза относно съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия, доколкото са налице безспорни доказателства, че същият е употребил повече от бутилка алкохол. Оспорват се и заключенията по съдебномедицинските експертизи на П. и Д. В.. По отношение на гражданския иск се претендира неговото отхвърляне при оправдаване на подсъдимия, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение. С допълнението се поддържат исканията, посочени в касационната жалба. В жалбата на майката-защитник, също бланкетно, са заявени съществени процесуални нарушения, необективност при събиране и оценка на доказателствата, погрешно възприета обвинителна теза. Отправени са същите искания към въззивната инстанция – отмяна и връщане на делото, нова оправдателна присъда, преквалифициране по чл.115 НК, намаляване на наказанието и присъденото обезщетение. Защитникът Д. Р. представя две допълнения към жалбата си, с които се присъединява изцяло към изложението на другия защитник адв. Н.. Повдига същите възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, както от органите на досъдебното производство, така и от първоинстанционния съд при събиране и оценка на доказателствата. Сочи наличието на противоречия в показанията на свидетелите, които счита, че не са обяснени от съда. Намира, че фактическата обстановка не е изяснена изцяло и в пълнота и при правилно събиране и интерпретация на доказателствата би следвал несъмнен извод за невиновност на нейния син – подсъдимия П.. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец, също бланкетно, присъдата е намерена за необоснована и незаконосъобразна, с постановено явно несправедливо занижено наказание и обезщетение за неимуществени вреди. Искания не са направени. Повереникът адв. Д., също бланкетно, е определил присъдата за необоснована и незаконосъобразна, постановена при неправилно приложен материален закон и явно несправедливо занижено наказание, както и обезщетение за имуществени вреди. Искания към въззивната инстанция не са отправени. В допълнение към жалбата адв. Д. посочва, че при определяне на наказанието окръжният съд силно е надценил възприетите смекчаващи вината обсотятелства. Счита, че неправилно е прието като такова чистото съдебно минало на подсъдимия, както и че е спомогнал за разкриване на обективната истина. Повереникът намира, че необосновано съдът приема случаен и инцидентен характер на деянието за подсъдимия, и че той е допринесъл за запазване живота на пострадалата. Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди посочва, че то е несправедливо занижено, тъй като не е отчетена в пълен размер тежестта на претърпените вреди. Повереникът адв. В. в подадената въззивна жалба също намира атакуваната присъда за незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати нарушения на материалния закон. Не сочи данни в подкрепа на изтъкнатите пороци. Намира наложеното наказание за явно несправедливо занижено. В подкрепа на това възражение излага, че съдът не е съобразил, че опитът е довършен. Изтъква, че наличните смекчаващи обстоятелства – необременено съдебно минало и млада възраст, не са нито многобройни, нито изключителни, за да обосноват приложение на чл.58, б.“а“ вр. чл.55, ал.1, т.1 НК. Сочи, че деецът не е показал критично отношение към извършеното, не съжалява за стореното и не е поднесъл извинения на пострадалата и нейните близки. Деянието е извършено под въздействието на голямо количество алкохол, което отегчава отговорността. Подсъдимият не е съдействал за разкриване на истината. Ако не е била специализираната медицинска помощ, резултатът е щял да бъде фатален за доверителката й. Наложеното наказание е определено под минимума за основния състав на чл.115 НК, което е крайно несправедливо. Крайно несправедливо занижен е и размерът на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед изживения ужас и страдания. Повереникът моли присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде увеличено до минималния размер, предвиден за престъплението по чл.116, ал.1, т.6 НК – 15 години лишаване от свобода, при определения строг режим на изтърпяване. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура намира жалбите на подсъдимия и неговите защитници за неоснователни. Счита, че в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, направен е доказателствен анализ при съпоставка на всички събрани свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, и при отчитане на другите материали по делото, като съдът е достигнал до единственият правилен извод за авторството на деянието. Прокурорът счита, че съдът е отговорил на всички възражения, направени от страна на защитата. Изразява становище за правилно отхвърляне като недоказани на възраженията, че евентуално трето лице или сестрата на пострадалата са извършили престъплението. Излага доводи в подкрепа на становището, че е обосновано от доказателствата по делото наличието на по-тежко квалифициращото обстоятелство извършване на убийството по особено мъчителен начин. Жалбите на частния обвинител и нейните повереници относно ниския размер на наложеното наказание прокурорът намира за основателни. Счита, че правилно е приложен чл.58, б. „а“ вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, но въпреки това наказанието е силно занижено. Предлага присъдата да бъде изменена, като наложеното наказание лишаване от свобода бъде увеличено на 12 години, при първоначален строг режим. За частния обвинител и граждански ищец В. в съдебно заседание присъства повереникът адв. В., която поддържа изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е определено ниско наказание. Относно авторството на деянието и неговия механизъм се консолидира към изложеното от прокурора в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Счита, че не са налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Акцентира на извършеното от подсъдимия като непълнолетен престъпление хулиганство, което очертава изграждането на престъпни навици от ученическите му години. Счита, че съдът неправилно е приел в негова полза, че има добри характеристични данни, тъй като към момента на извършване на престъплението той не е бил трудово ангажиран. Изтъква, че направените частични признания на досъдебното производство, не са допринесли за разкриване на обективната истина. Отхвърля като неподкрепен от доказателствата по делото изводът на съда, че подсъдимият е допринесъл за запазване живота на пострадалата като е съветвал да не се вади ножа от главата й. Повереникът не счита, че подсъдимият е проявил критичност към поведението си, тъй като същият не е изразил съжаление за стореното. Намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК в размер на 15 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Като занижен се оспорва и размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по предявения граждански иск. Изтъкват се физически белези и травми, които доказват, че към настоящия момент пострадалата не се е възстановила напълно от причинените й наранявания. Подчертава се и голямата психологическа травма от преживените шок, ужас, болки и страдания. Претендира се увеличение на обезщетението до пълния предявен с иска размер от 250 000 лева. Моли за присъждане и на разноските по делото. Защитникът и майка на подсъдимия Д. Р. счита, че разследването не е извършено в пълнота и не са събрани всички възможни доказателства. Счита, че не е установено по категоричен начин, че входната врата на апартамента е била заключена, когато е станало престъплението и в тази връзка счита, че не следва да се изключва възможността лице, различно от присъствалите в жилището, да е автор на деянието. В подкрепа на това твърдение сочи, че подсъдимият, пострадалата и нейната сестра са били в шок от случилото се, както и че всички имат бели петна в паметта, което не изключва различно развитие на събитията от приетото в присъдата. Допълва, че по тялото на подсъдимия не са установени следи от борба или кръв от пострадалата, които да докажат неговото участие. Отчита и наличие на противоречиви данни, предоставени в показанията на двете свидетелки – П. и Д. В. относно облеклото на нападателя. Счита, че първоначалният оглед на местопроизшествието е неглижиран, тъй като е пропуснато да изземат телефон и тениска на подсъдимия, не са проверили в банята и на терасата. Защитникът адв. Н. поддържа жалбата и допълнителните съображения към нея. Счита, че косвените доказателства по делото не сочат на категоричен извод за авторството на деянието. Твърди, че по делото няма събрани доказателства, че някой от очевидците е видял К. П. да държи нож в ръцете си и да нанася удари. Намира, че неправилно още на досъдебното производство се е работило по една-единствена версия, която е и възприета с обвинителния акт, без да е изследвана възможността някой от другите участници на местопроизшествието да е съпричастен към извършеното. Счита, че събраните доказателства са едностранчиви – в полза на обвинението. Излагат се възражения и за допуснато съществено процесуално нарушение при прочитане на показанията на свидетели, като е нарушен принципът на непосредственост, уреден в чл.13 от НПК. Оспорва показанията на свид. Д. В., дадени на досъдебното производство след като е говорила със свид. Т., който е полицейски служител. Счита, че следва да бъдат възприети като достоверни единствено първоначалните й показания, непосредствено след деянието. Счита, че не е налице по-тежко квалифициращото обстоятелство „убийство извършено по особено мъчителен начин“. Като неподкрепени от доказателствата оспорва и твърденията за здравословното състояние на пострадалата, с които се претендира по-високо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания. Твърди, че са налице всички отчетени от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, като счита, че същите обосновават дори по- ниско от определеното наказание. Поддържа искането си за оправдаване на подсъдимия, алтернативно моли за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В случай, че съдът приеме, че подсъдимият е виновен, моли за преквалификация на деянието по основния състав и за намаляване на наложеното наказание. Намира присъденото обезщетение по гражданския иск за прекомерно и моли за неговото намаляване, предвид липсата на данни за ексцес и преживени от пострадалата страдания повече от обичайните, както и за нейното пълно възстановяване към настоящия момент. В личната си защита подсъдимият К. П. поддържа казаното от неговите защитници. Възразява срещу твърдението, че обясненията му са защитна теза. Изтъква, че не си спомня какво се е случило, спомените му започват от един доста късен момент, поради което не знае какво точно е станало. Категоричен е, че няма мотив да извърши престъплението и не е вземал решение в тази насока. Описва се като човек, който не е агресивен, който разрешава конфликтите в живота си с думи, а не с физическо насилие, което се потвърждава от показанията на всички негови приятели, дадени по делото. Въззивният съд, след като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прецени събраните доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в жалбите основания, намери следното: Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е преминало по реда на чл. 371, т. 1, НПК, като по съгласие на страните, одобрено от съда, не е бил проведен разпит на св. П. В., св. Д. В., св. Т.Т., М.К.., Б.П. и са приобщени протоколите от всички разпити на изброените свидетели в ДП, както и на вещите лица, изготвили заключенията по съдебна химикотоксикологична експертиза за наличие на алкохол във втора /контролна/ кръвна проба на К. П., находящо се в т.4, л.41 от ДП, по съдебна химикотоксикологична експертиза за наркотични/упойващи вещества в кръвта на К.П., находящо се в т.2, л.20 от ДП; по съдебна химикотоксикологична експертиза на съдържанието на 2 бутилки „OUZO“, находящо се в т.2, л.127 от ДП, по техническа експертиза на 3 броя мобилни телефони, находящо се в т.4, л.44 и СД приложено към него от ДП, по повторна техническа експертиза на 2 бр. мобилни телефони, находящо се в т.4, л.47 -л. 63 от ДП, по комплексна съдебна психиатричнопсихологична експертиза на постр. П. В., находящо се в т.4, л.17-31 от ДП; по комплексна тройна психолого-психиатрична експертиза на К.П., находяща се в т.2, л. 112- 125 от ДП. Съдържанието от съответните протоколи за извършените в досъдебното производство действия по разследването и заключения е ползвано при постановяване на присъдата, на основание чл.371, т.1 НПК, а всички останали свидетели и вещи лица са били разпитани непосредствено в хода на първоинстанционното съдебно следствие. След самостоятелна преценка на събраните в производството гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият К. П. е роден на...г. в град Бургас, има средно образование, бил е безработен към процесната дата, неженен, неосъждан. Той и пострадалата П. В., заедно със свидетелите Ц.П., А.Е., Н.П. и Д.М. били в една приятелска компания, поради което често се събирали и излизали заедно. Подсъдимият и пострадалата се познавали от около 5 години преди инкриминираното деяние. Веднъж през лятото на 2021г. П. предложил на пострадалата В. да се сближат интимно, но тя отклонила това предложение, обяснявайки, че имат добри приятелски отношения, които иска да останат само такива. Подсъдимият се съгласил и отношенията им продължили както дотогава. В началото на 2022г., св.Н.П. подарила на П. сгъваем нож „Browning“. Ножът бил с дължина на острието около 10 см. и ширина в средната част около 2, 7см., а общата дължина на ножа с дръжката била 22 см. Месец преди инкриминираното деяние пострадалата заживяла самостоятелно на квартира на адрес гр.Бургас, ул.“... На..г. св.Н.П. имала рожден ден и решила да го отпразнува в квартирата на П. В. на посочения адрес. Празненството започнало вечерта на...2022г. след 19.00 часа като на него присъствали освен подсъдимия и пострадалата, и свид. Н.П., свид. П., свид. Е., свид. М., както и сестрата на пострадалата - свид.Д. В., която познавала всички от компанията. На същата дата около 16.00 часа първа в квартирата на П. В. отишла рожденичката - свид. П., като занесла храна и напитки, включително и алкохол, за да почерпи и да подготвят апартамента за празненството. Малко преди 19.00 часа пристигнал и подсъдимият К. П.. След него около 19.30 часа пристигнала сестрата на пострадалата - свид. Д. В. и последни около 20.00 часа заедно пристигнали свидетелите Ц.П., А.Е. и Д.М.. Подсъдимият рядко употребявал алкохол при събиранията на компанията, тъй като живеел в с... и се придвижвал с автомобил. Затова направил уговорка с П. В. да остане да нощува в квартирата й след празненството, тъй като искал да пие алкохол и да избегне шофиране на автомобил в пияно състояние. Вечерта протекла спокойно и забавно. Присъстващите на празненството се почерпили с предложените храна и напитки, като междувременно играли настолни игри и си говорили. Нямало прояви на външно изразено напрежение между приятелите. Подсъдимият П. консумирал храна и алкохол, като той единствен от цялата компания пил узо и само той употребявал този вид алкохол. Той изпил също така и две кани от по един литър яйрян. В продължение на цялата вечер до около 3 часа сутринта на..г. той изпил една бутилка узо от 700 милилитра и в края на вечерта отворил втора бутилка, от която също пил, но въпреки това през цялото време изглеждал адекватен, не проявявал признаци на пиянство и се държал по обичайния начин, както всеки друг път. В ранните часове на 14 март 2022г. празненството приключило. Първи си тръгнал свид. Ц.П. - около 01.30 часа, а след това около 03.30 часа си тръгнали свидетелите А.Е., Н.П. и Д.М., като преди това разчистили. Пострадалата П. В. останала в апартамента заедно със сестра си Д. и подсъдимия П.. Двете сестри подготвили за сън дивана, на който П. щял да спи. След това П. решил да изпуши цигара на терасата. Пострадалата П. също била пушач и той я поканил да му прави компания. Докато двамата били на терасата, Д. останала вътре в апартамента и се приготвяла за сън. Възползвайки се от обстоятелството, че са сами на терасата, П. хванал нежно П. за ръката, приклекнал и я подканил да седне на крака му. Тя отхвърлила предложението с думите: „Какво правиш? Пусни ме! Нали сме се разбрали вече по този въпрос да бъдем само приятели.“, след което П. преустановил действията си. След като изпушил цигарата си, двамата влезли вътре. Жилищната площ в апартамента представлявала една голяма стая, като погледнато от входа в дясната част на помещението имало кухненско обзавеждане, в далечния ляв ъгъл имало ъглов диван, а в далечния спрямо входа край вдясно имало ниша, отделена от холната част с единична хоризонтална щора, в която имало легло. Пострадалата легнала при сестра си на леглото в нишата, като свид. Д. В. била разположена във вътрешната част на леглото – към стената, докато П. била от външната част на леглото – към помещението с дивана и кухненскя бокс. К. П. трябвало да спи на дивана – на практика той бил в същото помещение с двете сестри без реална преграда между тях – единствено спуснатата щора. Основното осветление в нишата било изгасено, но в помещението не било напълно тъмно тъй като останали да светят няколко малки нощни лампички над леглото. В холната част на помещението, където бил П., лампата била оставена светната. П. и сестра й заспали, а П. останал буден. В 04.05ч. той пуснал SMS до Синя зона в Бургас, в 04.06ч. пуснал още един SMS. Бидейки буден, П. повдигнал щората и застанал до леглото в нишата. Той събудил П. В. с обяснението, че не му се спи и иска да си говорят, но тя отхърлила молбата му, като му отвърнала, че й се спи и не й се говори. Тогава П. я помолил да му даде нейна тениска. П. решила, че той иска да се преоблече, станала и му дала нейна тениска – черна с цветни ръкави, след което пуснала щората между нишата и хола и отново си легнала. П. не можел да заспи и докато двете сестри спели, той обикалял из апартамента. Посетил банята, свалил тениската си, черна на цвят, с надписи „Adidas“ и „THE BRAND WITH THE THREE STRIPES“ отпред, и я захвърлил на земята до тоалетната чиния, където я оставил и останал гол до кръста. След това взел ножа си, който му бил подарен от свид. Н.П. и който последно бил забелязан на масата в холната част на апартамента, приближил се до нишата, отметнал щората и застанал до леглото, където спяла пострадалата П., откъм главата й. Той се блъснал в нощното шкафче, находящо се до тази част на леглото и съборил на земята оставените върху него две стъклени чаши. П. се пробудила от шума и видяла подсъдимия да стои прав до нея. Попитала го какво прави и защо не спи, поглеждайки към земята, за да види дали чашите са счупени. В този момент тя го чула да изрича името й, погледнала в посоката където бил преди това и видяла, че се е преместил пред гардероба, до леглото откъм краката й и че държи нож в дясната си ръка. Подсъдимият седнал на леглото върху горната част на краката на пострадалата В., надвесил се над нея и започнал да й нанася удари с ножа по тялото. П. В. започнала да пищи от болка и ужас от случващото се. Междувременно, сестра й – свид. Д. В. също се събудила като чула сестра си да пита П. защо не спи. След като отворила очите си, тя забелязала, че подсъдимият е седнал върху тялото на сестра й и замахвал с ръце към нея. Чула писъците на сестра си и разбрала, че нещо лошо се случва с нея, защото цялото легло се тресяло, а сестра й викала многократно „Аааа, К., какво правиш?“, като писъците й издавали страх и болка. Осъзнавайки, че сестра й е наранявана от П., свид. Д. В. се опитала с всички сили да избута подсъдимия с ръце, като за кратко прикрила тялото на сестра си със своето, при което също получила наранявания, включително от ножа. След като Д. В. не успяла да избута П. от сестра си, тя се завъртяла с гръб към П. и опитала да го избута с гърба си, но последният я прехвърлил през себе си извън леглото и тя паднала на пода в стаята. През това време пострадалата П. В., възползвайки се от моментното отклоняване на вниманието на П. в посока към сестра й, успяла да си свали краката от леглото на земята и се опитала да стане. В този момент П., който също променял положението си заради борбата с Д. В. и заради опитите на П. да стане, бил вече полуизправен и стъпил на земята, и й нанесъл удар с ножа в главата отляво, в областта на слепоочието, като ножът останал забит почти с цялото си острие. П. В. се свлякла на земята до леглото, оставайки в полуседнало-полулегнало положение, опряна с гръб на леглото. В това време П. се отдръпнал бързо от нея и отишъл към средата на стаята, в по-осветената й част. Свидетелката Д. В. успяла да стане от пода и да се огледа. Тя видяла, че сестра й седяла на пода до леглото с нож, забит в лявата страна на главата й, а П. стоял изправен до нея, като по него имало кръв. Пострадалата била в съзнание и викала „Д.!“, като с ръка опипвала дръжката на ножа, който бил забит в главата й. Свид. Д. В. изпаднала в паника, възприемайки ножа в главата на сестра си, започнала едновременно да крещи за помощ и да крещи на П. какво е направил. Д. се насочила към сестра си и посегнала да извади ножа от главата й, но подсъдимият я спрял, като й казал „Д. не го вади“, като продължил да повтаря „Не го вади“. Д. се обадила на тел.112, за да потърси помощ. В паниката тя се обадила от телефона на сестра си, вместо от своя телефон. Видно от данните, предоставени от „Районен център 112“ – Бургас, обаждането е регистрирано в централата на спешния номер в 04.43 ч на..г. Свидетелката молила за помощ, като съобщила, че мъж е пробол с нож главата на сестра й. Отговорила на въпроси на оператора за адреса и не могла да отговори дали блока, където е станало произшествието е от един или повече входа, във връзка с което посочила на оператора, че ще слезе долу, за да види това. След това Д. опитала да се обади на приятеля си – свид. Т.Т., но тогава установила, че се е обадила на тел. 112 от телефона на сестра си. Намерила своя телефон и от него в 04.45 часа набрала номера на приятеля си свид. Т.. Докато говорила с него по телефона, крещейки за помощ, тя отворила входната врата на апартамента и позвънила на съседна врата на апартамент за помощ, но никой не й отговорил, влизала и излизала от апартамента, където били пострадалата и подсъдимия, като свид. Т. чувал по телефона как Д. казвала: „К., какво направи бе, остави ме, остави ме“, след което излязла навън от кооперацията, където продължила да вика. Виковете на свид. Д. В. били възприети от свид. М.К.., живуща на съседния адрес - ул..., която в 04.49 часа се обадила на тел.112, съобщавайки, че от съседната кооперация жена вика за помощ. След това свидетелката К.И. излязла на терасата, откъдето видяла Д. долу на улицата пред № 9 да вика за помощ и отишла при нея, като й съобщила, че се е обадила на 112 и ще дойде помощ. При двете жени на улицата пред кооперацията се присъединил и свид. Б.П., който също чул виковете за помощ. През цялото време Д. продължавала разговора си със свид. Т., като повтаряла какво се е случило в апартамента и го подканяла да побърза. Този разговор бил с времетраене около 8-9 минути и продължил до около 04.53/04.54/часа. Той бил прекъснат от свид. Т., за да се обади от своя мобилен телефон до дежурната в ОД МВР Бургас и да разбере дали има изпратен полицейски патрул на адреса, каквото обаждане е осъществено в 04.54 часа. Малко след това свид. Т. пристигнал пред кооперацията, почти едновременно с него пристигнал и полицейския патрул - свидетелите В.С. и П. Д.. През това време, след като приключила разговора с приятеля си и до неговото пристигане свид. Д. В. разговаряла за няколко минути със свид. К.И. и свид. Б.. На пристигналите двама полицейски служители Д. съобщила, че тя е сестра на момичето, за което е постъпило обаждане, че е намушкано с нож. Тя ги уведомила, че намушкването е в главата, както и че сестра й е в апартамент на втория етаж, а с нея е лицето, което я е намушкало. Двамата полицейски служители видели, че момичето има кръв по едната ръка и по лицето, както и синини по врата, и незабавно се качили на втория етаж, като след тях тръгнал и св.Т.. След като свид. Д. В. излязла навън, в апартамента останали П. и пострадалата. П., който бил гол от кръста нагоре, наранил лявата си ръка в областта на предмишницата, като използвал за това части от счупените чаши. Взел от гардероба, намиращ се до входната врата на апартамента коженото си яке и го облякъл на голо, както бил без тениска. От собствения си телефон се обадил на тел. 112, като при установяване на връзка в 04.54 часа с оператор при същия спешен център и чувайки гласа на оператора заявил „Аз съм се обадил“ и прекъснал връзката. След това се доближил до пострадалата П. В. и застанал на колене пред нея, до пристигането на полицейските служители. Двамата полицейски служители свидетелите В.С. и П. Д. влезли първи в апартамента, а след тях и свид. Т.. Първото нещо, което те възприели било подсъдимия П. да стои на колене до пострадалата, която лежала на земята до леглото със стърчаща дръжка на нож от лявото слепоочие. Свид. С. и Д. предприели действия по задържането на П., а свид. Т., след влизането си в апартамента, се насочил директно към пострадалата, като й оказал помощ, изразяваща се в придържане на главата в неподвижно положение, за да не се размести ножът. През това време тя говорила „Какво му стана на това момче? Защо превъртя така?“. Докато подкрепял главата на пострадалата, св.Т. чул подс.К. П. да казва: „Какво направих! Т., помогни й!“ Подобни реплики били чути и от свид. В.С., който възприел, че подс. П. сякаш говорел на себе си на глас, като го чул да казва: „Какво направих?“, „Как е П.?“, „Какво става“, „Аз не съм го направил“. Докато говорил тези реплики П. „прибелил очи“ и започнал да се задушава. Свидетелят С. възприел, че подсъдимият си е глътнал езика и му оказал помощ, като хванал долната му челюст и я дръпнал надолу, а с показалеца на лявата си ръка бръкнал в устата му, напипал езика в отвора на гърлото, успял да го хване и да го измъкне обратно в устната кухина. За да му помогне да се съвземе, свид. С. налял чаша вода и полял П. по главата и тялото и му дал да пие. Няколко минути по-късно в апартамента влезли свид. П.С. – медицинска сестра в ЦСМП и свид. К.К. – лекар в ЦСМП, като и двамата възприели, че П. говорил нещо, а свид. С. различила изреченията: „Как ще го направя аз? Защо ще го направя аз?“. Пострадалата П. В. била транспортирана до МБАЛ Бургас, като в линейката при нея се качила и сестра й – свид. Д. В.. П. също бил транспортиран до МБАЛ Бургас, с дошлата малко по-късно втора линейка. Там той бил прегледан и раната на лявата му ръка била обработена от свид. д-р Д.К.. Същият ден – на..г. пострадалата П. В. претърпяла 4-часова невро- хирургична интервенция, при която от главата й бил отстранен ножът и били извършени всички други необходими действия за отстраняване на съпътстващите наранявания и последиците от проникването на ножа. В резултат на нараняванията В. загубила голямо количество кръв, което довело да анемичен синдром, за който били прелети 12 сака кръвни продукти с общо количество 2868 мл. След операцията била лекувана в реанимация и изписана на 30.03.2022г. Видно от изготвената СМЕ № 230/2022г. от д-р С.Ш., лекар в “Съдебна медицина“ при УМБАЛ АД Бургас, пострадалата П. В. имала: 1. порезни рани по врата в ляво и по лявата мишница, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 2. Две рани в областта на гърба, които са довели до проникване в гръдната кухина, в резултат на което получила двустранен парциален пневмоторакс, двустранни плеврални изливи и двустранен подкожен емфизем, всеки един от тях водещ до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 3.прободно-порезна рана в областта на главата, в ляво темпорално, което нараняване прониква в черепната кухина и е довело до развитие на субдурален и епидурален кръвоизлив, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота. Съгласно заключението на СМЕ, посочените по-горе увреждания довели до загуба и на голямо количество кръв, вследствие на което пострадалата П. В. развила анемичен синдром, от който е щяла да последва смъртта й, ако не й е била оказана спешна медицинска помощ. Състояние на пострадалата е квалифицирано като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Видно от СМЕ №87/2022г. от..г., изготвена от същото вещо лице, св.Д. В. получила драскотина и оток в областта на лява скула и ляв долен клепач, охлузни рани по шията и обработена хирургично по-дълбока рана по дясна предмишница, квалифициращи се като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице описаните увреждания отговаряли да са получени по време и начин, както лицето съобщава, от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто може да бъде всеки нож, или друг предмет с подобна характеристика. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от СМЕ 210/2022г., изготвена от същото вещо лице, по отношение на К. П. били установени по долната половина на лява предмишница множество порезни рани с обща площ 4х4 см. и в непосредствена близост над тях рана с дължина 12 см., обработена хирургично с наложени 10 шева. Установени били и множество зачервявания на кожата в горна и средна трета на гърба, на обща площ 30х30 см. Според вещото лице порезните рани не били с голяма дълбочина и нямало пречка П. сам да се е наранил с дясната си ръка. Получените наранявания отговаряли да са получени от действията на предмет с режещ ръб като нож, стъкло или всеки друг предмет с подобни характеристики. Трите съдебномедицински експертизи са изготвени при съобразяване на наличните данни в досъдебното производство и наличната по делото медицинска документация. Настоящият съд не се съмнява в компетентността на вещото лице и качеството на извършените освидетелствания, поради което кредитира посочените експертни заключения. В хода на ДП е изготвена тройна комплексна съдебно-психиатрично- психологична експертиза от вещите лица д-р А.Г. – психиатър, д-р Ж.С. – психиатър и В.Б. – клиничен пихолог. Приемат, че най-вероятно подсъдимият К. П. не е разбирал свойството или значението на извършеното и не е можел да ръководи постъпките си към..г. при извършване на процесното деяние, защото поведението му, което е било автоагресивно и агресивно, нетипично за него, не е било нормалпсихологично мотивирано, поради липса на данни за каквато и да е провокация от страна на обкръжението му. Този извод е направен въз основа на дадената от подсъдимия информация, че не си спомня нищо, и от показанията на свидетеля Т.Т., който при пристигането си на местопроизшествието е възприел думите на подсъдимия „Т., помогни й, спаси я, какво стана, какво направих?“. На следващо място вещите лица правят заключение, че най-вероятно подсъдимият е бил в състояние на патологична просъница, което представлява краткотрайно разстройство на съзнанието, позовават се на твърденията на подсъдимия, че има дълбок сън и му се е случвало няколко пъти, когато го събудят, в следващите 15-30 минути да прави нещо, което след това не си спомня, както и на фамилна обремененост на братовчедка с епилепсия. Вещите лица не дават никакво обяснение на състоянието патологична просъница, какво представлява, какво го провокира, колко често се среща, докато човек се намира в това състояние какви процеси протичат на мисловно, емоционално и физиологично ниво, какво би подтикнало човек в това състояние да нападне другиго. Съответно липсва и анализ на поведението на подсъдимия в процесната нощ, отнесено към характеристиките на патологичната просъница. Липсват други данни, които да подкрепят този извод, освен съобщеното от подсъдимия, още повече, че то противоречи на приетото от същите вещите лица при обсъждането на заключението, че освидетелственият винаги е имал нормалпсихологично мотивирано поведение, изключващо психопатологична продукция като качествено или количествено нарушение в отделните психични сфери – съзнание, мислене, вазприятия, емоции, памет, интелект, т.е. никога не е бил в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието до събитията на 14.06.2022г. Отново като предположение се посочва, че е възможно подсъдимият да е бил в състояние на патологично алкохолно опиване. Тези дефицити на заключението го отличават от заключението на комплексната петорна експертиза. Вещите лица са посочили, че за да се прецизира състоянието на подсъдимия, е желателно да се направи ЕЕГ /електроенцефалография/, както и ядрено-магнитен резонанс, с оглед откриване на евентуални патологични промени в мозъчните структури, които могат да бъдат предиспозиция за състоянието му, в което е извършил инкриминираното деяние. Към датата на освидетелстване подсъдимият бил психично здрав и имал възможност да участва в наказателното производство, правилно да възприема и запаметява факти и обстоятелства, да дава обяснения за тях и евентуално да изтърпява наказание лишаване от свобода, ако бъде признат за виновен, но приемат, че към датата на инкриминираното деяние не е имал възможност да участва в наказателното производство, правилно да възприема и запаметява факти и обстоятелства и да дава обяснения за тях, да участва в съдебно заседание и да изтърпява наказание лишаване от свобода, защото най- вероятно поведението му не е било нормалпсихично мотивирано. Към датата на деянието не е бил в състояние на силно раздразнение, тъй като нямало данни за каквато и да било провокация от страна на обкръжението му и най-вероятно е бил в състояние на краткотрайно разстройство на съзнанието. Подсъдимият е описан като човек със сангвиничен темперамент с присъщите повишена активност, енергичност и работоспособност, с екставертна насоченост на личността, с добри комуникативни умения. Характерът му е описан, като лесно поддаващ се на дисциплина, сдържащ чувствата си и негативните си реакции, упорит при постигане на целите си, висок личностов самоконтрол и реалистично изградена самооценка. От самооценъчен многопрофилен въпросник се установявало, че подсъдимият се характеризира със свръхконтрол, емоционална лабилност и индивидуализъм, отчитат повишен самоконтрол, завишена взискателност към себе си и към другите, стремеж към бягство от трудностите. За изясняване с категоричност на поставените въпроси е била назначена петорна комплексна съдебна психологично-психиатрична и неврологична експертиза, изготвена от вещите лица: д-р Л.Т. – специалист съдебна психиатрия и психиатрия, пр. пр. по невропсихология; проф. д-р П. Б. – специалист по неврология, пр. пр. по епилептология, електрофизиология и невропсихология; д-р П. Г. – специалист по психиатрия; д-р Е.К. – специалист по психиатрия, пр. пр. невропсихология и А.И. – психолог. Тази експертиза е изготвена след извършване на посочените в тройната комплексна психиатрично-психологична експертиза неврологични изследвания и след неколкократни интервюта с подсъдимия от отделните специалисти. Експертите са категорични в заключението си, че по време на инкриминираното деяние К. П. не е бил с краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, което ведно със съхранения му интелект предопределя психичната му годност да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си към 13-..г. Към същия момент подсъдимият е могъл правилно да възприема и запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и обстоятелства от реалността, касаещи воденото наказателно производство. Според вещите лица той има изградена и съхранена психична годност да разбира смисъла на извършените следствени действия спрямо него и не е налице медицинска пречка, която да възпрепятства участието му във фазите на водения срещу него наказателен процес. При налагане на наказание лишаване от свобода, П. може да разбира смисъла, поради което спрямо него може да бъде реализирана наказателна отговорност. Също с категоричност вещите лица заявяват, че П. е бил с афективно (емоционално), но не и афектно детерминирано поведение, поради което изключват възможността за наличието на физиологичен афект по време на инкриминираното деяние. Към момента на деянието е бил в лека към средна степен на алкохолно опиване. Употребеното количество алкохол е улеснило, но не е мотивирало поведението му. Относно отношението му към извършеното деяние се посочва, че в резултат от неговите характерови особености, той изпитва силен страх от отхвърляне и негативни оценки, поради което се стреми винаги да бъде харесван и приет като отговарящ на очакванията, отговорен, загрижен човек. Това е причината, поради която той не разкрива собствените си чувства и възгледи, а пред околните поставя „фалшива маска“ на честност, благоразумност и откровеност. За да постигне това той е склонен на свръхконтрол и потискане на гнева. В конкретния случай подсъдимият в резултат от употребения алкохол е изгубил контрол над потиснатите чувства и емоции, предизвикани от пострадалата П. В. чрез отхвърляне на желания от него интимен контакт. Проявеният акт на агресия на П. спрямо пострадалата представлява разгърната емоционална реакция на фрустрация, изводима от преживявания от спектъра на малоценностните изживявания. Тази агресивна реакция не е отражение на поведението на пострадалата само по себе си, а на начина, по който ситуацията е възприета и интерпретирана от подсъдимия. Според вещите лица, след инкриминираното деяние П. е мобилизирал личностовия си ресурс да представи своите действия като болестно детерминирани, т.е. касае се за защитно поведение с цел избягване или намаляване на наказателната му отговорност. На последния поставен въпрос в експертизата, вещите лица отговарят, че при П. не се установяват психични психотични деструкции, както понастоящем, така и в минало време, които да могат да бъдат приравнени към промяна на съзнанието по смисъла на закона и да са медицинска предпоставка за прилагането спрямо него на принудителни медицински мерки във връзка с чл.89 от НК. При психологопсихиатричното и неврологично обсъждане вещите лица са изградили цялостен и пълен психологически портрет на подсъдимия П., обобщили са резултатите от множеството психологични тестове, които са направили, като са изследвали личността му с различни обективни и полупроективни методики, описани в експертизата, описали са резултатите от инсрументалните изследвания ЕЕГ и ЯМР, от които е установено, че при П. не са налице патологични находки, описано е неврологичното обследване, като крайното заключение на вещите лица е, че при подсъдимия липсват анамнестични, клинични или инструментални данни за наличие на неврологично заболяване. Категорично е отговорено на въпроса защо вещите лица считат, че към момента на извършване на инкриминираното деяние П. не е бил в никое от предполагаемите състояния патологична просъница, алкохолно опиване или физиологичен афект. Ясно и конкретно са посочени характеристиките на всяко едно от тези състояния и по отделно са съпоставени с поведението му в съответния период, при което са установени несъответствия, които формулират извод, че не е бил в никое от посочените състояния. В съдебно заседание вещите лица отговарят на всички въпроси, поставени от защитата относно поведението на подсъдимия към момента на извършване на деянието и непосредствено след това, както и доколко поведението му е резултат от проявено патологично състояние. Експертите дават разяснения, че подсъмият не е бил в състояние на физиологичен афект, тъй като не е имало провокация и поради голямото количество изпит алкохол, организмът не е бил във физиологично състояние, поведението му е било целенасочено и избирателно към пострадалата П. В.. Високото количество изпит алкохол, според вещото лице Тумбев, изключва и възможността за патологично опиване и просъница. Също така П. не съобщава за някакви конфликти, които да водят до застрашеност. По време на патологичната просъница се наблюдават непълно разбуждане, страхови изживявания, понякога халюцинации, транзитални налудни идеи и др., каквито при подсъдимия липсват. Направено е разграничение между трудното събуждане, съпроводено с неадекватност, и патологичната просъница, която представлява помрачение на съзнанието и се случва най-много веднъж в живота, а не често, както съобщава подсъдимия за трудното си събуждане. При патологичното алкохолно опиване е необходимо да има неврологично заобляване, каквото в случая категорично не е установено. Също така то възниква при минимални количества алкохол, липсва последната фаза на състоянието, която се изразява в пълна физическа и психическа безпомощност. След предявяване на СД, съдържащо запис на обаждането на П. до тел.112, вещото лице разяснява, че самото избиране на тел. 112 говори за адекватност, независимо от това колко неадекватно е самото му изказване по време на разговора, като последното се дължи на високи нива на ситуативна тревожност. Напълно е изключена възможността П. да е бил в сънено състояние и да се е стреснал от шума на чашите върху нощното шкафче на пострадалата или от нейния вик, като се е почувствал заплашен и съответно да е агресирал с цел да се защити. Вещите лица обясняват поведението му с прилагания от него механизъм на свръхконтрол, който е спаднал поради кумулация на неудовлетворени негови потребности и това е довело до несъразмерно интензивна реакция от негова страна. Като катализатор на тази реакция в случая експертите разглеждат отказът на пострадалата П. В. за интимна близост с подсъдимия и да стане да си говорят. Настоящият съд установи някои съществени разминавания в констатациите на тройна комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза от 24.06.2022г. и на петорната комплексна съдебна психологична, психиатрична и неврологична експертиза от 01.02.2023г.. Съобразявайки използваните от вещите лица по двете експертизи доказателствени материали, направените от тях изследвания, тестове, интервюта, инструментарни изследвания, обсъждането на обследваното лице, както и самите заключения настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния, намира, че следва да кредитира петорната експертиза, която е по-пълна, обективна и обоснована, като дава ясен и категоричен отговор на всички поставени въпроси. Това експертно заключение е постановено на по-късен етап след събирането на допълнителни данни, относно отношенията на подсъдимия и пострадалата, които обосновават наличието на мотив за извършване на престъплението, които не са били налични при изготвянето на тройната експертиза. Петорната експертиза също така изпълнява предписанията в тройната за медицински изследвания за установяване на неврологичния статус на подсъдимия, които допринасят за изясняване дали същият е бил в патологично състояние към момента на извършване на престъплението, което му е попречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Докато в тройната експертиза заключенията са уклончиви, без ясни мотиви въз основа на какви изследвания и анализи вещите лица са достигнали до крайните си изводи, то в петорната експертиза са посочени всички направени на подсъдимия тестове и резултатите от тях, обяснява се поведението му и мотивите му за предприемане на нападението, подробно е разяснено какви са характеристиките на патологична просъница, патологично алкохолно опиване и физиологичен афект и защо вещите лица считат, че подсъдимият П. не се е намирал в нито едно от тези състояния, и въз основа на изложеното са направени категорични изводи относно способността му при извършване на престъпното деяние да взема волеви решения и да контролира поведението си. В състава на петорната експертиза са лица доказани специалисти в своята област с богат професионален опит, включително с извършители на престъпления. Предвид всичко изложено настоящият съд счита, че петорната комплексна съдебна психологична, психиатрична и неврологична експертиза от 01.02.2023г. дава обективен и безпристрастен отговор на поставените въпроси, поради което изцяло я кредитира. По делото е изготвена и комплексна съдебна психиатричнопсихологична експертиза на постр. П. В., от вещите лица д-р Н.З. – съдебен психиатър и клиничния психолог В.Н.-Б.. Те са установили, че П. не се води на отчет в картотеката на ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ – гр. Бургас и не е била пациент на стационара на същото лечебно заведение. Категорични са, че тя е разбирала свойството и значението на случилото й се и е могла да ръководи постъпките си при осъщественото спрямо нея деяние, предмет на настоящото производство. Към настоящия момент определят В. като клинично психически здрава и не намират пречка същата да участва в наказателното производство, правилно да възприема фактите и да дава показания, както и да участва в съдебно заседание. Констатират, че равнището на развитие на интелекта й е на ниво над средната норма за календарната възраст. Не се установяват изразена личностова акцентуация или същинско личностово разстройство. Посочват, че интелектът на лицето и личностовото му развитие съответстват на календарната му възраст. По делото са изготвени две съдебно химически експертизи за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия П., съответно на..г. от вещо лице при БНТЛ към ОД на МВР-Бургас и на 28.04.2022г. (на контролна проба) от експерти при Военномедицинска академия. И двете заключения са категорични, че в кръвта на подсъдимия не е установен алкохол. Последното противоречи на данните, изводими от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е изпил повече от една бутилка от 700 мл. Узо. В съдебно заседание вещото лице при БНТЛ към ОД на МВР-Бургас Лина Т.а е разяснила, че видно от протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, приложен на л.104, т.1 от ДП, кръвната проба е взета на..г. в 12: 30 часа. Предвид обстоятелството, че подсъдимият е употребявал алкохол до около 3 часа сутринта на..г. Според вещото лице изминалият период от около 8-9 часа е достатъчен, за да се разгради употребения от П. алкохол, което обяснява отрицателния резултат от съдебно химическите експертизи. Предвид изложеното, заключенията на тези експертизи не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Със съдебна химикотоксикологична експертиза от 28.04.2022г., изготвена от вещи лица при Военномедицинска академия, се установява, че в кръвта на подсъдимия К. П. няма наркотични/упойващи вещества. Съдебна химикотоксикологична експертиза, изготвена от вещи лица при Военномедицинска академия, установява, че в употребената от подсъдимия алкохолна напитка узо не е имало наркотични вещества или психоактивни медикаменти. Съдържанието на напитката е 40 об.% етанол и ароматичен компонент анетол, който е характерен за анасоновите напитки. От изложеното следва извод, че подсъдимият не е приел наркотично вещество или психоактивен медикамент, които биха могли да предизвикат агресивно поведение в безпаметно състояние. В изготвена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, обективирана в Протокол № 12 от 20.04.2022г., вещото лице констатира, че кръвната група на подсъдимия К. П. е А (бета) по системата АВО. При извършване на изследването е установено, че върху мобилен телефон „Redmi“, мобилен телефон със символ отхапана ябълка на гърба, олекотена завивка, марлен тампон – отривка от местопроизшествието, черно кожено яке с надпис „THE POWER DESIGN“ в горната вътрешна част на гърба и панталон със странични джобове, с надпис „SMOG“ от вътрешната страна на задната част е установено наличие на човешка кръв от кръвна група В (алфа) и върху мобилен телефон „SAMSUNG“ е установена човешка кръв, без да е доказано чия. По черна тениска с надпис „Adidas“ и „The brand with the tree stripes“ отпред и по чифт къси черни чорапи с надпис „Adidas“, не се установяват следи от кръв. В досъдебното производство са изготвени и две ДНК експертизи. Видно от Протокол №22/ДНК-117 от 14.06.2022г., по изцапаното с кръв острие на ножа се определя ДНК профил, който съвпада с ДНК профила на П. В.. При изследване на дръжката на ножа е определен ДНК профил на смес от клетъчен материал от повече от две лица в различно съотношение. По-силно проявен е ДНК профилът на П. В.. По-слабо проявление се отчита на ДНК профила на Д. В.. Отчетено е, че ДНК профилът на подсъдимия П. е проявен с по-нисък интензитет, но предвид факта, че изследваният нож по цялата си повърхност (острие и дръжка) е замърсен с кръв, този резултат е обясним. Заключението на вещото лице е, че по дръжката на ножа се открива смес от клетъчен материал (кръв и епителни клетки) от П. В., Д. В. и К. П.. С втората ДНК Експертиза – Протокол № 22/ДНК-297, се установява принадлежността на кръвта и клетъчния материал по дрехите на подсъдимия. От черна тениска, силно замърсена, с надпис Adidas е иззет клетъчен материал, при който по-силно проявеното ДНК е на подсъдимия П., което означава, че по-голямото количество клетъчен материал произхожда от него. С доста по-нисък интензитет и не във всички локуси се установява ДНК профила на свид. Д. В.. Същият резултат е установен при изследването на кръв от панталона на подсъдимия, иззета от червено-кафяв участък на левия крачол, като алелите в ДНК профила на Д. В. се проявяват във всички локуси, макар и с по-нисък интензитет. Материал е иззет и от червено-кафяви зацапвания по предната страна и около джобовете на якето, при което е установено, че по-голямото количество от кръвта произхожда от Д. В.. По якето има следи от кръв и от подсъдимия П., но в по-малко количество. В съдебно заседание вещото лице Каменова пояснява, че за ДНК изследване е необходимо минимално количество материал, т.е. не се изследва цялото иззето количество, а само малка чест от определен участък, като резултатът на изследването се отнася само за тази част на пробата. Основното възражение на защитата е за допуснати от Окръжен съд – Бургас съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствените материали, както и при мотивирането на присъдата. Настоящата инстанция намира, че процесуалната дейност на първоинстанционния съдебен състав, финализирана с атакуваната присъда, не страда от визираните във въззивните жалби на защитниците на подсъдимия съществени нарушения на процесуалните правила, установяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на всички значими по делото, обстоятелства. Апелативият съд не установи пороци в дейността на окръжния по събирането, проверката или оценката на доказателствените материали по делото. Не намери същите да са интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, както и да са ангажирани изводи на основата на негодни доказателствени средства. При формиране на вътрешното си убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, окръжният съд е съобразил императивните предписания на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. При осъществения въззивен контрол, настоящият съдебен състав констатира, че правилно окръжният съд е приел за безспорно установено по делото, че нараняванията на пострадалата П. В. са причинени чрез сгъваем нож с надпис „Browning“ и с дължина на острието около 10 см., длъжина на дръжката 12 см., ширина в средната част около 2, 7 см., дебелина 1 см., който е останал забит в главата на пострадалата до последващото му хирургично отстраняване. Тези наранявания са подробно описани в съдебномедицинска експертиза № 230/2022г. на “Съдебна медицина“ при УМБАЛ АД Бургас. Вещото лице е дало становище, че всички увреждания, състоящи се в порезни и прободни рани по врата в ляво и по лявата мишница, две рани в областта на гърба, и нараняването в главата на П. В., са получени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто може да бъде всеки нож с ширина на острието около 2, 5 см. и дължина на острието около 10 см. или всеки друг предмет с подобна характеристика. Така описаното от вещото лице средство на престъплението, напълно съответства на оперативно извадения от главата на П. В. нож, тип сгъваем, с надпис „Browning“. Последното безспорно се установява от медицинската документация и показанията на свид. Л. Т. – лекар УМБАЛ – Бургас, който на..г. е извършил оперативното отстраняване на ножа от главата на П. В. и го е предал на разследващите органи с протокол за доброволно предаване като веществено доказателство по делото. Обстоятелството, че посоченият нож е послужил за извършване на престъплението се потвърждава и от заключението на ДНК експертиза, обективирана в протокол №22/ДНК-117, която безспорно установява, че по острието на този нож е определен ДНК профил, който съвпада напълно с ДНК профила на П. В.. По делото не се спори и относно собствеността на ножа. Данни в тази насока се излагат от свид. Н.П., която в началото на 2022г. е подарила процесния нож на П. като закъснял коледен подарък. Обстоятелството, че именно забитият в главата на пострадалата нож е бил у подсъдимия П. на рождения ден се потвърждава както от свид. П., така и от показанията на свидетелите Ц.П. и А.И., които са възприели, че П. го е оставил на масата. Самият подсъдим също потвърждава в обясненията си, че е носил ножа в процесната нощ. Спори се по въпроса как описаният нож се е озовал в главата на пострадалата П. В. и кой го е забил там. В изследване отговора на тези въпроси окръжният съд правилно е дал вяра преимуществено на показанията на пострадалата П. В. и на нейната сестра и единствен пряк очевидец на случилото се – свид. Д. В.. Техните показания са логически свързани и взаимнодопълващи се, те са подкрепени и от останалите доказателствени материали по делото. Фактическата обстановка се установява на първо място от показанията на свид. П. В., дадени на 17.06.2022г. и на 17.02.2023г. Въпреки белите петна в паметта й, за които тя съобщава, данните, които си спомня, са изложени в логичен и последователен ред. Настоящият съд няма съмнения в достоверността на тези показания, доколкото те са подкрепени от доказателствените материали по делото. Относно обстановката по време на празненството за рождения ден на свид. Н.П. и поведението на подсъдимия П. в този период няма противоречия в показанията на присъствалите свидетели, включително и от страна на подсъдимия. Относно преживените от пострадалата болка и ужас, приложеното й лечение, здравословното й състояние след излизането от болницата и последващото й влошаване, както и необходимостта от психологическа помощ, думите й в различни техни части се потвърждават от медицинската документация, приложена по делото, от извършената й съдебно медицинска експертиза, от показанията на нейната майка – свид. В. В., както и от показанията на психолога, когото е посещавала – свид. И.А.. Относно случилото се в периода от изпращане на гостите, до откарването й в болница, свидетелката П. В. има ясен спомен за събитията до момента на нападението. Тя описва разговора си с подсъдимия на терасата, поведението му, когато я е събудил да си говорят и тя му е дала една от своите тениски. П. не изразява съмнение и в спомена си за второто събуждане от подсъдимия. Тя е възприела начина, по който е бил облечен – гол от кръста нагоре, ножа в дясната му ръка, придвижването му около нейното легло. Припомня си изпитания страх и че е започнала да вика от ужас, но не си спомня какво. От този момент до момента, когато се е озовала на пода с нож в главата, спомените й се губят, което е нормално предвид изживените емоционален шок и физическа болка. Следващото, което си спомня е, че е искала да извади ножа, но П. е стоял прав близо до нея и е повтарял „Не го вади!“. Има спомен и за подкрепата, която е получила от свид. Т., когато са влезли полицаите и медиците, както и за подкрепата, оказана й от нейната сестра в линейката на път за болницата. На първо място следва да се отбележи, че няма съмнение в годността на пострадалата да възприема и да възпроизвежда факти за инкриминирания период – в този смисъл е категоричното заключение на комплексната съдебна психиатричнопсихологична експертиза от 28.09.2022г. Неоснователни са възраженията на защитата, че свид. П. В. не е дала показания веднага след деянието, както другите свидетели, а три месеца по-късно. Упрекват я, че през това време е съгласувала показанията си с казаното от сестра й, за да насочат обвинението срещу подсъдимия. Този упрек не отчита тежкото здравословно и психическо състояние на свидетелката след деянието. Ужасът от нож, забит в главата й, продължилата 4 часа сложна хирургическа операция по премахването му, продължителният възстановителен период в реанимация, анемичният синдром, предизвикан от загубата на кръв, който дава негативно отражение върху всички функции на организма, силното главоболие, последвалото близо два месеца след изписването й от болницата усложнение, което е наложило повторното й хоспитализиране, същевременно пострадалата се е чувствала много зле емоционално, постоянно плачела, изпитвала е силен страх от околните и от остри предмети – всички тези обстоятелства в съвкупност са наложили отлагането на разпита на тази свидетелка до подобряване на нейното физическо и психическо състояние. Провеждането на разпит преди този момент единствено би застрашил нейното здраве. Самата свидетелка в показанията си уточнява, че откъслечно й се възстановяват спомени и части от спомени за инцидента, за които до момента не се е сещала. Това обяснява дългия период преди да даде вторите си показания на 17.02.2023г. Действително случилото се между подсъдимия П. и пострадалата П. В. на терасата и първото събуждане на пострадалата от подсъдимия да си говорят са събития, които не могат да бъдат пряко потвърдени от трети лица, тъй като са били възприети единствено от двамата, а подсъдимият не ги потвърждава. Настоящият съд намира за достоверни показанията на свид. П. В. в тази част, тъй като същата няма интерес от изопачаване или подмяна на фактите по делото. Също така безспорно установено е по делото, че лятото на 2021г. подсъдимият е потърсил интимна близост с пострадалата и е получил отказ от нейна страна. Това се потвърждава и от неговите обяснения. Очевидно подсъдимият имал интерес към П. и при наличието на възможност двамата да останат насаме в нейната квартира вероятна е възможността той да е действал по описания от свидетелката начин, търсейки нейното внимание. П. В. категорично и без никакво съмнение посочва К. П. като извършител на деянието. Настоящият съд изразява съгласие със становището на окръжния, че пострадалата няма мотив да посочи П. за извършител на деянието, ако действително не е така. Няма логика да обвинява в престъпление човек, с когото са били в толкова близки приятелски отношения, че го е допуснала да спи в дома й. Възприетата от пострадалата фактическа обстановка при второто й събуждане от П., когато е осъществено и нападението над нея, се потвърждава от показанията на сестра й, която се е събудила от виковете и е възприела осъщественото над П. нападение, като се опитала да й окаже помощ. В този смисъл показанията на двете свидетелки взаимно се допълват и описват нападението в неговата логическа последователност. Авторството на деянието се установява и от показанията на свид. Д. В., която също посочва като извършител подсъдимия К. П.. Тези показания се оспорват от защитата в частта, в която е описан механизма на извършване на нападението, като се твърди противоречие в отделните показания, дадени съответно на..г., на 16.03.2022г. и на 25.03.2022г. Разпитът на..г. е проведен в същия ден на инкриминираното деяние. На свидетелката е предоставена възможност да разкаже какво се е случило в свободен текст, при което тя няма как да е знаела, че данните които предоставя не са пълни и че някои дребни на пръв поглед неща могат да имат значение. Не може да не бъде отчетено и състоянието й – силно емоционална от случилото се, без да е спала, прекарала сутринта в болницата и притеснена за състоянието на сестра си. Действително първите показания, дадени от свидетелите, логично по принцип се приемат за най-достоверни, като най-близки до момента на инцидента, тъй като с минаване на времето доста от фактите се забравят или се изопачават. Но те могат да бъдат повлияни от изпитани силни емоции, които карат определени по-незначителни подробности да избледнеят. Вторият разпит на Д. В. е едва два дни след първия. След като тя си е починала и се е успокоила, и е нормално да си спомни неща, които първоначално са били потиснати от шока и страха от преживяното. Разказвайки преживяното на приятеля си – свид. Т., й е помогнало да структурира спомените си, поради което в разпита на 16.03.2022г. не се наблюдават значителни разминавания с първия, но е предоставена допълнителна информация, имаща значение за разкриване на обективната истина по случая. Обстоятелството, че свид. Т. е полицейски служител няма съществено значение в случая, тъй като в казуса той е единствено свидетел и няма разследващи функции. Предвид обстоятелството, че няма пречка самият той да дава показания по делото, служебното му качество не представлява препятствие и да разговаря с приятелката си за случилото се. Още повече, че няма данни, той да е оказал влияние какво да говори Д., а единствено я е подтикнал да разкаже всичко, което си спомня на компетентните органи. За да няма съмнение в данните, предоставени от свид. Д. В., разследващият орган е извършил третия разпит на 25.03.2022г., в който свидетелката отговаряла на конкретни въпроси, задавани от защитниците на К. П., които целят да изяснят обективно какво е възприела. Ето защо въззивният състав приема, че няма съществени противоречия във фактическата обстановка, описана от свид. Д. В. по преме на разпитите й на..г. и 16.03.2022г., доколкото вторият е допълнение към първия, а разминаванията в двата разказа са изчистени с разпита на 25.03.2022г. Няма пречка да бъде кредитиран и разпитът на свидетелката от 15.06.2022г. относно последователността и продължителността на разговорите, които е провела на инкриминираната дата с тел.112 и със свид. Т., както и от чий телефонен апарат се е обадила. За обективността на показанията на тази свидетелка може да се съди от последния й разпит на досъдебното производство на 01.03.2023г., когато заявява, че не си спомня сестра й и подсъдимият да са излизали на тераса, като уточнява, че се е приготвяла за сън в банята, поради което е възможно да не е забелязала отсъствието им от общото помещение. С последните показания тя не потвърждава показанията на сестра си, че с подсъдимия са пушили на терасата, но не ги и отрича. Свид. Д. В. се е пробудила от думите на сестра си, с които попитала подсъдимия П. защо не спи. Секунда след това видяла П. прекрачил сестра й, седнал върху тялото й, да ръкомаха над нея, като движенията на ръцете му са изглеждали като да нанася удари с нож, въпреки, че не е забелязала такъв. Цялото легло се е тресяло, а пострадалата е повтаряла крещейки „К., какво правиш, !“. Осъзнала, че П. наранява сестра й, Д. опитала да го избута. Бутайки го с гърба си, тя успяла леко да го изтласка, но той я преметнал през себе си и я хвърлил на пода. Когато е станала от пода, подсъдимият вече е бил в средата на стаята. П. В. била паднала на пода като горната част на тялото й била облегната на леглото, от главата й стърчала дръжката на нож. Пострадалата била в съзнание и искала да махне ножа, Д. В. също посегнала към ножа да го махне, тогава подсъдимият я спрял с думите „Д. не го вади!“. От момента, в който подсъдимият преустановил нападението, свидетелката го описва като хладнокръвен и спокоен. Първите думи на подсъдимия са били „Д., какво направих?“. Подсъдимият е бил целият в кръв, за себе си също посочва, че е била цялата в кръв. Докато свидетелката е била в апартамента, П. е вървял след нея. Основното възражение на защитата е за „сянката на ножа“, който уж го има, но никоя от свидетелките не го е видяла. Доказателствата по делото обаче са категорични, че ножът е напълно реален, с него са нанесени порезни и прободни рани и по двете сестри, не „сенки на рани“, а реални наранявания и в края на нападението същият нож е бил забит в главата на свид. П. В.. Безспорно е установено с Протокол № 22-ДНК-117 на БНТЛ към ОД на МВР – Бургас, че кръвта по острието на ножа съдържа ДНК на П. В., а от иззетите от дръжката на ножа епителни клетки и кръв се установява ДНК от К. П., П. В. и Д. В.. По отношение на двете сестри е ясно, че ДНК е попаднало по дръжката, като са се опитвали да извадят ножа от главата на П. В., така че единственият друг човек, който е имал достъп до ножа и го е държал в ръка, е подсъдимия П.. Действително по делото са налице безспорни доказателства, че този нож е на К. П. и е логично неговото ДНК да е по дръжката, но в помещението са се намирали само три лица –двете сестри и подсъдимия, и настоящият съд напълно изключва възможността някоя от сестрите да е държала ножа и да е извършила нападението. Този извод следва на първо място от съдебно медицинските експертизи на тези свидетелки, които описват наранявания с различен интензитет и дълбочина в различни части на тялото, което показва, че сестрите не са стояли статично, докато са им нанасяни ударите с нож. Очевидно по-сериозни са нараняванията при пострадалата П. В., спрямо която е била насочена атаката и която не е имала възможност да се защитава, предвид спонтанността на нападението и положението на тялото на подсъдимия – прекрачил тялото й и седнал върху нея, при което тя не е имала възможност да стане или да се премести, и по-леки при свид. Д. В., които са получени при боричкане с подсъдимия в опит да помогне на сестра си. Получените от Д. В. драскотина и оток в областта на лява скула и ляв долен клепач, охлузни рани по шията и прободна рана по дясна предмишница, няма как да са резултат от самонараняване. Раните са на различни места по тялото й и отговарят да са получени по описания от нея начин. Същевременно съдът отчита липсата на други наранявания по подсъдимия, освен разреза на лявата му предмишница, който не съответства да е получен по време на нападението и борбата му със свид. Д. В.. Този разрез е дълъг 12 см. и плитък, значително по-голям по дължина от получените при прободните удари дълбоки наранявания на сестрите. Раната е от вътрешната страна на предмишницата и единият му край стига до вените към дланта на ръката. Придружен е от множество други повърхностни порезни наранявания, поради което вещото лице по СМЕ № 210/2022г. допуска като най-вероятна причина самонараняване от страна на К. П., който няма пречка да е направил разреза с дясната си ръка. Дали този нож преди нападението е бил поставен на масата или някъде другаде няма никакво значение. Ножът е притежание на К. П. и той най-добре е знаел къде го е оставил след като празненството е свършило. От съществено значение в случая е обстоятелството, че непосредствено преди нападението, П. В. е възприела този нож в дясната ръка на подсъдимия П.. Неоснователно е и възражението за положението на подсъдимия, когато е нанесъл удара с нож в главата на пострадалата. Тази фактическа обстановка се извежда от показанията на свид. Д. В., която казва, че заставайки с гръб към подсъдимия е успяла леко да го измести от тялото на сестра й, тези думи се потвърждават от положението на тялото на пострадалата П. В. веднага след преустановяване на нападението – свлечена на пода и облегната на леглото. Пострадалата не е имала възможност да стане, докато подсъдимият е притискал тялото й, което означава, че в момента, в който той се е отместил в резултат от избутването от Д. и борбата с нея, П. е използвала възможността да се надигне. В този момент е станал ударът с нож в главата на пострадалата. Няма как този удар да е станал преди борбата между П. и Д. В., тъй като тогава последната нямаше да има рана по дясна предмишница, която съответства да е направена с ножа на подсъдимия. Този механизъм на деянието се потвърждава и от заключението на съдебномецинска експертиза № 230/2022г., вещото лице, по която посочва, че подсъдимият и пострадалата са били един срещу друг, като пострадалата е била по-ниско разположена от извършителя (седнала или легнала). Ударът е нанесен от ляво на дясно и леко отгоре надолу, най-вероятно с дясна ръка. От силата на удара вещото лице прави извод, че не е възможно случайно проникване на ножа в тази област на главата. Съобразявайки експертното заключение и свидетелските показания следва, че след като е бил седнал и се е отместил, така че да освободи тялото на пострадалата, която се е надигнала, но въпреки това подсъдимият е останал по-високо разположен от нея, за да може да забие ножа леко отгоре надолу, то той трябва да е бил полуизправен, както е приел и окръжният съд. Неоснователно се спори и за дълбочината на навлизане на ножа в главата на П. В.. Това обстоятелство не е от голямо значение. Достатъчен е самият факт, че ножът е проникнал в черепната кухина и е довел до съответното застрашаващо живота състояние, изразяващо се в субдурален и епидурален кръвоизлив. Тези обстоятелства са безспорно доказани. Косвено данни за извършителя на престъплението се съдържат и в предоставената от свид. Д. В. информация, непосредствено след нападението. Такава има в записа на разговора с оператора на тел.112 и в показанията на свид. В.С. и П. Д. – пристигналите в отговор на сигнала полицейски служители, на които Д. В. казала, че един мъж е пробол с нож главата на сестра й. Вярно е, че пред тях тя не споменава името на мъжа, но няма съмнение, че като е казала на полицаите, че извършителят е в апартамента с пострадалата, тя е имала предвид точно К. П., когото полицаите са установили на местопроизшествието. Към показанията на тези свидетели, потвърждаващи по косвен път показанията на пострадалата и нейната сестра, следва да се присъединят показанията на свидетелите М.К.. и Б.П.. Те също съобщават, че свид. Д. В. им е казала, че един човек е забил нож в главата на сестра й. Малко след деянието свид. Т., докато говорел по телефона с Д. я чул да казва: „К., какво направи бе, остави ме, остави ме“. Докато е придържал главата на пострадалата П. В., свид. Т. възприел и нейните думи „Какво му стана на това момче? Защо превъртя така?“. Изложените данни, макар и косвено, потвърждават авторството на подсъдимия К. П.. Твърдението за заинтересованост на свид. Д. В. не може да бъде разгледано еднопосочно. Действително тя е сестра на пострадалата, като общите им приятели категорично заявяват, че двете са били в много близки отношения, разбирали са се отлично и никога не са ставали свидетели на конфликти между тях. Същевременно защитата изтъква възможността Д. да твърди неистини срещу подсъдимия П., тъй като тя самата е получила физически наранявания от него в процесната нощ. Стремежът на защитата да изключи показанията на свидетел-очевидец от доказатествената съвкупност стигат дори до обвинение на свид. Д. В. в нападението на собствената й сестра. Предвид излагането на сходни данни по отношение на случилото се от пострадалата – свид. П. В., като предубедени се оспорват и нейните показания. Настоящият състав намира, че окръжният съд правилно е кредитирал показанията на тези две свидетелки като допустими, относими, взаимно допълващи се и правдоподобни. Действително и двете свидетелки имат интерес от изхода на делото, но същевременно не са заинтересовани от осъждането на лице, което не е извършило деянието. При категорично изложени данни и от двете, че нараняванията им са причинени от подсъдимия П. в процесната нощ, абсурдно звучи дори самото предположение, че е възможно извършителят да е най-близкият човек на пострадалата П. – нейната сестра Д.. Предвид обстоятелството, че в помещението към инкриминирания момент са били само те двете и подсъдимия П. и при еднопосочни показания на двете свидетелки, единственият верен извод е, че авторът на деянието е посоченото от тях лице – подсъдимият П.. Възможността за грешка е изключена, доколкото помещението, включително и нишата, където се е намирало леглото, на което са спели двете сестри, са били достатъчно осветени, за да могат да разпознаят нападателя и да разграничат извършваните от него действия. Още повече, че свид. П. В. се е събудила непосредствено преди нападението и макар и сънена, преди атаката е била все още в спокойно състояние, в което е възприела личността на нападателя. Последната няма интерес да лъже, предвид отношения им до момента. Очевидно тя му е имала доверие, което е допринесло за шока, който е изпитала, когато е осъзнала, че този човек я напада. Съдът отчита и поведението на лицата след приключване на нападението. Макар и шокирана от случилото се, свид. Д. В. предприема незабавни мерки да помогне на сестра си като първо се опитва да извади ножа от главата й, но е спряна от подсъдимия, после се обажда на телефон 112 и съобщава за случилото се, като малкото информация, която съобщава, е максимално адекватна, за да подпомогне полицейските органи, след това търси помощ по телефона от приятеля си свид. Т., както и от съседи. Междувременно подсъдимият П. не предприема никакви конкретни действия в помощ на пострадалата, освен това, че казва на свид. Д. В. да не вади ножа от главата й. Неговото поведение е описано от Д. като хладнокръвно и спокойно. След излизането на Д. В. от апартамента, подсъдимият останал сам с пострадалата. Тогава той е самонаранил лявата си ръка, вероятно с цел да обоснове някаква защитна версия. При разследването не е търсено средството, с което се е наранил, но предвид обстоятелството, че ножът на подсъдимия е бил в главата на пострадалата и липсата на данни за употребата на друг нож от кухненското оборудване, съдът приема, че самонараняването е станало с парче от счупените чаши на нощното шкафче на пострадалата, за които съобщава свид. П. В. в показанията си. Като взе предвид изложеното, настоящият съд счита, че правилно при първоинстанционното разглеждане на делото е прието, че в инкриминираното деяние няма намеса на неизвестно лице, влязло отвън. Този извод се подкрепя от показанията на свид. П. В., която е категорична, че е заключила апартамента и е оставила ключа на вратата преди да си легне да спи, а също и от заключението на ДНК експертизата, обективирана в Протокол № 22/ДНК- 117 на БНЛ към ОД на МВР – Бургас, съгласно която по дръжката на ножа има ДНК следи от К. П., П. В. и Д. В. и няма следи от лица с неустановен профил. Подобна версия за извършител, влязъл отвън, е изключително нелогична – от една страна данни в тази насока не се съобщават от никой от тримата присъствали в апартамента, включително и от подсъдимия, който твърди, че е спял и нищо не помни, от друга страна, дори външно лице да влезе в апартамента през нощта, то би било с цел кражба или грабеж, а в случая се предполага, че то е влязло, насочило се е към ножа на подсъдимия, който евентуално е бил на масата, но може и да е бил прибран от последния, след което е отишъл и от тримата присъстващи е нападнал само и единствено спящата П., без никаква причина, още повече че целенасоченото нараняване на конкретно лице предполага личен мотив, а по делото не се установи друго лице освен подсъдимия П., което да има такъв мотив. Не следва да се забравя на последно място, че съдържанието на всички показания на двете сестри от досъдебното производство, са ползвани при постановяване и мотивиране на присъдата по изричното желание и съгласие на подсъдимия и неговите защитници по реда на чл.371, т.1 от НПК. Неоснователно са приети като самопризнание думите на подсъдимия непосредствено след инцидента. Свидетелят В.С. – полицейски служител, който е пристигнал на местопроизшествието, при влизането си в апартамента е възприел цялостното поведение на подсъдимия непосредствено след деянието. Той посочва, че е чул подсъдимия да казва „Какво направих?“. Според този свидетел подсъдимият П. сякаш говорел на себе си на глас, като казвал: „Какво направих?“, „Как е П.?“, „Какво става“, „Аз не съм го направил“. По същото време свид. Т., който се качил в апартамента след полицейските служители, твърди, че чул подс. К. П. да казва: “Какво направих! Т. помогни й!“. Подобни реплики на подсъдимия се възпроизвеждат и в показанията на свид. С., която също е останала с впечатление, че подсъдимият е говорил сам на себе си: „Не съм аз! Защо ще съм го направил аз?“. Въпреки, че не представляват самопризнание, изречените реплики, изразяващи съжаление и отрицание, настоящият съд приема като защитна реакция на подсъдимия и като косвено потвърждение на показанията на сестрите за авторството на деянието. Както е обяснено в петорната комплексна психологическа, психиатрична и неврологична експертиза, К. П. прилага свръхконтрол спрямо поведението си, като потиска негативните емоции, за да получи одобрението на околните. За него е изключително важно да демонстрира общественоприемливо поведение, за да бъде харесван и приеман от всички. В конкретния случай, мотивиран от отказа за интимна близост и при снижени задръжки поради изпития алкохол, подсъдимият П. е изгубил контрол над поведението си, при това с фатални за неговата репутация последици. Репликите на подсъдимия показват от една страна осъзнатост за извършеното неправомерно поведение, но същевременно отхвърляне на собствената вина за стореното. Чрез повторението и то на глас, за да чува сам себе си, подсъдимият се опитва да си самовнуши, да се успокои, че той не е виновен, че той не го е направил, че няма причина да го е направил. Макар първоначално това поведение да е проява на психологически защитен механизъм, нещо като бягство от реалността, впоследствие то се превръща във възприетата защитна позиция на подсъдимия П., която той поддържа и до настоящия момент в наказателното производство. Настоящият съд изцяло кредитира показанията на полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието свид. В.С. и свид. П. Д. за възприетата от тях обстановка непосредствено след деянието; на свид. М.К.. и свид. Б.П. за поведението на свид. Д. В. и посочения от нея извършител; на свид. П.С. и свид. К.К. за възприетата от тях обстановка в апартамента и за състоянието на пострадалата; на присъствалите на празненството по случай рождения ден в дома на пострадалата П. В. свидетели Н.П., Ц.П., А.Е. и Д.М. излагащи сведения за обстоятелствата преди инцидента, както и за отношенията между подсъдимия и пострадалата, и между свидетелките Д. и П. В.; на свид. Ж.Г. и свид. Д.К., които са възприели физическото и психическото състояние на П. В. и на подсъдимия П. след инцидента; на д-р Т., потвърждаващ, че именно ножът, приобщен като веществено доказателство е този, който е бил изваден от него от главата на П. В.; на свид. Т.Т. относно чутото от свид. Д. и П. В. и от подсъдимия, и видяното след идването му; на свид. В. В. за физическото и психичното състояние на П. след инцидента. Показанията на всички тези свидетели изцяло кореспондират с приетата от съда по-горе фактическа обстановка по отношение на случилото се. Настоящият съд няма основание да се съмнява в достоверността на техните показания – няма данни за заинтересованост и пристрастност. Изложените от всички свидетели факти потвърждават показанията на основните свидетели П. и Д. В.. Неоснователни са възраженията относно присъствието на свид. Т. на местопроизшествието. Спекулира се от защитата за неговото професионално качество като полицай в Икономическа полиция – Бургас, но очевидно от показанията на присъствалите свидетели полицейските служители В.С. и П. Д., медицинската сестра П.С. и лекаря К.К., които са били в апартамента, докато свид. Т. също е бил там, потвърдени и от показанията на пострадалата П. В., последният не е извършвал никакви процесуално-следствени действия, не е докосвал нищо на местопроизшествието, а още с влизането си се е насочил към П., говорил е с нея, успокоявал я, помагал й да държи главата си неподвижно, т.е. през цялото време е оказвал помощ на пострадалата, като е напуснал жилището заедно с медицинския екип, помагайки същата да бъде изнесена. Нещо повече, свид. Костадинов потвърждава, че без намесата на свид. Т. е имало възможност да настъпят много по-сериозни усложнения за здравето на пострадалата, включително и фатален край, тъй като този свидетел е предприел единствените възможни в конкретната ситуация правилни действия по обездвижване на главата й, така че ножът да не се размести, с което е допринесъл за благоприятния изход от тежкото нараняване. Безспорно качеството, в което е присъствал свид. Т. на местопроизшествието не е служебно, а лично като интимен партньор на сестрата на пострадалата Д. и като близък приятел на пострадалата. Без съмнение непосредствено след престъплението и двете са имали нужда от неговата помощ и утеха, предвид преживения травматизъм. Именно в това качество и подсъдимият е възприел свид. Т., като в обясненията си не споменава за неправомерни негови действия на местопроизшествието и виждайки го да влиза в помещението възкликнал „Какво направих! Т., помогни й!“. Предвид изложеното, настоящата инстанция не намира за основателно твърдението на защитата, че свид. Т. е бил на местопроизшествието в качеството си на полицейски служител и е манипулирал обстановката в апартамента. Обосновано обясненията на подсъдимия П., че няма спомен за случилото се, са отхвърлени от окръжния съд като защитна теза. Съпоставени с останалите събрани по делото доказателствени материали, неговите обяснения остават изолирани. Защитата на подсъдимия е насочена в няколко направления, някои от които взаимнопротиворечащи си: от всички възможности за несъзнателно, съответно невиновно извършване на деянието – патологична просъница, патологично алкохолно опиване, физиологичен афект, през твърдението, че свид. Д. В. е нападнала собствената си сестра, до твърдението, че външен човек е влязъл в апартамента и е нападнал пострадалата. От една страна приема, че е възможно да е извършил деянието, но при липса на вина за стореното, от друга страна прехвърля виновното поведение на други лица, като напълно отрича своето участие. Предприетата защитна позиция, че не си спомня и че няма мотив за извършване на престъплението не може да надделее над събраните множество убедителни доказателства в обратната посока. Твърдението на подсъдимия, че след празненството е заспал на дивана, се оборват както от показанията на свид. П. В., че той я е събудил, за да си говорят и да поиска тениска, така и от изпратените от неговия телефон две съобщения до телефона, обслужващ синята зона в гр. Бургас във връзка с извършеното от него паркиране, които съобщения са съответно в 04: 05 часа и в 04: 06 часа. Разглеждайки различните версии, предложени от защитата, настоящият съд се позовава на заключението на кредитираната петорната комплексна съдебнопсихиатрична-психологична и неврологична експертиза, която категорично изключва възможността към момента на извършване на деянието подсъдимият П. да е бил в някое от състоянията патологична просъница, патологично алкохолно опиване или физиологичен афект, поради което вещите лица правят извод, че П. е разбирал свойството и значението на извършеното и е бил способен да контролира поведението си. Вещите лица оценяват заявената от П. загуба на паметта като защитна реакция, която цели да намали вредните за него последици. Подсъдимият не може да се позове и на обикновено алкохолно опиване, което да е замъглило съзнанието му. От една страна то не би облекчило положението му, тъй като не изключва вината, от друга страна по делото са налице безспорни доказателства, че подсъдимият не е бил повлиян от употребения алкохол до степен да не помни случилото се. Въпреки безспорните данни за употребеното от него количество алкохол през процесната вечер, всички свидетели, присъствали на рождения ден на свид. Н.П., са възприели, че той не е проявявал признаци на пиянство като залитане, завалване на говора или неадекватност. Свидетелят П. съобщава „К. изглеждаше леко подпийнал, но не много“, а свид. П. казва: „Според мен беше адекватен до нашето тръгване.“ Няма логика към края на празненството, подсъдимият да е „адекватен“, а близо два часа след като е спрял да употребява алкохол и наличният в кръвта му вече е започнал да се разгражда, изведнъж да се почувства пиян до степен да агресира и да не помни какво се е случило. Предвид изложеното, настоящият съд, намира обясненията на подсъдимия, че не си спомня какво е станало, за недостоверни. Относно версиите, че сестрата на пострадалата или трети човек - влязъл отвън, е извършил деянието, съдът констатира много несъответствия с доказателствения материал. Д. В. няма мотив за подобно поведение, нещо повече доказателствата са категорични, че тя се е опитала да помогне на сестра си, при което и тя самата е получила наранявания, след преустановяване на нападението е предприела всички зависещи от нея действия да предотврати по-тежки последици за пострадалата, като повикала помощ – по тел.112, от приятеля си свид. Т. и от съседи. Ако все пак се допусне, че е възможно Д. В. да е извършителят, се поставя въпросът как подсъдимият се е оказал изцапан с кръв при положение, че е спял и не се събуждал, как не се е събудил от ужасяващите писъци, които свид. Д. В., описва в своите показания, как Д. В. е получила нараняванията си и какво я е провокирало. Всички тези въпроси не могат да намерят отговор по делото, тъй като няма доказателства, които да установяват твърдяното от подсъдимия положение. Същото се отнася и за версията на защитата, при която познат или непознат човек, влиза в апартамента и напада П. В.. Безспорно е установено, че вратата на апартамента е била заключена и ключът е бил в ключалката, видно от показанията на свид. П. В.. Отново не е ясно как подсъдимият, въпреки че не се е събуждал, се е оказал в кръв, какво е неговото участие в този случай. Тази версия също се отхвърля от настоящия съд предвид липсата на каквито и да било доказателства, които да я подкрепят. В жалбите неоснователно се твърди, че неизяснен е останал въпросът как е бил облечен подсъдимият по време на твърдяното деяние. Поставя се въпросът защо по него и по дрехите му няма биологични находки, включително кръв от двете сестри. Има разминаване в показанията на двете сестри относно облеклото на П.. Свид. Д. В. няма ясен спомен по този въпрос, като предполага, че подсъдимият е бил с тениска, същевременно пострадалата П. В. е категорична, че когато я е събудил втория път подсъдимият е бил гол от кръста нагоре – без блуза или яке. Настоящият съд приема за вярно твърдението на пострадалата, тъй като то е подкрепено от доказателствата по делото. Видно от огледния протокол от 15.03.2022г. в тоалетната на апартамента на земята до тоалетната чиния е намерена черна тениска с къс ръкав с надписи „Adidas“ и „The brand with the three strides“. Тази тениска е подложена на изследване с Протокол № 22/ДНК-297 от 20.07.2022г., съгласно който по същата е открит клетъчен материал основно от подсъдимия, което означава, че същата е била носена от него. Същата е изследвана и със съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, която категорично установява, че по тази тениска не се установяват никакви следи от кръв. Предвид изложеното може да се направи извод, че подсъдимият не е носил тази тениска, когато е извършвал деянието. Няма данни по делото П. да е бил облечен с поисканата от П. В. тениска малко по-рано същата нощ. Въпреки, че черната тениска с шарени ръкави е редовно приобщена към доказателствата по делото, тя е била намерена от свид. Н.П. при почистването на апартамента, прибрана, изпрана и съхранявана от нея. Няма данни свид. П. да е възприела следи от кръв по тениската, когато я е намерила. Ето защо, настоящият състав изключва възможността да е била носена от подсъдимия към момента на извършване на деянието. От изложеното следва, че П. е бил гол от кръста нагоре, както твърди свид. П. В.. Надолу подсъдимият е бил облечен с панталон със странични джобове с надпис „SMOG“ отвътре в задната част. С Протокол № 22/ДНК-297 от 20.07.2022г. се установяват следи кръв от свид. Д. В.. От това следва, че подсъдимият е бил обут с този панталон по време и след нападението, тъй като преди това свидетелката не е кървяла. Със същия протокол се установяват следи от кръв от Д. и по черно кожено яке с надпис „The power design“, също собственост на подсъдимия, с което той е бил облечен, когато е задържан от полицейските служители. Настоящият съд изключва вероятността подсъдимият да е бил облечен с това яке, когато е извършвал деянието, тъй като никоя от свидетелките не предоставя такава информация. Възможно е това да е станало преди Д. да напусне апартамента, тъй като нейната кръв е установена по външната страна на якето, което предполага, че след като е била наранена, тя е имала физически досег с подсъдимия. Но е възможно и подсъдимият да е взел якето, докато ръцете му са били изцапани с кръвта на Д. В. след боричкането, което би могло да е станало и след като тя е напуснала апартамента. Основният въпрос е защо по подсъдимия няма следи от кръв от пострадалата П. В.. На първо място съдът обяснява това със положението на телата на пострадалата и подсъдимия. Видно от показанията на свид. Д. В. пострадалата е била легнала, а подсъдимият прекрачил тялото й седнал на нея и надвесен е нанасял удари. Това положение на телата се потвърждава от заключението на съдебно медицинска експертиза № 230/2022г., съгласно която пострадалата и извършителя към момента на нападението са били един срещу друг като пострадалата е била по-ниско разположена от извършителя (седнала или легнала). Предвид положението на телата, кръвта от раните на П. В. се е стичала надолу към леглото и дори да е имало пръски нагоре, те са попаднали по голото тяло на подсъдимия, което лесно е можело след това да бъде почистено. По панталона на подсъдимия също не са открити следи от кръв от пострадалата П. В.. Видно от Протокол № 22/ДНК-297 от 20.07.2022г. проба за изследване е иззета само от червено-кафяв участък на левия крачол, въпреки, че видно от снимките, приложени в албума за обиск на К. П. от..г. по панталона има и множество други петна от кръв, които са останали неизследвани. Кръвта на въпросното петно е от свид. Д. В.. Тук отново има значение разположението на телата на пострадалата и подсъдимия. Неговото седалище е било върху тялото на пострадалата, близо до краката й, докато нараняванията са в горната част на тялото на П. В., което означава, че е възможно пръски от кръвта й да не достигнат до панталона на П.. От друга страна разположението и динамиката на тялото на свид. Д. В., предполага че по време на борбата й с подсъдимия, тя е била наранена и е кървяла, когато е била преметната от него, при което тялото й е преминало близо до неговото и над краката му, което обяснява и следите от нейната кръв по панталона на П.. Защитата на подсъдимия П. изтъква, че е налице противоречие в твърденията на свид. Д. В., че подсъдимият е бил изцапан с кръв и обстоятелството, че когато е задържан, по тялото му не се установяват следи от кръв. Всъщност, когато е задържан по ръцете му е имало кръв, но предвид раната на лявата му предмишница, проба от тази кръв не е иззета и изследвана, а при обработването на раната в болницата, ръцете му са били почистени. Видно от Протокола за освидетелстване на лице от..г. и фотоаблума към него, към момента на освидетелстване на лицето, раната му вече е била зашита. Неоснователно е възражението на защитата, че при приобщаване на показанията на свидетели от досъдебното производство е нарушено правилото на чл.281 от НПК, тъй като съдът вместо частично, е прочел показанията им изцяло и е ползвал същите при постановяване на присъдата, като по този начин е заобиколил принципа за непосредственост в чл.18 от НПК. По делото по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК са били приобщени протоколите от разпити на свидетелите П. В., Д. В., Т.Т., М.К.. и Б.П.. Подсъдимият и неговите защитници са дали съгласие по реда на чл.371, т.1 от НПК да не се провежда разпит на тези свидетели пред съда, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. В този случай, за да е законосъобразно приобщаването е необходимо показанията да бъдат прочетени в тяхната цялост. При изслушване на свидетелите в съдебно заседание, поради констатирани несъответствия с изложеното на досъдебното производство или защото не си спомнят, са били четени показанията, дадени на досъдебното производство от свидетелите В.С. по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, Л. Т. по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, Ц.П. по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и на А.И. по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК. По реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 от НПК са четени и обясненията на подсъдимия от ДП, дадени на..г. Въззивната инстанция не констатира твърдяното нарушение от страна на първоинстанционния съд, доколкото видно от Протокол № 983 от 12.09.2023г., Протокол № 984 от 12.09.2023г. и Протокол № 1432 от 13.12.2023г. при постановяване на определението за допускане прочитането на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия в мотивите изрично е посочено за изясняването на кои факти следва да се прочетат съответните части от разпита на свидетеля. Предвид изложеното, по делото не се установява допуснато от Окръжен съд – Бургас нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване правилото на чл.281 от НПК. Неоснователно е възражението на защитата за предубеденост на прокурора, поради показването на пристрастие към пострадалата в обвинителния акт. Настоящият съд не намира думи и изрази в обвинителния акт, които да сочат на лично отношение на прокурора към пострадалата. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК за неговото съдържание. Той е ясен и подреден, не съдържа обидни квалификации или негативно отношение към подсъдимия. Фактическата обстановка е описана съобразно вътрешното убеждение на прокурора и е мотивирана от посочените в обвинителния акт доказателствени материали. Не се установяват, а не се и твърдят отношения на прокурора с някоя от страните по делото, поради което няма основание да се приеме, че същият е заинтересован от по- благоприятното развитие на делото в полза на пострадалата. Предвид изложеното Апелативен съд – Бургас намира, че не е налице предубеденост на прокурора, както твърди защитата. Неоснователно е и възражението на защитата, че отказът на окръжния съд да уважи доказателствените им искания е накърнил процесуалните им права. Допускането на същите експертни заключения и следствен експеримент е поискано и пред настоящата инстанция, поради което съставът вече се е произнесъл по основателността на тези искания с определение от 15.04.2024г., постановено в съдебно заседание от същата дата и не намира за необходимо да преповтаря мотивите, с които е оставил без уважение всички доказателствени искания на защитата. Доколкото в резултат на извършен самостоятелен анализ крайният извод на въззивната инстанция относно допустимостта на доказателствените искания се припокрива с констатациите на окръжния съд, не е налице допуснато от последния съществено процесуално нарушение. Неоснователно е и възражението на защитата, че ножът не е предявен. Макар, че действително това не е сторено по реда на чл.284 НПК, този пропуск не ощетява както съдебното следствие, така и защитата на подсъдимия, тъй като вещественото доказателство фактически е било предявявано при разпитите на свидетели, които имат отношение към същото – св. П., която го подарила на К. и го видяла в нощта на празненството в ръцете му и при оставянето от него на масата; св. Иванов, който също го видял в К. въпросната вечер; на св. М. от компанията, която обаче не го е виждала; на св. П., който също го видял у подсъдимия същата вечер; на неврохирургът, извършил операцията по отстраняването му от главата на пострадалата – св. Т.. Ножът, макар и като снимка от протокола за оглед на веществено доказателство, е предявен и на самия подсъдим при обясненията му. Ето защо въззивният съд не намира да е извършено процесуално нарушение, още по-малко съществено такова, в ущърб на правото на защита. Основателно са кредитирани писмените доказателства и доказателствени средства – протоколите за оглед на местопроизшествие с изготвените фотоалбуми, за оглед на веществени доказателства, за оглед на лице, медицинската документация за здравословното състояние на двете сестри, справката за съдимост. Няма спор и относно оценката на веществените доказателства и доказателствени средства – дрехите, ножът, дисковете с медицинска документация и данни от тел 112. При така установената фактическа обстановка и анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд е направил единствено възможният правен извод по делото, а именно, че подс. К. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, предл.2 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК. От обективна страна съставът на опит за убийство е осъществен чрез нанесените няколко удара с нож от подсъдимия по тялото на пострадалата П. В., два от които - в областта на гърба, които довели до проникване в гръдната кухина, в резултат от което бил засегнат жизненоважен орган – белия дроб, като били причинени двустранен парциален пневмоторакс, двустранни плеврални изливи и двустранен подкожен емфизем; един удар с нож в друга жизнено важна област – главата, в ляво темпорално, което нараняване проникнало в черепната кухина и довело до развитие на субдурален и епидурален кръвоизлив; два по врата и лява мишница. Както ударите в областта на гърба и главата, така и последвалите кръвозагуба и анемичен синдром с възможните и описани от вещото лице усложнения, са довели до резултат, при който леталният изход за пострадалата е бил неизбежен, ако не й е била оказана спешна и специализирана медицинска помощ. Поради това и доколкото смъртта на пострадалата се явява реален и предвидим резултат от нанесените от подсъдимия удари с нож и настъпилите от тях увреждания, окръжният съд правилно е преценил, че с деянието си подсъдимия П. е извършил опит за убийство на П. В.. Ударите са нанесени по жизнено важни органи и области от човешкото тяло, със значителна сила, за да проникне ножа в гръдния кош, да предизвикат пневмоторакс и да наранят белите дробове, а последния – да пробие черепа, да нарани мозъка и да предизвика субдурален и епидурален кръвоизлив. Насочеността и силата на ударите, техният брой, настъпилите увреждания, средството с което са нанесени – напълно годно да отнеме човешки живот, механизма на нанасянето им – при почти беззащитно състояние на пострадалата П. В., която е била непосредствено преди това разбудена и тялото й блокирано от тежестта на подсъдимия, обективират и субективната съставомерност на извършеното. Правилно окръжният съд е приел, че деянието е извършено с пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършваното, съзнавал е, че нанесените множество удари с нож по жизненоважни органи и области от тялото на пострадалата могат да доведат до смъртта й, съзнавал е, че й причинява значителни болки, от които тя е викала, но въпреки това е продължил, докато при последния удар ножът е заседнал в черепа на пострадалата. Възможността му към момента на деянието да разбира свойството и значението на извършеното и да контролира действията си, и извършването им въпреки всичко изложено показва, че той е искал, целял настъпването на противоправния резултат – умъртвяването на П. В.. Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата, свързани с правната квалификация на деянието, като са развити доводи за липса на данни деянието да е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин. Законосъобразно и обосновано окръжният съд е изложил доводи, защо е налице осъществяване на квалифициращият елемент по чл.116, ал.1, т.6, предл.2 от НК. Както вече бе посочено, на пострадалата са нанесени няколко животозастрашаващи удара с нож, със значителна сила и в различни части на тялото. Начинът на извършване на нападението - през нощта, докато пострадалата е била сънена, неговата непредвидимост, извършено от човек, когото е приемала като близък приятел и на когото е имала доверие, усещането за безсилие и невъзможност да избяга, предвид упражненото от подсъдимия притискане на тялото на пострадалата с неговото тяло, са подсилили шока и ужаса, които е изпитала П. В. по време на извършване на деянието. През цялото време, включително и след преустановяване на нападението, тя е била в съзнание, усещала е болката от раните, съзнавала е, че в главата й има забит нож и е предвиждала вероятния фатален изход от тези наранявания. Съзнанието и ужасът, че настъпва края на живота, придружени от болката от раните за продължително време, от невъзможността да се защити, са много по-мъчителни за конкретния пострадал, отколкото при причиняване на внезапна смърт, смърт с еднократно увреждане или при блокиране на съзнанието поради естеството на нанесените увреждания. Изложеното е основание за настоящия съд да приеме, че престъплението е извършено от подсъдимия по особено мъчителен за жертвата начин. Умисълът на подсъдимия е обхващал и квалифициращото обстоятелство, тъй като е съзнавал както ужасът на пострадалата, така и болката, която изпитва, поради виковете й и множеството рани, които й е нанесъл със значителна сила. От изложените по-горе обстоятелства, които са приети за установени от двете инстанции е видно, че в случая извършеното от подс. П. представлява довършен опит и покрива втората алтернатива на чл. 18, ал.1 НК, тъй като изпълнителното деяние на умишленото умъртвяване е довършено от дееца с нанасянето на ударите с нож и причиняването на констатираните увреждания, водещи до смърт, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление - не е настъпила смъртта на пострадалата, поради своевременната и квалифицирана медицинска помощ. Неоснователни са доводите на защитата за липса на мотив П. да извърши процесното деяние. Такъв се извежда от заключението на петорната комплексна психологичнопсихиатрична и неврологична експертиза на К. П.. Обстоятелството, че преди деянието пострадалата веднъж е отхвърлила предложението му за интимност докато са били на терасата, а след това е отказала и да си говори с него, добавено към предишен отказ на подобно предложение, е довело подсъдимия до фрустрация, която той не могъл да овладее. Предпоставките за това са личностовите особености на подс. П., който изпитва силен страх от отхвърляне и негативни оценки, затова потиска гневните си реакции, за да демонстрира общественоприемливо поведение и да бъде отговарящ на очакванията, приеман и харесван от околните. Да получава винаги одобрение и възхищение от останалите е било изключително важно за него, поради което отхвърлянето му от П., заедно с употребения от него алкохол, който е допринесъл за понижаване на самоконтрола му, е породило у П. несъразмерно силната агресивна реакция. Проявеният акт на агресия спрямо пострадалата представлява разгърната емоционална реакция на фрустрация, изводима от преживявания от спектъра на малоценностните изживявания. Тази агресивна реакция не е отражение на поведението на пострадалата само по себе си, а на начина, по който ситуацията е възприета и интерпретирана от подсъдимия. При определяне на наказанието контролираният съд е съобразил най- напред предвиденото в чл. 116, ал.1 НК наказание - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство е отчетена единствено завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние. Настоящият съд намира, че като такова обстоятелство следва да се разглеждат и причинените от подсъдимия при извършване на деянието наранявания на още едно лице, различно от пострадалата П. В., а именно на нейната сестра Д., които според заключението по СМЕ № 87/2022г. представляват лека телесна повреда. От друга страна окръжният съд е преценил като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства изключително младата му възраст - същият е бил на.. години към датата на деянието, добрите характеристични данни и чистото му съдебно минало, в което има само едно деяние, наказано по административен ред, частичните признания на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството, че е допринесъл за запазване на живота на В. като е посъветвал да не се изважда ножа от главата на П., и критичността му към стореното. Видно от заключението на КСППЕ поведението на подсъдимия е било улеснено от освобождаващото действие на алкохола и като цяло има случаен и инцидентен характер при недооценка на обстановката и липсата на достатъчен житейски, в това число и емоционален опит. Апелативният съд не споделя част от възприетите смекчаващи отговорността обстоятелства. Не е посочено въз основа на какви доказателства се прави извод за добри характеристични данни на П.. По делото е установено, че подсъдимият е работил в предишни години, но към момента на извършване на деянието не е бил трудово ангажиран. Има данни в показанията на свидетелите от компанията, че в ученическа възраст е употребявал наркотични вещества. Не може да бъде подминато и извършеното от него деяние хулиганство, когато е бил на 18 години. Вярно е, че същото не се отразява на съдебното му минало, тъй като П. е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание, но проявеното поведение дава негативно отражение на характеристичните му данни. Представените пред първоинстанционния съд характеристики от различни лица, с изключение изходящите от бабата и съседка на подсъдимия, касаят ученическите му години. Ето защо въззивната инстанция не приема посоченото обстоятелство за смекчаващо отговорността. Неоснователно е прието като смекчаващо отговорността обстоятелство дадените от подсъдимия П. частични признания на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото. Видно от протокол да разпит на обвиняем от..г. единственото изказване на подсъдимия, което може да се приеме като уличаващо, е „Попитах П. кой е направил това и тя ми отговори, че съм го направил аз“. Настоящият съд не намира, че посоченото изречение може да се приеме като самопризнание, нито дори като частично такова. Подсъдимият пресъздава думите на пострадалата П. В., без да влага в тях личното си отношение към деянието. Още от първите си обяснения твърди, че няма спомен за случилото се от момента, когато си е легнал да спи до момента, когато е видял П. В. да лежи на земята до спалнята и от главата й е стърчала дръжката на неговия нож. Възприети в цялост, обясненията на подсъдимия П. не са допринесли по никакъв начин за разкриване на обективната истина, поради което и не следва да се ценят като смекчаващо отговорността обстоятелство. Настоящият съд не констатира и приетото от окръжния критично отношение на подсъдимия към стореното. За да се изрази критично отношение, съжаление, разкаяние за извършено деяние, необходимо условие е първо лицето да е осъзнало грешката си. Няма как да се разкайваш за вината на другиго, тъй като основната защитна позиция на подсъдимия е, че сестрата на пострадалата или трето лице, влязло отвън, е извършител на престъплението. Дори в случаите, когато евентуално допуска, че е възможно той да е извършител, отново се наблюдава отричане на собствената вина. Не става ясно от кои изказвания на подсъдимия окръжният съд е направил извод за изразено критично отношение, но настоящият състав не установи дори изразено съчувствие към пострадалата П. В. и то при положение, че двамата са били дългогодишни близки приятели. Не следва да се омаловажава противоправното поведение на подсъдимия, поради употребата на алкохол. Вярно е, че според експертното мнение на вещите лица по петорната комплексна психологична психиатрична и неврологична експертиза употребеният алкохол е спомогнал за падането на задръжките и загубата на контрол в поведението на подсъдимия. Това обаче в никакъв случай не следва да се приема като смекчаващо отговорността обстоятелство. Подсъдимият е млад човек, но по делото са събрани достатъчно данни, че употребата на алкохол и наркотици не му е чужда. Той е добре запознат с влиянието на тези субстанции върху човешкия организъм. В случая П. е изпил доста голямо количество алкохол – 700 мл. „ouzo“, което е със съдържание на 40 об.% етилов алкохол и е отворил втора бутилка, и сам се е поставил в положение да не може да владее поведението си, като е допуснал да изпие посоченото количество алкохол. По изложените съображения настоящият съд намира, че контролираната инстанция не е определила коректно смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, поради което и неправилно е определил наказание в размер на 8 (осем) години лишаване от свобода, което е близо два пъти по-ниско от предвидения в закона минимум от 15 (петнадесет) години. В този смисъл жалбите на частния обвинител и нейните повереници са основателни. Неправилно контролираният съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, правещи и най-лекото предвидено наказание несъразмерно тежко, като на това основание е приложил чл.55, ал.1, т.1 от НК при значително намаляване размера на наказанието. В случая разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК е приложима, но на друго основание - във връзка с чл.58, б. „а“ от НК, тъй като извършеното от П. деяние представлява опит, макар и довършен. Предвид констатацията за значително по-малко смекчаващи отговорността обстоятелства и допълнително установените отегчаващи отговорността такива, настоящата инстанция намира за правилно искането в жалбите на частния обвинител и неговите повереници за увеличаване на наложеното наказание. Предвид изложеното, както и съответната жалба от повереника адв. В., посочваща претендиран размер на наказанието, наказанието лишаване от свобода следва да бъде увеличено на 12 (дванадесет) години, което да бъде изтърпяно при определения от първоинстанционния съд първоначален строг режим, в съответствие с чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС. Във вида и размера на увеличеното от настоящата инстанция наказание ще бъдат постигнати в пълен обем целите на специалната и генерална превенция, предвидени в чл. 36 НК. Правилно, на основание чл. 59, ал.1, т.1 НК съдът е постановил при изпълнение на наложеното наказание да бъде приспаднато времето, през което подсъдимия е бил задържан. С атакуваната присъда съдът е намерил за основателен и е уважил предявения от пострадалата срещу подсъдимия граждански иск за обезщетение на претърпени от извършеното неимуществени вреди. Искът е уважен до размер от 120 000 лв. и е отхвърлен над този размер до претендирания от 250 000 лв. Срещу тази част на присъдата са депозирани оплаквания, както от частния обвинител и граждански ищец, и неговите повереници за увеличаване размера на присъденото обезщетение, така и от подсъдимия и неговите защитници, за неговото намаляване. Въззивната инстанция намира съдебния акт за правилен и обоснован в тази част. Това е така, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Подсъдимият е извършил виновно, неправомерно деяние, от което като пряка и непосредствена последица са причинени неимуществени вреди на пострадала, които той трябва да поправи. На П. В. са били причинени порезни рани по врата и по лявата мишница, две рани в областта на гърба с проникване в гръдната кухина, причинили двустранен парциален пневмоторакс, двустранни плеврални изливи и двустранен подкожен емфизем, и прободно-порезна рана в областта на главата, в ляво темпорално, което нараняване прониква в черепната кухина и е довело до развитие на субдурален и епидурален кръвоизлив, които, както в момента на причиняване, така и в значително по-дълъг период, са довели до болки и страдания. Имало е реална опасност за живота на пострадалата, която е съзнавала този факт, тъй като през цялото време е била в съзнание. Причинено е разстройство на здравето, което е било опасно за живота, според вещото лице. Извършена е сложна и продължителна оперативна интервенция за отстраняване на ножа от главата й, хирургично са зашити раните на гърба, лява мишница и шия, пролежала е в болница петнадесет дни. След изписването й е последвало повторно влошаване на здравето й, поради което на 23.05.2022г. П. В. отново е била хоспитализирана за десет дни с диагноза мозъчно сътресение. Правилно окръжният съд е отчел, че тези рани, освен физически страдания, са довели и до тежки психически преживявания - стрес от преживяното, като в тази насока са показанията на свидетелите В. В. – майка на пострадалата и И.А. – психолог, както и на пострадалата П. В.. При тези данни съдът е приел, в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД, за справедливо обезщетението в размер на 120 000 лв., което подсъдимият дължи заедно със законната лихва от извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата. Този размер и въззивният съд намира за справедлив и съответен на понесените болки и страдания. Първоинстанционният съд е взел предвид всички данни за физическото и психологическото състояние на пострадалата при определяне размера на обезщетението, като пред настоящата инстанция не са представени допълнителни доказателства, които да обосноват неговото увеличаване. Намаляването на присъденото обезщетение би било несправедливо и проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия. Предвид липсата на представени доказателства за претърпени имуществени вреди от престъплението, правилно Окръжен съд – Бургас е отхвърлил гражданския иск за обезщетяване на такива. С оглед признаването на подсъдимия за виновен, правилно и в съответствие със закона в негова тежест са били възложени държавната такса за разглеждане на гражданския иск, както и направените деловодни разноски от държавата и гражданския ищец и частен обвинител. Контролираният съд правилно се е произнесъл и по веществените доказателства, като постановил да се отнемат в полза на държавата средството за извършване на престъплението и вещите без стойност, а останалите веществени доказателства да се върнат на подсъдимия и частния обвинител след влизане в сила на присъдата. Мотивиран от изложените до тук съображения, въззивният съд намери жалбите на подсъдимия и неговите защитници за неоснователни, а жалбите на частния обвинител и граждански ищец, и неговите повереници за частично основателни, поради което проверената присъда следва да бъде изменена в посочената по-горе част, а в останалата част да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.337, ал.2, т.1 вр. чл. 334, т.3 НПК, Бургаският апелативен съд