РЕШЕНИЕ

№ 443

гр. гр. Хасково, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640101865 по описа за 2022 година Предявен е от П. В. В. с ЕГН: •••••••••• от гр. ••••••••••••••••, със съдебен адрес гр. ••••••••••••••••••••••••, адвокатско дружество „Генев и Марков“, против ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, бул.„Г.М.Димитров” №1, представляван от изпълнителните директори Ж. С. К., Р. В. М. и Б. Г. И., иск с правно основание чл.432, вр. чл. 498, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата молба се твърди, че на 07.06.2022г., около 11: 50ч. на кръстовището между бул. „Съединение" и бул. „България" в гр. Хасково настъпило пътнотранспортно произшествие, при което Р. О. Р., в качеството си на водач на лек автомобил „•••••••••••••", с рег.№ •••••••••••••, неспазвайки пътен знак „СТОП" и маркировка, навлизайки в кръстовището, отнел предимството на движещият се по път с предимство лек автомобил „•••••••••••••" с рег.№ ••••••••. Вследствие на така настъпилата катастрофа автомобилът, собственост на ищеца бил тотално увреден. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП по описа на ОД на МВР-Хасково, в който било отразено, че спрямо участник 1 – Р. О. О. е съставен АУАН. Към датата на настъпване на ПТП отговорността на виновния водач била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна от 28.10.2021г. до 28.10.2022г. След подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие по описа на застрахователя била образувана преписка по щета № 0801- 003255/2022-01. Експерти на застрахователя извършили оглед на уврежданията по л.а. „•••••••••••••“ с рег.№•••••••••••••, за което съставили опис по щетата, в който били посочени всички увредени части, системи и детайли по процесното МПС. На 16.06.2022г., без да бъде уведомен и/ или попитан дали е съгласен с размера на определеното му обезщетение, ищецът получил по банковата си сметка паричен превод в размер на 179.39 лв. с посочено основание на превода – изплащане на обезщетение по заведената щета №0801-003255/2022-01. Сочи се, че извършвайки плащането ответникът признал основателността на претенцията и вината на застрахования при него водач, като спорен оставал единствено въпроса за стойността и размера на причинените имуществени вреди. Така изплатеното от ответното дружество обезщетение било в занижен размер, тъй като ищецът не е могъл да възстанови дори и половината от причинените му вреди по собственият му лек автомобил. Той направил запитване до няколко автосервиза, които му дали оферти за частите и ремонта на цени, значително надхвърлящи изплатеното от ответното дружество обезщетение, като съобразно получените оферти за ремонт, необходимата за възстановяване на процесния лек автомобил по средни пазарни цени стойност според него възлизала на общата сума от 15 212, 05 лв., от които 11 972, 05 лв. - за нови авточасти, 40, 00 лв. - за стенд на ходова част и 3 200, 00 лв. за труд по ремонтните дейности. От изложеното следвал извода, че щетата по автомобила на ищеца била тотална. След направено проучване сред предлаганите на българския пазар регистрирани автомобили, сходни с увредения, се установило, че такъв можел да бъде закупен на средната пазарна цена от 18 000 лв. Също така, съгласно чл. 18 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства, нямало как да бъдат реализирани запазените части от автомобила и съответно да бъдат приспадати от застрахователното обезщетение. Така, размерът на дължимото на ищеца обезщетение възлизал на 17 820.60 лева, изчислен като от средната пазарна цена /18 000 лв./ се приспадне размера на изплатеното застрахователно обезщетение /179.39 лв./. Посочва се още, че съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, задължение за застрахователя било да заплати застрахователно обезщетение, равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на събитието. В съдебно заседание по искане на ищеца съдът допусна на основание чл.214 от ГПК изменение на размера на предявения иск, като го увеличава и иска се счита предявен за сумата от 4339, 61лв., вместо първоначално посочения размер от 100лв.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4339, 61 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 07.06.2022г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение. Посочва начин на плащане по банков път, по посочена банкова сметка.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска по основание и размер. На първо място счита исковата молба за нередовна, поради липса на изчерпателно изложение на всички релевантни за възникване на правото на обезщетение факти, както и описание на процесното ПТП и механизма на получаване на претендираните увреждания. По същество намира иска за изцяло неоснователен, в условията на евентуалност – неоснователен в предявения му размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на л.а. марка „•••••••••••••“ модел „••••••••••“ с рег. № ••••••••••, както и заплащането на извънсъдебно застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 179, 39 лв. Оспорва обаче фактическите твърдения на ищеца като несъответстващи на действителното положение при реализиране на ПТП. Поддържа, че водачът на увреждащото МПС не бил нарушил императивни разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, съответно процесното ПТП не било настъпило по негова изключителна вина, като твърди наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който се движил с несъобразена скорост. Възразява, че твърдените в исковата молба имуществени вреди не се намирали в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението на застрахования при ответника водач. Отделно от това оспорва претендираните вреди по увредения л.а. да са настъпили изцяло в резултат от процесното ПТП и сочи, че конкретно посочените в отговора и претендирани от ищеца части и детайли не биха могли да бъдат увредени от процесното ПТП с оглед неговите интензитет, място на удара и механизъм. Твърди, че описаните в представената оферта на официалния сервиз на марката части и детайли не били увредени при процесното ПТП, а били увредени по друго време и място, поради което претендираните суми за тях не били в причинно следствена връзка с твърдяното ПТП. Дори и да се приемело, че описаните вреди се намирали в такава пряка връзка, то стойността им не отговаряла на посочената в исковата молба, поради което ответникът счита размера на претенцията за прекомерно завишен и неотговарящ на действително настъпилите материални щети по увреденото МПС. Твърди, че претендираното обезщетение за увреденото МПС не кореспондирало със средната пазарна цена на неговия ремонт, респективно материали, резервни части и труд, като поддържа, че същото можело да бъде отремонтирано на много по-ниска от претендираната стойност. Освен това, неоправдано и икономически необосновано било отремонтирането му в официалния сервиз на марката, тъй като се касаело за 21 годишно МПС, което не подлежало на гаранционно обслужване. Отделно ответникът поддържа, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390 от КТ на процесния автомобил, тъй като претендираното обезщетение надхвърляло 70% от действителната му стойност, като предпоставка за изплащане на обезщетение в тези случаи било представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му, каквито доказателства ищецът не представял, а и липсвали твърдения в тази насока. В тази връзка, лихва за забава върху претендираното обезщетение следвало да се дължи считано от датата на представяне на доказателства за настъпване на това обстоятелство, съгласно чл. 390 ал.1 от КЗ.

С оглед изложеното се иска отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност - да бъде уважен в редуциран размер, както и присъждане на направените от дружеството разноски по делото, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложения по делото констативен протокол за ПТП се установява, че на 07.06.2022г. в 11, 50ч. е станало ПТП в гр.Хасково. В произшествието участници са Р. О. О., управлявал собствения си лек автомобил „•••••••••••••“ с рег.№•••••••••, и ищецът, управлявал собствения си лек автомобил „•••••••••••••“ с рег.№••••••••••••. От протокола се установява също така, че първият автомобил е застрахован в ответното дружество, а вторият в „Булстрад“ АД. В протокола е описано, че водачът на първия автомобил не спазва пътен знак и маркировка, като навлиза в кръстовището и отнема предимството на водача на втория автомобил, с което реализира ПТП с пострадали лица. По делото е приложена претенцията на ищеца до ответното дружество за изплащане на обезщетение за щети по МПС, както и опис- заключение по щетата и протокол от измерването на автомобила. Видно от извършената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с ДКН ••••••••••, има активна такава за периода 28.10.2021г. – 28.10.2022г. в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. С платежно нареждане от 16.06.2022г. застрахователното дружество заплаща по банкова сметка на ищеца сумата от 179, 39лв. по щета. Представена е с исковата молба фактура за заплащане на сумата от 40лв. от ищеца за стенд на ходовата част на автомобила, към която е прикрепен фискален бон на същата стойност.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебна автотехническа експертиза и повторна такава, чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени. Автотехническата експертиза описва подробно механизма на настъпилото ПТП на 07.06.2022г. в гр.Хасково на кръстовището между бул."България" и бул."Съединение", на моста над реката. В заключението е отразено, че автомобилното движение е било нормално натоварено, времето било ясно, платната със сухо пътно покритие и добро състояние на пътната маркировка. Предимството е на преминаващите през кръстовището върху моста между двете платна на бул."България", от север на юг, завиващи на ляво, за южното платно на бул."България", с посока изток, към съдебната палата. Пред кръстовището имало поставени знаци за път с предимство и направление на пътя с предимство на кръстовището, обозначаващи предимство на извършващите ляв завой, пресичащи бул."България" през моста над реката. Водачът на л.а."•••••••••••••" с рег.№•••••••••• /участник 1/ не спазил пътните знаци и хоризонталната пътна маркировка, навлезнал от бул."България" в кръстовището и отнел предимството на водача на л.а."•••••••••••••" с рег.№•••••••••••• /участник 2/. Участник 2 навлязъл по западното платно на бул."Съединение" върху моста и извършвал ляв завой към южното платно на бул."България", когато в лентата му на движение навлязъл участник 1 и го ударил с десния ъгъл на предната си броня в задното дясно колело. Според вещото лице, и двата автомобила са се движили със скорост около 15км/ч, в състояние на ляв завой, в противоположни посоки. Движещият се по пътя с предимство не възприел опасността, защото удрящият го автомобил бил извън зоната му на видимост, когато навлязъл в лентата му на движение. В своето заключение вещото лице подробно описва нанесените по автомобила на ищеца увреди. Според експерта, настъпилите материални щети от ПТП по двата автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествието. Експертизата определя действителната стойност на лекотоварен автомобил/пикап "•••••••••••••" с рег. №••••••••••••, произведен 2002г., на база два пазарни метода, отчитащи промените във физическото, икономическото и функционалното обезценяване на автомобила, към датата на ПТП 07.06.2022г. на сумата от 9500лв. Стойността на вредите по автомобила по средно пазарни цени за труд, материали и нови, неоригинални авточасти, без редукция, към 07.06.2022г. възлиза на 1489лв. Стойността на изчислената от вещото лице щета представлява 15, 7% от действителната стойност на пострадалия автомобил към 07.06.2022г., което я определя като частична, т.е. възстановима, а не тотална. Според експертизата, описаните в първоначалния и допълнителен опис-заключение повредени части и степента им на повреда отговарят на механизма на описаното в протокола за ПТП произшествие. Вещото лице сочи, че не са описани повреди несъответстващи на мястото и интензивността на взаимодействие на ударилите се автомобили. Вещото лице твърди, че съгласно Наредба №49/2014г. за задължителното застраховане, при срок на експлоатация над 20 години за автомобила на ищеца се прилага коефициент на редукция 0, 4 или овехтяване с 60%. В заключението се сочи, че е трудно да се определи средна пазарна стойност на оригинален заден диференциал, защото няма пазар на нови оригинални авточасти 20 години след пускане на модела в производство. Тяхното производство се гарантирало 10 години след пускането. Алтернативни доставчици изработвали голяма част от необходимите авточасти, но не всички и диференциалът бил такъв агрегат. Според вещото лице, е възможна доставка, но на цена съизмерима с действителната стойност на автомобила.

В своето заключение назначената повторна съдебно-техническа експертиза сочи, че от техническа гледна точка задният диференциал е в кинематична връзка със задната дясна полуос, лагера на главината и задната дясна джанта, като последните са повредени и се налага да бъдат заменени с нови. Според вещото лице, интензитет на удара, способен да увреди тези елементи е твърде вероятно да увреди и други такива по кинематичната верига, какъвто в случая се явява и задния диференциал. Това налагало извода, че от техническа гледна точка е твърде вероятно необичайният шум, за който собственика на автомобила съобщава от зоната на задния диференциал, да е качествен критерий за оценка на евентуална повреда в него. Експерта е категоричен, че качествената оценка във всички случаи налага и количествена такава, което няма как да бъде извършено без демонтаж на диференциала и проверка със специален стенд, респ. от техническа гледна точка наличието на необичаен шум в зоната на диференциала във всички случаи налага неговия демонтаж, визуален оглед и проверка на специален стенд. Необходимата сума за демонтаж и монтаж на диференциала е 670лв. с ДДС, като в тази цена не се включва транспортиране на МПС до официален сервиз, визуален преглед и диагностика на специален стенд и техник/инженер с необходимите специални познания. Според експертизата, в конкретната ситуация икономически най- изгодно би било, предвид факта, че автомобила е на повече от 20 години, задния диференциал да бъде подменен с част „втора употреба“ от алтернативен „донор“ и в сервиз с най-изгодно предложение за подмяна. Експертизата изчислява пълната стойност на нанесената по автомобила на ищеца щета, вкл. подмяната на задния диференциал с част „втора употреба“ от алтернативен „донор“ на сумата от 2089лв. с ДДС. Вещото лице сочи, че разликата в километража между времето на огледа 18.04.2023г. и 07.06.2022г. е 27 мили = 43, 5км. От техническа гледна точка, според вещото лице, технически е възможно изминатите от автомобила за периода километри с технически неизправен/частично неизправен диференциал. Най-отчетливите за водача на автомобила признаци за неизправност в диференциала ще бъдат промяна на шума или температурата. Технически възможно е също така, според експерта, допълнително увреждане на диференциала вследствие на изминатия от автомобила за периода пробег, но е трудно да се каже до каква степен.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове:

Нормата на чл.432 ал. 1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В случая съдът намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки ответното дружество да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претендираните от него в настоящото производство претърпени имуществени вреди, настъпили от процесното ПТП. По категоричен начин от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 07.06.2022г. на кръстовището между бул.“Съединение“ и бул.“България“ в гр.Хасково е настъпило описаното в исковата молба ПТП, при което по автомобила на ищеца са нанесени щети, като виновен за настъпилото произшествие е изцяло водача на другия автомобил. Установи се по несъмнен начин от представеното платежно нареждане, че застрахователят е изплатил на ищеца обезщетение за нанесените по автомобила му вреди вследствие на ПТП от 07.06.2022г. в размер на 179, 39лв. Не съществува спор между страните, че отговорността на водача и собственик на увреждащия автомобил е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност“ именно в ответното застрахователно дружество. Тази застраховка е била валидна към момента на настъпване на произшествието. При тези данни по делото следва да се приеме, че страните не спорят нито относно настъпилото ПТП и неговия механизъм, нито относно вината на водача на другия автомобил, нито относно нанесените по управлявания от ищеца автомобил. Спорен между страните е единствено въпроса относно размера на дължимото обезщетение по щетата. Съдът кредитира в тази насока изцяло депозираното от вещото лице по назначената автотехническа експертиза заключение, в което се описват подробно щетите по автомобила на ищеца, нанесени при процесното ПТП. В своите заключения и двете вещи лица достигат до извод, че най-вероятно задният диференциал на автомобила на ищеца е увреден при произшествието. Експертите не могат да твърдят това с категоричност и сигурност, тъй като самият демонтаж и след това монтаж на тази част от автомобила възлиза на твърде висока стойност, поради което предвид възрастта на автомобила повече от 20 години сочи на извод, че не е икономически обосновано да се извършват подобни дейности само, за да се установи дали е повреден диференциала или не. Въпреки това вещото лице И. счита, че е твърде висока вероятността да е увредена тази част на автомобила предвид интензитета на удара, който според него може да е увредил и диференциала. В подкрепа на този извод на вещото лице е и наблюдавания необичаен шум от тази същата зона. Ето защо, настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното заключение в частта, в която е отразено, че пълната стойност на нанесената по автомобила щета следва да включва и подмяната на задния диференциал с част „втора употреба“ от алтернативен „донор“ и съответно възлиза на общата сума от 2089лв. В тази сума вещото лице включва стойността на вредите по автомобила от първоначалното заключение, депозирано от вещото лице К. в размер на 1489лв. и прибавя сумата от 300лв. – стойност на заден диференциал от „донор“ и 300лв. – труд за подмяна на тази част от автомобила. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ищцовата страна, че следва да бъде заменена тази част от увредения автомобил с нова такава. От една страна в първоначално депозираното заключение изрично е отразено, че автомобила на ищеца е произведен преди повече от 20 години и към момента на настъпване на процесното ПТП не се произвеждат нови части за същия вид и модел, като произвеждането на такива е преустановено преди повече от 10 години. От друга страна, както сочат и двете вещи лица, дори да се намери нова част, която да съвпадне с този вид и модел на автомобила, то същата би била на неоправдано висока цена, която по никакъв начин няма да кореспондира с цената на целия автомобил, неговата възраст и цялостно техническо състояние. Както обясниха вещите лица частите „втора употреба“ от алтернативни „донори“ също могат да бъдат с достатъчно добро качество и за тях да бъдат дадени гаранции от търговеца, от когото ще бъдат закупени. Ето защо, предвид гореизложените съображения на специалистите съдът счита, че напълно следва да се кредитира заключението на повторната експертиза, в което се сочи, че пълната стойност на нанесената по автомобила на ищеца щета възлиза на 2089лв., в която сума се включва и стойността на заден диференциал от „донор“ и стойността на труда за неговата подмяна.

С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва да се уважи предявения иск до размера от 2089лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 4339, 61лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Следва да се присъди на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, определено съобразно размера на уважената исковата претенция, в размер на 509лв.

Също така с оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса и за вещи лица в размер на 276лв., съобразно уважената част от исковата претенция.

От своя страна ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и за вещи лица в размер на 539лв., съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

Мотивиран така, съдът