Решение № 24 от 21.8.2024 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 20/2023 г.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК вр. чл.74 от ТЗ. И. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „••“, бл. ••, вх. Д, ет. •, ап.•, в качеството си на акционер в дружеството „••“ АД, е предявил против „••“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: гр. Д., п.к. ••, ул. „••“ № •, представлявано от изпълнителния директор Г. М., иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на акционерите на дружеството, взето на 05.09.2023 г., с което по т. 8 от дневния ред е избран нов член на дружеството на мястото на изпълнителния директор Г. М., като е назначено лицето Р. К.. В исковата молба се твърди, че по силата на проведеното на 05.09.2023 г. редовно Общо събрание на акционерите на „••“ АД, е взето решение по т. 8 от дневния ред за избор на нов член на дружеството на мястото на настоящия изпълнителен директор Г. М., като промяната била заявена за вписване със заявление № 20230911124547. Ищецът твърди, че е присъствал лично на проведеното Общо събрание на акционерите, което се доказвало от списъка на представените на събранието акционери. При провеждане на събранието и разглеждането на т. 8 от дневния ред за избор на нов член на дружеството на мястото на настоящия изпълнителен директор Г. М., било взето решение да бъде избран на негово място нов член – Р. К.. Ищецът гласувал „против“ и намира решението за незаконосъобразно поради нарушение на императивните норми на ТЗ и устава на дружеството, а именно: чл. 234, ал. 1 от ТЗ и чл. 237, ал. 3 от ТЗ, както и чл. 31, ал. 1 – 3 от Устава на дружеството. Твърди, че на проведеното Общо събрание предложеният нов член на дружеството Р. К. не се е явил и съответно не били представени на проведеното Общо събрание на акционерите изискуемите по закон и устав документи, декларации и информация преди да бъде избран. Съгласно чл. 234, ал. 1 от ТЗ не било представено доказателство, че лицето е дееспособно физическо лице. Съгласно чл. 237, ал.3 от ТЗ лицето преди избирането му не е уведомило общото събрание на акционерите, съответно надзорния съвет, за участието си в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 75 на сто от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Същите условия се съдържали и в чл. 31, ал. 1 – 3 от Устава на дружеството, като е следвало да бъде представена декларация за липса на пречките, посочени в същата разпоредба, както и декларация- съгласие. Изтъква се, че новият член на дружеството Р. К. не се е явил лично, нито на акционерите са били представени изискуемите по закона и устава горепосочени документи, декларации и информация. Моли за разглеждане на исковата молба по същество и за отмяна на решението на Общо събрание на акционерите на „••“ АД по т. 8 от дневния ред, проведено на 05.09.2023 г. като незаконосъобразно. В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска: Сочи, че на проведеното на 05.09.2023г. Общо събрание на акционерите на „••“ АД с 3 253 104 гласа „ЗА“ е избрано физическото лице Р. К. за член на Съвета на директорите. Твърди, че Р. К. е физическо лице, родено през 1969г. и не е бил лишаван от дееспособност, с оглед на което е несъстоятелно твърдението на ищеца за незаконосъобразност на избора на новия член на Съвета на директорите, поради нарушение на чл. 234, ал. 1 ТЗ. Твърди също, че били представени изискуемите по закон и устав документи, декларации и информация, като в изпълнение на нормативната разпоредба новоизбраният член на Съвета на директорите Р. К. бил представил на вниманието на Общото събрание на акционерите уведомление по чл. 237, ал. 3 ТЗ от 19.07.2023 г., което било входирано в деловодството на „••“ АД на 21.07.2023г. с вх. № 440/21.07.2023г. Въпросното уведомление било част от писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, а всички писмени материали били на разположение на акционерите в дружеството в административната сграда на адреса на управление на същото в гр. Д., ул. „••“ № 3. Изтъква, че е спазена разпоредбата на чл. 23 от устава на дружеството, идентична с чл. 224 от ТЗ, отнасяща се до писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, които трябвало да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването. На тази плоскост пояснява, че от датата на обявяване на поканата за свикване на Общото събрание на акционерите в ТРРЮЛНЦ на 26.07.2023г. до датата на самото събрание, както и по време на провеждането му, всеки един от акционерите е можел при поискване да получи безплатен достъп до писмените материали. Сочи, че за периода между датата на обявяване на поканата за свикване на Общото събрание на акционерите и до края на закрИ.ето на проведеното събрание на 05.09.2023 г., ищецът по настоящото дело и акционер в „••“ АД не е проявил интерес и не е пожелал да се запознае с писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, респективно не е повдиган въпрос относно представянето им. Отбелязва, че било неправилно разбирането на ищеца по отношение на необходимостта от лично явяване или представяне от когото и да било на Общото събрание на акционерите, на писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание. Счита, че разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ТЗ предвижда една гаранция на интересите на дружеството при провеждане на избора на членове на съвета на директорите, като гаранцията визирала законовото задължение в тежест на предложените за членове на съвет лица, да уведомят за наличието на определени обстоятелства избиращия орган. Самото уведомяване трябвало да бъде насочено към общото събрание, но законът не предвиждал особена форма за извършването му. В тази насока органът, който бил компетентен да избере съответния съвет, а именно Общо събрание на акицонерите, можел и по време на самото събрание да поиска допълнителна информация за ангажираността на предложеното лице, като такава не била поискана. Счита, че ако общото събрание е считало, че същата е непълна или неясна, е следвало този факт да се отрази в протокола, като се отложи вземането на съответното решение. Излага аргументи в насока, че не била нарушена и разпоредбата на чл. 31, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Устава на дружеството. Ответникът твърди, че новоизбраният член на Съвета на директорите е предоставил на Общото събрание на акционерите нотариално завереното си съгласие и декларация по чл. 234, ал. 2 ТЗ относно неналичието на пречки за избора му като член на Съвета на директорите непосредствено преди провеждане на самото Общо събрание. Обръща внимание, че ако Общото събрание или някой от акционерите не е бил сигурен или се е в съмнявал в наличието на който и да е от двата документа, или в обстоятелствата, удостоверени от Р. К., то този факт е следвало да се отрази в протокола, или поне акционерът да поиска да се увери, че са изпълнени изискванията на устава. Такава информация липсвала, както и по отношение на обстоятелствата по чл. 237, ал. 3 от ТЗ. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. В допълнителната искова молба повторно се поддържа, че Р. К. не е представил доказателства за своята дееспособност, а също и декларации по чл. чл. 234, ал.1 от ТЗ и чл. 237, ал.3 от ТЗ, във вр. с чл. 31, ал. 1 – 3 от Устава на дружеството, които следвало да представи преди да бъде избран, от което произтичала незаконосъобразността на взетото решение по т. 8 от дневния ред на Общото събрание и неговата отмяна. Оспорва твърдението на ответника, че декларацията по чл. 237, ал. 3 от ТЗ е била входирана в дружеството на 21.07.2023 г. и това, че е била част от материалите за Общото събрание. Било видно и от протокола от проведеното Общо събрание, че такава декларация не е била представяна на акционерите. Счита, че изборът на нов член по т. 8 от дневния ред на Общото събрание е опорочен и че решението по тази точка е незаконосъобразно, в нарушение на посочените по-горе разпоредби. В допълнителния отговор се твърди, че всички изискуеми по закон и по устав документи са били част от писмените материали, свързани с дневния ред на Общото събрание, както и на разположение на акционерите в административната сграда на адреса на управление на дружеството за периода между датата на обявяване на поканата за свикване на Общото събрание – до закрИ.ето на проведеното събрание в 11: 45 ч. на 05.09.2023 г., като не било предвидено в каква форма е следвало да се извърши представянето на тези документи. Приема за несъстоятелни твърденията на ищеца относно нуждата и начина, по който следвало да бъде доказана дееспособността на лицето, предложено за нов член на дружеството. Счита, че не било необходимо явяване на лицето, за да се докаже неговата дееспособност. Сочи, че била представена автобиографията на Р. К., уведомление по чл. 237, ал. 3 от ТЗ от 19.07.2023г., с вх. № 440/21.07.2023г., както и нотариално заверената декларация по чл. 234 ТЗ по време на проведеното Общо събрание на акционерите. Сочи, че по време на събранието на акционерите не е имало дискусия между акционерите или запитване във връзка с изискванията на устава и представянето на документи. Оспорва твърдението на ищеца, че лично се бил запознал с материалите от Общото събрание на акционерите. Съдът, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, а и се установява от събраните в производството доказателства, в частност удостоверение за притежавани финансови инструменти №41815605С от 05.11.2021 г. и списък на акционерите, присъствали на Общото събрание на акционерите /ОСА/ на 05.09.2023 г., че ищецът е бил акционер в ответното дружество „••“ АД към датата на процесното общо събрание на акционерите – 05.09.2023 г. Видно от Протокол от редовно годишно общо събрание на акционерите на „••“ АД такова се е състояло на 05.09.2023 г., като в него участие са взели акционерите „••“ ЕАД; ДФ „••“; ДФ „••“ и И. Г. Г.. На събранието с 3 253 104 гласа „За“ и 11 452 гласа „Против“ е взето решение Р. К. да бъде избран като нов член на Съвета на директорите на Дружеството за срок до изтичане на мандата на настоящия Съвет на директорите. Утановимо от приложения устав на дружеството е, че в чл. 31 от същия са нормирани изискванията, на които трябва да отговаря член на Съвета на директорите, като същите се припокриват с нормативно установените такива в разпоредбата на чл.234, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Ал. 3 от цитираната разпоредба на устава предвижда, че за да бъде предложено и избрано за член на Съвета на директорите лицето представя нотариално заверено съгласие и декларация, че не са на налице пречките по ал.2. По делото е приложено Уведомление по чл.237, ал.3 от ТЗ с вх. № 440/21.07.2023 г. от лицето Р. К., адресирано до ОСА на „••“ АД, с което К. посочва, че не участва в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник; не притежава повече от 25 на сто от капитала на друго дружество и не участва в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвета. Налична по делото е и декларация по чл.237, ал. 2 – ал. 5 ТЗ, подадена от Р. К. с дата на удостоверяване на декларираните обстоятелства 05.09.2023 г. В производството е разпитан свидетелят А. Д.. Сочи, че участвал в проведеното ОСА на „••“ АД на 05.09.2023 г. като представител на двама от акционерите на дружеството ДФ „••“ и ДФ „••“. Бил запознат с материалите за ОС преди провеждането му. Сочи, че в материалите нямало подписани или заверени декларации, изискуеми по закон. Р. К. не присъствал на събранието. По отношение на кандидата К. била представена единствено автобиографична справка. Сочи, че гласувал против предложеното решение по тази точка. Материалите за ОСА били приготвени в една папка, като първият документ била поканата, вторият документ – годишният финансов отчет и накрая била автобиографичната справка. В папката нямала никакви други документи. Не бил видял в документите нотариално заверената декларация по чл.234, ал.2 от ТЗ. На събранието били зададени уточняващи въпроси относно квалификацията и опита на кандидата за член на СД. Свидетелят лично не бил задавал въпроси. Сочи, че имал опит в участия на ОСА, където често се случвало впоследствие да се изготвят документи, респективно се представяли с по-ранни дати. От своя страна другият разпитан по делото свидетел Б. М. установява, че е присъствал на проведеното ОСА на 05.09.2023 г. в качеството на упълномощен представител на мажоритарния акционер „••“ ЕАД. До входната врата на залата, където се провеждало събранието, на масичка били разположени писмените материали, свързани с предмета на ОСА. Спомня си, че всички материали били налични. Самия той взел по един екземпляр от материалите, за да ги предостави на упълномощителите му. Сочи, че ищецът и св. Д. не са искали да им бъдат предоставени материали, респективно не е повдиган въпрос за наличието на други материали свързани с процесната точка от дневния ред, касаеща избор на нов член на СД. Твърди, че ако материали не са им били предоставени, това е щяло да бъде протоколирано по тяхно искане. Категоричен е, че протоколът от проведеното ОСА е изчерпателно изготвен от него като председателстващ събранието. Изразява категорично становище, че е нямало дебати по кандидатурата на Р. К., като единствено бил повдигнат въпроса защо лично не присъствал на събранието. С оглед протИ.речията в показанията на разпитаните свидетели по реда на чл.174 ГПК е извършена очна ставка между тях, при която св. Д. поддържа твърденията си, че към предоставените материали липсвали декларации, имало единствено покана за свикване на ОСА, годишен финансов отчет и кратка автобиографична справка на новопредложения член на СД. Лично той не е искал да му бъдат предоставени допълнителни материали. От своя страна св. М. сочи, че е взел екземпляр от предоставените документи и към тях били налични всички, свързани с въпросите на ОСА. Изразява категоричност, че ако е липсвал някой документ, то това е щяло да бъде повдигнато като въпрос от акционерите. И двамата свидетели заявяват, че казват истината. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Съгласно чл. 223, ал. 1, 3, 4, 5 и чл. 224 ТЗ Общото събрание се свиква от съвета на директорите, съответно от управителния съвет. Свикването се извършва чрез покана, обявена в търговския регистър. Уставът може да предвиди свикването да стане само с писмени покани. Поканата съдържа най - малко следните данни: 1. фирмата и седалището на дружеството; 2. мястото, датата и часа на събранието; 3. вида на общото събрание; 4. съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава, които трябва да бъдат изпълнени за участие в събранието и за упражняване на правото на глас; дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. Времето от обявяването в търговския регистър до открИ.ето на общото събрание не може да бъде по- малко от 30 дни. Цитираните разпоредби на ТЗ са възпроизведени в чл.21 и чл.23 от Устава на дружеството. Писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание. Когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Това правило се прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по реда на чл. 223а. При поискване писмените материали се предоставят на всеки акционер безплатно. Спорният в производството въпрос е свързан със законосъобразността на взетото на ОСА решение за избор на лицето Р. К. за член на СД, в частност дали същият отговаря на законовите изисквания за неговия избор, респективно дали писмените материали, свързани с новоизбрания член, са съществували и са били предоставени на акционерите преди и по време на провеждане на ОСА. Събраните в производството гласни доказателства са диаметрални, като според св. Д. към предоставените материали липсвали изискуемите от закона документи по чл. 234, ал.1 и чл.237, ал.3 от ТЗ, а св. М. поддържа твърдението си, че тази материали са били налични, както преди ОСА, така и по време на провеждането му. Необходимо изискване е материалите, свързани с дневния ред, да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяване или изпращане на поканите за свикване на ОСА. Предоставянето на материалите не означава, че същите следва да бъдат изпращани на акционера. По аналогия от чл. 226 ТЗ правото на сведения може да бъде упражнено и от пълномощник. Законодателят не е въвел изрични изисквания за съдържанието на материалите по чл. 224 ТЗ с едно изключение – когато дневния ред включва избор на членове на СД, съответно на НС, материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Нормата е императивна и урежда минимално необходимото съдържание на писмените материали по тази точка от дневния ред, необходимо за обосноваване направеното предложение за решение, както и за информирано вземане на решение от акционерите. Законът не въвежда дефиниция за понятието "писмени материали", но изхождайки от обстоятелството, че същите гарантират правото на сведение на всеки акционер, същите съставляват писмени документи, съдържащи сведения, осигуряващи запознаване с поставените в дневния ред въпроси, предложенията за тяхното разрешаване и мотивите за това. Предоставените данни следва да са пълни и изчерпателни така, че да дадат възможност на акционера да формира собствена позиция по разглежданите въпроси, респ. да я изрази чрез мнение и гласуване на съответното ОСА. Въпросът за необходимостта от писмени материали и тяхното съдържание следва да се преценява с оглед конкретната фактическа обстановка и с оглед естеството на всеки разглеждан въпрос. Съобразно трайно установената съдебна практика, неспазване на чл. 224 ТЗ е налице, когато писмени материали по дневния ред не са били изобщо изготвени; изготвени са несвоевременно; не е бил осигурен достъп на акционера до тях или пък не са станали достояние в техния пълен обем. Информацията може да бъде представена и на самото заседание на ОСА, освен ако, с оглед обема и съдържанието на тази информация, предоставянето й на самото ОСА не би затруднило упражняване правото на глас на акционера. / така Решение № 216/20.01.2014 г. по т. д. № 45/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 12/07.04.2013 г. по т. д. № 3088/2013 г. на ВКС, II т. о./. В производството по делото от страна на ответното дружество се установи, че писмени материали са били съставени и оставени на разположение на акционерите в управлението на дружеството от датата на обявяване на поканата за свикване на ОСА в ТРРЮЛНЦ на 26.07.2023 г. до датата на самото събрание, както и по време на провеждането му. Съдът формира своя извод, както въз основа на представените по делото писмени доказателства, между които и уведомление по чл.237, ал.3 от ТЗ с вх.№440/21.07.2023 г., така и декларация по чл.237, ал.2 – 5 от ТЗ от дата 05.09.2023 г., и двата документа изходящи от кандидата Р. К., така и с оглед ангажираните в производството гласни доказателства, в частност показанията на св. М., на които съдът дава вяра, доколкото се подкрепят от останалите събрани в производството доказателства, а и доколкото са житейски логични и обосновани. Присъстващите на събранието представители на акционерите са упълномощени от представляваните дружества да защитават техните права и интереси в „••“ АД, като същите при липса на сочените документи и с оглед гласуването им „против“ на предложението за избиране на нов член на СД, е обосновано да поискат да им бъдат представени относимите към това решение документи, респ. при тяхната липса да поискат отразяване на това обстоятелство в протокола с оглед бъдеща искова защита за отмяна на незаконосъобразно взетото решение. В случая съдът не може да приеме за достоверно твърдението на св. Д. за липса на сочените доказателства и пасивността му за отразяване на това обстоятелство в протокола за проведеното ОСА, още повече, че самият той установява, че е участвал в много други общи събрания, което предполага запознаването му с неговите права, респ. задължения към представляваните от него акционери. Нещо повече от страна на ищеца не се твърди, а и по делото липсват данни въпрос за наличието или липсата на горепосочените изискуеми от закона и устава на ответното ТД документи са е поставян преди и по време на провеждане на процесното ОСА, Представените по делото писмени материали съответстват напълно на изискванията на чл. 224 ТЗ, поради което не е налице нарушение на тази норма във връзка със свикването на ОСА и възражението на ищеца в тази насока се установи, че е неоснователно. Съдът намира за неоснователно и възражението на ищеца, че новоизбрания член на СД Р. К. не отговаря на императивното изискване на чл.234, ал.1 от ТЗ, а именно, че член на съвета на директорите може да бъде само дееспособно лице. Съгласно чл.154, ал.2 от ГПК не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Института на дееспособността е уреден в Закона за лицата и семейството и според чл.2 от същия едно лице се счита за дееспособно с навършване на 18 годишна възраст. Т.е. законът е въвел презумпция за дееспособност, която ищецът не успя да обори в настоящото производство, съответно не е поддържал твърдение в обратен смисъл. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 74 от ТЗ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. От приложения по делото списък по чл.80 ГПК и преводно нареждане се установява, че ответното дружество е сторило разход за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лева, поради което разноски в този размер следва да бъдат присъдени като дължими от ищеца.. Съдът не намира основание да намали разхода с оглед направеното от ищцовата страна възражение за неговата прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото настоящото производство е протекло при двойна размяна на книжа, респективно от страна на процесулания представител на ответното дружество са депозирани отговор и допълнителен отговор, както и е осъществено участие в съдебно заседание. Мотивиран от изложеното, съдът