РЕШЕНИЕ

№ 49

гр. Луковит, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20214320100331 по описа за 2021 година Иск по чл. 45 от ЗЗД и чл. 288а, ал.3 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховане /отм./ сега чл. 559, ал. 3 вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховане.

Предявена е искова молба от Г.Ф., гр. София, ••••, представляван от Изпълнителните директори М.К. и С.С. против Н. С. М., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: ••••• за заплащане на сумата от 7179, 21 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановени от ищеца на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ по претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия за причинени щети на лек автомобил „Сузуки Sх4“ рег. № •••••••, настъпили вследствие на ПТП от 12.08.2015 г. във Федерална република Германия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът „Г.Ф.”, гр. София твърди в исковата си молба, че на основание чл. 288а, ал. 1, т 1 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.02г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) възстановил по щета № 120198/20.04.2016 г. изплатеното от Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи /НББАЗ/ в качеството му на компенсационен орган сумата 7179, 21 лева чрез банков превод на 04.05.2016 г. като парична равностойност на 3670, 67 евро по курса за деня, от които 3018, 94 евро обезщетение и 651, 73 евро такса обработка по фактура 3000005571/04.04.2016 г. Към датата на образуване в ГФ на щета № 120198/20.04.2016 г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия чрез изплащане на обезщетение в размер на 3670, 67 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а. „Сузуки Sх4“ рег. № •••••••• при ПТП, настъпило на 12.08.2015 г. в Германия, e било вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Германия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 282 и сл. от КЗ /отм./. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл. 288а, ал. 2 от КЗ /отм./ ГФ задължително възстановява. Твърди, че виновен е ответникът Н. С. М., който на 12.08.2015 г. в Германия, при управление на МПС „БМВ“ с ДКН •••••• причинява процесното ПТП, като същият се е намирал на бензиностанция, забелязал, че колонката не работи и потегля на заден ход, за да отиде на друга колонка, не е обърнал внимание на намиращия се зад него л.а. „Сузуки Sх4“ рег. № •••••• и го удря в предната му част.

В нарушение на чл. 249 вр. чл. 259 от КЗ /отм./ сега чл. 461 вр. чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащото МПС „БМВ“ с ДКН •••••• без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Ищецът с регресна покана е поканил ответника да възстанови платеното от Г.Ф., но и към настоящия момент лицето не е погасило задължението си.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 288а, ал. 3 във вр чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм), сега чл. 559, ал. 3 във вр. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането да осъди Н. С. М. да заплати на ищеца исковата сума от 7179, 21 лв., обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия за щетите по увредения л.а. „Сузуки Sх4“ рег. № •••••• от ПТП, настъпило на 12.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за съпричиняване от страна на увреденото лице. Прави възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От Съобщение за ПТП от 13.08.2015 г. по преписка № №••••••/2015 г. на Полицейски президиум Югоизточен Хесен, Полицейска дирекция Офенбах, 1-ви полицейски участък /заверен препис от оригинала и превод на български език/ се установява, че на 12.08.2015 г., 21: 20 ч., в населеното място 63071 Офенбах на Майн, район Бюргел, федерален път 448, бензиностанция Джет е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ", с рег. № ••••••, управляван от ответника Н. С. М. – участник 01 и лек автомобил марка „Сузуки“ модел Sx4 с рег. № ••••••, собственост на П.Т., Федерална република Германия – участник 02. Описано е, че участник 01 и участник 02 са стояли един зад друг в тази последователност на бензиностанция Джет в Офенбах на колонка за зареждане с гориво. Участник 01 е забелязал, че колонката не работи и потеглил на заден ход, за да отиде на друга колонка, като не е обърнал внимание на намиращия се зад него автомобил - участник 02, и се е ударил на заден ход в неговата предна част. Описано е, че участник 01 е извършил административно нарушение. Приложени са протоколите от проведените разпити на участниците в ПТП и свидетели. Приложени са документите от проведената кореспонденция между НББАЗ и компетентните органи във Федерелна република Германия, включително: експертиза по щета „Гражданска отговорност“ за оценка на вредите по „Сузуки“ модел Sx4 с рег. № ••••••, собственост на П.Т., съдържаща и калкулация на предполагаемите разходи за ремонта на автомобила, фактура за извършените ремонтни дейности и вложените части и материали, изд. от сервиз - оторизиран дилър на Сузуки, фактури за изплащане на съответните обезщетения и писмо до НББАЗ с искане за възстановяване на изплатените суми, нареждане за превод във валута, от които се установява, че сумите са изплатени. Приложена е Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на DEUTSCHES BURO по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация изх. № 1-1192/13.04.2016 г., с която се иска по сметка на НББАЗ да бъде възстановена от ищеца сумата общо в размер на 3670.67 евро /7179, 21 лева/, представляваща изплатени имуществени вреди вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български рег. № ••••••, възстановени от НББАЗ. Приложен е Доклад по щета за имуществени вреди № 12 0198/20.04.2016 г., в който са описани участниците в ПТП, посочен е виновния водач – ответника Н. М., изложено е становище, че исканата сума следва да се заплати на НББАЗ и становище, че в случая са налице основания за регрес срещу виновния водач. Видно е от приложеното Преводно нареждане №••••••• от 04.05.2016 г., че сумата в размер на 7179, 21 лева е изплатена от ищеца на НББАЗ на 04.05.2016 г. /л.34/.

От Справка от базата данни на Информационен център към Г.Ф. /л. 27/ се установява, че за лек автомобил с рег. № ••••••, управляван от ответника, към датата на настъпване на ПТП – 12.08.2015 г. не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Приложена е изпратената от ищеца до ответника Регресна покана изх. № ••••••/12.11.2020 г., на регистрирания му постоянен адрес, посочен в приложеното удостоверение, издадено от Отдел БДС – СДВР. С цитираната покана ответникът е уведомен за изплатеното обезщетение общо в размер на 7179, 46 лева за виновно причинените с управляваното от него МПС – БМВ с рег. № ••••••, без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, при настъпилото на 12.08.2015 г. ПТП на територията на Германия и му е предоставен едномесечен срок, считано от получаване на поканата, да преведе посочената сума по посочената в поканата сметка на Г.Ф., като е уточнено, че при доброволно изплащане на сумата има възможност за разсрочено плащане, а при погасяване на задължението в срок до три месеца от сключване на спогодбата, нямало да се начислява лихва. Поканата е получена лично от ответника на 19.11.2020 г., видно от известие за доставяне /л. 155/.

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по 288а, ал.3 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм). По делото е приложим Кодекса за застраховането (отм.), тъй като процесното ПТП е настъпило по времето на действие на този закон.

Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8.

Съгласно разпоредбата на чл.288а, ал.1, т.1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл.288, ал. 12 и 14 КЗ.

Независимо дали обезщетението за причинени имуществени вреди е изплатено от ГФ пряко на увреденото лице в хипотезата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ /отм./ или чрез компенсационен орган на държава – членка на ЕС, какъвто е Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за Република България по смисъла на чл.282 ал.4 КЗ /отм./ в хипотезата на чл.288, ал.1 т.1 КЗ /отм./, то във всички случаи, ако за МПС с обичайно местопребиваване на територията на Република България, чиито водач виновно е причинил пътно - транспортното произшествие в друга страна членка на ЕС, няма валидна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС или не е установен застраховател, след изплащане на обезщетението на увреденото лице или възстановяване на стойността му на компенсационния орган, за Фонда по силата на закона възниква регресно право към причинителя на увреждането на основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./.

В тежест на ищеца в производство е да докаже по делото правото си да встъпи в правата на увреденото лице до размер на заплатеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, респ. размера на платената сума, както и възникването на деликтна отговорност на ответника по отношение на увреденото лице, а именно: извършено вредоносно деяние от ответника, в резултат на което са настъпили вреди, вредоносното деяние да е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове правила за поведение в страната, в която е осъществено, причинена е вреда, която е реално настъпила, липса на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на управляваното от ответника МПС към момента на настъпване на увреждащото събитие, наличието на плащане от страна на ГФ на дължимото обезщетение за вреди и разноските във връзка с определянето и изплащането му на компенсационен орган по смисъла на чл.282, ал.4 КЗ /отм./ в претендирания размер.

Съгласно чл. 105 КЗ (отм.), задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. В конкретния случай процесното ПТП и вредите от него са настъпили на територията на Федерална Република Германия, поради което приложимо се явява немското право по въпросите относно реда за констатиране на ПТП и относно формата и характера на протокола за ПТП. По делото не е спорно, че протоколът / съобщение за ПТП/ е съставена от полицейски комисар, който е компетентен държавен полицейски орган в страната, където е настъпило процесното ПТП и вредата, по предвидения от приложимото право ред, поради което съдът приема, че същият е редовен от външна страна и се ползва с материална доказателствена сила за изложените в него факти и обстоятелства, която не е оборена.

Процесното ПТП е настъпило от противоправно поведение от страна на ответника Н. С. М., който като водач на лек автомобил БМВ с рег. № ••••••, за който към датата на ПТП не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е причинил ПТП, с което е нанесъл материални щети на друго МПС.

Вината на ответника се презумира на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като без значение е обстоятелството, дали същият е наказан административно.

С плащането на сумата от 7179, 21 лева на НББАЗ в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника за плащане на платеното обезщетение, на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 и ал. 3 вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм).

По направеното възражение за изтекла давност. Относими към казуса са разрешенията дадени в константната практика на ВКС /т. 14 на Постановление № 7/77 г. от 4.10.1978 г. на ВС; решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. на ВКС, ТК; Решение № 192/14.08.2012 г. по т. д. № 768/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 147/12.11.2014 г. по т. д. № 3708/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./. В същата е прието, че за регресното право на застрахователя, платил застрахователното обезщетение на правоимащите лица, важи общата петгодишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, като течението на този срок започва от момента на изплащането. От този момент вземането на застрахователя спрямо делинквента, което възниква въз основа на самостоятелен фактически състав, става изискуемо. Отнесено към настоящия спор това разрешение налага извода, че възможността на ищеца Г.Ф. да претендира плащане от делинквента ответник е възникнала на 04.05.2016 г. – датата на плащането. Исковата молба е изпратена по пощата на 04.06.2021 г., като към този момент е била изтекла петгодишната давност на исковата претенция, поради което направеното възражение за погасяването й по давност се явява основателно.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски. Такива не са сторени и не се претендират.

Мотивиран от горното, съдът: