Решение № 25 от 20.2.2025 г. на Районен съд - Харманли по дело № 361/2024 г.

Производството е по реда на Глава III Раздел V - чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата. Жалбоподателя Т. И. Т. ЕГН •••••••••• от гр. Харманли, действащ чрез пълномощника си адв. Д. А. при АК Хасково, обжалва наказателно постановление № 4004 от 01.VІІ.2024г. на Директор на Регионална дирекция по горите - гр. Кърджали. Счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, като излага подробни съображения.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - не се явява.

Представлява се от упълномощен представител - адв. Д.А. при АК, който поддържа се изцяло депозираната жалба. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Административно наказващия орган - Директор на Регионална дирекция по горите - гр. Кърджали, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Е. К. -М.. Процесуалния представител оспорва изцяло подадената жалба и се излагат съображения за потвърждаване на обжалваното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно излага становище, като в случай на отмяна на обжалваното постановление прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура Хасково ТО Харманли, редовно призована не се представлява и не взема становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене. С Наказателно постановление № 4004 от 01.VІІ.2024г. на Директор на Регионална дирекция по горите - гр. Кърджали, издадено въз основа Акт за установяване на административно нарушение сер.ЮИДП-16 2022г. бл.№ 000198/ 17.І.2024г. на Т. И. Т. ЕГН •••••••••• от гр. Харманли, за нарушение:

„На 14.ХІ.2023г. в с. Славяново, местност „Мукарите“ общ. Харманли, територията на ТП ДГС Маджарово, лицето Т. И. Т. ловува в забранено за лов време, със забранени за лов средства, като преследва дива свиня с кучета с GPS нашийник и с джип „Сузуки Гранд Витара“, тъмно зелен с рег.№ •••, без да притежава писмено разрешително за лов за дата 14.ХІ.2023г. за района на с. Славяново, местност „Мукарите“.

• на основание чл. 83м от ЗЛОД от Закона за лова и опазване на дивеча е наложена „Глоба“ в размер на 200лв.;

• на основание чл.84 ал.2 предл.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е наложена „Глоба“ в размер на 300лв. “ В Акт за установяване на административно нарушение сер.ЮИДП-16 2022г. бл.

№ 000198/ 17.І.2024г. са отразени идентични обстоятелства.

В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели: Н. С. Б.– актосъставител както и С. Р. С. и Н. Н• Б. ( кмет на с. Славяново) - свидетели по акта.

От показанията на свидетелите Б., С. и Б. се установяват обстоятелствата относно констатиране на нарушението, както и процедурата по съставяне на АУАН. В показанията си свидетелите категорично заявяват, че нарушението е установено в местността „ Жукарите“, както и че, жалбоподателя не е присъствал по време на съставянето на акта. В показанията си св. Б. и С. заявяват че на посочените в АУАН дата и място не са виждали жалбоподателя. Разбрали за него от св. Б.. В хода на настоящото производство, се изискаха и приобщиха писмени доказателства: Справка от ОД МВР Сектор „Пътна полиция“ (вх. № 9744/01.ХІ.2024г.) от която се установява, че с регистрационен номер •••, е регистриран товарен автомобил марка „Опел Виваро“, собственост на Д•Д•П• от гр. Д.град.

Изискана е и е постъпила справка от ОД МВР Сектор „Пътна полиция“ (вх.№ 11254/18.ХІІ.2024г.) от която се установява, че с регистрационен номер •••, е регистриран лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара“, собственост на Т. И. Т. от гр. Харманли.

Правни съображения. Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.Наказателното постановление е връчено на 05.VІІ.2024г.- видно от приложеното към преписката известие за доставяне. Жалбата е депозирана пред Административно наказващия орган на 15.VІІ.2024г. като е входирана под рег. № РДГ 06 4286/ 15.VІІ.2024г. Като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

Акт за установяване на административно нарушение сер.ЮИДП-16 2022г. бл. № 000198/ 17.І.2024г. е издаден от компетентно длъжностно лице- Н. С. Б. - в качеството му на служител при РДГ Кърджали (горски надзирател) и в рамките на правомощията предоставени от Закон за лоза и опазване на дивеча.

При извършената проверка според настоящия съдебен състав при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на установените в Закон за административните нарушения и наказания процесуални правила.

От наличните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите по безспорен начин се установява, че АУАН въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление е съставен в отсъствието на жалбоподателят. Съгласно нормата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя. Предвидена е възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - чл. 40 ал.2 от ЗАНН, когато е той известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. Видно от доказателствата по делото, на жалбоподателят е съставен акт за установяване на административното нарушение на 17.ХІІ.2024г. – близо два месеца след установяване на нарушението. От отразеното на стр.2 на акта се установява, че на 19.І.2024г. той връчен при отказ на нарушителя да го подпише, като отказа е удостоверен с подписа на свидетел – К•М•К•. Жалбоподателя е отказал и да получи препис от акта, като този отказ е удостоверен с подписа на св. Р•А•Я• на 19.І.2024г. Тези обстоятелства не са оспорват от страна на административно наказващия орган.

Съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителят, което е възможно в хипотезата на чл.40 ал.2 ЗАНН. В случая обаче, при съставянето на акта е допуснато нарушение, тъй като посочената разпоредба предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният е бил “поканен за съставяне на акта” или „не може да бъде намерен”. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателя да е бил по какъвто и да е начин поканен - призован за съставяне на акта, да е бил търсен, а още по-малко да не бъде намерен.

Представените от процесуалния представител на административно наказващия орган – „Известия за доставяне“ са оформени като непотърсени. Така оформени тези известия не могат за обосноват извода, че Т. е поканен за съставяне на АУАН и не се е явил на посочената дата.

С оглед изложеното съдебния състав счита, че съставянето на акта в отсъствие на жалбоподателят се явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата административно - наказателна процедура. Допуснато е нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице.

Наред с това съдебния състав, констатира че са допуснати процесуални нарушения както при съставянето на процесния АУАН, така и при съставяне на обжалваното постановление. В разпоредбите на чл. 42 ал.1 т.3 от ЗАНН и съответно на чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН, които са императивен характер, изрично се сочи, че акта и съответно наказателното постановление трябва да съдържат място дата на нарушението и неговото описание. В конкретния случай, по безспорен и категоричен начин се установява, че местността на която длъжностните лица са констатирали инкриминираното нарушение е местността “Жукарите“ в землището на с.Славяново - докато в НП като място на нарушението е посочено: местността “Мукарите“ в землището на с.Славяново. Следва да се отбележи, че неправилно е посочен и регистрационния номер на лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара“ собственост на жалбоподателя като •••, вместо правилния рег.№ •••. Установените пропуски също водят до накърняване правото на защита на наказаното лице.

Според съда при проведеното административно производство е допуснато и друго процесуално нарушение като не е посочено конкретно кои правни норма са нарушени – съгласно чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН и съответно на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. По силата на нормата на чл.83м от ЗЛОД: „ Който не изпълни задължение по чл. 65, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000лв.“. В разпоредбата на чл. 65 от закона са разписани петнадесет средства и методи забранени за използване при ловуване. В настоящия случай нито е посочена нормата към която препраща наказващата такава, нито е изписано конкретното предложение.

Проверката по същество е невъзможна, предвид описаното нарушение на процесуалните правила. Следва да се отбележи, че в това производство няма място търсенето на целесъобразност, нито е процесуално допустимо съдът да върши работата на наказващия орган по формулиране и доказване на неговите твърдения и актове. Производството по Закон за административните нарушения и наказания е санкционно, и тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно наказващия орган който е задължен да проведе законосъобразна процедура, със законосъобразни актове.

По изложените по-горе съображения наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от страна пълномощника на жалбоподателя, в негова полза следва да бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 250.00лв.- съобразно представения Договор за правна помощ и Списък за разноски.

Съдът счита, че направеното от страна на административно наказващия орган възражение за прекомерност се явява неоснователно. В конкретния случай с обжалваното наказателно постановление са наложени две самостоятелни санкции -„Глоба“, както и броя на проведените съдебни заседания, обосновава извода, че адвокатско възнаграждение следва да бъде определено над минимума предвиден в нормата чл.8 ал.3 от Наредба № 1/ 09.VІІ.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не съобразно само материалния интерес по реда на чл. 7 ал.2 от наредбата. По изложените съображения, съда счита възражението за прекомерност за неоснователно и като такова не следва да бъде уважавано.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.2 т.1 от Закон за административните нарушение и наказания, съдът