Решение № 1476 от 9.5.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 229/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП). Образувано е по жалба на Й. С. С. от [населено място], чрез... Б. З. против т. 2 от Заповед за прилагане на ПАМ № РД – 14-1270/07.03.2025 г. на гл. инспектор в Областен отдел на „Автомобилна администрация”, [населено място] (ООАА – Русе), с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 вр. чл. 106а, ал. 7 от ЗАП - временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но не повече от 1 година. В жалбата се твърди, че обжалвана ПАМ е приложена при неспазване на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващия твърди, че неправилно в издадената заповед е било прието, че той е извършвал международен обществен превоз на пътници от Република България за Република Австрия без автомобилът, с който е извършван превоза да има издадено удостоверение за обществен превоз или заверено копие към лиценз за Общността. Твърди, че е шофирал автомобила с цел да превози свои роднини и познати, както и че самият той пътува в чужбина по работа, но не извършва превоз срещу заплащане. Моли за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса. Ответната страна – гл. инспектор при ООАА – Русе, в придружително писмо, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли са потвърждаване на заповедта. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното: На 06.03.2025 г. ответникът извършил проверка на лек автомобил Мерцедес 208 Д, брой места 8+1 с рег. № [рег. номер], регистриран в България, управляван от жалбоподателя по настоящето дело Й. С. С. от [населено място]. Според съдържанието на оспорваната заповед проверката се извършвала при оказано съдействие от служители на РД „Гранична полиция“, Русе, като не е посочено мястото й. Установен бил и собственика на автомобила – А. Е. Х. от [населено място], ощ. Омуртаг. Установено било, че в автомобила се возили като пътници 7 души, като същите не са индивидуализирани в оспорената ПАМ. По време на проверката били снети обяснения само на двама от тези седем пътуващи – И. Й. Х. и Д. К. Д., като според приложените в преписката обяснения и двете лица пътували за Виена, Австрия с жалбоподателя, както били правили и преди, а за конкретното пътуване щели да му заплатят при пристигането си във Виена 100 евро от Х. и 150 евро от Д.. При извършена служебна проверка в информационния масив на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е установено, че за превозно средство с рег. № с рег. № [рег. номер] липсва издаден лиценз на Общността за извършване на международен обществен превоз. За това на водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 334488/06.03.2025 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, в който е посочено, че проверката се извършила в района на ГКПП „Дунав мост“, на излизане от България, като именно в този акт са индивидуализирани с имената си и всички превозвани лица, както следва: И. Й. Х., Е. А. А., Д. С. П., М. Й. Х., Я. Р., в Г., Д. К. Д. и T. J.. Въз основа на тези факти и като направил извода, че жалбоподателят извършва международен обществен превоз на 7 броя пътници срещу заплащане или икономическа облага без МПС да е включено в списък на МПС към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и без за него да има издадена заверено копие от лиценз на Общността и същият не е вписан в такъв лиценз, административният орган - ответник издал процесната заповед, с която приложил две различни ПАМ спрямо различни адресати – 1. временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на регистрационни табели на МПС собственост на А. Е. Х. до отстраняване на нарушението, но не повече от 1 година и 2. временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя по делото за същия срок. Недоволен от втората ПАМ, жалбоподателят я оспорил, като в съдебно заседание изрично уточнява, че предметът на оспорване правилно е определен от съда и се свежда само до ПАМ по т. 2 от заповедта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 вр. чл. 106а, ал. 7 от ЗАП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на Й. С. С. от [населено място] до отстраняване на нарушението, но не повече от 1 година. Въз основа на тази жалба е образувано процесното дело. В хода на настоящото производство е приета преписката по делото. Жалбоподателят е поискал събирането на гласни доказателства, от които в съдебно заседание се е отказал поради отсъствието от страната на сочените за свидетели. По искане на същата страна са представени и справки за преминаванията през ГКПП на РБългария на жалбоподателя и на лицата, чийто обяснения се твърди да са снети обяснения при административната проверка - И. Й. Х. и Д. К. Д. с оглед твърдението, че същите и преди пътували по маршрута с МПС, управлявано от жалбоподателя. При така установените факти и доказателства съдът намира от правна страна следното: Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със Заповед №РД-01-67/29.02.2024 г., на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация", Изпълнителният директор на ИА "АА" – [населено място] е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАП редица длъжностни лица, сред които е и гл. инспектор в ОО "Автомобилна администрация" /т. 5 от заповедта, стр. 22 от делото/. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но същият е незаконосъобразен, тъй като не са спазени материалноправните и процесуални изисквания за издаването му. По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАП, принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАП се налага принудителна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАП, „обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗАП, „превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 3, във вр. с т. 4, б. "б" от ДР на ЗАП налага извод, че основната предпоставка, по която се различават "общественият превоз" и "превозът за собствена сметка" е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка. За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство не се установява по делото. Видно от представените по делото писмени доказателства в хода на административното производство са снети по реда на чл. 44 от АПК писмени сведения от две от иначе пътуващите общо 7 физически лица, които обяснения обаче не са оформени надлежно, доколкото е неясно дали са такива по ал. 2 или ал. 3 от чл. 44 на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от АПК, административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. Съгласно чл. 44, ал. 2 от АПК, сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Според чл. 44, ал. 3 от АПК, когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето. Разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от АПК предвижда, че административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Според чл. 44, ал. 5 от АПК, страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения. Видимо от начина на оформянето на обясненията на Д. Д. и И. Х. представени с преписката, на които реално единствено се основава приложената ПАМ, е, че същите не са собственоръчно написани от лицата, посочени за техни автори, доколкото и двата документа завършват с признанието „Горното продиктувах, беше ми прочетено и е вярно записано. За верността му се подписвам.“, което налага извод, че същите са диктувани устно от лицата, а са писани от лицата посочени там като „Снел обяснението“. По принцип това е възможно само, ако лицата не могат да дадат писмено сведения, но следва да се изпълни стриктно процедурата на ал. 3 от чл. 44 на АПК – като лицето се призове да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител и сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето. Както се посочи, в обясненията на двете лица има отбелязани две имена за „снел обяснението“, плюс подпис на присъствал и на самото лице, чието обяснения се твърди да са снемани. „Снел обяснението“ от Д. Д. е М. М., като подпис е положен и от В. А. – за присъствал, а обяснението на И. Х. е снето от В. А., а М. М. е присъствал. Очевидно е, че последните две лица не са административния орган, издал акта, но реално не е ясно изобщо какво е и качеството им или длъжността им, а още по – малко има данни да са определени от административния орган да съберат обясненията по реда на ал. 3 на чл. 44 от АПК. В самата ПАМ се твърди, че в случая е извършена съвместна проверка от различни контролни органи – вкл. на изпълнителната агенция и на полицията, което само по себе си е недоказано, но това още повече налага посочването на длъжността на всички участващи в т. нар. снемане на обяснения. Напълно е възможно това в действителност да е била комплексна проверка, но по делото няма доказателства за съвестността на проверката, а и тя не променя задълженията на органа по чл. 35 АПК и възможностите му досежно допустимите доказателствени средства. Нещо повече, според представения АУАН обясненията са взети от служители на РД „Гранична полиция“, като са описани като приложение към самия АУАН. Процесната ПАМ обаче не препраща към АУАН, нито описва същия като доказателство, още по-малко приобщава към себе си събрани в друго производство обяснения. На края, липсва и предупреждането по ал. 4 на чл. 44 от ПАК по отношение на лицата, чието обяснения са снемани. При това положение е неясно какво изобщо гарантира верността на записаното, след като е ясно, че никой не е предупреден за евентуални последици от поведението си. Всичко гореописаното изключва редовността на тези обяснения като надлежни доказателства по чл. 44 от АПК. Но дори и ценени, тези обяснения съдът намира за недостоверни, защото се оспорват от жалбоподателя, а не се подкрепят от никакви други доказателства, напротив. Така например твърди се, че И. Х. и Д. Д. се познават с жалбоподателят и същият многократно ги е транспортирал до Австрия. Доказателства за подобна история на отношенията обаче няма. Напротив, от представената Справка от РД „Гранична полиция“ се установява, че лицата действително са пътували и преди, но никога с автомобил, управляван от жалбоподателя или по едно и също време с него. Нещо повече, следва са отбележи, че дори и тези обяснения да се ценят като редовни, същите не доказват изложеното в процесната заповед, че жалбоподателят е осъществил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАП с посочения лек автомобил, собственост на друго физическо лице. Това е така, защото не е спорно, че в колата освен тези две лица е имало още петима пътници. Същите дори не са посочени в заповедта за прилагане на ПАМ, а следва да се държи сметка, че сама по себе си тя не препраща към АУАН по повод същото деяние, където тези лица са индивидуализирани. Така или иначе е необяснимо защо сведения не са снети и от тези лица, и то при положение, че в мотивите на процесната заповед се твърди, че е осъществен международен обществен превоз на всичките седем, а не на само двама пътници. В АУАН са вписани имената на седмина пътници. Към административната преписка са представени копия от писмени обяснения само от две от тези лица. Липсват обяснения на Е. А. А., Д. С. П., М. Й. Х., Я. Р. Г. и T. J., както и на водача и това допълнително компрометира достоверността на обясненията, които се твърди да са снети (но ненадлежен ред според съда) от другите двама пътници, а прави абсолютно недоказано твърдението, че е осъществен превоз ан всички седем срещу заплащане. Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между жалбоподателя и посочените в ПАМ лица – 7 пътници, а оттам и характера на констатирания превоз. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Следва да се има предвид също, че съставеният срещу водача АУАН за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАП /стр. 25 от делото/, от една страна не се ползва с презумптивна доказателствена сила, включително по отношение на факта, че превозът е "обществен", а и в него изрично водачът е вписал възраженията си и твърдението, че реално се касае за споделено пътуване, защото всички само са платили общо и заредели автомобила. Освен това, в процесната ПАМ не е посочено къде се е намирало превозното средство по време на проверката и дори къде конкретно е направена тя. Не са посочени установените по време на проверката пътници и заявените от тях данни. Не е посочено защо обяснения са събрани само от две от лицата, записани са от трети лица, чиято причастност към проверката е неясна. Следователно, административния акт не съдържа основни факти, от които би следвало да се установи наличието на основание за издаването му. Липсата на фактически основания за издаване на акта винаги е процесуално нарушение, водещо до отмяната му. От една страна липсата на факти препятства защитата на адресата на акта. Едва в хода на съдебното производство след запознаване с административната преписка той може да ангажира адекватни доказателствени искания, но реално това в конкретния случай е невъзможно поради отсъствието на пътниците понастоящем от страната. При така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП не е доказана. След като не е безспорно установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност по превоз на седем лица срещу заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен характер, то няма как обосновано да се приеме, че са налице основаният за налагане на преустановителната ПАМ, посочена в чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАП. По тези съображения оспорваната заповед в посочената й част следва да се отмени. Но дори да се приеме установяването по безспорен начин на извършването на превоз на пътници срещу заплащане без съответния лиценз, то наложената принудителна административна мярка е в нарушение на закона и по още едно съображение: Видно от административната преписка нарушението е установено на 05.03.2025 г. От административния орган не са представени данни дали превозът е продължил, но предвид вписаното сваляне на регистрационните табели на автомобила, съдът намира, че превоз до Австрия не е извършен. Следователно, нарушението е преустановено на датата на установяването му. Разпоредбите и на чл.106а, ал. 1, т. 4, б. ”б” и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП и на чл.106а, ал. 1, т. 1, б. ”а” и ал. 2, т. 1 от ЗАП предвиждат срокът на налаганите принудителни административни мерки да е „до отстраняване на нарушението”. В конкретния случай нарушението е отстранено преди издаването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, което не е посочено в нея и адресатът й продължава да търпят негативните последици от заповедта – отнемане на свидетелство за правоуправление. При тази редакция на закона административния орган дължи преценка относно отстраняване на нарушението както преди издаване на заповедта, така и след това, като при установяване на отстраняване на нарушението се дължи изрично произнасяне за прекратяване действието на ПАМ. По изложените съображения настоящият състав намира оспорения акт постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което същия следва да бъде отменен. При този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за държавна такса в размер на 10 лева. Водим от горното, съдът