Решение № 4808 от 13.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9157/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. №52368 от 02.07.2024 год., подадена от М. Г. Л., ЕГН ••••••••••, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Д. П.А. от САК със съдебен адрес: гр. София, ул. „•••••••, партер, офис 1 срещу Разпореждане с изх. №27416 на ЧСИ С.Я. рег. №844 от 20.05.2024 год., постановено по изп. д. №20108440401214, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело. Жалбоподателката обжалва постановеното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като счита, че в периода от 10.09.2013 год. до 20.11.2019 год. е изминал период по – дълъг от 2 години. Неправилно, според жалбоподателя, ЧСИ е оставил молбата без уважение, като е приел, че изпълнителното дело е спряно по силата на закона на основание чл.432, т.3 вр. чл.229, ал.1, т.2 ГПК, считано от датата на смъртта на длъжника 09.10.2013 год. до конституиране на наследник, като длъжник по делото. Твърди, че в горепосочения период не са предприемани действия нито от страна на взискателя, нито от страна на ЧСИ към постигане удовлетворяване на взискателя. Твърди, че дори в хипотезата на спиране на делото поради смърт на длъжника, стои задължението за срочни действия, с които да се поддържа висящността на процеса. Оспорва да е допустимо спирането да продължава неопределен период от време. Препраща към постановките в задължителната съдебна практика относно разликите в изпълнителния и исковия процес. Оспорва становището на ЧСИ С.Я., че в случай на смърт на длъжника, взискателят има право да бездейства, като не предприема необходимите действия за поддържане висящността на изпълнителното производство и постигане на неговата цел, а именно удовлетворяване на взискателя. Твърди изпълнителното производство да е прекратено по право. Моли съда да отмени постановеното разпореждане. Претендира разноски. В законоустановения срок са постъпили писмени възражения от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, с която оспорва жалбата като неоснователна. Възразява на твърденията на длъжника, че от страна на взискателя не е искано извършването на изпълнителни действия и не е поддържано развитието на изпълнителното производство, като посочва, че от страна на взискателя постоянно са подавани молби за извършване на справки и предприемане на действия, включително с подадената молба за конституиране на наследниците на починалия длъжник. Оспорва, като противоречащи на обективната действителност, твърденията, че за период от две и повече години не са инициирани изпълнителни действия по делото. Оспорва твърденията на длъжника, че спирането на производството не води до прекъсване на давността. Оспорва твърденията за дезинтересираност от страна на взискателя от изпълнителното дело. Твърди, че за периода на спирането перемпция не тече, тъй като обратното би противоречало на целта на спирането, а именно запазване на изпълнителното производство в състоянието преди възникване на основанието за спиране. Твърди, че двугодишния срок не е изтекъл, поради факта, че през периода на спирането, взискателят е бил в невъзможност да действа. Моли съда да остави частната жалба без уважение, като потвърди разпореждането като правилно и законосъобразно. Претендират разноски за заплатено възнаграждение за юрисконсулт, като изрично прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В законоустановения срок на 01.08.2024 год. ЧСИ С.Я. е депозирал мотиви, с които моли съда да остави подадената жалба без уважение като неоснователна, а постановлението да потвърди като правилно и законосъобразно. Твърди, че в хипотеза като настоящата със спирането на изпълнителното производство спират да текат и всички срокове, както и недопустимост на предприемането на изпълнителни действия. Смята, че законосъобразно и правилно не са предприемани изпълнителни действия, тъй като същите, ако бъдат предприети преди конституиране на наследниците на починалия длъжник, биха биле недействителни. Твърди, че не е настъпило някое от предвидените в закона основания, още по – малко основанието, на което се позовава жалбоподателя, за да се приеме, че изпълнителното производство се е прекратило по право. Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и правна страна следното: Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, 82 състав на 08.04.2010 год., издададен въз основа на гр.д. №4084/2009 год. на Софийски районен съд. Изпълнителният лист е издаден в полза на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК•••••••, по който длъжникът Г.Д. Л., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на взискателя сумата от 6 670, 62 лева, представляваща главница, заедно с 2 920, 36 лева, представляваща законна лихва за забава от 01.02.2002 год. до 09.02.2009 год. и законна лихва от 18.05.2009 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 619, 55 лева, представляваща разноски по делото. Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба с вх. №08429/03.05.2010 год., подадена от взискателя и постановление за образуване на изпълнително дело на съдебния изпълнител от 10.05.2010 год. С постановление за образуване на изпълнително дело от 10.05.2010 год. е наложен запор върху пенсията на длъжника (съобщение с изх.№16224/07.04.2011 год.), както и върху трудовото му възнаграждение, което получава в МБАЛ „Света Анна София“ АД (съобщение с изх.№16223/07.04.2011 год.). С разпореждане от 06.07.2011 год. е наложена възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот апартамент №112, находящ се в жилищна сграда – ••••••• вход „Г“, на IV етаж, построена върху държавна земя, местност 46, жилищен комплекс „•••••••, в гр. София, състоящо се от една стая, кухня и дневна и сервизни помещения, на 65.80 застроена площ, заедно с припадащото се избено помещение №11 и 4, 417 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: за жилището: стълбище, апартамент 111, апартамент 113, двор; за избеното помещение: коридор, коридор, общо помещение. С разпореждане от 04.10.2011 год. е насрочен опис и оценка на възбранения недвижим имот, като до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение с изх. №47016/05.10.2011 год. С разпореждане от 04.09.2013 год. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД с изх. №55655/04.09.2013 год. На 09.10.2023 год. длъжникът Г.Д. Л., ЕГН •••••••••• е починал. На 20.11.2019 год. е входирана молба с вх. № 053401/20.11.2019 год., подадена от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК••••••• с искане за извършване на справки с оглед налагане на запор и насрочване на опис на движими вещи. На 25.10.2021 год. е входирана молба с вх. №42766/25.10.2021 год. от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД с искане за извършване на справки с оглед налагане на запор и насрочване на опис на движими вещи. След извършена справка е установено, че длъжника Г.Д. Л., ЕГН •••••••••• е починал на 09.10.2013 год. С разпореждане от 05.12.2023 год. е разпоредено да се изиска удостоверение за наследници на починалия длъжник. В същото разпореждане е посочено, че изпълнителното производство се счита спряно от датата на смъртта на длъжника. След разпореждане от 04.01.2024 год. са изпратени съобщения до наследниците на починалия длъжник К.Я. Л., ЕГН •••••••••• и М. Г. Л., ЕГН ••••••••••, като им е даден едномесечен срок от получаване на съобщението да заявят приемат ли наследството. Съобщенията не са връчени. На 05.03.2024 год. е изготвено ново съобщение до М. Г. Л. с което й е даден едномесечен срок от получаване на съобщението да заяви приема ли наследството. Съобщението е връчено на 14.04.2024 год. На 29.04.2024 год. е входирана молба №35610 от М. Г. Л., в която е посочено, че наследството вече е прието и се иска прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С разпореждане от 08.05.2024 год., молба с вх. №35610/29.04.2024 год. е оставена без уважение, тъй като изпълнителното производство е спряно по силата на закона на основание чл.432, т.3 вр. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, считано от датата на смъртта на длъжника Г. Л. до конституиране на наследник като длъжник по делото. М. Г. Л. е уведомена със съобщение изх. №27416/20.05.2024 год. за горепосоченото разпореждане, което е получено от адресата на 20.06.2024 год. С разпореждане от 25.06.2024 год. на основание чл.429 от ГПК е конституиран като длъжник по делото М. Г. Л.. На 02.07.2024 год. е входирана жалба от длъжника М. Г. Л.. С разпореждане от 03.07.2024 год. подадената жалба е оставена без движение до отстраняване на нередовностите. Длъжникът е уведомен за разпореждането и му е връчено на 04.07.2024 год. съобщение за образуване на изпълнително дело. По отношение на жалбата намира същата за редовна и допустима, но по същество неоснователна, като излага подробни съображения за това. Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. При извършена служебна проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното постановление е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По отношение на правилността му, по наведените от жалбоподателя доводи за неправилност, настоящият състав намира следното: По твърденията за настъпила перемпция по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, настоящата инстанция намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. По разясненията дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Преобладаващата съдебната практика относно преремпцията по въпросите от значение за разглеждане на настоящото дело, може да се определи като константна, тъй като е ориентирана в една посока. От една страна е прието, че последица от реализиране на фактическия състав по горецитираната разпоредба-изтичане на двегодишен преклузивен срок и бездействие от страна на взискателя, е прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. В процесния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че последното предприето изпълнително действие спрямо ищеца е налагането на запор върху банковата сметка на длъжника от 04.09.2013 год., от който момент е започнал да тече двугодишния срок и при липса на извършени последващи изпълнителни действия, същият изтича на 04.09.2015 год., а разпореждането за спиране на производството е постановено на 05.12.2023 год. В случая е спорен въпросът дали при спряно изпълнително производство по реда на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК текат процесуалните срокове, включително този по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК или напротив - докато изпълнителното производство е спряно, срокове не текат. Съобразно общата разпоредба на чл. 61 ГПК при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В същото време обаче уредбата на спиране, възобновяване и прекратяване на производството, предвижда или служебно задължение за съда да отстрани пречката, довела до спиране (виж чл. 230, ал. 1 ГПК) или ако възобновяването зависи от волята на страните - въвежда краен срок, през който делото е спряно, след изтичане на който същото се прекратява (виж чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 1 ГПК). Така например съгласно чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 1 ГПК при смърт на ответника ищецът е длъжен в 6-месечен срок да посочи правоприемници, а при спиране на делото по общо съгласие на страните - в 6-месечен срок някоя от страните следва да поиска възобновяване. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява. В изпълнителния процес е предвидена нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Спорният по делото въпрос е тече ли срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК при спряно изпълнително производство - т. е. дали този срок е със същото правно значение на краен срок, в който производството може да бъде спряно (аналогичен на сроковете по чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 1 ГПК ). За да вземе становище по този въпрос съдът съобрази следното: Разпоредбата на чл. 432 ГПК предвижда различни хипотези при които изпълнението се спира. Едната хипотеза е на спиране на принудителното изпълнение от съда по чл. 432, ал. 1, т. 1 и т. 4 - в случаите на допуснато обезпечение на иск чрез спиране на изпълнителното производство, когато съдът спре допуснато предварително изпълнение след представяне на обезпечение или при отмяна на решението или когато съдът спре изпълнението до произнасяне по жалба от съдебния изпълнител и др. В този случай спирането на принудителното изпълнение е разпоредено от съда и за съдебния изпълнител е налице забрана да извършва действия по осребряването на имуществото на длъжника. В тази хипотеза дори и съдебният изпълнител да постанови акт за спиране на изпълнителното дело, то той ще има само констативно значение, за внасяне на яснота пред страните в производството, а правното действие на спирането е настъпва от акта на съда. Възможно е изпълнителното дело да не се спре - ако страни по същото са други взискатели или други длъжници, няма пречка изпълнителното дело да продължи по отношение на реализиране на техните права или осребряване на тяхното имущество. Втората хипотеза на спиране на изпълнителното производство е с акт на съдебния изпълнител - по чл. 432, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и включва две групи предпоставки: обективни и субективна. В случаите по чл. 432, т. 3 ГПК са налице промени, отнасящи се до гражданскоправния статут на страните (промени в правоспособността, дееспособността или правосубектността), водещи до необходимост от предприемане на действия по конституиране на правоприемници, учредяване на настойничество или попечителство и т. н. В тези случаи са налице обективни причини, стоящи извън волята на страните, при настъпване на които съдебният изпълнител следва да постанови акт за спиране на производството, като доктрината приема, че актът също има констативно действие. За разлика от тази група обективни предпоставки, спирането по чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК е при настъпване на субективна предпоставка - изявление на взискателя, адресирано до съдебния изпълнител, съдържащо искане за спиране на производството. Законът не предпоставя в какви случаи взискателят може да иска спиране, това е оставено изцяло на неговата преценка и воля. Тази хипотеза на спиране на изпълнението е най- близка до спирането в исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК - по общо съгласие на страните. За да се отговори на спорния по делото въпрос - тече ли срокът за перемиране на изпълнителното дело по време на спряно изпълнително производство, следва да се отчитат спецификите на различните хипотези на чл. 432, ал. 1 ГПК, така както бяха групирани по- горе. Когато е налице спиране на принудителното изпълнение, постановено с акт на съда, действа забрана за страните и съдебния изпълнител да предприемат действия по осребряване на имуществото на длъжника. Ето защо в този случай срокове, включително този по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не текат - в противен случай има опасност от погасяване на правата на кредитора, каквато не е целта на спирането - напротив: в тези случаи принудителното изпълнение е спряно, за да се съхрани правното положение към момента на спирането, за предотвратяване на евентуално увреждане на длъжника, ако се реализират права, които последният оспорва. Погасяването на правата на кредитора поради изтичане на срокове (давностен, преклузивен) не е целян от правото резултат, защото тук спирането е средство длъжникът да предотврати изпълнението като установи, че правото на кредитора не съществува или има пречка пред упражняването му. Затова в хипотезите на спряно принудително изпълнение от съда, не текат срокове (включително преклузивния по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). Идентичен извод се налага и за случаите на спиране на изпълнителното производство по обективна причина поради смърт на длъжника чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК. Различна за приложението на посочената разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е единствено хипотезата при спиране на изпълнителното производство в случаите на чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК - по молба на взискателя-субективна предпоставка, която в случая не е налице. В последния случай само крайният срок, за който изпълнителното дело може да се спре по искане на взискателя, е две години - по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като ако в този срок взискателят не поиска възобновяване и извършване на изпълнителни действия, изпълнителното производство следва да се прекрати. По настоящото изпълнително дело е констатирано, че по искане на взискателя последното изпълнително действие преди смъртта на длъжника е извършено на 04.09.2013 г., а именно запор върху банковата му сметка в „Банка ДСК“. От този момент нататък до постановяване на разпореждането за спиране на изпълнителното производство от 05.12.2023 год. върху имуществото на първоначалния длъжник ЧСИ не е предприел извършване на каквито и да е действия по делото. За един продължителен период от около десет години по изпълнителното дело не са положени никакви усилия както от страна на взискателя, така и от страна на ЧСИ за осъществяване на целта на изпълнителния процес – удовлетворяване на взискателя. Настоящият състав на съда не споделя мнението на ЧСИ, че в случай на смърт на длъжника при спиране на изпълнителното производство по силата на закона не възникват задължения за срочни действия на ЧСИ и на взискателя и това спиране и бездействие могат да продължат неограничено във времето. Не може де бъде споделено схващането на ЧСИ, че законът не обвързва със санкцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК бездействието на взискателя, тогава, когато длъжникът е починал в хода на изпълнителното производство. Дори при смърт на длъжника взискателят има задължения за предприемане на необходимите действия за поддържане на висящността на изпълнителното производство. В настоящия случай, предвид изложеното по – горе за липсата на изпълнителни действия в периода между последния наложен запор и спирането на производството следва да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, независимо от това, че смъртта на длъжника е спряла изпълнението на осн. чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК. Спирането на изпълнението по чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК не препятства възможността взискателят да поиска извършване на изпълнителни действия, а препятства само възможността някои изпълнителни действия да бъдат извършени докато трае спирането. Спирането на изпълнението по силата на закона при смърт на длъжника не дава възможност за процесуално бездействие на взискателя и не препятства инициативата му за посочване на наследници на починалия длъжник, и възможността му да насочи изпълнение спрямо тях. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда много специфична хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство поради бездействие на взискателя. Тази норма е специална, безусловна и изключва приложението на общите разпоредби, които противоречат на нейната цел. Именно защото за разлика от исковия процес в изпълнителния процес взискателят е длъжен да обезпечи движението на производството, нормите, които са приложими в исковия процес не във всички случаи са приложими и в изпълнителния процес. В този смисъл е цитираното по- горе решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, с което е прието, че задължението за предприемане на адекватни действия в изпълнителния процес съществува за взискателя дори и при спряно изпълнение. Действия, на които се позовава взискателят, че са извършвани за да се поддържа висящността на изпълнителното производство, не са от естество да прекъснат течението на сроковете, макар и извършени в периода от време между последното годно да прекъсне сроковете действие и постановяване на спирането. Аргумент за последното е отразеното в мотивите на т.10 от горецитираното тълкувателно решение: „Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ Проследявайки хронологията по делото, не се установява да са извършвани действия, които съгласно трайната и задължителна съдебна практика да доведат до последицата прекъсване на сроковете. Твърденията, че всякакви изпълнителни действия ще са недействителни, като предприети в период на спряно производство, нямат значение към настоящото дело, тъй като към момента на спирането, двугодишният срок вече е изтекъл и производството е прекратено по право, като е без значение наличието или липсата на акт на съдебния изпълнител, който, както бе отбелязано по – горе, е само с декларативно значение. Предвид изложеното по-горе настоящият съд намира за незаконосъобразен отказа на ЧСИ, поради което същият следва да бъде отменен. Последващите действия на ЧСИ следва да бъдат съобразени с изложеното в мотивите към настоящото решение. По разноските. Предвид изхода на спора, право на разноски има само жалбоподателят, който претендира заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Последният, обаче, не представя списък с разноски или други писмени доказателства за сторени от него разноски, освен платежно нареждане за заплатена държавна такса. Към пълномощното, въпреки изброяването в приложенията на договор за правна защита и съдействие на договор за адвокатска защита и съдействие, такъв не е приложен, поради което и няма как да се докаже дали реално е заплатено такова или не. Предвид изложеното, следва да се уважи претенцията единствено за заплатена държавна такса в размер на 25 лева. Водим от гореизложеното, съдът