Решение № 455 от 28.7.2023 г. на Районен съд - Враца по дело № 81/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл.57, ал.1 ЗЗД.При условията на евентуалност е предявена и искова претенция с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД. Ищецът твърди, че с ответника се намирали в добри взаимоотношения, като основният предмет на дейност е земеделие и в това им качество си извършвали услуги едни на друг, както и че са в роднински връзки- управителят на дружеството е сестра на ответника. В тази връзка, през есента на 2021 година с оглед дейността на дружеството било необходимо да закупи житна култура, представляваща кръстоска между пшеница и ръж, с наименование „Тритикале“, сорт „Албена”, която да засее и да ползва добивите й. Закупил семена в количество от 2000 килограма от ЕТ”Хевекта- Маргарита Цветкова” на стойност 1400 лева, което му било предадено на 28.09.2021 година.Тъй като не разполага със склад или друго подходящо помещение за съхранението му, помолил ответника да съхрани в негов склад семената до времето, когато ще му потрябва за засяването му. Той се съгласил да съхрани зърното временно и безвъзмездно и на същата дата зърното било стоварено и съхранено в стоковата база на ответника в село Костелево в 2 бега по 1000 кг. Посочва, че житната култура трябвало да бъде насадена през есента - октомври, най -късно ноември, в определените за това по агрокалендар срокове, като за тази цел в началото месец октомври 2021 година поискал да му бъде предадено зърното от помещенията на ответника. Последният отказал, без никакво основание, като монгократно е посещавала ответника и е искал да му бъде върнато зърното, за да може да го засее в сроковете. Количеството зърно било предвидено за засяване на 100 декара земеделска земя. След като до края на календарната 2021 година ответникът не му предал зърното, ищецът не успял да засади тази земеделска култура и поради това не успял да добие плодовете от тази вещ през стопанската 2021/2022 година. При среден добив на зърно от 400 до 450 кг на декар, при засети 100 декара и при цена от 600 лева за тон, поради незасяването й, не е реализирала продукция в размер от средно 40 000 кг. И до настоящият момент не е предадено нито зърното, нито добивите от него, като ответникът недобросъвестно държи вещта без никакво основание. Ако ответникът оспори, че е поканен да предаде вещта, настоящата искова молба да се счита за покана за връщането й на вещта, ведно с плодовете, които плодове са с оглед естеството на вещта са в количество и качество на добива от зърното и се дължат от деня на недобросъвестното задържане. Въз основа на изложеното се иска от съда да осъди ответника да му върне вещта - 2000 килограма семена „Тритикале“, сорт” Албена” в състояние, което е годно за засяване съгласно агрономическите показатели за стопанската 2022/23 година и плодовете, които същият му дължи от нея - 40 000 кг. добив на зърно от 100 дка засята площ за стопанската 2021/2022 година. Ако вещта е погинала или ответникът я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, се иска осъждане ответникът да заплати ищеца действителната й стойност от 1400 лева или получената цена за нея, ако последната е по-висока, както и да заплати стойността на плодовете в размер на 24 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня на завеждане на иска до окончателното плащане и разноските по делото.Претендира разноски. В срочно подаден отговор ответника намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорвам изцяло твърденията на ответника, че ищецът дължи връщане на оставено при него за пазене на тритикале /изкуствен хибрид между пшеница и ръж/. Договор за влог между страните няма сключван и ответникът никога не се е договарял с ищеца да оставя при него подобна вещ /стока/, съответно не се е задължавал да я пази и връща. Представените с НИ писмени доказателства не доказват наличието на такъв договор. Реално предаване и приемане на подобна вещ не е имало, съответно липсва съгласие на ищеца да приеме, пази и върне подобна родово определена вещ. По аргумент от обратното основание, за доказване на сключен между страните договор за влог се изисква писмена форма, тъй като според чл.251, ал.1 от ЗЗД ограниченията за доказване със свидетелски показания /чл. 164 ГПК/ не важат единствено, когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места. В случая ответникът не твърди възникването на изключителни или специални събития, които биха могли да преодолеят изискването за писмена форма на договора за влог. Оспорва като неотносима за спора представената с исковата молба международна товарителница (CMR). Предмет на описания в нея транспорт са били 2 бигбег опаковки със семена /без да е посочено какви семена/ в общо количество 2 000 кг., но изпращач е фирма „Сортови семена“, а получател „Хевекта“, с място на разтоварване с.Борован. Според записа в CMR стоката е била приета от превозвач „Слави транспорт 8“ООД в гр. Исперих и получена от лице с фамилно име „Петков“ на 28.09.2021г. Представена е фактура № 1-467/22.11.2021г., която е с дата приблизително два месеца по-късно от датата на разтоварване, посочена в товарителницата. Предмет на доставката са били 2 000 кг тритикале сорт „Атила“, а не както е посочено в иска сорт „Албена“, което е различно. Освен това мястото на разтоварване е с.Борован като нито получателят, нито превозвача са направили бележка, че мястото на разтоварване е различно от посоченото в товарителницата, ако се твърди, че това е било с. Косталево, Общ. Враца. Твърди се също, че представеният приемо-предавателен протокол от 28.09.2021г. е изцяло непротивопоставим на ищеца. С него трети лица твърдят, че в негов склад в с. Косталево са били разтоварени 2 000 кг тритикале сорт „Атила“. Като частен диспозитивен документ, протоколът не се ползва с материална доказателствена сила. В него ищецът не участва и с нищо не се задължава. Респективно след като ищеца не се е задължил към ответника да пази и върне някаква вещ, няма как да е отказал връщането й. Изложените в исковата молба твърдения са голословни и не са подкрепени с доказателства.Въз основа на изложеното се иска от съда да отхвърли исковите претенции. След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна: Не е налице спор между страните, а се установява и от представената по делото товарителница от 28.09.2021 г., че на същата дата лицето В. П.е получил два броя биг – бега от по 1000 килограма зърно, като в същата е отбелязано населено място – село Б. Приет като доказателство по делото е констативен протокол № •••/ ••.••.•• година на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Враца, с който е извършена проверка в складово помещение на ЕТ Йордан Христов Данов, находящо се в село К.От същия се установява, че към датата на извършване на проверка в склада са открити налични семена, но не са открити такива от сорт „Триатикале“. За установяване обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно - агротехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че след като извършило оглед на място да установи дали е налично зърното, както и какво е неговото състояние?”, в складовата база на „ЗП Йордан Данов”в с.К., Област В., е установило, че липсва каквото и да е количество зърно от културата триатикале. Вещото лице е изчислило също, че средният добив от зърно от културата триатикале на декар за стопанската 2021/2022 година е 380 килограма. Действителната стойност на зърното за сеитба от същия вид и качество към момента е 0, 75 лева за килограм. Действителната стойност на добив на 100 декара засята площ с посочения вид и сорт зърно към момента е 24 700. Сумата е получена в резултат на пресметнат добив от 100 декара, при среден добив 380 килограма от декар, което се равнява на 38 000 килограма. При средна цена на килограм триатикале към момента от 0, 65 лева за килограм, се получава сума в размер на 24 700 лева. Стойността на 2000 килограма семена от тритикале към момента на изготвяне на заключението е 1500 лева, като сумата е получена, като резултат от 2000 килограма на цена в момента на семената от 0, 75 лева за килограм. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено, което е прието от съда без възражения от страните. По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля М. В. Ц., без родство, дела и зависимости със страните по делото. Същата заявява, че познава управителя на „Петков и синове 2015“ ЕООД и г- н Йо. Д.. Познава ги поотделно и двамата са земеделски производители, и са работили с нея, имали са нужда от консултация, тъй като е агроном и търговец. Доставяла е на „Петков и синове 2015“ ЕООД „тритикале“ в края на 2021 г. за предстоящата есенна сеитба. Трябвало да достави 2 тона семена от „тритикале“. Намерила тези семена, били произведени от колеги в района на Разград и ги договорили. От същия производител закупила семена „пшеница“ за друг клиент за с. Б. Семената били доставени от производителя от Разград. Обикновено, когато има повече заявки, се прави групажна пратка - това означава, че в камиона има доставка и на други клиенти. В случая взела заявката от с. Б. „пшеница“ и два тона „тритикале“ за „Петков и синове 2015“ ЕООД. Изяснява, че това са големи товари и не могат да се прехвърлят самоволно и леко, и след като е стоварена доставката в с. Б., камиона е закарал семената в с. К. Разфасовките били два „бега“ по един тон. „Бег“ е една огромна торба, с подходяща плетка, за да дишат семената, висока метър на метър. Не е присъствала на разтоварването. Плащането от "Петков и синове 2015“ ЕООД било извършено след доставката на свидетеля. Оформила първични счетоводни документи - товарителница не е оформила в конкретния случай.Свидетеля изяснява, че има склад. Когато поръчва и се доставят семената, не доставя в нейния склад, защото на клиента му е удобно да си получи стоката при него, на място. Крайният клиент бил с. К. - „Петков и синове 2015“ ЕООД. Съдът кредитира показанията на свидетеля като пълни, обективни и вътрешнонепротиворечиви. Разпитан свидетеля В. Т. П., съпруг на управителя на дружеството „Петков и синове 2015“ ЕООД - Н.П.посочва, че в края на месец септември 2021 г. било заявено от фирма „Хевекта“ да им се доставят два тона семе за посев „тритикале“. Свидетелят действал от името на „Петков и синове 2015“ ЕООД. Същото им било доставено в края на септември и стоварено в стопанския двор, в склада на Й. Д.. Лично свидетелят говорил с Йо. Д., защото били в добри отношения тогава, правили си услуги, стоварял е зърно при него. До този момент не е имало никакъв проблем, мислел си, че и в този случай ще бъде така. Било отворено помещението на Йо. Д., но него го нямало, те го стоварили в самото помещение. Два биг - бега по един тон. След 10-15 дни, когато дошло времето да се сее, поискал семето, но той не го дал, отказал да им го предаде, но не обяснил защо. Мястото където оставили зърното било като склад, то се затваря и се заключва. Там имало и негова продукция - „слънчоглед“ и „пшеница“, нереализирана. Срокът да се засади зърното е до края на месец октомври, началото до месец ноември, след това трябва да се изчака една година, за да се засее. Това количество било за 100 дка. В същата година бил засадил и друг сорт „тритикале“, същият като този, около 450 кг на декар. Подписал товарителница на шофьора, когато разтоварили, има копие и при него. Спомня си, че на две места се подписал. Разтоварили зърното с фадромата на фирмата „Петков и синове 2015“ ЕООД. В същия ден имало при него още един колега и той му помогнал да разтоварят. Колегата се казва - Ц. Т., той не е от с.К., а от гр.В.. Направило му впечатление, когато разписал товарителницата, че пише, че стоката е разтоварена в с. Б. Попитал защо е така, а отговорът на шофьора бил, че основният товар е разтоварен в с. Б., а само тези два „бека“ са останали за с.К. и на тръгване за прибиране е минал, и е разтоварил в с. К. Складовете в с. К. се заключват, складът на Йо. се заключва, но в този ден бил отворен.Свидетелят посочва, че съпругата му движи селскостопанския бизнес на фирмата, той помага само, когато се появи стока. Няма генерално пълномощно. За конкретния случая, нямал пълномощно. Други пъти е оставял в склада изкуствена тор, но не подписвали документи, защото не са имали никакви търкания и не е имало проблем помежду им. Когато получава стока, подписва товарителници на шофьорите. Изяснява, че има собствен склад, който е вкъщи. Причината да не стовари зърното в склада, в тяхната къща е, че камиона не желае да ходи до тяхната къща. Съдът кредитира показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 ГПК, като пълни, обективни и вътрешно непротиворечиви. Разпитан свидетеля Ц. А. Т., без родство, дела и зависимости със страните по делото пояснява, че е земеделски производител. Познава Йо. и В.. Йо. познава визуално. Познавам и управителката на дружеството „Петков и синове 2015“ ЕООД. В края на месец септември 2021 г. бил при В., разтоварили два чувала със семе, готово за сеене. Чувалите били големи, по тон, разтоварили ги с една фадрома - трактор с фадромно устройство. Тези чували ги докарал шофьорът - свидетелят, който бил в залата преди него. Семето го разтоварили в стопанския двор, намира се на влизане в с. Костелево, вляво. Камионът бил влекач с прицеп, той не можел да влезе в селото. Знае, че В. товари и от този двор. Складът, в който оставили въпросните чували мисли, че е на Йо. Н. /управителката на дружеството „Петкови и синове 2015“ ЕООД/ е сестра на Йо. Складът бил отключен. Това семе има проблем, че е третирано с препарати и ако не се засее същата година, за следващата губи годността си. Тогава били в добри взаимоотношения. Йо. преди се занимавашл с коли, лека полека започнал да се занимава със земеделие. Има уговорки и практика между земеделските производители да си ползват помещенията и да си помагат. Фадромата, с която се разтоварило семето е „Болгар“, сега е оставил на съхранение фадрома ЮМЗ. Никой не е плащал, за това, че ползва фадромата, това било услуга. Той я съхранява в тях. Не знае дали В. е регистриран, като земеделски производител. Знае, че обработва земята, не е имал проблеми, предполага, че е регистриран, но не е сигурен, може и да не е. Има собствен склад, намира се в с.Ч. Тези „биг бегове“ били за В., не са били за него, за да ги оставя в неговия склад. В с. Костелево вратите на складовете и стопанския двор били отворени, но не знае дали се държат постоянно отворени складовете там. Пояснява, че на неговото хале дори няма врати. Биг беговете са тежки, за тях помогнали шофьорът и свидетеля. Фадромата я карал Валери. Съдът кредитира показанията на свидетеля като пълни, обективни и вътрешнонепротиворечиви. Разпитан свидетеля В. Г. Д., без родство, дела и зависимости със страните по делото пояснява, че познава Йо. Не познава сестра му, но познава В., който е земеделски производител в с. К. С Йо. се срещали, когато трябва да се извърши ремонт на машини. Неговите машини са стари и често ги поправя. В месеца поне два пъти. Селскостопанският двор, в с. Костелево се намира на влизане в с. К., вляво, има една база в началото - оградена, след това е неговата база. Има и други постройки там. След неговата постройка има постройка на друг човек и след това има циментова площадка, която си е на Йо. В склада на Йо. има машини, когато няма продукция. Халето е около 150 кв. м.Когато няма продукция машините са вътре, когато има продукция машините са навън. Мисли, че там има ЮМЗ. Той го държи в халето, когато няма продукция.В склада държи неговото зърно. Разбира от зърно. В склада държи неговата продукция, която е произвел - царевица, слънчоглед и жито. Той има хлебно жито за продаване. Разликата между хлебното и другия вид жито прави, защото е земеделец. Знае какво произвежда Йо. и какво сади. Не му издава документ за извършения ремонт. Зависи от ремонта на машината и какво се извършва. Посочва, че знае, че делото се води между Йо. и сестра му. Складът го посещавал много често, в месеца по два пъти със сигурност. Понякога е оставал и по цяла седмица, ако е тежък ремонта.В едно и също помещение се съхранява земеделската производителност и машините. Житото и продукцията са в насипни състояния, докато си намери пазар. Ако има два- три вида зърно, на едно място изсипва житото на другото място изсипва царевица. Съдът кредитира показанията на свидетеля като пълни, обективни и вътрешнонепротиворечиви. Разпитан свидетеля И. Г. А., първи братовчед на Н. и Йо., пояснява, че има земеделски земи от баща му и в момента ги е дал на Йо. Преди години имало некоректност от В. и оттогава си взел земята от него, и я дал да я обработва Д. В. го бавел в даването на рентата. Помага на Йо., когато има нужда. Помага му при засяване на реколтата, при жънене, при оране. Освен рентата, той му дава и допълнително зърно, тъй като има животни и той му дава допълнително зърно, за да ги храни. Складът се намира в с. К. на влизане, вляво, има две сгради - едната се води кантар, другото е халето. Има и други сгради, но са на друг човек, не знае какво има там. В сградата Йо. държи семе от реколтата, но я дели, защото не може да ги съчетава една с друга. Понякога гледа да я продаде, но когато му остане, я вкарва вътре, в халето. Той сее пшеница, царевица, слънчоглед. Не е сял фуражно зърно. Не е виждал такова зърно през 2020 г. - 2022 г. Има ЮМЗ товарач, има приспособления за сваляне на „биг бегове“ и има приспособена кука. В. се занимава със селскостопанската дейност. Взимат се ренти. Той има склад в тях. В. притежава комбайн, трактори. Къщата на В. е достъпна за едра техника, за да стигне до тях. Камион с прицеп 4 метра, може да стигне до тях спокойно, няма опасност да скъса жица. Комбайнът е по-висок. Складът е около 16-17 метра дълъг и около 10 метра широк. Фуражното зърно е различно от хлебното зърно, засявал е заедно с него и горе-долу има представа. В склада на Йо. ходи по два - три пъти в седмицата, дали да му помага, или да се видят. Помощта им е на приятелски отношения. Йо., В. и Н. били в добри отношения до преди четири години. Не знае дали преди време е имало практика да си помагат производителите един на друг. Сега на си помагат, преди може да са си помагали. Складът се заключва със секретен ключ и катинар. Вратата е двойна в едното крило има малка врата, която е метална. Складът винаги е заключен, когато е ходил. Йо. държи ключовете от неговия склад. В с. Костелево се влиза само от едно единствено място, от пътя към „Керамичната“, който идва откъм града. Съдът кредитира показанията на свидетеля като пълни, обективни и вътрешнонепротиворечиви. Други относими по делото доказателства не са събрани. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна: Настоящият съдебен състав приема, че между страните не е възникнало правоотношение по договор за влог на процесното количество пшеница по реда на чл. 573 ТЗ във връзка с чл. 8 от Закона за съхранение и търговия със зърно (отм.), тъй като не са изпълнени императивните изисквания на посочените нормативни актове за влог на зърно, а именно - сключване на договора в писмена форма, уговаряне на възнаграждение за съхранение на зърното и вписване на договора в складов регистър. Закона за съхранение и търговия със зърно е отменен с § 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за закриване на Националната служба по зърното - ДВ, бр. 57 от 28 юли 2015 г., в сила от 01.08.2015 г. В чл. 58н, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 57 от 2015 г.) от Закон за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз е прието, че в 7-дневен срок от въвеждането в експлоатация или от придобиването на правото на собственост или ползването на обект за съхранение на зърно неговият собственик или ползвател подава в съответната областна дирекция "Земеделие" по местонахождението на обекта декларация по образец за местонахождението и капацитета на обекта. В ал.2 пък е уредено, че в 15- дневен срок от подаването на декларацията по ал. 1 областната дирекция "Земеделие" извършва проверка на подадената декларация. След извършване на проверката областната дирекция "Земеделие" изпраща в Министерството на земеделието копие от декларацията и документ за резултатите от извършената проверка. В § 62, ал.1 от преходните и заключителни разпоредби към същия закон е прието, че в едногодишен срок от влизането в сила на този закон Министерството на земеделието, храните и горите: 1.разработва и пуска в експлоатация публичните регистри по чл. 16, ал. 3, чл. 16а, 41, чл. 58а, ал. 5, чл. 58б, ал. 7 и чл. 58н, ал. 5; 2. осигурява оперативно съвместим обмен на данни, документи и друга информация относно обекти и лица, вписани в съществуващите към датата на влизането в сила на този закон бази данни и съответните регистри по т. 1., тоест в регистрите по чл. 8 от отменения Закона за съхранение и търговия със зърно. Следователно, налице са специфични изисквания уредени в закона - регистрация на обекти за съхранение на зърно, разрешителен режим за извършване на тази дейност и др. В Решение № 102 от 15.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 835/2008 г., II т. о., ТК е прието, че с оглед държавната политика в областта на зърнопроизводството, съхранението и търговията със зърно и зърнопреработката, дейността по съхранение на зърно е предмет на изрична нормативна уредба - Закона за съхранение и търговия със зърно (ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г.). В него са регламентирани детайлно както условията за осъществяването на тази дейност, така и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които я осъществяват. Съгласно цитирания закон, съхранението на зърно се извършва чрез влагането му в публични складове или зърнохранилища, по отношение на които е предвиден конкретен лицензионен и регистрационен режим. Наличието на тази специална регламентация на влога на зърно изключва приложението на общите правила на Закона за задълженията и договорите към този договор (чл. 250 и сл. ЗЗД). Съществуването на правоотношение по договор за влог, когато предмет на същия е зърно, следва да бъде преценявано единствено с оглед изискванията на Закона за съхранение и търговия със зърно /отм/., респективно на Глава Тридесет и четвърта на Търговския закон, но не и с оглед общите гражданскоправни разпоредби - чл. 250 и сл. на Закона за задълженията и договорите. Приемането на обратното е в явно противоречие със закона. В Определение № 206 от 24.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 641/2010 г., I т. о., ТК е прието, че не е допустимо да възникват отношения между търговци /какъвто е настоящия случай/ за съхранение на зърно под друга форма. Неприлагането на специалния закон - Закона за съхранение и търговия на зърно /отм./ означава заобикалянето му, което води до недействителност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, с оглед на което за вложилия своите вещи стои възможността да търси защита на правата си по реда на чл. 55 ЗЗД, но не и на основание неизпълнен договор по чл. 79 ЗЗД. Цитираната практика е приета по отменения Закон за съхранение и търговия със зърно, но актуална, поради горепосоченото и по настоящия Закон за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.Поради това, настоящия съдебен състав намира, че отношенията между страните следва да се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. За основателността на иска по чл.57, ал.1 ЗЗД ищецът носи тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи следните факти: фактическо предаване на вещта от ищеца на ответника; липса на правно основание за това разместване или макар такова да е съществувало към момента на предаването, съответно на получаването на вещта, то да е отпаднало или да не се е осъществило; отправяне на покана за връщане на вещта, както и стойността на последната и получените добиви от нея. За основателността на иска по чл.57, ал.2 ЗЗД ищецът носи тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи следните факти: фактическо предаване на вещта от ищеца на ответника; липса на правно основание за това разместване или макар такова да е съществувало към момента на предаването, съответно на получаването на вещта, то да е отпаднало или да не се е осъществило; подлежащата на връщане вещ да е погинала /физически унищожена или повредена до степен да не може да се използва по предназначение/ или пък да е отчуждена от получилото я без основание лице, или е изразходвана, употребена; липса на плащане от страна на ответника на стойността на вещта до момента на предявяване на иска: стойността на вещта и получените добиви от нея. В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че се установи по безспорен начин от показанията на свидетелите П., Ц. и Т. предаването на процесните вещи. Този извод на съда не се разколебава от обстоятелството, че в товарителницата се установи, че в същата е вписано местодоставяне - село Б. В този смисъл са показанията на св. Ц. /Доставяла е на „Петков и синове 2015“ ЕООД „тритикале“ в края на 2021 г. за предстоящата есенна сеитба. Трябвало да достави 2 тона семена от „тритикале“. В този смисъл са показанията на св. Ц. Намерила тези семена, били произведени от колеги в района на Разград и ги договорили. От същия производител закупила семена „пшеница“ за друг клиент за с. Борован. Семената били доставени от производителя от Разград. Обикновено, когато има повече заявки, се прави групажна пратка - това означава, че в камиона има доставка и на други клиенти. В случая взела заявката от с. Борован „пшеница“ и два тона „тритикале“ за „Петков и синове 2015“ ЕООД. Изяснява, че това са големи товари и не могат да се прехвърлят самоволно и леко, и след като е стоварена доставката в с. Борован, камиона е закарал семената в с. К./. Установи се от показанията на свидетеля П., че е отправена покана до ответника за връщане на въпросните движими вещи, като посочи, че това е извършено 15 дни след предаването им. Същевременно се установи, както от заключението по назначената съдебно агро техническа експертиза, така и от представения по делото констативен протокол № 0002516 / 12.09.2022 година на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Враца, с който е извършена проверка в складово помещение на ЕТ Йордан Христов Данов, находящо се в село Косталево, че към датата на извършване на проверка в склада и експертизата, са открити налични семена, но не са открити такива от сорт „Триатикале“.Следователно, предявения иск с правно основание чл.57, ал.1 се явява неоснователен и недоказан. При сбъдване на вътрешно процесуалното условие, а именно неоснователност на главния иск, съдът дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД. Настоящият съдебен състав споделя принципното разрешение, дадено в решение по гр. д. № 5214/2013 г., IV г. о. на ВКС, което изхожда от разбирането, че чл. 57, ал. 2 ЗЗД е общо реституционно правило, намиращо приложение винаги, когато натуралната реституция на вещ е невъзможна. То урежда широк кръг отношения и позволява достатъчно широка гама разрешения според наличието на различни обстоятелства, имащи значение за обема на отговорността на обогатилия се, поради получаването на нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание. В този смисъл Решение № 47 от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3021/2016 г., I г. о. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.2 ЗЗД Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната и стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.Следователно, ирелевантно е дали държателя на вещта я е отчуждил, разходвал или употребил, достатъчно е същата да не се намира у него.Релевантен за дължимото, обаче е моментът на отправяне на покана, тоест дали вещите са отчуждени или употребени преди, или след нея. В настоящия случай се установи, че покана е отправена, като за покана може да се приеме и връчване на копие от исковата молба на ответника. Ищецът не установи обаче, дали вещите са отчуждени или употребени от ответника преди, или след поканата. При липса на установяване на това обстоятелство, съдът намира, че искът следва да бъде уважен единствено за това, от което се е възползувал ответника, а именно равностойността на движимите вещи, но не дължи плодовете от тях. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на 2000 килограма семена от траитикале към момента на изготвяне на заключението е 1500 лева, като сумата е получена, като резултат от 2000 килограма на цена в момента на семената от 0, 75 лева за килограм. Искът е предявен за 1400 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен размер. За сумата от 24 000 лева, представляваща плодове от вещите, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По разноските: При този изход на спора право на разноски възникват за двете страни. Ищецът претендира разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 4065 лева, от които: 1010 лева – държавна такса, 400.00 лева – депозит за вещо лице, 5 лева – съдебно удостоверение и 2650 лева – заплатен адвокатски хонорар. Съобразно уважената част от исковата претенция и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 224.05 лева. Ответникът претендира разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 3000.00 лева за заплатен адвокатски хонорар.Съобразно отхвърлената част от исковата претенция и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 2834.64 лева. От процесуалния представител на ищеца своевременно е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Същото е неоснователно. Предвид Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, процесуалната дейност на адвоката и броя проведени съдебни заседания, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение в размер на 3000.00 лева не може да бъде квалифицирано като прекомерно. Така мотивиран, Врачанският районен съд