Решение № 35724 от 30.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7822/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Д. Ф. Ф. против отказ на кмета на Община Поморие, обективирано в писмо изх. № 94Д-3257-1 от 04.07.2025 г. за дерегистриране по постоянен и настоящ адрес на децата В. Д. Ф. и Е. Д. Ф.. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Конкретно се посочва, че адресната регистрация в [населено място] е извършена без неговото знание и съгласие като баща и законен представител на малолетните, което е в противоречие с нормите на чл. 123, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс. Изтъква се факта, че към датата на адресната регистрация (03.06.2025 г.) децата пребивават в [населено място], където са адресно регистрирани и посещават училище. Обосновават се съображения, че макар и заявена от законен представител, промяната в адреса на децата е извършена в противоречие с изискванията на чл. 94, ал. 1 от ЗГР и § 1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето, съгласно които настоящ адрес на децата е този, на който пребивават, а видно от представените писмени доказателства децата пребивават в [населено място]. Като нарушен се посочва и чл. 95, ал. 3 от ЗГР, доколкото промяна в адресната регистрация на малолетни следва да се извършва със съгласието и на двамата родители. Подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ са изложени и в депозирани по делото писмени бележки. Претендира се отмяна на оспорения отказ и изпращане на преписката на административния орган за произнасяне съобразно указания, дадени от съда. Ответната страна – Кметът на община Поморие, в депозирано в делото писмено становище оспорва жалбата като недопустима, поради липсата на подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, алтернативно счита същата за неоснователна. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Заинтересованата страна – И. Р. Ф., като майка и законен представител на В. Д. Ф. и Е. Д. Ф., конституирана по нейно изрично писмено искане, обективирано в молба от 09.09.2025 г. не изразява становище по жалбата. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните и приети по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по искане вх. № 94Д-3257-1/09.06.2025 г. и искане вх. № 94Д-3257-3/09.06.2025 г. на Д. Ф. Ф., депозирано до кмета на община Поморие, за извършване на проверка по реда на чл. 99б от ЗГР и заличаване на незаконосъобразните вписвания на постоянен и настоящ адрес на децата В. Д. Ф. и Е. Д. Ф. в [населено място]. Със Заповед № РД-16-967/16.06.2025 г. на кмета община Поморие е определена комисия, която да извърши проверка и да установи спазени ли са изискванията на ЗГР за извършената адресна регистрация на В. Д. Ф. и Е. Д. Ф. на адрес: [населено място], [улица]. За резултатите от проверката е съставен протокол на 30.06.2025 г. Видно от същия в хода на проверката е установено, че на 03.06.2025 г. Е. И. К. (майка на И. Ф. и баба на В. Ф. и Е. Ф.), упълномощена от И. Ф. с нотариално заверено пълномощно от 02.06.2025 г. е подала Адресна карта за настоящ адрес вх. № ГРАО-1344/03.06.2025 г. и Заявление за постоянен адрес вх. № ГРАО-1343/03.06.2025 г. за В. Ф. и Адресна карта за настоящ адрес вх. № ГРАО-1342/03.06.2025 г. и Заявление за постоянен адрес вх. № ГРАО-1341/03.06.2025 г. за Е. Ф. със заявен адрес: [населено място], [улица]. Въз основа на извършена справка от дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ при община Поморие е установено, че Е. К. е собственик на заявения административен адрес на [улица]. При извършена проверка от служители на РУ-Поморие на 25.06.2025 г. на адреса и по сведение на Г. М. Л. (живуща на адрес [населено място], [улица]) и Й. Д. И. Л. (живуща на адрес [населено място], [улица]към момента на проверката децата са на адреса. Въз основа на така установените факти Комисията е приела, че адресните регистрации на децата В. Д. Ф. и Е. Д. Ф. не са извършени в нарушение на чл. 92 от ЗГР във връзка с чл. 95, ал. 3 и чл. 96, ал. 3 от ЗГР, поради което е взела решение на основание чл. 99б от ЗГР да не бъдат дерегистрирани по постоянен и настоящ адрес. Прието е, че майката на децата, като техен законен представител с предвидената в чл.129 от Семейния кодекс /СК/ представителна власт е заявила пред компетентен орган за тях настоящ и постоянен адрес и след дължимата проверка на обстоятелствата по чл.92 от ЗГР регистрацията е извършена. Посочено е, че адресната регистрация отразява действителното място на живеене, съответно на вписване в регистъра на населението. Протоколът е подписан от всички членове на комисията. Въз основа на така проведеното административно производство кметът на община Поморие е постановил оспорения отказ, обективиран в писмо № 94Д-3257-1/04.07.2025 г. Отказът е мотивиран с липсата на предпоставките по чл. 99б, ал. 3 от ЗГР за заличаване на адресните регистрации, тъй като липсва допуснато от страна на длъжностното лице по гражданско състояние нарушение на чл. 92 във връзка с чл. 95, ал. 3 и чл. 96, ал. 3 от ЗГР. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол и от активно процесуалноправно легитимирана страна, чийто права и законни интереси са накърнени от издаването му, доколкото не е удовлетворено изрично заявено искане за извършване на административна услуга. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. По силата на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 99б, ал. 1 от ЗГР, при писмен сигнал за нарушение по чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а, подаден до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител, както и по своя инициатива, кметът на общината, кметът на района или областният управител издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. Проверката по ал. 1 се извършва в 14-дневен срок от издаване на заповедта за определянето на комисията, като за резултатите от нея се съставя протокол /ал.2/. Съгласно ал. 3 на чл. 99б от ЗГР в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за регистриране на служебен адрес на лицата, за които е установено, че адресната им регистрация е извършена в нарушение на изискванията на чл. 92 или 99а. Кметът на общината или определено от него длъжностно лице уведомява заинтересованите лица за извършените регистрации на служебен адрес. Анализът на посочената разпоредба обуславя извода, че кметът на общината е компетентният административен орган, който може да се произнесе по подадено искане за заличаване на адресна регистрация. В настоящия случай оспорения отказ е постановен от кмета на община Поморие. Актът е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Противно на наведените от оспорващия доводи макар и лаконично същият съдържа достатъчно правни и фактически основания, обуславящи постановения отказ. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Налице е формално спазване на процедурата по чл. 99б от ЗГР- назначена е комисия, комисията е извършила проверка, резултатите от която е обективрана в нарочен протокол. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като според чл. 90, ал. 1 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от ЗГР. Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по-точно мястото, на което гражданите и техните малолетни или непълнолетни деца са се установили да живеят временно или постоянно с произтичащите от това правни последици. По силата на чл. 95, ал. 1 от ЗГР постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, като според ал. 3 от същия законов текст за малолетни и непълнолетни и за поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. В случая майката на децата като техен законен представител и притежател на предвидената в чл. 129 от Семейния кодекс представителна власт е заявила пред компетентния орган нов постоянен адрес на малолетните си деца, като след дължимата проверка на обстоятелствата по чл. 92 от ЗГР, регистрацията е извършена. Неоснователно е твърдяното от оспорващия, че регистрацията е следвало да бъде извършена при подадено заявление от двамата родители. Нито в ЗГР, нито в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация има ограничение в смисъла, посочен от него, а именно: че настоящият и постоянен адрес на малолетното дете следва да бъде променян само ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното съгласие. За да бъде извършена гражданската регистрация е достатъчно единият от двамата законни представители на малолетните да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото по чл.129, ал.1 от СК, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете. Обстоятелството, че майката на децата не е уведомила бащата (оспорващ), че е действала сама, предвид задължението й по чл.123, ал.1 от СК, не се отразява на законосъобразността на адресната регистрация на децата, тъй като не е предпоставка за осъществяване на административната процедура. За административния орган е достатъчно само единия от родителите на малолетното дете да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото на чл.123, ал.1 от СК, че представителството може да се осъществява и поотделно от родителите. Проблемите на режима и упражняването на родителски права не е в предмета на административното право. Възникналите между родителите спорове подлежат на разрешаване в предвидените в СК производства. В тази връзка е необходимо да се направи разграничение между изведеното от специалния ЗГР задължение за адресна регистрация и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени в. Адресната регистрация не е предпоставка за дължимото според чл.126, ал. 1 от СК съвместно живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действителното място на живеене на децата, спрямо които, като негови адресати, тя има своите последици. Изложеното обосновава извод за неоснователност на жалбата, което налага нейното отхвърляне. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер определен по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 56 - ти състав