Решение № 260 от 13.11.2019 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 311/2019 г.

Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 40а, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Образувано е по жалба на Р.К.П. ••• против Заповед № СУ/Д-Я/158-1 от 10.07.2019 г. на ЗА Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, потвърдена с Решение № 28-РД06-0017 от 14.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Ямбол. В жалбата се излага становище за незаконосъобразност на атакуваната заповед, оспорва се извода на административния орган за наличие на пречка да бъде уважена молбата на жалбоподателя за настаняването му в Дом за стари хора, гр. Ямбол. Иска се отмяна на обжалвания акт. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и със служебно назначения му защитник адвокат С.Д. •••. Жалбата се поддържа на изложените в нея основания, като се иска отмяната на заповедта, издадена от Директора на ДСП-Ямбол. Ответната страна - Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол, своевременно и редовно призован, изпраща процесуален представител юрисконсулт В.А., който оспорва жалбата и иска отхвърлянето ѝ като неоснователна. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на представляваното учреждение. ЯАС, като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното: На 20.06.2019 г. жалбоподателят Р.К.П. е подал до Директора на ДСП-Ямбол заявление за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности, с което е заявил желанието си да бъде настанен в Дом за стари хора, гр. Ямбол. Към заявлението са приложени изискуемите документи, в т.ч. и Експертно решение ( ЕР ) на НЕЛК № 1265-187 от 14.12.2017 г. (л. 40-42), с което ЕР на ТЕЛК е отменено по оценка на работоспособността и е потвърдено по останалите поводи, като на П. е определена 100 % т.н.р. без чужда помощ (94 % за общо заболяване, и 60 % за професионално заболяване ), за срок от 3 години – до 01.05.2020 г. включително. Като водеща диагноза се сочи „•••“, а в графата „общо заболяване“ е отбелязано „•••“; описана е и история на заболяванията. Към заявлението е приложен и Протокол на медицинска комисия ЛКК № 000122/13.05.2019 г. при „АГПСМП по псих. Й.-А. И С.“ СД, с който е поставена диагноза „•“ и е направено заключение, че Р.К.П. е подходящ за настаняване в „Дом за стари хора“; като повод за съставянето в протокола е посочено „Дом за стари хора“, както и че документът се изпраща на „Дом за стари хора“. В протокола на ЛКК е отбелязано, че пациентът е психомоторно спокоен, ориентиран всестранно, добре и информативно контактен, без данни за сетивни измами, емоционално - в норма, воля – в норма, МП – правилен по темп, съдържание и структура, апсихотичен, с данни за чести невротични декомпенсации. Към заявлението са приложени още Медицинско удостоверение за общо здравословно състояние с изх. № 167/29.03.2019 г., издадено от д-р В.С. - общопрактикуващ лекар при „ДКЦ-1“-Ямбол, и Медицинска характеристика изх. № 445/17.04.2019 г., издадена от д-р П.Г.Ц. – психиатър в „ДКЦ-1“-Ямбол, в които, въпреки описаната диагноза „•“, е дадено заключение, че Р.К.П. е подходящ за настаняване в специализирана институция „Дом за стари хора“. В медицинското удостоверение за общо здравословно състояние е отбелязано, че няма данни за наличие на мании и за проява на агресия/ суицид, хомицид и др. от страна на П., както и че може да се самообслужва, психомоторика – спокоен, говор – б.о., ориентация – б.о. Във връзка с подаденото заявление, на 10.07.2019 г., от М.П. - Социален работник ИОХУСУ, е изготвена Социална оценка на потребностите на кандидат-потребителя, ( с която Р.П. е запознат видно от отбелязванията в нея ). В социалната оценка е направен извод, че желаната услуга – настаняване в „Дом за стари хора“, гр. Ямбол, не отговаря на специфичните потребности на господин П., тъй като той има издадено ЕР на НЕЛК № 1265/14.12.2017 г. с водеща диагноза „•••“, както и редица общи заболявания, сред които „•“, поради което е прието, че диагнозата не отговаря на профила на специализираната институция „Дом за стари хора“, гр. Ямбол. Водещият случая социален работник е изготвил и Социален доклад, в който са описани представените към заявлението документи и данните по ЕР на НЕЛК; посочени са размерът на доходите на П. – 264, 28 лева (от пенсия), имущественото му състояние, както и други констатирани данни от значение за случая. В част Д от Социалния доклад „Мотивирано предложение за ползване на социални услуги“ е отразено, както следва: г-н Р.К.П. притежава НЕЛК № 1265/14.12.2017 г. с определени 100 % ТНР БЧП, с водеща диагноза „•••“, има общо заболяване „•“; видно от приложените медицински документи, г-н П. не отговаря на профила на специализираната институция ДСХ, гр. Ямбол, с цел осигуряване на нужните му специфични грижи и гарантиране на качествен начин на живот е необходимо да ползва специализирана институция и/или услуга в общността, отговаряща на потребностите му; препоръчва се ползване на медицинска рехабилитация в услугата ЦСРИ, гр. Ямбол, която ще отговаря на специфичните здравни и социални потребности на П.. Докладът е изготвен на 10.07.2019 г., съгласуван е по надлежния ред, а на същата дата ЗА Директорът на ДСП-Ямбол издал Заповед № СУ/Д-Я/158-1, с която, на основание чл. 21, ал. 4 от АПК, чл. 40а, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, вр. чл. 16а, ал. 1 от ЗСП, отказал на оспорващия настаняването му в специализирана институция, делегирана от държавата дейност „Дом за стари хора“, гр. Ямбол. Административният орган се е позовал на изготвения по реда на чл. 40, ал. 7 от ППЗСП социален доклад, като е мотивирал отказа, дословно преповтаряйки изложените в доклада констатации и предложения. Заповедта е връчена на П. на 15.07.2019 г., видно от направеното отбелязване върху нея и е обжалвана по административен ред пред Директора на Регионалната дирекция „Социално подпомагане”, гр. Ямбол, който с Решение № 28-РД06-0017/14.08.2019 г. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р.К.П.. Изводът на горестоящия административен орган за законосъобразност на Заповед № СУ/Д-Я/158-1 от 10.07.2019 г. на Директора на ДСП-Ямбол е обоснован с позоваването на изготвения социален доклад и на представените от Р.П. документи. Липсват данни досежно датата на връчване на решението на Директора на РДСП-Ямбол. Жалбата против заповедта на Директора на ДСП-Ямбол е изпратена по пощата на 03.09.2019 г. директно в съда, постъпила е в ЯАС на 04.09.2019 г. и въз основа на нея е образувано производството по настоящото дело. При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е своевременно подадена, от легитимирано лице с правен интерес, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № СУ/Д-Я/158-1 от 10.07.2019 г. на ЗА Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, потвърдена с Решение № 28-РД06-0017 от 14.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Ямбол, с която на Р.К.П. е отказано настаняване в специализирана институция, делегирана от държавата дейност – „Дом за стари хора“, гр. Ямбол, по съображения, че лицето не отговаря на профила на специализираната институция. Съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗСП в относимата към момента на издаване на оспорения акт редакция ( ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г. ), право на социални услуги имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, за които след оценка на потребностите се констатира, че се нуждаят от подкрепа с цел социално включване и гарантиране на независим живот. Разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 от ЗСП (в редакцията ѝ към бр. 8 от 2016 г. на ДВ) регламентира, че социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата и в съответствие с чл. 16, ал. 2 от същия закон, ко й то текст в редакцията си от 2016 г. предвижда социални услуги в специализирани институции да се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставянето им в общността. По аргумент от чл. 19, ал. 4 от ЗСП (в редакцията преди отмяната му с ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) п равилата и ред ът, по които се развива процедурата по предоставяне на социални услуги, са нормативно установени в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане. Административното производство по предоставяне на разглеждания вид социална услуга по чл. 36, ал. 3, т. 3 от ПП ЗСП – настаняване в дом за стари хора, е инициирано с подаване на заявление от оспорващия до Директора на ДСП гр. Ямбол за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности с вх. № ОУ-Д-Я/158 от 20.06.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от ППЗСП в ъз основа на подаденото заявление и приложените документи компетентният административен орган в 20-дневен срок подготвя социален доклад, който включва изводите от извършената социална оценка на потребностите на лицето и предложение за социалните услуги, които са в съответствие с идентифицираните потребности, с желанието и с личния избор на лицето, при спазване на чл. 16, ал. 2 от ЗСП. Именно въз основа на този доклад се издава и заповедта за настаняване в специализирана институция (чл. 40а, ал. 3 от ППЗСП). В конкретния случай тези изисквания на закона са изпълнени – преди издаването на заповедта е извършена социална оценка на потребностите на лицето и в установения срок е изготвен социален доклад с мотивирано предложение за ползване на социални услуги. Въз основа на доклада е постановена и оспорената в настоящото производство заповед, с която е отказано настаняването на лицето в специализираното заведение по съображения, че не отговаря на профила на специализираната институция – Дом за стари хора, гр. Ямбол, като изводът е обоснован с позоваване на ЕР на НЕЛК № 1265 от 14.12.2017 г. и приложените към заявлението други медицински документи. Изложеното до тук сочи на извод, че в случая Заповед № СУ/Д-Я/158-1 от 10.07.2019 г. на ЗА Директор на Дирекция „ Социално подпомагане “ – Ямбол е издадена от компетентния административен орган по см исъла на чл. 40а, ал. 1, т. 1 от ППЗСП - Директора на Дирекция „ Социално подпомагане ”, гр. Ямбол, съгласно приетата по делото Заповед № ЧР-7-110/10.07.2019г. на Изп. директор на АСП гр.София. Актът е п остановен в надлежна форма и съдържа минимално необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, както и мотиви за издаването му. Настоящият съдебен състав обаче намира за неправил е н извод а на административния орган, че заявителят не отговаря на профила на специализираната институция. Съобразно л егалната дефиниция, съдържаща се в т. 44 на § 1 от ДР на ППЗСП, „ Дом за стари хора “ е специализирана институция, предоставяща комплекс от социални услуги на лица, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 1–3 от Кодекса за социално осигуряване, включително на онези от тях, които са с физически увреждания и имат процент намалена работоспособност, установен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в случая визираните в нормата изисквания са налице. Вярно е, че съгласно представеното ЕР на НЕЛК оспорващият е със 100 % т.н.р. без чужда помощ ( 94 % за общо заболяване и 60 % за професионално заболяване ), като посочената в документа водеща диагноза е „•••“, т.е. не е налице „физическо увреждане“ по смисъла на § 1, ал. 3, т. 1 от ДР на ППЗСП. Към момента на подаване на заявлението за ползване на социалната услуга обаче Р.П. е навършил изискуемата от закона възраст по чл. 68, ал. 1–3 от КСО. Освен това, видно от съпътстващия заявлението Протокол на медицинска комисия ЛКК № 000122/13.05.2019 г., ( съставен по повод експертна оценка на психичното състояние на Р.К.П. за настаняването му в Дом за стари хора ), лицето е подходящо за настаняване в посочената специализирана институция. Такова е заключението и по представената Медицинска характеристика изх. № 445/17.04.2019 г. на д-р П.Ц. – психиатър в „ДКЦ-1“ ЕООД, гр. Ямбол, в което, въпреки поставената диагноза „•“, лекарят-специалист е направил извод, че Р.П. е подходящ за настаняване в „Дом за стари хора“. При това положение следва да се приеме, че в случая е налице условието на законодателя в Дом за стари хора да се приемат лица, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 1–3 от Кодекса за социално осигуряване, включително когато те са с физически увреждания и имат процент намалена работоспособност, установен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. По изложените съображения съдът приема, че изведеното от административния орган заключение за наличие на пречки за настаняването на жалбоподателя в специализирана институция – „Дом за стари хора“, гр. Ямбол, е направено при неправилна преценка на събраните в административното производство доказателства и в нарушение на материалния закон. В случая не са налице обективираните в заповедта фактически основания, годни да обусловят отказ по подаденото на 20.06.2019 г. от П. заявление, още повече, че в своя акт органът не е посочил на кое точно изискване не отговаря оспорващия, а е извел общ извод, че лицето не отговаря на профила на институцията, позовавайки се на приложените към заявлението медицински документи, които сочат на друг извод. Оспореният акт е постановен при липса на законоустановените предпоставки за неговото издаване, същият противоречи на материалноправните разпоредби на закона и следва да бъде отменен. Т ъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. По делото не са претендирани разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав