Решение № 3486 от 5.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 905/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на В. П. П., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], бл. 3, вх. „Г“, ет. 1, ап. 3, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 306/15.05.2024 г., издадена от Е. Н. М. – мл. инспектор към 02 РУ – Полиция при ОДМВР-[област], с която за нарушение на чл.162, ал. 1 ЗДвП на основание чл.171, т.2а, б.“б“ на В. П. П. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 15.05.2024 г., с отнети документи: 1. 2 броя рег. табели [рег. номер] и СРМПС № 011530744. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3-5 от АПК. Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от адв. М. Г.. Ответникът – Е. Н. М., младши инспектор във 02 РУ [област], в съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по предмета на спора. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Административен съд - [област], след като обсъди събраните доказателства по делото поотделно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и доводите на страните, намира за установено следното: На 15.02.2024 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с.GA № 1250063 от Е. Н. М. – на длъжност младши инспектор при ОД на МВР [област], РУ 02 [област], затова че на 15.05.2024 г., в 19: 57 часа в гр [област], на [улица]с посока на движение от [улица]към м-н Стил дов управлява лек автомобил марка и модел „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], собственост на В. П. П. от [населено място]. При проверката е установено, че водачът управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство номер PASKO 811108P99UU издадено от Великобритания повече от три месеца от последното влизане в страната. При извършена справка с Граничен контрол чрез Дежурен ОДЧ 02-РУ се установило, че същият е на територията на Република България от 10.02.2024 г. и не е напускал страната. Въз основа на преждепосоченото актосъставителят приел, че с деянияето си П. В. П. е нарушил разпоредбите на чл. 162, ал. 1 ЗДвП – български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца. АУАН е връчен на същата дата 15.05.2024 г. на П. В. П., който го е подписал и получил на същата дата без възражение /л. 4/. Въз основа на преждецитирания АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 306/15.05.2024 г., издадена от Е. Н. М. – мл. инспектор към 02 РУ – Полиция при ОДМВР-[област], с която за нарушение на чл.162, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 171, т. 2а, б. “б“ на В. П. П. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 15.05.2024 г., с отнети документи: 1. 2 броя рег. табели [рег. номер] и СРМПС № 011530744. Заповедта е връчена лично на В. П. П. на 20.05.2024 г., видно от отбелязването върху същата /л. 3/. На 03.06.2024 г. П. е подал жалба срещу заповедта до сектор КАТ – деловодство П. О.-[област], видно от клеймото в/у пощенски плик /л. 27/. Като доказателства по делото са приети: заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 306/15.05.2024 г., издадена от Е. Н. М. - на длъжност мл. инспектор 02 РУ при ОДМВР [област], Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с.GA № 1250063 от Е. Н. М. – на длъжност младши инспектор при ОД на МВР [област], РУ 02 [област], пощенски плик, писмо № УРИ7852/03.10.2024 г. на началник 02 РУ, заповед № 244з-735/14.03.2022 г. на директора на ОД на МВР - [област]. Видно от писмо УРИ7852/03.10.2024 г. на началник 02 РУ, служителят на 02 РУ-[област] Е. Н. М. към 15.05.2024 г. е оправомощен да издава обжалваната ЗППАМ № 306/15.05.2024 г. съгласно Заповед № 244з-735/2022 г. по описа на ОД на МВР [област]. Разпитан е в качеството на свидетел П. В. П., чийто показания съдът кредитира като обективно дадени. При така установената фактическа обстановка и съобразно чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Правото на оспорване е упражнено в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считан от връчване на заповедта на жалбоподателя на 20.05.2024 г. Жалбата изхожда от адресата на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, приложена с оспорената заповед, която е индивидуален административен акт – в обхвата на съдебния контрол по реда на АПК, съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП. В тази връзка и с оглед отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК за допустимост на жалбата, съдът прие следното от правна страна по същество на правния спор между страните: Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая за правомощията си за издаване на оспорената заповед ответникът се е позовал на Заповед № 244з-1916/03.09.2019 г. на директора на ОДМВР [област], но по делото е приложена последваща заповед, а именно Заповед № 244з-735 от 14.03.2022 г. на директора на ОДМВР – [област], актуална към датата на издаване на процесния ИАА, видно от съдържанието на която (т. 2) заповеди по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП могат да издават „полицейските служители на длъжност „Полицейски инспектор VІ-ІV степен“ и с функционални задължения по контрол на пътното движение, „младши автоконтрольор ІІ и І степен“ РУ и сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], „Командир на отделение в сектори и групи „Охранителна полиция“ в РУ“, „Полицейски и мл. полицейски инспектори от групите и звена „Териториална полиция“ в сектори и групи „Охранителна полиция“ при РУ, както и полицейските служители ООР от сектори и групи „Охранителна полиция“ при Р. О. – [област]“. Към датата на издаване на оспорената заповед не са представени доказателства относно заеманата от М. конкретна длъжност – нито с изпращането на административната преписка, въпреки задължението по чл. 152, ал. 2 АПК, нито в изпълнение на указаното с разпореждането на съда по чл. 157 АПК задължение по чл. 152, ал. 4 АПК. Доказателства за заеманата длъжност с посочено длъжностно наименование не са представени и в съдебно заседание, макар че видно от писмо УРИ7852/03.10.2024 г. на началник 02 РУ, служителят на 02 РУ-[област] Е. Н. М. към 15.05.2024 г. е оправомощен да издава обжалваната ЗППАМ № 306/15.05.2024 г. съгласно Заповед № 244з-735/2022 г. по описа на ОД на МВР [област]. От цитираното писмо и от съдържанието на оспорената заповед може да се съди единствено, че към датата на издаването й М. е заемал длъжност „Младши инспектор“ във 02 РУ при ОДМВР – [област], но длъжност с това длъжностно наименование не е сред изброените в т. 2 на Заповед № 244з-735/14.03.2022 г. на директора на ОДМВР – [област]. Младши полицейски инспектори и полицейски инспектори могат да прилагат мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, но при положение че първите са от групи и звена „Териториална полиция“ в сектори и групи „Охранителна полиция“ при районните управления, а вторите заемат длъжност „Полицейски инспектор VІ-ІV степен“ с функционални задължения по контрол на пътното движение, за което в случая не са представени доказателства. От отговора на началника на 02 РУ при ОДМВР – [област] е потвърдено, че към 15.05.2024 г. М. е бил служител на 02 РУ – [област], но извън това, че е младши инспектор, не е посочено конкретното длъжностно наименование на заеманата от него длъжност и в кой сектор/звено на районното управление. Полицейски служители, заемащи длъжност със специфично наименование „Младши инспектор“ по Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, каквито са и водачи на специални автомобили І степен, командоси, тактически полицаи и пр., не са сред оправомощените от директора на ОДМВР – [област] да издават заповеди по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Не са оправомощени и заемащите длъжност „Полицай“ (посочената длъжност в акта за установяване на административно нарушение № 1250063 от 15.05.2024 г.). В тази връзка и доколкото доказателствената тежест за заеманата длъжност е на издателя на заповедта (чл. 170, ал. 1 АПК), при липсата на доказателства за оправомощаване на М. за издаване на заповед по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП оспорената заповед е издадена при липса на компетентност. Затова и жалбата по оплакването по чл. 146, т. 1 АПК е основателна и заповедта следва бъде обявена за нищожна. Поради основателността на жалбата следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за разноски (чл. 143, ал. 1 АПК) – държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът