Решение № 134 от 5.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6473/2023 г.

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК. С присъда от 20.03.2023г. по нчхд № 6541/2021г. на СРС, НО, 94 състав, подсъдимият П. К. Н. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатите му с частната тъжба на Г. В. Б. обвинения за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, 2 и т.3 вр. чл. 147, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, 2 и т.3 вр. чл. 146, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК. С присъдата подсъдимият П. К. Н. е признат за виновен за това, че на 14.01.2021г. чрез видеообръщение, излъчено на живо във фейсбук страницата „България Новините“ е извършил престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, 2 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на наказание „глоба“ в размер на 5000лв и “Обществено порицание“, което да се изпълни чрез залепване диспозитива на присъдата в сградата на общинската администрация по настоящ адрес на подсъдимия за срок от един месец. С присъдата подсъдимият П. К. Н. е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати на частния тъжител Г. В. Б. сумата от 1612 лв., представляваща направените от него разноски по делото, както и сумата от 843лв по сметка на Съда в полза на бюджета на съдебната власт – съдебни разноски в производството. Срещу присъдата е постъпила, в срока по чл.319 от НПК, жалбата от защитата на подсъдимия с искане същата да бъде отменена в осъдителната й част като неправилна и незаконосъобразна. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата, в което се твърди неяснота на мотивите. Твърди се, че районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е позовал в мотивите си на констативен протокол от 09.02.2021г., тъй като същият не е изготвен по реда на НПК, а в него са удостоверени възприятие на помощник –нотариус. В жалбата се твърди, че не е доказана употребата на инкриминираните думи от подсъдимия, като отделно от това същите са израз на лични съждения, които не са изпратени до тъжителя и не на последно място никъде не са посочени имената на тъжителя. Оспорва се и качеството на тъжителя като представителна обществеността. Срещу присъдата, в срок, е постъпила и жалба от частния тъжител Б. чрез неговия повереник, с която се твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в оправдателната му част и се иска отмяната от въззивния съд и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Н. да бъде признат за виновен и осъден. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата, в което се оспорва преценката на съда, че деянията не са осъществени от подсъдимия. Развиват се доводи и за неправилно възприемане от съда, че поставеният въпрос „Педофил ли е наистина Г. Б.?“ не представлява твърдение за факт, поради което не е налице съставомерност на престъплението „клевета“. Пред въззивния съд, процесуалният представител на частния тъжител - адв. Р. пледира, че районният съд неправилно и необосновано е приел, че не е доказано авторството на клеветническите и обидните твърдения в лицето на подсъдимия. Сочи, че единственият аргумент на проверявания съд в тази насока се явяват показанията на св. Н., като се изтъква, че същите са депозирани в края на съдебното следствие и противоречат на останалия доказателствен материал. Изтъква, че подс. Н. не отрича, че е създал личен профил във Фейсбук и е предоставил достъп до него на трети лица, вкл. св. Н., поради което именно подсъдимият се явява отговорното лице за съдържанието на публикациите на личния му профил, с неговите инициали. В заключение пледира, че атакуваната присъда в оправдателната й част се явява неправилна, а в осъдителната й част следва да бъде потвърдена от въззивния съд като законосъобразна. Прави искане да се присъдят на тъжителя направените от него разноски пред въззивната инстанция. Частният тъжител Г. Б. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище. Защитникът на подсъдимия – адв. Т. поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Пледира за отмяна на атакуваната присъда в осъдителната й част. Акцентира, че наказателна присъда не може да се основава на констативен протокол, изготвен от помощник-нотариус, тъй като не е изготвен по реда на НПК. Твърди, че в случая става въпрос за изразени лични възприятия от подсъдимия, като са употребени изразите - „според мен“, „за мен лично“, „огромни съмнения“, „може би аз вярвам“, „това е мое мнение“ и т.н., които лични възприятия не могат да обосноват понасянето на наказателна отговорност. Отправя молба въззивният съд да отмени присъдата в осъдителната й част и да признае подсъдимия за невиновен по всички повдигнати обвинения. Претендира сторените пред втора инстанция разноски. Подсъдимият П. Н. редовно призован, не се явява лично и не взема становище по делото. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното: При проверка на фактическите констатации на първата инстанция, въззивният съд извърши самостоятелен прочит на данните по делото и намери фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. При това контролираната инстанция, при установяване на правно- релевантните факти не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. След извършен собствен анализ на същите, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция: Подсъдимият П. К. Н. е роден на ••••••• в гр. Бургас, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, работи, осъждан, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „••••••• ЕГН ••••••••••. През 2018г. подс. П. Н., заедно със св. Т. Н., Е. Н.а – майка на подсъдимия, Н. В.а и А.Г. учредили дружеството „Български юридически комитет – защита на гражданите с правни средства“, с ЕИК •••••••, като негов председател станал подсъдимият. На 01.08.2018г. се провело общо събрание на сдружението, което взело решения относно основните насоки на дейността на сдружението и как то да бъде популяризирано сред обществото. В тази връзка общото събрание приело решение да бъдат създадени интернет сайт на сдружението и негова страница във фейсбук с името „БЮК - Български юридически комитет – защита на гражданите с правни средства“, на които да се публикуват актуални новини свързани с дейността на сдружението. Към тази дата П. Н. имал свои страници в социалната мрежа „Фейсбук“ - „Р.N.” и „Р.N.News”, които имали множество последователи, поради обществената дейност на подсъдимия. Затова с цел по-бързо популяризиране на сайта на сдружението в интернет, учредителите решили този сайт да бъде свързан с профилите и страниците на П. Н. във „Фейсбук“, така че всяка публикация на сайта да бъде споделяна на страниците на Н. в социалната мрежа. С договор за извършване на доброволческа дейност от 01.08.2018 г. на св.Т. Н. било възложено безвъзмездно да изпълнява в „Български юридически комитет – защита на гражданите с правни средства“ дейностите, произтичащи от длъжностите „компютърен аналитик, поддръжка софтуер“, „главен редактор“ и „журналист“. В изпълнение на възложените му функции св. Н. създал три сайта: „balgarianovinite.com”, “iustitia.bg” и “Р.N..com”, които свързал с фейсбук страниците „balgarianovinite” и „Р.N.”, последният с кратка връзка към фейсбук страницата „Р.N. News”. По този начин всяка статия публикувана в някой от трите сайта, автоматично бивала публикувана и във фейсбук страниците. Св. Н. бил администратор на фейсбук страниците чрез фейсбук профилите си „Т. Н.“ и „И. Т.“, като свидетелят Н. се занимавал изцяло с поддръжката на сайтовете и основно той качвал публикации в тях. Като администратори на страниците на П. Н. във фейсбук били направени избрани профили на Т. Н., Е. Н.а и Н. В.а. При създаване на горепосочените сайтове подс. П. Н. написал текст, в който описал дейността и идеологията на „Български юридически комитет – защита на гражданите с правни средства“, като се уговорил със св. Н. този текст да се поставя под всяка една публикация. През 2020 г. Г. Б. подал тъжба в Софийски районен съд срещу П. Н. за извършени престъпления от частен храктер, във връзка с появили се в интернет пространството твърдения, че тъжителят защитавал педофилията и въз основа на нея било образувано наказателно производство НЧХД №13136/2020г. по описа на СРС, НО, 93 състав. По този повод, подсъдимият и св. Н. решили да запишат видео обръщение, в което да обяснят за какво е предаден на съд Н. и да разяснят какъв е предметът на дейност на сдружението „Български юридически комитет – защита на гражданите с правни средства“. Св. Н. заснел видео клип, в който подс. П. Н. изчел част от текста на тъжбата, въз основа на която било образувано наказателното производство срещу него и отправил следните твърдения: „Аз тогава написах публикации за него…“, „…че това негово действие доказва, че защитава педофилията…“, „И че тези техни действия на тези тролове, които са го направили това нещо, са жалки и слаби…“, „Това са същите тези граждански организации, за мен без никакво съмнение, на хранилка при Фондация „Америка за България“ и на хранилка в „Отворено общество…“, „Такива историци познавам много. Македонисти. Антибългарска пропаганда. Човек, който пропагандира не срещу сегашното комунистическо ВМРО..., а срещу онова, което се бори за свободата на Македония... Доста е съмнително за мен как въпросният е станал доктор на науките в Историческия факултет...Моето мнение е, че това е срам за факултета. Защото българските историци трябва да са запознати с българската история, а не да пропагандират за изтрИ.ето на голяма част от историята на България...“, „Аз трябва да ходя на съд, за да се разправям с подобни – за мен, моето мнение за тях – водевилни фигури, които нямат място, пак мое мнение, нямат място в защита на децата“, „За мен лично има огромни, огромни, огромни съмнения за мен, огромни съмнения, че въпросният наистина може би, аз вярвам, но това е мое мнение, има педофилски наклонности…“, „за него и за тази организация, която „защитава“ българските деца – в кавички. Според мен.“, „…нито да ни спре да воюваме с подобни, според мен, подчертавам, водевилни фигури. Фигури, които нямат абсолютно никаква работа да работят с деца, след като хора имат съмнения за тях, че защитават педофилията. И аз имам такова съмнение. Дори моето мнение е такова, че наистина, според мен, защитават педофилията…“, „От утре всеки ден в 08.00 часа, на живо, темата е: „Г. Б. – председател и изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, която е част от Европейска мрежа за правата и благоденствието на детето, което е едно подвеждащо име за мен, EUROCHILD, които лобират за отнемането на деца в Западна Европа“. Видео обръщението било излъчено на живо на 14.01.2021г. във фейсбук страницата „България Новините“. На 14.01.2021г. св. Т. Н. публикувал в сайта „balgarianovinite.com“ статия със заглавие „Педофилската мрежа на Г. Б. съди председателя на БЮК, защото връща деца, отнети от социалните“, като тази статия поради създадената от свидетеля интернет връзка била сподЕ. и във фейсбук страниците „България Новините“ и https: //www.facebook.com/Р.N.News. В съдържанието на статията се съдържал следния текст: „И искам да кажа едно нещо, не само, че няма да спрем, но от сега нататък ще станем доста по-нахъсани да се борим с хора, които според нас, не са част от това общество. Следва поредица за него и организацията му. Все пак е публична личност… Ние говорим с факти и ще ги представим на всички вас в нашата поредица. Да видим кой финансира организацията му и дали не са педофили…Ще видим и ще ви покажем“. В публикацията Н. качил и направен от него колаж на снимка на тъжителя заедно с две жени, под която бил изписан текст: „Това е Г. Б., не ви ли прилича на педофил?“. На 10.03.2021г. св. Т. Н. публикувал в сайта https: //Р.N..com статия със заглавие „Пречи на джендърите: Фондация на С. съди П. Н., който съди социалните за отнети деца от бедни, но годни родители“, като в статията отново била публикувана снимка на тъжителя Б. върху която фигурирал текст: „Педофил ли е наистина Г. Б.?“. Тази статия отново била автоматично сподЕ. във фейсбук страницата https: //www.facebook.com/Р.N.News. На 11.03.2021 г. св. Т. Н. публикувал на сайта https: //Р.N..com и на сайта https: //balgarianovinite.com статия със заглавие „Б. и С. стоят зад „джендърите“ на Г. Б. от фондация „За децата ни“ и с подзаглавие „Вече всичко е ясно: ГЕРБ стоят зад фондация „За нашите деца“, пропагандираща осиновявания на деца от еднополови двойки“. В статията отново била поместена снимка на тъжителя с надпис под нея: „Това е Г. Б., не ви ли прилича на педофил?“. Статията била автоматично сподЕ. и на фейсбук страницата https: //www.facebook.com/Р.N.News. На 12.03.2021г. св. Т. Н. публикувал на сайта https: //Р.N..com статия със заглавие „Дясната ръка на Б. – управител в соросоидна фондация, пропагандираща „джендър“ идеологии“ и отново качил снимка на тъжителя с тескт под нея: „Това е Г. Б., не ви ли прилича на педофил?“. Статията отново била сподЕ. автоматично на фейсбук страницата https: //www.facebook.com/Р.N.News. На 13.03.2021г. св. Т. Н. публикувал на сайта https: //balgarianovinite.com статия със заглавие „Ще го подкрепим ли? Б. съди П. Н. чрез фондацията си, прокарваща „джендър“ обучението в училищата“. В статията отново била поместена снимка на тъжителя с текст: „Това е Г. Б., не ви ли прилича на педофил?“ и била публикувана автоматично на фейсбук страницата https: //www.facebook.com/Р.N.News. На 15.03.2021г. св. Т. Н. публикувал на сайта https: //balgarianovinite.com статия със заглавие „Поредната лъжа на ББ: Той стои зад „джендър“ пропагандата на фондация „За децата ни“. В статията отново била поместена снимка на тъжителя с текст: „Това е Г. Б., не ви ли прилича на педофил?“ и била публикувана автоматично на фейсбук страницата https: //www.facebook.com/Р.N.News. На 16.03.2021г. св. Т. Н. публикувал на сайта https: //balgarianovinite.com статия със заглавие „Б. прокарва отнеманията на деца чрез фондация „За нашите деца“ – разследване!“. Статията била автоматично сподЕ. на фейсбук страницата https: //www.facebook.com/Р.N.News. Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно гласни доказателствени средства: обясненията на подс. П. Н.; показанията на свидетелите: Г. Е., В. Т., З.Ц., Т. Н., способи за събиране и проврека на доказателства – съдебно- компютърно-техническа експертиза и допълнителна компютърно-техническа експертиза, както и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на първия съд по фактите, като намира, че същите са изградени въз основа на правилен анализ на събраните по делото еднопосочни и взаимнодопълващи се доказателствени средства. Районният съд е извършил мотивиран и обоснован анализ на доказателствената съвкупност, касателно инкриминирания в частната тъжба видеоклип, неговото съдържание и авторство. По делото няма спор между страните относно съществуването на процесния видеоклип, неговия автор и публикуването му в интернет пространството, спорният момент касае съдържанието на видео обръщението и наличието на обидни и клеветнически квалификации в него по адрес на частния тъжител. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на защитата, че не е следвало да се ползва от районния съд приложения по делото констативен протокол от 09.02.2021г. на помощник-нотариус Я.Т.. Цитираният констативен протокол представлява документ, който интересува процеса откъм неговото съдържанние и като такъв има характера на писмено доказателство. Той е създаден извън процеса, но има значение за правилното решаване на делото, поради което неговото приобщаване като писмено доказателство е необходимо за разкрИ.е на обективната истина. За неговото съставяне не се изисква специални ред и форма по смисъла на НПК и по това писмените доказателства се различават от писмените доказателствени средства, за които важат тези изисквания. Оспореният от защитата констативен протокол е приобщен от първоинстанционния съд по съответния процесуален ред, което го прави процесуално валиден. Приложеният по делото констативен протокол обективира извършено съгласно закона нотариално действие по удостоверяване съдържанието на частен електронен документ (интернет страници и видеоклип) от помощник-нотариус. Заверяването е извършено по устна молба на трето лице, съгласно чл.571 ГПК, като за явяването на лицето и извършените пред нотариуса действия е съставен констативен протокол от 09.02.2021г. в съответствие с чл.593 ГПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че оспорваният протокол е съставен от помощник-нотариус в кръга на служебните му правомощия, по установения в закона ред, поради което същият се ползва с присъщата на нотариалните удостоверявания доказателствена сила за удостовереното с него. Въз основа на това писмено доказателство, настоящият съд подобно на първоинстанционния изгради изводите си относно обстоятелствата, че процесният видеоклип е публикуван на 14.01.2021г. в социалната мрежа фейсбук на страницата „България Новините“, бил е достъпен в интернет на следния адрес: https: //www.facebook.com/watch/?v=240350360802811 и към 09.02.2021г, автор на обръщението е подс. П. Н., и същият е изрекъл именно посочените в тъжбата изрази, като видео обръщението е станало известено на широк кръг от хора, предвид броя на последователите на страницата. Следва да се отбележи, че СРС не е приел безкритично приложения по делото констативен протокол, а е съпоставил неговото съдържание с останалите доказателства по делото и законосъобразно е установил, че удостоверените с него обстоятелства намират опора в показанията на св. Е.. Настоящата съдебна инстанция също намира показанията на св. Е. за логични, последователни и основани на преки негови впечатления, поради което съдът се довери на изложеното в тях относно фактите и обстоятелствата от значение за делото. Свидетелят заявява, че е гледал лично във фейсбук видеоклип на който подс. Н. се е обърнал поименно към частния тъжител. В тази част показанията на св. Е. намират опора и в показанията на св. Н. и обясненията на подс. Н., които също потвърждават, че такова видео обръщение е изготвено и публикувано в интернет пространството. Макар свидетелят да не може да възпроизведе точните изразни средства, използвани от автора във видеоклипа, Е. ясно и недвусмислено е посочил онези реплики, които са му направили най-силно впечатление, част от които са – „антибългарска пропаганда“ и „педофилски наклонности“, адресирани пряко към тъжителя, като свидетелят е посочил и смисловия заряд на цялото видео обръщение на подсъдимия. Обосновано районният съд е кредитирал и показанията на св. Т. като последователни, логични и кореспондиращи, както на показанията на св. Е., така и на приложените по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите Е. и Т. се установява, че двамата лично са видели във фейсбук профили с имената на подсъдимия снимки на частния тъжител, като св. Т. е посочила и смисловото съдържание на поставените на снимките въпроси, а именно дали тъжителят е педофил. Настоящият състав намира, че показанията на св. Ц. не разкриват съществени за предмета на доказване факти. Районният съд е подложил на прецизен и задълбочен анализ показанията на св. Н. и обясненията на подс. Н., отчел е наличието на основания за заинтересованост от изхода на делото при всеки един от тях и е дал мотивиран и ясен отговор на въпросите защо и в кои части следва да се кредитират тези гласни доказателствени средства. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния състав, че показанията на св. Н. и обясненията на подс. Н. следва да се ползват с доверие в онези части, които намират опора в приложените по делото писмени доказателства, а именно относно следните обстоятелства – авторството на инкриминираните в тъжбата статии, кое лице е администратор на сайтовете: „balgarianovinite.com”, “iustitia.bg” и “Р.N..com”, и фейсбук страницата: „Р.N.”, изградената кратка връзка от тази страница към фейсбук страницата „Р.N.News, също така конкретният начин, по който е ставало публикуването на статиите в интернет, както и включването във всички статии на един и същи предварително написан от Н. текст, относно дейността и каузите на сдружението. Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че показанията на св. Н. не следва да се кредитират в цялост и по делото не е доказано, че именно той е автор на инкриминираните статии. На първо място доказателствената годност на свидетелските показания не се определя от обстоятелството на кой етап на съдебното следствие са депозирани, каквито аргументи се изтъкват от защитата, а тяхната достоверност се преценява от съда след съпоставката им с цялата доказателствена съвкупност по делото. В тази връзка, настоящият състав подобно на първоинстанционния намира, че показанията на св. Н. за описаните по-горе обстоятелства не се опровергават от събраните в хода на наказателното производство доказателства, напротив същите са еднопосочни с обясненията на подсъдимия в тази част и разкриват релевантни за делото обстоятелства и факти, които са логични и кореспондиращи на приобщените по делото писмени доказателства: протокол от Общо събрание на сдружение „Български юридически комитет“, проведено на 01.08.2018 г.; договор за извършване на доброволческа дейност от 01.08.2018 г.; длъжностна характеристика за длъжността „компютърен аналитик, поддръжка на софтуер“, „журналист“, „главен редактор“; извлечения от интернет сайтове и фейсбук страници. От друга страна предмет на доказване във всяко наказателно производство и то по- безспорен и категоричен начин е, че именно подсъдимото лице е автор на инкриминираните деяния. Дори от доказателствата по делото да възниква обосновано съмнение в съпричастността на подсъдимия към повдигнатите му обвинения, това винаги е категорична предпоставка за постановяване на оправдателна присъда, без да е необходимо за целта да се установява авторство от трето лице. Правилен е и подхода на първоинстанционния съд да приеме обясненията на подс. Н. и показанията на св. Н., в частта им, в която те твърдят, че в процесния видеоклип Н. не е изрекъл инкриминираните думи към тъжителя Б., като защитна версия на подсъдимия, тъй като в тази си част тези гласни доказателствени средства противоречат на друг безспорен доказателствен материал по делото - свидетелските показания на Е. и констативния протокол от 09.02.2012г. Прието в теорията и съдебната практика е, че обясненията на подсъдимия имат двояка природа и освен за събиране и проверка на доказателства по делото, служат и за средство за защита, така че правилно първоинстанционният съд е отграничил коя част от обясненията на подс. Н. да приеме като доказателство и коя като средство за защита. Мотивирано районният съд е кредитирал заключенията на СТЕ и КСТЕ като обосновани и професионално изготвени. Още един аргумент в подкрепа на извода, че именно св. Н. е автор на инкриминираните статии е заявеното от вещото лице изготвило СТЕ, при защита на заключението си в о.с.з., че не е установило друго лице, различно от администратора на фейсбук страницата „Р.N.”, да е публикувало на нея. Това е така доколкото от показанията на св. Н. и приложените по делото писмени доказателства се установява, че именно той е администратор на страницата „Р.N.“. Настоящият състав кредитира приложените по делото писмени доказателства, като намира, че са приобщени по надлежния ред и допринасят за изясняване на обективната истина. Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият състав направи от приложената по делото справка за съдимост. Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия Н. по повдигнатите му обвинения. Въззивният съд напълно споделя изложените правни изводи в мотивите на първата инстанция, въз основа на които контролираният съд е приел, че подс. Н. не е автор на инкриминираните в частната тъжба статии и същите не са публикувани от него в процесните интернет сайтове и фейсбук страници. Установената липса на съпричастност на подсъдимия към инкриминираните деяния води до категоричен извод за изначална обективна и субективна несъставомерност на претендираното с тъжбата престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, 2, 3 вр. чл. 147, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, 2, 3 вр. чл. 146, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, поради което обсъждането на конкретното съдържание на използваните изразни средства и дали те се явяват такива с обидно и клеветническо съдържание по смисъла на НК се явява безпредметно. Не така стои въпроса с инкриминирания в тъжбата видеозапис. Въззивният съд изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че по делото по несъмнен и категоричен начин е доказано, че именно подс. Н. е автор на процесното видео обръщение, излъчено на живо на 14.01.2021г. във фейсбук страницата на „България Новините“, а неговото съдържание се установява от констативния протокол от 09.02.2021г. и показанията на св. Е.. Районният съд е подложил на анализ всички инкриминирани в тъжбата изрази, съдържащи се в процесния видео клип, както поотделно, така и в общия им контекст, и е достигнал до правилен и законосъобразен извод за несъставомерност на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр., ал. 1, т. 1, 2, 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. За да е налице клевета, следва деецът да разгласи обективно позорящи неистински обстоятелства за пострадалия, респективно да му припише престъпление, за което деецът знае, че не е извършено. Необходимо е още изнесените твърдения да бъдат с конкретно съдържание, да носят информация за точно определено обстоятелство или явление, както и тази информация да е насочена от дееца към личността на пострадалия. Същевременно от обхвата на клеветата следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях. Въззивният съд, също като първоинстанционния, намира, че с инкриминираните изрази, съдържащи се в процесния видеоклип, не се съобщават обективни и конкретни факти за личността на частния тъжител, поради което подс. Н. следва да бъде оправдан за престъплението „клевета“. Законосъобразно районният съд е преквалифицирал деянието от такова по чл. 148, ал. 2, вр., ал. 1, т. 1, 2, 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, в такова по чл. чл. 148, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като изложените от първата инстанция мотиви са изчерпателни и изцяло се споделят от въззивния съдебен състав. В случая липсва промяна на обстоятелствата по делото и подсъдимият реално в цялото първоинстанционно производство се е защитавал именно по възведеното в частната тъжба фактическо обвинение, включително дадената от СРС нова правна квалификация е за по-леко наказуемо престъпление, т.е. правата на подсъдимия не са ограничени и не са нарушени. При обидата деецът изразява своята лична негативна оценка чрез обидни епитети, квалификации, сравнения, псувни и др. или чрез конклудентни действия с унизително съдържание като заплюване, шамар и др. Противно на възраженията на защитата обидата може да се реализира чрез субективни негативни мнения, оценки, съждения, становища и сравнения, които не подлежат на проверка чрез обективни критерии, поради което обидните изрази не могат да бъдат с вярно или невярно съдържание. Настоящият състав след като анализира всеки един от инкриминираните в процесното видео обръщение изрази както поотделно, така и отнесени един към друг, за да установи техния смисъл, намира, че използваните от подс. Н. конкретни изразни средства „водевилни фигури“ и „педофилски наклонности“ имат обидно и унизително съдържание за личността на тъжителя и са от естество да накърнят личното му чувство за чест и достойнство. Правилно контролираната инстанция е приела, че използваният израз „водевилна фигура“ е натоварен с негативно значение в смисъл на гротескно, пародийно лице, а изразът „има педофилски наклонности“ представлява унизително съждение. Въззивният съд подобно на първоинстанционния намира, че използваните от дееца епитети и съждения за качествата на обидения са неприемливи и унизителни от гледна точка на господстващия морал в обществото. На следващо място, въззивният съд приема за безспорно, че инкриминираните обидни изрази са насочени към частния тъжител, което се извежда от факта, че в края на видео обръщението Б. е посочен поименно, както и с оглед служебното му положение на изпълнителен директор на „Национална мрежа за децата“. Съдебната практика е константна, че обидата е осъществена в присъствие на пострадалия, когато последният я чуе по телефон, радио или телевизия, както и ако я прочете в печат или публикация в интернет. /в този смисъл Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300/2015 г., НК, І НО на ВКС/. Несъмнено се установява, че частният тъжител Б. е възприел видео клипа на подсъдимия Н. най-късно на 09.02.2021г., по време на изготвянето на констативния протокол. Едновременно с това са налице и квалифициращите признаци по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК – обидата е нанесена публично и е разпространена по друг начин, а именно чрез видео обръщение качено в социалната мрежа фейсбук, което се явява общодостъпно място за неограничен кръг от хора. Въззивният съд констатира, че след постановяване на обжалваната присъда, разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК е отменена, поради което на основание чл. 2, ал. 2 от НК подс. Н. следва да бъде признат за невиновен относно квалифициращото обстоятелство обидата да е насочена срещу представител на обществеността. От субективна страна, престъплението обида е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Н. е осъзнавал обидният характер на използваните от него изрази, че същите са насочени към частния тъжител, както и че публикувайки видео клипа чрез социалната мрежа "Фейсбук" същият ще стане достояние не само на частния тъжител, но и на неограничен и неопределен кръг от хора. Същият е съзнавал, че по този начин ще накърни честта и достойнството на тъжителя Б., като цЕ.сочено и преследвайки именно тази цел е публикувал инкриминираното видео обръщение. Правилно и законосъобразно районният съд е индивидуализирал вида и размера на наказанията за извършеното от подсъдимия деяние по реда на чл. 54 от НК, доколкото в настоящия случай липсват предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, и не са налице основания за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Районният съд правилно е отчел и наличните смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Въпреки отпадането на един от квалифициращите признаци на деянието, въззивният съд не намира основания да коригира наложените от първата инстанция наказания – „глоба“ в размер на 5000 лева и „обществено порицание“, което да се изпълни чрез залепване на диспозитива на присъдата в сградата на общинската администрация по настоящ адрес на подсъдимия за срок от един месец. Настоящият състав намира, че така определените наказания се явяват съответни на обществената опасност на деянието и на дееца и в пълна степен ще допринесат за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели. Предвид крайния изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, законосъобразно направените от съда и от частния тъжител разноски по делото са възложени в тежест на подсъдимия. С оглед направеното в съдебно заседание искане и при наличието на представени доказателства за действително направени от частния тъжител разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Г. Б. направените разноски в размер на 1406 /хиляда четиристотин и шест/ лв. В заключение и като се съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, тъй като до влизане на присъдата в сила е приет закон, който е по-благоприятен за дееца, следва да се измени постановената присъда и подсъдимият да бъде признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК. Така мотивиран Софийски градски съд на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, т. 2 и чл. 338 от НПК