Решение № 5756 от 25.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5812/2023 г.

Производство по чл.435 ГПК. Образувано е по жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД против постановление от 02.03.2023г. по изп.д.№ 20228600400555 по описа на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, за възлагане на „Д.Е.Д.-••“ ООД вместо плащане по чл.510 ГПК вземане на длъжника „С.••“ ЕООД от трето задължено лице „Б.“ АД. Жалбоподателят сочи, че е присъединен по право взискател по изпълнителното дело въз основа вписан в ЦРОЗ договор от 16.11.2017г. за особен залог върху вземанията на „С.••“ ЕООД по търговски договори от „Б.“ АД и вписано на 15.02.2023г. пристъпване към изпълнение, за което съдебният изпълнител бил уведомен на 24.02.2023г. На 08.03.2023г. разбрал за издаденото на 02.03.2023г. постановление по чл.510 ГПК за възлагане вместо плащане на друг присъединен взискател вземанията на длъжника срещу посоченото трето лице в общ размер на 251 572.65лв. Поддържа незаконосъобразност на постановлението по съображения, че не е била спазена процедурата по чл.510 ГПК-взискателят, в полза на когото предоставено вземането не е инициирал изпълнителното производство, не е било отправено запитване до първоначалния взискател и до останалите кредитори, по-конкретно до банката, която е привилегирован кредитор и съдебният изпълнител не е събрал информация от ЦРОЗ за вписани противопоставими права. Възлагането за плащане на вземане има характер на принудителна цесия. В случая обаче длъжникът не е могъл да се разпорежда с вземането си, тъй като върху него е учреден особен залог, противопоставим на самия залогодател и всички останали кредитори. Вместо да възлага вземането съдебният изпълнител е следвало да извърши разпределение, при което да отчете привилегиите на всички взискатели. В постановлението е посочено, че вземането на кредитора се погасява, а изпълнителното производство приключва до размера на възложената сума, което представлява самостоятелно основание за обжалване. Първоначалният взискател, останалите присъединени взискатели и длъжникът не са изразили становище по жалбата. В мотивите по чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ счита жалбата за процесуално недопустима, а по същество неоснователна с изложени съображения. Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното: Изпълнителното производство е образувано по молба на „С.••“ ЕООД въз основа изпълнителен лист от 20.06.2022г., издаден по гр.д.№ 25443/2022г. на СРС, 68 състав, за осъждане на „С.••“ ЕООД да заплати сумата 886 155.40лв.-главница, сумата от 35 080.83лв.-законна лихва за периода 11.08.2021г.-18.04.2022г. и 29 425лв. разноски. След постъпила справка от НАП на 14.07.2022г. съдебният изпълнител присъединил държавата за публични вземания на длъжника в размер на 27912.72лв. С разпореждане от 22.07.2022г. въз основа подадена молба на основание чл.456 ГПК присъединил като взискател „Д.Е.Д.-••“ ООД за вземанията му към длъжника по изпълнителен лист от 19.07.2022г., издаден по гр.д.№ 36998/2022г. на СРС, 178 състав, за сумата 237 477.19лв.-главница, ведно със законната лихва от 07.07.2022г. до изплащането и разноски 10 749.55лв. по делото. По искане на присъединения взискател „Д.Е.Д.-••“ ООД и първоначалния взискател „С.••“ ЕООД е наложен запор върху вземания на длъжника от трети лица, в тази част от „Б.“ АД гр.Бургас /стр.158/. С писмо от 06.12.2022г. това дружество признало парично задължение към длъжника от 276 000лв. /стр.229/. С молба от 24.02.2023г. „Първа инвестиционна банка“ АД уведомила ЧСИ, че е заложен кредитор на „С.••“ ЕООД по сключен договор от 16.11.2017г. за особен залог върху вземания, обезпечаващ задълженията по договор за овърдрафт от 600 000лв. По този договор дружеството дължало общо 552 937.02лв., поради което на 15.02.2023г. е пристъпено към изпълнение по особения залог, вписано в ЦРОЗ. Въз основа молбата с разпореждане от 02.03.2023г. ЧСИ присъединил банката като обезпечен кредитор по чл.459 ГПК вр. чл.456 ГПК за посочената парична сума. На 02.03.2023г. присъединеният взискател „Д.Е.Д.-••“ ООД подал молба с искане признатото от „Б.“ АД задължение към длъжника от 276 000лв. да му бъде възложено вместо плащане. Съдебният изпълнител уведомил първоначалния взискател „С.••“ ЕООД, който заявил, че не желае да се възползва от правото по чл.510 ГПК и се съгласил вземането да се възложи на взискателя отправил искането. На същата дата 02.03.2023г. ЧСИ издал обжалваното постановление по чл.510 ГПК за възлагане вземането на длъжника „С.••“ ЕООД от посоченото трето лица вместо плащане на взискателя „Д.Е.Д.-••“, с което се погасява вземането му към длъжника, възлизащо към тази дата на 251 572.65лв., и постановил приключване изпълнителното производство по отношение този взискател с продължаване изпълнителните действия спрямо останалите. Въз основа тези фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното: Когато изпълнението е насочено върху запорирано вземане на длъжника от трето лице, разпоредбата на чл.510 ГПК регламентира правната възможност да се предостави на взискателя за събиране или по негово искане вместо плащане. По аргумент за обратното от чл.508, ал.3 ГПК и във връзка с ал.1 тези способи намират приложение в случай, че третото задължено лице оспори вземането на длъжника и не внесе паричната сума по сметка на съдебния изпълнител. Целта е с последващи активни действия на взискателя да се постигне плащане от третото лице, което ще послужи за пълно или частично погасяване задълженията по изпълнителното дело. При възлагането за събиране взискателят придобива качеството процесуален субституент и разполага с право да упражни правата на длъжника от свое име, но за негова сметка. Възлагането вместо плащане произвежда ефект на принудителна цесия- превръща взискателя в титуляр на самото вземане и той може да се разпорежда с него, т.е. да го упражнява като негов носител. Разликата в последиците от двата способа се състои в това, че докато в първия случай събраното от взискателя служи за удовлетворение на всички вземания по изпълнителното дело и подлежи на разпределение от съдебния изпълнител по общия ред /арг. от чл. 513 и чл.511 ГПК/, във втория с полученото от третото лице се погасява собственото му вземане. Съгласно чл.510, изр.2 ГПК, когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на този, по молба на който е образувано делото, а ако не желае - на друг взискател, направил искане за това. Нормата урежда поредност на възлагането като дава предпочитание на взискателя инициирал изпълнителното производство, но само в хипотезата на предоставяне за събиране. За възлагането вместо плащане няма специален ред, поради което съдебният изпълнител може да го възложи с постановление на направилия искането взискател, независимо дали е първоначалния или присъединен. Във всички случаи обаче е длъжен да съобрази участието на другите взискатели, присъединени по право или по реда на чл.456 ГПК, за удовлетворение на собствените им вземания чрез насочване изпълнението върху същия имуществен обект и да зачете правата им, ако са обезпечени кредитори и се ползват с привилегия по чл.136 ЗЗД. Когато вземането на длъжника от третото лице е предмет на особен залог по ЗОЗ и при неизпълнение на обезпеченото с него задължение, заложният кредитор може да впише пристъпване към изпълнение с правото да се удовлетвори предпочтително-чл.10, ал.1 ЗОЗ. Съгласно чл.32, ал.2 ЗОЗ с вписване пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор, който съобразно чл.10, ал.2 ЗОЗ разполага с правото на избор по кой ред да реализира заложното си право-сам да продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ, в хипотезата на парично вземане да го продаде или събере /чл.44а, ал.1 ЗОЗ/, или чрез съдебен изпълнител по реда на ГПК, където последният действа като депозитар. В случай, че върху заложеното имущество е насочено изпълнение по реда на ГПК от друг кредитор на длъжника, упражняването правата по чл.10, ал.2 ЗОЗ е възможно само ако вписването за пристъпване към изпълнение предхожда по време предприемане действията по принудително изпълнение по изпълнителното дело. В тази хипотеза разпоредбата на чл.32а, ал.2 ЗОЗ постановява, че насочването на изпълнение по ГПК по отношение заложено по този закон имущество не спира започналото изпълнение от заложния кредитор по чл.32 ЗОЗ. В обратната хипотеза, при започнало изпълнение по ГПК преди вписване пристъпване към изпълнението на основание чл.32а, ал.1 ЗОЗ заложеното имущество се продава от съдебния изпълнител, т.е. може да търси удовлетворение по общия ред на ГПК по висящото изпълнително производство. При вече образувано изпълнително дело от друг кредитор с насочване изпълнението върху заложеното имущество, в съответствие с чл.10, ал.3 ЗОЗ вр. чл.459 ГПК заложният кредитор се счита присъединен по право взискател за вземането си към длъжника, обезпечено с особения залог. Няма пречка по своя воля да се присъедини по чл.456 ГПК. Като такъв става страна в изпълнителния процес и съгласно чл.457, ал.1 ГПК има същите права, както първоначалния взискател. В разглеждания случай изпълнителното производство срещу длъжника „С.••“ ЕООД е образувано през 2022г. от кредитора „С.••“ ЕООД, по което съдебният изпълнител присъединил държавата по право по чл.458 ГПК, а след това взискателя „Д.Е.Д.-••“ ООД по реда на чл.456 ГПК за парични вземания. През същата година по искане на първоначалния взискател и присъединения взискател „Д.Е.Д.-••“ ООД изпълнението е насочено върху вземане на длъжника от „Б.“ АД с налагането на запор, което последното не оспорило, но не превело по сметка на съдебния изпълнител дължимата парична сума. Жалбоподателят „Първа инвестиционна банка“ АД е заложен кредитор на длъжника „С.••“ ЕООД с вписан отпреди образуване изпълнителното дело особен залог по ЗОЗ върху вземания към трети лица в обезпечение на договор за овърдрафт, в тази част вземането към „Б.“ АД. Поради неизпълнение задълженията по този договор на 15.02.2023г. вписал в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение, за което уведомил съдебния изпълнител с молба от 24.02.2023г. и заявил присъединяване като взискател, направено с постановление на ЧСИ на 02.03.2023г. От тези обстоятелства е видно, че пристъпването към изпълнение е направено след образуване на изпълнителното дело и насочване изпълнението върху заложеното имуществено право, поради което и съобразно чл.32а, ал.1 ЗОЗ жалбоподателят не би могъл да противопостави права във връзка със специалния ред за удовлетворение по ЗОЗ, а само такива в качеството му на присъединен взискател по висящото изпълнително производство по ГПК. От данните по изпълнителното дело е видно още, че преди издаване на обжалваното постановление по чл.510 ГПК съдебният изпълнител уведомил първоначалния взискател „С.••“ ЕООД, който не изразил желание да му се възложи вземането и не се противопоставил на искането на взискателя „Д.Е.Д.-••“ ООД. В тази връзка поддържаната в жалбата незаконосъобразност черпена от чл.510, изр.2 ГПК освен невярна, е и неоснователна, защото разпоредбата намира приложение само за способа предоставяне за събиране, не и за възлагането вместо плащане, поради което действието по уведомяване в конкретния случай няма правно значение. Наведените в останалата част доводи са основателни. При няколко взискатели предмет на изпълнението са вземанията на всеки от тях, което задължава съдебния изпълнител, след реализация на изпълнителни способи, да извърши разпределение на постъпленията по реда на чл.460 ГПК, като отдели суми за погасяване вземанията, ползващи се с предпочтително удовлетворение, а остатъкът да разпредели между другите вземания по съразмерност. Жалбоподателят е присъединен взискател и в качеството си на заложен кредитор по обезпечено с особен залог вземане се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД да се удовлетвори от заложеното имущество, конкретно паричното вземане на длъжника от третото лице „Б.“ АД, върху което е било насочено принудителното изпълнение. Възлагането му вместо плащане с постановлението по чл.510 ГПК на взискателя „Д.Е.Д.-••“ ООД /хирографарен кредитор/ е в нарушение на посочените правни норми, защото поради естеството на този способ по промяна титулярството на вземането от третото лице се прегражда възможността за удовлетворение от това имущество на останалите взискатели и наред с това обезпеченият кредитор се лишава от законовата привилегия по чл.136 ЗЗД. По тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ от 02.03.2023г. е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Независимо от изхода на делото в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването е действие на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което общия ред за присъждане на разноски предвиден в чл.78 ГПК е неприложим. Водим от горното съдът