РЕШЕНИЕ

№ 452

гр. Плевен, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20214430201021 по описа за 2021 година Постъпила е жалба от ИЛ. СТ. С., ЕГН ••••••••••, от •••• против НП № 21-0938-000910 от 22.03.2021 г. на •••• сектор ПП при ОД на МВР - грПлевен, с което на жалбоподателя за нарушение на:

• чл. 40, ал1от ЗДвП и на основание чл. 183, ал2 т11 ал.2, в11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева;

• чл. 123 ал. 1 т. 3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал 1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН месец;

Твърди се, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят ИЛ. СТ. С., редовно призован, не се явява лично, явява се упълномощен защитник адв.Т.К., която в устна форма, а и в писмени бележки изразява становище относно незаконосъобразността на атакуваното Наказателно постановление № НП, като подробно се аргументира.

Ответникът по жалбата – ОД на МВР, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА е процесуално допустима – като подадена от засегнатото от НП лице в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Видно от Акт за установяване на административно нарушение с №910/12-03/21 г., жалбоподателят И.С. извършва следното: На 11.03.2021г. в 15.00 ч., на ••••, като водач на автобус - •••• паркинг на •••, управлява автобус - И•••• като при маневра на заден ход блъска паркиран л•••• като допуска ПТП с материални щети по МПС.

Водачът напуска мястото на ПТП и е установен в 20.00ч. на 12.03.2021гкато не уведомява компетентните органи." Така изложената фактическа обстановка била установена въз основа на обаждане на тел. 112 от другия участник в ПТП-то, вследствие на което дежурният от О.н.М. уведомява по телефона патрулен автомобил на сектор „Пътна полиция, който се отзовава на посочения от дежурния служител адрес.

В качеството на свидетел в съдебното заседание беше разпитан полицейският служител КР. АЛ., който е и актосъставител по АУАН. Същият заявява, че е автобус при маневра от автобуса за паркиране, блъска л.а Мерцедес.Като водачът на Мерцедеса е бил на място, а водачът на автобуса си е заминал След покана на водачът на автобуса същият се е явил на място и съставен АУАН.Твърди че между двамата водачи не е имало разногласие, но са записали това в АУАН, тъй като са имали право да си съставят помежду си двустранен протокол.

В тази насока са и показанията на свидетеля на АУАН полицейският служител Г.Р.. В АУАН жалбоподателят е отразил възражение, че не е усетил да блъска автомобил. Не е депозирал такива и в законоустановения 3-дневен срок.

За установените в съставения АУАН нарушения свидетелят КР. АЛ., вменил на жалбоподателя нарушения на чл. 40, ал1от ЗДвП и на основание чл. 183, ал2 т11 ал.2, в11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева;

• чл. 123 ал. 1 т. 3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал 1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН месец;

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав, констатира следното: При идентична фактическа обстановка, административно наказващия орган при съставянето на НП е приел различна от актосъставителя правна квалификация, по първото сочено в акта нарушение и го е определил като такова по ал.1 на чл.40 от ЗДВП, която норма предписва две форми на изпълнително деяние при които може да бъде осъществено нарушението - преди започване движението назад и след като е започнато движението назад.

При първата хипотеза водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а при втората, по време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Сочената различна правна квалификация по т.1 в АУАН и следващото го НП, съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като е налице неяснота по отношение на това, за коя от възможните хипотези на нарушението по чл.40 от ЗДВП е обвинен и наказан. Допълнително следва да бъде отбелязано, че словестото описание на нарушението по чл.40 от ЗДВП, както в акта, така и в НП, е недостатъчно и неясно до степен, която не позволява, да бъде отнесено, към нито една от възможните форми на изпълнително деяние на това нарушение, предложени от законодателя.

От друга страна, актосъставителят и наказващият орган, не са приложили правилно закона при квалифициране на нарушението по т.1 от АУАН и НП. На жалбоподателя е вменено и е наказан за нарушение по чл.40 от ЗДВП. В случая е безспорно, че се касае до инцидент осъществен на паркинг, при което следва да се съобрази разпоредбата на чл.25 от ЗДВП, а именно, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Респективно, за нарушаване на правилата при паркиране, водачът подлежи на санкциониране с наказанието по чл.180 ал.1 т.1 от ЗДВП.

Необосновано и незаконосъобразно е и обжалваното НП и в частта на наложената санкция за нарушението по чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДВП. На жалбоподателя е вменено виновно поведение, за това, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуснал и не уведомил службата за контрол, както и не изпълнил указанията й. Няма спор, че жалбоподателя е участник в ПТП по смисъла на ЗДВП, тъй като, макар и неволно е допринесъл за настъпването на същото. От друга страна, от събраните в хода на производство доказателства, няма данни и двамата водачи, да са били на мястото на инцидента в момента на събитието, при което, да се е явило разногласие между тях, налагащо уведомяване на контролните органи. От разпита на актосъставителя и св. Г.Р. става ясно, че сигналистта-собственик на процесния „Мерцедес" е описал какво се случило според него, но той също е разбрал на един последващ етап, за причинените върху автомобила му щети, станали повод да се обърне към органите на полицията. Той не е бил на мястото на ПТП в момента, в който водачът на автобуса евентуално е паркирал или е напускал паркомясто и така вероятно е нанесъл материални щети на автомобилът му. Самият жалбоподател, не е усетил нито какво се е случило, нито кога се е случило, разбира едва когато го викат на паркинга за да му съставят акт. Разногласия и противоречия между двамата водачи, категорично не са били налице, не само в момента на процесната маневра, но и в момента на съставяне на АУАН, поради което не може да се приеме, че е била в ход хипотеза, кореспондираща с чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДвП.Поради което НП следва да бъде отменено и в тази му част като незаконосъобразно.

И не на последно място наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.З и т.5 ЗАНН, съобразно която, следва да има посочване на датата на акта въз основа на който се издава НП, пълно описание на нарушението, датата и мястото където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и НП са посочени различни дати на съставяне на акта и дати на извършване на нарушението. В акта за установяване на нарушенията е посочено, че те са извършени и акта е съставен на 12.03.2021г., а в наказателното постановление административно наказващия орган приема дата на извършване на нарушенията и съставяне на акта - 11.03.2021г. - това е съществено процесуално нарушение и не попада в кръга на пороците, които съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН административния орган е в състояние да отстрани преди съставянето на НП, което нарушение го прави и незаконосъобразно.

Поради изложените съображения, съдът, считаче Наказателно постановление № 21-0938-000910 от 22.03.2021г., на •••• сектор „••• - Плевен, следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.

По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му представител. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда н а Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото (стр. 34) Списък с разноските договор за че адв.Т.К. от ПлАК е осъществявала правна помощ в настоящото производство на жалбоподателят ИЛ. СТ. С.. Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. (какъвто е настоящият случай“ е в размер на 300 лева Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че •••• сектор ПП при ОД на МВР-грПлевен следва да бъде осъден да заплати на ИЛ. СТ. С., ЕГН •••••••••• от г•••• на основание чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с чл8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена от ВАС сумата от 300, 00 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът