Решение № 13011 от 4.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 876/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО. Образувано е по жалба на С. Н. П., [ЕГН], адрес- [населено място], [улица], подадена чрез адв.З., адрес за кореспонденция и съобщения- [населено място], [улица]против решение № 2153-03-41/22.03.2024г. на Директора на ТП-Варна на НОИ, с което са отхвърлени жалбите й против разпореждане [номер]-00-6537-2/25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването по безработица на ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено влязлото в сила разпореждане [номер]-00-6537-1/29.11.2016 г., с което е отпуснато ПОБ по чл. 54а от КСО за периода 01.08.2014 г. до 31.07.2017 г. в размер на 47, 69 лв. дневно и против разпореждане [номер]-00-6537-3/25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването по безработица на ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 от КСО й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв.З., твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен. Твърди, че в решението липсват мотиви по оплакванията в жалбата, че няма фактическо и правно основание за издаване на разпореждане [номер]-6537-2 от 25.01.2024 год.; липсват мотиви по възражението за изтекла погасителна давност по чл.115 ал.1 от КСО; липсва правен интерес от закъснялата проверка, приключила с обжалваното решение; че отказът е по заявление от 2016г., срокът за произнасяне по който отдавна е изтекъл; че административният орган не е съобразил коя е приложимата редакция на закона и подзаконовите разпоредби. Твърди, че липсата на мотиви е особено съществен порок на административния акт, налагащ неговата отмяна. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваните разпореждания. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна-Директора на ТП-Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител ю.к.Г., оспорва жалбата. Твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, от които да се доказва, че са изпълнени условията на Кодекса на труда за извършване на труд от дома. Моли жалбата да бъде отхвърлена и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва размера на разноските, претендирани от жалбоподателя. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка, вменена на съда с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Със Заявление № 031-00-6537/31.10.2016г. жалбоподателката е поискала от ТП на НОИ - Варна отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а, ал.3 от КСО, поради прекратяване на трудовото правоотношение с „Де Консулт 13“ЕООД, [населено място], считано от 01.08.16г.. Приложена е Заповед № 601122-2/01.08.2016г., съгласно която трудовото правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради подадено заявление. С разпореждане [номер]-00-6537-1/29.11.2016 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54ж ал.1 вр. чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО е отпуснато на С. Н. П. парично обезщетение за безработица, считано от 01.08.2016 год. до 31.07.2017 год. в размер на 47.69 лв. дневно. С разпореждане [номер]-00-6537-2/25.01.2024 год. ръководителят на осигуряването за безработица, на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е отменил разпореждане [номер]-00-6537-1/29.11.2016 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на С. Н. П., като мотиви е посочено: нови доказателства- след извършена проверка на осигурителя “Де Консулт“ЕООД по спазване на осигурителното законодателство от контролните органи на ТП на НОИ [населено място], завършила с констативен протокол № КВ-05-03-01403136/3.08.2023 год. е установено, че за лицето липсват доказателства за полагане на труд за периода 01.06.2015 год. до 31.07.2016 год., т.е. не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО, тъй като не е извършвало трудова дейност при осигурителя. Посочено е и че са издадени задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023г. и на основание чл.4, ал.10, т.4 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. данните, подадени по чл.5, ал.4 КСО за посочения период са служебно заличени. С разпореждане [номер]-00-6537-3/25.01.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Варна на С. Н. П. на основание чл54ж, ал.1 вр. чл.54а ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Като мотиви са посочени: след извършена проверка на осигурителя „Де Консулт-13“ЕООД по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на ТП на НОИ [населено място], завършила с констативен протокол №КВ-5-03-01403136/03.08.2023 год. е установено, че за лицето липсват доказателства за полагане на труд за периода от 01.06.2015г. до 31.07.2016год., т.е. не е осигурено лице по смисъла чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от Допълнителни разпоредби на КСО, тъй като не извършвало трудова дейност при осигурителя. Издадени са задължителни предписания №ЗД-01-03-0143164/03.08.2023 год. и на основание чл.4 ал.10 от Наредба № Н-13/17.12.2019 год. Данните, подадени по чл.5 ал.4 от КСО за посочения период са служебно заличени. Лицето няма осигуряване във фонд Безработица за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, не е изпълнено условието на чл.54а от КСО и няма право да получава парично обезщетение за безработица. От представените писмени сведения от жалбоподателката, във връзка с образувано административно производство по преценка правото на изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, на основание чл.44-46 от АПК и чл.108 ал.2 от КСО, се установява, че същата е декларирала, че доколкото знае осъществяваната от дружеството дейност е продажби на стоки по интернет; предполага, че пред счетоводител на фирмата е подписала заповед; нямала е опит, просто е имала нужда от работа и е знаела, че ще се справи; не знае кога и кой й е предоставил екземпляр от трудов договор и не разполага с екземпляр от договор, нищо не й е връчвано, както и че при подписване на договора са я запознали с естеството на работа и с указания по телефон; работата била офис-сътрудник- събиране на информация за движението на различни стоки от големи търговски вериги; работното й място- работа от дома; с документи не е работила, сама преценявала кога какво да върши, не познавала прекия си ръководител; няма информация кой е организирал работата; размера на възнаграждението й е било по тяхна преценка, според извършената работа; заплащането е било на улицата или пред търговския обект. От представения доклад изх.№36183-5/13.02.2019 год. от директора на ТД на НАП се установява, че е извършена проверка на “Д. К. 13“ЕООД, която обхваща периода 01.11.2015 - 31.08.2019 год./за периода 25.06.2013-31.10.2015г. е била извършена ревизия/, при която са установени факти и обстоятелства, а именно: липсват доказателства за полагане труд от лицата, респ. упражняване на трудова дейност, респ. осигуряване на лицата съгласно чл.4 ал.1 от КСО за периода от 01.11.2015г. до 31.08.2019 год. чрез осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, поради което на основание чл.9 ал.1 от КСО на лицата не може да бъде признато времето за осигурителен стаж и доход, като лица осигурени за всички осигурени социални рискове, както и произтичащите от това права. Представен е протокол от извършената проверка № П-03000319150220-073-001/04.12.2019 год., от който се установява, че от С. П. не са представени документи и писмени обяснения. Констатирано е, че с подадено уведомление по чл.62, ал.5 „Де Консулт-13“ЕООД е декларирало сключен трудов договор от 01.04.2015 год. със С. Н. П. на длъжност гл.технически сътрудник, като трудовият договор е прекратен на 01.08.2016 год. За С. Н. П. са подавани декларации обр.1 от „Де Консулт-13“ЕООД за периода 01.06.2015 год.-31.07.2016 год. със следните данни: пълни отработени дни, дневно работно време-8ч., осигурителен доход-2600 лв. В масива на НАП за С. Н. П. няма данни относно предишен опит като технически сътрудник, има данни за предишен опит като продавач-консултант. Поради непредставяне на необходимите документи няма конкретизиращи данни за представител на дружеството, с който е контактувала С. П., в какво точно са се изразявали нейните задължения, какви документи е подписвала и/или изготвяла-колеги и клиенти с които е работила, получавала ли е възнаграждение за осъществявана трудова дейност. Прието е, че не са налице налични безспорни доказателства, че реално С. П. за периода 01.02.2018 год. до 03.09.2018год. е осъществявала трудова дейност като служител на „Де Консулт-13“ЕООД и е получавала трудово възнаграждение. За нея от името на дружеството единствено е подавана информация с декларация обр.1 и обр.6 за дължими осигурителни вноски на висок осигурителен доход, като декларираните осигурителни задължения не се внасят и по този начин неправомерно на С. Н. П. са създадени осигурителни права. От представения по делото констативен протокол № КВ-5-03-01403136/03.08.2023 год. се установява, че е извършена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на „Де Консулт-13“ЕООД, при която е установено, че при проверка в информационната система на НОИ в Регистър на трудовите договори са декларирани данни с Уведомление по чл.62, ал.5 от „Де консулт-13“ЕООД за сключен на 01.04.2015г. трудов договор със С. П. на длъжност главен технически сътрудник, като във връзка с проверката П. е попълнила Въпросник за уточняване на факти и обстоятелства за осигурителен стаж и доход и поради непредставяне на доказателства и липсата на конкретизиращи данни за дейността, която е изпълнявала за периода от 01.04.2015г. до 01.08.2016г., е прието, че липсват доказателства за полагане на труд от П., респективно упражняване на трудова дейност, съответно осигуряване на лицето съгласно чл.4, ал.1 КСО, поради което не може да й бъде признато времето 01.04.2015г.-01.08.2016г. за осигурителен стаж и доход, като лице осигурено за всички осигурени рискове, както и произтичащите от това права. При проверката е установено и че за периода 01.11.2015г. чрез дружеството в Регистър на трудовите договори са подавани данни за сключени и прекратени трудови договори с лицата, описани в протокола, като липсват доказателства за полагане на труд след 01.11.2015 год. от лицата с непрекратени трудови договори с „Де Консулт-13“ЕООД, респ. упражняване на трудова дейност, респ. осигуряване на лицата съгласно чл.4 ал.1 от КСО чрез осигурителя “Де Консулт“ ЕООД, поради което и на основание чл.9 ал.1 от КСО на лицата по т.2, 3 и 5 от протокола не може да бъде признато времето за осигурителен стаж и доход, като лица осигурени за всички осигурени рискове, както и произтичащите от това права. Прието е, че с оглед на гореизложените факти и обстоятелства става дума за злоупотреба със средствата на държавното обществено осигуряване и следва заличаване на данните с информация в декларация обр.1 в РОЛ за С. Н. П. за времето 01.04.2015-01.08.2016 год. На дружеството е извършена и ревизия по ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗО за периода от 25.06.2013 г. до 31.10.2015 г., приключила с издаване на РА №Р-03000315009945-091-001/16.09.2016 г., с който са установени задължения. Представени са платежни ведомости от 01.06.2015 год., 01.07.15г., 01.08.15г., 01.10.15г., 01.11.15г. и 01.12.15г., както и платежни фишове за С. Н. П. за м.06-м.12.2015г., м. януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2016 год. От представеното актуално състояние на трудовите договори се установява за С. Н. П. са декларирани данни за сключен трудов договор с „Де Консулт-13“ЕООД от 01.04.2015г., който е прекратен на 01.08.2016г. Представена е ведомост от Райфайзенбанк на С. Н. П. за изплатени суми, както и служебна бележка, че същата е титуляр на разплащателни сметки. От представен опис на документите за стаж на С. Н. П. се установява, че е описан стаж в „Де Консулт-13 ЕООД от 01.04.2015 год. до 01.08.2016 год. Със задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/3.08.2023 год. В. Б.-старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Варна е дал задължителни предписания на „Де Консулт-13“ЕООД да се заличат данните подадени па реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО на С. Н. П.. Съгласно информация от проверките в регистрите към 23.01.24г. в същите има данни за спиране, като след извършена проверка на „Де консулт-13“ЕООД, завършила с констативния протокол от 03.08.23г. е установено, че за П. липсват доказателства за полагане на труд за периода от 01.06.2015г. до 31.07.2016г., т.е. не е осигурено лице по смисъла на чл.10 КСО; издадени са задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 год. и на основание чл.4 ал.10 т.4 от Наредба Н-13/17.12.2019 год. данните, подадени по чл.5 ал.4 КСО за посочения период, са служебно заличени. Представено е мотивирано предложение относно неизпълнени от „Де консулт 13“ЕООД задължителни предписания за заличаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО и справка от 10.10.23г. за служебно заличаване на данни. С жалба от 21.02.2024 год. С. Н. П., чрез адв. З., е обжалвала разпореждане [номер]-006537-3 от 25.02.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на обезщетение за безработица почл.54а от КСО, на основание чл.54ж ал.1 вр. чл.54а ал.1 от КСО. С жалба от 21.02.2024 год. С. Н. П., чрез адв. З., е обжалвала разпореждане [номер]-00-6537-2 от 25.01.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане [номер]-005437-1/29.11.2016год., като е направила възражение за изтекла давност. С решение на Директора на ТП-Варна на НОИ № 2153-03-41 от 22.03.2024 год. са отхвърлени жалби вх.№1012-03-123/22.02.2024 год. и № 1012-03-123#1/22.02.2024 год. от С. Н. П. срещу разпореждане [номер]-00-6537-2/25.01.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание 54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено влязлото в сила разпореждане [номер]-00-6537-1/29.11.2016 год. на същия административен орган, с което й е отпуснато ПОБ по чл.54а от КСО за периода 01.08.2016 год.-31.07.2017 год. в размер на 47.69 лв. дневно и разпореждане [номер]-00-6537-3/25.01.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж ал.1 от КСО и във вр. чл.54а от КСО й е отказано отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО. От показанията на свидетелката Н. се установява, че жалбоподателката е работила по трудово правоотношение през периода 2015-2016 год., като я е виждала да изчислява някакви таблици, да прави някакви проучвания на отворения компютър. Установява, че жалбоподателката много често работела от дома си, защото така й било по-удобно. Свидетелката установява, че С. П. работела за фирма “Д. К. 13“, обработвала някакви данни и ги прехвърляла на флашки, при нея идвали хора, с които разменяла информация. Свидетелят П. - син на жалбоподателката установява, че майка му е работила по обява в някаква фирма като консултант, естеството на работата е било свързано със събиране на информация от интернет-статистики, данни за определени стоки, информации, цени, промоции. Същият свидетел не е виждал представител на фирмата и в дома им не са идвали хора. Установява, че се разменяли флашки с таблици на тях. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: С решение № 2153-03-41 от 22.03.2024 год. са отхвърлени жалби вх.№1012-03-123#1/22.02.2024 год. и № 1012-03-123/22.02.2024 год. от С. Н. П. срещу разпореждане [номер]-00-6537-2/25.01.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание 54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено влязлото в сила разпореждане [номер]-00-6537-1/29.11.2016 год. на същия административен орган, с което й е отпуснато ПОБ по чл.54а от КСО за периода 01.08.2016 год.-31.07.2017 год. в размер на 47.69 лв. дневно и разпореждане [номер]-00-6537-3/25.01.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж ал.1 от КСО и във вр. чл.54а от КСО й е отказано отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО. Решението е връчено по пощата на С. Н. П. на 28.03.2024 г. лично, а жалбата до съда е подадена на 11.04.2024 г. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2 от КСО – Директора на ТП на НОИ - Варна, в обема на предоставените му правомощия, и в предвидената в чл.117, ал.3, изречение първо от КСО форма – мотивирано решение. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспореното решение съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Издадено е в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви, които предоставят възможност за разбиране на причините, които са обусловили съдържанието на акта. Същите са изложени в степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен контрол спрямо приложението на материалния закон. В процесното Решение № 2153-03-41/22.03.2024г. са изложени подробни мотиви, които съгласно чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК се приемат като част от мотивите на разпорежданията, предмет на контрол за законосъобразност, поради което неоснователно е възражението, че актът не съдържа конкретни мотиви, а единствено са цитирани правни разпоредби. И в двете разпореждания са посочени конкретни мотиви, а именно, че липсват доказателства за полаган труд за посочения период от П. в „Де Консулт 13“ ЕООД и наличие на Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г. Разпорежданията са постановени след изясняване на всички относими факти и обстоятелства, съгласно изискването на чл. 53 от АПК, въз основа на които е установено, че С. Н. П. не е имала качеството на осигурено лице при „Де Консулт 13“ ЕООД. Във връзка с горното съдът намира, че жалбоподателката е имала възможността да направи всичките си възражения и да наведе доводи, както в хода на административното, така и в хода на настоящото производство. Жалбоподателката е разполагала и с възможността да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, както пред административния орган, така и в хода на съдебното производство. Не е нарушено правото й на участие в производството, както и изискването по чл.35 от АПК за пълно изясняване на случая и съобразяване на всички посочени от страните в административното производство факти, обстоятелства и доказателства. Възраженията й в жалбата за допуснато нарушение са неоснователни. Не се установи в хода на административното производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, направени в писмената защита, за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с неспазване реда за възобновяване на производства по издаване на административни актове на АПК. Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт- съгласно чл.54ж, ал.1 КСО, като влязло в сила разпореждане по ал.1, съгласно ал.2 на чл.54ж, може да се измени или отмени от органа, който го е издал в предвидените от разпоредбата хипотези. В случая е налице тази по т.1, а именно: представени са нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. Налице е специален ред, който изключва приложението на АПК. Поради спецификата на административното производство по отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, установено в КСО по арг. от чл. 54ж и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, издадена на основание чл. 54л от КСО, са издадени две разпореждания, а при обжалването им е постановено едно решение. Задължителните предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г. са дадени от контролен орган на ТП – Варна на НОИ на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на „Де консулт 2013“ ЕООД, като в т.3 от същите е предписано да се заличат данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за С. Н. П. и същите служебно са заличени, видно от приложената по делото справка. Предписанието има негативни последици за жалбоподателката, но съгласно чл.108, ал.1, т.3 от КСО и установената съдебна практика лицата, относно които се заличават данните за осигуряване, не са заинтересовани лица в това административно производство, съответно заинтересовани страни при провеждане на съдебно производство. Тези лица могат да се защитят при издадено разпореждане по реда на чл.117, ал.1 и чл.118, ал.1 от КСО. Жалбоподателката не е участвала в производството по издаване на предписанието, поради което то не може да се счита за административен акт, който има правно действие за нея по арг. на 177, ал.1 от АПК, поради което не може да служи за основание за издаване на разпореждане по чл.117, ал.1, б. “б“ от КСО. Следва в настоящото производство самостоятелно, на основание чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, да се установи за периода от 01.06.2015 г. до 31.07.2016 г. извършвала ли е тя реално трудова дейност при „Де Консулт 13“ ЕООД, за да се счита за осигурено лице, което има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО. Не е спорно, че жалбоподателката е имала сключен трудов договор, но от събраните доказателства не се установява реално полагане на труд. Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО в приложимата редакция право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С оглед действащото законодателство и по аргумент от чл.10, ал.1 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, за да се приеме, че едно лице е „осигурено” по смисъла на закона, то за същото следва да се установи наличието на предвидените в закона кумулативни предпоставки, а именно лицето да подлежи на задължително осигуряване, което означава, че същото следва да е лице със сключено трудово или служебно правоотношение, тъй като въз основа на това правоотношение за него се внасят и/или дължат осигурителни вноски и да е започнало да упражнява трудова дейност като работник/служител по това правоотношение, което продължава до датата на неговото прекратяване. Други изисквания, извън посочените законодателят не предвижда и не включва в хипотезата на приетата правна норма. В случая се оспорва наличието на кумулативното изискване упражняване на трудова дейност, т.е. изпълнение на трудови задължения и полагането на наемен труд по сключено годно трудово правоотношение. От събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателката да е упражнявала трудови функции в „Де Консулт 13“ ЕООД и обективно да е полагала наемен труд. Наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за да възникне осигурително правоотношение са необходими още и основанията изброени в чл.10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Безспорно е, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за „осигурено лице“ е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Съгласно константната съдебна практика защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Не са налице доказателства жалбоподателката действително да е осъществявала трудова дейност за „Де Консулт 13“ЕООД. Твърдяните факти подлежат на доказване от страната, която претендира от тях изгодни за нея правни последици по арг. от чл.154, ал.1 от ГПК, в случая от оспорващата. Твърдението за липса на трудова дейност съставлява отрицателен факт, като на доказване подлежи положителният насрещен факт от страната, която се ползва от него. Т. доказване в случая не бе проведено. На дружеството е извършена проверка във връзка със спазване на осигурителното законодателство за периода от 01.11.2015 г. до 31.08.2019 г., за която е съставен Протокол №П-03000319150220-073-001/04.12.2019 г. От констатациите в него се установява, че по данни на информационния масив на НАП, дружеството има регистриран един ЕКАПФ. Генерирани са отчети на ниски стойности. На дружеството е извършена и ревизия по ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗО за периода от 25.06.2013 г. до 31.10.2015 г., приключила с РА №Р-03000315009945-091-001/16.09.2016 г., с който са установени задължения. В хода на проверката е установено, че от „Де Консулт 13“ ЕООД са подавани декларации обр. 1 и обр. 6 до 31.01.2019 г. като осигурителните задължения не се внасят. Към момента на проверката в дружеството има декларирани 5 действащи трудови договори, сключени през м. 02 и м. 04.2018 г. за длъжности – търг. директор, технически сътрудник, ръководител транспорт, склададжия. Във връзка с връчено искане от „Де Консулт 13“ ЕООД не е оказано съдействие и не са представени ведомости за заплати, рекапитулации, счетоводни регистри, графици, присъствени книги, писмени обяснения за предмета на дейност, обекта и всички други документи, описани в искането. След преценка на събраните доказателства е установено, че липсват доказателства за положен труд от лицата, респ. упражняване на трудова дейност и осигуряване на лицата съгл. чл. 4, ал.1 от КСО за посочения в протокола период чрез осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, поради което на основание чл. 9, ал.1 от КСО на лицата не може да бъде признато времето за осигурителен стаж и доход, като лица за всички осигурени социални рискове, както и произтичащите от това права. От името на дружеството е подавана единствено информация с декларации обр. 1 и обр. 6 за дължими осигурителни вноски на висок осигурителен доход, като декларираните осигурителни задължения не се внасят и по този начин неправомерно за лицата, с които са сключени трудови договори на висок осигурителен доход са създадени осигурителни права, за които е подадена информация в персоналния регистър на НОИ. Горните изводи не се променят и от показанията на св. Н. и П., които твърдят, че жалбоподателката е попълвала някакви таблици, проучвала е цени, събирала информация от интернет, данни за определени стоки, работила от дома си за фирма „Де Консулт 13“. В показанията на свидетелите има противоречия. Свидетелката Н. установява, че служители на фирмата са идвали в дома на жалбоподателката, идвали хора, с които тя е работела и разменяла информация. Свидетелят П. установява, че в дома им не са идвали хора, не е виждал и представител на фирмата. Липсва информация и по отношение на това, към кого и по какъв начин С. Н. П. е отчитала свършената от нея работа, недоказани са и обемът и видът на нейните задължения. Освен това, предвид чл.164, ал.1, т.2 от ГПК правнозначимите факти относно обстоятелствата по чл.10, ал.1 и § 1, т. 3 ДР на КСО не могат да се опровергават със свидетелски показания. Следователно не се събраха доказателства, че жалбоподателката реално е полагала труд по трудов договор с „Де Консулт 13“ ЕООД, в какво се изразява положения от нея труд, какви задължения е имала, къде ги е изпълнявала, получавала ли е трудово възнаграждение и начина на неговото изплащане. В подкрепа на горните обстоятелства са и констатираните обстоятелства при извършените проверки на осигурителя на жалбоподателката. Тези констатации не са оспорени от жалбоподателката, в това число и Констативен протокол № КВ-5-03-0143136/03.08.2023г. Предвид горното са налице нови доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, съответно налице е основание за отмяна на влязлото в сила разпореждане [номер]-00-6537-1/29.11.2016 год., както и да бъде отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО по заявление № 031-00-6537/31.10.2016г. Оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и с целта му. Неоснователно е и възражението на жалбоподателката за изтекла погасителна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Съгласно чл. 115, ал. 3 от КСО давността се прекъсва с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането /по т.1/ или с предприемане на действия по принудително изпълнение /т. 3/, като съгласно чл. 115, ал. 4 от КСО от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съгласно чл. 115, ал. 5 от КСО давността спира да тече при обжалване – докато продължава спорът относно вземането /по т.1/, както и когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс /т. 2/. В случая, доколкото процесното административното производство се развива по реда на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, в което административният орган се е произнесъл с отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е отменил влязлото в сила разпореждане, тъй като са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, направените възражения за погасени по давност задължения са предявени преждевременно. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 3 от КСО длъжностното лице по ал. 1 ще прецени налице ли са основания за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, като дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. При провеждане на такова производство, завършващо с издаването на съответното разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатеното обезщетение, жалбоподателката може да предяви възраженията си за погасени по давност задължения. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност. Оспореният акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.24 НЗПП вр. чл.143 ал.3 АПК вр. чл.37 ЗПП. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът